Galahad

Аз лично не виждам смисъл да обсъждаме проблемите на други форуми, защото каквото и да се каже, няма как да ги променим. Форум иде от римското название за площад. Там хората са се събирали и са обсъждали разни теми по един по-свободен и неформален начин, отколкото в научните трактати. И всеки от участниците си е със своето образование, интелект и възпитание, които са различни. Тъй че вкарването на всички в шаблона на един е по-скоро невъзможно. Възможното решение е всеки да си избере събеседниците. В случая форумите, които да чете и в които да пише.

В смисъл според тебе скифатите, на които си сложил снимки са от олово? Защото досега обяснявах, че изобщо си нямаш на представа за какво говориш, защото си показал монети, които са от метали с по-голяма твърдост и по-малка ковкост от златото. При това положение излиза, че според теб си сложил снимки на оловни скифати. Колкото разбираш от нумизматика, толкова и от метали, сиреч - хич.

По тази логика матриците трябва да са били еднодневки и да се се правили за деня. При тези темпове на ръждясване, които си описал. Това, което си написал за скалата на Моос предполагам е защото днес е петък и се решил да напишеш нещо, на което да се посмея. На първо място аз сравнявам свойствата на златото не с оловото, а с материала, от който са направени скифатите, които ти показваш. Медта е с по-голяма твърдост, а тъй като в монетите не е в чист вид, в зависимост от примесите се променя. Някои скифати, като напр. българските имитации наистина съдържат олово, но то не е като при печатите, а е примес с мед. Освен това има и други по-диференцирани класификации Напр. по (Vickers): злато VHN 10 = 30-34, сребро VHN 100 = 61-65, мед VHN 100 = 77-99. Иначе по скалата на Моос стъклото е с твърдост 6-7 и по твоята логика излиза, че шансовете на желязна матрица да се счупи в стъкло са по-големи отколкото ако се удари примерно в мед. На второ място в случая е от значение ковкостта, а златото е най-ковкият метал. Благодарение на това от него още в древността са се правили тънките листове използвани за позлата примерно на куполите. Пък нали в случая все пак работим с чука. Релефното изображение на хистаменоните е съвсем различно от това на хиперпероните. Със спама на Романа няма какво да се занимавам. По правило той си няма на представа какво точно лепва. В случая е взел нещо директно или индиректно от уфолози. Първо колоната е най-известната, но не единствената. Гредите в храма в Канарак също не са корозирали. Тезата, че колоната е изработена от материал от извънземен произход е изоставена отдавна, след като са проведени изследвания и е установено, че не е така. На уфолозите не им изнася и затова предпочитат да пропуснат да споменат подробностите за по-новите изследвания. Разбира се има и много по-дребни предмети съхранявани из музеите, но големите обекти на открито предизвикват по-голям интерес по понятни причини - заради щетите, които корозията причинява именно по такива обекти.

Въпросът е дали в изворите пише точно това, което твърдят някои изследователи. Или работата е като с Готския топарх, дето трябвало да пише за остатъчна българска власт на север от Дунава, ама никой не може да посочи конкретен откъс, който да позволява да се направи някакъв по-категоричен извод. Идеята е, че като се погледнат изворите се оказва, че сведенията изобщо не са така категорични и навяват на сериозен размисъл дали написаното в изследвания като цитираните е вярно.

Колоната на Чандрагупта не е корозирала за 1500г., което показва, че това не е естествен процес на стареене на желязото, а резултат от въздействие на други фактори. Ако разполагахме 30-40 000 отпечатъка, дори 3-4 000 или 300-400 - тогава ако приемем, че е била достатъчно здрава. Но при наличната бройка на какво основание се прави извод, че матрицата непременно е била толкова ръждясала, че не може да отсече 3-4 екземпляра. Отделно, че златото е сравнително мек и пластичен метал, което също не е в полза на твърденията ти. Хистаменонът по правило има много по-фина изработка на надписите, за разлика от скифатите от друг метал. Тъй че дори в рамките на този вид монети металът е от огромно значение какво точно може да е изобразено на монетата. Скифатите наистина са тънки, но извити монети, което е резултат от по-различна технология на изработка, тъй че изобщо не са някаква база за да се правят изводи въз основа на тях. И отново обръщам внимание, че на печата има само надписи. А също и че всички изследователи са определили тези обекти като по-особени, дори условно да ги наричат монети. Това, че надписите са четливи, не означава, че няма наклони, непълноти и др. под. Даже напротив - дискусията дали първата буква е Зита или Кси е показателна, че качеството на отпечатъка и четливостта не са толкова безпроблемни.

Ресавски е прав. Макар на доста места, вкл. май го имаше и в многотомната история на БАН, че Тодор Светослав е получил Бесарабия, изворните данни в подкрепа на това твърдение са доста съмнителни. Тъй че е по-удачно да не се изброява литературата от наше време, в която го пише, а да се направи изброяване и коментар на данните, въз основа на които се прави такъв извод. Като цяло след татарското нашествие в условията на вече утвърдил се в цяла Европа развит феодализъм, на север от Дунава се оформят Влашко, Молдова и Седмоградско (Загоре или на латински Трансилвания). Но феодалния сепаратизъм си е доста силен и при Тодор Светослав. Тъй че ако са били негови, то възниква въпросът кой е управлявал Бесарабския домен. В смисъл дори да е дадено на Тодор Светослав, по-скоро той е управлявал чрез наместник, а не лично по понятни причини. Но разбира се да видим какви са аргументите. Някои вече се споменаха и както се вижда се доста мъгляви.

Е, то и аз не разбирам какво искаш да кажеш - че отпечатъка е неръкотворен образ, появил се по чудодеен начин?!? Ето матрица да восъчни печати на цар Петър І, която е дори малко по-раншна от Сермон и корозията не е причинила по нея съществени вреди. Как са изработвани монетите през средновековието е едно, а второ е как е можело да се изработи едно менте в края на 19в. с оригинална матрица.Не е задължително матрицата да е била непременно в земята. Може примерно да е била в кутия и зазидана в някоя стена или пък да се е пазила в някой манастир. Има примерно предание, че последния печат на ВБЦ се е пазил в манастира "Св. Троица" край Велико Търново. Аз не случайно използвам само матрица, а не булотирион (става дума за специални клещи за отсичане на печати). Защото може да е ползвана матрица, но да е направен примерно с менгеме или нещо подобно. Сега да се върнем на монетата на Василий ІІ, която пуснах. Добро състояние, но се вижда, че носовете на двамата и ръката на Василий ІІ не са излезли добре, което е резултат от недоброто запълване на матрицата при притискането. Монетите от 13-14век са по-различни визуално - при тях образите са по-скоро като комикси, т.е. са очертани с контур, а липсват по-плавните форми от монетата на Василий и Константин. При контурното очертаване дори да не се запълни добре матрицата с материал рисунката си е пълна, а просто на места контура е по-нисък. При по-плавните форми ако запълването не е добро, направо липсват определени части, като напр. пръстите на Василий ІІ. При печата на Зермо(н)/Ксермон/Сермон (при печатите заради недостатъчно място не са слагани всички букви, затова в публикациите, липсващите букви са изписани в скоби) обаче има само текст. Явно не в идеално качество, щом се прави уточнението, че въпреки всичко бил четлив. Ще рече, че дори да се се изпълни матрицата с материала при притискането, то пак има отпечатък, втори е въпросът какъв е точно релефът. Тъй като има доста неизвестни, то в случая е полезен технолог по металите и електронен микроскоп, защото те може да хвърлят малко повече светлина точно как е изработен отпечатъка. Не че ще може да направи пълна и точна биография на отпечатъка, но може да се изяснят някои неща, свързани с изработката. Това пък би позволило да се отсеят някои предположения. Обстоятелството, че има спор дали първата буква е Зита (Ζ, ζ) или Кси (Ξ, ξ), показва, че отпечатъка не е чак толкова качествен.

Ситуацията с нумизматиката у нас е като с проституцията - хем не трябва да я има, хем я има. Оттам и доста сложната ситуация с кетапите за нумизмат. От една страна това е една почти забранена дейност, от друга страна монетите като основен датиращ елемент трябва да се познават, което ще рече, че някой трябва да обучава тези, дето ще ги разпознават. Тъй че у нас по същество се провежда във ВУЗ-овете нещо като курс или направо да го кажем кръжок по нумизматика. Тъй като обаче все някак трябва да формират преподавателски кадри, които да провеждат това обучение решението е намерено в квалификации в чужбина. Тъй че на практика нумизматите с кетап са минали на някакви обучения и специализации в чужбина. Затова не се изненадвайте, че в биографиите им неизбежно присъства обучението в чужбина. Ето как изглежда монета на Василий ІІ, за да се види дали тя прилича на тези, дето Върбанов ги е закачил: Обърнете отново внимание сега на печата - да забелязвате на него изображение на хора?!? При изображение на хора има плавно преминаване в дълбочина, но при печата само с букви това не е необходимо.

Хайде да видим ще признаеш ли, че българите по времето на Вълко Червенков и Тодор Живков се чувстваха като лирическия герой от стихотворението на Ботев. България през комунизма беше тоталитарна, но не и авторитарна държава. След като Тито успя да се измъкне от обятията на Матушката, Задунайска губерния вече нямаше дори формално едноличен държавен глава, а се управляваше от олигархичен съвет (първо Президиум на Народното събрание, после Държавен съвет), където "вожда" беше сведен до пръв сред равни. Само в изключителни случаи Живковата конституция допускаше да му се присвоят диктаторски правомощия - първо НС делегира правата си на ДС, а после той на своя Председател. Сиреч и тогава като сега България си е била олигархия. Тъй че Партията лесно критикуваше падналите вождове при зелена светлина от Кремъл - първо Живков разкритикува и смени на поста Червенков, а после и той на свой ред беше изключен. Тоталитарната държава обаче се стремеше към тотален контрол - да притежава всичко и да контролира всичко. Гражданите нямаха право на частна собственост, а на лична собственост - т.е. само на лични вещи като малките деца. Затова може да намерите много критични материали за някой паднал от власт другар, но трудно ще изкопчите признание, че хората са се чувствали като Ботевия герой. Просто държавата искаше да контролира и чувствата на хората и той нямаше право да се чувства така. Та да видим как Стефан ще заяви, че Ботевия герой се е чувствал като повечето българи по времето на Живков?

И кога през соца се е пускало такова нереволюционно стихотворение преди да умре Брежнев? В смисъл някой да се жали от социалистическия живот, а не да пуснат стихотворението на Ботев, че през турско е било лошо. Да напомня, че тогава имаше художествен стил социалстически реализъм - героят трябваше да е доволен от настоящето и оптимистично настроен за светлото комунистическо бъдеще. Романът Тютюн е доста показателен какво може да се случи, ако "принципите на стила" не са спазени - наложило се е направо да бъде пренаписан. 1985г. беше времето когато БКП правеше опозиция и бизнесмени с онези куфарчета. Така Блага Димитрова дето се беше съдрала да възхвалява Партията, Димитров и Ленин стана новоизпечена дисидентка. Както и Желю от преподавател но научен комунизъм беше набързо изкаран философ. След 10 ноември 1989г. видяхме как дори Тодор Живков беше изключен от Партията. Ама докато беше жив Брежнев що не пратиха Тато в пенсия? Нещата се прости - репресиите са в началото, защото хората са направили своите публикации и са известни в обществото като потенциални лидери на антикомунистическата съпротива. След това просто не могат да публикуват нищо, тъй че нови просто няма. По-точно не са известни. Дори някой да разлепи нещо всичко си остава на местно ниво. В епохата на перестройката кадри на Партията се преквалифицираха в демократи и им се фабрикуваше либерално минало. Ама такова, което да излезе наяве в бъдеще. Например акристихът повечето хора не са го забелязали, но когато дойде светлата дата той може да бъде посочен и човекът да излезе борец срещу комунизма и живковизма.

Тъй като стана съвсем ясно, че изобщо си нямаш представа от нумизматика, ще ти го обясня по-просто. Това, че готвача в ресторанта стърже сирене върху салата съвсем не означава, че произвежда сиреното в кухнята, а още по-малко да отглежда там и крава. Един много прост пример. Българските имитации от времето на Калоян и Борил се отличават от латинските и тези на византийските градове по това, че в тях има повече олово. А сега като вещ нумизмат обясни как разбираш колко олово има в една монета?!? Любителите-нумизмати не изследват монетите, а просто ползват информацията наготово от каталозите. За тях е достатъчно да знаят как да отличат ментето, което визуално мяза на това в каталога от оригинала. Има други, дето се занимават с изследванията. За една част ползват собствени знания, за друга - други специалисти. В случая тъй като става дума за по-особен случай трябва и допълнителна информация за да се каже нещо повече. За да се получи отпечатък не е необходимо металът за запълни релефа на матрицата докрай. Достатъчно е притискане от двете страни, за да се получи отпечатък. Тези неща, дето ги говориш биха имали някакво значение ако имахме снимка с доста висока резолюция на обекта. А такава няма. Тези, дето евентуално са го виждали, казват, че може и с матрица за печати. Ти не си го виждал, тъй че мнението ти няма никакво значение. Разбира се всеки би могъл да пробва като притисне примерно пластелин с две матрици с релеф подобен на печата и да види дали е необходимо за да се получи отпечатък и от двете страни непременно металът да изпълни целия релеф. Това има значение за да види какви глупости пишеш.

Със същинските земи на Самуил проблемът е ясен, ама той няма нищо общо със Самуил, а с това, дето се е случило между 1945г. и сега. тамошните научни дейци-доносници са стигнали до там, че са махнали дори мраморния амвон от "Св. София" в Охрид. Предлогът е, че е бил турски, макар такави амвони да има изобразени в средновековните ръкописи, а също има запазен такъв и в подопечната на Охридската архиепископия епископска катедрала в Стаги. А причината е, че на него пише: архиепископът на България. Тъй че с БЮРМ е изключително проблемно това което се публикува. По точно има доста разкопки, резултатите от които не са публикувани или са публикувани само частично. Тъй че какво е намерено и какво не е намерено в БЮРМ е материя в пълно информационно затъмнение. За мен лично биха били интиресни едни разкопки във Видин, който е значима крепост от края на ПБЦ, а също и от ВБЦ. Баба Вида е само замъкът на крепостта - т.е. нещо като разрушеното сега Барут хане във Варна или Царския дворец на Царевец. Сиреч е малка част от средновековния град. Доколкото тамошния епископски център е изключително значим и изглежда под негов контрол са били дори земите на север от Дунава (сиреч тези българи, за които се говори в унгарските наритиви), то е изключително интересно какво ще изскочи при разкопки като останки, надписи, монети ... Е, София уви не даде кой знае какво, но засега е разкопана само една улица и няколко участъка. Та при липса на прилични по обхват разкопки в някои от най-значимите градове от края на ПБЦ и началото на ВБЦ позицията ми относно някакви кардинални обобщения няма как да е с доста едно на ум. За имитациите смятам, че поне една част може да са продукт на централната власт, защото са сравнително доста разпространени в сравнение с намерени въобще като брой монети от тази епоха у нас. И е малко съмнително, че централната власт ще остави частни лица да секат и въртят свои монети в големи количества. Разбира се вероятността ще намаля или расте това да е така в зависимост от това дали при проучванията в бъдеще в значимите центрове от онази епоха ще се открият още такива монети или пък не. Дали може отпечатъка да се направи с матрица за оловни печати всеки може да експериментира и сам - парче пластелин със съответната дебелина и две релефни плоскости подобни на тези на печатите. Притиска и гледа. Е, ако има излишно злато и излишни пари да направи матрица като тази на отпечатъка от рисунката, може пробва с тях. Трябва да се има предвид, че не са открити 30 000 такива златни отпечатъка, което ще рече, че не е много лесно и при експеримента трябва да се вложи и малко усърдие и желание да се постигне резултата. Предполагам, че повечето са се сетили, че това е иначе материя от компетентността на специалист по металите, а не на нумизмат или сфрагист. И да се върнем на златната монета. Та през вече далечната 1961г. излиза често споменаваната статия на Герасимов за златните пластини, с която настъпва края на идеята, че това са монети. Според него тези пластинки са практически непригодни за парично обръщение, метрическите данни не отговарят на нито една монета от тази епоха на Балканите, в надписа е споменат Зерино,а не Сермон, това е съвременна фалшификация. (Т. Герасимов, Мнимите златни монета на българския военачальник Сермон, Изв. на Археологически институт. 1961. Т. XXIV. С. 97 — 101.) . Вече след това излиза през 1986г. многократно споменатата в темата статия на Йорданов. И през 1990г. в издадената от Юрукова и Пенчев книга Български средновековни печати и монети пише, че названието на Шлюмберже е оборено през 1961г. от Герасимов. Тъй да се каже, е станало новата утвърдена теза по въпроса. Според В. Лоран пластинките са автентични, но се съмнява, че са монети. За популярността на идеята, че са монети е допринесло включването на пластинките в авторитетното ръководство на Енгел и Серюр като начало на българското монетосечение (естествено няма се предвид анонимните монети, а тази, които носят името на владетеля). Но те просто са ги включили на база на публикацията на Шлюмберже. В най-общи линии това е научната сага. Иначе по въпроса са писали още доста знайни и не толкова знайни автори. Но повечето не се занимават с някаква теза, а просто ги споменават - преди 1961г. без уговорки, след това с доста уговорки.

Да, използваният термин е "български имитации". Под него се включват монетите както от времето на ПБЦ, така и от периода на управлението на Борил и Калоян. Но не е изключено да са и продукт на централната власт, която използва подобието за да направи монетите "по-конвертируеми". В смисъл византийските са по-познати и това ги прави по-търсени. След превземането на Цариград имаме и латински имитации, макар да е ясно, че бароните са имали монетосечене в своите земи. Тъй че нещата не опират до неможене. Но в началния период на Латинската империя има имитации на византийски монети.

Първо няколко думи за глупостите, макар много да се съмнявам, че ще приключат. Нормално е когато нещо е употребено да се ползва след това местоимение. Не само за удобство при по-дълги названия, но и за да се избягват повторения на една и съща дума. След като в началния постиг е употребено БС и по-натам не се говори за друг форум е съвсем нормално да се използва другия форум, особено ако се коментира отговор, в който е написано БС. Втори е въпросът, че на БС не са се скъсали да споменават БГ-наука та от съображения за някаква реципрочност да се нарущават лексикалните правила и вместо обичайните местоимения да се повтаря БС. Това, че коментара даде повод и поле за изява на форумния спамаджия да се включи и в тази тема е доста неприятно, но повечето са свикнали и не му обръщат внимание. Може би трябва да съм поласкан, че излезе, че е мое откритие, че златните пластини са отсечени с печат за моливдовул, но се опасявам, че тези, дето са го казали преди мен са доста известни, а и са го публикували твърде отдавна. Това не е пуснато от Иван Йорданов за сефте, а той просто предлага версия за появата му като фалшификат. Че е отпечатък от моливдовул обаче го пише още Дуйчев (Проучвания върху средновековната българска история и култура, Изд-во Наука и изкуство, 1981, стр. 29-31). Върбанов доколкото разбирам е чел една руска статия за сеченето на скифати или неграмотния преразказ на български, дето се появи някъде и затова все се върти: През средновековието са сечени монети, наречени скифати, те са били корубести като крастовичките, краставичката съдържа 99% вода ... Доколкото работата със златните пластини се изясни доколкото е възможно при сегашните обстоятелства то предполагам, че думата за монета, която макар и да не е златна, но повече би развълнувала аудиторията е фолис. И по-конкретно за т. нар. Анонимен фолис клас 2. Той се датира в една доста широка граница - 976-1030г. и именно той и още няколко анонимни типа се предполага, че са български. От този тип са намерени в региона на Сремска Митровица към 21 монети. От едната страна е образът на Христос, а от другата има 4-редов надпис Христос цар на царете подобен на тези, дето са на византийските монети. При част от имитациите, които се считат за българско монетосечене намерени в дн. Сев. България правописът не е особено изряден и се счита, че този който го е изработил ако изобщо е бил грамотен, не е бил много наясно с ромейския. Тъй че заподозрени монети за български от времето на края на ПБЦ има, но те не приличат изобщо на златните пластинки на Сермон.

Има ли смисъл от сайтовете и дали има икономическа изгода за стопаните им са два съвсем различни въпроса. Защото адресатите на ползата са различни. Повечето сайтове дават безплатна информация, която иначе може да се получи доста скъпо за българските доходи от печатни издания, а българските библиотеки не могат да се похвалят с особено богати фондове. Освен това там може да се публикуват неща, които макар и косвено да ползват мнозина, пряко са интересни за един ограничен кръг от хора и публикуването на хартиен носител е крайно неизгодно. Така че за читателите несъмнено има полза. За стопаните в зависимост от това какво целят и какво правят също може да има полза. Ако искат да тиражират разни неща, това е по-удачния вариант, защото разходите са малко, а много повече хора имат достъп, отколкото ако е на хартия. Ако целта е да имат и печалба от това нещата са по-сложни и зависят от съчетаването на това което искат и това което правят. При разминаване резултатите може да са доста разочароващи за тях. Но няма как да правиш едно, а да очакваш да стане друго.

Тодор Комнин е пуснат, ама ослепен. Той не само е потомък на Иван Владислав, но също така е коронован за император от титулярния архиепископ на България. Търновската и сръбската архиепископия са резултат от отцепването от Охридската, а не от Цариградската църква. Освен това има един интересен пасаж, на който не е отделяно много внимание - че Комнин е започнал да устройва своята държава по "варварски образец". Ще рече, че има отклонение от византийските държавни традиции и то с опция то да е в полза на българските. Аз за родословието на царица Елена пише Божилов в просопографията на Асеневци. Според него там като нейни предци са изобразени Теодор Комнин и Ана Комнина. При все, че самия Иван Александър се пише - Асен, но пък брат му се пише Комнин.

Нали се сещаш, че точно един от въпросните корифеи за които говориш е този, дето казва, че това е отсечено с матрица за оловен печат? При това за разлика от повечето други той е писал доста по-обширно по въпроса за тези златни отпечатъци. Другото си е твое съвсем необосновано мнение. А с изброяването на названия я свърши като оня, дето от цяло стадо овце хванал кучето; сиреч изброил си куп названия, ама не и това, което го има в по-новите изследвания. Що се отнася до сър Стивън, той дава в библиографията си едно по-късно издание, където няма изображение Schlumberger, G. L'Epopée Byzantine. Paris, 1896–1905. Там пише това: Сиреч нищо повече. Думата номизма както посочих е използвана от друг автор, а книгата му е от 2013г. и е свързана с виз. воен. органицазия по Дунава през 10-12в.

Трябва да отграничим няколко неща: 1. Титлата цар се признава от равните, т.е. от другите царе. Веднъж призната, папата и патриархът само коронясват владетелят с титлата, която има. Затова след като Симеон е признат за цар, а след това и Петър, то следващите по право са такива, а патриархът само ги коронясва. Петър и Асен искат Фридрих да признае царска титла и макар и доста сдържано, хронистите отбелязват, че императора отговорил положително. То друго и не може да се очаква, защото Исак Ангел отрича точно на него титлата император, а го брои само за крал, докато византийците не се стесняват изобщо на наричат петър и Асен василевс. Тъй че е логично Фридрих да предпочете взаимно признание с Петър, отколкото Петър и Исак Ангел да го таксуват за крал. Инокентий в началото прави опозиция, но после започва тактично да премълчава. Не на последно място това се дължи на обстоятелството, че "равните" не се стесняват изобщо да лепят пред името на Калоян император. 2. Дали Асеневци са претендирали, че са потомци на Комитопулите. Има аргумент да считаме, че не е било така - Иван Асен се жени за Ирина Комнина, която е далечна издънка на Комитопулите, което освен хубава булка му носи и сродяване с предишната династия. По родословното дърво на царица Елена изглежда, че именно по нейна линия е търсена връзка с предишната династия. 3. Дали е възможно да са били потомци на предишните династии? Ами все пак са били прониари и е възможно да са имали далечна родствена връзка заради браковете на синята кръв. Втори е въпросът дали са преки потомци с право на трона или са някакъв страничен далечен клон.

Историк, езиковед, нумизмат може и да са специалисти, но в различни области. Ще рече, че за някои неща може да кажат нещо, а за други не. За езиковеда е все едно дали отпечатъка е направен с матрица за оловни печати или е отлят, защото той се интересува само от текста. С оглед това, което дискутирахме повече светлина може да се хвърли примерно с изследване под микроскоп евентуално от химик, метарулг. В смисъл при изработката може да са останали някакви съвсем миниатюрни остатъци от материала на матрицата (ръжда) или от олово. Това няма как да се види с просто око. Разбира се метода не трябва да е диструктивен, защото ще се унищожи екземпляра, което си е някакво ограничение. Ролята на нумизматите е да отграничат обекта от релевантните за епохата монети или да го свържат с някоя група. Видях едно хаотично изброяване на монети от разни епохи, което по никакъв начин не допринася за напредък. В смисъл прие се по условие, че това е оня Сермон и почти нищо не се каза а дали е така. Сиреч ако е монета, тя трябва да е релевантна на епохата. Маджеро например говори за имитация на златна византийска номизма, ама то когато е имитация е подобие на точно определена монета, която е ползвана за образец. Стратилата като титул си го има и през VІІ-VІІІв. Наред с това, ако приемем, че стратилат е просто превод на българското воевода (в българските средновековни преводи от гръцки стратег го пишат воевода), то все пак остава въпросът, защо като е бил толкова патриот не е написал текста на български? Не следващо място каква е гаранцията, че въпросния Сермон не е примерно внук или племенник на споменатия от Скилица. Описанието, което е дадено показва, че матрицата не е била предназначена за такива отпечатъци, защото пластината е била прекалено тънка. По принцип златните монети и печати се отличават с по-високо качество, от една страна заради по-лесната обработка на материала, а от друга защото са с по-висок номинал, респ. за по-важни и представителни документи. Тъй че ако се твърди, че не са изработени с матрица за оловни печати, то какви са аналозите? Защото като изображение и текст има доволно голям брой подобни оловни печати. А българските златни печати са доста ограничен брой и при това от по-късни епохи. Но примерно печатите на Балдуин и Анри Фландърски са с доста отчетлив релеф.

Сайта на Дъмбъртън Оукс е един от най-хубавите и там са публикувани доста от печатите в каталога. В смисъл има печатите с изображенията. Има и още някои, но не навсякъде има изображения. Иван Йорданов има един Корпус на печатите на средновековна България, но е доста непълен - както откъм снимки, така и относно някои по-дискусионни печати. Най-проблемно е с печатите на българските архиепископи, епископи и патриарси. Но да се надяваме, че сега покрай цифровите снимки из нета ще му направи ъпдейт.

Както винаги самоуверено и напълно невярно. В Цариград се издава в. "Гайда" и там е първото публикувано стихотворение на Ботев - "Майце си". А като толкова знаеш кажи в кой наш вестник от комунизма е публикувано нещо подобно?!?

Така погледнато Османската империя ще трябва да е била образцова демократична държава, в която човешките права са се зачитали според всички прищевки на БХК - пеели са се песни за цар Иван Шишман, разпространяван е Царственикът (печатна сглоба на Спиридоновата и Паисиевата история), разпространявали са се песните на Чинтулов, стихотворенията на Ботев, Каравелов и Стамболов. Не че Османската империя не е била по-свободна държава от комунистическа България, ама това, че е можело по-свободно да се разпространява и дори публикуват разни неща не означава, че по същество не е тиранична държава.

Не говорим, че е печат, а че е отсечено с матрицата за оловни печати на стратилата Сермон. Това са две съвсем различни неща. Печата действително има шнур На сайта на музея Преслав има показан един калъп за отливане на ядра печати (оловни) и е обяснено как точно са се превили. През това ядро се прокарвала връвта и ядрото се притискало от двете страни (по-точно се удряло с чук). Тъй че ако се сложи в матрицата вместо оловно ядро за печат златно парче, то ще си стане златен отпечатък без дупка за шнур. В случая не е толкова важно колко голям корифей е изследвал печатите, колкото че те не са открити при редовни археологически находки, което значително понижава тяхната стойност, не на последно място и защото възникват съмнения, че са фалшификати. В смисъл при разкопки, в зависимост от местонамирането могат да се направят по-конкретни изводи. При находки с не особено ясен произход обаче вариантите са много повече. Сфрагистите може да се произнесат относно матрицата, т.е. да разчетат текста и да я датират. Но много неща, които може да се установят при намиране при разкопки няма как да се разберат, ако са с неясен произход. Освен версиите, които посочих, може да има и други. Например стратилата Сермон да е отсакъл с печата си няколко златни пластини за да украси нещо си - при разкопки обаче можеше да се намери това нещо си или останки от него и така да се разбере какво е. Напр. подарява икона и на нея са залепени няколко тънки пластини за да се вижда, че той е ктитора. При разкопките естествено не намират самата икона, а само останки от нея, по-точно металната украса - примерно сребърен ореол и златните пластинки, които са били отсечено за да се отбележи на нея кой е ктитора. При правилно провеждане на разкопките тези неща биха били открити разположени така, както са били на иконата. Сиреч в този случай просто е била спестена малко работа на златаря и с матрицата е бил отсечен монограмът на дарителя. Ако при редовни разкопки се намерят още такива златни пластини ще може да се каже нещо в повече. При науката изводите се правят на базата на наличните данни. Щом няма данни, то не може да се каже нищо повече. Другото са догадки, които може да са верни, а може би - не. Втори е въпросът, че някои се ограничават до известното, а други дават воля на фантазията си.

Така погледнато може ли името на един писател, журналист, режисьор от средата на 60те до падането на режима? Нещо от калибъра на Вазов, Ботев, Талев, Яворов? Или пък който да е направил нещо критично за комунистическия модел на управление и управляващия вожд? Има ли от този период издадена в България поема възхваляваща горяните или Евгени Босилков - нещо от рода на "Септември" на Гео Милев. Или пък "Песни за една страна" като на Вапцаров, ама възхваляваща борбата на чехите, поляците или унгарците срещу режима и васалното положение на страните им? При тоталитарната система за разлика примерно от за разлика от обикновената диктатурата има пълен контрол. Сиреч няма как някой да е против режим и да му даде достъп до публикуване. Издателствата, медиите, киното, театъра - всичко е под контрол на режима.. На второ място при подбора се залагаше на некадърността. Сиреч всеки един такъв "творец" беше наясно, че всичко дължи на Партията и Вожда. Големите личности бяха нежелани, защото техният талант е независим от властта и лесно може в един момент не само да се обърнат срещу нея, но дори да поведат и други. Показателно е, че в СССР по-изтъкнатите заварени и появили се личности умират предсрочно - Блок, Есенин, Горки, Висоцки, Гагарин. Или както се казваше за тях - мъртви служат на режима по-добре, отколкото като живи. Общо-взето всичко по-значимо е смазано в първите години на режима, а след това на друго просто не му е позволявано да вирее.

Сред забавните пикантерии на Златарски от типа на Симеон І = Черноризец Храбър, св. Иван Рилски = Йоан Екзарх е и тази, че севастократор Калоян е цар Калиман ІІ, плод на брака на севастократор Александър и неизвестна дъщеря Стефан Първовенчани. За ДНК проучването - то дава родствена връзка, но не някакъв акт за раждане. Болярите са се женели помежду си, тъй че може да има еднакви гени, но лицата да са от два паралелни клона с общ прародител. Що се отнася до връзката на Асеневци с владетелите от ПБЦ, тя си остава хипотетична. В смисъл, че Калоян може да е писал на папата, че те са заемали преди него поста цар на българите, а папата да го е схванал като да са му били роднини. Възрожденските историци правят връзката, ама писанията им не намират потвърждение. В смисъл, че е възможно Асеневци да се потомци примерно по линия на Косара и Константин Бодин или пък на Иван-Владиславовите наследници, но нямаме данни как точно върви родствената линия, тъй че на този етап си остава само предположение. Няма такова проследяване, като примерно за връзката на сегашния цар Симеон ІІ с Асеневци. Този Калоян, който е в св. 40 мци е бил облечен в дреха с орли. Това означава, че е имал някой от 4 най-високи ранга - цар, деспот, севастократор или кесар. Само те са носели като отличия орли. Червеният цвят показва, че е цар. Интересното е, че облеклото на Калоян от Търново прилича на това на едно от най-старите изображения на цар Калоян върху икона на св. Димитър.