Galahad

Ами има някои верни неща, към които са добавени неверни неща. Има такива имена, ама биографията им е украсена с твърде много фантазия.

Твърде много неща не знаеш, за да можеш да разбереш. Писанията ти са много далече от фактите.

Идеята, че един регион непременно с напредването на вековете трябва да се увеличава като население е дълбоко погрешна. За Северозападна България се вижда един траен регрес с намалянето на значението на корабоплаването по Дунава. Въпрос на бъдеще е пък как ще се отрази ЕС и Дунав-мост 2. Но засега резултата е, че там са останали пенсионери, малцинство и стари ергени по кръчмите. По ред причини Видинското царство е гъстонаселено за епохата си, като ситуацията рязко се променя с турското завладяване. В регистрите на Видинския санджак дори има няколко имена на християни-спахии, за които пише, че са се върнали от Унгария. Сиреч това са били български боляри, които са емигрирали заради турското нашествие, но някои са се върнали. В този период обаче ситуацията се е обърнала на 180 градуса и Видинския санджак е арена на постоянни набези и военни действия, тъй че там вече не само не идват бежанци, а даже напротив - местните емигрират. Все пак по-ранните турските регистри хвърлят някаква светлина върху селищната структура на региона. Друг проблем е, че те правят сметките не по-хора, а по къщи. Вторият важен проблем е територията. Интересното е, че не само, че Иван Страцимир е наричан цар в някои извори, но дори папа Бенедикт нарича жена му "сияйна императрица на България", докато сестра й макар да е женена за сръбския цар Урош Млади е наречена само регина, т.е. кралица. Във връзка с походите на Людовик Велики, а после и на Сигизмунд имаме някакво трасе от селища, но за съжаление не е ясно кое точно е българска земя и кое е сръбска. Според Петер от Рец трасето е Новград, Саланкемеи (дн. Солнок, Унгария), Землин (Земун), Гълъбец (дн. Голубац), Железни врата, Чернец (дн. Кладово), Видин. След това са Оряхово и Никопол. Последното обаче вече със сигурност е Търновското царство. Според него при първите три започва чуждата земя, но в случая това може да е и Сърбия или Босна. По грамотите на Людовик движението е Арад (16 май 1365), Видин (30 май), който на 2 юни вече е завладян от унгарците. На 19 юни кралят е бил в областта на Видин, а на 22 юни във Видин. На 23 юни е бил в Северин, на 30 юни в Лугош, на на 5 юли в Буда. В Песнивеца се говори за земите на цар Иван Александър, но твърде общо, за да може да очертаем по-конкретни граници. Казано е цялото Подунавие, даже до река Морава.

Да се игнорира обстоятелството, че Византия контролира ключови търговски пунктове е меко казано несериозно. В крайна сметка Византия постига успехи не толкова благодарение на желязото, колкото на златото, т.е. не чрез собствената си армия, а чрез наемането на други. Позициите на Византия са свързани и с флота. Двете превземания на Царигирад стават именно от армии със силен флот. Имало е силни армии, които са се опитвали да превземат Цариград, но без флот не са постигнали нищо. Като изключим отвоюването на Цариград от никейците, което става донякъде случайно и най-вече благодарение на окаяното състояние на крепостните стени и паническото настроение сред латинците, няма успех срещу виз. столица без силен флот. Който е чел детски книжки от типа на Оспрейките може и да си фантазира разни неща, но проблемите както за аварите, тъй и за персите са съвсем други и превземането на Цариград няма как да ги реши. Някои са ползвали по-елементарно написани текстове за малки деца и затова нещата им се виждат толкова прости и лесни. Султан Баязид не само не успява да превземе Цариград, но дори е пленен при Анкара, но това не спира възхода на Османската империя. Нито пък реформите на Ираклий не слагат край на заплахата за Цариград, а просто персите са сменени от арабите. Дори Цариград да беше паднал тогава Византия не само щеше да оцелее, но и да го отвоюва. Персите е трябвало да мислят в този момент не за война с Византия, а за справяне с арабите. Изтощителната война с Византия е възможно най-неудачния ход, който е можело да изберат. В смисъл изобщо не е трябвало да започват да воюват с Византия. При аварите ситуацията е много по-проблемна дори в сравнение с други изчезнали племена като кумани, узи, печенеги. От една страна те имат проблемите на тези племена и тяхната неустойчивост. От друга те са в близко положение с намиращата се наоколо няколко века Австро-Унгария в навечерието на ПСВ. В смисъл те са мултиетническа формация с остри противоречия и силни сепаратистки движения. Проблемите между авари, българи и славяни са си по-отрано. Те просто продължават да си се развиват до пълния крах на хаганата. Както останалите грабителски набези за плячка срещу Византия не решават проблемите, така дори да бяха плячкосали Цариград положението им нямаше да се подобри. Дори можеше да се влоши, защото Цариград дава откупи и дарове, но те не извират от Златния рог, а са продукт на търговския потенциал на Византия и без нея е можело да изчезне всичко и Константинопол да си стане това, което е бил античният Византион за древния свят.

Турците повече от половин век се опитват да превземат Цариград докато успеят и това не е довело до понижаване на авторитета и сриване на Османската империя. Византия има проблеми, на аварите и персите имат още по-големи проблеми и затова те се оказват и големите губещи. Разбира се ако Хосров не беше хвърлил всички ресурси срещу Византия, а се беше насочил към зараждащата се, но все още слаба заплаха, тогава Сасанидска Персия нямаше да завладее Цариград, но можеше да оцелее. Аварите обаче най-вероятно пак е щяла да го споходи същата съдба, както става с печенеги, кумани, узи и пр.

Движението на унгарската армия при този поход е сравнително точно датирано, благодарение на документите на унгарския крал, които е издавал по пътя. Де Залка също ползва въпросното писмо, но по-натам, като говори за отвоюването на Видин, споменава, че в града е имало десет минорити, като 5 успели навреме да офейкат, но други 5 били хванати и убити - Антоний от Саксония, Георги от Трагуриум, унгареца Николай, Тома от Фулгуниум и още един дето бил убит по-рано в една черква. Пише, че имало и други дето избягали в две крепости на унгарския крал. Но по-вероятно става дума за войници, а не за духовници. Сегашните порти и Баба Вида очертават турската крепост. Но тъй или иначе средновековните извори категорично определят Видин като голям и населен град, както и Видинското царство. Споменатите 200 000 покатоличени разбира се не са всички жители на Видин, а на Видинското царство (по-точно на завладяната от унгарците част), а в него са влизали и земи, дето днес са в Сърбия. Както казах, Мизия е била доста гъсто населена, защото е защитена от Дунава и Балкана, а времената са били смутни заради турците и татарите. Влашко, Молдова и Седмоградско, пък и самата Унгария са имали доста обширни територии, но са били доста по-малко населени. Когато турците достигат Мизия вече тръгва нова миграционна вълна на север и тогава нараства населението на споменатите съседни страни ... за сметка на сегашните бълг. земи.

Годините наистина са трудни за Византия, но силните противници всъщност са в доста по-лоша ситуация. Сасанидска Персия изживява последните си години. По точно след тази обсада следва период на упадък - на Хосров ІІ му остават 6г. преди да бъде убит, а на държавата още 30г. Аварите в това отношение са малко по-добре - държавата им агонизира още 200г. докато Крум и Карл си поделят и последните й остатъци. Но както стана дума Кубрат и Алцек скоро след обсадата на Цариград се отцепват, а за съществуването на хаганата все по-рядко се споменава в изворите. Тъй че ситуацията е просто несравнима с превземането на Цариград от турците, тъй като там имаме Османска империя, на която и предстои половин хилядолетие славна история и от която е останала като наследник държавата с втора по големина армия в НАТО. Ако трябва да се прави някаква аналогия с превземането на Цариград от турците, то по-скоро това е арабската обсада за снемането на която помага Тервел. Там вече имаме някакъв по-сериозен флот, годен да блокира Цариград по-море и една възходяща велика държава, на която предстоят още много векове, при това първите от тях доста успешни. Дори Цариград по някаква нелепа случайност да беше паднал при аваро-персийската обсада персите и аварите са толкова изтощени и с толкова други проблеми, че нямат никакъв шанс да се възползват от тази си успех. Щеше да им остане само плячката.

Колко ще да е голям броят, щом молят цяла Западна Европа за още 2000? А и в текста не се говори за многото, а само за 8-те. Вероятно са същите, дето после са убити.

От изброеното се вижда, че става дума за доста територии и население, в сравнение с мъничкия анклав през ХVв., когато Византия загива. Дори през 13в. е с много по-малко ресурси отколкото през 7в., но въпреки това успява да се възстанови. Като казвам по-малко ресурси не става дума само за територия и население, а също например, че великия византийски флот вече го няма. Домашните източници са факт и в тях има неща, дето ги няма във византийските, което ще рече, че имат отделна собствена съдба. Дали ще са написани с латински букви, които също са леко модифицирана гръцка азбука или на кирилица едва ли е толкова съществен въпрос. Правим разлика между Византия каквато е когато изчезва и през 7 в. Разликата меко казано е огромна и последиците го потвърждават. Средновековна Унгария е голяма европейска държава. На Запад дори е имало молитва Бог да ги закриля от унгарците. Днешна Унгария като част от Австро-Унгария и съюзник на Хитлер е била много яко окастрена след ПСВ. Днешните унгарци страдат за загубите не по-малко от нас заради Нйоския договор. В някои моменти е била сред най-големите средновековни държави в Европа, тъй че е доста несериозно да се определя като някаква малка средновековна държава.

Всъщност Мизия по това време е изключително гъсто населена, като последица от наскоро приключилия татарски натиск от север и надигашия се турски натиск от юг. В замяна на това земите на север от Дунава са доста по-слабо населени, макар като територия да са много по-големи. В задачката се пита ако 8 са покръстили 200-300 000, то какво ще правят тогава останалите 2000. Те така и не били изпратени де. По време на похода през 1396г. на местното население се гледа като на схизматици, което ще рече, че бройката на покръстените е била далеч от 1/3 от населението. Трябва да се има предвид, че Видинското царство е достигало по на запад от днешна България.

Прикачи го като файл - уорд или ПДФ. Иначе както посочих повечето неща, които ги има в основните статии на български език вече са написани в тази тема. Разбира се да благодарим на Иван Йорданов, че е предоставил статията.

На 3 септември се чества паметта на св. Теоктист Палестински, който е починал през 467г.

И как точно изчисли, че след като 8 монаси за 15 дни са покръстили 200 000 души, то цялото население на царството ще да е било 600-700 000души, а на Мизия 2-3 милиона?!? Пише, че това не са дори 1/3 част, което може да значи, че са и под 1/10част. А съдейки по случилото се с фарцисканците след отвоюването на Видин, то определено зад тях не са стояли 30 % от населението на страната.

Пропускаш същественото, а то не е слитъка, а собственика му. Има една фамилия нумизмати Feuardent - GASTON L. FEUARDENT, който работи в САЩ, но е родом от Франция и баща му Mons. Felix. Та ако някой има излишно време, може да си поиграе да види дали са нашите хора и дали сред публикациите има нещо по въпроса. Защото нашенските статии ще са си просто повтаряне на вече казаното. Както и за слитъка се повтаря вече казаното. По принцип сериите монети са с химически състав, който макар и да е от един метал се различава по примесите и така може да се направи разграничение. Но ако примерно е използван такъв слитък, той ще е със състав на античните слитъци от Срем, но не може да се каже кой го е докопал - дали Сермон или иманяр от 19в. Ако съставът обаче е на австрийска или френска монета от 19в., то тогава тезата, че е фалшификат получава допълнителна точка.

Византия по това време все още е твърде голяма и силна и в най-лошия случай ситуацията щеше да е като при превземането на Цариград от кръстоносците. Малко по-късно дори се завърта идеята столицата да се върне в Рим, тъй че загубата на Цариград нямаше да е толкова фатална. Аварския хаганат сам се срива поради вътрешни проблеми, никой не го бута. Карл и Крум просто си поделят аварското наследство. Кубрат си се отцепва от Аварския хаганат и едва ли превземането на Цариград от аварите би осуетило това. Големите реформи обикновено са последица от големи проблеми, а не на големи успехи. Примерно кърджалийството в Османската империя съсипва старата структура и така се разчистват пречките за реформи, които преди това пречат на провеждането им. Същото е й с доста разтърсващата война на Бялата и Червена роза, която изтощава феодалите в Англия и отворя пътя за абсолютизма на Тюдорите. Тъй че реформи щеше да има. Е, може би много древни литературни произведения нямаше да оцелеят при опожаряването на Цариград от аварите. Вярно, че и кръстоносците като го превземат се пише, че били опожарени сгради, колкото имало в трите най-големи града на Франция взети заедно, но много книги вече са били копнати, като напр. Хронографията на св. Теофан от Анастасий библиотекар. За Аспарух и Кубрат си имаме собствени извори Именника и БАЛ.

Тя темата всъщност е за православието, ама червените тролове като почнаха борбата срещу опиумите за народите, просто вече не им ловят спирачките и стигнаха и до борба с либерализма.

Къде - на Позитано 20 или в останалия свят? На Позитано 20 се разбира това, което говориш ти, а в останалия свят е това, което обясних аз.

Статиите не са толкова недостъпни за четене на място, проблемът е за сканиране или ксерокопиране. Тези, които са в София предполагам ще им е по-лесно да вземат за няколко дни за домашно четене статията и да я копират. Слитъкът го показах заради щемпелите по него за да се види какво представляват и да се отраничат от отпечатака на Сермон. Това не е аналогия, а отграничаване. При научното изследване всеки обект се отграничава от сходните, за да се посочат по-ясно неговите особености. А слитъка е точно този, защото негов собственик преди да попадне в музея е бил Felix Feuardent. Ако на някой му се играе може да потърси дали не е идентичен с M. Felix Feuardent, а той с оня от статията за Сермон. Някъде из дискусията ставаше дума какви са били другите предмети намерени с отпечатъка. Като го няма в прав текст, това е линия, по която може да се провери, макар и с риск да не излезе нищо. Предполагам повечето са се сетили за поне 5 причини да се развали ценен златен слитък. Примерно ако умния иманяр, който го е изкопал го е цапнал с кирката няколко пъти така, че от щемпелите не е останало нищо. Иманярството уви, създава и много такива проблеми. И след като вече е бил съсипан и е струвал само като материал, какъв е толкова проблемът да се преработи в нещо друго - примерно с изровена от някъде матрица за печати. така със сигурност ще се вземе повече, отколкото от слитък с унищожени щемпели. А засега едно е ясно - отпечатъка с името на Сермон не е намерено при редовни археологически разкопки.

С Великобритания се получи: каква я мислеха, каква стана. Искаха да окажат натиск за реформиране на ЕС заради левия завой на Меркел и Оланд, който доведе до значителна регулаторна намеса на еврократите върху икономиката, която още малко и ще стане планова. Вместо това стана нещо друго. За Великобритания излизането от ЕС е най-проблемно, защото ще подпали с пълна сила старите проблеми със Северна Ирландия. При общи и формални граници може да не е от голямо значение дали са във Великобритания или в Ирландия, защото лесно може да отскочат. Тъй че досега нямаше такова значение дали са отделно или не. Но сега с опъването на оградите ще се подновят и проблемите с ИРА. Испания има проблем с каталунците, ама те нямат друга Каталуния, към която да се присъединят, тъй че една раздяла няма да промени много нещата. Турските курорти са пълни с български туристи, да не говорим за магазините в Одрин и Лозенград, където може да се плаща направо с левове. Та като се има предвид населението на България и присъствието му в курортите и магазините на Турция, като за населението на Русия 3мл. не е ли малко скромна бройка?!?

Либерализмът не е религия, а политическо течение, което има за цел всеки да е свободен, а не както едно друго политико-религиозно учение, според което свободни и богати може да бъдат само народните вождове, а народът непременно трябва да е потиснат и беден. Сиреч либерализмът дава възможност на християните да бъдат християни, ако искат, но ако не искат може и да не са без за това им решение да бъдат изпращани в Белени и в Сибир.

В този текст какво си казал по темата, за да споря с теб?!? То не че в останалата част си написал повече от лични нападки, съвсем незаслужени самопохвали и повтаряне на единствения научен урок, че краставичката съдържала 99 % вода (в случая обаче е ползван и неособено качествен учебник, да не говорим, че Иванчо от вица след като научил само един урок поне не се е обявил за корифей - бостанджия). И да продължим с темата. За статиите - за някои казах накратко. Обаче целите статии са твърде големи за да ги препиша, а не ги дават за домашно ползване, за да ги сканирам. Поне тук е така. За щастие отдавна в компютъра си имам доста неща, които не мога да ги намеря в библиотеката. Което пък ми напомни да попитам - някои има ли житийната сцена от иконата на св. Сава от Морача, където е изобразено погребението му в Търново? Искам да си обновя на сайта списъка със статиите за българските църковни предстоятели, като сложа старинни изображения. Е, ако не успея да намеря за патриарх Ъоаким І тази или от Хилендар дето са от 17в., ще сложа от Печ, която е от 18в., но пък е много хубава. И тъй вече съвсем по темата. Та следващото, от което трябва да различим отпечатъка на стратилата са щемпелите. Те се слагат върху нещо, но обикновено не го покриват напълно, а са разположени само в някаква негова част. Ето един златен слитък с лепнати върху него няколко щемпела. Той е доста по-ранен - между 367 и 375 и са изобразени императорите Грациан, Валентиниан ІІ и Теодосий DDD NNN (Domini Nostri). Изборът ми падна точно на тях, първо защото са от региона на Сирмиум, второ защото преди това са принадлежали на Felix Feuardent, а в статията за Сермон има един М. Feuardent. Разбира се може да не са роднини, а да е само съвпадение на имена. Придобито е 10г. след статията. Доколкото е възможно нещо подобно да е използвано като материал за отпечатъците на стратилата, то това крие рискове химическия анализ да не е особено полезен, защото в такъв случай слитъкът може да е използван както от Сермон, така и от фалшификатори от 19в. за изработка на "по-рядка монета".

Носенето на забрадки го има и у нас - жените трябва да са забрадени, а мъжете без шапки. Различията са само външни - в резултат от особености на националната архитектура, територия и населеност и др. под. За Тангра си имаме тема и както може да се види там е твърде спорно дали прабългарите в Дунавска България са били чували за него. За гейовете - християнството е срещу разврата и от там срещу гейовете и проститутките. Идеята е, че разврата пречи на мисленето с горната глава и от там на добродетелния живот.

Казах, че аз обяснявам. Не съм твърдял, че ти не спориш и не сипеш лични нападки и самопохвали. А за останалите една интересна книга по въпросът за изследването на монетите като химически състав и структура: Археометричен анализ на българските средновековни монетосечения (в СССВ т. Х) - Владимир Овчаров 2010

Не споря, а обяснявам. Опасявам се, че повечето читатели ги интересува каква информация има в една тема, а не дали единия от участниците е успял да нокаутира другия. Все пак форума е за наука, а не спортен ТВ канал и вкусовете на публиката са малко по-различни.

Туида (Сливен) - Баптистерия на крепостта. Той е част от религиозен комплекс, към който има и трикорабна базилика. Вероятно поне през ранната античност не е била епископията на Туида, защото извън крепостта има по-голяма. Другото е храмът "Свети Захарий" във Венеция. Създаден е през 9в. за да се съхраняват в него мощите на бащата на св. Йоан Кръстител. По-късно е преустройван няколко пъти. В крайна сметка по план е готическа сграда, а по декорация - Ранен Ренесанс. Тематичната насоченост разбира се свързана с вече отминалия празник Еньовден.