Galahad

Дадоха верния отговор: Не много точно, но е нещо в този смисъл. Забелязано е при овце-албиноси, тъй като съчетават 4 чудесни качества: имат подходяща за целта кожа, може да поемат от растението в по-големи количества, достатъчно дълго са на слънце и обикновени има някой, който да седи и наглежда стадото, та да види едно по-особено поведение у животните. Разбира се се среща и при други. Идеята на въпроса естествено беше, че и ж. кантарион не е толкова безобиден за да се предлага с нужда и без нужда. Що се отнася до никотина - дадох ви линк, на който си пише не никотинова киселина, а никотин. Срещал съм го и в печатна книга на български, но не си спомням коя. Гугъла не обработва и книгите в хартиен формат. Дали това е вярно? Ами никой от нас не е правил химичен анализ на растението. Просто всеки си твърди нещо на вяра. Възможно е количеството да е по-малко и за това част от изданията да го пропускат. Но в част от изданията го има. Съставът на растенията от едно семейство не е 100% еднакъв, иначе щяха да са и на 100% заменяеми.

А кога съм казвал, че съм имал пред вид точно този текст? Аз говоря за линк към руски сайт, а това, което си цитирал май е английски. Не съм правил химически анализ на кантариона. Пак казвам - в някои книги въобще не споменават никотин или никотинова киселина, а в други само едното. Дадох линк към руски сайт, на който се сочи никотин. Тъй че колкото и да спорим, факта си остава - в част от описанията на ж. кантарион се сочи съдържание на никотин. От Уикипедията спокойно може да се извадят чуждите наименования на различните растения. Излишно е да казвам, че въпросът ми не е бил как е руското наименование, след като току-що съм го посочил. Явно ще да е нещо свързано със свойствата на ж. кантарион, което пък е пропуснато на страницата, за която даде линк.

В част от книгите (както и на руския сайт, за който дадох линк) се твърди, че жълтия кантарион съдържа никотин. Знам, че фармацефтите нямат нищо против хората да гълтат безразборно лекарства в големи количества, защото е добре за оборота. Но и билките подобно на хапчетата не винаги са безопасни. Тези, които са отворили линка, който дадох вероятно са забелязали, че там ж. кантарион е с доста зловещо наименование - Зверобой? А да видим дали са те научили какво означава това? За всяка болка има билка, но няма билка, дето да лекува всяка болка.

Струва ми се, че постъпката на Борис І се оценява от гледна точка на нашето време, а не с оглед на времето, когато го е сторил. От отговорите на папа Николай (пък и от данните на Свидас за Крумовите закони) се вижда, че смъртното наказание се е прилажало доста щедро - напр. за зле поддържано оръжие, за изтървани бегълци през границата и т.н. Това са дребни нарушения в сравнение с един бунт срещу владетеля. Затова не е случайно, че средновековните автори дават сведенията на наказанията на боилите, а след това и на Владимир-Расате по-скоро с идеята, че въвеждането на християнството в България е минало гладко и почти безпроблемно. По онова време избиването на 52 рода не е приемано като нещо забележително. Тъй като обаче по начало убийствата не се одобравали от църквата (което се вижда и от писмото на папа Николай, който на много места критикува тежките наказания), а самият Борис І проявил и признаци на разкаяние, то случката е описвана по-скоро като напътствие как трябва да постъпва един благочестив христ. владетел. Нещо като Иван Асен ІІ, който след битката при Клокотница освободил пленените войници.

Голямото капище в Плиска Малко снимки

Май не е заболяване, а общ национален проблем. Работата изморява и човек има нужда от почивка. Понякога дори и до там, че като се прибереш да не ти се прави нищо, да отиваш изморен на работа... Но липсата на мотивация си е нещо друго. Говориш за ходене на работа, ходене до магазина ... Не става дума обаче за ходене на Коледна разпродажба за лъскави парцалки, а за гадното, досадно ходене до магазина за покупки за ежедневието, нали? Мотивацията е онова, което кара човек да скочи сутрин от леглото. Казват, че 7-8 часа сън са достатъчни. Това не означава, че човек не може да спи повече. То и 200гр. храна на ядене са достатъчни, но при липса на мотивация за пазене на линия човек може да изяде много повече. Достатъчно не означава, че това е количеството, което ни се иска като храана или сън. Означава само долната граница, че можем и без повече. Не означава, че не можем с повече.

Въпросът е да има нещо различно. Джамиите са нещо различно. Друг е въпросът, че ние по принцип не умеем да пазим. Виждал ли си рисунките от 19в. на "Св. София" в Несебър? Чия е заслугата днес да е останало доста по-малко? На турците? Не. Част от нейните стени, както и на някои други руини са отишли за изграждането на новата черква. Нас ни бива да събаряме. Но от събореното няма какво да се покаже. В старите книги са описвани и слагани изображения на места като Арчар, но скоро и за там едва ли ще има какво да се покаже. Вярно, че е правено от римските поробители и е голяма радост да го бутнем. Ама то що и във филма да снимат за нак, като ако го пипнем, първата ни работа ще е да го изгорим. Не са ни виновни другите. Сами сме си виновни. Опасявам се, че доколкото ги има не сме направили нищо за популяризирането им? Не чужденците са длъжни да знаят какво има у нас, а наш си е проблема да го направим известно?

А харесваше ли ти работата?

Ами той феодализма не е изначален. Прехода от робовладелската система тръгва от момента, в който войните на Рим спират да са толкова успешни и секва притока на роби. Започва да се търси алтернатива и робите стават колони. Но тогава идват варварите и всичко се обърква. Цяла Европа е залята от свободни селяни и Византия за да може да удържи напора е трябвало да се реформира. Раздават се поземлени участъци срещу задължението да се носи военна служба. Щом обаче Великото преселение започва да отминава си тръгва процеса на феодализация. Ще рече, че основната част от икономическия живот се основава на труда на зависими от някой феодал селяни. До 9-10в. е ранен феодализъм. Тогава се зараждат отношенията. През 11-15 е развития феодализъм. После почва прехода към капитализма - феод. отношения се разпадат преди революциите. Иначе едва ли някой феодал би пуснал зависимите си селяни да откриват Америка, а той сам да хване ралото и да си обработва земите.

А какъв ти е дневния (и нощния) график, вкл. с пиенето на кафе и разни други напитки и препарати влияещи на съня? Жълтият кантарион се ползва за доста неща. Руският сайт го дадох заради никотина - той беше първият, който намерих с търсачката. Ако ти се рови, по добре вземи от Гугъла чуждите му имена. Това, което на български най-често са съкратени преводи.

На мен по ми е интересно защо е имало и такива, дето са считали, че не е имало феодализъм? Имало си е зависимо население, имало си феодали, имало е имунитети и привилегии... Естествено Византия преминава през различни етапи на развитие на феод. отношения и всеки от тях си има своите особености.

Има ги и двете, но обикновено слагат само едното. Ето тук за никотина, но на руски. Не става толкова лесно. Ако си си лягал в 2 през нощта и някоя вечер за проба си легнеш в 22 ще си заспиш пак в 2. Поетапно се приближаваш към по-ранния час. От един път няма да стане. На организма му трябва време за отпочиване. 8 часа сън трябва да си ги има и то всяка вечер. Ако при късно лягане и рано ставане за работа няма интервал от 8 часа се натрупва и може при първа възможност да отпереш и повече от 12 часа. А освен това, че спиш дълго имаш ли някакви други трайни оплаквания (освен свързаните със самото спане)?

Ами за съжаление както стана дума в темата за Н. Петков заради голямото рушене с цел "европеизиране" много от нашите градове са загубили своята идентичност. Това, което е направено на мастото на бутнатото, са нескопосни копия на онова, дето го има на запад. Сиреч, ако е трябвало да покажат какво има и по Долния Дунав, то значи да снимат калпави подражания на вече показаното. Тъй че няма защо да се сърдим на хората. То е като на една кьор-софра да има марково шотланско уиски и цар Кировите ментета, а ние да се цупим, що така не предпочитат от нашенското.

Аха, това вече е нещо друго. Тук май нещата опират до режим. Тъй нар. "биологичен часовник". Лягането и ставането по едно и също време са важни. Ако няколко дни лягаш в 24ч., после трудно ще заспиш в 23ч., докато организма ти не привикне. За предпочитане е лягането преди полунощ. Също е желателно да се избягват ободрителни напитки слез 16ч. ... особено ако човек си е поспал повечко. Сънят не е неко съвсем равностойно. Когато сънуваме доста, всъщност не спим добре и не си почиваме добре. Спането с по-малко сънища е по-възстановително. И пак опираме до режима. Първо ставането по-рано е трудно, но ако се ляга и става по едно и също време се свиква. Така човек се буди по-рано и вечерта може да спи по-дълбоко.

А на колко си години? Хората в по-ранна възраст спят повече, а колкото повече се доближават до годините, в които неизбежно се минава към вечния сън, толкова по-малко им се спи. Към 15-25г. хората растат все още и на височина, тъй че им трябва повечко сън. Това, което правиш е свързано с натоварване - учене, тренировки, ходене, каране на колело .... Като се попретовариш организма си иска своето - тъй че повечкото сън си е направо неизбежно. Ще рече, че трябва да балансираш натоварването - като има повече за учене, по-малко физически натоварвания. Когато няма начин да се избегне по-голямо натоварване (напр. по изпитни сесии) - няма нищо лошо да използваш оставащото време за спане. Умората се оправя само със спане - независимо дали е физическа или умствена. Жълтия кантарион действа ободряващо, но при него активното вещество е никотин. Ще рече, че изтощава нерваната система. Като бях студент една-две сесии си правих чай от него. Ободрява, обаче след това половин месец ме гони щура мания за сън. Дилянката (валеряна) е успокоително средство, а доколкото разбирам ти не се оплакваш от липсата на спокоен сън, а от дълъг спокоен сън. Същата работа е кафето - там активното вещество е кофеин, а то също изтощава нервната система. Кока-колата и пепси-колата са същата работа. Счита се, че жен-шена, роднината му елеутерокока и китайския лимонник имат ободряващ ефект без да изтощават нервната система. Но са доста скъпи играчки. У нас като с подобен ефект се хвали златния корен (розовата родиола), но се намира трудно. Шоколада също е хубаво нещо както заради теобромина, така и заради какаовото масло, което подсилва организма. Обаче много трябва да се внимава и с него. Защото човек може да отпере такова шкембе, че после никога да не може да се отърве от него.

Днес докато разглеждах Видин по гугълските сателитни снимки забелязах нещо интересно - някогашното турско кале е дало отражение и върху градоустройството на днешния град. Ровът е засипан, голяма част от стените ги няма, но и днес отгоре се вижда полукръгът от старите карти.

Толерантността е била, е и ще бъде необходимост. Всеки човек е тотално различен от другите - той се отличава по цвят на очите, на кожата, по интереси, по дата на раждане и по още много други неща. Хората обикновено се групират по някакъв общ признак, но по останалите продължават да са различни. Без толерантност заради различията групата подлежи на разпад. Ще рече, че без толерантност човешкото общество не може да съществува. Какви са границите на толерантността? Ами там, където почва нетолерантността. Проблемът с екстремистите иде от там, че те са нетолерантни и ползват драстични средства срещу "другия". Другият въпрос е дали толерантните трябва да приемат нетолерантните? Е, няма как да съберем две противоположности. Тъй че граница винаги има. Иначе едва ли има нещо изненадващо, че такава книга излиза точно в Германия и толкова радушно е приета от тамошното население. Като се замисли човек обаче, при удивителната способност на германците да губят войни без толерантността можеше да са изчезнали като нация. Та когато се чудим дали трябва да има толерантност, не е лошо да си зададем и въпроса дали ни трябват германци.

Няма ги Монголската (татарите), на инките (Четирите краища на света), а също големите колониални империи като Британската и Испанската. А и не трябва ли да се вижда и Азия, защото така доста от империите са загубили голяма част от земите си. А може да се добави и Одриското царство на Ситалк. То не е много голямо, но по онова време по-големите европейски държави били някъде в бъдещето.

Германия и СССР преговаряли за присъединяването на съюза към Тристранния пакт. СССР е посочил 10-12 условия сред които било и това България да подпише пакт за ненападение със СССР. Разбира се правата на СССР върху Проливите били оформени като отделна точка. Втори е въпросът доколко преговарящите са гледали сериозно на перспективата най-антифашистаката държава да се присъедини към антикоминтерновския пакт. Понякога имиджа си е доста тежък товар. Но тъй или иначе е имало момент, в който е обсъждано България да е съюзник на Германия и СССР по едно и също време, а не последователно както станало на практика.

Не ще и съмнение - Търново. Преслав е столица по време на ПБЦ, когато армиите са наборни и доста големи. Съвсем нормално си е било в някоя битка да се вкара армия от 60 000 души. По време на ВБЦ е епохата на развития феодализъм - армиите са малки и професионални. Често армии предвождани от самия владетел са с численост 1000 - 1500 души. С такива сили трудно може да се отбранява Преслав, а камо ли Плиска. Има съществени промени както в начина на формиране на армията, така и в тактиката на воюване. При столиците от ПБЦ не се едържало толкова на кулите заради тактиката на активна отбрана. Силата на бълг. армия е била конницата. Затова един голям военен стан като тези при Никулцел и Плиска са по-удачни - може да се държи жоляма армия, която лесно да излиза и напада противника от вън. Каменната стена на вътрешния град и тухлената цитадела са повече за вътрешни проблеми или при случайно проникване. Но Плиска и Преслав са били твърде големи за отбрана и обикновено това се е избягвало, като е било търсено сражение извън крепостта дори и с цената на това, столицата да се изостави без бой. Византия е бранела Цариград, но тя е имала великолепен флот и много рядко градът се оказвал в пълна блокада.

За съжаление патриарсите на Стария Рим били споходено от ред лоши идеи, та накрая се наложило да бъдат отлъчени от останалите патриарси. За върховенството на папата. Папите в писмата си до бълг. владетели са изтъквали ред забавни аргументи - че едно било слънцето на небето, една била главата на човека и следователно един трябва да е главата на Църквата - папата. Това си е ерес. Главата на Църквата е Христос, а не папата. Ако идеята е била да има и глава на земята, щяхме да си имаме халиф. В евангелието има един епизод, в който майката на един от апостолите се одумала синът й да стане главен апостол, но била отрязана. Пък и не знам защо трябва да е римския папа. Може пък да е епископа на София - нали св. Константин е казал, че Сердика е неговия Рим. Същото е и с непожрешимостта на папата. Схващането е, че всеки човек е грешен. И тъй като Месията трябвало да е безгрешен, се наложило Бог да се въплоти в смъртно тяло. Ако папите са непогрешими, то вместо Христос щяхме да си имаме папа. Обединението на църквите не е задължително да е оформено като единоначалие. Православните църкви са единни, макар да са автономни и автокефални. Тяхното единство е във вярата, а не в светските амбиции на техните отценачалници.

С краката определено няма проблем, тъй като от средновековните фреските е останало предимно крака. http://historicalcities.narod.ru/photo255.jpg Иначе казано у нас и въобще на Балканите не се е държало много на защитата им, тъй като раната в тази част не била фатална. Основно се наблягало на дащитата на по-уязвимите части като главата и торса. Що се отнася до сраженията с армиите на лат. империя - нашата конница е била по-лека заради по-малкото брониране. Нашата тактика е била да се предприеме отстъпление, по този начин да се предизвика преследване и разкъсване на противниковия строй, а след това унищожаване на вражеската армия на парче. Ако противника не се впуснел в преследване, то нашата армия се оттегляла. Ако обаче имал глупостта да тръгне да преследва, то тогава противникът рискувал да понесе катастрофална загуба. Тази тактика най-вероятно се дължи на обстоягелство, че бълг. проф. армия е била малка в сравнение с армия събрана от цяла Европа. Числеността се е компенсирала от опълчение, но за да е ефективно му трябвали малко разпръснати рицари, които да може да смъква от конете и да ги убива на земята. Иначе казано тъй като из нашите земи са гастролирали разни врагове нашата тактика на сражаване е била гъвкава и се е пригаждала. Кръстоносците пък държали противника да воюва по техните правила ... той естествено не правел това и крайният резултат от кръст. походи бил - пълен провал.

Видинската крепост След няколко дни ще сложа текст и към "Баба Вида" и Калето.

Основните проблеми са 2: 1. Не е трябвало да се набъркваме в тази война - при неутралитет Румъния е щяла да ни върне Ю. Добруджа. 2. Ако все пак сме се набъркали, поне да е било на другата страна. Другите сметки са подробности, които само щяха да се отразят на датата и мястото на случилото се. Разузнаването и резерва. Проблемът е там, че противникът също е имал разузнаване. При това по-добре оборудвано. Този, който атакува също е противника, което ще рече, че той избира мястото и времето. Нашите сили са малко и при всички случаи не може да се разположат така, че достатъчно бързо да подсилят даден участък. Противника е можел да си позволи масиран удар без да оголва своя фронт и да рискува при провал не само да не пробие противниковия фронт, но и да бъде разкъсан собствения му. Ще рече, че нашият успех е да отбиваме атаки докато пробият. При това положение противника може просто да следи движението на нашите сили, да мести своите и да чака своя миг.

Йоан Павел страдаше от краен антикомунизъм, което не зночи, че във всяко отношение беше краен. То и Осама като взривява сгради, ги взривява само на определени места, а не във всички държави (друг е въпросът, че заради турския цимент у нас си падат и без да ги взривява някой). Вярно е, че процеса на окапване на режимите продължи и при Йоан Павел ІІ, но започна преди него и си се разви по съвсем други причини. Пиночет и Кастро сдадоха властта като "последните мохикани" - след като се изчерпаха колегите им и тяхната подкрепа. Те си заминаха заради изолацията от политиците, а не заради отказ на папата да посети страните им докато са на власт. Друг е въпросът, че Йоан Павел ІІ подкрепяше западащите режими виждайки в тях защита срещу настъплението на комунизма. А симпатизирането на комунистите пък в тези страни беше заради надеждата, че соц. лагера ще им помогне да се отърват от режимите си. Така демократичния Запад подкрепяше авторитарни режими, а авторитарния Изток - борбата за демократични проблеми. Абсурдна ситуация, която трудно можеше да се удържи. Пък и проблемът на режимите е, че се крепят на авторитета на една личност, която дори да остане на власт до живот, след като по един или друг начин сдаде поста трудно може да бъде заместена. А за "атентата" срещу Светия Наш Тато е, да, там ситуацията е комична. Но той управлява много дълго и подобен инцидент си е в реда на нещата - изключение, което потвърждава правилото. Сиреч човекът бил окошарен за дълго, а не като тази Сузана всяка година да скача на Светия Тато. В случая обаче говорех за доста по-агресивния подход - едно е хвърлено от баба Дафина яйце по бат Бойко, а съвсем друго нещо е тежък предмет, който причинява доста по-сериозни поражения. При случката с папата също - един от кардиналите е със счупена кост. При нас също има обичай при процесията през храма да се пипа дрехата на владиците, но не ги събарят на земята.