Galahad

И аз имах такава книжка. Но тогава за Бургас фигурираше Нефтозавода и едно образцово ТКЗС. Явно са направили реформа на обектите.

Ами то има цяла книга - РУССКАЯ ХРОНОЛОГИЯ - Лев Черепнин . На руски е, но има за индикта, календите ...

Какво точно е означавало "остригани глави" може само да гадаем. Със сигурност не става дума за преход от полигамия към моногамия, защото и за времето на Крум и за времето на Борис І имаме сведения, че освен съпруга владетелят е имал поне и наложници. Що се отнася до браснатите глави - е, имаме си и изображение в Менелогия на Василий ІІ. Струва ми се, че няма сериозно основание да се съмняваме в стригането на глави.

Около Давид и неговата смърт нещата са малко мъгливи. Интересното е, че по някаква причина именно Давид е възприет цар и светец. Възможно е около него да е имало нещо в български извори недостигнали до нас. При всички случаи е доста интересно, че след една странна поредица от царствени инциденти, в крайна сметка престола се овакантил за Самуил - двама от братята му и цар Борис загиват при едни малко особени произшествия, а Арон е бил екзекутиран. Тъй че не е изключено за известно време Давид да се е ласкаел с царска титла, макар и да я е имал само като комплимент.

Въпросът около края на управлението на Петър І е доста мътен. Според Скилица Борис и Роман по времето, когато е починал Петър І са били заложници в Цариград. По-раншния автор Лъв Дякон обаче не споменава за подобно заложничество, а описва подготвян брак между две български принцеси и съимператорите Василий ІІ и Константин VІІІ. Ще рече, че Борис и Роман може да се били в Цариград за брачната церемония и тъй като вечерта когато пристигнали невестите бил извършен дворцов преврат, е възможно Цимисхий да е обмислял дали да задържи двамата братя и да настъпи срещу България или да ги пусне. Но се е притеснил, че по този начин ще отвори пътя на Светослав за бълг. трон, а ако върне братята, но между враговете му ще се появят търкания - което и станало. Самата смърт на Петър обаче си остава малко мъгляв момент. Службата на цар Петър е с доста общо съдържание и не дава достатъчно сведения за конкретните факти. От съдържанието й може само да се съди, че е писана наскоро след смъртта му, вероятно при управлението на Борис ІІ.

Ами там законът е направен така, че да има полза и държавата и намерилият. В случая държавата наистина прибира съкровището, но от парите, които се получават от изложби ще получава и откривателят. А това е много по-изгодно за него, защото иначе щеше да трябва да го продаде на безцевица, защото никой няма да си купи подобно сервизче на реалната му цена. У нас законът за паметниците на културата (и някои други като напр. НК и Законът за собствеността) е изграден на принципа на прецакването. Намерилият едно съкровище получава символично възнаграждение, а после ако иска да снима намереното от него съкровище (отмъкнато му срещу символично възнаграждение) това може да стане срещу тлъста такса, ако въобще му позволят да го снима. Тъй че дори не може да издаде и книга за намереното. Защото което влезе в музея, то е личен тимар на Божо и компания и само те може да печелят от него. Другият вариант, при който откривателят може да препечели повечко, е като го продаде на Божков, Велчев или на някой трафикант, който да го продаде по аукционите в чужбина. Иначе казано от англичанина става богат и горд гражданин на богата и горда държава, а от българина - черноработник на някой от олигарсите на бедна България.

Спарта и Атина като държави претърпяват развитие в своята социална структура и държавна уредба. Затова обикновено когато се правят сравнения се има пред вид периода между Гръко-персийската и Пелопонеската война. Религия: Атина и Спарта имат една и съща религия. ПОЛИТИЧЕСКО УСТРОЙСТВО: Атина е робовладелска република с демократично управление. Спарта е също роболаделска държава, но с олигархично управление, като начело на държавата стоят двама царе (за разлика от двамата римските консули те не са демократично избираеми, а са представители на два знатни рода). Това не бива обаче да подвежда. Наистина в Атина един по-широг кръг лица са имали полит. права, но не всички. Докато пък спартанските жени са имали по-голяма роля в обществения живот отколкото в Атина. И в двете държави робите нямали полит. права. ИКОНОМИКА: Търговията играела важна роля за просперитета и стопанската мощ на Атина, докато в Спарта на търговската дейност се гледало с неодобрение. ВОЕННО ДЕЛО: Противно на общоприетото и двете държави проявявали интерес към армията си. Спарта се характеризира със суровото обучение на подлежащите на военна служба. Тъй като обаче спартанците (пълноправните граждани) били много малко (в епохата на упадък стигат до 700, но и иначе са били само няколко хиляди), а трябвало да потискат едно огромно множество роби, то лакадемонците избягвали войната. Атиняните за разлика от спартанците държали на развитието на науката и изкуствата, но покрай това се развила идеята за атинското архе, т.е. Атина да се превърне в център на елинска империя. Затова атиняните провеждали агресивна външна политика с цел подчинение на другите свободни гръцки държавици и в крайна сметка въвлекли Спарта в Пелопонеската война (спартанците се опитали да защитят съюзниците си, като същевременно били готови на големи компромиси за да запазят мира).

На миниатюрите се изобразява без мащаб и затова на една миниатюра може да има неща, които са на стотици километри и на практика не се виждат. Затова и на миниатюрата на Цариград освен Златния рог и Пера (които ги има и на сателитната снимка) в далечината има и селища и места, които не се виждат в действителност, но наистина са някъде в тази посока.

Ами те са много. На сайта на министерството на труда има сбирка. Има и общи като Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Кодекса на труда. В правилниците също има някои по-общи неща, а по-спецефичните най често са в наредбите. Тези, които са общи важат за всяка дейност, напр.: НАРЕДБА № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците НАРЕДБА № 3 ОТ 14 МАЙ 1996 Г. ЗА ИНСТРУКТАЖА НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПО БЕЗОПАСНОСТ, ХИГИЕНА НА ТРУДА И ПРОТИВОПОЖАРНА ОХРАНА - инструктажа е много важен, без попълнени и подписани от работниците ненрадки за проведен инструктаж набиването на канчето на работодателя е гарантирано. НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване НАРЕДБА № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска НАРЕДБА № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място Кои от по-спецефичните наредби също са приложими зависи от спецификата на работата - използване на лепила, химикали, силен шум, хвърчащи частици, работа на височина и т.н.

Ако Воденския надпис ще се обсъжда дълго още е най добре да се пусне отделна тема за него, тъй като няма връзка с Борис І. Както казах, най-вероятно тези, които са го правили не са гледали на него като на фалшификат, а като една реконструкция. При ремонтни работи от епохата на Възраждането е имало практика да се упоменават и предишните ктитори. Иван Асен - ктиторски портрет от Зограф Така например в Зограф са изобразени един до друг предишните строители и обновители на манастира - император Лъв Мъдри, Иван Асен и още някои. Идеята не е да са автентични портрети, а че са ктитори. Тъй че ако е имало повреден надпис и е направена една свободна възстановка идеята не е била да се прави менте, а просто да се посочи, че Самуил е ктитора. Що се отнася до интерпретациите от гръцка страна, то извода е един - независимо дали е реконструкция на повреден надпис или е направен през Възраждането само въз основа на някакво смътно предание надписа показва, че там са живяли българи.

Ами продажбите са най-важното. Ако се намери подходяща формула може да се продават не само дискове, а всичко. Тъй че основното е плащане-доставка-данъци и избягване на дарения за партии и обръчи от фирми. На туй намери ли се цаката и курабийки (тестени, не от онези бисквитки, дето трябва да ги чистим) може да се продават.

Михаил ІІІ е василевс=император=цар=каган(хаган)=падишах. Тогава не са си падали толкова по чуждиците, та да нарекат председателя на републиката президент. Но си е логично - тогава сме били империя, а сега сме една комплексирана държавица едва промъкнала се в ЕС.

Брокиер пише, че облеклото на армията на Балканите приличало на онова, което било по време на Римската империя. Иначе миниатюрата на Цариград. Изображението дава сравнително добра представа за Цариград. Не е правено със сателит, но ясно се различават Златния рог и Пера. Все пак тогавашните художници не са правили като днешните снимка и после да рисуват по нея.

Реформата в семейното право беше един опит да се сложи край на безпрачните съжителства, но беше направено по възможно най-лошия начин. Вместо да се анализират проблемите и да се намери тяхното решение в случая съвсем механично се изкопираха някои чужди институти. След бурж. революции започнало да се търси ново уреждане на материята за църковния брак- тайнство. Въпросът е решен прагматично и брачният договор е уреден като една от сделките в гражданския кодекс. Това обоче е направено в епоха, когато обществените нагласи са изключвали съжителството без брак, като са допускали само евентуално като революционна промяна този брак да не е задължително църковен. Фактическото събитие доби популярност първо там, където възможностите за развод са най-ограничени. Така в Италия където основната идея е била, че бракът трае дакота смъртта ги раздели постепенно просто се прескочи самото сключване на брак. Къде сме ние? Сключването на гражд. брак въпреки някои дребни трудности е относително проста и безболезнена процедура. Ако семейните отношения се развият хармонично - всичко е наред. В миналото разделението на труда в семейството е добринасяло за взаимната потребност на двамата съпрузи. Еманципацията на жените, в резултат от която жените не само могат да работят, но и да получават доходи равни и дори по-големи от тези на съпругът значително намали зависимостта на жена от мъжа. Техническия прогрес и развитието на услугите от своя страна пък намалиха потребността на мъжа от съпруга - жената бе заменена от хлаба от магазина, доставката на храна по домовете, фирмите за почестване на дома и пералнята. В крайна сметка и двамата съпрузи се оказаха независими един от друг, а това значително се отрази на прага на взаимно търпение. И тъй перспективата за един развод вече винаги са появява още в етапа на един бъдещ брак. И това, което излиза на преден план е сложната, скъпа и тромава бракоразводна процедура. Или както пееше някога Хисарския поп: "от нашите разводи направиха пловдивските заводи". Иначе казано промяната на Семейния кодекс се обезмисли от липсата на хармонизирана промяна и в Гражданско-процесуалния кодекс. Друг закон, който обезмисля семейната реформа е този за наследяването. Когато бракът е един и се е развил нормално - проблеми няма. Но, като браковете са няколко възниква проблемът за наследяването. Последният съпруг не само наследява, но и има една твърде голяма запазена част. Но всеки последваш брак е уж по любов и всеки от съпрузите гледа да опази своето семейно наследстство за децата си и да получил дял от другия съпруг. Така семейният живот се превръща в поредица от взаимно прецакване. Съжителството без брак решава успешно и този проблем - при добри отношения наследодателят може да остави цялата разполагаема част на своя партньор. Разделността също не е сполучливо решение: Иначе казано първата алинея въвежда разделността, но на практика втората алинея я превръща в съпружеска имуществена общност. Уредбата на брачния договор наистина дава една по-голяма свобода: Въпросът е дали след договарянето на всичко това, ще остане желание да се сключи брак?

Не виждам, как ще се досетя дали княз Борис е бил цар въз основа на това, че са споменати хазарският владетел и виз. император. Всъщност там въобще не става дума за бълг. владетел. В замяна на това в т.нар . "Второ житие на Наум Охридски" Борис-Михаил е наречен цар, както и синът му Симеон. За това, че комит Никола бил Шишман заслугата е на Пинценовата грамота - един от най-старите и известни нашенски фалшификати. Днес в Дебарско има Трнаник, в Кратовско има с. Трновац, в Битолско има с. Трн, Трново и Трновци, в Гостиварско и Кривопаланечко има с. Трново. Тъй че в западните бълг. земи има доста "Търново". Воденския надпис в днешния си вид е правен през Възраждането. Но не е изключено да е "реконструкция" на стар повреден надпис. В смисъл е имало стар надпис, който се е четял фрагментарно и липсващите и нечетливи места са запълнени с предполагаемия текст. Така надписа е бил "възобновен". Нашата академично-музейна общност продължава да пълни музеите с "копия" на изчезнали надписи. В интерес на истината в някои надписи "канас сюбиги" е също тай автеннично, като воденския надпис.

Едни субтитри на английски и руски ама никак няма да са излишни. А и как ще се продава? Защото ако се сложат на някоя сергия на пазара, то като при всеки дребен производиел ще минат толкова проверки, че накрая всеки ще се откаже. За съжаление все пак тук е България и не е лошо да се помисли как едно начинание може не само да се започне, но и да оцелее. Иначе интернет-търговията е нещо досто перспективно. Ама при успех, почват застраховки, дарения за обръчи от фирми, фондации и партии ... тъй че пак се стига до фалит. Без тези допълнителни екстри доста предприятия нямаше да фалират.

Възможно е не всички български езически владетели да са били хагани, а да са имали по-ниската титла - хан. И едва Борис да е приел титлата хаган. Проблемът е, че титлите в нашите преводи са правени едно към гьотере. Напр. в т. 9 от ИБИ (ГИБИ-5) на една и съща страница архонт е преведено един пък като вожд (което е и смисъла на думата), а малко по-долу същата дума е преведена като княз. И какъв е крайния резултат: в резултат от този превод излиза че Теофановия продължител след като във въпросния превод на стр. 114 нарича Омуртаг "василевс на българите" (то правилно е преведено като цар на българите), в края на същия откъс на стр. 115 архонта е вожд, предводител - нещо, което не е проблем, защото императорът е повелител (император е имало и в Републиканския Рим - така са били наричани военачалници с по-широки правомощия). Това е последното изречение от откъса и почва следващия, в който се оказва, че архонта е станал на ... княз. Значи Теофановия продължител сочи все пак титлата на Омуртаг - император. Но с малко преводаческа еквилибристика само за една страница Борис е понижен на княз.

В такъв случай Борис ще да е бил само един ромейски управител, защото само тъй се е наричал в печатите си. А архонт просто означава повелител. Ще рече, че не е имал никаква титла. Даже не е бил президент на република. Темата е за титлите на Борис. Борис в чуждите извори е наричан хаган и рекс/регис, а на печатите е архонт. Няма нито хан, нито канас, а княз е наречен само в по-късно време. Това е положението.

Главната порта на Царевец - снимки и текст (долу в линковете и връзка към виртуалната христоматия с извадки от извори за В. Търново). Още малко трябва да се пооправи текста, ама е голяма игра, защото го събирам парче по парче. Но общо взето дава представа.

Членовете на нашия алтернативен синод. Ако не беше условието да служат на Бога, Иван Костов и Ал. Божков също са идеални, защото като политици вече са само в (черна страница от) историята. Иначе: Гримоалд - последния предстоятел на католическата мисия по врето на княз Борис І . Той бил изпратен от папата в България за да я приобщи католицизма, но Гримоалд бил подкупен и си заминал за Рим с мисията, като оставил българия на мисионерите на Царигр. патриаршия.

Така погледнато пък хан/кан го няма нито в чуждите извори, нито в нашите кирилски. Тъй че от това фундаментални изводи едва ли може да се правят.

Сигизмунд идва на власт когато Южна България е вече в турски ръце, а още в началото преминава и североизточна. И си остават там, макар че това е идеалното време за тяхното настъпление - европейските армии са феодални дружини, а турската е наборна. Като цяло сигизмунд заварва много тежко наследство - църквата е във Велик разкол, в Чехия са хуситите и се задава Реформацията, ангарските феодали не искат силна кралска власт. Проблемите около Тимур траят около 10г. за Турция

Проблемът е, че само в някои надписи я има запазена изцяло. В други е добавена от преводача (е, в Мадарския надпис е добавен направо цял надпис с жертвоприношения на Тангра). Но дали в липсващата част е било хан или хаган - въпрос на гадаене. Иначе и това субиги е доста спорно като сбор от букви и значение: канас-убиги или кана-субиги.

Благодарение на флота значителна част от христ. армия, вкл. самия Сигизмунд успяват да се изтеглят. Тези, дето е трябвало да се върнат по суша са имали големи ядове, защото на идване не се държали много прилично и вършели грабежи. Въпреки тежкото поражение все пак Сигизмунд запазил голяма част от ресурсите си и успешно продължил да задържа турците до края на иначе дългото си управление. Благодарение на флота, макар и от цяла Европа е изхранвана огромната за времето си армия - поне 60 000 души. Самите войници били така впечатлени от броя си, та твърдели, че дори небето да се срути, щели да го задържат на копията си. При Никопол проблемът е, че християните не са очаквали поражение и не са обмислили авариен план.

Ами през ХІХв. в много документи турския владетел е султан, макар той също да е и падишах и дори от султан Явуз на сетне и халиф. Напомням, че надписите са гръцки и там сред многото гръцки думи е и гръцката дума за владетел, т.е. архонт.