Galahad

За литературата - аз лично препоръчвам на малко по-запознатите с периода на Осм. завладяване на Балканите книгата на Г. Гаврилов "Тревожни столетия" - малка, компактна, разбираемо написана. Що се отнася до творбата на Матанов - тя е по-нова книга, но с четенето й докато любознателният читател се опитва да разбере за какво става дума в нея все повече се замисля дали авторът й е бил съвсем наясно за какво точно е писал. Ще рече доста по-обемна от другата, много неясна по съдържание и с отвратителен библиографски апарат, та човек не може дари да направи справка за какво точно Матанов си е мислел че пише. Сега похода на савойците. Похода е замислен като кръстоносен срещу неверниците. на практика обаче той подпомага нашествието на османците в Европа. Иначе казано османците първо нанасят успешен удар на един от турските емирати, който обаче е основен конкурент на османците в битката за Мала Азия (в Европа те са само наемници). След това удрят България и наистина отвоюват за Византия някои бълг. крепости, но дават възможност на османците да разширят владанията си в европа за сметка на бълг. земи - това в крайна сметка се оказва лошо и за Византия. Унг. поход пък е свързан с едно настъпление срещу Сърбия, което обаче преминава и към Видин. Но събитията се случват в тесен интервал от време и Иван Александър не успява да отрази успешно всички удари. А това за факийската аристокрация са измишльотини. Сгранджа-Сакар тогава си е "пустиня" и идеално място за монашеско усамотение на Григорий Синаит и последователи. Когато заради турците са принудени да напуснат района, монасите никъде на Балканите не успяват да открият такова "пустинно" място. Парория най-велоятно се е намирала в областта на Скопелес (дн. Ескиполис, Турция).

Ами казано е, че бил от рода на Комханите, което някои го приемат като изопачаване на кавханите. Но може просто да си е име на виден болярски род.

Ако я подкараме така, ще трябва да махнем също Скилица и Кекавмен - и двамата са писали доста за България, като единият е бил управител на територия населена с българи, а другият има предци-българи. Проблемът е, че Византия е включвала Грузия, Армения, Италия и ред други страни, които често имали дори своя писменост. Затова обикновено делението се дава по език и имаме не византийски, а гръцки извори, латински извори или пък арменски извори дори и тогава, когато са писани на територията на Византия.

И тъй като монетите са от първ. пол. на VІІв., смъртта ориентировъчно се отнася към това време. Не трябва да се бърка идването на Аспарух с изването на българи на юг от Дунава. Не само славяни, но и българи се заселват на юг от Дунава поне 1 век преди Аспарух. Като става дума за 30г., това не е просто придвижването на някаква група, а изместване на самата държава. Този процес не е спрял, а е продължил. Аспарух се е установил при Дун. делта, която територия днес е в Румъния, но пък Пловдив сега е в пределите на България, макар при Аспарух да си е бил византийски. Имаме изместване на юг.

Може би трябваше да свием малко критериите - напр. само с такива, чойто истории са свързани с България. Иначе трябва да включим Себеос (история на Ираклий), Йоан Камениат (Превземането на Солун), Ефрем (Стихотворна хроника). Въобще "византийски" е малко неясно по обем понятие - напр. дали тук трябва да се включат също Михаил Сирийски и Ахъя Антиохийски. Някои от по-малоизвестните като Йоан Канани (не е Кинам) може да ги пропуснем. Може би трябваше да се гласува без ограничение в броя на гласовете, защото е трудно да се отбере един - някои са по-оскъдни на сведения, но обхващат по-дълъг период. Йоан Камениат пък подробно описва превземавето на Солун от Лъв Триполит, но е съвсем сдържан за ставащото в останалата част на империята.

Ами за улеснение аз ще дам виз. историци, които са най-интересни за бълг. история. Те самите са се зачитали като авторитети и всеки се е считал за продължител на друг. Аз за удобство това, което бях ксерокопирал на времето от ГИБИ си го подредих по този ред (естествено не са всички). Ще дам и годините обхващани от техните истории. Прокопий Кесарийски Агатий (552-558) Менандър - до 582 Теофилакт Симоката 582-602 патр. Никифор 602-769 Св. Теофан Изповедник 277-813 (тя е продължение на Георги Синкеловата хронография) Прод. на Теофан 813-961 -офиц. имп. хроника Скилица-Кедрин 618-1078 (с продължението) Генезий 813-886 Хрониките от "семейството на Симеон Магистър" -948-1067 с прод. Лъв Дякон 959-988 Михаил Псел 976-1075 Аталиат 1034-1080 Никифор Вриений 1070-1079 Ана Комнина 1069-1118 Кинам 118-1176 Хониат 1118-1206 Акрополит 1203-1261 Т. Скутариот 1118-1206 Грегора 1204-1359 Тук е и Ефрем Пахимер 1261-1308 Кантакузин 1320-1356 Дука сътв.-1421 Халкондил 1299-1463 Сфранцес

Бях чувал, че местенето е станало за 30г. Това обаче стана, когато по нашите кина имаше само български и съветски филми и "Хан Аспарух" беше хит. Тъй че ми беше много трудно да си представя как на оня катун, дето е показат във филма ще му трябват цели 30г. за да стигнат до тук. Но всъщност не става дума просто за една екскурзия от Киев до Варна. Кубрат умира около 645г. До към 648г. (сметките са по годините в Именика, данните от гроба на Кубрат) и това, дето се намира из Хрониките на Теофан, Никифор и Йоан Никиуски) владетел е Безмер. После идва разпада и началото на местенето. Пътуването всъщност няма някаква конкрета цел. Кубратовите синове просто се местят - на север по Волга, при аварите. Просто в един момент центърът на владенията на Аспарух се измества на юг от Дунава. След битката се установява сигурен тил на юг. Но ако бяха загубили битката с Константин ІV прехода можеше да е по-дълъг.

Тази тема е само за укрепленията - идеята е в следващите отговори да се разгледат по-обстойно крепостни стени, порти, реконсттрукции, местонахождения на врати и укр. линий и т.н. Отделно пуснах и тема за водоснабдяването. Тъй че за предстоличния период може да се пусне отделна тема. Пероида е по-дълъг, но пък и селището е било по-малко.

Водоснабдяването на една крепост е изключително важно, тъй като недостигът на вода при продължителна обсада често е ставал причина за капитулация. Тъй като Търново е един от най-добре проучените средновековни бълг. градове, то разглеждането на неговото водоснабдяване ще даде представа и въобще как се рашавал този съществен въпрос в средновековните градове. Търново е обграден от водите на река Янтра. Въпреки това при обсада възможностите за достъп до реката се ограничавали съществено. Затова крепостната стена покрай реката разполагала с кули-кладенци, от където можело да се черпи вода (на прикачената скица е изобразена кула-кладенец от крепостната стена край Великата лавра). По-интересен е въпросът с водоснабдяването на хълмовете заради височината. Разбира се това, което може да се каже за водоснабдяването на хълмовете не може да даде съвсем пълна картина, защото се ползват археологическите данни, а това ще рече - само направеното от устойчив материал. Водоснабдителна кула се е намирала при дн. Балдуинова кула, но не е запазена или реконструиарана. Добре експониран е кладенецът намиращ се зад патриаршеския храм и може би това е най-впечатляващото за туристите водоснабдително съоръжение. Този кладенец е по-интересен заради височината, на която е направен. Доста по-сложна технически е схемата на каптажите, щерните и отводнителните тръби, макар и по-лесно осъщевима. Те по-малко се забелязват от посетителите на крепостта, защото се смесват с множеството други основи от стради. Това, което е оцеляло разбира се не изчерпва всички способи за събиране и съхраняване на вода. тъй че в някои случаи ще трябва да се спрем на сравнителни данни - т.е. данни от епохата на осм. иго или пък за други крепости от средновековието.

В темите свързани със средновековно Търново възникнаха въпроси свързани с укрепителната система и водоснабдяването на града. Тъй като въпросът е интересен, реших да писна две теми, в които да се разгледат тези два въпроса. Първата ще е свързана с укрепителната система на града. Интересът към един престолен град е обичаен и затова няма нищо изненадващо, че за Търново са запазени много сведения още от времето, когато става столица. Картината се допълва от археологическите разкопки, които продължават и до ден днешен. Старият град обаче все още не е цялостно проучен и затова за някои негови части не е съвсем ясно каква точно е била укрепителната система. Средновековно Търново е било сравнително голям за времето си град. Макар често днес да се възприема като компактно селище, оше в началото трябва да се каже, че градът се е състоял от няколко квартала, като някои от тях представлявали самостоятелни укрепления. Средновековният град се развива между трите хълма - Царевец, Трапезица и Момина крепост. Името Трапезица е познато още от средновековието. Кварталът се намирал на естенствено укрепен хълм, с високи скали и заобитолен от Янтра, като допълнително били изградени и крепостни стени. Царевец е известен в епохата на тур. робство като Хисаря. Не е изяснено как е наричан през Средновековието. Главният вход се намира на тесен скален път и в крепостта се влизало през три поредни кули. Скалата пред най-външната кула била изсечена и над нея се спускал подвижен мост. Има сведения за още 4 входа, от които днес е реконструирана само портата водеща към Асеновата махала. На хълмът Момина крепост се е намирал кварталът "Девинград", от което име произхождан днешното име, а също и турското "Къзхисар". Между Царевец и Девинград бил разположен квартал от землянки и полуземлянки за най-бедното население. Не е ясно как се е наричал. Този квартал е бил извън укрепленията. Под днежната "Балдуинова кула" на полуостров, оформен от речния меандър е бил кварталът, да който се е запазило само турското название "Френхисар" - кварталът на франките. Укрепителната му система не е съвсем изясна, тъй като не е проучен основно. Най-голям интересът към т.нар. Асенова махала, наричана Нови град в Средновековието. Той може да се разглежда и като два квартала, разделени от реката. От неговата укрепителна система най-добре е проучена крепостната стена в участъка между главният вход и манастира "Великата лавра". Извън укрепленията са били манастирите на Света гора, както и по-отдалечените Преображенски и "Света Троица". В епохата на осм. иго когато заради нападенията на кърджалии градът бил отново укрепен, като защитната система вече включвала и новите квартали на градът. Извън новите укрепления останала черквата "Св. Димитър", като археологическите данни сочат, че по някаква причина тя вероятно е била извън крепостта и в края на ІІ царство. Като прикачени файлове са сложени реконструкция на Главния вход и скици на Трапезица и крепостната стена между Главния вход и "Св. 40 мъченици".

Археолози откриха разкопки на манастир край Мелник

Преди няколко години си взех цифров фотоапарат. Сега телефона ми е със същите възможности. Ще рече, че технологиите се развиват много бързо и каквото и да вземеш след 1-2 години ще има с много по-добри показатели на половината на сегашната цена на най-скъпия. Тъй че това май трябва ад е водещия принцип при купуването. Ако е за професионални цели си струва човек да се поизръси за да е с едни гърди пред конкуренцията, но ако е само за забавление може и по-евтинко. Тъй че няма да е лошо да се каже и за каква цел ще се ползва - това доста ще улесни тези, дето ще отговарят.

Моят учител по история казваше, че винаги имало много причини за една война, но важен бил повода, а той винаги бил един. САЩ са подкрепяли Антантата и са се готвели да влязат във войната на тяхна страна. Просто им трябвал повод и в случая го намерили. Ако германците не бяха потопили този кораб, все е кял да се намери друг подходящ повод. То Сърбия, Афганистан и Ирак като не потопиха кораб с граждани на САщ а не им се размина войната. Друг е въпросът, че Германия, а и наи Фердо е трябвало да отчетат това обстоятелство и да се замислят дали е трябвало да се забъркват с война при такава перспектива.

В темата за Деултум стана дума за изграждането бургите и презида във връзка с надписа от времето на имп. Антонин Пий. Ето снимка и на самият пирг от сайта на Бург. музей. За съжаление от намиралият се някога мост при който е станала битката при Скафида останките май са заличени окончателно.

Наистина е много интересно. Да се надяваме, че ще скоро пуснат някоя по ясна снимка на пръстена, та да видим за какво иде реч.

Името София го има и в офиц. документ он 14в. - Витошката грамато на цар Иван Шишман: Град София, Средецка кефалия. Грамотата не е датирана, тъй че се дават широките граници от 1371г. до средата на август 1386г, когато София пада в турски ръце. Най-вероятно обаче е издадена заедно с Рилската при посещението на цар Иван Шишман в София пре- 1373г.

Макар за някои от днешните ни научни дейци историята на ІІ царство да приключва през 1396г., за авторите от 15 век поне до 30-те години България си съществува, макар и зависима от турците. Та е изброявана редом с зависимите от турците Сърбия, Влашко и някои от държавиците в дн. Гърция. Надеждни сведения за турска власт на север от Балкана дава Брокиер, който вече говори за намиращите се там тур. санджаци. Но за времето между битката при Анкара и битката при Чемурли изворите са категорични, че на север от Балкана са властвали Шишмановци, с елементи на кратковременна независимост от турците.

Днес е 17 юли - една дата, която не ни е приятно да си спомняме, но която не трябва да забравяме, за да не се повтори. Особенно в днешно време, когато страната ни отново е в тежка духовна криза. Тъй че ще се възползвам от съществуващата тема, за да си припомним събитията свързани с днешния ден. Макар мниманието да е концентрирано върху столицата, не трябва да се забравя, че случилото се е редултат от криза в държавата. По това време в Европа се вихри феодален сеператизъм, а църквата е разкъсвана от ереси и разкол. В тази ситуация вече разсъжденията са като на последния виз. мегадукс Лукас Нотрас: "По-добре султански тюрбан, отколкото папско кепе" - сиреч, не е важно дали ще ни поробят, а кой.

Наистина има сведение, че одомантите (едно от трак. племена били евреи). Но най-вероятно това се дължи на обстоятелството, че при траките имало и монотеистичен култ - нещо, което не е срещано много често през античността. И приликите свършват тук, вкл. и за култа. Евреите имат една от най-старите азбуки и ако е имало евреи около Стара планина щяхме да имаме някакви сведения - както напр. за приемането на юдизма от хазарите. Става дума ако е имало ако не авнохонно еврейство, то поне еврейско културно влияние. Но няма нищо - нито еврейски надписи, нито някакви характерни артефакти (седмосвещници напр.), нито дори легенди. А в интерес на истината дори според Библията в древността авреите са били в сянката на ред съседни народи - евреи, перси, асирийци ... За съжаление в днешно време у нас проституцията - физическа и интелектуална е хит сред нашите "научни" дейци.

Причините са много: 1. Климатични - климата предполата няколко реколти. 2. Географски - наличието на големи реки - Нил, Тигър, Ефрат, а също и пустини, които да са проблем за някои по диви племена да нападат посевите. Също така и местоположението - между три континента, което дава възможност а обмен на познания и технологии. От друга страна няма богата растителност и животни, което предполага малко повече усилия да се създаде храна - африканците в джунглата можело просто да си седят под палмата а и да ядат банани, а европейците да ловуват в горите. Реките предполагат създаването на иригационна система за разширяване на плодоносните площи. В Европа реколтата е една, но проблемът с напояването не е толкова остър. В студената Европа пък се развили по-добре отоплителните системи - хипокаусти, камини, печки, мангали ...

За съжаление нямаме хрониката на оригинален език. Иначе може имената на владетелите да са били дадени с по-точно възпроизвеждане от познатото ни от гръцките извори. Që-t-râ-dë-s - по именика Кубрат е Курт la-Kwë-r-nâ-ka - в именика си нямаме Органа, но имаме Ирник. Иначе наистина вероятно става дума за LXXXIX.75 и CXX.47, но тъй като ставаше дума за автохонци, то тогава всички са българи освен евреите, цитаните, гърците и турците. Тъй че доста от главите могат да се припознаят по това направление.

Германия е била интересна за Рим като източник на роби. Германците били светлички, якички - идеални за работа на полето и в личното стопанство. Да не говорим че и до днес много ги бива да работят и губят войни - а народ с тези две качества е много интересен за една робовладелска империя. Даките безпокоели добре уредените римски провинции на Балканите. Овидий направил творческа кариера да се жалва от набезите. Разбира се някои природни богатства са си бонус за империята.

Днес е 15 юли, а други ден е 17 юли. Иначе казано, дойде време да пусна статията на Славейков: КАК СЕ ПРЕВЗЕЛО ТЪРНОВО БЕЗ ЦАР Тъй като раздела с легендите тепърва се попълва сложих и някои бележки, които на първо време довякъде ще компенсират липсата на останалите легенди, които са събрани във връзка с края на Второто царство. Но за съжаление всичко е доста пръснато из разни сборници и книги и трудно се събира. Това, което ще забележете в статията е, че Славейков не възпроизвежда пряко казаното от разказвачите, а му дава своя обработка. Този проблем при народните песни се среща много рядко, но там дето не е в мерена реч, обикновено обработката е голяма.

За тези откъси ли става дума? Не виждам нищо интересно.

Кубрат не е владял днешните бълг. земи. Но иначе за св. Андрей се смята, че е проповядвал там, дето по-сетне са били и владенията на Кубрат. Това, че там е проповядвал ап. Андрей не означава, че Кубрат е роден християнин. Земите на север и изток от Дунав били сереозно засегнати от Великото преселение ан народите.