Galahad

Ами Сърбия почнала войната през 1876г. с идеята да воюва като през 1877г., т.е. българските въстаници да се бият с турците, пък тя да им вземе западните земи. Но като въстанието у нас не успяло единствено намесата на Русия попречило Сърбия да стане Батак-2. Та туй е положението със Сърбия. Иначе някои доста преувеличават с авторитарността на Бенковски. Вярно е, че Бенковски иска извънредни правомощия. Но все пак въстанието си е война и трябва единоначалие. Но има и нещо друго. Какво се случва в началото на подготовката за въстание. Самозвания Гюргевски комитет изпраща апостоли и им издава пълномощни. Само дето този комитет не е избран от комитетите в страната, а просто на неколцина им е хрумнало да си обявят създадената от Левски (и вече позападнала структура) за подведомствена. Тъй П. Волов получил едно листче, с което станал главен апостол на ІV окръг. Бенковски го избутал, но той направил и още нещо - свикал общо събрание и поискал от него извънредните си правомощия. Затова и не е случайно, че корените в бълг. парламентаризъм се търсят точно в събранието на Оборище. Другите окръжни апостоли обаче счели, че извънредните им правомощия са им дадени свише. В Търновския окръг има някакво жалко подобие на онова дето е станало в Оборище, като уви, за тази сбирка Стамболов няма особена заслуга. А за по-ранните години на Бенковски. Ами човека е бил млад, при това хубавец. Освен това преди Старозагорското въстание (в подготовката на което също участва) подготовката за освобождение е в кризисен период. Тъй да се каже - то без негово участие и нищо съществено не се е случило (когато Левски е бил обесен, той е бил доста млад).

Това си е голяма играчка. За ИБИ ето някои извадки за съдържание, които бях правил на времето: І, Гр. 1 Дексип, Евсевий, Филострогий, Сократ, Созомен, Теодорит Кирски, Олимпиадор,Приск, Зосим и др. ІІ, Лат. 1 Аврелий Викнор, Евтропий, Амиан Марцелин, Енодий, Комес Марцелин, Касиодор и др. ІІІ Гр.2/1958 1. Юстинианов кодекс, 2.Юст.новели; 3. Пътеводител-Хиерокъл; 4.Йоан Лидийски – За поличбите, За управл. на Рим.д-ва; 5. Прокопий- Ист. войните, Тайна ист., За строежите; Агатий Миринейски- История; Йоан Малала-Хронография; 8. Теофан Византийски-фраг от История; 9.Менандър-откъси в Пратеничества и Сентенции; Йоан Епифански-фр.История; Евгарий Схоластик – Църк. История; 12. Псевдомаврикий- Стратегикон; Теофилакт Симоката-История ІV Тур Регистри от Добричко V Тур 1. Регистър на населението в Добричка кааза от 1874; 2. Регистър на мир. земи в Добр. кааза от 1874г.; 3. Рег. на мюлковете в Добр. Кааза от 1871г. VІ, Гр.3, 1960 1. Пасхална хроника; 2.Деяния на св. Димитър; Химн Акатист; Константин Апамейски, Теодор Анигност; Агатон, св. Теофан, патр. Никифор, жития на св. Максим, св. Давид, св. Симеон Дивногорец VІІ Лат.2 1960 1. Лаурисенски лет.; Айнхард, Фулденски анали, Живота но имп. Людовик; Венец. хроника; Страбон; Лотар ІІ; папа Николай І; Адриан ІІ; Йоан VІІІ; Стефан V; Йоан Х; Йоан ХІІІ; Анастасий Библиотекар; Бертин. летописи; Делата на Дагоберт І; Луитпранд; Йоан Дякон; Лабиний; Ведитин. хроника Агност. VІІІ Гр. 4 1961 1. Псевдокилистен; 2. Ан. Ват. разказ; 3. Скр. инцертус; 4. Житие на Ник. Студит; 5.житие на патр. Никифор;6.Жит. Гр. Декапилит; 7. Послание на Христофор; 8. Георги Монах-История; 9. Посл.патр.Фотий; 10. Петър Сицил.-за манихеите; 11. Съборни актове; 12.Жит.Петър Патриций; 13. Кр.ан.х-ка; 14. Филотей; 14. Никифор Скевофилос; 15. Жит. Игнатий; 16.Жит. Йоаникий; 17. Жит.Теод .Студит; 18.Епарх. списъци Хв.; 19 Лъв VІ Философ-Тактика; 20. Лъв Хиросфакт-Писма; 21. патр. Николай Мистик – Писма;22. Роман Лакапин; 23. Жит. Еварест; 24. Жит. Евтимий 25. Й.Генезий - Царе ІХ, Гр.5, 1964 1. Книга на епарха; 2. 7-те климата; 3. Жит. Василий Аморейски; 4. Камениат –Превз.Солун; 5.Чудото на св. Георги; 6. Х, Тур.1, 1964 1. Откъс от рег. за тимари в Търновско Ічетв.Х.в.; 2. Откъс от рег. за доганджиите от Югоизт. Тракия от 1477; 3. Откъс от рег. за доганджиите в Румелия –кр.Х.в. 4. Регистър на доганджиите в Румелия, за задълженията и земевладението им в кр. на ХVв. ХІ, Гр.6, 1964 1.Житие на Ахил Лариски; 2.Житие на Ат.Атонски; 3.Док. на Ат.ман.; 4-6.Грамоти, месецослов и епитафия на Василий ІІ.7.Монемв. хроника; 8.Ист. схизматиците;9Брюкс.хр.;10. Житие на Йоан Трак.; 11.Мавропус. 12. Преписка; 13. Жит. Лазар; 14. Псел; 15. Прод. Г. Монах; 16. Аталиат 17.Скилица-Кедрин ХІІ, Лат.3, 1965 Хугон, Екехарт, Сигиберт ХІІІ, Тур.2, 1966 Документи от ХVв- факсимилиета ХІV, Гр. 7, 1968 1. Кекавмен 2. Типик на Гр.Бакуриани; 3.Завещание на Самватий и Кали Бакуриани4. Док.ман.”Б-ца Милост.”; 5.Новела Алексий І;6.Епарх. сп. Х—ХІІв.; 7.Н.Вриений-Ист.; 8-9.Типици:Евергет, Пантократор, Арх.Мих., Бца Космосотира; 10. Теод.Продром - Писма; 11.Док. на Вел.лавра Св.Атанасий; 12. Житие Никон Метаноит; 13. Зонора-История и Речник; 14. Кинам-Истроия; 15. Гр. Антиох ХV, Гр.8, Акрополит, Т. Скутариот, Ана Комнина ХVІ, Тур.3, 1972 1.Докемунти от ХVІв ХVІІ, Тур.4 ХVІІІ, Немски извори Документи за периода 1876-1877 ХІХ Гръцки 9-1 - Изследване за творчеството на Теофилакт Охридски ХХ, Тур.5, 1974 1Документи от ХVІ-ХІХв. /за войнуците/ ХХІ, Тур. 6 Наследствени описи и къдийски регистри от София ХХІІ, Гр.10, 1980 Кантакузин, Пахимер, Послание на патр. Герман, Хрон. бел. за имп. Екатерина, Манасий, Ставромен, Тимарион, Цеца, Валсамон, Глика, Гръмовник, Йоан Стовракий - слова, Преписка от 1243, Марцианов кодекс, Григорий Кипърски, М. Фил. ХХV, Гр. 11 Никита и Михаил Акоминати, Григора ХХVІ, Турски Регистри ХХІІІ (т.1), ХХVІІ (т.2), ХХVІІІ (т.3) - Чешки извори (те са за ХХвек). ХХХ Гръцки, 9-2 Теофилакт Охридски

Тази тема е за пускане на текстове на латински език, за да може да ги ползват тези, които го знаят и имат желание да превеждат. Ако има сложени вече преведени текстове е желателно тези, които видят това да пуснат съобщение за да ги махнем, та да не се мъчи някой да ги превежда. Разбира се става дума да е преведено всичко от сложеното, а не да има частичен превод, а тук да има по-обширен текст, който е интересен в своята цялост и е желателно да се сдобием с разширена версия на това, дето го е имало до сега. Първото, което слагам е грамотата на Сигизмунд, в която нарича Фружин "син на някогашния император на България Шишман". С тази грамота Сигизмунд подарил на Фружин имението Липа в Темешкия комитат.

Ще пусна няколко нови теми в раздела с текстове за превод на различни езици. Става дума за подбрани документи или откъси, с които да се стартира с преводите. Така тези, които желоят да превеждат от съответния език ще може да си изберат текст и да му направят превод. Ако част от документа или от откъсите е преведена ще е посочено къде е превода, за да може да се ползва за улеснение.

Манастирът при Лобната скала

Опасявам се, че ХІХв. не е бил периода на мирните революции на Мандела, Ганди, Мартин Лутър Кинг и аятолах Хомейни. Тъй че не искайте от тях да са кротки и богобоязливи хора, които строго да спазват закона какъвто и да е. Ако беше тъй, то водач на Априлското въстание щеше да е Г. Кръстевич. Тъй че и за Свирчо не се изисква да е бил верен и покорен поданик на падишаха.

Някои от хайдушките чети за разлика от преобладаващата част от партизанските отряди не само са взимали, но и са давали. Те са дарявали средства за издръжка на училища, за строеж на черкви, подпомагали са бедни и др. под. Напр. Йосиф Соколски като оставил хайдутлъка построил манастира носещ неговото име. Бенковски е бил с авторитарни наклонности като Стамболов и Петков и също тъй зле образован като тях. Но е имал природна интелигентност и нюх. Защото има една поредица от големи въстания в Западна България, които днес са почти неизвестни. Без Бенковски Априлското въстание щеше да е същата работа. Че даже и по-лошо - просто две чети: на Ботев и поп Харитон. А и преди е имало такива, но така и не била освободена България. Наред с Левски и обкръжението на князете Богориди Бенковски е от най-забележителните личности на ХІХвек.

Само като торент, но съвсем същите неща. Няма мераклии да добавят липсващите томове. Братушките са ги сложили също тук-таме, но както се оказа при един срив на Кройрайна, са само като връзка. На сайта на БАН има само сведение, че са издали тези сборници, но нищо от тях. Тъй че благодарение на "феодалните старчета" ще си четем българските книги с печати на чуждестранни библиотеки.

14 хил. съкровища от Месопотамия в "Гугъл"

Първо за флота. Големите империи винаги са били тези с флот - Римската, Испанската, Британската, Османската. Дори идеята за Атинско архе (антична империя начело с полиса Атина) се пробудила с засилването на флота им. До края на ВСВ флота е с най-голяма товароподебност, което има важно значение за транспортирането на хора и провизии за воен. действия. Защо е важен за България силен флот - защото сънува да превземе Цариград. Той също е превземан само от държави с флот. С него (ако е силен) може да се попречи да се прехвърлят войски от Анадола към Европа - класическия проблем при война с турците. Втори е въпросът, доколко превземането на Цариград е било добра идея поне в началния етап. Иначе всеки може а бъде похвален. Напр. в началото на управлението на Симеон ІІ у нас мин. заплата беше по около 50-60лв., а поне в това отношение имаше осезателно покачване при относително стабилни цени (е, някъде имаше скок, но пък другаде - спад). Нъобще при доста от критикуваните днес наши политици управлението не е тотален провал - приеха ни в НАТО, ЕС, паднаха визите. В този смисъл и управлението на Свирчо не е тотален провал, но далеч не е така успешно както го рекламираха в началото на прехода Никола-Петковистите. Що се отнася до Стамболов и Апр. въстание, то водения от него І рев. окръг е вторият по добро представяне, макар там и други да имат заслугата за това. Това, че ако Бенковски беше оцелял можеше да е по-добър държавник от Стамболов не значи, че оцелелият е чак толкова лош. Пък и едно е да организираш въстание, а друга е държава. Има бунтари, а има и държавници. Самият Левски е казал, че като се освободи България нямало да стане цар, а щял да иде да се бие за свободата на друг народ (както примерно по-късно прави Че Гевара след Куба).

Ами в общи линии работата става така: България и Византия воюват, като нещата се развиват зле за ромеите. Византия наема маджарите. По онова време войната се е водела не дълго по фронтове, а в рамките на една или няколко битки. Но Симеон е принуден да държи войски на два фронта и почва да губи от маджарите. Симеон влиза в мирни преговори с Византия. Византия е постигнала каквото иска и оставя маджарите на произвола на съдбата им. Симеон с помощта на печенегите нанася сериозни щети на маджарите. Печенегите безнаказано ограбват поселищата на маджарите. Така маджари и печенеги стигат до извода, че като съюзници на Симеон ще могат да грабят безнаказано богатата Византия. Най-много при провал да загубят армията си. Нещо като военно ООД - губят до размера на армията, с която участват в кампанията. Тъй че занапред и двата народа са съюзници на Симеон. При Петър І възникват малки проблеми с маджарите, но бълг. цар бързо се ориентирал в проблема и Византия е трябвало да схване, че ако се заиграва с маджарите може да цопне в дупката, която е копала (в преносен смисъл разбира се).

Дворцовият комплекс. Независимо, че се намирал на укрепеният хълм Царевец дворецът на българските царе имал собствена крепостна стена подсилена с кули. За съжаление дворецът е тъй "реставриран" и "консервиран", че просто да бъде един театър на открито - както се вижда на снимките.

И паметника на пострадалите, и страданията им са дело на една и същата структура "Бившата" ДС, властването на която в продължение на 20г. обрече бълг. държава на мизерия и разруха. Да се надяваме, че е дошло времето, в което започват да се разпадат злите творения на доносниците.

Материалния носител на ръкописите е нетраен. По тази причина повечето са стигнали до нас в преписи. Още по-голям е броят на съчиненията от времето преди книгопечатането, които са стигнали до нас не само в късни преписи, а само фрагментарно, т.е. когато от тях са били включени цитати в някое друго съчинение. Такъв е случаят с Именика. При него проблема е, че включва имена на владетели и календар, които изчезват за векове. Календарът изчезва след покръстването. Тъй че за повечето преписвачи и поръчители на преписи Именника или по-точно това, от което той е бил част е била съвсем безинтересна. През 19-20в. с появата на Третата бълг. държава и събирането на надписи и други сведения става ясно за какво се говори ... ама късно. Повечето от текста липсва. Никой не прави фалшификат с названия, които са били употреба преди векове и са щели да влязат в употреба пак след векове. За сравнение известните ментета Историята на Джагфар и Сказанието за Шан - те са базирани изключително на арабски и византийски автори и данните за находките от Малая Перешчепина. Но няма нищо да речем за тези гробове, които не са били открити през 20в.

Не е писан тогава, а преписите са от тогава. Не е можело да го напишат през 15-16в., защото смисълът на повечето думички в него са имали значение само по време на Първата и Третата бълг. държава. Ами в раздела Средновековие на БС това са темите, които са били активни през ноемри: Това пък е от октомври: Като гледам енто-демографското начало с автохонен привкус е добре застъпено. Няма да продължавам със септември, защото гледам че там е май първата тема на този форум, в която някога бях писал - от времето, когато тамошната управа обещаваше да се откаже от някои лоши навици и даже в знак на добра воля направи малка реформа, която се оказа чисто външна (махнаха нещо - пагони ли беше, табелки ли), изключая съкращаването на една модераторка със склонност към проповеди. Тъй че БС нека си брани собствената територия от автохонното настъпление, което както се вижда там е доста успешно. С Фанагория положението е следното - данните са изключително малко, а и да има нещо интересно, все още е под земята. Тъй че откъм фактология темата е изчерпана и оше нещо воже да кажат автохонците, тъй като те по принцип не се нуждаят ммого-много от факти.

Самуил - Арон Гаврил- Радомир - Иван - Владислав Петър Делян - Алусиан Тъй да се каже: семейна традиция. Виз. версия е, че Гаврил-Радомир бил страстен ловджия и на селяните им писнало да участват в лова, помолили се на св. Димитър и той оправил нещата като убил царя. Иначе има основание да се счита, че Гаврил-Радомир е бил по-добър военачалник от баща си и със смъртта на Самуил нещата тръгнали зле за Византия. Тъй че на Василий не му оставало нищо друго, освен да прибегне до едно качество, което му помогнало да доживее до тогава, а на бълг. цар липсвало - умението да се справя не само на бойното поле, но и в дворцовите интриги. тъй че ловко са насочил към слабото звено - Иван Владислав.

Патриаршията За съжаление само отвън. Фрагментите от стенописи ги нямам. Фрагментите са малки, но показват, че фреските са били красиви. Говоря за оригиналните стенописи, а не са портрета на Людмила Живкова разбира се.

Въпросът не е просто рушене или правене, а какво се руши и какво се прави. Въпросът е бил да се оставят по-интересните сгради (които нито са били много, нито са пречели) и да се направи едно по-перспективно градоустройство. Свирчо се е издънил и в двете. А нашата армия далеч не е била толкова богата и модерна при Свирчо. Въобще не може да се сравняваме с англичани и французи. Ние да речем имаме няколко миноносеца и 2 крайцера се оказали достатъчни да ни блокират напълно от изток. То и сега имаме много добро оръжие като калашниците, ама едва ли ще ни помогнат срещу самолетите.

Май става дума за по-мащабна операция, в която ромите са само средството. То такива "съвпадения" само у нас се случват.

А първо е трябвало да потърсиш на този форум.

Ами Петков е бил премиер сравнително кратко, а кмет - доста повече. Пък като кмет е известен най-вече със събарянето. И това е по-дискусионния въпрос. Въобще за дискутиране са по-трудните решения. Лесните какво да ги обсъждаме: купил пушки - хубаво, ако с тези пари беше купил влакове - пак хубаво, ако беше напрвил пък вместо това нави ЖП-линии пак хубаво ... Тук дискусията е ако някой на два пъти е взел пари да направи 15км. пък е изградил само 1,5км. До Освобождението Русе е важно пристанище. Османската империя си има много пристанища, но на Дунава като връзка с Европа е това. След освобождението Русе пак си е на Дунава и е връзка с Европа, но на една по-малка държава. В замяна на това нараства значението на Варна и Бургас, тъй като България си няма Истамбул и Измир. След Освобождението в Русе се строят нови сгради като навсякъде, но ... като се замисли човек за Русе освен за Дунав-мост не се сеща за друго. От това държа най-вече на хубава и характерна сграда. Във Виена си имат катедралата "Св. Стефан", в Париж си имат Нотр Дам, Сакр Кьор, Версай, Айфеловата кула, Пантеона .... У нас - джамия. Като не можем да си пазим това дето имаме ни остава това, дето другите са направили и опазили. Някои, като споменатия вече барон Осман се хвалят не за това, че са бутнали това-онова (няма бутнати от по-характерните за Париж сгради заварени от това градоустройство). Хвалят ги, че са направили такава улична мрежа, че и след векове поемат трафика на един значително нараснал град. харижката "звезда" и днес върши чудесна работа, но при Петков всичко е супер, а са му виновни кметовете от последните 30г. При Петков просто има едно голямо бутане без визия за развитието на града. И сега по-големите улици са извън района дето Свирчо е събарял. При Петков София се е разраствала и той си е давал сметка за това, но не е решил оформящите се вече проблеми. Т Няма страшно, намерили са се други, дето набързо са ни вкарали без да сме се подготвили. Каквато Свирчо я е свършил с градоустройството, такава са я свършили тези, дето са ни вкарали в тези войни.

БКП и въобще компартиите винаги много ловко се възползват етническата карта. И там дето номера минава остават дълго на власт, като тотално съсипват страната - България, Сърбия, Румъния... А за да се поддържа това напрежение в резерв когато няма конфликти се угажда на етноса набелязан за етн. враг. Не очаквайте много от полицията. Не виждате ли по новините какво става. Ако полицай ошамари разбойничество цигане веднага го изправят пред съда. В замяна на това нищо не направиха на полицаите, които доста грубо се разправиха с една жена, детето й и няколко пенсионери, които кротко протестираха, че банката е продала на безценица апартамента на жената с детето, въпреки че тя предложила да си изплати целият дълг. Излишно е да казвам, че щастливия купувач е мутренска фирма. Проблема не са циганите, а управниците и най-вече "бившите" структури на БКП и КДС.

Югоизточната част на крепостта Царевец - Балдуинова кула, Френкхисарската порта и триабсидната черква (+ 2-3 думи и за южната кула-кладенец). Що се отнася до различията между това, което се вижда на по-старата снимка, където кулите са с покрив и по-новите и скицата-реконструкция - е, въпрос на реставрация.

Аз мислех да пусна такава тема, но са ме изпреварили. По-точно тема с анкета за да се види как се възприема БАН. Наред с общата оценка другото щеше да е свързано с това доколко е позната дейността на БАН. И след като в обществото се откри дискусия за БАН, нека все пак малко да поговорим за тази структура. Ще включа няколко въпроса за отговор: Знаете ли какво е БАН? Посещавали ли сте сайта на БАН и открихте ли там това, което търсехте? Как оценявате дейността на БАН? Трябва ли да се реформира БАН? Какво смятате, че трябва да се промени в БАН? Посочете имената на академиците, които знаете. Посочете най-интересните за вас научни постижения на БАН за последните 10г. Пробвайте да отговорите на тези въпроси без да ползвате помощни средства. Все пак целта е да видим дали БАН не се нуждае от някаква промяна, а не колко добри са възможностите на Гугъла (най-малкото защото той не е дело на БАН). Струва ми се, че си е искал да каже точно "феодални старци". Често синодалните старци се оказват доста по в крак с времето и обществото от днешните ни академици. Нещо като сбор от стари феодали, с привилегии, имунитети и здраво вкопчили се в миналото.

По времето на Фердинанд да. Ама преди това Др. Цанков е имал идеята това да е офиц. облекло. Нашите дипломати е щяло да са доста пищна гледка сред чуждия дипл. корпус. Опасявам се, че Русе определено не е сред добре справилите се. Освобождението го заварва като "българската Виена", но благодарение на сръчното рушене днес е единствения западащ голям град и е известен само с проститутките на "Дунав-мост". Добър пример е Пловдив. Там в центъра също има голяма и хубава джамия, но има добре запазен старинен квартал и много добре експонирани паметници от античността. По-модерните сгради са направени там, дето къщурките са били от по-скапаните. Така се е получила още една модерна за времето си част. Още по-натам се е развил стилът "социалистически реализъм". И сега Пловдив си е град пълен с архитектурни забележителности, а София въпреки че в нея са се излели тонове пари с какво я свързваме - смет и бездомни песове.