Galahad

По сборника с фермани на Феридун бег София капитулира през втората деседневка на август на 1386г., когато бил пленен бан Янука. Възможно е Пловдив да е бил превзет през 60т-е години, а по време на мира, при който е сключен брака с Кера Тамара да е бил върнат на Шишман. Не от щедрост, а тъй като градът се намира между Балкана, Рила и Родопите, които били християнски и евентуалните турски гарнизони там са се оказали в "чувал". През 1386г. турците вече трайно са се били установили на Балканите и е нямало пречка да продължат напред към София, Варна и Търново (1386-1388) Не става ли дума за Мадитския митрополит, който е присъствал на един от съборите в Търново? Иначе в актовете на Царигр. патриаршия има доста данни за "прегрупиране" заради турското нашествие. Ами Мехмед е наблягал на делението: правоверни и гяури. Всъщност за дълго дори и западните пътешественици не се мъчат много да раграничат етнически христ. поданици на султана. За съжаление и той не сочи източника си. Така имаме едно много интересно сведение и два късни автора, които обаче не сочат източник. Приписва се на последния мегадукс на Византия Лукас Нотрас. И има нещо вярно в това. Католическата пропаганда също никак не си поплювала в лова на души. Ами Охрид е религиозен център, но не и политически. Докато през 1394г. Търново се намирал в район, който се оформял като потенциално бойно поле. И Баязид решил да се справи радикално - даточил патриарха, избил първенците, а малко по късно посякъл и Иван Шишман. Практически центърът бил обезглавен. По това време обаче Страцимир още е в добри отношения със султана и през 1394г. Търново бил посетен от престолонаследника Константин Страцимир и поставения от царигр. патриарх Видински митрополит Йоасаф. Просто първоначално се изпраща човек под предлог Търново да не е без архиерей, но на архиерея е забранено да се възкачва на "съпрестолието". Синтронът в черквите е стъпаловидно място в епископски храм, където сядал архиерея. Йеремия като архиерей не е имало пречка да стои на това съпрестолие. Тъй че в случая става дума за заемане на патриаршеския престол - като колеги патриарси предстоятелите на бълг. и царигр. църква са съпрестолници, тъй да се каже - колеги. Въпросът е, че за да се постави патриарх е било необходимо да се събере синода и да го избере. Освен това практиката е била синода да избира три кандидата, а царя да избира между тях. Тъй като Охрид на практика от векове били отдалечени от столицата, това се вършело от апх. събор. Освен това за да се избере търн. патриарх е трябвало титуляра да почине. По плочката от предполагаемия гроб на Евтимий в Бач. манастир той е починал през 1404г. Ще рече, че 10г. той не е можел да заеме престола, но и не можело да се постави патриарх. Но царигр. патриарх успешно се възползвал от бъркотията.

Основно са турските извори като се почне от най-старите и се мине през ползването им от по-късните тур. хронисти. Според тях освен СТ. Загора и Одрин турците са завзели и Пловдив, но според сръбските летописи това събитие се отнася към 1386г. - т.е. че е завзет по едно и също време със София. Затова него съм го изключил от завзетите градове. Периода е малко по-дълъг -3г. защото има спорове около точната година. Напр. за Одрин варира като според турските извори е по-рано, а според гръцките е по-късно. По-скоро просто тихомълком я е присвоил като се е възползвал от сполетялото я бедствие. Иерусалимския патриарх Доситей пише, че Цариградската патриаршия е присвоила Търновската едва през 16в., но не посочва от къде черпи информация. Но има доста данни, че още през 15в. търновския архиерей е митрополит, а не патриарх. Сулджукския (Румския, Иконийския - известен е под няколко названия) султанат в края си като начин на организация и набиране на армията прилича на христ. държави. Същото важи и за турските бейлъци от 14в. Османският бейлък набляга на наборната армия - некачествена, но многобройна. Така формира военна сила много по-голяма както от армиите на христ. държави, така и от армиите на останалите иначе по-големи и авторитетни турски бейлъци.

Израелски археолози откриха най-голямото съкровище от монети от времето на антиримското въстание, предвождано от Бар Кохба през 132-135 от новата ера. То се състои от 120 монети от бронз, сребро и злато.

Той има една от най-големите сбирки със средновековни постройки и стенописи, тъй че идеята да ги оформи в сайт е много добра.

След кризата причинена от татарските нашествия в средата на ХІІІв., в края на същото столетие за Второто българско царство настъпил период на политическа стабилизация. Въпреки че имало краткотрайни кризи след смъртта на цар Тодор Светослав и Михаил Шишман и последвалото краткотрайното управление на техните синове като цяло българската държава не е била заплашвана от сериозна външна опасност и дори са били полагани усилия да се възвърнат загубените в смутните времена територии. Началото на управлението на цар Иван Александър може да се счита за време на политически възход. Той успял да защити територията на държавата и установил династични връзки с Византия, Сърбия и Влашко. Българската църква също се опитвала да играе по-активна роля - бълг. патриарх заедно с охридския архиепископ признали патриаршеско достойнство на главата на сръбската църква, а през 1354г. търновският патриарх ръкоположил за киевски митрополит Теодорит. Но по това време започнали и сериозните проблеми на българската държава и църква. Около 1354г. изчезва от изворите името на синът на цар Иван Александър - Михаил Асен и това събитие може да го свържем с едно известие от Безименната бълг. хроника и сведенията на виз. автори за нападения на турците срещу бълг. земи. Особено тежък се оказал периода между 1364-1369г. когато унгарците окупирали временно Видин, савойците завзели ред крепости по Черноморието, а турците присъединили към завоеванията си Стара Загора и настъпили към Пловдив. Паралелно със загубените загубените държавни територии започнали да отпадат и епархиите на българската църква. След като савойците предали завзетите крепости по южното Черноморие на Византия, епархиите попадащи по тези територии преминали към Цариградската патриаршия. Пример за хладните отношения между Търновската и Цариградската църкви е и обстоятелството, че в писмото от 1367г. до охридския архиепископ, с което го канят да присъства на събор за единение с католическата църква не се споменава сред поканените да е и българския патриарх, макар че Йоан Кантакузин да твърди, че пред папските легати е изтъкнал необходимостта да бъдат представени и българските архиереи. Североизточните земи попаднали във обособилото се владение на деспот Добротица. В църковно отношение неговите земи попаднали на подчинение на Цариградската патриаршия. С решение на синода на Цариградската патриаршия от 1369г. първоначално Варненската епархия с подчинете й крепости Петрич, Проват, Галата, Кичево, Емона и Карвуна били поставени под опеката на Несебърско-Анхиалския митрополит. На 24 юли 1370г. на Варненския митрополит били дадени екзархийски права. През 1372г. крепостите Емона и Козяк били прехвърлени от Варненска епархия към Несебърската. Видинската област за периода 1366-1369г. била временно окупирана от унгарците, но Иван Александър успял да си възвърне властта над нея. Сред смъртта на цар Иван Александър обаче, управляващия областта негов син Иван Страцимир се обособил като независим от цар Иван Шишман владетел. През лятото на 1381г. Иван Страцимир предприел още една враждебна стъпка спрямо търновското царство, като поискал йеромонах Касиан да бъде ръкоположен за Видински митрополит от цариградския патриарх Нил. Желанието му било удовлетворено и така тази епархия била присвоена от Цариградската патриаршия, а на намиращия се във Видин митрополит ръкоположен от търновския патриарх било наредено да преустанови дейността си. Касиан след като подпомогнал да бъде ограбена Търновската патриаршия, се проявил и като убиец, тъй че Цариградската патриаршия се принудила през 1382г. да го смени и бил ръкоположен йеромонах Йоасаф. През лятото на 1386г. турците превзели София и цариградския патриарх побързал да присвои и нейната епархия, като била поставена под властта на Видинския митрополит. На 17 юли 1393г. Търново било завзето от турците. На следващата година патриарх Евтимий бил изпратен на заточение, 110 от търновските първенци били избити, а част от населението било изселено. Цариградския патриарх Антоний побързал да се възползва от сполетялото града нещастие, за заграби и центъра на българската църква. През август 1394г. в Търново бил настанен прогонения от епархията си мавровлахийски митрополит Йеремия. През 1395г. патриарх Антоний възложил управлението на Мавровлахийската митрополия на протопоп Петър с поръчението да се опита да прогони тамошните епископи и да станело възможно Йеремия да се върнел там, ако не се случело нещо „по-полезно”. В синодално решение от 1402г. Цариградската църква се говори вече за митрополит на Търново, а няколко години по-късно в писмо до охридския архиепископ цариградския патриарх пише, че епархиите й били минали на негово подчинение. След битката през 1409г. между Муса Кеседжия и султан Мехмед Крисчи станала недалеч от Цариград охридския архиепископ Матей се явил в Цариград при патриарх Матей І и император Мануил ІІ и си издействал хрисовул, с който били признати правата на Охридската църква над Видинска и Софийска епархия. Но след като двамата църковни предстоятели починали, цариградския патриарх изявил претенции към Видинска и Софийска епархии. По нареждане на охридския архиепископ гревенския епископ Неофит изпратил протестно писмо до цариградския патриарх и още едно до императора, с които напомнил, че българската архиепископия владее тези епархии със съгласието на светската и църковна власт на Визнтия.

Ами при събарянето се унищожава история. Мавзолея на Г. Димитров беше един емблематичен паметник за половин век от бълг. история - грозновата мрачна сграда посветена на култа към личността. Вярно е, че вилнежи е имало и другаде - напр. по време на революциите в Англия са били разпилени костите на кралете в Уестминстърското абатство (сега има саркофазите на кралете, но в един има само черепи, в друг само кости от крака), а също гробниците на фр. крале в кралския манастир Сен-Дени или Светата капела (в нея се е пазел трънения венец на Христа). С мотивите, че загрозявала пейзажа била взривена най-голямата Московска катедрала "Христос-Спасител". Но като че ли у нас най-усърдно се руши миналото, защото се срамуваме от него и искаме да го забравим, но който забравя и повтаря грешките си. Но представете си на какви би приличала София ако бяха бутнати "Св. София" и "Св. Георги" - един хилядолетен град пълен със сгради в стил "социалистически реализъм". Друг е въпросът със самите паметници от типа примерно на оня на съв. армия. Те са възпоменание за несъстояло се събитие - освобождението ни от съветската армия. Но това второ освобождение на драго сърце бихме го пропуснали и да си останем с Македония и Беломорска Тракия в границите. Да не говорим, че доста творения от този тип са и доста грозноватички. С тях може да се простим спокойно заедно с някои чешми-паметници от по-ново време. Този тип паметници най-често са предназначени да се бутат като се смени властта. И така векове наред навсякъде по света. Те са просто една политическа поръчка и стават непотребни като им мине времето.

Най-вероятно познатото ни Търново е резултат от сливането на два града Търново и Трапезица, като свързващато звено получава името Нови град. Нещо като Буда и Пеща, което на времето е било 2 града - Буда и Пеща. През Средновековието селищата са били доста по-малки, но пък по на гъсто. Не е имало автобусен транспорт и ако са живели в мегаполис е трябвало деня им да минама дамо м отиване и връщане до нивата, без да могат да я обработват. Девинград е по-отдалечен и затова е останал и по-обособен. Иначе за Царевец вече имаме тема във форума и стана ясно, че е заселен още от античността. На Трапезица това лято се правиха мащабни разкопки и може бе след 1-2 години ако продължат ще може по-ясно да кажем какво е било. Тъй като Царевец е бил заселен от турците и старите сгради са използвани за материал за нови е бил по-малко запазен. Но Трапезица не е била заселена от турци, но пък самите турци гледали с неодобрение ако българи се качват на хълма. Тъй че хълмът е останал по-добре запазен. Верно е, че някои от черквите са сред по-добре запазените сгради - 3,13,14, докато от светските в по-добро състояние е само сграда № 1 (номерата са по реда на разкопаването им), която неотдавна беше обявена за "Замъкът на Асеневци" (всъщност е укрепление пазещо главният северен вход на Трапезица - снимка). Тъй или иначе сега около сгради 1 и 2 излизат още от земята. А също и на изток (прикачената снимка). Сезона свършва и да се нядяваме, че ще пуснат някаква по-сносна итформация - колко и какви сгради са разкрити, а не разни дивотии от рода на "намерено уникално копче серийно произвеждано във Венеция". Иначе версии за името на Търново бол. Според Петър-Богдан Башев идеро от Три-нова, т.е. трите нови града. Другото, което е изложено в пътевоодителя на града от началото на ХХв. и май най-смислено се свързва с Трън като се прави паралел с околните селища, много от които наистина носят имената на разни растителни видове - Горна Оряховица, Къпиново, Габрово, Дряново и т.н. Защото пък точно трън най-вероятно е свързано с т.нар. "Жидов гроб". По предание Търново е построено от великани наречени жидове. Та в "Жидовия гроб" бил погребан един от тях, дето като бягал се закачил на трън от къпина и паднал. Тъй като жид значи и евреин, то вариант на преданието е, че евреинът дето предал Търново на турците бил подгонен, закачил се на въпросния капинов трън паднал, бил настигнат и убит. Тъй или иначе не може да се каже със сигурност от къде иде името на града. Ефрем в "Канон-молебен за царя" говори само за Градът, което е станало причина някои изследователи са заявят, че ставало дума за неназован град. Но Градът (както би казал един поет с голяма буква) е название на столицата. В средновековните виз. извори много често това, което в нашите христоматии е преведено като Цариград е обозначено като "Полис" - "Градът". И тъй като Търново е претендирало да е Третият Рим, то е и съвсем нормално да си прикачи и титлата "Градът". То е нещо като "Библията", т.е. "Книгата". За Средновековието и Царевец не е малък град. Просто Търново след сливането на трите крепости е бил доста голям средновековен град. За "Св. Апостоли" на Трапезица предполагам, че е една от по-големшките черкви там (по-точно тази на втората прикачена снимка, която е в руини на по-преден план, а не по-запазената на заден). Ако не е тази, то ще е "Св. Иван Рилски", тъй като е част от по-голям комплекс, а край тях е имало манастир.

Много хубаво се е получило, но ми се струва, че поне отчасти не е била измазана. За декорация е служела подредбата на тухлите. За пример слагам линкове за някои от несебърските черкви - "Св. Архангели" , "Пантократор" и Алитургетос. Но в по-долната част май е имало мазилка - поне за определен момент от съществуването на храма. А иначе за около храма - ето изображение на поп Добрейшо на колене пред един от еватгелистите. Отнася се към ХІІв., но портрета си е дело на човек от низините.

През средновековието е било обичайно ако има поръчител, то авторът ако слага бележка с името си да напише и поръчителя си. В илюстрованите книги дори се изобразявал авторът как поднася книгата си на владетеля. И тъй като тук вече стигаме до момента, че у нас няма пълно издание на Мадридския препис и дори на Охридския, който си е у нас се сетих, че на Мириобиблион (руски форум за Византия) също тръгна дискусия за Мадридския ръкопис - по-точно за пълно издание на текста и миниатюрите. Слагам го като линк, тъй като там има обсъждане и на изработката на сборника.

Земите на север от Дунава по начало са много рядко споменавани в изворите - в Омуртаговите надписи, от георги Амартол във връзка с бягството на имп. Василий І от там, Константин Багренородни и другото е свързано с походите на Светослав. Има още това-онова, както и някои спорни дали имат връзка с някаква бълг. власт като т.нар. "Готски топарх". Положението си остава такова и след покоряването им от Византия. Северно от Дунава се намирала темата Месопотамия (Междуречие). Намерени са някои печати на нейните управители: Lord aid your servant Michael vestarches / and katepano of Mesopotamia (Господи закриляй своя служител вестарх Михаил - кетепан на Месопотамия). Michael. / Leon anthypatos patrikios and katepano of Mesopotamia Михаил / Лъв - антипат (проконсул(, патриций и кетепан на Месопотамия). Друг чиновник от тази тема е Христофор (Lord aid Christophoros, episkeptites of Mesopotamia). ῾Ο ἅγιος Νικόλαος. | Κύριε βοήθει τῷ σῷ δούλῳ / Νικολάῳ πατρικίῳ καὶ κατεπάνω Χαλδίας καὶ Μεσοποταμίας (St Nikolaos. | Lord aid your servant / Nikolaos patrikios and katepano of Chaldia and Mesopotamia) - проблемът е, че има още една Месопотамия и понякога трудно може да се разбере на коя точно е бил управтел.

Наричат ги "семейството хроники". През Средновековието не е имало авторски права и да речем е можело да препишеш историята на Златарски като тук-таме направиш някоя поправка (или просто пропуснеш някой текст, защото те мързи да преписваш и този пасаж) и да го пуснеш като твое произведение. Или пък да напишеш статия на тема: "Бил ли е цар Симеон в Цариград през 913 година?" и да я пуснеш от името на Златарски - тогава става Псевдо-Златарски. В много от случаите не е правено с лоши намерения - преписвачът е искал да направи нещо в ползу роду било като поправи нещо, което е считал за грешка, било да препише нещо, но за целият текст не е имал време, а понякога ползвал повреден в началото ръкопис, липсвало името на автора, а той просто сложил бележка, че е писал книгата, но в смисъл, че я е преписал, а изследователите са го разчели като претендент за автор. Не я е подправял. Някои сведения са взети от автори, които не са стигнали до нас. Другаде несполучливо се е опитал да съгласува изворите си. Макар да е ползвал някои извори, които не са стигнали до нас, не е имал под ръка чак толкова голяма библиотека. Някои манастирски библиотеки били доста богати. Напр. когато латинците подпалват кулата на Зографския манастир изгарят 200 книги. При все това в някои от зографските манастири може да се намери достатъчно литература да се напише история като на Скилица. Все пак историите ни от 18в. са писани на база съдържанието на ман. библиотеки - вкл. и тази на Блазиус Клайнер. Нали това не означава, че първо е написан в проза Ватиканския препис на Манасиевата хроника (защото е илюстрован), а после да е бил преведен в стихове на гръцки? Ами да речем Анатстасий Библиотекар, който за кратко бил и антипапа е преписал хрониката на св. Теофан. А хрониката на Скилица е продължение на тази. Теоретично всеки ръкопис е можело да бъде илюстрован, което не значи, че е лесно, защото всичко си е ръчна изработка и ако миниатюрите са много е доста скъпо. Зонора не е имал никакво наверение да поравя фалшификации на Скилица, а е правел същото като него. Тъй като обаче не сме запознати с всички извори на Зонора понякога е трудно да се разбере дали написанато е взето от неизвестен извор или Зонора си е мислел, че оправя словореда на някой от познатите ни.

За християнството бедите, които ни сполетяват са отплата за нашите грехове. В случая е направена връзка между концерта на Мадона и обръщането на корабчето. По-удачно според мен би било да се търси връзка между днешния стремеж за бързо забогатяване на всяка цена и използването на старо претоварено корабче, което се е обърнало. Но навярно е потърсена връзка с протестите на поляците - народ, който бе сред първите от източния блок поели по пътя на демократичните реформи. Тъй че в изявленията на митр. Николай няма нищо неевропейско. Но родните олигарси и техните медии много се боят от всякакви протести, защото подобни неща като почнат дори с религиозна насоченост, често превръщат раята в народ. Що се отнася до папата. Схизмата е вдигната, но тъй или иначе Изтокът и Западът все още не са обединени. А що за стока беше папата, на който било дръпнато килимчето - ами той се разцелува с атентанора си, но продължи да вижда "българската следа", макар не българския, а италианскияг съд да оправда българите и то не защото вината им е недоказана, а защото са невинни (в Италия съдът може да оправдае като невинен, ако се установи, че той не е извършил престъплението и поради липса на доказателства, ако не може да се докаже, че е извършил престъпление, но и не може да се докаже, че не е бил той). Доста странно е, че според статията излиза, че не е лошо родната администрация да действа мудно, а да се протестира. Но пък нали ако нашенска администрация, а и тази на държавата Македония не се бяха позабавили "малко", а бяха действали сега и упражняваха контрол върху туроператорите и ползваните от тях турист. кораби или пък автобуси ... някои неща можеше да не се случат. Но българската рая не трябва да протестира, защото това е ама много лошо, а да кротува и от време на време за успокоение ще и се обявяват 1-3 дни траур. Защото дори в държава като Македония се стигна до министерска оставка и то преди нашите управници дето се скъсват да се хвалят колко бързо са отреагирали да успеят да се координират и да разберат колко са пострадалите. Тъй че някои държави и по зле да са били от нас ще се оправят, други като нашата малко ще се позабявят с това.

Благодаря за информацията за добавката на елементи. Иначе за черквата - можеше да се хванем с нещо друго, за което има запазени гравюри, снимки и др. под. Напр. да оправим портите на Царевец от гл. вход. Преди около век са правени доста описания и скици, но дали и за тази има повечко от това дето се вижда сега не знам.

Имах пред вид програмата да помага да си ги напрвя. Едва ли в нета ще намеря такива неща като капитела, който съм прикачил. А за черквата. Ако някой има повече време трябва да се проследи по посочената литература дали няма по-стари снимки или рисунки, когато постройката е била по-добре запазена. Иначе ще трябва да гадаеме примерно за покривната конструкция. И евентуално какво е имало в разчистения строит. материал - керемиди, плочи и т.н.

Има спорове около датирането на Мадридския препис, като някои отнасят изготвянето му чак към ХІІІв. Иначе Продължението на Теофан не е чак толкова огромно - руския превод във формат А4 е 200 стр. докато Хронографията на самият Теофан е 243стр. А4. Скилица не е ползвал само него, а и други извори. Някои от грешките му се дължат на опита да съгласува изворите си. Някои изказват предположението, че част от изворите е ползвал под формата на преразказ. Някои от източниците му като Теодор Севастийки не са достигнали до нас. Що се отнася до миниатюрите - предполажам, че при правенето им са ползвани някои други ръкописи и возайки, които не са стигнали до нас. Напр. бълг. владетели са изобразяване с червена шапка - така, както са някои предполагаеми изображения на Борис и Симеон в руските ръкописи. Най-вероятно плочките за корона от Преславското съкровище са украсявали точно такава шапка.

А с коя програма се прави това? Аз си инсталирах една, ама нещо не намирам опция да се вкарват някои декоративни елементи - стенописи, релефи. А гледам, че за Пловдив са сложили разни ангелоподобни фигурки.

"Народният съд" е извънреден съд (съд създаден "за случая). Тъй като все още действащата Търн. конституция е забранявала съществуването на подобни съдилища, то по същество това макар да е наречено съд, не е такова. Един от сегашните конституционни съдии беше писал (и това дълго време беше май единствената му публикация като научен деец), че съда не бил извънреден, а революционен. Ама тя конституцията не е предвиждала и такива съдилища. Въобще това нещо има много малко общо с правото. Напр. никой не може да бъде съден за нещо, което при извършването му не е било обявено от закона за престъпление. Втори е въпросът доколко някои от осъдените нямаше да бъдат осъдени и от един законен съд. А трети е въпросът за една морална оценка - напр. и тогава депутатите са имали имунитет, макар и и по-ограничен от сега.

Ами ако съвсем игнорираме фантазията, то просто ще направим копие на някоя снимка, която може просто да оцветим с фотошопа. Нещата които предложих са общо-взето прогнозируеми. Иначе има и по-интересни неща, но ... трудно ще ги нацелим. Напр. Голямото капище в Приска, тъй като нямаме нито един запазен езически храм на повече от основи.

През Средновековието натуралната размяна е играела голяма роля. Византия като наследница на Рим. империя е запазиля накои традиции, сред които паричната размяна. Липсата на парична размяна по време на ПБЦ се потвърждава както от кравнително малкия брой монети (при това чужди), така и от писмени сведения. През Средновековието въобще господства натуралното стопанство - повечето неща си ги правили сами. Търговията е била в ръцете на свободните градове - иначе кой феодал ще си пусне крепостните да скитат сами по света и да се надява, че ще се върнат, вместо да се реят свободни. Лихварството е било пък в ръцете на евреите, тъй като тяхната вяра не съдържала скрупули като се дават пари да не се иска лихва. От VІІ-Хв. на Царевец е останала някоя друга землянка, но като цяло културния пласт от този период е унищожен, тъй като хълмът е бил обитаван до Освобождението.

Мисля, че е по-добре да се направи първо нещо българско и второ нещо, което не е реконструирано. Чуждите има кой да ги прави. Чертежи, рисунки и макети има за Царевец, Голямата базилика, дворците в Плиска и Златната църква в Преслав. Има също за Ловеч, Софийската крепост и още някои - сгради или по-големички неща. Като нещо по-мащабно може да се реконструира Трапезица - църквите, цялата ще е доста работа. Или пък Несебърските черкви за които също има повече данни. Като единични - Беловската базилика или пък Червената базилика. Големите крепости ще е трудно, но може по-малка като Перперикон или някоя цитадела като Варненската. Или пък участък от Землен вал.

Ами дрехите са били златоткани - в тях има злато. Пръстени, гривни, шапки, респ. корони - все пак колко накити човек може да си сложи. А тронът от Хрельовата черква? Просто малко е стигнало до нас. Иначе интересна е да речем иконата дарена от чичото на Иван Александър в Несебър. Има запазен още някой друг обков на икона и книга, но без тях. Иначе казано - днешните ни богаташи не са по-богати от тогавашните.

Йоан Никиуски говори за покръстването на Кубрат и въобще е от авторите даващи най-много сведения за него, макар и по обем да са малко. Иначе имената не бива толкова да ни впечатляват. Кубрат е един от вариантите на името, което си е иначе Курт.

А може и да са царица Сапа-Теодора, ексцарица Теодора-Теофана, а тази младичката в бялото (по това време бялото е знак за траур), която е изобразена на малко по-дасен план да е вдовицата. Иначе при Иван Александър каквито и проблеми да е имало, с финансите всичко е наред. По това спорове няма. Пишат го Кантакузин и Бълг. хроника във връзка с исканите пари за флота и патр. Калист нън нпъзка с даренията за Теодосий и многото дарения на черкви и манастири. Този, дето се жени заради пари е друг - Тодор-Светослав.

През средновековието го е нямало авторското право. Затова всеки е можело да препише чуждо произведение и да го пусне от свое име. Хрониката на Скилица, а и не само тя е била допълвана и продължавана от следващите преписвачи. Това не значи, че са фалшифицирали фактите. Просто някои са добавили неща, които Скилица не е писал (вкл. и поради незнанието им), а други просто са добавили събития от време след написването на съчинението. За нас естествено е най-интересен епископ Михаил Деволски, тъй като той прави ред добавки важни за бълг. история. От къде е черпил сведения е трудно да кажем. Навярно същият източник е ползван и за съставянето на списъка на бълг. архиепископи. Навярно част от сведенията са актове на охридската архиепископия, но може да е имало и някаква история, доста по-точна и пълна от написаното от Дуклянеца. Въобще списъкът и добавките на еп. Михаил са много конкретни - дати, подробности от биографията.

Повечето хора значително подценяват голямата опасност надвиснала над България наричана "Бившата Държавна сигурност"). Някои се прехласват по това, че в състава и са хора, които са дебнели съседите си и после са доносничели. Но това е тъй да се каже забавната част. Долната й същност обаче е само безобидната фасада на злото, което се крие зад нея. Доносниците пишат доноси. Долно, срамно, гадно .... Но не това е целта на вербуването на доносници - щатни и нещатни. Чрез подписването на декларация за сътрудничество обаче не се търси просто информатор, а се търси създаване на зависимост, на власт и подчинение. Нещо като зъл валиант на клетвата за вярност. Или по-скоро като наркотичната зависимост. Както при наркотиците има елемент на фурор - доносничеството е социален асансьор, чрез който един некадърник може да стигне до върховете на държавата. Но .... това има и своята цена. Независимо къде се намира в социалната йерархия, независимо къде е по света, доносника е зависим и дължи подчинение на организацията. Това гарантира взаимопомощ между сътрудниците - всеки може да бъде принуден да помогне на друг да се издигне. Но и всеки, който откаже да се подчини може да бъде смазан. Често сравнавят ДС с мафията. Но докато мафията само е проникнала в някои звена на държавния апарат, то доносниците се стараят да държат под контрол цялата държава. За по-сигурно се предпочита да се ползват не много умни и способни лица като "Митьо Пищова" или "агент Тервел", които нямат много ум да разрушат "матрицата", но все пак съдържанието на тиквите им позволява да схванат, че без "социалният асансьор" "бивша държавна сигурност" тях няма да ги вземат даже като метачи на кабинетите, които ползват. Това пък беше тъй да се каже занимателната страна. Но особеностите на тази занимателна страна макар да дават на структурата огромна власт над държавата са катастрофални за самата държава. Структурата се опитва да сложи под контрол икономиката, но "ръководните кадри" подбирани заради некадърността им докарват поверените им икономически звена до катастрофа - напр. случилото се с "Кремиковци" или "Топлофикациите". Проникналата в целия държавен апарат мрежа от доносници е в състояние да окаже сериозен натиск дори върху ключови управленски фигури. Напр. такъв е случаят с "мегаскандалите" спретнати от щатния сътрудник А. Ал. и неговия приятел - нещатния сътредник агент Сава (Ахмед Доган). Стигна се до оставката на министри, а също и на някои ръководители на предприятия, които са отказали да финансират черни каси. Същите стоят и зад атентатите през 80-те години на 20 век. Сами водачи на "терористичната група" са също "нещатни сътрудници" на МВР. Последното е свързано с т. нар. "етническа карта" - способ за манипулиране на масата, чрез предизвикването на етническо напрежение. Последният пример (отново свързан с агент Сава) е когато с един добре режисиран клип де предизвика масово хукване на електората към урните - така само за месец изборната активност скочи с 20%. Всъщност структурата има интерес електората да е невеж. Затова се рекламира чрез контролираните от нея медии колко хубаво ще живеят способните българи ... ако заминат за чужбина и останат там. Резултатите от 20-годишното управление на БДС: 1. Населението на една малка държава като България намаля с 1 милион. Тъй като това са млади хора, то сриват ще продължи, тъй като по-старото поколение, което вече няма репродуктивни възможности предстои да измре без да може да компенсира с нови раждания напусналите. 2. Икономиката на страната е в разруха, средствата от еврофондовете са спрени 3. Поддържа се етническо напрежение, което може да докара страната до гражданска война подобно на станалото в екс-Югославия. 4. Поддържаната олигархична система попречи на изграждането на демократични традиции и практики сред населението, което осуетява възможността за промяна.