Galahad

Нападнаха и този папа При снощната служба в храма "Свети Петър" в Рим при тържественото влизане на папа Бенедикт ХVІ 25 годишната психично-неуравновесената Сузана Майоло (с швейцарско и италианско гражданство) прескочила предпазните парапети и хванала главата на римо-католическата църква за дрехата. В резултат от това тя съборила папата и 87-годишния френски кардинал Роже Ечегарай. Папата е останал невредим, но кардинал Роже Ечегарай със счупена бедрена кост. Говорителят на папата - Федерико Ломбарди е заявил, че именно тя се е опитала да прескочи предпазните заграждения и да се приближи до папата и на миналогодишната коледна литургия. Психически неуравновесен мъж нападна италианския премиер Силвио Берлускони преди броени дни. 42-годишният Масимо Тарталия хвърли на 13 декември срещу премиера метална отливка на миланската катедрала, разби му носа и му изби два зъба. Аз пък, като им гледам статистиката от нападения на италианците се чудя на ума на предишния папа дето до последно се беше вкопчил в бълг. следа. Папа Йоан Павел ІІ беше известен с крайният си антикомунизъм. Той дори подкрепяше режимите в Лат. Америка, виждайки в тях преграда срещу настъплението на комунизма. Но дали пък тази "войнстваща политика" на папата, не породи и онази агресия на енориашите му, която виждаме и сега? Защото подобни неща се случват доста по-рядко в православните страни, макар днес да са нито по-добре социално и икономически, нито с по-добра политика спрамо хората с психически проблеми, а и много от източните църкви се сблъскаха с проблеми, свързани с разпадането на социалистическата система.

Тя раята си останала, а само се преместила. Става дума за местене от феодални имения предоставени срещу дадена служба в имения с по-устойчив откъм управление статус - султанските имения и вакъфите. Много турски феодали вакъфирали именията си като по този начин намирали вратичка да запазят владението върху тях за себе си и наследниците си. Служебните иметия както може да се очаква поради менящите се титуляри се стоанисвали по-зле, което се отразявало и на зависимото население. По-съществен проблем за османската династия били масовите изселвания на християни извън империята, каквото има да речем след Чипровското въстание, макар че в този случай пък има пресалване на унгарци тук, тъй че нещата се компенсират. В интерес на истината в целият феодален свят миграцията на зависимото население си е била голям проблем. Дори в освободителката ни Русия, където в крайна сметка бил премахнат и единствения ден в когината когато това можело да се прави свободно.

Някои въпроси май имат няколко верни отговора. Напр. за ястията - те трябва да са нечетно число, като от четните числа е позволено да има само 12. Тъй че може би щеше да е добре въпросът да е кое четно число е позволено да го има като брой на ястията. Така се изключват позволените нечетни и остава само един отговор. Също е и за най-удачния седмичен ден. По Коледника (гадания за следващата година по деня, в който се пада Коледата) който и ден да се падне си има хубави и лоши неща - де е лошо за зърнените храни, де за воеводите, де за царете, де за болярите, де за пчелите ... В християнския сват първообраз на Дядо Коледа е св. Николай, архиепископ Мир и цяла Ликия (освен коледата той си има и Два Никулдена - летен и зимен ). Подаръците са свързани с благотворителността му. Той подпомогнал да речем един баща със събирането на зестрата та да задоми трите си дъщери - иначе заради липсата на средства бащата е трябвало да ги прати да проституират. Оставям на нашите лингвисти да спорят дали Коледа иде от "Кольо" - умалително на Николай, или пък е свързано с колаче и коливо. Иначе у нас подаръци се правели и на Коледарите по Коледа, и на сурвакарите по Васильовден. Затова сега правим подаръци и за Коледа, и за Нова година. Разбира се и заради това, че като разделихме всико на две, не пропуснахме и празниците: на Рождество иде демократичния Дядо Коледа, а на Нова Година социалистическия Дядо Мраз. Въобще: традиции, новаторство и народопсихология.

Място за съмнение няма - Цариград, заради важното му географско положение. Без него Византия трудно щеше да задържи европейските си територии. Тъй че с Цариград осторията ни можеше да се съвсем друга - от една страна да пропуснем виз. владичество, а от друга ... и турското робство. Дарданелите също са важни, но там няма толкова силна крепост като Цариград. Иначе за Цариград са мечтаели както руските ни освободители (естествено да го вземат за себе си), така и Фердинанд, който дори изпробвал при едно посещение отива ли му да стои върху порфирената плоча м "Св. София" (мястото, на което по време на богуслужение стоели императорите). "Солунската митница" е била тъй да се каже компромис. Но Солун определено не е толкова интересен. Дори Симеон І запъчнал една от войните си заради преместването на българското тържище от Цариград в Солун, което недвусмислено говори за значението, което са имали тези два града за България.

Следователно проблемът не е в църквата или държавата. Вижда се, че както хора от съседни големи католически държави (французи и испанци), така и хора от една държава (австрийци, испанци и холандци) могат да се развият съвсем различно.

Типичен пример за ролята на личността, която може да забави ист. процес, но не и да го предотврати. За мен лично това не винаги е вярно, но в случая е така. Състоянието на бълг. армия е лошо. Антантата хвърля значителни свои сили, а нашите съюзници просто се радват, че има какво да отвлича силите на противника от западния фронт. Е, разбира се идва денят, когато вече няма нито кой да откъсне част от силите на противника, нито да прати подкрепления. При Дойран позициите са били по-добре укрепени - за голямо неудоволствие на войниците докато работели и за голям техен късмет когато врагът атакувал. Докато при Дойран работели, на Добро поле отпочивали и събирали сили, а после станало лошото. Но може да изброим много дребни причини. Централните сили нямали ресурса да издържат колкото Антантата на една окопна война и било въпрос на време някой позиция да подаде или да се капитулира. Затова макар пробива да не бил фатален, той предизвикал бунт, който вече окончателно решил изхода от войната.

Той е потомък на покръстени евреи, но успял да стане изповедник на католическите крале Фердинанд и Изабела. Макар често да са наричани крале на Испания, то всъщност тази държава се появява след техния брак и след реконквистата (отвоюването на Пиринейския п-в от арабите). Благодарение на него страната е била прочистена - евреите или са били покръстени, или прогонени. Същото важи и за евреите. Като изповедник на кралете, той подкрепил плановете на Колумб с идеята да се разпростре християнтвото и над нови земи. Като откриват земите за испанците се оказва по-изгодно индианците да са роби ... и се прокарала идеята, че те не са хора, тъй като християнството няма много добро отношение към робството. Кат. крале пък го правят по полит. причини - да се вдигнат приходите и по възможност да се завоюват нови земи (както пише Колумб в дневника си преди да тръгне видял края на последното арабско владение - Гранада). Разбира се всички очаквали да стигнат до Китай и Япония, но ударили бинго. Първоначално Испания и Португалия си поделят света на изток и запад. Испания завладява голяма част от Америка и териториално става най-голямата империя за времето си. На Португалия се пада не толкова лесна плячка, но все пак доста богат район за търговия - Китай, Индия, Африка. Където може португалците се пробвали да се държат като испанците. Така си изпросили да бъдат изгонени от Етиопия (там отишли да помогнат на тамошните християни да отблъснат настъплението на мюсюлманите, но се представили далеч не така благородно). Но Португалия, която все пак трябвало да наблегне не толкова на сабите, колкото на търговията може би е щяла да има по-светло бъдеще, ако испанските крале не успели да си върнат някогашната провинция. Така Португалия споделила съдбата на Испания. що се отнася обаче до Холандия - те също е била испанска провинция, при това твърде доходна, но се отцепила след Нидерландската революция. След изчерпването на златото Испания извлича доходи от колониите, но набляга на нископлатения труд. Индианците измират, налага се внос на роби ... но за някакви технологични подобрения не се мисли. И става като с аристократите по света - те са елита, имат богатството и властта и си мислят, че ще е вечно. За Хорандия казах - тя си е била част от Испания. Англия за малко не е станала (Кървавата Мери е била омъжена за исп. престолонаследник, но се споминала преди да роди общия престолонаследник за двете държави). А и днешната Англия днес е по-скоро провинция на една от някогашните си колонии. На всяка империя и идва краят, пък дори за това да трябват няколко века. Що се отнася до Германия - такава държава се появява едва през 19 век. Германците са някакъв фактор днес, след като по трудния начин са им избили военолюбивите навици.

Това все едно е писано от Божо преди 1989г. За съжаление въпреки идеята за нещо прогресивно, в крайна сметка както изглежда книгата е просто изградена върху популярните за времето на автора и идеи-клишета, като произволно са вкарани някои иберийски елементи, които да й предадат някаква национално звучене. Книгата е интересна по-скоро с това, че показва етап идейния упадък, в края на който най-великите империи на Европа се превърнали в най-изостаналата страни в ЕС (разбира се докато там се появихме ние). Причината за упадъка иде от индианското злато - не развиват икономиката си, а оставят всичко на жълтия метал. Португалия прави почти същото на изток, макар и не с такъв успех. Църквата определено не е била пречката както се представя. За успешното организиране на експедицията на Колумб голям принос има превърналия се в легенда като жесток инквизитор - Торкемада. Иначе казано зад големите открития винаги стои волята за промяна, а Испания и Португалия отчаяно се опитвали да задържат старото положение. Затова да речем макар Франция и Испания да са големи, католически и съседни европ. държави, то те се развили по съвсем различен начин

Подкрепленията, които е очаквал Батенберг са щели, а и са направили армията му съвсем противопоставима на сръбската. С пробива на Добро поле нещата стоят съвсем по друг начин. Армията е изтощена от войната, а това, което можело да отдели като сили бълг. командване далеч не можело да изравни нашите сили с тези на Антантата. Затова макар самият пробив да не бил фатален, той се оказал решаващ за изхода от войната. Дори бълг. армия да се беше прегрупирала и да беше спрян противника, то тя пак нямаше да има възможност да настъпи и постигне победа. За съжаление нашите съюзници въобще не се замисляли какви ще са последиците за тях при един пробив на нашия фронт. В крайна сметка Централните сили докарали нещата до окопна война срещу противник, който имал ресурси да воюва по-дълго от тях. Тъй че положението по време на Сръбско-бълг. война е било съвсем различно.

Черква № 10 В тази галерия има и снимки на стенописите. По точно на онова, което е останало от стенописите. В галерията за "Св. Петър и Павел" са добавени рисунки на Каниц на капителите.

Когато става пробива при Добро поле бълг. армия е изтощена и без надежда за подкрепления. При изтеглянето се печели реме през което бълг. армия няма да е изтощена от боеве, а същевременно е щяла да получи подкрепления. Разбира се и двата варианта криели рискове. Ама то ако винаги имаше едно вярно решение и Милан можеше да успее.

В случая особеното е, че по принцип ПВЛ говори за Преслав и българи, а преславци се употребява по-радко, ако въобще е употребено другаде ( не съм проверявал целия текст, но при всички случаи е много по рядко от Преслав и българи). Затова ми се вижда интересна особеност и може авторът да си е имал нещо на ум, ама да не го обяснил.

Каквото и да се опитвал да направи Батенберг му трябвала армия. Тъй че ако успеел да си събере армията преди да са я били на парче, е можел да си върне София. Австро-Унгария е можела да иска бълг. армия да спре настъплението в Сърбия, но едва ли е щяла да попречи сърбите да бъдат изтикани от бълг. територия. Крум също изоставя Плиска, а Кутузов Москва за да се запази целостта на армията. Всеки от тях е използвал спечеленото време различно, но като цяло - успешно.

В случая по-скоро значение има геогр. положение. Претендентите за фаворити са на трите полуострова. На балканския са Ситалк, а след това Филип ІІ и Александър ІV, в Италия е Рим, а на Иберийския полуостров фамилията Барка се готви за отпор вместо бездействащата метрополия Картаген. На юг от трите полуострова просперитета зависи от държава, която да организира изграждането и поддръжката на иригационните системи (напоителните канали). Те не могат без държава, тъй че за тях е все едно кой точно ги управлява, стига да им гарантира реколта и мир. На трите полуострова климата е по-суров, но все пак доста по-благоприятен от онова дето е на север от Алпите и Карпатите. Именно те са в позицията да имат достатъчен излишък за да мислят за нещо по-голямо, но и по-неблагоприятни условия за да поглеждат на юг за нещо по-добро. За по-южните народи по-северните се оказват по-безинтересни. Дори Рим предпочита да построи Адриановия вал вместо да се занимава с крайния север на Албион. Тъй че ако не е бил Рим, може би пък звездатана Венеция щеше да изгрее много по-рано. В крайна сметка и гибелта на Рим дошла заради гладниците от северо-изток.

От това, което се вижда, е че надписите са еднотипни, което ще рече, че не са някакви графити. Най-вероятно са имената на ктиторите или на техни починали близки. По начало ктиторите имали навика да поставят разни надписи - често има такива по иконите или стенописите да речем. Тук наистина интересното е, че не е в специален надпис, а е направено малко по-импровизирано. В нета намерих снимки, на черква в Боровица:

Античността или Древният свят са по-скоро сравнително малко познати за нас в България дори що се отнася до траките. Но античния свят си има интересни събития и преди Троянската война. Друг проблем е писаната история. Атина и найните архиви пострадала доста при похода на Ксеркс, а пък Рим при нашествието на галите. Събитията преди това понякога имат легендарен характер. Дори на Аристотел се наложило да ползва епиграфски паметници за да опише миналото на Атинския полис.

Става дума не за гробница, а за рудник използван от траките. На скалата има нещо, което някои оприличават на изображение на Бастет. Като цяло е по-интересна с набивалиците, които се изписаха за нея - плоча с надпис и още куп щуротии. Него от типа на дупката в Царичино. Ама след оная катастрофа, при която тиквата на Людмила пострада Татовата щерка изперка на тема екзотерика и сътвори доста глупости. Иначе ето няколко линка: http://bastplace.hit.bg/ http://sensation.blog.bg/nauka/2009/07/12/...-planina.362490 http://www.xnetbg.com/new/forum/index.php?topic=5058.0 http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board...mber=1943213793 Фронтона с двете вдигнати ръце може да се види на снимка тук: http://historicalcities.narod.ru/photo_M_T..._pametnizi.html

Идеята да се изостави София без бой не е лишена от логика. Чуждите военни експерти предвиждат успешното влизане на крал Милан там. Ако бълг. армия се изтегли е щяло да се спечели време за да дойдат войските от южната граница. При опит да бъде защитена столицата е имало риск сърбите да бият бълг. армия на части, което можеше да е катастрофално. За щастие по онова време научно-техническия прогрес се е развивал по-бързо от военните стратегии. Но век по-рано и ако сърбите не си бяха пиляли силите с Видин, то резултата можеше да е друг. В случая Батенберг се е насочил както обикновено към минималния риск. Същото важи и за Съединенито. Фердинанд е докарал две катастрофи, макар да е действал от много по-изгодни позиции. При Междусъюзническата е очаквал Русия да се намеси в негова полза. По време на ПСВ пък е имал доста силни съюзници.

Въпросът какво де разбира под "переяславцы" е съществен, защото не е казано, че печенегите са подтикнати от българите, а от "переяславцы". Имаме Велики Преслав, който е столицата; Малък Преслав (той е и умалително Преславец), който е на Дунава и руския Переяслав. Тъй като в ПВЛ Велики преслав завършва на "Ц", а руския е без "Ц", то може да изключим руснаците да са издали своя княз. Но от друга страна явно има някаква причина точно за това събитие да се напише "переяславцы", а не да речем "българите". И второто - кой от двата града. По-логично е Малкия Преслав, т.е. Дунавския. В този случай може да е някаква инициатива на местното население. Ако обаче известието е от Велики Преслав, то вече може да е дело на виз. власти. За съжаление руския автор не споменава за преименуването на Велики Преслав от Цимисхий, а ако беше вкарано новото име, то тогава щеше да е ясно поне за кой от градовете се говори. Иначе печенегите нападнали Киев по поръчка на българите, но тогава все още си имаме цар. Формално Цимисхий се представял само като съюзник на Борис ІІ до превземането на Дръстър. Чак след това "спасителя" направил своя съюзник пленник. При плячката, която е носел Светослав и явното му нежелание доброволно да се раздели с нея пащ щеше да го сполети същата съдба независимо дали е обидил някой или не. Що се отнася до варягите - и при Петър Делян сме си имали ядове с Харолд Хардрад. Иначе за преобразяването на Русия в етнически смисъл значение има и писмеността. В Русия е въведена славянската писменост и книжнина. Както се случи в по-ново време и с диалектите - централизиравите медии значително унифицираха днешните нац. езици.

В пазарната икономика няма свършване. Просто ще се продават на по-висока цена, т.е. доставчиците ще може да вдигнат цените и да печелят повече докато не се появи риска да бъдат избутани от работещите с новия стандарт.

Във връзка с ПВЛ трябва да се обърне внимание на това, че не се упоменават българи, а переяславци. "Ц"-то в края решава въпроса за кой от двата града говорят Переяслав или Преслав (в ПВЛ той е с "Ц") По-труден за решаване е вторият въпрос - дали става дума за българите в Преслав или за представителите на виз. власт в града. Не трябва да забравяме, че когато Светослав е бил убит Преслав вече е бил във византийски ръце. Интересното е, че в ПВЛ обикновено се говори за българи или гърци, но тук е употребено переяславцы. А дори когато става дума за превземането на Преслав от русите, защитниците са наричани българи, а не преславци: В год 6479 (971). Пришел Святослав в Переяславец, и затворились болгары в городе. И вышли болгары на битву со Святославом, и была сеча велика, и стали одолевать болгары. И сказал Святослав своим воинам: «Здесь нам и умереть; постоим же мужественно, братья и дружина!». И к вечеру одолел Святослав, и взял город приступом, и послал к грекам со словами: «Хочу идти на вас и взять столицу вашу, как и этот город».

Днешните андалусците явно не се радват много, че ги изкарват вандали, заради днешното звучене на тази дума. Затова в статията, след като заявяват, че старото схващане не се ползвало с научна достоверност, развиват къде-къде по научно-достоверната теза, че андалусците не били потомци на вандалите, а на .... атлантите (от легендарната Атлантида) и разбира се на Херкулес. Що се отнася до Исидор Севилски (автор от кр. VІ-нач. VІІв.), то той кой знае защо е писал за вилнеещи из Испания вандали, а не са атланти:

Батемберг е бил доста неопитен като политик. Доста впечатлителен и често пъти прекалено нерешителен. Друг проблем при него е консервативното мислене и малкото познаване на народа, който е трябвало да управлява. Той смятал да управлява опирайки се на аристокрацията, а у нас такова нещо нямало. Лоша шега му изиграло и това, че българите очаквали прекалено много от новата бълг. власт. Според масовото мнение дори, ако дойдели на власт либералите щели да премахнат изцяло данъците, а Батемберг държал на консерваторите. Фердинанд е бил много по-гъвкав и запознат с новите тенденции на проме в Европа и света. За разлика от Батемберг обаче е бил голям аватюрист. Лошото е обаче, че преди да стане бълг. княз Батемберг не се е повъртял в голямата политика, та да се поошлайфа малко. А той от армията направо се изсипва начело на държавата. И попада в държава, която също няма опитна дипломация. Ако беше останал Батемберг може би нямаше да имаме две национални катастрофи, но не е много ясно дали щяхме да сме с днешната територия или с по-малка. Напр. макар да печелим войната със Сърбия не получаваме никакви терит. придобивки, макар че по време на Освоб. война сърбите завземат територии населени с българи и те остават в тяхната държава.

Светослав е бил проблем за мнозина. За България два пъти я нападал и смятал да се установи да управлява в Преслав. За Византия - тя завзела бълг. земи, но нямало гаранции, че Светослав нямало да предприеме нови походи, щом набере нови сили. За печенегите - Светослав покорол доста от околните народи, тъй че за тях било ясно, че ако остане жив ликвидирането на тяхната независимост е въпрос на време. При връщавето си се е очаквало, че Светослав ще носи и някаква плачка, което за печенегите си било един допълнителен и много сериозен мотив. Самите руснаци. Ние много се впечатляваме от подвизите на Светослав, но те си имат и своя цена - по бойните полета загиват доста руснаци, докато той отсъства руските предели са били опустошавани от печенегите, които дори обсадили столицата Киев, а над всичко отгоре в крайна сметка той загубил войната с Византия. Когато Светослав е бил убит, Борис ІІ вече е бил пленник. Тъй че и този път следата е фалшива. Но злощастната кончина на руския княз най-вероятно е комбиниран резултат от останалите три следи.