Galahad

Всъщност данните в купичката на везната, че е гробът на Калоян никак не са малко: 1. Имаме пръстен, на който пише, че е Калоянов; 2. Имаме намерен в същия манастир още 1 печат със същото изображение като на пръстена - а такива печати нямаме много; 3. Имаме податки, че облеклото е червено, което е цвета на царете (Хониат описва вдигането на въстанието на Асеневци именно с обличането на червени дрехи) 4. Дрехите са златоткани - нещо много по-скъпо дори от пръстен с каратите и грамажа на Калояновия; 5. "Шапката" на главата му по форма отговаря на шапките, които са се носели под качулката и шлема. 6. За Асен и убиеца му Иванко от Хониат е известно, че били доста високи - скелета също е доста висок от една страна, а от друга спокойно може да се предполага, че Калоян по ръст е бил като двамата си родственика 7. В "Св. 40мци" са били мощите на св. Иларион Мъгленски, а дори да е изграден из основи от Иван Асен това съ сигурност е станало преди битката. Ще рече, че вероятно идеята е била да бъде посветен на св. Иларион и тъй като мощите му били донесени от Калоян, то може да се очаква, че може да е имало идея да инкорпорира гробът на този владетел; 8. Най-известният търн. манастир е на възможно най-сбутаното място - следователно там е имало нещо, около което се е развил манастира. 9. Открити са следи от сол и насекоми - което ще рече, че погребението е станало известно време след смъртта 10. Имаме сигурни данни, че тялото на Калоян е било върнато в Търново и пак със сигурност може да приемем, че не е погребан в св. Димитър, тъй като се лансирала идеята, че е убит точно от него. 11. Св. Паисий пише, че е погребан в "Св. 40мци" - късно сведение и е възможно да го бърка с Иван Асен ІІ, но все пак си е факт. Както и другият факт - че когато е писано това, още не се е знаело, че след няколко века ще се намери гроб с пръстен.

Да се надяваме, че след това изследване плащеницата да не стане за в бъдеще от 2010г. Защого има съмнение, че заради един от пожарите е станала от 13в.

Това с Белград си е направо анимационно филмче - с текст, графика, музика ... Въобще, голяма игра. Но пък ако се реализира проекта за античния цетър на нашата столица, то София поне мъничко ще прилича на Константиновия Рим. А все пак за туристите ще е по-лесно да се снимат в античния център на нашата столица, отколкото във филче.

Предполагам, че му беше увиснало чинето, защото видя доста хора да плюят там, дето до вчера са лизали. Пък и си е за притесняване какво ще стане - току-виж станеше по румънския ТВ сценарий. Тъй че човека съвсем навреме си пусна оставката. И родата му и днес е сред управляващите олигарси.

Останки от дрехите от гробовете от гроба на Калоян и от дворцовата църква в Търново има във музея на Второто царство в Търново и в НАМ. Но благодарение на родните "феодални старци" днес много по-добре знаем за дрехата от Станичене, отколкото за намереното в България.

Не е само тя. Същото е положението и с другата "Света Петка" (Стара) и "Св. Николай", а са тъй да се каже на една линия. Е, вярно, че стенописите са доста по-малко - в едната старите фрески са 2, а в другата само част от основи. Но са така скътани, че нищо чудно доста софиянци дори да не знаят за тях. Но и управата им е виновна защото не прави нищо за популяризирането им.

Покрай дискусията за гробът на цар Калоян в търновския храм "Св. 40 мъченици" се оформи и втора за гробът на патриарх Евтимий в Бачковския манастир, която май е най-добре да продължи в отделна тема. За улеснение ето и една статия, която беше посочена. Смятам, че ще е полезна за да не преповтарям някои от нещата, които ги има там, а да обърна внимание на някои от проблемите около този гроб. Има няколко предания за гробът на патр. Евтимий. Що се отнася до писмените сведения обаче, то те са еднопосочни. Цамблак е посочил, че турците изпратили патр. Евтимий в Македония. През 14в. Македония са наричали района, в който днес се намира Бачковския манастир. К. Костенечки пише, че е бил ученик на Евтимиевия ученик Андроник. По-конкретна е вече бележката в Ловчанския апокрифен сборник, която е също отчасти цитирана в статията. Та в нея е посочено, че патр. Евтимий е бил заточен в Станимашко, но тъй като черквата на Бачковския манастир "Св. Богородица петричка" била разрушена, патриаршеският гроб останал незнаен. Там като учител на Константин Коснечеки се сочи Андрей Бачковски - съставителят на Бачковския сборник-панагирик. В Бачковския поменник са споменати имената на 3 Евтимиеви ученици - Матей, Андроник и Андрей. Иначе казано - изворово може дасе приеме за изяснено, че гробът на патр. Евтимий трабва да се търси в Бач. манастир. Тук идва сложното - къде е самият гроб? Тук малко ще заема от статията за улеснение: Предполагам, че и от този кратък откъс вече виждате един голям извор за спорове. Ще набележа някои моменти: 1. Предполагам сте забелязали веднага, че всъщност "гробът" не е един, а са два - единият без скелет, а само с архиерейски отличия, а другият със скелет, макар и непълен, но в монашеско облекло и до него с оловна плочка сочеща, че това са мощите на патр. Евтимий. Опонентите считат, че ако скелета е на патриарха, то би трябвало да има патриаршески отличия - митра, жезъл и разбира се одеждите от другия гроб. Привържениците пък твърдат, че е възможно преди смъртта си Евтимий да е приел великата схима и затова да е погребан в монашеско облекло. За схимата опонентите оспорват подобна практика, което не е съвсем неоснователно, но от друга страна тъщата на цар Иван Шишман - ср. княгина Милица го е направила. Но пък в този случай и Евтимий е трябвало да си смени името още веднъж. Като цяло за митрата соченият проблем е несъществен - архиереят в Ман. хроника изобразен до цър. семейство е без митра. Без митра е и охр. архиеп. Кавасила. На миниаотюрата, на която Йоан Кантакузин е изобразен председателстващ събор архиереите също са без митри, като само царигр. патриарх има патерица. Иначе казано е спорно дали изобщо патриаршеските отличията, които липсат от намереното изобщо са били третирани като такива през 14в. Омофорът си е част от епископските одежди. Единият епатрахил като модел прилича на използваните през 14век познати ни от изображенията от тази епоха. Това, че "гробовете" са 2 също е обяснимо, ако става дума за вторично погребение, при което всъщност по-скоро са били укрити манастирски реликви - т.е. мощите и одеждите. Непълнотата на скелета пък може да се обясни с практиката да се отделят свети мощи и да се изпращат на други места (в случая евентуално в Търново). 2. Надписът съдържа пояснение, че това да "мощите" на патрарха, което няма как да се напише, ако току що е починал. При вторично погребение, вече е напълно възможно. 2. За слуховете за мистификация допринесло обстоятелствтвото, че игуменът освен гробът намерил и плочките от покрива на средновековната църква, като от една от тях било изразано парчето с надписа. Начинът на изработка на надписа е било изследвано, но не са били следи от някакви по-модерни технологии. По книгата на Иван Богданов, „Гробът на Патриарх Евтимий” находките от облеклото и прочката би трябвало да са в ЦИМ. Аз питах там, ама директора нещо взе да го усуква и ми препоръча да съм разгледал одеждите на екзарх Йосиф. Тъй че за съжаление не можах да разгледам по-добре за какво точно става дума и евентуално да направя цветна снимка.

Палеографски е установено, че надписът на печата е от 14в., и е сръбска изработка. Счита се, че оригиналният печат е изчезнал и монасите за престиж поръчали нов. Във всеки случай изображението на царя е интересно, защото Иван Шишман от печата прилича на младия Иван Александър от Манасиевата хроника. Тъй че ако наистина е фалшив, то са имали май под ръка някакъв портрет на Шишман. Във всеки случай печата е разбунил духовете и заради бележката, която е оставил Партений Павлович дори са считали, че цялата грамота е само препис. Но текста на грамотата не буди съмнение за датировката, тъй че само печата е под въпрос.

Само дето притежателите на гробовете около Калояновия (Бесар и Доброслав) също са имали златни пръстени, но не са посочили какви са били. Фрагментите от саркофази са три: на крака (свързва се с цар Иван Александър), на гърди (свързва се със сина му Иван Асен, а третия според някои е мистиэикация, защото е изчезнал тъй загадъчно, както се е появил - счита се че е на царица Ана-Мария. Печата на Рилския хрисовул е менте - направен е по-късно в Сърбия. Иначе грамотата си е истинска.

По извори маджарите само са имали желание да разоряват у нас. А желанието им е било разпалено от Византия. В крайна сметка за голямо неудоволствие на византийците Петър І вместо да се бие на два фронта (срещу маджари и византийци, каквато била идеята на последните) пуснал маджарите да преминат през България и да си се разберат с византийците. След като няколко виз. опита завършили по такъв нежелан начин византийците обаче успели да си намерят друг бунак, дето да си сисипе армията за славата на Византия в лицето на киевския княз Светолслав. Лошото е, че Петър се споминал в най-неподходящия момент - тъкмо византийците почнали да разбират, че и извикването на Светослав било голяма грешка и решили, че е крайно време за нов династичен брак и съюз между България и Византия.

А не трябва ли първо ти да почнеш да четеш, а после да приканваш другите. Опонентите са две групи: Според първата (тук са селяните) игуменът е направил мистификация. Според втората група не е мистификация на игумена (евентуално той само да е добавил плочката с надписа), но просто не е гробът на Евтимий. Утре ще пусна отделна тема, да не се меша с тази. При всички случаи е трабвал щемпел и за восъцните печати, които са и масовия тип. Те не са правени с булотирон. Но тай или иначе нямаме намерен печат с "цар". Ако и у нас е имало практика да са унищожават при смърт - няма и да се намери такъв.

Опасявам се, че сведенията за "дворцовата революция" се основават единствено на слухове пуснати от ДС. Тъй че предполагам една от идеите е да запишем някои от анекдотите, които върваха по онова време. Та според едното великият революционер Петър Младенов (преди да стане "Танкиста") решил с демократите др. Джуров и др. Луканов да спаси бълг. народ от омразното Живково иго и да го поведе по пътя на свободата, просперитета и демокрацията. Та, той както подобава на претендент за трона на васална държавица вместо да организира танковете срещу тирана се отправил при сюзерена Горби за да получи от там властта. "Тато" обаче разбрал това и пратил на летището да арестуват др. Младенов още щом кацне самолета от Москва. Да, ама пък и др. Младенов разбрал за това и кацнал на друго летище. После с другарите Луканов и Джуров отишли при "Тато" да го свалят от власт. За целта прерязали жицата на звънеца, с който "Тато" можел да извика охраната си. После влезли при "Тато" и му казали, че го свалят. Той натиснал звънеца, ама тъй като жицата била срязана, никой не дошъл. И така бил свален. Та това е историята на българската демократична революцията. А каква е истината? Ами "Тато" още година преди това това си е подал оставката, но го поканили да изчака. Още не били изнесени всички планирани пари, не били унищожени всички архиви, които трябвало, др. Гоце още не бил приел доносническо кръщение ... Ако "Тато" тръгнел да арестува превратаджиите, май е трябвало да арестува и себе си. А за тези, дето се чудят, кои са били верните охранители на "Тато", нека видят дали ще намерят познати образи на тази снимка:

Управлението на Симеон е било продължително, но пък при цар Петър България се е радвала на дълъг мир. Тъй че изтощаването едва ли е било толкова фатално. Краят на ПБЦ е по-скоро лошо стечение на ред неблагоприятни фактори - поредица от способни виз. владетели и един много войнолюбив руски княз мечтаещ след провала на баща си да превземе Цариград по море, да се пробва по суша. Светослав има доста успешни военни кампании, преди да се стигне до войната на Балканите, която му коствала живота. Политиката на Иван Асен е много сполучлива. Друг е въпросът, че наследниците му не са я продължили. А също, че от северо-изток са се появили татарите. А за съяюници, ами както са казали римляните: "Няма вечни врагове и вечни приятели, има вечни интереси."

Сега, за владетелските регалии. Българските царе са имали няколко корони, но не всички са били метални. Тези, дето ги виждаме да речем на портретите на Константин Тих и Иван Александър са церемониални. Също и тези в Манасиевата хроника. То и в армията е така - повечето време се ходи с шапка, а не с желязната каска. Все пак тежичко е. В хрониката на Скилица бълг. владетели са с пурпурна шапка, което си е било ежедневното владетелско отличие. Този тип шапки евентуално са били декорирани с метални плочки като онези от Преславското съкровище. Но пластинките са били също за някои по-представителни цели. Най-вероятно това, което е на главата на Калоян е от типа на "короните", които са носени извън церемониала. По-консретно това, което се вижда на възстановките най-вероятно е част от военно облекло. Подобни "шапки" са носени под шлема и плетената метална качулка, за да омекотява удара. В случая е по-представителна, тъй като когато по време на поход не е в сражение царят е бил без шлема и плетената метална качулка и шапката е служела като царско отлицие. Практиката е металните корони да не се слагат в гроба. Вкл. тези на деспотите и севостократорите. Защото ако се слагаха короните и това е гробът да речем на Боянския ктитор, то тогава и той трябваше да е с корона, макар и различна от царската. Каква е практиката с пръстените за восъчните печати при смърт на владетеля у нас не знаем. При папите да речем се е запазила и до днес практиката веднага щом се установи, че папата е умрял златния папски пръстен с рибите (офиц. папски пръстен) се смачка лично от кардинал-камерлингът и по този начин се унищожава. Грешка на буква говори по-скоро, че пръстенът е правен в Цариград от ромей не знаещ да пише на кирилица. Дори да не е цар Калоян все пак е човек, на който цялата дреха е изтъкана от злато. Това предполага, че е можел да си позволи пръстен, в който правописните грешки не са повече от царския. Освен това е известно, че след убийството на Асен Петър е взел Калоян за помощник в управлението, но не е посочен статуса му - не е посочено никоде, че е направен съцар или севастократор. Ако пръстена е от този период, какво би трябвало да пише на пръстена - "Калоян, царев помощник за управлението"? Но в един момент Калоян става цар, но отпечатъка от този пръстен е вече познат на администрацията. Та как е трабвало да процедира Калоян - да си претопи пръстенчето или да си направи ново, на който пише, че е цар? Скиптъра - за у нас е трудно да се каже, но е имало и практики при края на управлението на един владетел (независимо дали е смърт или абдикация) скиптъра да се строшава. Тъй като обаче има запазени по-ценнички скиптри, то явно не става дума за парадния, а за някакъв друг, който е по-лек и лесен за чупене - ще рече от позлатено дърво или само дърво (христ. скиптри често имат формата на кръст, а самият Христов кръст е бил от дърво - виз. император да речем е държал Михаил Шишман да потвърди обещанието си като се закълне не пред златен кръст, а пред дървен). Но ако е пък дървен, то шансовете да се запази в гроба са минимални. Булотиронат (това, дето прилича на клещи) или по-точно матрицата им са сменяни по няколко пъти при ползването, тъй като се изхабавяли. Те са служели за металическите печати. Восъчните са правени с пръстен като Калояновия, печат като оня от "Великата лавра" със същото изображение акто калояновия, или пък нещо друго като на Мицо Асен (напр. носено на врата).

Не аз, друг е чел по диагонал. Слухът за мистификация го пускат селяните: Иначе другите оспорвания не са просто злонамереност, а са си аргументи. Тъй или иначе май ще е най-добре да си се пусне отделна тема.

Гробът е бил разкопан по нареждане ан тогавашния игумен. Селяните от околността обаче имали апетити към манастирските гори и им било малко криво, че игуменът защитавал ман. собственост. Тъй че те подхвърлят идеята за мистификацията. Иначе има някои смущаващи неща, но според мен обстоятелствата около гроба може да им дадат задонолително обяснение. Аргументите да речем са, че на плочката пише "светите мощи". Ясно е обаче, че когато патриарха е починал, още не е имал свети мощи. Самата плочка е била изрязана от плочите на покривното покритие на средновековната черква (била е с оловен покрив, като сегашната на Рилския манастир). Та въпросният игумен е открил и останалите плочки, вкл. и тази, от която е отрязано парчето. Та идеята е, че той го е отрязал и го е сложил. Но при положение, че някой крие оловото от храмовия покрив, то логично е да скрие и реликвите - в случая мощите на патриарха. Всъщност май е по-добре отделна тема за гроба на патр. Евтимий.

Това, което е написано в изворите за най-древната история на Елада има до голяма степен легендарено. Ето един кратък преглед на по-ранната история по Пароския надпис. Пеласгите са тракийско племе, което е имало миграционна вълна към Гърция. Макар гръцкото крайбрежие в един по-късен момент да се оказало благоприятно за корабоплаване и позволило на гърците да направят един голям културен скок, във времето преди корабоплаването ги правело доста изолирани. Затова в първото голямо културно влияние върху населението сошло от живеещите в много по-благоприятни от стопанска гледна точка земи. После корабите променили всичко - благодарение на културния обмен при търговските контакти, тяхното развитие се развило вече много по-бързо. Археологическите данни са доста относителни, защото в ранния си етап елините не са били на някакво по-високо равнище от степните народи. Пък и няма етнически чиста нация, етно-гените винаги са в движение. Отчита се голямото движение на маси. Но пък малките промени са непрекъснат процес. Може да се види и в шоуто на Слави "Добре дошли в България" - утрешните българи ще потомци на тези хора от различни народи и раси. Винаги е било така. А за идеята за египетско присъствие на Балканите заслугата не е на Зиези, а на Херодот.

Тези страни едва ли щяха да са ни партньори в уния, а по-скоро щяха да минат в категория плячка и да се караме за тях с ромеи и германци. Иначе столицата щеше да си се върне по-скоро в Преслав. Все пак е имало интереси и на изток.

За съжаление на ромеите с Василий ІІ иде края на поредицата на императорите-военачалци - Никифор ІІ и Цимисхий. Може да дабавим и теоретиците Константин VІІ и баща му Лъв Мъдри. А също и Роман Лакапин - въпреки, че не се е справил със Симеон, той стабилизирал Византия, тъй че да няма повече неприатни инциденти като превземането на Солун от Лъв Триполит. В замяна на това в България остава цар Роман. Тъй като с това име е наричан и Гаврил Радомир, може да е бил осиновен от царя. С авторитета на цар Роман, политическия талант на Самуил и военните способности на Гаврил Радомир най-вероятно са щели да бъдат заличени успехите на Цимисхий.

Иван Александър подобно на Михаил Шишман е бил прикачил към името си Асен - това обаче въобще не му попречило да свали от трона Иван Стефан, да преследва брат му чак в Цариград и да воюва с чичо им. Затова казвам, че може да е направена дървена църквица - с обещанието някой ден да се направи подобаваща, а с надеждата, че тя ще рухне, а с нея ще си иде и спомена за цар Калоян. Не е много добре да има пищен мемориал на предишен владетел. След смъртта на Константин Копроним при възникналите проблеми византийците стигнали до там, че ходили да се молят на гроба му. Ама защо да се връщаме чак толкова назад - я как у нас взривиха гроба на цар Борис ІІІ и мавзолея на Г. Димитров. А нима Бакърджиев не е бил пионерче-димитровче и не е носил червена връзка? Или пък коменистите не направиха коалиц. правителство със сина на Борис ІІІ? Политика!

Без османците, останалите турски бейлъци, които също създават сериозни проблеми е можело да си седят в общата европейско-средиземноморска сепаратистка структура. Тъй че много събития в Европа са щели да се случат по-късно - централизацията, откриването на Америка (търсели са друг път, защото турците сложили ръка на проливите). А събитията можеше да станат, като се появи следващия велик завоевател. Но ако беше някое африканско племе, вместо османците и бяха настъпили от Гибралтар ... можеше да има разни изчезнали народи като гали, франки, англичани, германци

Имаме много по-реалистичен пример - гробът на патр. Евтимий. Има си плочка, има си надпис, има епатрахил като оня на архиерея от погребението на Иван-Александровия син, има и част оловна плочка от покрива на средновековния храм, на която е написано, че това са тленните останки на патр. Евтимий ... и изкарали всичко за мистификация на тогавашния игумен. Вида смърт е много важен за престолонаследието. Малко отрова на време да речем дадена на Хенри VІІІ и Ан Болейн и нямаше да има нито кралица Елизабет, нито разгром на Великата армада, нито Англиканска църква. Ако Филип Македонски беше умрял от естествена смърт, можеше и да няма Александър Велики. Ако Юлий Цезар беше умрял от естествена смърт можеше Октовиан Август да не стане император. Ако Михаил Шишман не беше загинал при Велбъжд, то Иван-Стефан нямаше да стане цар. Смъртта на владетеля не влияе на формалното престолонаследие, но на фактическото - много.

За погребението е от значение при какви обстоятелства е умрял, а не колко велико е царувал. Ако новите управници не са били настроени да славят царуването му - знаем си какво е станало с гробовете на Борис ІІІ и предполагаемите кости на Левски. Въпросът не е какво е имало, а дали са искали да го сложан там. При положение, че св. Димитър се сочи за убиец на Калоян няма как да го кложат в черквата "Св. Димитър". От друга страна щоч след смъртта на Калоян Иван Асен, Алексий Слав и Стрез е трябвало да се изнесат от Търново, показва, че обстановката в града ще да се е попроменила.

Поправих го и вече се отваря. Част от него имаше в музея. Дрехите са златоткани, затова са се запазили фрагменти. Тъй че със сигурност не е обикновен поданик на царството. Със сигурност е човек от висшия ешалон на властта. Не е толкова невероятно. Традицията да се вграждат мощи на мъченик в напрестолния камък иде от практиката в миналото да се правят черкви върху гробовете на някой мъченик. Сиреч зависи от обстоятелствата. В по-смутно време може първо да е гробът, а после черквата. По-често обаче са пренасяни тленните останки и препогребвани. Отделен е въпросът, че ако е имало някаква набързо направена черквица за погребението при строежа на новия по-голям храм основите са били унищожени напълно. Напр. ако е била дървена. Все пак дори първата "Св. Стефан" в Цариград е била също дървена. Районът на Великата лавра не е много добре проучен заради пътя, който минава между черквата и Царевец. Манастирът е изграден върху квартал, който е съществувал по време на І царство. С периода след покръстването се свързва част от укрепителната система. Иначе като става дума за една вета черква "Св. Богородица" - на нейното място е сегашната "Успение Богородично". Манастирът е имал още 1-2 черквици, но те са сравнително отдалечени от гроба. По-сложен е въпросът с другия печат със същото животно дето е открит в манастира.

Това, че на колоната пише, че черквата е изградена из основи от цар Иван Асен ІІ съвсем не означава, че там не е погребан цар Калоян. От надписа става ясно, че Иван Асен ІІ наистина е построил черквата "из основи", но също е ясно, че най-славната битка от времето на неговото управление е станала не преди да бъде започнат градежа, а когато вече храмът се изписвал (т.е. може вече дори да е бил осветен). В такъв случай възниква въпросът как Иван Асен ІІ ще е знаел, кога ще дойде светлата дата, та поне от няколко месеца да започне да стори храм в чест на патронния празник? Така стигаме до извода, че храмът е бил започнат с идеята да бъде посветен на друг светец. Известно е, че макар в Търново да е имало над 40-50 църкви (макар да не са съществували всички по едно и също време), в "Св. 40 мци" са се намирали мощите на св. Иларион Мъгленски. Над всичко отгоре, те са били пренесени в Търново още при управлението на Калоян, тъй че по-сетнешната значимост на храма явно не е аргумента (св. Сава е бил погребан там вече когато черквата е било посветена на славната битка и вероятно отредена за гробница на царското семейство, а доколкото по едно и също време със ср. архиепископ починала и бълг. царица, то вероятно вече е и била използвана за това). Другото, което прави впечатление когато се разглежда храмът "Св. 40 мци"е, че той е изграден на възможно най-неподходящото място. Патриаршията е на върха на Царевец, дворцовия храм е на сравнително равен терен, другите черкви в тази част на града са си направо на идеален терен. Но един от най-славните храмове е така сбутан в ниското и в крепостната стена, че дори като му пристроили притвор се наложило да изкривят фасадата. Естествено отново възниква въпросът защо не е избран по-подходящ терен. Съществуващ гроб на цар Калоян би бил едно задоволително обяснение на тези неразбории. В смисъл, че черквата е построена на едно толкова неподходящо място с цел да инкопорира съществуващия гроб на Калоян. Ако черквата е замислена като храм-костница на Калоян, то това обяснява и защо мощите на св. Йларион Мъгленски са там - те са били пренесени в Търново от цар Калоян и затова този светец е бил идеален за патрон на храма (по понятни причини патрона на другите Асеневци св. Димитър не е бил удачен да бъде и покровител на Калоян). А за това, че на пръстена няма титлата цар - като разгледате галерията, която съм прикачил, ще видите, че освен Калояновия гроб са експонирани още няколко гроба. Имената на покойниците са установени по златните пръстени-печати, на на тях също няма титлата на притежателят им.