Galahad

Ще е по-добре да се извадят откъсите, в които има нещо, което може да се свърже с България и да се види какъв е смисълът му в конкретния контекст. Защото градове с името Никопол има доста - освен оня на Дунав, така е името и на Никополис ад Иструм (Никюп) и на Никополис ад Нестум (Неврокоп, Гоце Делчев).

Царският зет е можел да има ботуши с орли само ако е провъзгласен за деспот или севастократор. При всички случаи броят на носителите на титлите деспот и севастократор е доста малък. Разбира се възможен е и дублаж на имена. Типичен случай е въпросния Иван-Александров зет Константин. За известно време се е ползвала с популярност идеята, че става дума за Константин Деян от Велбъжд. Критиките бяха основно заради това, че Константин Деян е убит няколко дни преди цар Иван Шишман, а и двамата няколко години след Мурад І. Разбира се няма пречка Мурад да е поискал Кера Тамара точно защото е била женана за Константин Деян и така да се прекъсне династичната връзка, която скрепявала средновековни договори. Гробът от Станичене обаче изкара по-вероятния кандидат, който не само има дреха с орли, но та нея е и името на цар Иван Александър. Ситуацията с ктитора от Станичене е сходна с тази на Боянския ктитор, тъй като основните сведения за тях идат от построения от тях храм. Ще рече, че е напълно възможно да има още един Калоян, който си няма построена черква, в която да бъде погребан и не е цар. От друга страна обаче по-близките царски роднини и крупните феодали са сравнително известни. Ще рече, че при положение, че покойника е между 30-40г. възможностите да има трети неизвестен Калоян със златоткани дрехи не са особенно големи.

Аз вече казах, че ако беше и с корона веднага щях по нея да разбера дали е цар Калоян. Щом е с орли на ботушите и не е в синьо, значи е цар, деспот или севастократор. Короните им са различни. Иначе султаната на селджуките се нарича още Румски, т.е. Римски заради голямото влияние на Византия върху него. Вазинтайците и под тяхно влияние другите балкански народи обаче са се специализирали в цветове и украси на шапки, ботуши, други и разни други инсингии. На запад не са държали чак толкова на всички тези отделни елементи, но пък за разлика от тук са се втелили в гербовете. Ще рече, че двуглавият орел не е семейният герб на всички балкански династии, а е просто императорски символ.

В ранния период на Рим освен по рождение и при пленяване можело да се попадне в робство и заради дългове. На практика се получавало така, че докато редовите римляни воювили, а богатите богатеели, един ден когато героите се завръщали се оказвало, че личното им стопанство е западнало, натрупвали се дългове и те ставали роби. В крайна сметка дълговото робство било забранено. За попаденото под робство Марциан казва: "Робите попадат под наша власт или по силата на гражданското право (ius civile - правото прилагано за римските граждани - б.м.), или по силата на правото на народите (ius gentium - правото прилагано от рим. държава спрямо чужденците); по силата на гражданското право - ако някой, който е достигнал 20 г.,е разрешил да се продаде за да получи част от покупната цена; по силата на правото на народия нашите раби са хора, заловени сред враговете и рождени от нашите рабини. Този, който се е продал в робство, ако след това бъдел освободен не си връщал предищния статус, а се третирал като либертин (освободен роб). С упадъка на Рим започнали да се взимат мерки за защита на робите като основна производствена сила. Способите за освобождаване на роби били няколко. Така с конституция на имп. Антонин Пий било забранено към робите да се проявява извънредна жестокост, а за безпричинно убийство на роб стопанина се наказвал като за убийство на чужд роб. Допуснало се дори ако господарят безпричинно се отнасял зле с робите си, те да можело да се продадат принудително. В резултат от въвеждането на мерки за защита на робите по думите на римския юрист Улпиан (един от петимата т.нар. респонденти - при съмнения в тълкуването на закона техните съчинения били задължителни)се стигнало до там, че имп. Адриан изпратил на заточение една матрона защото по незначителен повод се отнасяла зле с робините си. Имп. Север възложил на градския перфект да следи робите да не бъдат въвличани в развратни действия. А избягалия роб Барбарий Филип станал претор в Рим. Улпиан в Дигести прави следния извод относно валидността на неговите актове: "Римският народ би могъл да предостави на роба тази власт, и ако е знаел, че този човек е раб, то той би го направил свободен. Това право в още по-голяма степен следва да се признае на императора." Разбира се подобна авантюра на някой роб се наказвала тежко. Дион Касий пише, че след като около 38г. пр. н.е. един роб, скровайки своя обществен статус станал претор, то когато измамата била ракрита, той бил хвърлен от Тайпейската скала. Освободените от робство получавали за патрон своя бивш господар. Те трябвало да го подпомагат при нужда, а той пък да ги покровителства. Робите е можело да развиват търговска дейност, като за целта собственикът му му отделял имущество, което да ползва за тази цел (пекулиум). Разбира се господарят също носел отговорност за стопанската дайност на своя роб.

Няма ли да е по-добре вместо да водите безмислен спор да речем да извадите от хрониката онова, което може да е свързано с България. Може и в отделна тема. Така няма да правим изводи от случайна думичка. Защото доста неща, колкото и привлекателно да звучат, не са съвсем точни. Имаме да речем епископ на Никопол, чеито име може да припознаем като Йеремия, който пък е митрополита, поставен от царигр. патриарх в Търново след патр. Евтимий. Ама той е епископ на Търново, а не на Никопол. Другият Никопол пък е във нещо, което много прилича на Влахия по изписване, обаче излиза, че Дубровник (Рагуза) и Спалто (Сплит) също ке да са там. А сборника "Варна - 1444" съдърга наистина доста интересни откъси, но така и не мога да го намеря.

Орлите не са се появили при Палеолозите. Българите определено са си падали по тях от по-рано. Освен сребърното Аспарухово орле, имаме изображение и на графит, а също и от ранния аул в Преслав. Графит Орел от ранния аул на Преслав Двуглав има на един от Старозагорските релефи А руснаците заемат орела от Византия заедно с мерака да са Третия Рим. Което не са оригинални идеи, а резултат от т.нар. "Второ българско влияние". Двуглавите орли прогласявали императорския ранг на императора, деспота, севастократора и кесаря. Титлата "деспот" обаче се появила малко по-късно като самостоятелна (първоначално е една от титлите на императора както самодържец/император, севаст/август и кесар). На кесапя дрехите са сини. На цвета на ботушите също се е държало много. Хониат да речем старателно описва цвета на ботушите - напр. че при въстанието на Асеневци били полвани червени ботуши, а при пленяването май беше на Камица, че в ръцете на българите попаднали като плячка и зелените му ботущи. Тъй че ако погребаният е с червени ботуши.

Ако смятате да правите капитал от една думичка, то може да погледнете по-напред където става още по-хубаво: Dominus Sigmundys; praepositus Nicopolensis ecclesie in Walachia. Следващия господин Освалд пък ще да е от Дубровник и Сплит, които също ще да са in Walachia. А след него е пък Венцел от църквата на Склавония. http://www.archive.org/stream/ulrichsvonriche00buckgoog#page/n188/mode/1up Иначе има епископ на Никопол още по-нагоре. Той е сред духовниците от Гърция и Турция и е след Литовската делегация в която е Григорий Цамблак. http://www.archive.org/stream/ulrichsvonriche00buckgoog#page/n182/mode/1up А грамотата на Сигизмунд е споменаван отчасти тук-таме: от агент Атанас в "Последните Шишмановци", но там липсва каквата и да е библиография, тъй че дори не мога да разбера зали пасажа, в който говори за смъртта на Иван-Шишмановия син Александър цитира известния пасаж или ползва друг източник, да речем турски. Може да я има на още 1-2 места, но ползвам бедна местна библиотека и някои книги няма как да ги прегледам. Иначе агент Атанас споменава и другата грамота, в която Фружин продава едното си имение преди похода на Владислав Ягелон и където се споменава, че имал син Шишман. Ама нея не съм я изровил още като пълен текст.

По понятни причини щитовете са били дървени - все пак от железо ще са доста тежки за да се пази с тях някой примерно цял ден. Особенно ако е пехотинец. Тъй че в музей може да се намери най-много някаква пластина или пирон, но трудно ще се разбере дали са били на щит или примерно на крепостна порта. Остават изображенията. Тези от ПБЦ естествено са по-малко. Прикачил съм рисунка на един от графитите, където е кръгъл. Миниатюрите от Ватиканския и Мадридския преписи на хрониките на Манасий, респ. Скилица макар да изобразяват събития от времето на ПБЦ са правени по време на ВБЦ. От времето на ВБЦ вече има доста изображения - миниатюри, стенописи. Има както кръгли, така и заострени в долния край. Кръгъл щит в Томичевия псалтир. Ивановски манастири - елипсовиден щит Манасиева хриника, Ват. препис - капковиден На щит със заострен долен край има изображение в черква № 10 на Трапезица - на щита е имало изрисуван лъв.

Във форума има раздел за ИБИ и текстове за преводи. Та грамотата е там. Тя е сравнително малка. Сигизмунд дарява на Фружин имение, като го нарича син на някогашния император на България Шишман. Другото е сглоба от много места - писмото на Сигизмунд, в което споменава Константин го има на много места, вкл. и в по-масовата ХИБ на Петров и Гюзелев, за пребивавено на Александър в Самсун - Ханс Шилтбергер, има по мъничко писано от Дука и Ватаци. Но е много пръснато и ако трябва да се слагат и изворите, то почти всяко изречение трява да сочи отделен извор. Псевдо-Сфранцес го има изцяло май само на гръцки (не ми се рови дали има и дублаж на латински). Но дори на английски е само откъс. А е жалко, защото там се споменава за българите доста повече от кратката хроника на Сфранцес.

Счита се, че за пръв път двуглавия орел е използван от имп. Исак Комнин - зета на цар Иван Владислав. Но двуглав орел има на митрата, за която се счита, че е била на Никифор ІІ. Дано този път прикачването на файла е успешно. Идеята за двуглавия орел иде от едноглавия орел на Римската империя, която обаче била поделена между два императора - идеята е: две глави (т.е. двама императори), едно тяло (една държава). От времето на Палеозите като по-близо до нас са се запазили и повече неща.

Едва ли ще е само украса, щом е най-отпред на митрата на Никифор ІІ Фока. Би било много забавно да е севастократор Калоян Ако следваме тогавашната практика, че ктитора е погребван в построеният от него храм, то в такъв случай гробовете на севастократор Калоян и Десислава трябва да са в Бояна. Разбира се ако във версията, че "Св. Петка Стара" е построена също от него има някаква истина, то тогава може гробовете им да са там.

Единственото известно за Кера Тамара е, че е останала християнка и след като се е омъжила за Мурад. Не е известно дали е имала деца, но ако е имала син, то със сигурност Баязид го е убил - както сторил на Косово с брат си. За Баязид част от османските хронисти избягват да споменат майка му. Причината е, че най вероятно тя е била робиня и в такъв случай излиза, че Османската династия от него на сетне са потомци на обикновена робиня. Александър, синът на Иван Шишман последователно е бил управител на Самсун и Смирна. Има обаче тъмен период между управлението на двата града. Тъй като в крайна сметка управлението на Никопол било поето от Смирненския Джунеид бей, то е напълно възможно след битката при Анкара за известно време да е управлявал в Никопол. В такъв случай най-веротно "господин търновски", който се споменава в заповедите ще е той. Фружин - неговата садба е сравнително най-добре проследена благодарение на унгарските документи. В една грамота (в извори чака за превод от латински) е наречен син на Шишман, накогашен бълг. цар. От един продавателен документ на Фружин е известно, че е имал син Шишман и други деца, които не са споменати поименно. В регистъра на вид. санджак се говори за княз Фружин и синовете му. Не е ясно дали става дума за Шишмановия син, но има малко по-особенни функции от другите спахии-християни. Константин - след превземането на Търново посетил града заедно с Йоасаф. Сигизмунд го нарича в едно писмо "император на България" и го изброява редом със сръбския деспот и влашкия воевода, което навежда на мисълта, че едва ли е бил само номинален цар. В някои други извори също българите се изброяват редом със сърбите или власите, което също показва, че са имали някаква подобна автономност. След похода на Муса през 1413г. и разорението на българските градове съдбата му не е много ясна, но преди смъртта си е живеел в Буда (дн. Будапеща, Унгария) и починал при едно посещение в Белград. Не е ясно обаче дали е имал деца. Във връзка с битката при Варна Хуняди се оплаква, че бълг. князе не му оказали обещаната помощ.

Макар на снимката в т. 3 от историята на БАН, а и в музея материала не е с такова добро качество като на твоята реставрация, действително цветовете са златно и червено. Има и орли. Ще рече, че нашия човек не е редови болярин, а е от най-висшата тройка - цар, севастократор или деспот (орли има и кесаря, но неговото облекло е синьо). Ако имаше и корона щеше да е по-лесно да разберем кое от тримата е. При всички случаи основният претендент остава цар Калоян. Прикачвам снимка на севастократор Константин - тъста на цар Смилец.

Друм

Не съм сложил целият пасаж. След като описва "женската история" Хониат започва да опровергава слуховете, че към това го е подтикнал намиращия се като пленник в Търново севастократор Исак, като казва, че той е бил вече починал когато станал преврата. Както се вижда, в крайна сметка заради мерака си да се сроди с виз. император, най-вероятно Иванко намерил и смъртта си. Тъй че една оферта за августейши брак може и да му е била поразмътила ума и да се е забъркал в някакъв заговор.

Имп. Алексий заловил с хитрост Иванко, който също бил приел името Алексий. По-късно годеницата на Иванко - имп. внучка Теодора била отредена за Хриз, което ще рече, че най-вероятно е бил ликвидиран наскоро след пленяването му. "После клятвенного, как я сказал, подтверждения с обеих сторон мирных условий, он упросил прибыть к себе Алексея чрез старшего* зятя своего, Алексея же, которого посылал к нему с божественным евангелием в поручительство святости своих обещаний, и таким образом заманив его к себе, приказал связать его и заключить в оковы, в превратном смысле приводя в свое оправдание известное место из псалмов Давидовых: с преподобным преподобен будеши и со строптивым развратишися. Затем он без труда возвратил под свою власть все города и крепости, которыми владел Алексей, заставил брата его Митю бежать в изгнание и по совершении всего этого возвратился в Византию. По друг препис този пасаж гласи: «После клятвенного подтверждения мирных условий царь послал к Иванке одного своего священника со святым и божественным евангелием — пригласить его к себе как будто за тем, чтобы благословить к выходу в замужество за него свою внучку, и, когда Иванко прибыл, задержал его и заключил под стражу». А ето и за ръста на Калоян. Във връзка с убийството на Асен Хониат пише: "действительно, спустя немного времени по возвращении в Мизию Асан был убит одним из своих соплеменников. Вот как это произошло. Один человек, походившей на него и видом, и нравом и пользовавшейся его большою благосклонностью, по имени Иванко (это то же значит, что Иоанн), имел тайную связь с сестрою его жены." По-натам Хониат описва самият Иванко: "Он был высокого роста, обладал необыкновенным присутствием духа и замечательною крепостью телесных сил; но раздражительное лицо и крутой характер явно обличали в нем мужа кровей, и, живя с римлянами, он нисколько не сделался по своему складу мыслей мягче и податливее." По всичко личи, че според и родата на Калоян били доста гневливи и без рана на главата.

Твърде преувеличено е да определяма Бачковския манастир от времето на Евтимий като гръцки. Както вече писах освен Евтимий, там са били поне трима негови ученици, при които пък после е учил К. Костенечки. Тъй че поименно знаем поне 5-ма негърци и нейерусалимци.

Оня с голата глава он Василиевия менелогий както се вижда е по-възрастен и може да си е обикновена плешивост. Средния освен шапка има и коса. На печета на Тервел ханът си е с дълга коса, леко чуплива. Омуртаг на медалиона също е с коса - при това доста чуплива. В Мадр. препис на хрониката на Скилица косата му е по-скоро права, с леко начупване в долния край. Пак там Крум и Борис са с коси. Но то и сега до 1989г. войниците бяха с бръснати глави, а след тази година го практикуват мутрите. Което разбира се не означава нито че това е масовата днешна прическа, нито че някои премиери от днешно време не са я ползвали. Тъй че при толкова оскъдни сведения основното ще е предположения.

В житието на свети Сава си енаписано, че е погребан там. А и такава е била практиката по това време - ктитора бил погребван в построения от него храм. Намерени са вътре един мъжки и два женски гроба и заради практиката от онова време се приема, че това са гробовете на цар Иван Асен ІІ и двете му съпруги. Пак по тази логика за гробовете в "Св. Димитър" се счита, че са на Асен І и Петър, но за тях няма изрично сведение. А надписа може да го свържем и с миниатюрата от Манасиевата хроника - там се вижда, че погребението е под крепостните стени, което отговаря на мястото на Великата Лавра. Иначе в ред 14 се говори за покойник ( http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/sredn_nadpisi/TernNsdp-XIV/Tern_nadpis_XIV_vek.htm ).

Изчерпани са възможностите, защото тези дето получават заплати да ги търсят предпочитат да пишат доноси. Вярно е, че това, което тепърва може да се открие няма да е толкова многобройно както през 17-20век, когато са били масово издавани и така са станали известни. Тогава е търсено в пи-големите книгохранилища, а и на тях тогава са им направени описите. Друг голям проблем са преводите. Една много голяма част от ползваните днес преводи са от времето до ср. на ХХвек. В соц. периода основно се превеждаше марксистко-ленинска философия.

Що се отнася до възрастта на скелета и на Калоян, то и в двата случая толеранса е толкова голям, че няма възможност за сигурен извод. С възрастта развитието на човека и на скелета му е такова, че като мине основния растеж толеранса става сравнително голям. И двамата са починали приблизително на една и съща възраст и от гледна точка на възрастта няма никакво основание да изключим идентичност. Иначе казано по критерия възраст скелета напълно отговаря да е Калояновия. Защо Калоян не може да е погребан до Асен и Петър в "Св. Димитър" го писах 2 пъти, макар да е пределно ясно. Що се отнася до мястото на гроба по отношение на самата черква, то не е второстепенно. При софийската митр. катедрала "Света Неделя" от ляво и дясно подобно на гробовете на Калоян, Бесар и Доброслав са разположени гробовете на главата на БПЦ екзарх Йосиф и първият наместник-председател на Светия Синод след него Партений Софийски (след смъртта на екзарх Йосиф до преврата през 1944г. не е имало екзарх, а функциите му са се изпълнявали от наместник-председател ... както в Русия от времето на Петър І до Октомврийската революция). Това, което е сбутано е мястото на самата черква и един гроб на Калоян би обяснил необходимостта да е точно там. След това вече са погребвани доста видни личности - цар Иван Асен с 2 от съпругите си, св. Сава Сръбски, там са били мощите на св. Иларион Мъгленски, от там е надгробния надпис на Иван-Александровия син Иван Асен. Като става дума за база за сравнение между царски гробове ... всъщност Калояновия е най-сигурния гроб. Разбира се като изключим този на Батенберг в София и на Фердинанд в Сакс-Кобирг и на жените им.

Ами зависи в кой период. След покръстването са празнувани христ. празници + някои езически остатъци като Русалиите да речем ( http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/Homatian_zaRusaliite.htm ).

В сайта на този институт за изследване на близкото минало не видях нещо, което обаче ми се струва, че би било много интригуващо - справка от комисията по досиетата за ръководството му.

Трябваше да запазиш второто изразяване за тук. А сега тук няма нищо, а където има - темата е за друго. Иначе за легендите - ето една забавна историйка. Като бях ученик в 4-5 клас ни водиха на екскурзия до Бачковския манастир. Тогава поправяха нещо по пода. Стана дума за намерените два гроба, за които се приема че са на ктиторите на братята Бакуриани и естествено се стигна и до гроба на патр. Евтимий. И както Лъжливото Овчарче все намира царски гробове, та и един от работниците се възползва от това, че в тревата пред черквата имаше един череп и го обяви за патриаршеският. Та ето как се раждат легендите. Ми ако наистина е бил той Иначе средновековната черква е била по-малка от сегашната. Гробовете на братята Бакуриани са били извън черквата, но при построяването на по-голямата сегашна се оказали вътре.

Има основи под северната стена, но без останки от стенопис по нея. Преди година-две ги показваха, но сега като отидох бяха дръпнали завеската и се правеха на разсеяни. Но е твърде малко да се прецени дали онова, което е било преди това е черква. Намира се отвътре, отвън нищо не се вижда. А в "Света Петка Стара" има стъкло отпред, тъй че трудно ще се получи заради отражението.