Galahad

1. Христ. армия става по-голяма. Малък резерв вкаран при атаката на Владилсав срещу султанската гвардия е можел да промени изхода от битката. Флота е бил достатъчно силен да превземе някои дунавски крепости (напр. Тутракан)при изтеглянето си и да унищожи някои неголеми тур. части; 2. При поражение е можел да евакуира разбитата христ. армия. Това би намалило жертвите и те биха послужили в нов поход. 3. Ако се избере протакане, то флота, който през средновековието е транспорт с най-голяма товароподемност е можело да снабдява христ. армия с провизии. 4. Чрез флота е можело да се маневрира и да се унищожават турските фуражори, с което допълнително да се усложни прехраната на турците. По това време тур. армия е огромна и не може да се прехрани със запасите на няколко околни села. Ако помисля, ще се сетя и за още, но и тези не са малко.

Ето тук има преглед къде е спомената титлата хаган/каган във връзка с българите . А на фона на оскъдицата от сведения, които имаме за ПБЦ, това никак не е малко.

Ами проблемите тръгват доста преди сражението. На първо място преждевременното нарушаване на мира с турците. Мирът е трябвало да се използва за набиране на повече сили. Тук Хуняди правилно се е противил да се наруши мира, но лесно бил склонен срещу българската корона. Резултата - загубил подкрепата на бълг. князе. Лошите отношения на Хуняди и Георги Бранкович водят не само до отпадането на Сърбия, но и до затруднения войската на Скандербег да се присъедини навреме към кръстоносците. Още повече, че Бранкович само преди година си е върнал владенията и му е трябвало време ад си пооправи държавата, а не да се забърква в поход. Към Варна се е движел със закъснение флота на кардинал Кондолмиери. Тъй че христ. войска е трябвало да маневрира и да се старае да отложи сражението. От това щеше да спечели двойно - от една страна щеше да разполага с повече войници за битката, а от друга по-голямата тур. армия щеше за има проблеми с прехраната. Тъй като територията, на която са бойните действия от една страна е владение на султана, но от друга, ако не бяха мераците на Хуняди за бълг. корона, християните пък са били с подкрепата на местните владетели. Тъй като в това отношение се стига до реми, то числеността на войската би се превърнала в проблем при протакане на битката. В писмото си Хуняди признава, че е можело да се проточи битката: "Ние бяхме способни да избягваме открита битка, но ние бяхме засрамени, че за да се отказва от кампанията, която ние започнахме за интересът на Христос затова, набожна безочливост ни победи и ние решихме да вземем смел курс." Напълно е възможно Хуняди да си е дал сметка, че заради неговите изпълнения не само няма да получи бълг. корона, но го чакат големи ядове в Унгария и е по-добре да се отърве от краля. В писмото си той се оправдава с местните владетели: В действителност лошите отношения на Хуняди с балк. владетели са причината за тяхната резервираност. След като са конфискувани и унгарските им владения, не само че намалят възможностите им да се бият с турците, но и много от бълг. боляри се връщат от Унгария и се вливат в турската конница като т. нар. "спахии-християни". Така силите на турците нарастват и те напредват успешно към Унгария.

Това някакъв анекдот ли е? Макар флотът на кардинал Кондолмиери да закъснял и тези части въобще да не се включили в битката, по време на сражението султан Мурад със заплахи бил задържан да не избяга. Тъй че христ. армия не е била чак толкова слаба. Ако са поманеврирали докато дойде съюзния флот и алчният Хуняди ако не беше отблъснал балк. съюзници, то шансовете за успех са били големи. Но това е положението - нито Сигизмунд е имал военачалническите качества на Хуняди, нито Хуняди политическия талант на Сизигзумнд.

Ами версиите са две. Според прохристиянските извори е виновен крал Владислав. Според тях, Хуняди му е поръчал да остане на позоция, но в изблик на младежки порив кралят атакувал султана и охраняващите го еничари. И се случило непоправимото. Според протурските извори проблема също е заради неразумната атака на Владислав, но кралят е направил това подведен от Хуняди. И има логика в тези твърдения - похода е отивал към провал и алчният Хуняди е виждал как се разминава с обещатаната му българска корона, тъй че решил да оваканти унгарската. В крайна сметка наистина Корвините установили своя династия в Унгария. Въпреки че някои от аватюрите на Хуняди се увенчават с шеметен успех и впечатляват силно както съвремениците му, тъй и днес, той прави и големи поразии. Напр. поражението при Косово за години срива военната мощ на Унгария. Посяганетона унг. имения на бълг. и ср. владетели, както и претенциите към техните държави (вкл. и като се изкарвал ту незаконен син на Шишман, ту на Стефан Лазаревич, ту на имп. Сигизмунд) разстроили отбранителната сила на държавите-буфери срещу турците и още след края на управлението на сина на Хуняди в Унгария (Матиаш) започнало успешното тур. настъпление към центъра на Европа. Докато при иначе дългото управление на Сигизмунд и въпреки всичките му военни неуспехи турците си останали почти там, дето ги заварил като дошъл на власт.

Изброяването на преподаваните дисциплини в Цариград (не само в двореца Магнаура), което имаме като сведения не е изчерпателно, а само примерно. Така напр. в житието на Кирил от св. Климент Охридски е посочено: Но да речем Византия все още е съхранявала много познания напр. свързани с механика - пример за това е атрактивния трон на императора, който де издигал, фигурите на животни се движели и птиците пеели. Имаме и интерес към историаграфията - Генезий, а от съвремениците на Симеон от царския му период са и продължанието на Теофановата хроника, "семейството хроники на Симеон Метафраст". Тъй че възможностите обучение на Симеон в Цариград са били доста широки. Но тъй като се е готвел за архиерей, най-вероятно освен на елинските познания е наблегнал също доста на богословските науки.

Струва ми се, че това вече сме го обсъждали много пъти. Борис І до покръстването е носил титлата хаган/каган. Засвидетелствано е в наши и чужди извори - изброявали сме ги вече. Тази титла е равна на император, василевс, цар, кайзер, падишах и т.н. Навярно е ползвал и титлата хан/кан, която е равна на крал, рекс, султан и т.н., но за нея нямаме сведения. На печати се среща като архонт (от гр. ἀρχός, ὁ - предводител, началник, вожд Hom., Pind.) Борис І, Владимир и Симеон в началния период на управлението си са наричани княз. Лошото е, че източниците ги имаме в късни преписи и може да има редакция в титлата, но най вероятно си е била тази. Княза първоначално си е титла на независим владетел. Но емиаргоса Симеон решил, че трябва да "василевс на ромеите" и когато Петър І приел компромиса да е само василевс на българите то се потърсила друга "по-висока" титл в лицето на цар, която е производна от все още ползваната и от императорите титла кесар. Заради покръстването църквата е удостоила "посмъртно" княз Борис І с титлата "цар". Точно "цар" не се е наричал, но тъй като е имал титлата хаган, което е източен аналог на император ... е, доколкото цап също е версия на император, то Борис може да го наричаме цар, тъй като е носил титла-синоним.

Ами значителна част от виз. геритория е окупирана от българите. Роман І обаче не е в състояние да си я върне със сила, тъй че опитва с преговори. Симеон пък иска също мир, но мирния договор да включи, че завзетите земи стават негови. В по-далечна перспектива му се иска да стане виз. император. Но пък Симеон не може да превземе Цариград. Тъй че и двамата със сила не могат да постигнат желаното. Тъй че на Симеон не му остава нищо друго освен да търси начин да превземе и Цариград. Роман І пък гледа да му пречи - напр. подобрява отношенията си с арабите.

Миниатюрите може да показват визията на града и да са реалистични, без обаче да са да речем австр. планове на Никопол или Видин от 18в. Миниатюрите са малка картина, а не чертеж по мащаб. Освен това в среднов. Миниатюри се акцентува върху някои неща, чрез изобразяване, което няма нищо общо с една снимка на събитието. Напр. може главното действащо лице да е малко по-голямо от останалите, дори и иначе по ръст да е бил по-нисък. Или примерно две събития станали на стотици километри, но са изобразени почти едно до друго. Въпреки приближаването върху листа обаче може събитията да са изобразени точно.

Добре де, ама един от римските императори направил коня си сенатор. Това означава ли, че конят му е бил на едно интелектуално ниво с направения от ДС за депутат Божо? За гроба на Кубрат - ами при положение, че нямаме намерен хански гроб със скелет, защото в Кубратовия непременно трябва да има такъв? В региона, където е била Велика България да речем имаме погребален обряд, при който тялото се изгаряло на кораб в реката. При това положение не остава нито тяло, нито урна с прах. Да не забравяме и загадъчните девташлари.

Може и да са тапии за имоти. Даже е и по-вероятното. Разбира се не е задържително да имат връзка с бележките по тях. Ферманите за черкви са малко по-красивички и бутикови, но тай като беше посочено, че са намерени в черква, предположих, че може да е ферман от 19век, а по-серийното изпълнение да се дължи на големия брой строежи на черкви по тукашните земи от този период.

При миниатюрите винаги има елемент на схематичност и абстрактност. В случая това в далечината може да са някои от другите крепости, които в действителност не се виждат.

Ами неговият съвременник и колега император Лъв Мъдри за всеки случай предвидливо е пропуснал в своята "Тактика" да дава съвети как да се воюва с българите, а казва, че трябвало да се прави аналогия с писаното за унгарците. Това подсказва, че може да се е опасявал да не би съчинението му да предизвика проблеми с България.

Отбелязвам само, че има интересни съвпадения на миниатюрата към хрониките на Фроасар и Никопол. Покривите изглеждат особени, но ето оше една миниатюра, където ими източна интерпретация на нещо подобно.

Сведенията за това как е протекло образованието на Симеон във Византия са доста оскъдни. Понятието "Магнаурска школа" създава впечатлението че се касае за някакъв университет-конкурент на Охридската книжовна школа. По онова време не е имало ВУЗ в днешния смисъл на думата - студенти, общежития, лекции, изпити. В случая владетелят финансира група учени. Те пък обучават децата на владетели и висши аристократи. Имало е известна институционализация, титли като напр. "ипат на философите", но метода на обучение е друг. Тогава на преподавателя се гледало по-скоро като на гувернантка на ученика. Тъй че "студента" завършвал дори и да не усвоял нищо. Най-близо до тогавашното преподаване са придобилите популярност у нас "частни уроци" в положителния смисъл на това понятие. Ще рече, че е напълно възможно Симеон да е имал само един учител и просто да е ползал богатите библиотеки на Цариград. Казвам това, защото от кореспонденцията на Симеон се долавя известно идейно различие в научните възгледи с това, което знаем за виз. императори. Напр. в преписката си с пратеника Лъв цар Симеон иронизира астрологическите занимания на виз. император. Докато виз. императори за имали слабост към по-тайствените науки - кой към астрология, кой към имитативна магия. А възгледите на Симеон са по-рационални. За съжаление повечето от писматана Симеон І не са запазени и за съдържанието им може да съдим само косвено по отговорите на Николай Мистик и Роман Лакапин. Пак от писмата може да съдим, че Симеон е имал добра подготовка по риторика, но за разлика от ромейските си кореспонденти си служи с ясен, стегнат и кратък изказ.

Проблемът с Божо е, че начинът му на писане не просто не е научен, а дори е срам и за един лаик. Тъй по каквата и история да е специалист, резултата ще е един и същ. Що се отнася до писането на доноси този стил може да е перфектен и идеален. Като "учен" и автор Божо е гола вода дори в сранение с най-оплютите във въпросната книга от него писачи. Те поне се опитват да боравят с материя, която им е доста тъмна, докато Божо направо фантазира, без дори да вдене, че преди човек да почне да пише не е лошо и да прочете нещо.

Не мога да го прочета, но предполагам, че може да е ферман с който се разрешава строежа или ремонта на черквата. Горе в средата е султанската тугра, тъй че по нея може да се разбере кой е султанът. Тугрите на султаните

Най-доброто, което може да направим с агентурното "творчество", в частност това на агентите Тервел и Атанас е да го оставим на заслужена забрава. Може двамата да са проявявали завидно майсторство и професионализъм в писането на доноси, но историческите им писания са на ниско любителско ниво. На агент Атанас поне творчеството е сложено в графа "исторически роман", макар и да няма подобаващата за такава титла художествена стойност. Но да съсредоточим внимание на главния герой на темата познат във виртуалното пространство като Божо. Освен въпросът кой е той - Божидар Димитров, агент Тервел, агент Кардам, агент Телериг или агент Богомил често се пита и дали той е професор. Истината е, че професорството му е е една полуистина. Божо има научна степен, която съответства на професор. Така както премиер-министър е нещо близко до министър-председател, а Председател на Държавния съвет на НРБ е нещо близко до Президент на РБ. Иначе казано Божо е ст.н.с., но той като научен сътрудник звучи нещо като секретарка, той е предпочел по-престижно звучащата титла прохесор, нищо че неговата не е точно това. За да заглади споровете в обществото в крайна сметка един от нашенските съмнителни университети го удостои и с една съмнителна професорска титла. Така "мита за Божо" бе финализиран, докат оне дойде време да поручи продължение със сезона "Божо-министър". И сега няколко думи за книгата. Всъщност идеята е хубава - да се каже истината за някои измишльотини, които обаче успешно витаят из бълг. история. Разбира се Божо не се хвана да развенчава митовете продуцирани от БКП, в която доскоро членуваше, като този, как след преврата на 9 юни на цар Борис била поднесена на тепсия отрязаната глава на Стамболийски или че бай Ганьо е убил авторите си (двете са карикатури, а бай Ганьо е лит. герой и нито един от прототипите му няма нищо общо с убийството на Алеко Константинов). Но поне Божо някак избра крайната среда и не тръгна да развенчава "мита за Батак". Макар че що се отнася до последното, то качественото изпълнение е едно и също. Но докато при "мита за Батак" една невярна теза беше развита и нескопосно, то при Божо някои иначе верни неща изглеждат съмнителни заради произволното боравене с факти преминаващо в сгрешени факти и стигащо чиста фантастика. Тъй като проблемите с боравенето с ист. факти от Божо вече е разгледан за 9 мита ще се спра на няколко други особенсти на тази творба. Макар Божо да претендира за някаква научност на съчинението си, то трябва да се каже, че да се нарече подобно нещо любителско посание си е комплимент, защото предполага някакви занимания със съответните проблеми. Но при Божо подобно нещо няма. Той с подхода на журналист от жълтата преса смело се впуска в проблеми, които се опитва да ги разнищи исторически, макар че те се отнасят до друга материя. Напр. частта за годината на основаване на бълг. държава. Проблемът е, че заради обширността на познанието то не е съсредоточено в една наука, а е пръснато между различни, но това е едно условно деление, което не прекъсва естествената връзка. Историята се проследява появата, развитието и изчезването на една държава, но собствено не се занимава с понятия като "държава", "възникване на държава" и т.н. , а ги заема на готово от други науки. Тези пък науки ползват постиженията на науката история за да се занимават с понятия като "държава", "антифеодално въстание" и др. под. Тъй да се каже науките същуствуват в симбиоза. За това що е държава и в кой момент точно възниква има ред концепции. Годината на "основаване на Дунавска България" може значително да варира в зависимост от това към коя от тях ще се насочим. Ако приемем, че държавата възниква в момента на първото й признание от друга държава, а първото е това, което сме установили (независимо че може да има и други, за които обаче нямаме сведения), то в случая с България годината е точно 681. Същото е и с антифеодалното въстание на Ивайло. За да разберем дали е антифеодално, то трябва да си обясним последната думичка. За да е антифеодално, то трябва да е насочено срещу феодалната система, а не просто срещу някоя личност, която по съвместителство е и феодал. Следователно не е необходимо Ивайло да направи социалистическа или поне буржуазна революция, за да може въстанието му да е антифеодално. То би било такова дори и ако е насочено срещу феодалите (като такива, а не като конкретни компрометирани личности), напр. ако се опустошават имения, рушат замъци и др. под. без обаче въстаниците да си имат представа какъв нов ред могат да изградят при евентуален успех. Втори е въпросът доколко изворите ни дават данни за чисто антифеодални прояви на въстаниците. Но Божо не само не прави някакво аргументирано и научно развенчаване на митове, а даже се опитва да затвърждава някои откровени лъжи: Истината е, че основата на днешната историография е създадена точно преди 9.9.1944г. В този период е събрана и обработена почти всичката информация, с която боравим днес. Данните от няколко не много сполучливо проведени разкопки и издаването на няколко сборника съдържащи в основата си събрани на едно място пръснатите в разни издания от преди светлата дата извори са основните постижения за изминалите 60г. Истината е, че днес не знаем кой знае колко повече от това, което са прочели първите читатели на историята на Златарски - говоря за широката аудитория. Едва ли е случайно, че времето, което е извън историята на Златарски е просто един тъмен период - династиите на Тертеровци и Шишмановци, както и периода до времето на Паисий Хилендарски. Тъй че развитието на бълг. ист. наука умря с въпросната "шепа хора".

Прескачам въпроса за банкнотената революция на нашенската ханска хазна, тъй като не само не е имало банкноти в Европа, но дори и ценните книжа (чек, менителница, запис на заповед, акции и облигации) са неща, които се от едно по-късно време на разрастнал се стопански оборот в цяла Европа (по което време тук си имаме вече едно изобилно монетосечене и паричен оборот). Става дума за имитации на византийски, а не на български монети. Те са намерени на територията на дн. държава Македония. При имитациите проблемът е, че не винаги е ясно какво точно имитират и времето им може да варира с +/- няколко императора. Освен това има едни монети, които се свързват с цар Борис ІІ и брат му Роман. Обаче е малко спорно дали наистина са монети на тези владетели. С Византия е търгувано с виз. монети. В останалата Европа ситуацията е била като при нас ... тъй да се каже натурално евро. Шежувам се за последното. Значи - стопанството е натурално. ще рече, че всеки си сее, жъне, вършее, мели (с хромел), меси и пече хлебеца, а не го купува готов от магазина. Тъй като пък няма магазин, то занаятчиите, които правят някои по-спеиални нещица (грънчари, ковачи),но не и зърно, предпочитан да получат срещу изделията си храна и инструменти. От Византия се купували по-луксозни неща за радост на хана и харема му. Разбира се болите също купували това-онова за съпругите и наложниците си, тъй че търговците трябвало да пообиколят страната. Това е модела на тогавашното народно стопанство.

Трябва да се прави разлика между монетосечене и парично обръщение. За Охридския период на ПБЦ имаме схващане за монетосечене, като се правят имитации на виз. монети. Но дори да получаваме монети от Византия не означава, че има парично обръщение. Печати е имало и от тях има екземпляри - Тервел, Мавър, Борис, Симеон, Петър. Но не и парична размяна. Византия следва традициите на Рим. империя, а и е на пътя на коприната, но като цяло паричната размяна не е нещо характерно за Европа по това време. Замяната на нат. данъци с парични става едва когято бълг. земи са част от Византия и заради това се стига до едно от големите въстания. Всъщност освен липсата на монетни находки от паричен стопански оборот (не изолирани находища, като напр. накита на Кубрат) имаме и писмени сведения, че е имало натурална размяна и данъци.

За произхода и значението на името на Търново има раздел в т. 1 от "История на В. Търново", С., 1985, Изд. ОФ, стр. 378-385 и там са изброени споменаванията на града в наши ръкописи (на латиница и гръцки както днаете някои звуци са с проблемно разчитане като напр. Ъ) и начина на изписване. Опитах се да сложа част от избраяването, ама става на маймуница заради някои от старите букви, пък да ги изпусна или изменя пак не става.

Кеан/Реан и Салан са герои от унгарските наритиви. Те обаче са в т. 5, а него го няма в нета. Клайнер е бил монах в манастир на българската емигрантска католическа колония. От една страна той ползва широко унг. извори. Но съко така в неговия 2 том има някои данни за Чипр. въстание и въобще за Чипровци, които е черпил от оцелели бежанци от въстанието. Тъй че част от данните, които е ползвал може да са от изгубен бълг. ръкопис от Чипровската библиотека.

Ами когато на народа му върви, той е по-социално ангажиран и има по-малко време за кръчми - фитнес, участие в самодейни състави, козметик, фризьор, сауна, почивка, екскурзия, ходене на състезания за аматьори, на фестивали за аматьори и т.н. ... Въобще успехът стимулира стремежа за самоусъвършенстване. Когато е лошо човек бърза за кръчмата и не си губи времето с такива странични неща като бръснене, къпане, сресване ... Затова и не е случайно, че офиц. облекло за нашенските кръчми е анцунга (не в немския смисъл на думата - костюм) - с него са стъкмени както бедняците, тъй и разплутите овални снаги на новобогаташите.

Много българи работят в чужбина по няколко месеца и взимат повече отколкото за цяла година в България. След това си идват тук седят по кафенетата, ровят в интернет (има сайтове за търсене на работа, дори специализирани) за си търсят работа. Като похарчат спечеленото и си намерят работа за няколко месеца в чужбина - пак отиват зад граница. Ако си намерят постоянна работа взимат и семейството си и не се връщат. Тъй като това го прави активното население, няма пари за пенси - защото те идат от удръжките на работещите. Все пак хубаво е, че има и такива дето се връщат да си харчат парите тука, защото без тях ще рухне търговията и леката хранителна промишленост, а освен тях само туризма и транспорта са останали като работещи стопански отрасли у нас. Има работодатели, които плащат малко, но като дойде време да плащат и то им се вижда много и предпочитат да не дадат нищо. Естаствено хората напускат. В началото се намират бунаци, но като им тръгне славата, никой не иска да иде да работи при тях. Но те решават, че никой не иска да работи при тях не защото им се носи славата, че не плащат, а защото в България няма безработица. Иначе там където работодателя плаща няма такива проблеми, а където се плаща добре - там и да напусне някой за мястото му митинг от кандидати. Хората казват, че търсят работа, но търсят заплата. Който смята да не плаща или няма персонал, или който почва при него е отишъл да го краде. Това обяснява пък защо у нас има и доста пуснали кепенците (фалирали) работодатели от този тип. Та туй е мистерията с пълните заведения и незаетите работни места. А и при криза кръчмите винаги са пълни.

Ангел има и една хубава сбирка със снимки на крепости, но там са само снимки. Предполагам че е позната на повечето, защото е от няколко години.