Galahad

За "въстанието" на Константин и Фружин като цяло позицията на изворите е единна: след битката при Анкара много от прогонените от османците владетели (пиша османците, защото те прогонили и турски емири, а не само християни) се завърнали във владенията си. В края на междуособната война започва кампания за повторното подчиняване на бълг. земи. Повода за първия удар (именно той е "въстанието") е, че един от прототипите на Крали Марко освободил трите синджира роби - е, там не били вързани точно моми и невести, а унгарци, но и това доста разгневило турците. И тъй като на въпросния прототип (който за разлика от елегантния исторически крал Марко е имал по внушителни размери) му били отстъпени крепости от "синовете на бълг. царе" (не е казано кои са), то наказателният поход се насочили и срещу бълг. земи. През 1413г. Муса завзема ред крепости в Северна България. Явно все пак останало нещо, защото българския "принцепс" е посочен сред балканските владетели, с които победителят в междуособиците султан Крисчи сключил мир. Иначе времената не били тъй мирни. Напр. около 30 юли 1451г. легатора Райко бил обесен, защото се оказал разбойник. През декември 1454г. Яко, Радиван, Бранко и Лазар получили тимар, защото спомогнали за залавянето на Скобалик. За воеводата Радич и бана Михаил Шишман вече се изписа доста на форума. Та това е "мирният" 15 век. А що се отнася до корупцията. Ами турските хронисти разказват следния случай - Баязид І се видял в чудо, тъй като къдиите били много подкупни и решил да ги изколи. Великият везир Али паша (дето покорим североизн. България), който бил голям рушветчия решил да ги спаси и се обърнал за помощ към един от улемите (учените турци). Та въпросният учен обяснил на Баязид, че подкупността била повсевместна и ако изколел корумпираните нямало да останат образовани турци и ще трябва да вземе за съдии христ. свещеници. Като изход от това положение улемът предложил да се увеличи възнаграждението на къдиите. Хронистите пишат, че Баязид увеличил възнаграждението, но не казват дали имало някакъв сериозен спад на корупцията.

Да, всички черкви от Външния град на Плиска са датирани от ХІІ-ХІVв., а по-големите - щом са големи, значи са от столичния период. Тъй да се каже християнството се разпространило първо във Вътр. град, а след 1-2 века стигнало и и до Външния.

Май трябва да напомня, че през 8 век, за който говорим в България няма паричен оборот. Тъй че няма как да открием черква с монети на хан Паган или хан Умор. За Царевец е установено, че при строежите след ХІІв. е бил унищожен културния пласт от VІІ-ІХв. Разбира се не само той, тъй като хълмът е бил обитаван до Освобождението. Тъй като в България са много малко местата, на които е проучена толкова голяма площ, то всякакви фундаментални изводи на база археология са си чиста проба "Тука има-тука няма". Едно е да имаме изоболие от езически храмове, които с точност да са датирани от VІІІв. и нито една черква (или съвсем малък брой). Съвсем друго е да имаме намерени съвсем малко капища и черкви, които "може да са ползвани за друго". Май трябва обаче да си обособим отделни темички за "Християните сред висшето бълг. общество през VІІ-ІХв.", и още някои за да разгледаме нещата по-подробно, а от друга страна да може да се върнем към предмета на тази тема, който е свързан с един малко познат период от нашата история. За езическите храмове и жертвеници мисля че имаме обособена отделна тема.

Първата съпруга на царя Теодора се споменава като монахиня Теофана. И тъй като царя има и втора съпруга, няма как първата да се е замонашила след смъртта му. Маврубир разказва май най-подробно, но не е ясно какви извори е ползвал. За съжаление за края на Второто царство той дава много сведения, които обаче в цялост не може да ги проверим. Само за части от тях имаме сведения. То в случая той пише, че първата съпруга на Иван Александър била много зла. Той се запознал с еврейката (наречена е Браида), когато тя се явила пред него във връзка с някакъв процес (царят-самодържец се явявал и последната съдебна инстанция). След това царят изпратил първата си съпруга на далечно място. Кое е мястото - не казва. Някои считат, че е била изпратена в манастира "Св. Богородица Темнишка", който се е намирал на мястото на днешната черква "Св. Богородица" в Търново. Но Темнишка ако иде от Темнишко, то ще рече че е Сергевци - там където е издадена една от царските грамоти. За това Маврубир цитира Халкондил, но Лаоник е написал само това: "тя била родена от еврейката, за която той се оженил по любов" ( по превода на потребителя saur в ДИР-а, Ников дава малко по друг превод, но този е смисълът на написаното).

Прекалено строго съдите иманярите. В крайна сметка родните музеи отдавна са изгубили научно-културните си функции и са се превърнали в музейна мафия. Така входът в нашенски музей, където 70% от експонатите са копия или снимки на оригинали намиращи се в София са с вход 6 лева. Но .... за музейни работници (т.е. колеги) е гратис - едва ли обаче музеен работник ще остане равнодушен, ако катаджия го глоби за превишена скорост и колегиално си затвори очите за колега-катаджия карал със същата скорост. Музеят би трябвало да е място за изучаване на намиращите се в него експонати, но има музеи, дето не се дава да се снима (при никакви условия) за да може само служителите им да издават книги. Няма да изброявам всичко, защото и тъй ми се струва, че става ясно защо на доста хора не им става ясно кое му е лошо на иманярството.

Доколкото разбирам статията е насочена към гръцките извори и съпоставката им с написаното от Златарски. Защото за някои от обсъжданите въпроси има и други източници. Защото това определено не е вярно, ако погледнем Лиудпранд: Кремонският епископ е съвременник на цар Петър І. Той описва също битката при Ахелой и в неговото описание Лъв Фока като научил, че Роман Лакапин е извършил преврат захвърлил победното знаме и тръгнал за Цариград, като настъпващата виз. армия изпаднала в паника и ударила на бягство. Тъй че сведението се е разнасяло из Цариград много преди Скилица да напише своята история. При Скилица проблемът е, че като сбива от една страна своите източници, а от друга като се опитва да ги съгласува, понякога се получават доста забавни неща. Пак същият епископ пише за обучението на емиаргоса Симеон. Да речем, че не е било нещо толкова необичайно един царски син, че дори и владетел да е в Цариград. При Крум и Симеон усложнението се дължи на обстоятелството, че на тях се е гледало персонално като заплаха за империята. Но иначе в Цариград са били Кубрат, Тервел (пропускам хановете от VІІІв., тъй като някои от тях отиват там като бегълци), синовете на цар Петър. Разбира се не е изключено в резултат от едно сбиване или опит за критическо ползване на изворите, Скилица да е вкарал Симеон в Цариград заедно със синовете си, но едва ли го е направил злонамерено. Скилица е бил виз. управител на София и като цяло е добронамерен към българите - той е написал и житие на св. Иван Рилски. Иначе миниатюрите са от Мадридския препис към хрониката, а не от ръкописа на Скилица.

Печатите на Тервел, Мавър, Тарасий и слав . князе си ги има - археологически, за разлика от печати, в които владетеля да моли за помощ Тангра или Перун. В гръцките извори си имаме сведения за ханове-християни + археологически печата на Телериг. Християнски артефакти има и сред съкровищата от гроба на Кубрат и от Наг Сент Миклош. Църквите на Царевец, заедно с останалите ранновизантийски сгради са изгорени от самите жители при напускането на хълма. Какво е имало през VІІІв. на хълма не може да се разбере, защото при следващото масивно застрояване от ХІІв. насетне теренът е бил заравняван и в по-голямата си част културния пласт от времето на ПБЦ е бил унищожен. Сериозно е засегнат и тракийският пласт. Засегнат е и ранновиз. пласт, тъй че представата и за този период не е съвсем пълна, по поради масивността на сградите е останало повечко. След като според теб през VІІІв. българите и славяните не само не могат да строят градове, но дори не схващат как да живеят в такива, защо смяташ, че могат до строят масивни и големи черкви? Масивни за да останат каменни основи, които да се намерят днес при разкопки и големи, да са не се налага разширяване, при което напълно да бъдат унищожени старите основи. Много ме съмнява да ме зарине с зароастрийски храмове от днешните бълг. земи построени между управленията на Аспарух и Кардам. Да речем, че голяма част от това, което се приема за езически храмове със сигурност е от времето от Крум насетне. Нали знаеш, че благодарение на ползването за склад или хамбар състоянието им станало такова, че за малко им се разминало изравняването със земята? И това в една християнска държава и интерес към древните паметници.

Прабългари и християни се поселват на юг от Дунава и приемат християнството. Това са сравнително малки групи, но пък процеса си трае поне век. Те се поселват на юг от Дунава като поданици на императора, а не правят самостоятелна държава. Това, което искаш е все едно след 1000 г. някой да иска археологически данни колко английски туристи са посетили "Св. Александър Невски" в София. Що се отнася до Царевец - там монетите изчезват с идването на Аспарух и следващите монети, които се откриват са на Лъм VІ Мъдри - Х век. Тъй че е малко трудно да се установи дали някоя черква се е ползвала все още точно през VІІІв. А и от Търново е проучен само Царевец. Трапезица все още я копаят и хълмът е бил доста по застроен от познаните ни сгради от 1 до 18. Да не говорим за Френхисар. Също и за "Св. Спас" и "Св. Богородица", които се намират точно до турския конак - около него е имало доста тур. къщи и за да се построят точно там черкви е трябвало да има по-стари. Да, ама какво точно е имало "археологически" представа си нямаме. Да не говорим, че дори столицата Плиска е имала доста дървения в градежа си, която не се запазва. Не трябва да забравяме, че нямаме и изобилие от езически капища - "археологически". Но едва ли през ПБЦ преобладаващата част от населението са били атеисти. Тъй че от един разкопан Царевец да правим фундаментални изводи за времето на ПБЦ си граничи с чистата фантастика. То си е като като Божовите фантасмагории, че "Св. 40 мци" е фамилна черква -гробница построена от Крум и ремонтирана от неговият потомък Иван Асен ІІ. Но все пак нали "археологически" имаме двете колони. Факт е обаче, че някои селища, които са завладени от Българите запазват християнските си храмове - както беше даден примера със София, където "Св. София" и ротондата си остават.

Джагфара и Сказанието за шан са ментета, което ще рече, че това важи и за брата на Кубрат. Втори е въпросът, дали Киев не е възникнал като тякаква погранична бълг. крепост, тъй от надписите на Омуртаг се вижда, че наши военачалници са се навъртали с войска доста на изток. Туй откъде иде - Фоно-оногурия (говорещите оногурски) или Фен-оногурия (градът на фенките на отогурите)? Може много да натъманяваме, но археологически в градът не е установено съществено бълг. присъствие. Може Кубрат като е отивал да се покръсти в Цариград да е минал през Фанагория, ама толкова ще да е резидирането му.

Митовете на Божо ще ги пропусна защото нямам време за четене на такива глупости. А то Божо тъй се улива, че трябват също много тъпение и железни нерви за да се четат такива глупости. Тъй че да се върна на основния въпрос. Причините за вътрешно-полит. криза са много и разнообразни. Но тъй като днешната бълг. историографска школа се е заформила във времето на русофили и русофоби, то това механично е пренесено към VІІІв. и партиите са станали ремоефили и ромеофоби. Също, тъй като в главите на създателите още са били пресни спомените за фанариотите пак механично са отнасяли гърчеето с векове и хилядолетия назад, когато нациите въобще не са били на мода. Та да изброя някои от причините: 1. По някаква причина прекъсва родът Дуло. Ако съдим по написаното от Възр. историци това става заради опитите на синовете на Тервел да върнат страната към езичеството. Колкото и да се оспорва техният разказ, всъщност точно това е основната ябълка на раздора. Но тъй като държ. концепция на българите почива на идеята за обвързаност на държавата от династията, то смяната на династията открива пътя за вътр. размирици. Но да обвържем това с Византия е все едно да твърдим, че Франция е виновна за войната между Бялата и Червената роза в Англия. 2. Християнството. То мното се подценява днес за времето на VІІІв. Но какво е положението. Поне век преди Аспарух да стъпи на юг от Дунава на територията на днешна България се поселват славяни и прабългари, които приемат християнството. Те стават християни, но остават славяни и прабългари. Династията Дуло проявява склонност към християнството - не само Кубрат и Тервел, но също и Кубер в Битолско. Иначе казано част от дворът са християни, а други езичници. Езическа България обаче стои между католическата Франкска империя и православна Византия - това дава отражение през цялото съществуване на ПБЦ. Фр. империя обаче се появява едва в края на века, затова християнството се свързва на първо място с основната сила - Византия. така се оформят два проблеме: 2.1. Религиозен - верската нетърпимост между различните вероизповедания изостря отношенията между християните българи и славяни, от друга страна българи-езичници и от трета славяните-езичници. Единния култ е въведен едва при Борис І. 2.2. Политически - за едни християнството е начин за единство с христ. европ. държави, но други виждат риска, че това може да стане начин и да бъдат асимилирани. 3. Лични амбиции - класическата борба за власт, в която разни амбициозни личности си намират повод да си спретнат партийка с цел да се докопат до властта. 4. Византия - тя мечтае да си върне изгубените земи на север от Балкана и отново да бъде могъщата Римска империя, но с много по-големи размери. Тъй че виз. дипломация раздухва кризата, а походите на Константин Копроним разклащат позициите на докопалите се до властта ханове.

Ами аз сега си сканирам някоя друга страница от т. 2 на сборника "По следите на насилието" (целият е към 800стр., тъй че няма да могада го сканирам целият). Книгата от 1988г. , т.е. Възродителния процес, но е документален сборник - извадки от турски докемунти, преписки, жития на светци ... и така почти 800 стр. само във втория том. Тъй че който се интересува повече от въпроса може да погледне този сборник. Нямаме точни ежегодни данни. Но една част от българите наистина са избивани - напр. пре репресиите при въстанието от 1737г. (има тема на форума за избитите соф. свещеници). Друг е случаят с мъчениците - св. Георги Нови Софийски, св. Никола Софийски ... Освен това големите черкви като св. София са анексирани. Разбира се избиването не е тотално и в софия и през 5-те века има значителна българска общност. Ами този коефицент е малко рисков. Ако се използва едни сигурни данни се заменят с други чрез използването на цифра, за която може доста да се поспори. Така напр. през вт. пол. на 20 век числеността на едно бълг. семейство се промени драстично - от 2 родители с 3-6 деца се стигна до 1-2 деца. В резултат от това само през тези 50г. броя на едно бълг. семество спрямо едно турско се измени значително. Тъй че ползването на устойчив коефицент за цели 500г. е твърде неудачно. Ами имаме такива данни да речем за Ст. Загора. При повторното покоряване на България в нач. на ХVв. българиге били изгонени - работилниците били в Ст. Загора, но занаятчиите е трябвало да живеят в околните села и вечер да напускат градът. Проблемът е, че при изселването може да го хванем ако имаме сведение за него. Ако има изселване към Австро-Унгария това бие на очи заради имена, православие. Но във Влашко и Русия де вижда само ако е по-масово и имаме поселване на по-компактни групи. Но ако изселването е единично и се пръскат по разни места дори да са много за века, трудно се улавя. Ето дори днес - имаме масово напускане на българи от България, които практически завинаги са се установили в други държави и децата им вече не знаят български. Но никой не говори за масово изселване, макар че цифрата спрямо населението на България да е доста голяма. Ами част от черквите са били разрушени, а "Св. София" и "Св. Георги" са обърнати в джамии. Новите черкви са пък малки и ниски. Ами зависи какво значи коренно. През ХVв. имаме един значителен брой спахии християни, докато през 16в. спахиите вече са турци. Хорота гететично си остават потомци на някогашното бълг. население, но се наричат турци и са мюсюлмани. В резултат от асимилацията българи стават турци и се появява турско мълцинство там, дето го е нямало. Разбира се трябва да се вземат под внимание и някои неща, типични за съответните периоди. Напр. религиозни гонения има в цяла Европа и в някои моменти Осм. империя е верски много по-толерантна от някои западно-европайски държави. Така напр. Осм. империя приема прогонените от Испания евреи, а също руските старообрядци (по време когато руският цар избива монасите-старообрядци в Соловецкия манастир). Що се отнася до етническото и расово прочистване - ами Америка от полюс до полюс в периода на осм. робство променя етническия си и расов облик много повече от бълг. селища. Тъй че не трябва да се залита от едната крайност в друга - от отричане на ислямизацията към демонизиране на Осм. империя. Иначе казано в Осм. империя са се вършели доста безобразия, но и в останалия сват често не са падали по-долу. Това разбира се не е причина да сме изпълнени с признателност и благодарност към турците за извършеното тогава.

Ето и обещаното попълнение на албумите на Созопол - южната крепостна стена. Има в края изображение на Созопол от ХVІІв. и снимки на правоъгълната и кръглата кули от южната стена. Кладенецът при крепостната стена е в отделна галерия за водоизточниците .

Докато съществува ПБЦ то е в традиционно добри отношения с куманите, като са сключвани и династични бракове. Симеон І използва печенегите, за да се разправи с маджарите, които с помощтта на Византия са му нанесли тежко поражение. За разлика от маджарите обаче, византийците не си взели никаква поука от случилото се и имали неблагоразумието да се надяват, че печенегите ще нападнат България и Симеон ще се яви за битката, която се случила при Ахелой само с част от армията си. При похода на Светослав печенегите обсаждат Киев и така русите са принудени да се изтеглят от България. При втория поход на Светослав бълг. правителство се съюзява с него срещу Византия. Затова в походите срещу Византия освен руси и българи има и печенеги. Маджарите този път залагат на по-сигурното и се бият срещу Византия - кампанията на Светослав на юг от Балкана не била особено успешна, но пък поне унгарската територия не била разорена пак. След като Цимисхий напада Преслав, отношенията между българи и руси се влошават. Светослав дори избива малко бълг. боляри след капитулацията на столицата, но на връщане към Киевска Рус печенегите си правят чаша от черепа му. След края на ПБЦ Византия не успяла да удържи позициите на бълг. държава на север от Дунава и не само, че се наложило да изостави Месопотамия (Междуречието), но проблемите се пренесли на юг от Дунава, че и на юг от Балкана.

Типичен случай на инфлация на една титла. Първоначално княз е титла на независим владетел. Симеон и Петър си уреждат друга - цар (чийто прототип също започва да търпи инфлация и през 14в. си имаме от една и съща дума две титли - цар и кесар). Сръбските князе са независими, ама не съвсем - по същество са васали, шефове на накоя сателинта буферна държавица. И така князът става владетел-васал. В епохата на осм. робство се пада и по-надолу и князът си е нещо като общински кмет.

Ами Симеон подчинява Сърбия, но едва след серия неуспешни опити да постави там княз, който да е маша в ръцете му. Той сменя князете, но те все се опитват да се сдушат с Византия за да постигнат независимост. Чеслав действително откъсва Сърбия от България. Но от друга страна е полубългарин, възпитан в България. Иначе казано след като в Сърбия Симеон не е могъл да си намери подходящ княз, Петър си е създал такъв. И не е имал проблеми със сърбите като баща си. Както се вижда в онова време за да управляваш една държава дълго в мир не е било достатъчно само да си миролюбив владетел.

През Средновековието господствала патримониалната теория за държавата, т.е. че държавата е имущество на владетеля. Една от последиците е, че всеки нов владетел издавал наново ред държавни актове като старите служели само за аргумент. По тази причина с идването на нов владетел се подновявали мирните договори (по възможност скрепени с нов династичен брак), издавали се наново дарствените грамоти за манастири и феодали. Да речем след смъртта на имп. Лъв Мъдри отношенията между България и Вазинтия се обтегнали сериозно защото новият император Александър не проявил охота да се потвърдят мирните договори. Разбира се не трябва да абсолютизираме - тъй като не било възможно да се поднови всичко и старите актове си важали докато не се издадял нов. Тъй че най-вероятно пратеничеството е свързано с такова рутинно подновяване на мирните отношения, защото нямаме данни за някакви военни действия. При някои от големите празници също имало пратеничества, чрез които владетелите си окзавали взаимни почитания без обаче да се решава нещо съществено.

Наистина е имало метеж, който е имал за цел да се демонстрира пред Великите сили, че в Родопите живее мюсюлманско население, което трябва да остане в Осм. империя. Но реализицаията се оказала далеч от замисъла и събитието се оказало достойно за пълнеж само като някоя-друга страница в биографията на Пенко войвода и в съчиненията на местните краеведи.

Ето няколко водохранилища от ранновизантийския период на Царевец. Статията е въобще за ранновизантийските сгради на Царевец от V-VІ век, но що се отнася до снимките - всичко от този период е основи и по-надолу, т.е. цистерни.

В днешното време на ликвидация на държава и нация често във форумите се изнася информация за съсипаните предприятия, за закриване на болници и училища и др. под. В подобни условия е необходима и тема за паметниците на културата, които се рушат било от немърливост, било от безпаричие, било от иманяри, било за да се заграби теренът, на който са построени. Като за начало пускам една от малкото средновековни къщи запазени изцяло до края на ХХ век. Тъй като не са правени проучвания около сградата, а и тя се е използвала без прекъсване да вт. пол. на ХХ век е трудно да се даде точна датировка, но съдейки по преданието и архитектурата на постройката тя вероятно е от 15-16 век. Бельовата къща в Самоков

Фашисти иде от римските фасции - Дучевите черноризци се правили на римляни като ползвали някои символи от миналото, сред които и фасциите. Ама на бойното поле се проявили повече като роми, отколкото като римляни.

Формално цар Роман, де факто - Самуил. Но пък след пленяването на цар Роман такива победи вече няма. Друг е въпросът, че и самият Роман пада в плен. Но все пак не е изключено Роман да е ръководил военните действия.

В ХИБ, т.1 това име липсва в надписа. Явно там има повреда в надписа и от там - варианти на разчитане.

За разлика от Византия, където поне на теория императора е изборен, то у нас е сигурно, че се е прилагал наследствения принцип. Ако един Стефан Стамболов свали Жабчо Желев или Сергей Станишев и поеме управлението на страната - това означа ли, че не е национално отговорен? Към управленската дейност на кавхан Исбул няма критики иначе.

Значението на имената не означава автоматично невярност на събитията. Все пак говорим за синове на царе и е нормално някои да имат подобаващи имена (вкл. и такива формирани на базата на чужд език). И Батемберг е носил името Александър като Парис, но това не значи, че и двамата не ги е имало. Иначе за Омир наистина е интересно, че е на страната на троянците. Той описва факта на падането на Троя, но докато троянските герои са дадени позитивно, то ахейските са сбор от недостатъци. Така докато Андромаха е добра съпруга и майка, Хектор е добър баща и патриот, Приам е добър цар и баща (в един америк. филм даже го възхвалиха, че обичал всяка тревичка в царството си), то Ахил е гневлив и за да изкръшка от похода е носил дори женски дрехи, Агаменон е тиранин, Одисей е хитрец с елемент на измамник. Тъй че или Омир е ползвал някакъв протроянски източник (фаворита е историята на Дарет от малоазийските бриги - фригите), или самият Омир е имал някаква жилка. Самите Илиада и Одисея макар и да звучат добре на многото езици, на които са преведени, все пак като поетични творби малко или понече страдат при превод. Тъй че вероятността да са преведени от друг език е малка.

На 14 юли 1737г. австрийската армия преминала границата и превзела Ниш. Падането на въстанието предизвикало избухването на въстание в Пиротско, Знеполско, Брезнишко, Кюстендилско, Дупнишко, Кривопаланско, Берковско и други райони в Северозападна България. Турската армия командвана от Али паша Кюпрюлюоглу се изтеглила към София и Самоков, като били предприети сурови репресии за предотвратяване на въстание и в този район. В София били убити мтожество духовници: свещеника Йоан и иподякона Атанасий от черквата "Св. Петка Самарджийска", от храма "Св. Николай" били убити предстоятелят му иконом Геолги, свещеника Димитър и игумена на Кладнишкия манастир, който случайно пребивавал там; от "Света Параскева" били убити предстоятелят поп Григорий, поп Стойко, дякон Христо, дякон Йоан, писателят Константин, йеромонах Натанаил от Сеславския манастир, атонският монах Кирил, игумена на Илиенския манастир Горазд, игумена на Дивотинския манастир Евтимий, поп Стоица от с. Хрельово с брат му Петър и още 8 други селяни и монаха от Драгалевския манастир Евтимий. Ръководителят на подготвяното въстание в този район митрополит Стефан Самоковски бил заловен в Дупница. В продължение на 23 дни бил изтезаван за да приеме исляма, но той отказал и бил обесен в София близо до черквата "Св. София". Заради турските репресии ипечкият сръбски патриарх Арсений ІV и протосингелът му Партений Парчевич трябвало да напуснат диоцеза си и да се изтеглят със сръбските войски. Патриарх Арсений бяга от турците. (долу) Св. Стефан Самоковски - стенопис от притвора митрополитската черква в Самоков (стенописа е от 2005-2008г)