-
Брой отговори
8801 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
66
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Galahad
-
В Испания има провинция Андалусия. Днешното име иде от кастилското "Al-Andalusiya", което пък иде от арабското "al-Бndalus", а то пък иде от "Andalucнa de Vandalia" ("Земята на вандалите"). Това разбира се го има не на българската, а на испанската страница на Уикипедията. Разбира се днешните андалусци са вандали толкова, колкото днешните италиянци са римляни.
-
Много хора наистина очакват на мястото на някое известно селище или крепост да се види много повече от наличното. за съжаление обаче остава доста малко. Ако не е имало разкопки и подходящо експониране това, което се вижда е някой зид. Тъй като щерните са дълбоки и в земята от тях винаги остава повечко. То за останалите сгради като се разкопаят, понякога се прави и малко или по-голямо надзиждане за да се видят по-добре контурите на сградата. Малкото, което се вижда обаче има едно предимство - дава по-добра представа за автентичния вид. Тъй че при наличието на още някоя снимка ще е много по-добре Вл. Павлов да и направи 3D модел, отколкото да се направи "реставрация" в стил "патриаршията" на Царевец. А и щерните са си нещо важно, защото май повече крепости да били превзети заради проблеми с водата, отколкото със здравината и височината на стените. Скалата, която си сложил също не е маловажна. Понякога са ползвани някои естествени образувания, които се инкорпорирали в отбранителната система на някоя крепост. В случая с Крън е така - скалния масив е бил ползван за стена. Както се вижда е направено съвсем основателно - това се е оказало най-здраватачаст. За къжаление няма как дасе направи изцяло крепост по тази начин. Прикачвам чертеж на Крън и малко данни от книгата на Б. Чолпанов, за да стане по-ясно за какво говоря: Както се вижда показаното на снимките е доста интересно.
-
Дори да са използвани вторично камъни от Плиска или Преслав, самата чешма и рисунките са нови - не по рано от 18век, но най вероятно 19 или началото на 20в. Иначе доста сгради от 20в. са строени с вторично употребени материали от стари сгради. Да речем старата митрополия във В. Търново е строена с камъни от среднов. черква до "Св. Пеър и Павел" (дето я обявиха за "Св. Иван Рилски", новата черква на Несъбър е построена с материали от старата митрополитска катедрала "Св. София" и напълно унищожената заради този строеж Арепогит, а обществените сгради в Бургас от нач. на ХХвек са строени к материали от древния Деултум (Дебелт). Една прилична част от Плиска пък е станала на ЖПлиния, а мрамора от Преслав е станал вар за прочутото сладко от този регион.
-
Никопол - общи сведения и старинни изображения
-
Акварелите на Феликс Каниц - снимки.
-
В действителност не е така. Психиатрията си има методика и въпросите, които се задават често нямат нищо общо с това, което човек очаква да го питат. Това не се прави случайно. Така човек дава необходимата информация на психиатъра. Но като не знае методиката, не може и да прави шашми. Напр. като по филмите, дето паказват разни странни картинки и питат на какво им прилича. В слчуая с картинките няма правилен отговор, а просто искат да видят какво се върти из главата ти. Ходенето в кабинета на психиатъра също си е важно. Там има подготвени специални условия за работата на психиатъра. Това, което искаш ти е все едно когато решиш да си купиш лек автомобил или телевизор да поискаш да го произведат у вас - но у вас няма машините. Затова дори много богати хора ходят в кабинета на психиатъра, макар и да имат възможност да си назначат сред прислугата домашен психиатър. При преглед важното е не какво разбираш ти по време на прегледа, а какво научава психиатъра. Същото е и с религията. Психиатърката може да е вярваща, но при твоя преглед се опитва да разбере какво влияние има религията в твоя живот, а не в нейния. При всички случаи едно от важните неща е психиатъра да спечели доверието ти и да си наясно, че това, което върши е полезно за теб. В твоя случай май не е така и затова може да помислиш дали не е добре да я смениш с друг. Методите му ще са същите, тъй че в това отношение не трябва да очакваш промяна. Но определено психиатъра е човекът, който трябва да направи така, че пациентите му да му имат повече доверие.
-
Черква № 8 по плана на Трапезица Черква № 8 се приема за най-голямата и най-старата черква на хълма Трапезица. Благодарение на немърливото отношение днес фреските и са тотално унищожени. Когато ходих там през 90-те години имаше запазени части от рисуваната драперия - малко, но в сравнително добро състояние. Сега както ще видите в албума е останало съвсем жалко и повредено парче, от което навярно идната пролет също нищо няма да е останало. Тъй че по въпросът за фреските - това, което ще видите е по рисунките на В. Димов. В нея вероятно са били мощите на св. Иван Рилски (ако това е черквата "Св. Иван Рилски") или на св. Гаврил Лесновски" (ако е "Свети Апостоли"). Според мен е по-вероятно да е "Св. Апостоли", тъй като имаме сведения, че "Св. Иван Рилски" е била построена на бързо докато пренасяли мощите му. Но е възможно първоначалната постройка да е била построена по-набързо, а после да е направено разширението. Интересен датайл има на западната стена на същинския храм - и на снимката се вижда, че входът на вътрешния притвор е бил зазидан. Тъй че е възможно при падането на Търново и библиотеката на този манастир да е била зазидана там. Податки, като напр. намерени закопчалки на книги няма, но разкопките на Трапезица не са били правени много изрядно. Друга интересна дискусия се беше появила заради намерените на дъното на водохранилището над 50 скелета в неестествена поза. Около всички черкви е имало гробища (около една от черквите на Царевец гробовете достигат 118), а е имало погребения и в самите черкви. Но тези скелети не са в позите характерни за познатите ни обряди. Тъй като скелетите са намерени под 3-метров слой от строителни материали, се предполага, че причина за смъртта им вероятно е срутването на помещението над водохранилището. Като вероятна причина най-често беше сочено земетресение. Но е възможно и по някаква причина над водохранилището да се се били събрали множество хора (освен скелетите вароятно е имало и избягали) и от натоварването сградата да е подала. Тъй или иначе някакво по-задоволително обяснение на въпроса ще може да се направи след като излязат публикациите с данните от проучването - напр. скелетите дали са имали някакви ценности по тях.
-
Ето списъка на член-кореспондентите на БАН (на академиците го пропускам заради един). А кажете колко имена на достойни и заслужили хора виждате. Нима българската наука може да просперира с "таланти" като Александър Лилов-Людмилин, побойника Вежди Рашидов или Чичибаба? Не че млади "таланти" също задължително означава нещо добро - все пак и Жан Виденов е преподавател в Пловдивския университет
-
Царските одежди били в различен цвят и имали различно значение. Освен пурпурните и червените, царят/императорът носели и черен сакос, който символизирал тайнството на властта. Имаме много малко портрети на бълг. владетели за да правим такива фундаментарни изводи. В червено е Константин Тих, а Иван-Александър е в червено (Лонд. метириевангелие и Иваново), пурпурно (Бачковци) и златисто (Ман. хроника) От гроба май беше черно. Михаил Асен не е в царски одежди - от царските отличия има само орли по пъкавите. Иван Асен е в червено в Иваново и в синьо в Милешево. На една икона от средновековието Калоян е в червено. Признаването се прави от равните. Роман І отказва да признае Симеон за василевс на ромеите, какъвто бълг. цар не бил и фактически (не е владял Цариград и още доста "ромейски" територии. В писмото на Роман І се използват разни думички и изрази, които според дипломатичската практика означават, че Симеон е бил признат за цар. Дори да не е имало някакво предходно признаване, то самото писмо на Роман е с такова съдържание, че си се явява изрично признание. Както през 681г. Византий сключвайки договор с Аспарух автоматично признава Дунавска България (обръщам внимание - Дунавска България, като държава различна да речем от Волжка, Куберова или Безмерова; Велика България си е била призната от Ираклий; имаме признаване след раздяла - както сега се прави да речем с Косово). Бълг. владетел е бил признат за император изрично от всичките си тогавашни колеги, което ще рече, че това е титлата му.
-
Защото университетите изцяло или частично се самофинансират, а БАН е много по-зависима от бюджета.
-
Ако това беше вярно, при нашата ниска религиозност сега щяхме да сме от най-богатите страни. Защото и комунистическите идеи вече окончателно умряха, а то и комунизма си е вид примитивна религия. Религията възпитава нравствени ценности, които имат положително въздействие върху развитието на държавата. Напр. католическите крале на Испания Фердинанд и Изабела са били силно вярващи, а техният изповедник отец Торкемада доста е повилнял из страната (изгонил евреите, покръстил или изпекъл мюсюлманите), но именно тогава завършва Реконкистата и обединението на страната, открита е Америка и от отвоюващи, испанците стават завоюващи. Следващите, не толкова вярващи крале успели да изгубят всичко. Някои механично свързавт религията с инквизицията на Запад, но тази дейност процъфтява основно сред католиците, които са схизматици. На изток интереса към античните традиции е съществувал дълго, макар че именно този район е бил подложен на най-много мощни външни нашествия. А и в сметките се използнат разни признаци, като напр. самоубийства, които зависят и от вида на религията, а не са някаква устойчива величина. Не е и много ясно на каква база се определя кои са най-религиозни. В случая май просто са взети най-бедните и са обявени за най-религиозни. Но богатите държави са именно тези с вековни традиции в един развит религ. култ. Докато бедните държави най-често до 4-5 века назад са имали съвсем примитивна религия. Те от скоро изповядват някакъв по-развит култ, като и благосъстоянието им се е повишило.
-
Превъоръжаването на армията е процес нормален и пероиодичен за една държава. Дори и през последните 20г. макар почти да останахме без армия продължаваме да я превъоръжаваме. Втори е въпросът дали е толкова качествено, та да се справям да речем със САЩ - по модерно въоръжение (числеността на армията е друго нещо вече). Действията на Свирчо са съвсем стандартни. В тях няма нищо, което да е с някаква особена далновидност. Иначе споменатите чужди чети (Гарибалди и др.) - там работата е като с четата на Чардафон; отишла в Пловдив и направила Съединението, ама основната работа я съвршила милицията на Румелия и армията на Княжеството. Зад Гарибалди стои Савойската династия (родата на нашено Н.В. по майчина линия), зад Фидел - СССР ... Нашите чети не са имали такава подкрепа. В чужбина са им позволявали да развиват някаква антитурска дейност, но понякога са пресичали опити чета да мине на юг. Става дума, че не трябва да очакваме екзарх Антим да поведе с извадена сабя цариградските българи да превземат Долма Бахче-сарай, да снеме султана и да обяви чиста и свята република с пръв държавен и партиен ръководител др. Ботев. И всичко това, само и само като дойде др. Ботев на светлата дата и почне да се запознава с поборниците да не отправи градивна критика към екзарха. Между другото и Антим се включва по-късно в борбата за църковна независимост. Затова и Т. Жечев в "Бълг. Великден" е озаглавил раздела за избора му за екзарх като "Последните ще станат първи". Трябва да оценяваме хората по това дали са направили нещо добро и полезно, а не дали някой е очаквал от тях да го постигне по друг невъзможен начин.
-
Точно с това име не знам дали е имало храм. Наричана е само "Св. Петка" или "Света Параскева". 1. Едната е дворцовата черква. Има и писмени сведения, а е намерен и надпис (обаче не можах да си намеря файла, тъй че по-късно като го открия ще го добавя в албума). 2. В т. 1 на История на Търново се изказва тезата, че мощите на светицата и храма с нейното име да са свързани с една голямшка черква между двореца (северно от него) и болярското жилище (албума и текст за нея още не съм го сложил). 3. По време на тур. робство погрешно са смятали, че "Св. Петка" е джамията на Али Феруз бей. 4. Имало е още една "Св. Параскева" под Трапезица. За нея нямам снимка от мястото, където са правени сондажни проучвания.
-
Ами не знам доколко така зададения въпрос е коректен!?! То е все едно да питаме дали работят катаджиите или митничарите, когато взимат рушвети или лекарите, които ви изнудват за да ви направят животоспасяваща операция. Да, работят. Ако митничарите и катаджиите не си вземат тяхното, правят това, което трябва. Медиците пък правят това, което трябва, ако поручат исканото. Мога да продължа и с другите дейности в държавата. Ясно е, че всички без изключение работят. Проблемът е обаче дали работят както трябва? И ако въпросът е дали имаме нужда от такава БАН, каквато е в момента, то определено нямаме нужда. Всяка дейност е насочена към определен резултата. Някои от научните учреждения работят за пари. Т.е. откриват нещо, някоя фирма плаща, учреждението печели (фирмата също) и влага париците в нови (дори и скъпи) изследвания. Работи ли БАН на печалба - определено не. А може би лаботи за престижа на страната - т.е. прави важни открития и прославя България. Може да кажем, че и това също определено не е част от описанието на БАН. А може би поне като ползата от "откривателската" дейност на БАН е клоняща към нулева, то това учреждение се старае да разпространи световните постижения у нас? Ами и това не. Защо положението е такова? Ами дълги години в БАН се влизаше през "социалния асансьор", т. е. чрез сътрудничество с ДС. Обаче писането на доноси трудно се съчетава и с научна дейност. Нашите просто отбиваха номера. Е, от научни дейци като проф. "Батето" Иван Славков, проф. Владко Живков, проф. Александър Лилов, Евгения Живкова, щерката на Георги Джагаров и др. под. ползата е никаква. Ако БАН се самофинансира, може и да е така. Печели, плаща си и да си прави каквото иска. Но след като е на държавна издръжка - е, тогава като данъкоплатците са тези, дето плащат сметките на БАН, то и те са тези, дето имат пълното право да оценят дейността й. Уви, важи и за музикантите, и за останалите. Да, у нас и киното да речем се прави като науката на БАН и нашите филми никой не ги гледа. А родните кинодейци се лутат между рекламния лозунг "Българино, ако си патриот, ще гледаш този филм!" и призиви държавата да върне социалистическата традиция гражданите да се водят под строй в киносалоните. Но така не се получава нито кино, нито наука. Не се и съмнявам, че предпочита да седи и да не върши нищо там за 2 700лв., само защото е прогласен от "феодалните старци" за специалист. За разлика от ред специалисти у нас обаче, работещите в БАН имат и времето, и законовата възможност да работят и на друго място и да печелят от това (за сравнение един катаджия ще изхвърчи от работа ако в почивния си ден работи като барман точно така, както ако го хванат след класическия въпрос "И сега какво ще правим?). Тъй че "специалистите" не само могат, а някои като агент Тервел и заработват допълнително на няколко места дори. В тази оценка аз не виждам ама нищо добро. По принцип тези доклади имат един доста дипломатичен стил - обикновено липсва онова "относително" в първата част на изречението, а втората част от изречението, ако се сложи, означава само, че положението е направо трагично. Нека имаме академия, но не в сегашния и вид и състояние.
-
Какво прави впечатление от дискусиите за членуването (не само тук, а също из медии, блогове, форуми и други): 1. Една част (от защитниците) просто лепват правилата кога трябва да е пълен и кога не. Иначе казано става дума за аргумент-клише, който по правило дори не се осмисля, а се ползва като догма. 2. Друга част подхожда чисто политически на въпроса - кое било махнато от БКП, кое от БЗНС ... въобще не е важно какво е правилото, а коя полит. сила го е създала. Ако дадено правило е дало на нашите, то е добро, независимо колко е абсурдно. 3. За трета част нещата опират до харесване - дали трябва или не трябва да го има членуването е някъде между харесвам розово червило и най-готината боя за коса е светло руса. Истината е, че някои правила са безмислени или са изгубили смисъл. Така е например с известната приказка за царя, дето написал писмо без запетайка и не било ясно дали човекът трябва да се помилва или да се обеси. Има само една малка подробност: "Да се обеси не да се помилва" - така говорят братята роми, а "бате, не съм крало запетайка" (т.е. ромите ако въобще могат да пишат, определено не са на ясно що е туй запетайка). К. Костенечки в съчинението си за буквите обосновава необходимостта от ползването на повече букви от тези, с които си служим днес. Използването им също не е съвсем лишено от смисъл. Напр. ако ги имаше нямаше да се чудим дали се пише рЪка или рАка, а просто си има буква, която се чете и като двете (става дума за юсовката). Или пък дали да е млЕко или млЯко - този проблем се решава от ята. И Феодор и Теодор ще си се пишат по един начин, в пък в Русия и България щяха да се четат различно... Някои правила дават естравагантност на езика, но въпросът е доколко практиката се нужда е от тях. При сегашните букви като изключим йо/ьо може всеки който познава буквите да чете правилно, ако знае азбуката. Докато с някои латинопищещи, дори родени с даден език (условно казано, разбира се) така и не могат да разчетат изи запишат правилно някои думички (и най-вече имена).
-
По-скоро проблема е свързан с Алцек-Алциок и тогава освен той се отцепва и Кубрат (ок. 630-631г.).
-
"Свети Петър и Павел" се намира под Царевец. През средновековието до там се стигало от Царевец най-пряко през портата при Лобната скала. Тази черква е посветена само на двама от апостолите. "Свети Апостоли" се е намирала на Трапезица, но къде точно е спорно. Най-вероятно обаче е една от по-големите (което ще рече, че едва ли В. Берон е прав за черква № 2). Иначе в Търново е имало черкви с еднакви имена, но поне за сега едната се е появявала след рухването на другата. Така южно от "Св. Димитър" има руини от друга. "Св. Иван Рилски" е била на Трапезица (нашите изследователи отдават предпочитания на черква № 8 за целта), но по предание и тази до "Св. Петър и Павел" се е казвала така. "Св. Спас" освен патриаршеската се е казвала и построената от Колю Фичето (и тя е в руини точно зад сградата на музея на Второто царство). "Св. Параскева" освен дворцовата е имало една и под Трапезица, а някъде бях гледал, че е изказана тезата, че е била една по-просторна черква северно от двореца (още не съм я сложил в албумите). Да използвам отговора и за още един линк - черква № 12 на Трапезица. Поне засега е най-южната черква.
-
Площта е дадена в текста под фотоалбума - 3 000 кв. м. Съдейки по писаното в медиите комплекса се състои не само от Сграда № 1, но и от Черква № 2 (очертаното в червено на прикачената скица). Разбира се има и други сгради. Но извадих лош късмет и ми се отвори възможност да ида по време на разкопките. Тъй че не можах да заснема добре всичко. Колкото и да орязвах, все излиза де кирка, де чадър. Участъка покрай кр. стена от изток можду сграда № 1 и черква № 2 я разкопаваха. Тъй че тепърва ще се разбира какво точно има на Трапезица. Лошото е, че за сега информацията обикновено е обработена от журналистите както те си знаят и не е много ясно за какво говорят. Засега текста към фотоалбумите се придържа към старата традиция, а като излязат някакви по-сносни публикации ще ги преработя. Разбира се не само тях. За Царевец също трябва да се направят в един по-достъпен и интересен за една по-широка публика вид. На този етап от използваната литература съм махнал и някои по-спорни моменти.
-
Черква № 2 по плана на Трапезица Доколкото разбирам от медиите сграда № 2 по плана на Трапезица е черквата на "Замъка на Асеневци". Според д-р В. Берон, това вероятно е била черквата "Св. Апостоли", а според днешните проучващи вероятно се е казвала "Св. Архангел Михаил". При всички случаи жалките останки са един от многото примери как за нула време сме си съсипали онова, дето дори турците са опазили в продължение на векове от самите нас.
-
Неграмотно е ромското малцинство. Тъй че 50% от учениците ще са неграмотни след няколко години, ако се запази този темп на демографски срив сред българите. А за онази другата неграмотност свързана с "-ът" - ами то отдавна се говори, че е излишен, но явно и този министър няма нито куража, нито в главата багажа, та да го махне. Членуването ни трябвало за да открием подлога, а подлога сме го търсели за да го членуваме.
-
Човек ще помисли, че говорим за Г. Пирински дето изкръшкал от казармата, но охотно прие да стане главнокамандващ. Легията и четите не са постоянно формирования, та човек се включи в тях като реши. Въобще не ми е ясно защо някой непременно трябва да се включи във всяка дивотия само защото на друг се е видяла "революционна". Наивно е да се смята, че с няколко черешови топа и една чета минала Дунава сме щели да се освободим от турско. Всички европейски държави са се спасили от турците с чужда помощ - дори обрата при Виена иде с полска помощ. Щеше да е забавно да видим Бенковски, Г. Кръстевич и Иванчо Хаджипенчович снимани рамо до рамо в униформи на легионери ... но това нямаше да промени историята ни най-малко.
-
Няколко думи за статията, която се появи отново. Предпоставя се, че българите знаят за Баташкото клане ... най-вече от картината на Пиотровски. Поне за мен ако говорим за клането на Хиос (дело отново на турците), то наистина първата асоциация е картината на Дьолакроа. И пак поне за мен картината на Пиотровски е само един смътен спомен (преди Балева да вдигне шум за нея си спомнях основно, че е нещо в тъмни тонове, което съм виждал в полето от дясно на някаква книга. Записките на Захари и стихотворението на Вазов са друго. Но двамата автори очевидно не са били дори на ясно с кои точно худ. произведения "колективното съзнание" свързва Баташкото клане. Снимките са нещо друго. Те вече наистина са по-известни. Били са известни и навремето и е нормално всеки, който реши да рисува за Батак да почерпи от тях образи за да се получи творба, която да ни пренася в онази епоха. Но двамцата оспорват снимките, с аргумент, който образно казано звучи: ама това не е румънската ТВ революция. Явно творбата им е предназначена за доста малоумна читателска аудитория, за която е възможно насред клането да могат и да се правят снимки. Вярно, че в Чечня направиха риалити-шоу, но това си беше екзекуция в ограничен мащаб. Дори в днешно време, когато нета е залят с клипчета за случващото се по нашите затвори и РПУ-та, то за станалото в бивша Югославия снимковия материал освен по цветност малко се отличава по същество от снимките от Батак. Означава ли това, че кампанията срещу Милошевич е спретната от фирма "БОШ" защото юго-президента не им е разрешил безмитен внос? Нали сме във времето на сателитните снимки, "Стелт", международните наблюдатели и всевиждащите медии? Това е най-общо. За множеството фактологични грешки в статията вече се изписа много. Тъй че просто ще дам един пример за интелектуалните и нравствени качества на авторите: Колко нагъл и тъп лъжец трябва да е някой, та да обсъжда снимки, на които има двуетажна училищна сграда и да твърди, че населението в по-голямата си част е неграмотно ?!?
-
Сграда № 1 по плана на Трапезица Обектите на Трапезица са номерирани по реда на проучването им. Тази постройка е проучвана още от М. Дринов веднага след Освобождението. Тъй като е първият проучен обект е известна като сграда № 1. В медиите доби популярност като "Замъкът на Асеневци". Действително е имало предание, че сградата е била дворец. Но поне изследвателите от кр. ХІХ-нач. на ХХв. са останали скептични към това твърдение. Тъй или иначе нека излязат резултатите от сегашните разкопки, защото при раншните не е било документирано добре какво точно е правено. От това, което излезе в медиите, където се говори за черква посветена на архангел Михаил може да се съди, че като става дума за комплекс, в него освен Сграда № 1 влиза и Сграда № 2 (за нея обаче ще пусна съобщението в темата за черквите на Средновековно Търново).
-
Трапезица, крепостта Заради провеждащите се разкопки на Трапезица информацията динамично се променя. Тъй че по всичко личи, че текста ще претърпи редакции, но засега е това.
-
Елена е била доста властна натура. Тя се налагала дори на силния цар Стефан Душан Силни, та какво остава за доста слабохарактерния им син Урош Слаби. Иначе с лорос е изобразена Милица в Любостиня, макар да е имала доста способен съпруг и син. За мен по интересен е въпросът за Милутиновата дъщеря, която сърбите наричат Зарица - тя също е с лорос. Но интересното е пък, че в лозите няма друго име освен "царица".