Galahad

Излиза, че всички ние сме свидетели на мигът, в който човечеството мина от номадско състояние в цивилизовано. Защото до преди 10-15г. джиесемът в джоба на повечето хора и покритието на страната беше бъдеще. Африканците правят същото до момента, в който почнали да ги товарят на корабите и да ги продават като роби. Уви, при скандинавците има примитивно общество и някои явления, които наподобяват други от по-развитата епоха. Това дето го твърдиш е толкова вярно, колкото и че седмолъчевата розета е перката на работеш прототип на прабългарски хеликоптер. А че прилича на перка, прилича - определено.

В Мавританска Испания интересните неща също не са толкова рано. Там има християнска култура, която е помляна от маврите, които в етапа на завладяването са номадска култура Но той като са на запад, може да я наречем бедиунска. Онова, което става след 10-11 век е по-добре запазено, защото е времево по-близо до нас. Иначе в някои отношения си е направо кулурен упадък. Ако имаше и такива интензимни варварски нашествия като през ранното средновековие културното ниво на развития феодализъм щеше да е направо плачевно. Вика му се родово-общинен строй, максимум военна демокрация. Сиреч - они са били два обществени строя назад. То тоз "парламент" го има и тука - Крум събрал народа и му прочел законите. Пък Иван Александър като изслушал пратениците на Йоан Кантакузин попитал народа да помогне ли срещу турците, народа викнал - Даааа и той се съгласил. Да речем, че някои парламенти не са онова, което си мислим че са. Ранните парламенти са консултативни органи. Англичаните като традиционалисти и сега са запазили кралската санкция - приетия от парламента закон се прадлага на краля и той става действащ закон ако краля каже, че е съгласен, ако каже, че не е съгласен е абсолютно вето, а ако каже, че ще си помисли е отлагателно вето. Сиреч ранния парламент е нещо като онази подписка за центъра по тракология - тя се внася пред компетентния орган, пък той може да я вземе под внимание, а може и да не я вземе. В едно малко чергарско племе, може да има "демократичен парламент", защото едно такова племе е с ограничен състав. Когато една държава е голяма и е античност или средновековие не може да има демокрация. Затова и Рим като надхвърля Апенинския полуостров от република с народни събрания станал доминат. Ако процесът беше обратния при Траян Рим щеше да е народо-демократична република. Византия също не е демокрация. Императора съвсем теоретично е избираем, а на практика е наследствен докато силово не бъде свалена династията. То няма и начин. Няма как докато империята е опустошавана от север и юг да се провеждат избори и да се пращат депутати в столицата. Развитието на парламентаризма е дълга тема, но най-общо казано в ранното средновековие няма място за такова нещо.

На първия въпрос. Първите разкопки на Трапезица колкото и немърливо да са били направени, то намерените скелети се били прибрани в "Св. Димитър" и сандъците са били написани кое от коя черква е било извадено. Разните кокалаци са на български цар. И е смешно да се говори, че нямало пари за сандък, при положение, че покрай "Погребението на Калоян" от агент Тервел и агент Гоце, някои научни дейци се разходиха чак до Исакча за "пръст от гроба на цар Ивайло" (разбира се без да си имат и грам представа къде точно се пада да е този гроб). Тъй че родните научни дейци могат щедро да пилеят пари на данъкоплатците когато се опре до някои по-приятни неща от прибиране на кокалаци. А що се отнася да събирането на кашони от бакалниците - то и други го правят, но не съсипват прибраното в кашоните и не хленчат. Тези дето идват от запад да работят тук обикновено се кандидатират само за министерски постове. Тъй че всички могат да капризничат. Аз говаря за неща, които е можело да се направят с малко средства и малко желание.

Те и в международни войни обикновено не участват.

Както обикновено и сега ни използват за пушечно месо.

Чака и Токту са врагове. Чака завзема Търново не като татарски вожд, а като зет на Георги І. Затова и виз. автори сочат, че тъй като Т. Светослав бил не зет, а син, то в един момент счел, че има повече права върху трона и детронирал Чака. За амбициите на Т. Светослав спомогнал външно-политическия натиск от страна на Токту. Тъй че свалянето на Чака не било някакво антитатарско освободително въстание, а един Тертеровец детронирал друг Тертеровец в угода на татарския хан. Що се отнася до синът на Чака, то той заедно с отряд татари постъпил на служба като наемник при Видинските феодали Шишмановци. Тъй че татарите, които помагат на Шишмановци са от хората на Чака. Що се отнася до Бесарабските владения на Т. Светослав, то сведението е мъгливо. Но тъй като Т. Светослав е ликвидирал един опасен враг е възможно да са му отстъпени някои от земите контролирани от Ногай, тъй като привържениците на Чака вече са станали врагове и на бълг. цар.

Това не го разбрах много. Херодот е бащата на историята, но определено не е първият летописец. Сам Херодот сочи друг авторитет преди себе си - Омир. След Омир и преди Херодот пък са логографите. Всъщност Историята на Херодот по своята същност е преходен тип между творчеството на логографите и историографите. Затова изследователите на Херодот често поделят съчинението му на логоси. Гореспоменатият др. Фол дори е решил, че е успял да намери и "тракийския логос", която другите така и не могли да видят. Та в схолиите кам Илиадата (към ХІV, 226) е казано, че Македония била една от провинциите на Тракия. Схолиите разбира се по същество са коментарни, пояснителни бележки от по-късно време. Тъй или иначе са неща писани или базирани на текстове, които са писани по времето, когато още е имало траки и македонци.

Не става дума за европоцентризъм, а за чиста проба ренегатство или казано на нашенски родоотстъпничество. За тях цивилизация е нещо, дето го има със сигурност на Запад и пак със сигурност го няма в България. Въобще всичко хубаво е на Запад, а на Изток е всичко лошо. Макар когато във Мало-Азийския Ориент са процъфтявали цивилизации, на Запад още са били по дърветата. Затова се оказва, че един каменен дворец в България е нещо много по-незначително от сламено-дървената колиба на някой островен лорд. Но това е резултата, когато науката в дадена държава се прави от доносници, които са просто ветропоказатели, които правят от науката детско филмче, в което ролите на "добрите" и "лошите" се менят според посоката на вятъра. И в крайна сметка западните култури станали ли са някой ден цивилизация или още са номади?

Ами то на някои какво да се помнят имената им, като се знае какъв приносът им. Защото не ми е ясно каква заслуга има общината и държавата за това, че да речем някой роден археолог след като са били извадени костите от гробовете в дворцовата черква на Царевец ги е изгубил от тъпотия и простотия? Разбира се лъскавичкото е прибрано в музея, макар пък да се оказва, че сниманото от този музей, което е познато на обществото е доста по-малко от отмъкнатото от там. Но пък руините на "СВ. Димитър" в Търново били покрити от един от градските еснафи и така са се запазили останките от стенописи, които виждаме оцелели до днес. Но родните "научни" дейци предпочитат обществото да стои по-далече от "техните" обекти.

Ами за израелците е нормално да усещат необходимост от подобни машини, защото държат окупирани чужди територии където никой не ги обича, но и те не искат да се изтеглят. Но ако не се ползват срещу мирно население и някакви форми на партизанска съпротива, а за водене на война срещу редовна армия е по-добре да са леки. Идеята е да дават някаква защита, но най-добрата им защита е да стигнат максимално бързо до позицията на врага, където намиращата се в тях пехота да атакува. Ако са много бавни противниковата артилерия и авиация ще ги помелят независимо дали са им сложили 1-2 см. повече броня. Но за етническо прочистване като в Палестина където населението в ликвидация може да си позволи максимум РПГ определено може и да свършат някаква работа. Сиреч - стават за геноцид, но не и за война.

Само не разбрах какво общо има размерът могилите и хълмчетата из степите, от които някой номад със семейството си е наглеждал табуна с коне и това, че някои от били по-малки от Крумовия дворец с идеята, че градежите на викингите били съвсем сравними с постройките и укрепленията на ПБЦ? И каква е връзката между укрупление с обща дължина на стените 4 500м. с Плиска, дето два от рововете на външното укрепеление са с дължина по 7км.?

Не ги идентифицирам аз, а това са го направили в миналото когато още е имало говорящи на езика си траки и македонци. Тракийските думи са малко за да се отграници един диалект от език. То и сега имаме думи като "майна", "мачка", "кела", топурлаче", "компир", "кукуруз", "руча", "сака", "гюзум", "мисирка", "бурии" ... ама не са отделен език, а само особености на местен диалект. Макар че за братушките и брачата се оказали съвсем достатъчни да открият ред нови нации - македонска, шопска, добруджанска ... Дето се вика - щом сега има македонски език, как тогава няма да е имало македонски.

За монетите лесно може да се обясни. Намерил като плячка една сума дето не знаел какво да я прави и я дал. По интересен е въпросът с печатите. Значи - имаме пръстени-печати на Органа и Кубрат, имаме оловен печат на Тервел, имаме пръстените от некропола при Виене Кампокиаро, имаме също печати на Мавър и Тарасий. Въобще се получава нещо странно - ордата където иде все намира под ръка монети и с кой да си пише, та да и трябват печати. Че то дори Атила дето е ошушкал Цариград и Рим е минавал къде-къде по-скромно.

Да, по правилно е да се каже, че днешните археолози не са нощни, а денонощни иманяри - да си припомним изпълненията на Китов. Защо да речем футболистите не се оплакват, че на стадионите се изпраща полиция, но когато се осигури охрана на родните археолози те започват да се чувстват обидени? За съжаление заради този тип "разкопки" и липсващите след това мерки за запазване на онази част от намереното, която не е лъскавичка повечето черкви на Трапезица днес са без стенописи. Макар по всичко да личи, че и тези дето са останали скоро ще може да ги гледаме само на снимка. За огромно съжаление днешната академично-научна общност се оказа много по-голямо бедствие за българските старини от турското нашествие и последвалото 500-годишно робство.

Много ме съмнява халифът да е искал да чуе точно за проблемите около 4000-те динара . Продажбата на роби в Цариград е имала за цел срещу това да се придобият други стоки, които да се разменят срещу роби, а те пак да се продадат в Константинопол ... Разбира се срещу съответната печелба за търговеца. Тъй че дори в Цариград робите да са разменяни срещу пари, то тези пари са били разменени още там срещу нещо друго - да речем като нещата, дето Ибн-Фадлан е носел като дар. А и нека не преиграваме, с това кое не е сигурен източник. То и сведението за роби продавани от българи в Цариград не е много надеждно. Може просто да става дума примерно за руски търговци, които са минавали пред Дун. България, т.е. всички идващи от север-североизток търговци, които на са поданици на империята. Едва ли етнолог, лингвист и генетик са проверявали въпросните търговци дали са чисти и автохонни българи.

Георги І Тертер също е наричан Стари за разлика от внука си Георги ІІ Тертер. Иначе номерацията варира - в зависимост дали се броят съвладетелите и самозванците. Въпрос на методика. Номерацията я е имало и преди 19век на Балканите. На Дечанската "лоза" да речем има крал Урош І, архиепископ Сава ІІ. Но тази номерация не съвпада напълно със съвременната номерация, която се дава на среднов. ср. владетели.

Тъй като стана дума за Волжка България, ето за размисъл няколко откъса от Ибн-Фадлан: За посрещането на Ибн-Фадлан от бълг. владетел: Как и във Вожка България са искали да съчетаят приемането на вярата с приемането и на някои допълнителни материални облаги:

Когато една държава съществува за благото на фамилията на Първия държавен и партиен ръководител, може да си правиш институт, като се затваряш в стаята с щерката на въпросния Първи без да присъстват непосветени. Но в една нормална държава данъкоплатците, тези, които издържат този институт са в пълното си право да оценят дейността му и да решават дали да го финансират. Самата изцепка: "Затворете вратата за непосветените" е доста показателна за това колко излишни са за България и Фол, и този институт. Другите дивотии няма да ги коментирам, защото излиза, че при този гений Фол направо е можело да минем без траките и създаденото от тях. В случая не говорим за закриване на института по история. Подписката е да се защити правото на теколцина феодални старци да са шефове, съотв. зам. шефове на център, да имат секретарка, шофьор и цял рояк пърхащи деловодителски. Института по история спокойно може да продължи да прави изложби. Просто неколцина феодални старчета искат сами да си подписват командировъчните, това е същината на проблема. Що се отнася да онтичния тракийски и македонски, това са малко познати езици и по няколко думи не може да се правят фундаментални изводи. То и в днешния "македонски език" има няколко сърбизма, ама като се махнат, основното си е редови български диалект.

Както казах в темата "Прабълг. цивилизация" краткото заглавие обикновено не е много точно. За разлика от католицизма, който е под едно кепе, то православието е обединено в същината на вярата, но във външната страна на религията отделните църкви имат доста различия помежду си. А като гледам от развитието на дискусията се набляга точно на тази външна страна - живопис, език ... Щеше да е по-добре нещо от рода на "Българският принос за православието (или християнството). Сега поред: Интересно име са му дали. Както стана дума в темите свързани с падането на Търново в неговото творчество определено липсва името на града. Макар да не се застъпва подобна теза, но все пак съществува възможност химните дело да са ранно творчество на един сръбски патриарх от ХІVв. с това име, който подобно на Киприан Московски и Григорий Цамблак е бил също българин. "Канон-молебен за царя" е бил преправен за ср. деспот Стефан Лазаревич, но пък едва ли ще е от автора, защото акростихът е нарушен. В развалини или реконструкция проблеми няма. Иначе по време на развития феодализъм размера спада заради феод. раздробяване на държавите. Вече местна особеност е източния мистицизъм, при който по-малките сгради способствали на вглъбяването във вярата и търсене на връзка с Бога. Да речем, че по обективни причини византийската живопис от този период ни е позната повече като ... мозайки. От Преслав има много хубава каменна пластика, която за съжаление обаче не е много известна. Мотивите от керамиката вероятно се повтаряли и във фреските и предполагам е изглеждало доста красиво. За съжаление родните археолози са си по-скоро дневни иманяри. Тъй че малките останки са заминали безвъзвратно. Друг проблем е качеството на почвата - да речем при Червен съдържанието на почвата е такова, че разяжда фреските и затова няма фрагменти като да речем при Кокалянски Урвич или Трапезица. Фреските от Трапезица са били също красиви, но за съжаление повечето от това, което може да се види са копия и рисунки. При Рубльов става дума за определен живописен стил. По тази причина и картините на модернистите вървят толкова скъпо, макар че според мен са си чиста проба цапаници и на драго сърце бих минал с баданарката примерно стените на черквата на Ванга.

Прабългарската цивилизация няма как да е християнска, защото прези покръстването прабългарите не са християни. Както не може да обявим да речем римската цивилизация за католическа (макар значението на думата да подхожда на амбициите на империята), а тази на Древен Египет за ислямска. На това е много по-лесно да се отговори, отколкото на въпроса през коя година франкските номади, англосаксонските номади и викингските варвари са станали цивилизовани народи. Защото си имаме точна година на създаване на Дунавска България (по-точно международно признаване) и на масово покръстване. Проблемът иде от там, че някои схващат цивилизацията на като процес в дадено общество, а като някаква географска даденост. Сиреч франките и англо-саксонците не са номади, защото живеят някъде около Париж и Лондон, а прабългарите са номади защото са дошли от СССР. Някак си простичко, елементарно и достъпно ... но съвсем погрешно. Обикновено обаче "цивилизацията" търгва от нещо, което бихме определили като варварство или номадство. Когато не е обикновено, просто някой ги е цивилизовал - обикновено насилствено. В даден етап от развитието си древните елини са на по-виско културно равнище от траките, римляните от етруските, персите от древните народи на Междуречието, които покоряват. Но с времето това се променя и те развиват собствена цивилизация със свои парактерни особености. Но значимото и забележителното не е в началния период, а в разцвета и понякога дори от периода на упадък. Технически погледнато имаме "Българска цивилизация", като само един етап от нея може да се нарече прабългарски. Заглавието би трябвало да бъде примерно нещо от рода "Прабългарския етап от развитието на българската цивилизация". В миналото, когато са търсели едно по-точно заглавие, често пъти то е заемало по половин, че и по една страница - тъй да се каже, не заглавие, а направо увод. Това обаче в практиката е много неудобно, защото ако искаме да цитираме после няколко заглавия ще трябва да изпишем няколко страници. Затова се избира нещо не много точно отразяващо съдържанието и не много правилно, но затова пък сравнително кратко и насочващо към проблема. Нямаше да е лошо в началото да го има това пояснение, но тъй като очаквах, че както и да назова темата, то съдържанието й първо ще предизвика бурно вълнение, реших първо да изчакам да утихнат обичайните страсти и после вече по-спокойно да разгледаме проблемите. Прабългарската цивилизация ни насочва към нещо, което е станало преди 681г. Възниква въпросът защо тогава се захванахме с времето на княз Борис и цар Симеон І, а не с Кубрат и Авотихол? Както казах, цивилизацията е процес. По-ранния етап ни е голяма мъгла и дискусиите в него обикновено избиват на лингвистична фантастика - багатур, богатур, бългур, Боро-Бодур, Богота, Бомбай ... За да потърсим обаче по-ранните корени на Аспарухова България ни е необходимо да намерим някои характерни белези и да потърсим техните аналози. Пак по характерните белези можем и да ги отграничим от някои сходни. Просто няма как една номадска орда да дойде в една опустошена от варварите територия и само след 20г. да почне да строи градове, крепости и валове (пропускам забавната идея, че една цивилизована дружинка през ранното средновековието е можела за 20-тина години да направи в Мизия поне 50-тина градове ако не по-големи, то поне равни на Константинопол ... разбира се ако не са извънземни). Защото ако дължахме всичко това на логистичната подкрепа на Византия се пита, защо тази империя не е направило това да речем 30г. преди Кубрат?

Този курс вече не е актуален и не отразява новите постижения. Сега държавите се свеждат до 4 ("тази страна", "онази страна", "страна от 3 свят" и "друга страна") - заслугата е на все още външната ни министърка и вече бивша кандидатка за еврокомисар Румяна Желава. Тъй че ако сега искате да опровергаете тезата на Жан Виденов, че Европа се простирала от Ванкувър до Владивосток, то трябва са кажете, че това е невъзможно защото Ванкувър е в "онази страна", а Владивосток е в "друга страна". "Страна от 3 свят" е да речем онази, дето са намира край Сомалийския залив. Друга такава е Нубия, а за добрите ни дипломатичски отношения с нея се грижи д-р Васил Михайлов. А за правописа - там вече проблеми няма. Дори академиците от БАН когато трабва да напишат едно изречение, го оплескват на 4 места. Тъй че какво да искаме от другите, при положение, че след дълъг летаргичен сън БАН най-сетне реши да напише поне едно изречение. Въобще у нас познанието динамично се променя ... в незнание.

Античните македонци не са просто с тракийски корени, а са подразделение на едно от тракийските племена - едоните. Но ако някой смята че е открил това, е закъснял с някое-друго хилядолетие. По-добре да пробва да открие Америка - това е станало само преди няколко века и може и да има някой дето още не се е усетил. Но пък информираността на средностатистическият българин за античното минало на нашите земи ясно показва каква е била ползата от този институт - никаква. Все пак държавата трябва да издържа обществено-полезни институции, а не да хрантути феодални старчета.

Май за Шестоднева стана дума във връзка с това: Говорим за съчинение, което дава разностранни познания. Защото технически погледнато може Софокъл и Омир да са били четени през Средновековието, но определено авторите не са франки, англо-саксонци или нормани. Даже трудно ще минат за византийци, с оглед смисъла, който влагаме обикновено в това понятие. Май ще да е спасено повечко от Евангелия. А и Шестоднева на Йоан Екзарх не е буквален превод на съчинението със същото заглавие, а има съществена авторска редакция и не е слечайно, че двете съчинения се разглеждат като отделни. По същественото е, че е имало потребност от съчинение с разностранна информация и познания за създаването му, което си е нещо повече от това някой да беше записал 2-3 века по-рано някоя песен за Крали Марко или цар Иван Шишман.

По-скоро трябва да са гледали местни монети или пък нещо от рода на Списъка със служ. ранговете (на снимката част от рисунката на провинция Скития:

Ами аз така и не разбрах защо някои си мислят, че е много по-лесно да се правят надписи с ист. сведения на камък, вместо на пергамент? Дали пък нещата не опират до трайността на материала и някои особености на климата (да речем, че не е като този в Египет). При нас въздуха е влажен и затова да речем в скалните пещерички над Преображенския манастир и "Св. Троица" са били намерени само доста повредени парченца от ръкописи. А това дето е отишло под земята се е скапало нацяло. Оловните печати показват, че е имало и писма, на коиот са стояли. А оловните печати са ползвани много по-рядко от восъчните - дето се правели с пръстена на Калоян, матрицата на Мицо и болярските пръстени. ОТ ПБЦ за восъчни печати са служели и пръстените на Кубрат и Органа. Металните закопчалки за книги пък са служели за затваряне на книги.