Galahad

Направих едно малко допълнение в галерията за двореца в Търново - два детайла от фреската в катедралата на град Роман, Румъния "Света Параскева" (ХVІв), на която е изобразено Търново и по всяка вероятност дворцовата черква. Предполагам, ще е интересно, защото ако изображението е достоверно, то доста се различава от някои от предлаганите "реконструкции" а-ла "Свети Петър и Павел". Ще рече, че е била по-скоро нещо от рода на ман. черква в Раваница. Що се отнася до ктиторската фреска - не съм отбелязал от къде е взета. В началото си копирах доста неща без обаче да отбелязвам откъде го взимам.

Това на главата му го бях гледал с увеличение на снимката - корона е, като на баща му и брат му. Виждат са скъпоценни камъни. Двамата са починали с около 10г. разлика. Михаил е починал преди брака на сестра му Кераца, т.е. преди 1355г.

Цар Ясен или Шишмане-Яне като се среща също в легендите е синът на цар Иван Александър - Иван Асен. Сато сен иде от Асен, а Яне от Йоан. Въпросът обаче кой от двамата синове с това име на цар Иван Александър не е толкова лесен. По-големият царски син с името Иван Асен е роден преди възцаряването на Иван Александър и се приема, че е най-големият син на владетеля. Бил е женен за византийска принцеса. В манасиевата хроника има четири негови изображения. На едната е изобразено самото погребение, другата е семеен портрет, където е изобразен до ангел, а на трета миниятюра е изобразен два пъти, като в рая се представя на Христос, съотв. на Богородица. За съжаление обаче няма сведения за обстоятелствата около смъртта му. Единствената бележка е, че ръцете на праведните сега били в божиите ръце. Дали тази бележка обаче може да се третира като намек за обстоятелствата около смъртта му? На миниатюрата се вижда, че покойния е държан от няколко жени. Едната е в черно, което показва, че вероятно е майка му Теодара-Теофано. Другата е царицата, което предполага, че е втората съпруга на Иван Александър. Ако това се свърже със сведението на Мавро Орбини, че единият царски син е бил отровен от втората му съпруга. Разбира се възможно е да е почунел от чумните епидемии, които върлуват по това време. Но има и друга възможност. В Безименната българска летопис се говори за две последователни сражения с турците, в които загинали двамата синове на цар Иван Александър - Иван Асен и Михаил Асен. Кантакузин в своите мемоари обаче описва, че преди похода срещу деспот Момчил, по време на който той бил убит турците нападнали българите (ИБИ, т.22, стр. 371). По-натам (стр. 374-375) Кантакузин говори за един грабителски турски набег, за който казва подобно на ББХ "А пък варварите преминаха в Азия с много пленници от мизите". По-натам следват още сведения за турски нападения (стр. 376-379). За кампанията срещу Сърбия изрично е посочено, че е предвождана от Сюлейман заедно с братята му, "синовете на Орхан". Ще рече, че по времето, когато е изготвен Ватиканския препис на Манасиевата хроника с изоброженията за смъртта на Иван Асен имаме серия от турски нападения срещу България и Сърбия, което ще рече, че е възможно да е бил убит при едно от тях. За по-вероятно се приема обаче да става дума за най-малкият известен син на цар Иван Александър. Последното надеждно споменаване за него е Рилската грамота, в която цар Иван Александър използва множествено число за братята си. Мавро Орбини пък за него пише, че е заедно с Иван Шишман е воювал срещу Иван Страцимир, а после е бил убит в сражение с турците. С този Иван Асен се свързва и бан Янука (от Яне) - последния ръководител на отбраната на София. В турските доклади обаче никъде не е споменато, че бан Янука е царски брат. В доклада на султанския лала (възпитател) и румелийски берлербей Шахин Паша обаче раководителят на отбраната на София е посочено, че: "Тя (София - б.м.) е била столица на кюфарските хаким-текфури и постоянно е била главна резиденция на всички кюфарски военачалници, велможи, сановници и главнокомандващи (кюфари хакесар, ве риджал, ве бейлербейлери, ве сипахсаларин, ве юмера, ве мир-миранъ, дайми джай карари-дър)." Това вече може да се свърже със сведението на Мавро Орбини, което също създава впечатление Иван Асен е предвождал войската на цар Иван Шишман. В този смисъл са също народните песни и предания. Легендите свързват този Иван Асен с крепостта Кокалянски Урвич, за отбраната на която пише още Пасий Хилендарски. С него се свързва и една сребарна кратунковидна чаша от Кокалянския манастир.

Ами ето един пример за фотомонтаж: Както се вижда да речем дрешките на др. Сталин са доста по-свежи от тези на др. Ленин. Разбира се нацяло се нарисува сценката, вече може да се окаже и че др. Ленин знае, че до него има и друг човек.

На св. Константин приписват думите: "София - ти си моят Рим". Но истината е, че в днешна София доминира архитектурата на "социалистическия реализъм" и за разлика от много други европейски градове твърде малко си личи, че това е един древен град. Затова реших, че новият проект за "Античен културно-комуникационен център "Сердика" си заслужава отделна тема. Представят проекта „Античен културно-комуникационен проект Сердика" София трябва да бъде европейска културна столица в следващото десетилетие, според Тодор Чобанов Реализацията на проекта би спомогнала в 2 насоки София да добие малко по-столичен вид. От една страна ще се подчертае, че това е един старинен град. Все пак не може да очакваме чужди туристи да посещават София само за да си напазарят от все по-популярните по столичните булеварди магазини "Всичко по 1 лев" и "Дрехи втора ръка". От друга страна определено се усеща липсата на пешеходна зона в градския център. Но сега на практика централните улици са превърнати в придатък на околовръсното. Тъй че да се надяваме след като столичното метро облекчи транспортния трафик на София, то и градския център да бъде приведен в подходящ вид.

Само че няма как да ги набера заради шрифта. Тъй че ето една табличка, но на руски, защото си я съмкнах готова, за да не сканирам.

Освен че на печатите често има кръст, много често има също изображение на светец и надпис с призив Господ или Богородица да помагат на своя раб. Определено в голяма част от това, което е на печатите е вложен религиозен смисъл. Общо-взето нерелигиозни най-често са само името и дръжността на притежателя на матрицата и евентуално неговото изображение (както е в случай с Тервел).

Може би е интересно да се отбележе също, че знаците на римските цифри подобно на гръцките и старобългарските са също букви от азбуките.

Интересно, че тепърва почва дискусията. Защото още като бях малък в училище ни обясняваха, че и в нашата столица кяло да има метро като в братска Москва, но за разлика от там станциите в ценъра са щели да са с археологическите останки. Защото за разлика от Москва нашата държава и столица били много по-древни. А докато дойдело светлото комунистическо бъдеще и българското метро за показно подлезите между Партийния дом, МС и ЦУМ са били направени по този начин. Докато подлезите се почистваха и го нямаше битака около "Св. Петка Самарджийска" в интерес на истината подлезите изглеждаха много добре.

Колкото и неприятно е да се каже, спирането на парите понякога е здравословно. Така лапачите са разкарват и остават хората, които имат желания да направят нещо. Друг е въпросът, че у нас на много други май трябва да им затворят кранчетата. Не е важно кой дава парите. Определено обаче не е пазарна икономика да се дават пари за нещо, дето си е едно нищо. А и покрой Вальо Топлото се разбра кой и как дава парите у нас. Нешкината пародия на "Господаря на танца" се оказа, че са я платили не празните места в залите, а потребителите на софийската топлофикация, дето са си мислели, че плащат за отопление. Та и парите за родния футбол също не идат от празните стадиони. Иначе си е доходно - голям стадион, много места и скъпи билети. Проблемът е, че на тревата трябва да се види нещо повече от разходка на 25 преяли човека.

Добре е като се пуска анкетата да се посочи, че на въпрос може да се дава само един или повече от един отговор. Все пак това не е лист та да може да се огражда. Но с анкетите в интернет не винаги е ясно дали опциите позволяват. Още повече, че за някои въпроси може да е разрешено, а за други не. Така част от анкетираните може да гласуват без да знаят, че технически е възможно на някои въпроси да се дадат няколко отговора. А и тези дето я четат може да се изненадат, че някъде отговорите са повече от гласувалите.

Черноморските градове за разлика от английските колонии в по-ново време не са провинции на градът-майка, а самостоятелни полиси. Полис, респ. цивитас означанат наистина град-държава, но в един по-късен момент се използват просто за град. Затова и някои съвсем погрешно свързваха цивилизацията с наличието на градове, заради произхода на думичката от латинското град. Та освен онова по Черноморието си има и бол римски градове и кастели между Дунава и Балкана, но уви - нямаме си нещо от рода на "Разорението на Марцианопол/Никополис ад Иструм". След изоставянето на Никополис ад Иструм си имаме спретнат ранновизантийски градец на Царевец с епископска резиденция, но дори не знаем как се е наричал тогава градът. Що се отнася до екземплярите... Все пак важното е какво е пострадало и кога. При нас имаме сведение, че Симеон е бил изпълнил дворците с книги. Знаем и какво станало с въпросните дворци - когато Цимисхий превзема Преслав, русите се оттеглили в двореца и за да бъде сломена съпротивата им, комплексът бил запален. Другият важен център - Дръстър също се оказал обект на бойни действия. Нямаме свединия за пожари, но по това време знаем, че русите ни били сърдити заради станалото в Преслав, а Цимисхий вече не се правел на освободител. Третия важен център е унищожен от норманите - дворцовият и религиозният комплекс Преспа. При техните изпълнения даже и един от Борисовите надписи е станал отчасти на нормандски надгробен надпис. В Торново има един голям пожар от ХІІІв., с която може да се обясни острия дефицит на книги от дворцовата библиотека преди Иван Александър. После идат турците. Те не просто подчиняват България, но не е оцеляла нито една светска сграда, която да е останала за употреба на българите. Остава нещичко от религиозните сгради и от там идат Рилския хрисовул или съчиненията включени в големия панагирик на Рилския манастир. За съжаление това далеч не е краят. От една страна са гърците - за техните подвизи пишат и ред чужденци като Иречек, Григорович и Каниц, тъй че няма как станалото да си е просто наша приумица. Но не е само това. При влашките нападения на Видин и Никопол тези две последни владетелски резиденции пострадали изключително тежко. Видинската крепост е била възстановена от Баязид І, но от христ. храмове от ВБЦ не е останало нищо. При превземането на града от власите турските спахии не успели да спасят дори собствените си берати от пожара, та какво остава за бълг. книжнина. С Англия нещата са трудно съпоставими - Големият пожар засяга само столицата и то по време, когато една причилична част от античното и средновековно наследство е било отпечатано и разпространено из цяла Западна Европа. Реформацията пък засяга църковните имоти, а не светските. Тъй че не е никакъв аргумент, че като е пострадала някоя манастирска библиотека, но са оцелели светските библиотеки, то това си е съвсем съпоставимо с положението у нас относно загубите на светска литература. Една голяма част от светската книжнина на запада си е била и в светски сгради, спрямо които реформацията няма нищо против. Иначе бълг. книжнина не е изчезнала чак толкова безследно. Друг е въпросът, доколко наличната информация е популярна. Напр. при разкопки се намират закопчалките на книгите. Вярно, че е трудно да се разбере какво е било съдържанието на книгата, но все пак показва, че книгите са били доста повече от това, което знаем днес. Много по-конкретно нещо са печатите. Те по мястото на откриване и по тази, чийто е щемпела вече говорят за съществуването на конкретни документи с по-голяма важност (за по обикновените са служили въсочните печати поставяни от пръстените като Калояновия). Иначе онова, което може да определим като светска литература е повечко, от това, което виждам да се изброява. Апокрифния летопис си е с историческо съдържание. Западната "светска литература" не е чак толкова по-светска от него. Все пак Светият граал си е христовата чаша. Или пък библейските събития, които са включени в началната част на някои хроники. Иначе освен Именника си имаме и Безиментата бълг. хроника от ХV, щом взехме да правим сметка и за Сказанието за Дракула. Иначе може да правим изводи и за някои незапазени бълг. произведения. Напр. бълг. превод на Манасиевата хроника завършва с една бележка, че България била завладяна и така е било до цар Асен. Това предполага, че хрониката е имала някакво продължение. Трудно е да се каже какво е било точно, но съдейки по ред преписки от времето на цар Иван Александър и родословното дърво на царица Елена от Матейче, в него те двамата ще са били изкарани потомци на Асеневци и Комнините. Мъзможно е да е било и илюстровано, като там вече да са били портретите на бълг. царе, както вавВат. препис са на виз. императори. Може би с по-добро качество, за да мое да се ползват преписите за правените на "лози" като тези в Матейче и евентуално онова, дето е било на стената на черквата в Беренде. Но това също ще си е една от бъдещите теми. Първо трябва да кача това-онова, че да има и какво да се показва.

Честит празник! Един мирен договор, който не само поставя началото на третата българска държава, но и ражда един национален идеал - за обединена и силна България.

Като говориш за запазени преписи имаш пред вид въобще антични текстве или за нещо писано между Балкана и Дунава на хартия (папирус, пергамент - въобще от по-нетрайните носители) до ІХвек? Защото опасявам се, че макар тук да имало и гр. полиси, и римляни и византийци, то запазеното дори на ниво летописни или други бележки за 7-те века преди идването на Аспарух трудно може да се мери с написаното през 7-те следващи века до турското нашествие. Запазването на повече ръкописи на запад се дължи и на обстоятелството, че загубата на ред ръкописи е станала след появата на книгопечатането, когато вече текста е бил тиражиран. Имаше по форумите един гореш привърженик на идеята, че богатата литература на миналото била фалшификат тъй като много от оригиналите изчезнали след отречатването. Като оставим настрана идеята за великата мистификация си остава хакта, че много стари съчинения нямаше да са познати днес, ако книгопечатането се беше развило с 3-4 века по-късно. Или пък ако турците бяха направили поразиите 1-2 века след развитието на книгопечатането, то ние щяхме да имаме доста повече книги. Някои от тези произведения или пък ист. хроники са запазени в няколко или дори 1 екземпляр. Тъй че едно злощастно събитие и заминавали. За Византия голяма роля има изнасянето на ръкописи на Запад след завладяването на града от латинците, а вторият вактор е, че столицата пада чак в средата на ХVв., когато дори тур. султан проявявал интерес към литература. За наш лош късмет тур. нашествие е поразило и някои от основните дестинации на изнасяне на книги - Сърбия, Унгария и Австрия. Но да речем историята на Петър Богдан, която била пратена в Италия е оцеляла поне отчасти. Не може да сравняваме Англия, където има едно римско, едно англо-саксонско и едно норманско нашествие с това, дето става тук. От тук са минали почти всички знаменити нашественици вилняли из Европа, като се почне от галите и персите и стигнем до османците. Нормално е от една страна Византия да въведе своята адм. система в бълг. земи след завоюането им, а след това когато бълг. държава се освободи, тя да използва заварената вече структура. Ако Самуиловата държава беше оцеляла и беше възвърнала отнетите от Византия земи, то тогава вече щяха да са си старите бълг. институции или пък това, в което са се били развили. След осм. нашествие също продължили да съществуват някои стари институции като кнезовете, кметовете, практорите и ратаите. Някои по-сетне изчезнали, а други се запазили, макар и с изменени функии чак до освобождението.

Ами то и на изток отнемането не е било чак толкова лесно, особенно по време на Косния феодализъм, т.е. след като латинците завземат Константинопол и Вазинтия се разпада. Че и преди това. Алексий Ангел и Калоян да речем не са имали нищо напротив да конфискуват владението на Иванко и да му резнат главата, но както и на запад това ставало къде-къде по-лесно със заобикаляне на правилата.

Тракия е имала монети доста преди траките и римляните да научат едни за други. От друга страна пък въпреки няколкото века римско-византийска власт така и не ни е останало съчинение от рода на "Разорението на Британия" на Гилдас Мъдри написано да речем в Марцианопол, Рациария или Никополис ад Иструм. И то при положение, че Йосаф Бдински и Г. Цамблак дават сведения за края на Второто царство, а допълненията на Михаил Деволски към хрониката на Скилица и за края на Първото царство. Та защо в Бонония или Сиксагинта Приста не е останала поне една римска книга или поне свитък? Дали пък тукашните римляни не са били номади с римски бани и монети? Писането на камък се е запазило и от по-древни времена по простата причина, че носителят на писмото е по-устойчив. Иначе се е пишело и на друго. Да речем в Англия при Адриановия вал са намерени частни писма написани на кора от дърво. В Русия пък са намерени макар и от доста по-късно време любовни писъмца върху брезова кора. Но това си е по-скоро изключение резултат от щастливи обстоятелства - почва с подходащ състав и влажност. Иначе остава само написаното върху камък, керамика или метал. Ако има книга написана да речем с гръцки букви на някакъв език, дето е излязал от употреба как би оцеляля до наще време? Почти всичко е дошло до нас в препис. Но кой би се хванал да преписва нещо на един вече неизползваем език, при положение, че това би отнело месеци или години? А книгите са стрували много скъпо. Тъй че шансът да достигне такава книга до нас клони към чудо дори да са били няколко хилади преди покръстването. Точно това е проблема на обособените цивилизации. Ако да речем индианците се бяха оказали по-развити и бяха съсипали запада, а изтока да се беше окипитил и да ги спре, то опасявам се, че днес нищо нямаше да знаем за книгите и документите, които споменаваш. За офиц. документи може да съдим от запазените печати и косвено от наличието на пръстени печати и др. под. щемпели. Като казвам, че Именника е нещо различно, то е да речем, защото при него имаме съвсем различно летоброене от това, дето се среща в Европа. Затова и казвам, че западните са като Българския апокрифен летопис - събитията къде измислени, къде верни са вкарани в един общоевропейски калъп. За строежите не говорим за каменни сгради, а за квадровите градежи. Това мисля че още от началото го уточнихме. При Плиска да речем стената на цитаделата е тухлена, което показва, че е имало достатъчно тухли, но въпреки това не само стената на Вътр. град, но и най-важните сгради са квадрови. "Юртовидното" - ами търсачите на номадски култури виждат във всяка кръгла сграда преход от юрта към някакъва по-уседнала постройка. Иначе и номадските огнища може да са оградени с камъни. В случая обаче говорим за спецефичен начин на градеж нетипичен за Европа. А цивилизацията както казах е процес. Иначе щеше да има за всяка европейска държава или народ по някоя светла година, в която от варвари-номади са станали цивилизован европ. народ. Ама няма. Цивилизацията тръгва от ниска точка, развива се и става нещо. И е важен целият процес, защото махнем ли някой елемент всичко отива на кино. Примерно ако някоя варв. зинастия беше повилняла на Запад, днес франките и англо-саксонците можеше да са като готите и аварите.

Казвам, че типикът е написан на трие езика, а със смесен произход най-вероятно ще да е бил Бакуриани. Три варианта предполага, че между трите има по-големи или по-малки различия. А той просто си е написан на три езика. Що се отнася до самия Бакуриани, то във време когато основното е било вярата, а не народността най-вероятно е имал сред предците си арменци и грузи, а също и византийци, като последното може да означава какво ли не, тъй като в него попадат и последните две в някои периоди. Втори е въпросът доколко някои от предците му са били значими за изворите. Което е и причината да избягвам етническите теми за средновековието, защото каквото и да се каже винаги поне малко не е съвсем точно и сигурно.

Третата, Пароска част от Пароския мрамор. Бележките са свързани основно с Александър Македонски и борбите между приемниците му. Остава само да се сложат бележките към 2-та част и превода е напълно готов.

Григориевият типик е написан на 3 езика - гръцки, арменски и грузински. Компромисното решение ще да е, че е бил от смесен произход. Типика на Григорий и завещанието на Симватий и Кали Бакуриани може да ги видите н ГИБИ т. 7.

Въпреки заглавието за гражданско участие статията е посветена по-скоро на законодателния процес, в тази му част, в която основните участници са Министерския съвет, министрите и Народното събрание. Почти липсва информация за възможностите на обществото да участва в този процес, като дори е занижена ролята и на законодателната инициатива на депутатите. Вярно е наистина, че по-често закони стават законопроектите на правителството, зад което стои парламентарното общество. Но всеки може да види на сайта на НС, че много често отделни депутати или група депутати внасят различни законопроекти. Имаме тема за пряката демокрация, където ролята на гражданите в държавата е значително по-осезаема. Заглавието на темата повече подхожда именно на използването на някои форми на пряката демокрация. Затова ми се вижда странно, че точно тази част от законодателния процес, която макар и слабо застъпена у нас в практиката се оказа и слабо застъпена в статията. Иначе момента щеше да е подходящ покрай обтягането на отношенията между Либия и Швейцария заради решенията на един от тамошните референдуми. Вместо това в статията е наблегнато на лобизма, което макар да се среща в демократичните държави, определено не е най-желания способ за влияние върху законодателния процес, защото това давление често се поражда от кръгове, които желаят не толкова бъдещия закон да бъде оформен професионално и да е по-добър, а да се прокарат някои нечисти интереси. Тук може и да споменем за разгледаната роля на обществените организации, които у нас много често са със съмнителна представителност и още по-съмнително финансиране. Ако статията е писана специално да се пусне за обсъждане във форума предполагам, че идеята е била да се разгледа обичайния законодателен процес, а гражданското участие е по-слабо застъпено за да не се изчерпи темата с първия постинг и да има поле за обсъждане. В този случай няма да е лошо след като вече встъплението е на лице да обсъдим онова, което го няма в статията, а и в държавата ни, но би било добре да ги имаше.

За гръцкото лукавство са писали още през Средновековието и ние въобще не държим първенството по отпраянето на подобни комплименти към тях - поне тогава. Или поне е правено по-такнично от западните автори. Напр. се казва, че българите направили много добро на гърците, а те им отвърнали с лошо. А и днешните ни автори трудно може да оценят положително да речем покушението срещу Крум. Всъщност има много примери, когато виз. дипломация се е раздори - при Юстиниан І, при Копроним, Василий ІІ. Не става дума просто за някаква хитрост като напр. прекарването на Копроним от Телериг да издаде виз. шпиони или лъжливата клетва на Михаил Шишман за да се измъкне. Говорим за ошлайфана политика за шпионаж и създаване на раздори сред враговете. Напр. византийците обичали да си имат под ръка някой чужд принц, който да го ползват за преврат. Друг проблем е, че когато са се родили следосовобожденските историци още са били пресни раните от църковната борба и просто анахронично пренасят някои проблеми от миналото. Вярно е, че по време на осм. робство гърците са ни създали доста проблеми, но за средновековието нямаме основание за сериозни оплаквания от Византия. Много от проблемите са си били при нас. Напр. ако не са били напъните на Симеон за Цариград, е нямало и да е толкова неясено какъв бил проблема, ако България се присъедини към Византия. Ако не е са били Борис І и Петър І е можело и да не се отделим - те обаче са изградили и линии за национална идентичност като въвеждането на слав. писменост, създаването на бълг. патриаршия и приемането на царска титла. За турското робство - ами вазантия е имала сходни проблеми като с турците и с арабите. Но с наша помощ арабите били отбити. Ако в България се е развил процес на централизация и минаване към масова наборна армия е можело турците да бъдат смазани на европ. бряг защото били малобрайни, пък Иван Александър си се шляел чак до Димотика. Иначе Византия ни е била и от полза в началото на Дун. България. Тогава докато се борела с арабите и била авгажирана с тях ни служела са гръб в борбата с варварските народи на север.

За на изток си имаме сведения в надписите - при Омуртаг се стига до Днепър и Днестър. Но странстващи рицари е нямало как да се получат. На запад по-младите синове ставали монаси и странстващи рицари, защото нямало земя за тях. Но на север от Дунава си е било пустош, та се е наложило Крум да изселва византийци от Одринско (сред тях и бъдещия император Василий І Македонец), та да позасели този район. Тъй че за болярските синове е имало достатъчно нови земи. Византия пък е нямала никакво желание от подобно разширение, защото не се е знаело България като се разшири на изток, дали после много по-силна няма да удари на юг. Германия също - кайзерът също упорито отбягва да се определят границите между двете страни, дори и с риска да си навлече война. Автокефална църква не е можело да си обявим просто така, тъй като християнството тогава е било много по-единно. При Борис І наистина получаваме самостоятелна архиепископия, но тя е призната и на изток, и на запад.

Имаме моменти, когато православните архиереи действат единно - така става около І Търновско въстание, когато църковната организация служи и е една създаване на мащабна въстанническа организация. Но за съжаление има и периоди на конфликти. Разбира се не винаги в основата е Цариградската патриаршия. За известно време е била ликвидирана пък сръбската Ипечка архиепископия, която е била подчинена на Охридската. След това се отделила със съдействието на великия везир Соколович. Тогава и някои бълг. епархии били подчинени на Охрид като напр. Кюстендилската. За щастие познатия ни от днес сръбски шовинизъм не е вилнял и тогава. Така, когато Паисий Хилендарски се родил в Самоковска епархия, тъй като и тя попадала в диоцеза на Ипечката архиепископия то богуслужебния език и архиереите все още си бил български, а не гръцки. Преди това има и един неуспешен опит. Накрая с разлика от 1 година Охридската и Ипечката пък са били присвоени от Цариградската патриаршия. За съжаление в този период освен братска любов между православните в Осм. империя имало и доста удари под кръста.

Опасявам се, че за доста малко имаме точни имена от тяхно време. В някои случаи пък имаме името като няколко варианта: Испор-Исперих-Аспарух... На трето място има случаи, в които е спорно дали са няколко имена или е едно име - Токт-Токту-Цок-Докс. Накрая много от запазените имена не са на славянски, а гръцката и латинската азбука като по-стари не позволяват еднозначно разчитане. Да речем спори се дали сина на Иван-Владислав е Фружин или е Пресиан-Прусин ... Не на последно място не е лошо и да си припомним, че сме имали княз Батемберг, цар Фердинанд, премиер като Жан Виденов и Андрей Карлович, министри като Иречек и Фаденхехт, лидери на парламентарни групи като Жорж Ганчев и Ахмед Доган. И всичко това е на самия връх на държавната пирамида. Тъй че като почнат големите изводи, нека си имаме това като една на ум.

Ами тогава зетьовете са щели сменят рода Дулов и да поделят държавата.