Galahad

Въпрос на гледна точка. Ако става дума за онова, дето го гледаме по филмите за портал, дето телом и духом отиваме някъде, променяме историята и се връщаме ... трудна работа. Но погледнато в друг аспект свързан със скоростта, може да се каже, че имаме известно пътуване във времето: 1) Ако се движим с кола от София до Париж пристигаме по-бавно, отколкото ако пътуваме със самолет - тъй да се каже правим скок в бъдещето. 2) Ние виждаме звездите ... но това не са те, а светлината от тях. Хипотетично някоя може да експлоадира в момента, но това да го видят след милиони години. Или пък виждаме светкавицата, а после чуваме звук от миналото - гръмотевицата. Така виждайки светкавицата и знаейки бъдещето, може да запушим овреме уши и да не чуем гърма.

В епохата на ранния феодализъм владетелите се опитват да ограничат процеса на феодализация, защото както се вижда в края на процеса властта им става формална. Но процесът не спира и в един момент е завършен. Минава се към развития феодализъм, при който вече държавата брани феод. отношения. Владетелската армия се формира от армиите на феодалите. Ако владетелят не защитава феодалите, ще остане без армия. Ако владетелят при развития феодализъм позволи на селяните да напуснат феод. имения и те избягат страната остава без храна. При робовладелието също има мерки срещу поробването. Напр. в Рим сравнително рано било забранено превръщането в роб заради дългове. Въпреки това робският труд бил основополагащ за римската икономика. Имало е и съпротива срещу настъпващите кав. отношения, тъй като те разорявали занаятчиите - чупели машини и т.н. Както казах разликите са игра на думи. Теоретично е така. На практика да речем Хуняди лишил ср. деспот Г. Бранкович от унгарските му имения. Бранкович освен ср. деспот е бил и унг. феодал. Но загубил владенията си подобно на редови спахия. Във връзка с една бележка в регистъра на Вид. санджак има предположение, че Фружин също е бил лишен от имението си в Унгария, отишъл е в Осм. империя и е станал християнин-спахия. Эеодалите също можело да имат таксите от пристанище. Или пък както в популарните напоследък киноверсии на легендата за Робин Худ, в която той бил благородният сър Робърт Локсли, но земите му били отнети и станал разбойник. Да речем, че на практика отнемането на феода от спахията и западния рицар се отличавало в детайлите, а не в същността.

То пак заради един филм ("Хан Аспарух") за много днешни нашенци аспаруховите българи не са нещо по-различно от цигански катун. Въпросните народи са нападали срепостите, защото там са били по-лъскавите неща. От селяните какво могат да вземат - по един чувал зърно на кон. Да, по време на похода нападат селата, но само за да вземат колкото за прехрана. Ама един номадски народ бая ще се озори да подкара чували с жито и да търси мелница да си го смели. Тези дето са се изнесли в Бесарабия са го направили по време на войните, в които руската армия след мира се е изтегляла и е оставяла бълг. земи в тур. ръце - кр. ХVІІІ-нач ХІХв. Както се вижда въпреки това българите не изчезнали.

През VІІ-ХІв. го няма и в Зап. Европа. държавата на Карл Велики си е като България на съвременника му Крум и Византия на другият му съвременник - Никифор І. Както казах - това е преходен период. В този период аристократите заграбват от свободните селяни земята. Селяните остават свободни, но без земя и трябва да работят земята на аристократите. Иначе казано - стават арендатори. И тъй като са основната произв. сила, то държавата започва да се старае да стабилизира тези отношения като ги закрепости. Ами въстанията в Северозап. България в първ. пол. на ХІХвек са точно заради това - селяните, с техните тапии са само наематели, а земята е на феодалите. И въстанията са, защото селяните искат да са не арендатори, а собственици. Феода в осм. империя са тимарите, зиаметите, хасовете. В регистрите пише какъв е дохода - т.е. онова, което се получава от крепостните. Османският феодализъм има някои формални особености, но по същество е същото като на запад.

От соковете имаше също доматен сок и нектар от праскови - в стъклени шишета. И сиропи, дето се разреждат, но бяха скъпи и повечето хора си правеха сами. А по центъра продаваха наливно от сиропите с газирана вода. Ца левче можеше да се гледа кино (50ст.), да се хапне хот-дог (35ст), да се пие такъв сок с газирана вода (6ст.) и да се иде до центъра с автобус (2х6ст). А какви хубави пици само правеше Йордан Цонев - дебели като милинки, а не тънки като сегашните.

Това не е така. Това, което е изчезнало когато идват прабългарите е тракийският елит - онези, за които са правени гробниците, златните съдове, колесниците ... За обикновения земеделец не е толкова просто да се пресели, защото свободната земя е заета. Както при тур. нашествие - част от аристокрацията е избита, част е асимилирана, а част емигрира и е асимилирана там. Но в низините народа остава. Той е обаче този, дето влияе на езика, защото е масовката. Както при въвеждането на румънския език - в думите свързани със земед. стопанство обаче (с нещата, дето академиците не обичат да пипат ), останали някои от бълг. думи. Ако българите са номади, а славяните ловели риба из блатата със сламки в уста, то тогава би трябвало думите от сел. стопанство да са тракийски, римски или гръцки.

Ами сега няма да формулирам някакво определение, но ще се опитам да го опиша с няколко думи. Феодализмът е обществено-политически строй, при който основната производителна сила са зависимите селяни, които са закрепостени към дадено имение (феод). Феодализма се разделя на ранен, развит (същински) и късен. През ранния феодализъм протича процесът на закрепостяване на свободното селячество и затова този период не покрива напълно определението за феодализъм (основната производствена сила са свободните селяни, но в този период те се закрепостяват и стават зависими селяни). При същинският феодализъм както показва названието зависимото население във феодите е основната производствена сила. Може да има роби и свободно население, но тяхният дял е незначителен. В епохата на късният феодализъм настъпва разпад на феод. отношения. Формално те започват да се премахват с бурж. революции и вътрешни реформи (като на Мехмуд ІІ и Абдул-Азис в Турция, Александър ІІ в Русия), но в периода на късния феодализъм започва да набира сила буржуазията - както икономическа, така и общ. политическа). Формалните граници пък на Средноваковието са от падането на Рим до падането на Цариград. Ще рече, че Средновековие и феодализъм времево не се припокриват 1:1.

Не е толкова просто, защото имаме и един доста малко познат тракийски, от който да е останало това-онова. Да не говорим, че езика на един народ не е нещо толкова хомогенно и има диалекти. Тъй че едно изследване би било много трудно. А и в това какво да се гледа има спорове около методиката. Някои просто гледат за някоя съвпадаща дума. Така стои въпросът с тюркските титли, без да се държи сметка, че за известно време прабългарите са били подвалстни на аварите и тюрките, тъй че от това, че са заети някои титли не означава нищо. Закона за съдене на людете пък го бяха изкарали моравски, защото имало моравски думи. Това си е вярно, но и моравските думи са свързани само с един ресор - христ. религия. Което обръща на 180 градуса нещата, защото показва, че не е създаден в Великоморавия, а в държава, която наскоро е приела християнството и в нея са дошли запознати с христ. култ хора от Великоморавия. Но това е лесно, тъй като става дума да се обработят сравнително малко на брой думи. Не може на база лингвистика да се определя език, за който знаем сравнително малко.

Имаме не само засвидетелствана титла каган, но и на коя западна титла отговаря - на император. Иначе в западните извори Борис е наричан рекс, регис, т.е. крал, което вече е аналог на кьонинг, конунг, кинг и т.н..

Теоретично и по време на развития феодализъм императора е сюзерен. В залеза на феодализма и тъй да се каже в навечерието на революциите, когато държавите пак са били централизирани Жан Боден развива теорията за държавния суверинитет, с която се слага край на теоретичната власт на императора над френския крал. Това е същото, като да се твърди, че най-характерното за феодализма е наличието на конници (нем. рицар, фр. шевалие, исп. кабалерос и т.н.). Което в своята невярност е по-малко невярно от другото, защото за развитието на феод. система изиграва някаква роля и желанието да се създаде силна конница). До 1908г. България е васално княжество на султана, а последните тракийски Реметалковци да речем по същество са си едни васали на Рим. Най-характерната черта на феодализма естествено е отношенията Феодал-васал. Това е така. Но Каролингите във Франция и Исаврийската династия във Византия посегнали на църковните имоти с цел създаване на конницата. Ще рече, че арабското нашествие забавило историческия процес на феодализация на изтока и запада. Феодализма не е нещо, което се появява от нищото. Има един дълъг процес, в който възникват и се развиват общ. отнешения за да се стигне до онова, което вече виждаме през Хв. в цяла Европа. Византия не е демократична държава, защото народът не е управлявал примерко като е избирал чрез всеобщо гласуване сенаторите. И на запад хора от соц. низини е можело да се издигнат. Василий І не се издигнал с избори, а с преврати. Така е можело из цяла Европа. Латинците само ускоряват един процес, който вече си съществувал - отцепването на България, владетията на Хриз, на Иванко. Самите Петър и Асен са били прониари и са вдигнали бунт, защото като поискали като прония едно местенце не само им било отказано, но и Асен бил понапляскан. По своята същност пронията е феод.

Какъв език първоначално са говорили българите меко казано не знаем. Надписите на владетелите от предхлистиянския период, които имаме в преобладаващата си част са на същия език и със същата азбука като преобладаващата част на трак. владетели, т.е. гръцки. Това са фактите, а другото е фантазии без факти. Да речем, че в изворите титлата на слав. вождове не е "княз" както ги пишем днес, а "рига". "Славянски език" имаме там, където е имало бълг. армия. Познатите ни славянски думи от времето преди да почнат да се появяват българите в европейските извори ги нямаме. Прабългарите са били под властта на аварите и имаме тюркски титли. Така както след въстанието на Асен и Петър имаме византийски титли, след турското завоевание продължило да има примикюри, ратаи и кнезове в турската администрация, а след Освобождението в продължение на години действали турските закони и били в оборот турските парични знаци. Именника с прабълг. календар обаче е с първоначалния календар. А той е в руски преписи. А какъв е смисълът на това? Част от таблиците бяха открити сравнително неотдавна. В продължение на векове "отчасти запазено писано цивилно право" е било отчасти запазено като Крумовите закони - в цитати и преразкази, както за Крум в "Свидас". По тази логика излиза, че ако след 10г. се открие надпис с част от Крумовите закони, прабългарите от номади, ще станат цивилизация. Законите на 12-те таблици, законниците на франките, от Гортин и ред други законници са от един архаичен тип. Римляните много се биели в гърдите с постиженията си в областта на правото, но шедьовърът (Юст. кодекс) е от времето, когато по римските форуми не са ходели императори и сенатори и не са се гледали дела, а са се валяли в локвите прасета. Всички пътища водят към Рим означава, че не е имало някои, дето са водели към Константинопол. Иначе щеше да е: някои пътища водят към Рим. Симеон е наричан не полу-ромей, а полу-грък. Дето се вика - де е Ямбол, де е Стамбол. Както стана дума Теодорик си е направил гробница в неримски стил - и това сигурно значи нещо за римското му възпитание. В Цариград е имало статуя на Симеон. А на Александър Македонски му допаднала идеята, защото от една страна, имало слухове, че е бил направен от някой, дето временно бил заместил Филип в леглото и когато великият цар си търсел подходящ татко за негов късмет един от египетските жреци (най-вероятно защото се опитал да приветства Александър на език, който не познавал добре) го нарекъл син на Амон (Александър като съобразителен момък си тръгнал моментално, преди жрецът да се усети и да се извини за ужасната грешка). Като цяло Александър имал в главата си достатъчно багаж как се гради империя и зачитал местните култове. Затова споменава и Зевс, който е гръцки бог. Иначе офиц. версия е, че Зевс-Амон е споходил майка му не в овчия костюм, а в един по-местен тракийски екип. Твоето би трябвало да е май нещо друго, като да речем "номадска култура". Ама то туй да беше кусура. Римляните като са заели някои дрешки значи трябва да са били номадска култура, а?

Някои бъркат цивилизацията, която е фундаментът с някои второстепенни прояви като сгради или пък писменост. Цивилизацията е социално-политическата структура способна да гради селища, да пише надписи. Нека видим няколко примера. Галите превземат Рим. Правителството, реликвите, населението и част от армията са били евакуирани. Градът като камъни не е нищо повече от димящи останки. Писаното и да го е имало е отишло в огъня - историята на Рим преди завземането му от галите е с легендарен характер. Но Рим не е унищожен. Той не само не е увищожен, но един ден ще господства над галите. Няма град, няма книги, но цивилизацията продължава да съществува в лицето на оцелялото население. И градът се издига от руините. Да видим и една друга история. В Америка има индианци. В Северна Америка индианците имат култура - вигвами, лула на мира, корони от пера. Белите избиват или хвърлят в затвора вождовете им, но те са заменяни от други. Когато обаче белите избиват бизоните за северните индианци настава катастрофа, защото е унищожен източника им на храна. Те имат своите вождове, лули и вигвами, но без животните които са ловували са били обречени на глад. На територията на дн. Перу също е имало индианци. Те не са се хранели с бизони. В техните не особенно плодородни земи те са отглеждали земеделски култури. Социалната организация позволила терасирането на терените, изграждането и подръжката на канали и следяла за стопанските цикли. Белите унищожават социалната структура. Има я земята, има ги хората, но без социалната структура, те са били обречени на глад. Ето ви номадска култура и цивилизация - първата загива с изчезването на природния ресурс, а втората изчезва с унищожаването на социалната структура. Номадската култура не се нуждае от столици, валове, крупости ... Не защото номадите нямат физическа сила или достатъчно ум да носят камъни или да копаят, а просто защото не им е необходимо. Те може да се местят от опасността, а не да крият зад укрепителни системи.

Предполагам, че липсата на Ников и Иречек е технически пропуск, защото те са от хората, които правят от големия хаос науката българска история. От не толкова известните: Стефан Бобчев - изследва старото бълг. право. Спространов - прави описи на ръкописите в нашите книгохранилища. К. Шапкарев и П.Р. Славейков заради събирането на фолклорното наследство. За издирването, превода и издаването на извори за бълг. история: Ихчиев, А. Шопов, Г. Стрезов. Трите папки с доноси на агент Атанас май обаче са й отнели времето и да постигне нещо от това, което е направила старата школа. Ако ще става дума за по-популярна литература бих добавил Б. Чолпанов ("Бълг. военна история", "Каменните щитове", "Бележити българи") - много достъпен стил на писане.

Според мен по-скоро съотношението е 9 срещу 0. Исторически парламента се създава като коректив на владетеля при определянето на данъците. Здравните осигуровки са по същество данъци, но ... данъци, при които народът не контролира тяхното харчене. Какво значи "представител на представителните организации"? Може би всички работодатели правещи вноски ки избират своя? Или пък работниците и служителите си избират своя? А може би пациентите избират своя? В групата са представителите на признатите от държавата казионни организации, т.е. всички са си избрани от държавата. Пациентите не си избират сами представителя, а някой им го избира. Тъй че съотношението си е 9:0.

Май някои бъркат феодализма с развития феодализъм. Крум и Никифор І живеят по времето на Карл Велики. И тримата си имат по една голяма империя, която като държавно-политическа структура няма нищо общо с практически независимите феодални държавици на развития феодализъм (освен разбира се, че географски са на едно място). И трите империи продължили да имат владетели, но на практика това са само едни едри феодали, които само на теория се явяват някакви шефове на останалите феодали. Между развитието на феод. отношения в Европа няма съществени различия. Някои от сочените разлики не са явления присъщи на феодализма, а някои местни особености в даден етап от развитието му. Васал-сюзерен и феодал-зависим селянин са две различни неща. Общото е, че и двете показват някаква йерархия. Но статутутът на двете категории е съвсем различен. Сюзерена на запад да речем, за да премине или посети владенията на васала трябва да бъде поканен от своя васал. Феодала обаче не се нуждае от никаква покана, за да влезе в имота на зависимите си селяни. Понякога феодала е можел да продава крепостните си, което в никакъв случай не можел да прави сюзеренът със своите васали. Феодалната политическа разпокъсаност е особеност, която се е проявила при конкретна полит. обстановка - спира Великото преселение на народите, отпада нуждата от Мега-държави и започва процес на роене. Както и сега - свърши Студената война и сплотяващия елемент на ред държави изчезна. Така се разпаднаха СССР, Чехословакия и Югославия. Он друга страна обаче икон. конкуренция на Япония и САЩ, преди на СССР, а сега и на Китай доведоха да появата на икономическо обединение като ЕС (и някакви напъни да се спретне нащо подобно и в Ю. Америка). както се вижда и днешният капитализъм преминава етапи на мега-империи и държави-джуджета.

Имали сме си "Желязната маска", само дето си нямаме и един Дюма. За съжаление гениалната полицейска мисъл и днес продължава да твори чудеса от този род. Като цяло обаче, за огромно съжаление съда в Страсбург рядко защитава обикновения човек, но ревностно брани правата на богати испански фамилии (не е нашето Н.В., но вервайте и неговите права ще се окажат ама направо жестоко нарушени) или пък държавен служител дето бил наказан, че членувал в масонска лоджа, защото по закон не е можел да се включва в тайни организации.

Не е много ясно защо за да имаме цивилизация, някой трябва да я е копирал? Макар че в нашият случай имаме голям късмет, че се е намерил някой да я копира, защото много произведения и преводи направени през първото царство са били запазени в руски преписи. Вкл. и самият Именник. Вярно е, че копираното е от края на І царство. Но и Рим, който познаваме е Рим от залеза си. Колизеума и Пантеона се появяват в навечерието на упадъка на империята, а Юстиниановият кодекс е дело на Византия. Преди това е храмът на Веста, който не се отличава много от каменна беседка и законите на 12-таблици, които в запазените им части май не са нещо впечатляващо да речем в сравнение с Крумовите закони. Докато Римската империя никой не я копира. Има някакво взаимстване, но и Византия взаимства нещичко от България. На Римската империя се подражава в по-късно. Да, титлата император е копирана от Рим, но пък нейният аналог цар е създаден тук и копиран в Сърбия и Русия. Ако критерият копиране е толкова важен, то излиза, че в Египет не е имало цивилизация, защото никой не ги копирал (поне повече от траките да речем). 2) Ако ти дефинираш номадска държава и какво е прабългарската, може да съвпаднат на 100%. Както и ако автохонец дефинира какво е българи и траки, няма начин да не се окажат един и същ народ. Втори е въпросът доколко това е вярно. 3) Що се отнася до облеклото, много народи са копирали нещо от други, но това не значи, че копиралите са по-долу от копираните. Да речем когато варварите завладяват Рим, то не варварите започват да носят тоги, а в Рим почва да се носи "варваски тип" облекло, което няма нищо общо с класическите римски дрешки. Въпросът е какъв смисъл ще се вложи в понятията. Ако нашата цивилизация не е различна от Византийската не били трябвало да обсъждаме: "Как сме изкопирали Византия или тя е изкопирала нас? Тяхната работа е да намират изворите създадени много-много отдавна. Вярно, че разни Багеристи и Лъжливи овчарчета у нас създават извори, ама те са просто фантазьори. За храната си имаме отделна тема, но тъй като дискусията беше отдавна е избутана назад - с преглед на изброените в изворите храни.

Фадлан говори също, че бълг. владетел е искал пари за строеж на крепост. Едва ли обаче цивилизация означава пълна липса на юрти. Що се отнася до Биляр и Болгар същественото е не кога са били построени, а че макар да са изградени на значително разстояние от Плиска и Преслав са със сходен градеж, който не е типичен нито за околните земи на Волжка, нито на Дунавска България. Вече всички знаем, че прабългарите са номади, а българите са траки. Обосноваването и на двете обаче се прави с доста забавни клишета, та човек направо да се чуди кое от двете е по-шантавото. Но и в двете май няма място за Вичина или Балчик. Макар че и с тях май познанията ни поне на масово ниво са някъде там, където са били след Освобождението. Тъй че задачата на темата е да се погледне по-непознатата страна на І царство, а не познатите клишета, дето са до болка познати от всички форуми. Самата тема я бях замислил отдавна, но я пуснах едва сега, защото вече имам нещичко, което да покажа. Тези, които са прегледали линковете, които пуснах са забелязали, че при Плиска имаме няколко строителни периода. Ще рече, че имаме не просто няколко сгради от камък, а пластове с еднотипен градеж. Предполагам, че доста от тези, които са гледали това, а също за Еркесията във времето на книгопечатането, интернет, багерите и крановете няма да си дадат сметка какво означава всичко това. Когато римляните завземат Балканите те заварват инфраструктура и обществена организация - има ги царете, жреците, гръцките колонии по Черноморието, гробниците. Когато се появява Аспарух днешната Северна България е в руини - важни градове на Римската империя като Марцианопол и Никополис ад Иструм са вече просто останки. Няма го населението на тези градове. То се е изместило към по-безопасните региони на империята. Траки има, да. Но това са хората от селата и планините, а не населението, което е строило и живяло в градовете. Въпреки това се появяват Плиска, Мадарския конник и валове, които обграждат държавата. За това вече трябва цивилизация, която да създаде социалната структура, която да може да изгради всичко това. Цивилизацията се създава и съществува за да я има социалната организация, която да гради пирамитите в Египет, иригационните системи на Перу и Междуречието или пък Великата китайска стена. Валовете ни изглеждат нещо просто - копае се и се трупа пръстта. Но не е толкова просто когато говорим за ров, който обгражда не просто Плиска или Никулцел, а една обширна държава. Дори в Китай, където е била изградена укрепителна систама само по северната граница това не е станало при управлението на един владетел, а на няколко династии. Необходимо е да се осигурят хора, които да копаят. Трябват и други, които да осигуряват на работниците храна и вода. Проблемът е още по-голям, защото в гарнизоните по другите граници трябва да има хора, някой трябва да гледа животните и да работи на полето. Макар горният пласт на валовете да е пръст, те имат основа от камък или други строителни материали (вкл. вторична употреба на строителни материали). Дори и да е взето от руини, всичко това също трябва да се транспортира. За да се извършва такава работа трябва и политическа стабилност за държавата - напр. да няма война. И въпреки всичко цялата тази система я имаме завършена. И като стана дума за градовете, да споменем някои от по-популярните - Срем, Плиска, Преслав, Вичина, Силистра, Мадара. Тъй че си имаме градска структура. Разбира се Аспаруховите българи не са зидаро-мазаческа бригада, която за 20г. да застрои отново цяла Мизия. За това трябва време.

Проблем с "прабългари", което си е една чисто българска дума, май имат само родните автохонци, които като чуждопоклонници са си избрали дори чуждица за наименование. По тяхната логика излиза, че бабата и внучето са роднини, но майката на бабата, тъй като му се пада прабаба не му е роднина. Динамиката на прабългарите преди Аспарух обаче не е толкова голяма, колкото ни изглежда. Но диманимака не е толкова голяма. В продължение на векове откриваме българи както при Каспийско море, така и в региона на Срем. Обстоятелството, че част от вякой народ се придвижва на някъде, не го прави номадски. Защото при покораването на Америка хиляди испанци и англичани се насочили към новия континент, което обаче съвсем не означава, че през 16-17в. са номадски народи. Те пренасят свои познания и опит, макар че на запад от Атлантика в периода 16-18в. не се появява нещо по-забележително като да речем "Св. Петър" в Рим, "Сент Пол" в Лондон, Версай в Париж или пък Ескориал в Испания. Посочих няколко белега, някой от които може да се открие от някой номадски народ, но не и да са на куп. Но не може един народ да си обикаля степите и изведнъж за нула време да обгради държавата си с валове, да прави квадрови градежи (такива са както в Плиска така и във Велики Болгар)... Тъй че нека видим по кои признаци един народ се определя като номадски и друг като уседнал. Ясно е, че един миграционен процес, не прави един уседнал народ номадски.

То и Рим ако беше изцяло от бетон едва ли Нерон е щял да успее да го подпали. А и Големият пожар в Лондон едва ли е щял да е толкова опустошителен, ако столицата на Англия през ХVІІв. е била изцяло от камък и тухла. Да речем, че от древността до ХХвек дървенията играе голяма роля в градостроителството. Всъщност има доста сгради от преди пожара - освен Крумовия дворец, са също едното крило на малкия дворец, кръглият басейн (това, което е под дворцовата баня).

Традиционното схващане за Аспаруховите българи е като за номадски народ, който чергарствал из Азия и Европа до момента, който започнал да се цивилизова чак след поселването си на Балканите. Квадровите градежи на крепостната стена, дворците и някои други сгради от Плиска и Велики Булгар, често се сочи като аргумент, че прабългарите не са били чак такъв див варварски народ, колкото изглежда на пръв поглед. Не ще и думата, че на външен вид големите градежи са най-впечатляващото, но дали това е всичко и дали е най-съществения белег на българите от времето преди покръстването? Затова реших да обърна внимание на някои особености на българското общество от предхристиянския период. Календарът Използваният в предхристиянския период календар не е характерен за региона. Той има свои паралели на изток, което ще рече, че не е заварен от Аспарух, а е бил донесен. С идването на Балканите започнали да се използват и византийските системи за летоброене, но въпреки това прабългарският календар продължил да се използва до Хв. Трудната замяна може да се обясни със съществуваща дълга традиция. Защо е важно, че прабългарите са имали продължителна традиция в ползването на този календар. Важно е, защото зад всяка цивилизация стои календар, независимо дали е бил местно творение или е бил зает от други народи. Каленар е имала Римската империя, Египет, маите, Китай и още много от народите създали цивилизациите на древния свят. Защо календарът стои в основата на цивилизацията? Защото чрез него се регулира обществения и стопанския живот. Чрез него се организира работата в земеделското стопанство, определят се празниците от култовия цикъл. Календара регулира и политическия живот. Напр. в отговорите на папа Николай е отбелязано, че българите имали навика да спазват определени дни за започването на война. Най-вероятно дните са били съобразени с култа, но зад тях се крие определен смисъл - започването на война през зимата да речем е можело да има тежки последици за армията заради студа и по-трудното снабдяване с припаси. Граничните валовете Често у нас избухва буря от недоволство, когато някой чужд учен заяви, че валовете, които обграждали І царство са били дело на римляните. Системата от валове показва недвусмислено, че те са били предназначени да бранят не Римската империя а българската държава. В изворите също е отбелязано, че България била обградена от гранични отбранителни пояси. Защо при това положение нашите гранични валова изглеждат тъй непостижими за народа, който ги е създал. Защото укрепените гранични линии в такива големи мащаби са дело на цивилизации с традиции, а не на номадски народи. Номадите мигрират, а валовете пазят една установена територия. Римската империя е имала валове, Китай има Голяма китайска стена (тя не е по цялото си прогежение каменна както в участъка край столицата, а в голямата си част също е землен), Византия е имала Анастасиевата стена. Затова и чуждите учени, които следват традиционното схващане, че прабългарите са номади им е трудно да приемат, че по време на І царство е възможно да се изградят такива ващабни отбранителни съоръжения. Държавният апарат І царство още в езическия си период вече разполага с един доста сложен държавен апарат. Не е толкова съществен въпроса за това, дали титлите и длъжностите са резултат от собствена традиция или са заети. През Средновековието заемането на чужди титли е било честа практика (която често се среща и днес). Усложения държавен апарат показва една развита политическа система и продължителна държавна традиция. Баните и водопроводите В един от филмите за Атила вожда на хуните се опитва да построи баня за да демонстрира, че е достоен да се сравнява с Източната и Западната Римски империи. В Плиска имаме обаче баня с подово отопление. Дори да се приеме, че зад този градеж стои византийския опит, в който са се съхранили традициите на Рим, по същественото е, че у нас се строят такива сравнително сложни за времето си съоръжения. Вярно е, че един държавен елит винаги може да си позволи някои екстри, но подобни постройки не са характери за номадските народи. Нови строежи на такива строежи не са нещо обичайно дори за много от тогавашните европейски държави. Баня с хипокауст има и в столицата на ІІ царство Търново. Плиска е имала също водоснабдяване с тръбопровод. Дали обаче двата века между смъртта на Кубрат и покръстването са били достатъчни за да се изгради цялата традиция на прабългарската култура?

8-9 век е време на натуралното стопанство. Има някаква търговия, но тя е трудно съпоставима с това, което се среща след бурж. революции, а още по-малко с това, дето е днес. Тъй че силна икономика и търговска държава са понятия, които много не подхождат на онова време. Доколкото обаче при Крум виждаме внушителни военни приготвелия, които пък съвсем не попречили на Омуртаг да води воен. кампании на северо-изток и северо-запад, а и да извърши значително строителство, то може да се приеме, че е имало икономическа стабилност, която е позволила да се заделят ресурси за такива дейности. Но най-вероятно едно толкова емблематично за днешната ни икономика производство като винарството май при Крум е претърпяло временен упадък.

За рушенето на църкви не е много сигурно. Базиликата в Плиска, която е между цитаделата и Големия дворец и е била построена върху основите на капище е била преустройвана из основи. Но втората снимка се вижда по-добре - едните абсиди са покрити отгоре с червени плочки, а основите на другите са си в сиво. А и след неговото управление Плиска престанала да е столица, като едно от възможните обяснения е да е била пострадала сериозно при борбата за трона между Расате и Симеон. За масовия гроб от Девня. Ами по време на полит. криза са били убити доста бълг. владетели, които не успели да избягат да речем във Византия. Освен това имаме една малко проблемна полит. обстановка след Крум - в лат. извори за говори за някакъв преврат срещу Омуртаг, после трона е зает не от Енравота, а от Маламир, но пък следващия владетел е син на третия брат. Тъй че кандидати за гроба - бол.

След като за да влезе България в ЕС трябваше да се върнат в натура имотите на турските изселници, които сами ги продадоха без да има риск за живота им, то е редно да се изплати обезщетение и на бълг. изселници, които са изоставили имотите за да опазят живота си. Друго условие трябва да е Турция да признае и да се извини за кланетата по време на Априлското и Илинденско-Преображенското въстание, както и за геноцида на арменците и гърците останали в Турция. За последното ние и да им простим, гърците няма да пропуснат.

Не го знам от сайт. Просто заради гугъла ми е по-лесно да го намеря на сайт, а и е по-лесно да го покажа. Иначе трябва да изровя в коя книга е и евентуално да сканирам страницата. В самата книга се говореше за никотин и никотинова киселина. Запомних го, защото първо бях видял никотина. След време бях решил да погледна пак. В няколко книги въобще ни видях нито никотин, нито никотинова киселина. След това в една книга видях никотинова киселина и помислих че съм сгрешил. След това обаче на друго място видях и двете. А кое не е много точното ли? Ако просто исках да видя доколко някой римлянин знае имената на жълтия кантарион, то щях да го питам не как е руското, а латинското название на растението. Но тъй като говорехме за състава на растението, а и доколкото разбирам бурната опозиция срещу никотина се разрази, не защото някой му е изследвал хим. състав и е установил какво точно има, а защото идеята беше да се покаже, че той не нещо съвсем безвредно, което може с или без нужда да се дава зададох въпроса за руското име. Та фотосензибилизация се дължи не на всички съставки на кантариона, а на една от тях - флоурисциращия пигмент филоеритрин. Може да се каже и че фотосензибилизация се придизвиква от кантариона, ама след като забихме в състава му щеше да е по точно да бръкнем малко по-дълбоко в проблема.