Galahad

Пробвай при други лекари. Че тези май са ти давали каквото им падне, та ако мине. Че със съвети така ще стане като във вица с онази габровка, дето решила да спести от такса и като срещнала лекаря на улицата поискала да и предпише нещо. А той нали си бил също габровец и казал: Ами съблечете се да ви пригледам. Ще рече, че при оплаквания в нета човек може да не иска да сподели с целия свят някои лични неща, които да са важни. От друга пък страна малко информация дали се е случило нещо преди две седмици, за някои наследствени заболявания и др. под. няма да са ама никак излишни. Защото ако напр. преди 2 седмици е почнала употребата на някакви лекарства или препарати, те може да имат такъв страничен ефект.

Няма надпис като в "Св. 40 мци", но на база информацията, която имаме няма алтернативен конкурент. Но по косвените данни може да се направи измод, че става дума точно за Търново - градът става столица, описанието на Хониат, стихотворението, че иконата на св. Димитър била като роза сред тръни и като избликнал в скалата извор насочват към Търново (макар Валсамон да говори, че иконата била в цар. дворец, но може да е била пренесена там, тъй като черквата е била извън укрепленията -Асенова махала се развива по-късно).

Ами в дипломацията протокола се формира не толкова от конвенциите, а от практики и обичаи. А това си дава отражение дори върху уредбата в конвенциите. Тъй че има странни понятия. Като напр. извънреден и пълномощен посланник. Става дума за редовен и титулярен посланник. Но тъй като в миналото извънредните легати са имали по-голяма тежест пред постоянните представители и заемали по-почетни места започнали да прикачат това и на обикновените посланици. Тъй се появило това дълго титулно название. Разбира се не само в дипломацията като се вкара една думичка тя понякога си започва свой собствен живот. Ето и президент започна да се отличава от българския си аналог на председател. Първото вече е едноличен орган, а второто предстоятел на колективен. И си имаме президент на републиката и председател на НС, президент на фирма и председател на общо събрание на търговско дружество. Както и фирма де - покрай указ 56 от наименование на търговец започна да се използва въобще в смисъл на търговец.

Май с вербалната нота стана каша. Тъй че няколко думи в повече да се изчистят неяснотите. Грешката е моя - трябваше да има още едно такова: (днес обаче е с по-друго значение) Та вербална нота иде от латинските думи: verbalis,e - устен и nota - бележка. Днес у нас и на запад имат по-друго значение. Напр. в немския Verb означава "глагол", а "дума" е Wort. С Вербалната нота нещата са сходни. По-рано е ознавала заявление отправено в устна форма, а след това вече писмено. Затова въпреки, че днес наистина вербалната нота се оформя писмено, тя има значение на усто изявление. Това се е отразило и на някои особености на вербалната нота. Тя не е подписана, което ще рече, че е "документ" само в широкия смисъл на това понятие (всяко нещо, което е написано). В тесния смисъл на думата няма документ, ако текста не е придружен с подпис на автора. Затова в тесния смисъл на понятието "документ" вербалната нота не е документ. В случая не съобразих, че из нета ще се попада на актуалното значение на понятието, което вече малко се е отдалечило от някогашния смисъл. В резултат от развитието на езика, понякога думи, влезли в употреба като чуждици започват да имат повече или по-малко различно значение от българския си аналог. Тъй избягването на чуждиците е уместно, ако тя има точен български аналог. Иначе просто се получава нещо друго.

Както се вижда на снимките, има основи на две черкви една до друга. Те са съществували последователно, но вероятно с едно име. Освен това не е съвсем сигурно дали е изглеждала точно така. Била е запазена до едно положение, но не и цялата. възстановката е по подобие на Несебърските черкви. Да речем примерно е под въпрос дали е имала камбанария. Но тези проблеми при реконструкцията вече ги обсъждахме във връзка с 3D въстановката на черквата от Мръводол. Иначе черквата "Св. Димитър" е съществувала като действащ храм до нападението на кърджалиите. Тъй че най-вероятно е същата "Св. Димитър".

Ами има да речем само един Калоянов пръстен. Но може да го видиш в НИМ, НАМ и Регионалния музей в Търново и на нито една от табелките не пише, че е копие. Панагюрско съкровище има в НИМ и Регионалния музей в Пловдив. Забавно се оказа и положението с Търновския надгробен надпис. Той също си е бил един, но сега са два - в НАМ и в музея в Търново. Още по-веселото е, че между тях има някои макар и дребни различия. А най-хубавото е, че музейните работници често се оказват достатъчно невежи и не само не могат да кажат дали е копието или оригинала, а дори и какъв е този експонат. Като разглеждах НАМ три от колоните с надписи бяха покрити с найлон. Тъй като нямаше и табелки попитах служител на музея какво точно пропускам да видя. Човечеца откровено призна че не знае и ме насочи към "специалистка". Въпросната "специалистка" ми обясни, че едното било надпис на Омуртаг, а другото - "някакъв" мирен договор. Като видях, че историята й върви колкото матемаката се отказах да я питам повече. А не че липсват подготвени кадри, но у нас се предпочита да се сложат свои хора, макар невежи, а завършилите история и археология да работят като продавачи и сервитьорки. И музейното ни дело като всичко останало.

Има : На друго място пък има медалион. Но само на едно място има и бележка и медалион. Вярно, че в тази бележка се говори а проигумен, но самият Паисий пише, че заради смутовете в манастира заради борчове той го напуснал. Тъй че това, че е останал проигумен е малко съмнително. Иначе метох има и в Самоков, макар след смъртта му да е станал девически манастир. Там има частица от мощите на св. Сава Сръбски (освен пръста е оцеляла и ръката от която е той, а останалото турците изгорили). Те обаче са отнесени там след смъртта на Паисий.

Идат от латинското "Дума" (в заподноевропейските езици днес обаче е с по-друго значение). Вербален значи устен. Напр. често използваното от медийте за международните отношения "вербална нота" означава, че даден дипломат е направил устно изявлевие, а не писмено.

Този тип обикновено ги слагат в категорията "узурпатор". Той е бил коронован за император, но така и не успял да установи контрол върху "Градът", т.е. Цариград. А Византия се сънувала като Вторият Рим и този, който владеел столицата поне на теория владеел всичко. Тъй като Цариград обаче е бил и най-силната крепост на империята обикновено претендентите, които не успеели да сложат ръка върху Цариград се проваляли. Тъй че практиката обикновено обосновавала теорията. Така станало и с Тома.

Ами и тук претендентите не са по-малко, нито пък легендите. Но само за едно място имаме и писмено сведение и находка.

Представата за един средновековен европейски град едва ли ще е пълна без черковните сгради. Тъй че в поредицата от теми за Търново беше логично да се появи и за столичните храмове на ВБЦ. За разлика от периода на ПБЦ, през който са строени монументални църквни сгради като архиепископската базилика в Плиска, Кръглата църква в Преслав и др., то храмовите сгради от времето на ВБЦ са с доста по-скромни размери. От една страна това се дължи на намалялата икономическа и политическа мощ на владетелите и болярите. За по-малките размери допринасят и някои религиозни течения, като това на исихистите, които наблягат на усамотението и съзерцанието. Навярно друга причина е нарастналият брой черковни сгради - макар средновековния Търново все още да не е напълно проучен, той е имал над 30 черкви. Четвърта причина е, че селищата се изграждат приоритетно на природно-укрепени места, при което теренът ограничавал възможността за монументални сгради. Между различните класификации на столичните храмове (по периоди, по местонахождение в градските квартали, по архитектурни особености и т.н.) ще започна с една, която е свързана с информацията, с която разполагаме за тях. В първата група са черквите, които са точно установени като местонахождение и са известни от средновековните източници. В тази група са патриаршеския храм "Св. Възнесение", дворцовия храм "Св. Параскева", Великата лавра "Св. 40 мъченици", митрополитския храм "Св. Петър и Павел" и черквата "Св. Димитър". В тази група може да поставим и манастирът "Св. Богородица Темнишка", макар да не е съвсем ясно дали няма връзка между названието "Темнишка" и царската резиденция в Сергевци, където е издадена една от грамотите на цар Иван Александър. Във втората група са черквите, които са съществували през средновековието и е известно тяхното название, но за тях няма данни в средновековните извори. Като такава може да посочим черквата "Свети Георги" в Асеновата махала. Към тази група може да се причисли и една черковна сграда намираща се в съседство със черквата "Свети Петър и Павел", на която преданието приписва името "Св. Иван Рилски". Третата група са черквите, за които имаме сведения, но е трудно да бъдат установени измегду останлите черковни руини. В тази група са две от черквите на Трапезица: "Св. Апостоли" и "Св. Иван Рилски". Четвъртата, най-голяма група са откритите при разкопки черковни сгради, за които нямаме изворови данни. Ще започна с най-лесното, т.е. първата група, тъй като за нея има доста линкове и снимки в нета. Останалото ще се допълва, ама по-бавно, защото информацията е по-малко. Започвам със черквата "Св. Димитър" в Асенова махала по случай днешният й храмов празник и като поздрав за всички именици: "Св. Димитър Солунски" "Св. Димитър" на сайта на град В. Търново Статията на Уикипедия за черквата "Св.Димитър" Статията за "Св. Димитър" на сайта на РИМ-В. Търново Старата митрополитска черква "Свети Петър и Павел" "Св. Петър и Павел" на сайта на Търново Статията на РИМ-В. Търново за "Св. Петър и Павел" Статията в Уикипедия за старата митрополия Статията на сайта Правослевие-БГ за "Св. Петър и Павел" Офиц. сайт на Великата лавра "Св. 40 мъченици" "Св. 40 мъченици" на сайта на Велико Търново Великата лавра в Уикипедия Статията за Великата лавра на Православие.рг "Св. Георги" на сайта на Велико Търново "СВ. Георги" на сайта на РИМ-В. Търново "СВ. Георги" - статията в Уикипедия

Истинският позлатен крал Гуатавита е владеел земи на територията на днешна Колумбия. но далеч не бил толкова богат. Даже прочутия храм на муиските в дъдезно Согамосо си бил по същество една кръгла сламена колиба. Е, вярно, че златните покойници положени вътре имали златни накити, но тази плячка си била твърде дребна радост н сравнение с големите надежди. Това разбира се не попречило на исп. хронист от 16в. Обиедо да напише доста по привлекателната история, че "златния клал" от много имане си ходел покрит със злато и смятал, че никакво друго облекло не подхождало на величето му. Легендарното Елдорадо би трябвало да е в Гвиана край легендарното езеро Парима. Дори след злополучната експедиция на Писаро, Ореляна, Урсуа и сепаратиста Лопе Агире, треската на злато не само не стихнала, но и се подсилила с нови митове. Участникът и единствения оцелял от една друга злополучна експедиция на Педро де Силва Мартин де Албухар известен повече като Хуан Мартинес обаче оставил записка, че бил попаднал в Елдорадо и бил в столицата Маноа, където гостувал на "златния крал", а на изпроводях владетеля от многото имане на злато му дал толкова, колкото можел да носи. По обратния път разбира се повечето злато му било отмъкнато. Звучи съмнително, но с откриването на златния град Маноа се заел не кой да е, а Антонио де Берио - съпруга на племеницата и единствена наследница на Кеседа. При това Кеседа, макар да бил човека, видял последния истински златен крал и над всичко отгоре докато бил все още с ума си опрелделил съпруга на наследницата си за губернатор на Елдорадо. Де Берио подходил много старателно към задачата си, като проучил всички предходни експедиции за да не повтори грешките им и дори се твърдяло, че намерил препис от записките на Мартинес. Но ... появили се нови конкуренти, които мечтаели за индианското злато. Дон Берои бил пленен от англичаните предвождано от Уолтър Ръли. Всъщност дълго може да се говори за митичното Елдорадо. По-интересното е, че митичното езеро Парима дълго време се отпечатвало като реално съществуващо на картите на Южна Америка. Проучванията на Хумболд обоче установили ... че езеро с такива мащаби няма. Разбира се в легендата има и зрънце истина, но "Бялото море" си било едно доста по-скромното езеро Амуку, което ставало по-големичко само при зимните наводнения. Разбира се, край него нямало град, чийто покриви били покрити със златни листи. Въпреки че Елдорадо се оказало далеч под очакванията на конквистадорите, богатствата, които Испания отмъкнала от Америка далеч не били толкова малко. Това обаче се отразило зле на икономиката на Испания. Огромната империя се осланяла на златото и пренебрегнала стопанското си развитие. В крайна сметка се стигнало до том, че доходите на кралството от мъничката Нидерлавндия били по-големи от тези от американските колонии. В крайна сметка Испания изостанала доста в икономическото си развитие. Лопе Агире, макар и да имал прекалено амбициозен план за да бъзе и успешен, все пак правилно се ориентирал, че освен злато, Америка има и други ценни стопански ресурси. Но явно не било съдено на Испания да съумее да се възползва от тях.

Елдорадо е в Колумбия. Митът тръгва от племето на вожда Гуатавита. При интронацията вождът бил покриван със златен прах, който той измивал в свещеното езеро. Отмития златен прах бил дар за ботинята на езерото. И тъй като това става при коронацията, ще рече, че се случвало само веднъж в живота на един владетел. Та този владетел станал Ел-Доро, т.е. Позлатеният. Тези индианци били покорени от де Кесада, който за разлика от неукия Писаро бил лисансие по право (най-високата образователна степен - бакалавър, магистър, лисансие). Това разбира се не попречило въображението и алчността на завоевателите да сътворят мит. В него златото било толкова изобилно, че владетелят просто от много имане не приемал да носи никакви други дрехи освен златно покритие. А и митът толкова бързо де разпространил, че още вицекралят Писаро назначил Педро де Урсуа за губернатор на Елдорадо и го пратил да си намери провинцията. Експедицията протекла злополучно, като членовете й пострадали от междуособиците помежду се не по-малко от болестите и индианците. На един от размирните участници в този поход Лопе Агире е посветен филмът "Агире - гневът божий" (да не се бърка с нашата археоложка Даниела Агире, която също много я бива да съчинява златни митове, но за траките ), който се беше завъртял и по нашите екрани и филмотеки. Иначе и инката на империята на четирите краища на света не малко разпалил въображението на завоевателите с идеята да напълни една стая със злато. Но по волята на съдбата Ел-Доро се оказал дребен владетел с доста по-скромни златни запаси.

За Фока трябва да погледнем въпроса малко по-широко. Вършил е доста репресии, но от една страна той самият идва на власт заради суровото управление на Маврикий, а от друга - той самият е бил разфасован от Ираклий. Тъй че не бива да се впечатляваме толкова от това, че е подходил сурово към някой друг превратаджия. Просто Фока е нещо като Борил - има нещастието да живее между двама забележителни владетели. Иначе периода е труден за Византия. Тя все още е доста голяма, но от север напирали варварите, а от юг освен персите се появили и арабите. От друга страна пък тя разполага все още с доста обширна територия. Империята от една страна чрез Стратегикона на Псевдо-Маврикий си пообновила базата данни за враговете, а от друга с реформите на армията при Ираклий започнала да се пригажда към новите условия. В конкретния случай провинциалните войски, които били лоялни на своя провинциален управител смъкнали императора - класика в жанра. Ползването на чужди войски също е любим похват във византийските боричкания за трона - Тервел се меси в междуособиците, после Омуртаг за бунта на Тома Славянина, кръстонсците от ІV кр. поход се набъркали в борбите между братята Исак и Алексий и в крайна сметка превзели Цариград. Слабостта към външни сили се дължала на обстоятелството, че на тях не им пукало за империята, а за облагите, които е можело да измъкнат. Провинциалните войски пък имали това предимство, че като по-отдалечени от столицата е можело по-добре да се спогодят със своя предводител. Е, и столичните части не били чак толкова пренебрегнати - те пък можело да се възползват от близостта за вътрешно превратче. То и в случая се набъркали и столичани, по-точно зета на Фока, който помогнал на Ираклий за успешния преврат.

Обичали са да слагат куполи, но не на всички е имало. Чертежа е по основите. Но една от черквите в региона на Пастух, говоря за "Св. Троица" без горната част може и да е изглежда почти така. Пак отдолу при стените се оформя кръст, ама отгоре няма купол. При всички случаи ако има архивни снимки, на които е по-добре запазена ще се разбере по-добре. Но поне аз за сега не откривам.

Както много пъти съм казвал, при античните и средновековните ръкописи не се е спазвало авторското право и всеки преписвач е можело да си прави волни интерпретеции, вкл. да изплагиатства цялата творба. Та в случая наистина Хронографа е от 354г. (преписи от VІІ/VІІІ-ІХв.), но бележката за българите се среща в една редакция от V век (препис от Хв.). Тази бележка липсва обаче в част от преписите и затова според някои става дума за по-късна интерполация. Ако е от Vв., то българите тогава вече са си доста известни и е нормално да им се изведе такова родословие. Така е направил и хагана Йосиф. Всъщност то има доста извеждания, но те са вече сравнително късни за да са интересни. Иначе споменаването е в т. нар. Книга за родовете/народите, т.е. идеята е да се изброяват конкретни народи, а не пета щайга със зеленчуци. Възможно е и българи да е било свързано с лат. думи, така както сърби е било свързвано със роб/слуга (лат. сервис).

Честит рожден ден!

Ами не е само критика. Посочиха се и положителните примери като Калиакра и Казанлъшката гробница, така и отрицателните. Все пак как се прави едно нещо се определя и по това, как не трябва да се прави. Защото именно лошите резултати обосновават защо дадено нещо трябва да се направи по определен начин, а не по друг. В Търново е можело да се възстанови това, зо което се знае как е изглеждало и да не се съсипват податките за онова, дето не се знае. Там напр. постоената от Кольо Фичето черква "Свети Спас" е без покрив и с буренясала вътрешност, но пък се хвърлиха сумати пари да се правят безобразия като двореца и патриаршията. За патриаршията лошото не е, че просто се намаца отвътре, ами над всичко отгоре това се направи въпреки че има фрагменти от оригиналните стенописи. Вярно, че по тези малки части трудно ще се направи точна реконстрикция, но все пак са достатъчни да се доловят някои особености на стенописната украса и като се следва църковния канон можеше да се направи нещо, което макар и да не е точно копие щеше да дава представа както за епохата, така и за това, дето е било вътре. Някои от средновековните къщи също са запазени като макети, ама и това не е възстановено.

Материали за описване на града Панагюрище и околните му села, П.П. Карапетров, 1893г. Принос към историята на град Стара Загора, Д. Илков, 1908г.

Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. С., 1913,

Предполагам защото не е била извършена коронация - освен фактическото заемане на власта е трябвало да се "венчае" за държавата. Иначе най-вероятно е зреело нещо като преврат, съдейки по станалото с Петър и Калоян. Но превратаджиите не са били готови да действат заради съвладетелството - Петър и Асен били съвладетели и на практика дори да убиели единият, оставал другия, който можел да се разправи с превратаджиите (през средновековието е имало практика владетелят да поставел съвладетел, най-често сина си - напр. по време на цялото си иначе дълго управление Василий ІІ е имал съвладетели). Иванко може да не е бил замесен в подготвян преврат, а случаят да го е пратил в редиците на заговорниците. Но при всички случаи е знаел кого да потърси.

Това са надгробни плочи. Не са особено ценни. Но е желателно да ги предадеш в най-близкия музей. Родните музейни работници са със силно развито чувство за присвояване. Нещо като Плюшкин, дето каквото намерел си го влачел в двора. Ще рече, че като ги вземат, ще се подпират в оградата на някой музей, но ако не им ги дадеш може да ти отворят доста неприятности. Всичко това не ради ползу роду, а за да начешат усещането си на монополисти. Иначе според мен подобни неща (освен ако откривателя не смята да ги ползва като редови камъни) не би трябвало да се присвояват от музейните работници, а откривателя да може да си декорира с тях къщата или двора (според намереното).

Основния източник за Карпош е турският хронист Силяхдар. Тъй че оригиналът е на арабски, а не на латински или немски. Куманово си е селище.

Гробът с метална оградка е от 20 век. Но ще ми е трудно да покажа дървена камбанария от 12 век, защото дървото нее много трайно. А сигурно ли е , че е имало купол. Защото на снимките от черквите в региона няма. Пастух

Има го като приветствията към апостолските послания целуването. А също и в богослужението (но обикновето сега го правят само свещениците, а миряните вече не се целуват със стоящите около тях като в миналото). Напр. Софроний в своето житие пише, че когато дошли във Враца хайдучагите, гой служел в черквата и тъкмо били почнали да се целуват. Та става дума за тази традиция, не за друго.