Galahad

Демокрация иде от гръцките думи "демос" и "кратос" и означава народно управление. Ще рече, че същественото е народа да управлява за да има демокрация. Признаците вече различните изследователи ги дават различно, като най-често ги смесват с нещо друго. Да речем в Атинската демокрация не е имало разделение на властите, а още по-малко някакви гаранции за чов. права на робите. Но си е било демокрация. Тъй че ще щажа няколко думи за изброените на теб. Античните автори определят демокрацията като управление на мнозинството в интерес на мнозинството. Ама сега у нас не се котира добре, защото по тази методика ние не сме демокрация, а олигархия - едно малцинство управлява дължавата в свой интерес. Затова омешват понятието с други, та да ни изкарат демократична държава. Разделение на властите Иде от концепцията за разделение и баланс на властите. Властите са разделени на изпълнителна, съдебна и законодателна. "Властите" е в смисъл на функциите на властта, защото държавната власт и в демократичните държави си е единна и неделема и неин суверен е народът. Казано с други думи държавните органи са разделени в три групи - независими една от друга, но всяка има възможност да възпре другата от злоупотреби. Ако се наруши обаче баланса (както е сега у нас) нещата на вървят, т.е. ако една от властите надделее над другите. Гаранция за човекшките права и свободи Човешките права са гарантирани от законите, като са предвидени законови механизми за защитата им, ако бъдат нарушени. Плурализам Иде от "Множество". Често се обяснява като многопартийност, т.е. има повече от една партия и всяка може да управлява, а не като у нас една БКП, която управлява во веки веков с братското сътрудничество на някоя друга. Плурализма обаче е с по-широко съдържание. Това е въобще търпимостта към различните мнения, търпимостта към другите. Да речем може да сме привърженици на либерализма (т.е. че държавата въобще не трябва да се бърка в икономиката, там трябва да има "свободна игра"), но една демократична либерална партия не трябва да иска да се забрани някоя друга партия, която счита, че държавата трябва да се намесва повече или по-малко в икономиката. Борба за вотът на избирателя Предполагам, че иде реч за един от принципите не на демокрацията, а на републиката (то ни е остатък от Рим в републиканския период). Сиреч всички ключови държ. постове са изборни (всички просто излиза прекалено скъпо на държавата и затова не се прилага) - т.е. висшите държ. служители се избират от народа. не е задължително да има някаква партизанска борба (партизани - от партия, страна, т.е. привърженици на някоя партия ... народните партизани са симпатизантите на БКП ). Още по-малко желателно е тази борба да е компроматна, съчетана с чалга-концерти и купуване на гласове. Възможност за смяна То е други два принцип на римската република, а не толкова на демокрацията - мандатност и срочност. За разлика от римските крале, които били изборни, но управлявали пожизнено, то в римската република имало ограничение както на срока, който даден човек можел да има даден пост (този срок се нарича мандат), така и на броя мандати, които може да изкара. Да речем дега у сан президента има мандат от 5г. и право на 2 мандата, т.е. може да бъде преизбран само веднъж.

Аз имам изданието на Библиотека за ученика от 1981г., съфия, изд. Бълг. писател. Болднатите пасажи са съответно на: В това време ... Така българите ... стр. 43 Но не били (стр. 43) .... епархии (44) След цар Улент ... за тях (стр. 44-45) Батоя ... тая земя (45). Всичко си го има. Просто на сайта са лепнали каквото им е попаднало без да гладат. за съжаление това механично е изкопирано и лепнато на още няколко сайта. Ако обаче ще си говорим за цензуриране, по добре да видим как е качена в нета Зографската история на един от он-лайн стълбовете на автохонството. Ето къде е изобличен в шлоцерианска ерес и цензирираната част. Цензурираният пасаж гласи: Това, което е с курсив в ръкописа е добавено с друг почерк. Страницата, която е сканирана е от списанието на БАН. А да видим тука де е тази част?

Да не говорим колко готино става преди изпит да кажеш на някой като Малката секира (Ал. Стойнов), че нищо не разбира от наказателно право! Но пък така потребителите са научават, че трябва да се държат по-прилично по форумите, че не знаят кой е насреща им.

Паисиевата история си е издавана у нас цялата многократно в случаите, когато се издава като цяло произведение. Когато се издава в христоматия, тя и всички останали съчинения (освен много кратките) обикновено се дават в откъси. Какво има в откъса зависи от предназначението на христоматията - да речем в ист. христоматия най-важни са биогр. данни за Паисий защото той е видна ист. личност, а сведенията са от първа ръка. Ако е литературна - то по се набляга на предговорите, тъй като са повече с литературна, отколкото с ист. стойност. Втори е въпросът как се списват някои наши сайтове - в смисъл, че правенето им става основно с крадене от други. Само че ако на един сайт откъсите са в раздел "Христоматия" или "Откъси", това означава, че има някаква подборка. Когато обаче се направи копи-пейст и се сложи на друг сред цели произведения излиза че е цялото. В много случаи този, дето обира чуждите сайтове не мисли много-много какво точно взима, а просто си пълни своя. Лошото е, че при нас не се сочи и източника, та този дето чете, да може да свърши това, дето е пропуснал този, дето е копирал, т.е. да провери в източника какво е взето и какво е било сложено там. Въобще с информацията нещата са като със всяка стока - трябва да се внимава какво и от къде се чете. Иначе причините едно нещо да се слага отчасти са много: при книжно издание така се намаля себестойността на продукта; когато произведението е голямо и на чужд език така се взима същественото, като усилията да се преведе не толкова необходимата част се хвърлят да се направи превод на други откъси от други произведения, където също има доста важна информация и т.н. За съжаление в соц. периода често се правеха съкратени издания без много-много да се обяснява, че това са само откъси от друго произведение (напр. аз имам "Гаврош" - "Козета", което обаче не са отделни творби, а откъси от "Клетниците"). Друг забавен подход, много използван преди 9.9.1944г. е издаването на малки книжки с преразкази на по-големи творби (напр. май "Прерията в пламъци" си беше преразказ на част от "Винету"). Но това е друга тема. В случая няма цензуриране, а ползване на некоректни сайтове.

На мен не ми е много ясна формулировката "след промените" - в смисъл да е станал историк след промените или да е сред все още живите и пишещите (без да е задължително да го прави по форумите). Ако е второто ... е, ще посоча двама, тъй като са в различни "категории" и е трудно да се прегли, кое е по-доброто: Васил Гюзелев - благодарение на него е издаден доста изворов материал, а и има чудесни изследвания. Борис Чолпанов - него за "популярна" литература - дава богата информация, къято същевременно е съчетана със стегнат и достъпен стил на писане.

"Свирчо" е надминал дори Бакърджиев в събарянето на културни паметници в София. Разбира се Бъкърджиев трудно може да се похвали с бързината на "Свирчо". Оня само за една нощ е съборил цял хан (станало е през нощта, защото през деня е имало полицейска охрана да му попречи). Управлението му наистина може да мине и за успешно ... донякъде. Поданиците едва ли обаче са били толкова доволни, щом са убили Свирчо, а преди това е имало масово освиркване на Фердинанд.

Наистина и двамата управляват мирно, доколкото това е било възможно в онези времена, има икономически и културен разцевет, но още при синовете им държавата рухва. Но и при Иван Асен има мирно управление, а при наследниците му упадък. От гледна точка на диалектическия матариализъм, т.е. ортодоксалната марксистко-ленинска историография в случая личността само забавя обективните исторически процеси, но не може да ги промени - в първия случай разпада на европейските империи (макар при нас да се тръгва от първоначално обединение на две от тях), във втория (Иван Асен) на феодалния разпад на Европа, който отваря вратите й на татарите (за щастие татарите стигайки Европа също навлизат в процес на разпад) и в третия османското нашествие и процеса на централизация на европ. държави. Друга гледна точка може да е, че мирните години разрушават воинските навици на командния и редовия състав - населението расте, но няма опит да спре враговете на бойното поле. Друга гледна точка - в мирното време като плевели процъфтяват ересите, които разрушават моралните устои на обществото и първия повей помита всичко.

То стига и някой да докладва. Божо се хвалеше, че секратарката му преглеждала форумите и му донасяла какво се пише за него. Къде-къде по-дипломатично щеше да е "10-те най-добри историци на годината" - така всяка година ще може да включи тези, при които има изпит.

Не съм изчел чек до там глупостите на Божо. На няколко пъти пробвах да чета от нея, ама е пълна с такива глупости, че реших да не си губя в времето с нея. В интерес на истината пробвах с всички теми, с надеждата, че все в един момент е позатоплил и е написал нещо смислено, ама не. Да, нещо като с Асеневци - идват Шишмановци, но и те се пишат "Асен". Ако са се изчерпали мъжките наследници и Кормисош като зет е наследил трона реално се променя управляващия род, макар по женска линия да остава свързан с предишната династия. Много често при смяна на династия новата династия по същество си е клон на старата. Нямаме абсолютно никакви данни за такова нещо. На мен лично ми е доста интересно защо Омуртаг и наследници след като изброяват толкова боилски родове в надписите си не споменават своя?

"Новооткритата" сграда е всъщност т.нар. сграда № 1 на Трапезица, т.е. това е била първата проучена при археолог. разкопки сграда на Трапезица. Възможно е да се касае за казармено помещие или нещо подобно, което е охранявало главния северен вход на Трапезица, който е водел извън укрепената част на Търново. Подобно сграда има и при главния вход на Царевец.

19 век е краят на многонационалните империи, а 20в. - на колониалната система. Разбира се някои от мултиетническите империи все пак издържали още век като СССР и Югославия. Днешните федерации като Германия, Австрия и Швейцария често минават за еднонационални и те си се различават едни от други. Но Дунавската империя нямала този късмет. Това, че загубила войната само допринесло общоевропейския процес да мине и през нея.

Още малко албуми: Черквата "Свети Георги" Болярската черква "Успение на Пресвата Богородица" - Болярска е наричана в навечерието на Освобождението. Иначе на снимките едната постройка е от 19в., а другата от 20в. Банята Баш-хамам Защо слагам баня ли? Според преданието тя е била черква. Не твърдя и аз, че е било така, но все пак за се види за какво става дума. Подобни предания е имало и за други бани, напр. за една от баните в Самоков.

Една такава тема и за този раздел - място за рускане на линкове и кратки съобщения свързани с новини, кратки съобщения за мероприятия и др. под. Възстановена е църквата от ХVI век на манастира "Св. 40 мъченици" в пернишкото с. Лева река Въпреки спорното изложение на някои исторически моменти в статията (явно заслугата за неточностите е на човека на снимката ), все пак е радостно, че у нас покрай всеобщата разруха това-онова се и поправя.

Проблемът е, че турците са завзели повечко от Галиполи: Ще рече, че турците са си изградили своя база на Балканите. Тъй че Галиполи завоювана или отвоювана при наличие на европейска територия винаги може да бъде завзета наново от турците. Турците не само се стараят да поставят под контрол крепостите, но и да заселят и променят етнически районът. Именно това прави завоеванието им трайно. Иначе ако не е Босфорът са щели да са Дарданелите. През ХІVв. Византия вече няма достатъчно силен флот за да спре преминаването на турците. Дори да не става на коне, определено и двата протока лесно може да се преминат с лодки. По-успешно щеше да е ако Душан и Иван Александър не бяха отхвърлили предложението на Кантакузин да му помагат за охраната на Проливите. В случая обаче Кантакузин е искал пари, които най-вероятно ещял да използва срещу Сърбия и България. Извода е, че големият проблем е, че балк. владетели не успели да примирят противоречията си докато не се справят с общия проблем. Не бива да виним обаче само Иван Александър - трябва да има и насрещни страни. Иначе е щяло да стане като по време на Балк. войни и Иван Олександър лесно е можело да се озове в положението на Фердинанд. За съжаление в историята дребните ежби и боричкания винаги са имали приоритет пред големите проблеми.

Лошият пример на троловете от БС определено е нещо, което трябва да се избягва на който и да е нормален форум. Та - на въпроса. Управлението на династията Дуло след Тервел е мъглив период. В бълг. истории от 18 век обаче има интересно изложение за събитията. Според тях Тервел се замонашил и поставил на власт единият си син, а когато той се опитал да върне езичеството, го сменил с другия си син. Вторият му син също обаче се опитал да върви по пътя на брат си и затова той също бил детрониран. Проблемът е, че този разказ липсва в по-старите извори. Някои изследователи възприемат разказа като анахронизъм и считат, че става дума за Борис І, Симеон І и Владимир-Расате. Действително Маврубир и следващите го наши автори обърква да речем Крум с Тервел и последният е изкаран също законодател. Но разказът за законите си е по Свидас, като просто е объркан владетелят. Докато за наследниците на Тервел нашите възрожденски автори дават едно по-друго развитие на събитията. Появата на "Асен" не в тези разкази не бива да подвежда. Най-вероятно "Касан", схванато като Асен иде от носената от бълг. владетели титла в езическия период "Хаган/Каган". Но за това имаме отделна тема във форума. Та да се върнем на сина на Севар. За него наистина не знаем дали е имал син. Има още 2 проблема. Единият е един пропуск в запазените преписи от Именика при третият владетел. Според някои на празното място е Кормесий. Според други Твирем не е означение на календарен период, а е името на владетеля. В интерес на истината и възрожденските ни историци говорят за двама владетели с близки имена (син и баща) Тривелий и Тербелан. Така се поставя въпросът дали Кормесий и Кормисош не са едно и също лице. Ако той е регент, то това обяснява защо сключва договор с Византия още по времето на Тервел и управлява и след края на династията Дуло. При това положение е възможно по някаква причина в края на управлението си Тервел да се е оказал недееспособен и да е бил определен регент, който след смъртта на владетеля е бил регент и на двамата му наследници. Друга възможност е Кормисош да е зет на някой от представителите на рода Дуло и след изчерпването на наследниците по мъжка линия да е наследил трона като съпруг на владетелската дъщеря. Имаме такъв случай, макар при извънредно обстоятелство - след Телец бил поставен за владетел зета на Кормисош Севар. И като стана дума за Телец нека обърнем внимание на сведението за идването му на власт. Теофан (ГИБИ т.3 стр. 270-271) пише, че българите въстанали и избили господарите си, които произхождали от хански род и поставили за владетел Телец. Натр. Никифор (ГИБИ т.ІІІ, стр. 303-304) също пише, че при преврата били убити тези, които обладавали по родова линия властта над тях. Но между Кормисош и Телец в Именика стои само Винех, което ще рече, че едва ли двамата автори биха говорили за управляващ род, ако тези владетели не са били свързани по някакъв начин с династията Дуло. Макар всичко да е по-скоро като вероятност, но тъй като от една страна името на династията се променя, а от друга родът на Кормисош се сочи като управляващ, най-вероятно той е бил зет на някой от владетелите Дуло както Сибин/Сабин е бил негов зет. Възможно е разбира се Кормисош да е бил хански зет и наместник така както Умор на Сабин и да е елиминирал малолетните владетели (както в Русия царевна София за малко не отстранила от трона по-малките си братя - съвладетелите Петър І и Иван V).

Понякога забавлението не приключва с надписа "Край" на филма. Интернет даде възможност на киноманите да продължат да живеят с магията на филма и да намерят сродни души, които също са почитатели. Това разбира се беше възможно и преди интернет, но сега се откри възможност хора от различни краища на света да намерят нещо общо, което да ги свързва. Не случайно и социалните мрежи като напр. Фейсбук предвиждат възможност за създаване на такива групи. Киноиндустрията също оцени възможността да си популяризира филмите чрез интернет. Така за радост на киноманите и за по-голяма печалба на филмопроизводителите нета се обогати с офиц. сайтове на филми и артисти. Като за начало същественото Сериалът на ВВС "Мерлин" Последният легион - The Last Legion За някои по-стари като Екскалибур обаче няма А ето и за най-касовите филми (все пак си е най-обективния критерий) Междузвездни войни: STAR WARS The World of Star Wars Федерация „Междузвездни войни” България Български Джедайски Орден Матрицата: ТНЕ MATRIX Хари Потър Джеймс Бонд

Аз лично се затруднявам да разчета надписите. У нас от този "венециански" тип монети секат Тертеровци. Тъй че ако са наши може би е Георги І. Той има такива. В този случай на трона е Христос, а от другата страна Георги І и св. Георги (с ореола). Но сърбите също имат такъв тип монети, а те също пишат на кирилица: За илюстрация съм прикачил монета на Георги І:

Май погрешно в архивния файл са сложени две едни и същи снимки, вместо една на едната страна на монетите и друга на другата страна. В рара е сложено това, а ми се струва, че трябва да има оке една снимка, на която на монетите да има букви:

Велико Търново, неизвестна черква в Асенова махала Обявиха го за "Св. Иван Рилски". Наистина по предение е наричан така, но в изворите е посочено, че черквата, в която били мощите на светеца била на Трапезица.

Старият швепс беше няколко вида: Златен портокал, Мандарина, Ананас и горчивите Битер-Лимон, Грейпфурт и Тоник. И нямаха нищо общо с днешната помия, която се продава с марката "Швепс". От сегашните само тоника бива. От продуктите на Щоща-кола и Пепси обаче имаше само обикновената кола и пепси. Миранди, спрайтове и такива неща бяха в категорията: Има ги на запад. Алтаят беше нещо на билкова осново - не много сполучлив опит да се направи съветска Кока-кола. Единственото доближаване беше, че по едно време го продаваха като Коп-кола или Кооп-кола. Етъра и лимонадата си ги има и сега, масар че не всички производители ги докарват на есенция и захар. Другите по-обикновени бяха: Портокал (за диабетици), Бреза (зелено), Ягода, Малина, Манго. "Зелената ябълка" я има и сега, но нещо не могат да я докарат като едно време - дори и версията на Кока-Кола. Преди май имаше сок от ябълка в нея и само тя от газираните бързо се разваляше. Но беше хубава на вкус. А маратонките - имах "Пионер" и изкарах доста години с тях. На сегашните издържливостта е много по-ниска от цената. Но тогава и у нас и на запад се гледаше на качествените материали и трайността. Сега се гледа да е по-евтино, че моралното стареене е много бързо. Но идеята да се прилага това и към хрините май не е много добра. А шоколада "Крава" беше левче. Страшно много пари за време, когато средната заплата рядко надхвърляше 200лева. То май когато средната заплата надхвърли 100 лева "Кравата" изчезна и бе заменена от доста по-тънките "Фин млечен" и "Кума лиса". Иначе имаше и Eurocream в "Плод и зеленчук" - смес от бял и кафяв шоколад (не като онези шашми Финети и компания). Но имаше и някои съмсем непознати неща: киви, ананас, манго, папая, аспержи, патисани, броколи, кивано, авокадо, артишок, лимети, китайско зеле, салата айсберг, водорасли, черни и бели китайски гъби, бамбуков корен, кактусови смокини, тамарило, личи ....

Туй да не е събрано от блога на онази нашенска дипломатка с розови прашки Лила Георгиева. Не се и съмнявам, че на нейният блог подобни определения ще стоят идеално, но ме съмнява,че повечето учители ще се зарадват да видят такова нещо написано в домашното на учениците си.

Около "Св. Димитър" е достатъчно просторно и днес да се съберат хора за едно въстание. Това се вижда и на снимките. Друг е въпросът, че нито една от днешните партии не може да събере толкова хора, че да запълни и половината от мястото. Снимки на Великата лавра "Св. 40 мъченици"

За разлика от другия ослепен владетел в Търново - Теодор Комнин следите на Борил се губят с края на управлението му. В Бориловия синодик макар да има обширно изложение за него и Иван Асен ІІ не е споменато Борил да е приел монашеско име. Тъй че най-вероятно е починал наскоро след ослепяването си. Белград и Бранчево ги отстъпил, защото унгарците му помогнали да потуши един бунт във Видин.

За съжаление "демокрацията" (както обикновено се нарича днешния период на "упадъчен социализъм") ни заля с много некачествени стоки и ментета. Така думичката "вносно", което беше символ за качество се замени с рекламата по сергиите "произведено в България". От друга страна си имаше и някои хубави неща и не виждам нищо лошо да си бяха останали. Аз лично бип искал да видя от добрия стар "Швепс", а не от днешните му заместители, макар и със същата марка.

Всъщност "Св. Димитър" е на много удобен терен и е близо до главния вход на Трапезица. На неудобно място е "Св. 40 мци", което навярно се дължи на обстоятелството, че е трябвало да инкорпорира съществуващия вече гроб на цар Калоян. Но за това ще пусна отделна тема като направя галерията за "Св. 40 мци". Дори Цариград е имал предградия извън укрепленията - като черквата при Изворите (Пиги), която била запалена при едно нападение на българите. Затова понякога веднъж са говори, че дадено селище е превзето и опустошено, а след това пак се говори, че е било превзето - в такива случай най-често първото превземане е на по-голямата неукрепена част, а след това вече на укрепената част. За "Св. Димитър", която е построена с цел да се повдигне въстание е било по-вагно да е на място, където може да се съберат много хора, което доста по-трудно може да се постигне на укрепените хълмове, защото са били по-заселени. Тъй че за целта мястото е идеално. Извън укрепленията е останала в края на столичния период по неясни причини, но най-вероятно бедствие е повредило укруплунията в тази част. За кърджалиите - владишкия мост е бил охраняван, а тя е останала от другата част. Затова кърджалиите са успели.