Galahad

От както почна "реставрацията" на Голямата базилика нещо почна да ми се губи един кръстовиден басейн в нея.

Предполагам сте забелязали, че е въведено ограничение за въпроси свързани с цени на археологически артефакти. За питанията какво представлява дадена монета не мисля, че е добра идея да има ограничения (без цени и оферти). Едва ли искате някой от незнание да си направи пръстен от златна монета на цар Иван Асен ІІ или от медалиона на Омуртаг. Все пак трябва да държим сметка, че много хора правилно са преценили родната музейна мафия и не искат да имат контакти с нея.

Списъкът не е изчерпателен. Липсва да речем хералдиката - по гербовете може да се определи монетата, а от монетите черпим данни за развитието на гербовете в дадена страна. Епиграфиката е наука за надписите, а лингвистиката за езика - по-лесно се вижда двустранния обмен на данни, затова е.

Като много други науки и нумизматиката тръгва от едно хоби - колекционирането на монети. Тъй като освен монети се е събирала и информация за съответната монета, то наборът от знания се е оформил в наука. Нумизматиката най-общо е наука за паричните знаци. Тя се занимава с емитентите на парични знаци, монетните емисии, теглото, видът и чистотата на метала и оформлението на паричните знаци. Емитента на парични знаци е държавното учреждение, което е издало съответния паричен знак. Монетната емисия - това са монетите, които са излезли в определен период от даден емитент. Видът и чистотата на метала може да варират дори и в сравнително кратък период, което също позволява отграничаване на парични знаци, дори да са с близко външно оформление. Оформлението на монетата - информацията свързана с на външния вид на паричния знак: изображения, букви, цифри, размери, форма (макар обикновено да са кръгли има и изключения) и т.н.. Нумизматиката е в процес на обмен на данни с други науки и макар понякога да отличава много от тях, често не се прави разлика между тях. Сфрагистиката е наука за печатите. Поради външната близост между металните печати и монетите, често много хора не правят разлика между двете. Археология - археологията открива монети, които обогатяват базата данни на нумизматиката. Чрез намерените монети пък, благодарение на познанията на нумизматите може да се направи сравнително точна датировка на останалите находки. История - често в нумизматичните каталози виждаме ист. данни за времето и държавниците свързани с издаването на даден паричен знак. Познанията, които дава историята улесняват изучаването на паричните знаци. Същевременно нумизматиката дава информация за историческата наука - количеството монети от даден период говори за стопанския оборот, намалянето на теглото в даден период често е свързано със стопански проблеми в държавата, на монетите има изображения на хора, сгради, селища и др. обекти. Лингвистиката - паричните знаци, които съдържат текст дават представа за езика към даден момент и обратното - от особеностите на езика на надписите може да се правят изводи за монетите. На нумизматите често се гледа с подозрение заради иманярството. Но от друга страна не се дава сметка, че иманярството исторически е насочено не към намиране на културни ценности, а въобще на ценности (за предпочитане благородни метали и други скъпоценности) и ако не беше нумизматиката много от намерените монети от благородни метали щяха да бъдат претопени и по този начин щеше да се унищожи и ценната информация по тях. Ще рече, че сама по себе си нумизматиката не е нито абсолютно добро, нито абсолютно зло, а като при всяка наука зависи от това, кой за какво я използва.

Това е направено с Казанлъшката гробница - за туристите е отворено копието за да не се повреждат оригиналните стенописи.

В интерес на истината много древни текстове са ни известни с заглавие от по-ново време, което си е за нас, а не за тези в миналото. Така стои въпросът и с другия местен ценен извор с имената на царе, патриарси, владици и висши боляри от времето на ІІ царство - т. нар. Борилов синодик. То си има име, което стои в началото: СИНОДИК, КОЙТО СЕ ЧЕТЕ В ПЪРВАТА НЕДЕЛЯ ОТ ПОСТА, КАКТО Е УСТАНОВЕНО ОТ НАШИТЕ БОГОНОСНИ ОТЦИ - всичкото с големи букви е заглавие. Под Борилов синодик обаче разбираме не всички синодици, а само този, в който има изброяването на имената. В Черниговския синодик пък има името на Ростислав Михайлович, но липсват имената на бълг. царе. Много от древните книги са достигнали до нас само в преписи. Причината е нетрайността на материалния носител. За съжаление най-вероятно текста му е бил съкратен, тъй като съдържал годините по прабълг. календар - нещо, което от Хв. не се прилагало. Значението на Именика е нарастнало чак през ХІХ-ХХвек, когато се публикуват надписите от дун. България - години, родове. Най-вероятно именика е бил част от нещо друго, напр. летопис (имаме отделна тема за един кандидат) и е минал през няколко редакции. В преписите има различия в изписването и сходство в някои дефекти, което ще рече, че произхождат от един източник, но не са негови точни копия.

Книгите от този тип са по-скоро занимателно четиво, в което не трябва да се мъчим да открием истина и логика. Това е творчество, което е насочено към един американизиран пазар, в който има познание възприемано чрез гледане на телевизора докато се гъчи чипс и лочи кола. Затова е и някак логично, че в страни, където основата на знанието не е как се изпразват пликчета с чипс и кутийки кока-кола на подобни четива (и техните екранизирани версии) за не се гледа сериозно. За християнството е съществено покаянието и опрощението на греховете. Затова и Мария Магдалена като една покаяла се грешница е пример, че и най-прегрешилите може да стигнато до спасение. Евангелист Матей, който като митар също е бил считан за грешник е друга такава фигура. Подобно твърдение или се дължи на невежеството на авторите или е откровена лъжа: Лука, глава 20: Тук ако са чели нещо, ще да е някаква юдейска богословска книга: За евреите Христос може и да е само учител, но за християните е месия. А въпреки концепцията на евреите за женитбата на равините, то все пак и Бог си няма съпруга. Явно авторите не могат да различат Христос от фокусника Копърфилд, който прави номера, но срещу заплащане и затова ако е свърши нещо гратис, то ще е, защото е младоженеца. Не ми е ясно защо трябва да е ама точно неговата свадба. Йосиф взима Мария когато е вече стар, но е имал деца от предишен брак. Та ако някой от синовете му се жени, то е нормално Исус и Мария да се грижат за трапезата. Просто като една от многото възможности да се осигури вино, без непременно Христос да е младоженеца. Както вече стана дума въпросната жена е била блудница - тъй че е вършела много повече от това да пътешества сама. А какво да кажем тогава за др. Леонид Брежнев и др. Тодор Живков? Целуването по устата е било обичаен поздрав. Затова в много от апостолските познания се говори за целуване по устата, но апосталите не са си разменяли еротични целувки с наделението на цял Рим или поне цял Солун. Отговаря на днешното ръкуване. Ееее, най-сетне нещо съдържателно. Но в по-широко разпространените легенди Граалът е бил пренесен от Йосиф Ариматеец (оня дето погребал Христос). Френската легенда с доста натъмъняване е станала на Мария Магдалена и Граала. Но най-вероятно става дума за християнизирана версия на някоя галска езическа легенда.

За огромно съжаление направените възстановки са меко казано много несполучливи - говоря за т. нар. Балдуинова кула, "Св. 40 мъченици", а патриаршията е направо шедьвър на злополучна "реставрация". А ако възстановят дворците в Плиска по онези ориенталски чертежи дето се въртят из някои книги ще е същия ужас. На първо време въпросът е да се опази онова, дето го имаме още цяло целеницко - а както се вижда от темата за рушенето на паметниците на културата в днешно време съсипията е голяма. При някои от "реставрациите" не е много ясно какво точно е "възстановено", но е сигурно едно - че то няма нищо общо с визията на сградата пред който и да е период от нейното съществуване. Сред сравнително сполучливите реставрации е входът на Калиакра, където възстановяването е съобразено с запазена скица. Друга е на Света София. За "Св. 40 мци" и "Св. Димитър" в Търново ми е трудно да кажа дали някога са изглеждали в този вид. Що се отнася до стенописите на Патриаршията - е, те такова чудо със сигурност е нямало.

Много хубаво се е получило. Но прозорците на тамбура на купола не трябва ли да са като тези над вратата. Избягвали се големите прозорци за да не избеляват фреските от слънчевата светлина. А също доколко са уместни стълбата, количката и лозницата. По - скоро трябва да се помисли за дървено клепало под нисък навес - като това в двора на черквата в Кметовци. Освен метални се ползвали и дървени клепала. То и досега по традиция при литийни шествия да речем се хлопа по дървена дъска. Чуждите пътешественици също споменават за тази практика на изток - ползването на дървени клепала.

Ама пак си е договор. Или както е казвал Таджер - като се качиш в автобуса и си купиш билет сключваш и договор за превоз, и договор за застраховка.

Тази програмка ще ни помогне много при виртуалните реконструкции на стари селища е сгради.

Продажбата на булката си е класическа форма за сключване на брака (използвана и до днес сред някои малцинства). Тъй че договорното начало е с големи традиции в брака.

Монета от 3 гроша. http://www.vcoins.com/world/coinkingdom/st...t.asp?curPage=5

Наскоро промених картината на главната страница на сайта ми като сложих фреската на Никола Образописов от Бельова черква изобразяваща срещата между цар Петър и св. Иван Рилски. Сцената фигурира в житията на светеца, но някои от изследователите изразяват съмнение дали наистина се е състояла. Самият св. Иван Рилски в своя завет пише само, че върнал изпратеното от царя злато. За среща не пише, но това известие показва, че все пак е имало контакт между двамата. Според т. нар. народно житие на св. Иван Рилски двамата не са се видяли, но св. Иван запалил огън на единия връх, а св. цар Петър разпънал шатрата си на другия - така единият видял дима, а другият шатрата. Пак по него царя изпратил чаша с пари, а св. Иван запазил чашата за спомен, но върнал парите. В това житие има и фолклорни мотиви. И случката се отнася към края на живота на св. Иван, тъй че когато царя втори път поискал да се срещат, разбрал, че св. Иван е починал. Патр. Евтимий също пише, че срещата не е била лична, като в неговото житие двамата са си разменили писма. По подробно - Дуйчев на Крорайна.

Аз вече пуснах някои бележки относно побългарения вариант на блачния договор и разделността в една друга тема, тъй че само ще пусна линк към нея.

Днес си имаме бинго-попълнание за темата. Колкото и невероятно да звучи, но в класацията днес влезе и читалище "Надежда". Читалището е създадено на 8 юни 1869 г. През 1886г. там е заседавало ІІІ Велико Народно събрание, а през 1887 г. Фердинанд е положил клетва и е станал княз на българите. През 1893 г. там е заседавало IV ВНС. През 1911 г. там е заседавало V ВНС, което променя Търновската Конституция във връзка с обявената Независимост на България, като титлата на бълг. владетел е променана от княз на цар. Салона на читалището подготвен за провеждане на Велико народно събрание (са сайта от където е снимката погрежто пише, че е сградата на Учредителното събрание, тъй като залато в конака няма балкон. На парламентарната република и рухна сградата на Великото народно събрание! Те това е днешна България!

Благодаря за хубавите пожелания!

Благодаря!

Благодаря за хубавите пожелания!

Защо не направиш книгата на PDF или DJVU. Програмите за втората може да ги свалиш от линковете събрани ТУК . Едната програма е за правене на книги, а другата е за четене.

А я вижте как Лъв Дякон (9:11) описва Светослав по време на срещата му с Цимисхий:

Аз като гледам снимката виждам поне 3 Несита. Ама ако бяха такива белички, едва ли щяха да останат толкова незабележими за изследователите.

Това го има в сборничето с извори на Лазаров, Ив., Тютюнджиев, Ив., Павлов, Пл. Документи за политическата история на средновековна България (ХІІ-ХІV в.). В. Търново, 1989 (второ изд. - В. Търново, 1993) - стр. 18. За Алексий и Калоян предполагам обърквацията иде от имената - изреждат се няколко императора си мето алексий само за няколко години, а има и още един Алексий, който преди това е бил Иванко, което умалинелно на Иван, както и Иваница, което е и името на Калоян. Та Иванко-Алексий наистина е зет на Алексий ІІІ (макар за кратко). Иначе Алексий ІІІ и Йоан Каматир наистина водили преговори с Калоян. В крайтна сметка имаме две имена Алексий и Йоан, но носени от повече от двама, което прави обяснимо грешката на грузинския автор.

Липсва воля, липсва желание, липсва интерес. От десетилетия (още преди 1989г.) иманярството е важна дейност на все още управляващата БДС (Бивша Държавна Сигурност - разбира се въпреки епитета бивша, та си е съвсем властваща). При този модел на управление на България не е възможно да се спре рушенето на паметниците на културата.

Ами може би една от причините е, че България се ръководи от икономиски като авторката на статията, а и икономическото съзнание на българина се формира пак от такива журналисти. Първо няколко думи за написаните от нея глупости. Мобилността. Законодателството в България е такова, че това е мисия невъзможна. Както е невъзможно да се изброят всички пречки за тази невъзможност. 1. Ниските заплати - в държавите, където има мобилност заплатата при започване на работа е достатъчна да се осигури жилище, обзавеждане и кола за ходене на работа и возене на децата до училище. 2. Високите такси за прехвърляне на имот. Това прави невъзможно човек лесно да продава едното си жилише и да отива в друго. Наемите също са засегнати от високите данъци и такси. В държавите с мобилност има собственици на множество имоти. У нас на наема държавата гледа като на пари паднали от небето за наемодателя. Практически наемите са си в сивата икономика, защото тази дейност съществува полулегално и се крепи на това, че се укрива данъка върху доходите. Проблемът е, че това си е бизнес, в който има разходи. Но ... разходите не се признават. по точно сепризнава твърд размер, който не покрива дори амортизационните разходи. Ще рече, че ако някой си плаща данък сгради, такса смет, подръжка на имота и данък върху наема, ако не излезе на червено, то най-малкото като овехтее сградата няма да може да изгради нова и ... край на бизнеса. тъй че на мобилните остава перспективата да спят през зимата на улицата. 3. При смяна на адреса трябва нова лична карта - 10 лева / навремето просто се слагаше едно печатче в паспорта и толкова. 4. Личен лекар - може да се сменя на 6 месеца. Тъй че мобилният ще трябва да избира след като си плаща осигуровките дали да си плати като неосигурен за лекар или да плати пътните от Благоевград до Шабла за да бъде прегледан само срещу 2 лева. 5. У нас разходите за транспорт не се приспадат като необходимо присъщ разход и се облагат като чист доход. При малка заплата е по-изгодно човек да е безработен. Напр. при 200лв. заплата, като махнем 20 лева десятък и 20 лева за карта за автобус остават 160 лева - и това в града, в който се живее. А ако картата на мобилния е 100лева? Тогава остават чисто 80 лв. и е очевидно, че е по-добре човек да е на помощи - така поне ще може да следи промоциите в супермаркетите и да купува по-изгодно от работещите. А какви са причините за безработицата. Политически. Това е основното. Климата ни е добър. Земя имаме. Много хора в активна възраст са зад граница, тъй че работната ръка би трябвало да е малко. Но ... 1. У нас почти не останаха предприятия в легалната промишленост; 2. Част от занимаващите се с услги и търговия (това ще рече по-голямата част от нашенските фирми) се ръководят от хора, които са натрупали пари от крадене в соц. епоха - бармани, келнери, магазинери ... Те се опитват да карат по старому - да обират клиента, да обират персонала ... и естествено фалират. Бягат нашенците от техните услуги, а бягат и чуждите туристи. 3. Земеделието се съсипваше с години от всесилните обръчи на Доган. Практически днес е трудно да се печели от земеделие. Тези, дето се перчат по телевизиите най-често наистина правят нещичко, но то се крепи на обстоятелството, че за да може да се краде от еврофондовете трябва за парлама да се показва нещо. Но от това работни места не излизат. С едно изречение - когато не работи икономиката е нормално да има голяма безработица.