Galahad

Понякога се е случвало във Византия да има съвладетели и тогава един от тях наистина се е явявал нещо като старши. Но понякога владетеля е бил сам. Бълг. владетел си е бил император, който също понякога е имал съвладетели, а понякога е бил сам. Просто Симеон е искал да е василевс на ромеите, а Петър се е съгласил да бъде само василевс на българите. Но ако не беше тази негова отстъпка можеше да бъдем елинизирани и сега да славим Цимисхий, който отвоювъл замите до Дунава от варварите-българи.

Тъй да се каже за сравнение ето и Пшинския поменик. Но в това, което е останало от него след като сръбската армия го е задигнала от Пшинския манастир и го е отнесла в Белград няма споменаване на българските владетели и архиереи.

Текста на Погановския поменик Текста го има и в началото, но тук вече със сигурност подредбата си е като в поменика. Има и малко сведения за Погановския поменик.

Имаме печат на Георги - чернец и синкел български. Черноризец е употребено в смисъл на монах.

Сермисианци звучи близко до Срем - макар да го няма в статията, но това е от районите, за където са най-ранните сведения за присъствието на българи в Европа. По ирония на съдбата той е и последната област на І царство, който попада под чужда власт. Този район по времето на Кубер и Аспарух вече е бил в района на Аварския хаганат. Има и друг прочит, като керамисийци, но до снимка на печата на Тарасий тъй и не се добпах, а Мадарския надпис е доста повреден.

Ако ползването на операционната система е гратис като търсачката и Yoy Tube, май за Майкрософт и авторските права идат тежки дни. На първо място ще загубят като клиенти редовите потребители, а после и фирмите, защото кой ще си прави реклама с операционна система, която остава все по-далеч от клиентите им. Тъй че ако от Майкрософт скоро не се замислят да последват примера с програмките за уинампа и Adobe Reader след някоя друга година може да потънат в забрава. До сега оцеляваха благодарение на пиратството, но една безплатна и добре поддържана операционна система като браузъра може да промени всичко.

Май отговорът е тук: Бай Ганьо и опозиция - ама де-де

Навремето бях чел в една книга за забавните дискусии около личността на Шекспир - че бил кралица Елизабет, някои от благородниците и т.н. Забавна дискусия, не ще и дума. Но тогава се замислих, че у нас няма подобни популярни дискусии. Тъй че това което направил Златарски с опитите си да представи Хръбър като Симеон, а св. Иван Рилски за замонашения Йоан Екзарх. Та все пак е похвално, че е написал историята, която привежда в някакъв порядък съществуващия преди това хаос в историографията ни, но и е успял да направи нещичко, та да не ни избива на комплекси, че си нямаме забавни догадки като за Шекспир, Желязната маска и др. под. Иначе черноризец Храбър най-вероятно е бил монах на име Храбър - нещо като Камен, Владимир .... Вярно, че с покръстването навлизат доста имена снъпзани с новата вяра, но това не означава, че се е пояила и масова мода въобше по чужди имена. Що се отнася до цар Симеон, въпреки че се появи романа "Черният конник" , то опората на тази версия е по-скоро художествена като в романа. Няма податки в съчинението авторът му да е бил твърде близък с владетелския двор - напр. нещо като описанието на двореца и царя от Йоан Екзарх.

Не го знам що за птица е този Стефан Чурешки. Но от това, което е скалъпил не е творба на писател на православната църква, а са дивотии на възпитаник на марксистко-ленински кръжок за обучение на дистрибутори на опиум за народите. Тези изцепки са си чисто безобразие - нашата вяра не е кръчмарски шлагер та да зависи от това колко често се пуска по радиото. Православието надделя над езическата мъдрост, устоя на турския ятаган и не се огъна пред войнстващия атеизъм. Тъй че няма опасност да се затрие само защото щом Лъжливото Овчарче намери няколко счупени грънци почва да крещи, че били използвани на царската трапеза и ритуално били счупени в чест на Дионис.

Приемаш ли поръчки какво да снимаш от Търново? Ама трябва повечко време защото са на Царевец, Трапезица, Асенова махала, Музея на ВБЦ и на Учредителното събрание до него. Айде, Девинград ще го прескочим.

Малко ми е трудно да се ориенирам спрямо днешния град защото в периода от Освобождението до наши дни се е вихрил див нихилизъм и обликът на района е променен доста. Пък и Славейков вечее бил на години като го е писал и на него в главата му е било май каша. Доколкото разбирам събитията се разиграват около Главния вход и "Св. 40 мци" - някъде там дето е пътя от Музея на ВБЦ към Асенова махала. В този участък са "главата на Адил Баба" и гробът на първия турчин влязъл в града. И Жидовия гръб в Картала. Но "Главата на Адил Баба" може и просто да си е част от владетелски или епископски саркофаг, към която е била прикачена легенда. А как според теб тези от Трапезица и Царевец са се снабдявали с вода? Защото вода трябва за повече неща от пиене. Тогава не е имало водни помпи. И до сега където няма централно водоснабдяване кацата под улука си е основен източник на вода за градината. Дъждовната вода е ползвана не само при обсада, а постоянно - по необходимост. А кой ще ръководи отбарана? Ако е напуснал града за да се опита да събере допълнителна войска не е необходимо всички да напуснат града с него. А и сведенията, че Баязид е успял да завземе града когато е бил загубил надежда да го превземе покзава, че обсадата не е вървяла безпроблемно. Ако само учени трябваше да правят реформата доста наши днешни политици нямаше да ни ръководят в прехода. В реалността обаче често рефермите се правят не от най-учените. За ролята на Шишман си имаме пряко сведение от К. Костенечки - той е учил при Евтимиевите ученици в Бачковския манастир и едва ли го е писал само за да подрано авторитета на патриарха. Това няма абсолютно никаква опора в изворите. Никъде в писмата с "г-н Търновски" няма категорично сведение или немек, че са съврзани с Шишман. Сведения за "владетеля на Загоре" имаме дори от началото на 15 век, като е ясно, че това няма как да е Иван Шишман. Г. Цамблак, Йоасаф Бдински, а и още доста източници твърдят противното. Има сериозни основания да се счита, че именно Страцимир е участвал на страната на турците в битката на Косово поле (освен ако няма някакво омотаване с Геерги Страцимирович Балшич) - в смисъл, че е посрешнал султана в проходите и го е съпроводил до Кюстендил където Константин го приел много радушно (за него вече е сигурно, че още тогава им е бил верен васал). Няма крепост, която да не може да бъде превзета отвътре (т.е. с предателство). Що се отнася до стените, аз бях почнал една тема за обсадата на крепостите. Големите центрове като Търново и Цариград са имали предимството, че са имали сравнително голямо население, което помагало в отбраната. И една жена може да пуска отгоре камъни с големината на паве, ама ако си отдолу не те боли по-малко ако те удари заради пола й. Страцимир също владеел Видин с благословията на султана. Стефан Лазаревич пък - Сърбия. Но Цамблак не ги пропуска. Тъй че това определено не е причината.

Ами въпросът с братята е доста спорен и понякога дори се появяват съмнения, дали бройката не е резултат от смесване на събитията. Спорни са също имената. 1. Безмер - в гр. извори е посочен като Бат Баян, а в Именика има владетел Безмер. Приема се, че са едно и също лице. 2. Котраг - според едни е лично име, а според други това е название на прабългорското племе над което е властвал (имало е няколко прабълг. племена). 3. Аспарух - има спор как точно е звучало: Асперух, Испор, Есперих и т.н. 4. Кубер - проблемът е, че виз. автори не сочат някаква конкретна връзка между лице с такова име и Аспарух. Просто се свързват сведенията от "Деянията на св. Димитър" и авторите ползвали пряко и опосредено някакъв незапазен извор (приема се, че това е т.нар. Велик хронограф - нещо като градска хроника на Цариград и империята му). 5. Алцек и Алциок - имаме отделна тема дали са едно и също лице. Възможно е погрешно да са възприети сведения от отцепването та българите от аварския хаганат около 630-631г. Сиреч това да не е брат на Аспарух. В "Деянията на св. Димитър" обаче не се сочи родствена връзка между Мавър и Кубер. Представени са като съвременици, действащи заедно, но дали са били роднини е под въпрос. Другото е вече в зоната на догадките - напр. дали чичовци не е използвано в широк смисъл и да става дума за по-млади братя на Кубрат, които да са останали подвластни на хагана и после да се се изтеглили на юг. И тъй като в основата на предположенията е въображението може да се извадят много версии за "чичовците". Освен това не трябва да забравяме, че надписа не е добре запазен.

Ами доста е трудно да се каже. Едно е да се организира въстание, а друго е то да се ръководи успешно. Левски няма опит като военачалник. Слабост е, че докато в чужбина се готвят даскали и свещеници не се пращат достатъчно хора да се подготвят във военното дело и техниката. В крайна сметка по време на въстанието имаме разпокъсани отбраняващи се пунктове и черешови топове. Но като цяло дори черешовата артилерия и Хвърковатата чета са правени по-скоро по усет от Бенковски. Но без Русия най-вероятно пак нямаше да има голям успех - както става с Илинденско-Преображенското въстание, когато има по-добро въоръжение и подготовка. Разликата най-вероятно щеше да е, че въстанието щеше да е по-масово. ___________________________________

Двуглав орел е. Но нека и това не поражда излишна еуфория. Такъв беше открит преди години и в гроба на заможна жителка на Арбанаси. След като турците превземат Цариград двуглавия орел продължава да служи за емблема на цариградския патриарх. Тъй че може да е просто редови служител на патриаршията - да речем съседното на Тръново село Арбанаси е било ставропигия - пряко подчинено на Синода в Цариград. Има версия и че някои книги са били закопани. Но оня разбойник Иларион едва ли би оставил сребърния обков, а него определено щеше да го прибере и изтъргува - както е направил с откритите при книгите мощи на св. Михаил от Потука.

Не са чак толкова бързи. Германия и СССР си поделят Полша и си правят дружен парад, докато Наполеон е подхванат от Русия още в средата на Европа - Битката на тримата императори. Обще слабост е, че не правят необходимото за втори фронт - Хитлер да потърси помощта на Япония, а Наполеон на Турция. Друга обща слабост е, че Хитлер и Наполеон не мислят как ще изтеглят армията си от Русия. Александър Македонски да речем, макар и победител съпровожда армията си при връщането й от похода на изток, като редом с нея търпи всички несгоди, като липсата на вода. И двамата ако бяха успели да изтеглят армията си от Русия с малки загуби можеше да имат съвсем друга съдба.

Разлики: 1. Въоръжението 2. Глобалността - едното си е все пак война в един по-ограничен периметър, а другото е световна война 3. Тактиката - тя е следствие от първото. Не говоря за конкретния план за воюване, а технологията на воюване. При Наполеон армията е компактна маса, а през ВСВ е пръсната по широк фронт. Оттук и развитието на воените действия - през ВСВ са блокирани столицата и ключови градове, а при Наполеон - само старопрестолния град е завзет. 4. Международен престиж на нападнатия и на нападателя - СССР и Германия не са от любимците на останалите държави, докато през 1812 г. Франция и Германия са мразени само от враговете си. 5. Последици - след разгрома е Виенския конгрес (1815 г.), който се опитва да закрепи статуквото, докато след ВСВ, СССР поставя под свое влияние половин Европа. Виенският конгрес успява да опази Европа от световна война чак до 1914 г. - 99 години. Прилики: 1. Успешен държавник напада Русия/СССР 2. Има настъпление към Москва 3. Руската зима и партизанското движение играят огромна роля за развитието на военните действия 4. Русия печели и със съюзниците си слагат ръка върху столицата на нападателя 5. Излизат огромни маси мужици от Русия, виждат че навън се живее по-добре и като се връщат в Родината, почват брожения и репресии.

Ами в написаното под ръководството на царстващия по време на събитията, за които говорим КОНСТАНТИН VІІ продължение на Теофановата хроника се казва, че при Борис І границата е минавала при Седара (Зап. Странджа), като при покръстването и тази земя му била дадена. И тъй като Странджа е южно от Ахелой, а нямаме други войни с Византия при Борис, а Симеон пък печели другите, то не е ясно как може Анхиало и Месемврия да са се озовали в ромейски ръце, освен ако не са завзети преди битката при Ахелой.

Ами там е работата, че по времето на Борис І, а и въобще по време на ПБЦ южната ни граница трайно се свързва с Дебелт - там е и Еркесията и един от печатите на Борис е намерен там. Ако смятаме така ще излезе, че Ахелой е било бълг. село защото там е била бълг. войска. Когато една армия напада, тя завзема крепости. Все пак не може да остави крупни вражи сили в тила си. особенно пък както в случая, когато разбитата армия е претърпяла и огромни загуби - ако пътя й беше отрязан и от бълг. войски сечта щеше да е още по-голяма. В случая имаме голяма армия с флот и две полуостровни крепости - никакъв проблем. Излишно е да припомням, че Юстиниан, дето е имал макар и разбита армия предпочита да изотави крепостта, а не да я брани. Иначе си признаваме и нападенията - така се описват да речем действията на Крум преди похода на Никифор или пък на Асен и Петър. По-скоро в подобни случаи особеност е използването на понятията "завладял" и "поробил" от една страна и от друга "освободил" и "присъединил".

Сведенията са достатъчно категорични, че Византия е нападнала България и това никой от виз. автори не го оспорва - нито в хрониките, нито в писмата. А и не ми е ясно на какво се основаваш като твърдиш, че битката при Ахелой е станала на ромейска територия, щом флота е трябвало да прехвърли виз. войска северно от Еркесията. Ако Еркесията е била ромейска, защо не са си минали направо. Ако е било по-удобно флота да ги превози на север, защо не ги е прехвърлил направо във Варна или дори при Дунава където са се съединят с печенегите, а ги е стоварил на юг от Балкана, та да може при минаването им по традиция да им спретнат една шеметна засада? Не знам дали не трябва даси пуснем отделна тема, защото иначе май трябва да го обяснявам при всяка тема. По време на ПБЦ ние наистина имаме граници с валове - ясно фиксирана и отбранявана територия. Но като цяло средновековието не се радва на точно фиксирани граници. Имаме крепости и където са крепостите, там и границата. Самите армии не формират отбранителни линии по протежение на километри (както през ВСВ), а са движеща се компактна маса, който се движи за да се намърда на по-изгодна за себе си позиция. При едно такова маневриране е било напълно възможно всяка от армиите преди битката да се озове на чужда територия. Разбира се при сблъсъкът все трябва да са на една територия, тъй като много рядко се е случвало битка да стане на самата граница (поне откакто валовете, Хексамилиона и Анастасиевата стена не са били в употреба). Тъй като всяка армия се опитвала да намери по-изгодна позиция в много случая е било по-удачно нападнатия (особенно ако не е имал достатъчно време да си събере армията) да избърза и да нападне противника на негова територия, когато хем е по-спокоен, че си е на своя земя, хем не очаква отбраняващите да са успели да стигнат толкова далеч. Разбира се в такива случаи отбраняващите се е трябвало или да не събират цялата армия или да я изоставят по трасето - както напр. Иван Асен за битката при Клокотница. Или пък за Тервел има схващане, че като помагал на Юстиниан изоставил при Балкана пехотата и се явил само с конницата пред Цариград - е, той вече не е бил в отбрана, но пък една такава изненада дава по-големи шансове за успех (иначе като стигнел с пехотата, можело привържениците на Юстиниан в Цариград да бъдели екзекутирани или поне прогонени от града). Аз поне не виждам нищо добро в идеята нападнатия да знае, че го нападат, да си е събрал армията, но да чака непременно да навлязат в негова земя и да започнат да я опустошават. _________________________

Когато даден откъс се вади от контекста е добре да се слагат пояснителни бележки в скобички. Със Стамбул обикновено се свързва един друг свети Константин, който обаче е живял преди да се появи исляма. А в случая просто е взет втория разказ, който е обаче свързан с първия за св. Константин Агарянин. Ако линкът един ден се окаже невалиден текста няма да е много ясен.

Не мисля, че идеята е много добра. Поне в раздел история обикновено на най-голяма посещаемост се радват автохонните теми. Хубаво е да има посещаемост, но не е добре да насърчаваме търсенето на масовка. Иначе следващите хитове в разделите за биология и астрономия може да са свързани с разнищването на въпроса дали Сашка Васава наистина е забременяла от извънземни.

По въпроса за етруските представителите на амтохонството сред бившите братушки са още по-напред с материала ... ет-руски, направо като прабратушки. Иначе туските си ги имаме от както има и писмени сведения за частта от Апенинския полуостров, която обитават. А за преди това са догадки, предположения, фантаскика ... и в този дух нататък.

Москва през ХІVвек е център на едно от руските княжества. Тъй че каквото и да би станало с този град, то не би имало особенно значение за Русия. Още повече, че по това време Москва няма кой дтае каква изградена инфраструктура. По време на похода на Наполеон наистина французите влизат в Москва. Но руските войски не са обърнати в бягство при Бородино, а съвсем организирано се изтеглят и то с цел французите да попаднат в провизионен капан. Въпреки огнестрелното оръжие и модната линия на униформите, в много отношения армията на Наполен от гледна точка на провизиите не се е отличавала от възможностите на персийската армия на Ксеркс при похода му срещу Гърция. Даже Ксеркс е можел да храни по-голяма армия, защото похода му е подкрепян от флота до битката пир Саламин (проблемите се появяват после). При Хитлер армията е разтеглена във фронтова линия, а не е компактна маса. Затова докато Хитлер контролира всичко зад гърба на армията си, Наполеон е разполагал само с пътя, по който се движи армията му. Хитлер е трябвало да наблегне повече на Москва и не само по отношение на собствените си армии. Не е трябвало да се забърква със Западен фронт, а и Япония вместо да се захваща със САЩ е трябвало да удари СССР от изток. СССР в началото на войната е в особено състояние - Хитлер не е обичан, но и Сталин не е обичан. Тъй че никой нямаше да им пречи да смажат гнездото на комунизма. А СССР има огромни ресурси - нещо, което така много липсва на Германия и Япония. Защо значението на Москва е толкова голямо. Сталин прави една ужасна чистка в армията и в страната хората правят всичко по негова воля. Образно, превземането на Москва е като да ви гръмне компютъра - дори монитора, модема, тон-колоните, клавиатурата и мишката да са в изправност нещата са много зле. Но дори и демократична Франция трудно се окопитила след превземането на Париж от германците.

Сталиновия СССР е диктатура. Ако обезглавят държавата, всичко подаше в ръцете им. Както е положението и с Германия - германците се бият отчаяно до момента, в който Хитлер се гръмнал. Вярно е, че на юг са суровините необходими за войната, което като материална база е много по-ценно. Но с Москва в ръцете на гермаците щяха до попаднат страшно много ресурси. Понякога човек трябва да губи битки, за да спечели войната. И Сталин е типичния пример за това - голямо остъпление, в което изтощава герм. армия и после бързо настъпление, при което докато западните му съюзници се усетят и открият втория фронт, в ръцете му се оказала половин Европа. Разбира се народът е този, който е платил в крайна сметка за великите планове на своите велики вождове.

Еее, не можаха да изчакат да минат изборите у нас! Сега ще скочи цената на ромските гласове за БСП. И в крайна сметка ще задлъжнее яко не само Куба, а и червената "черна" партийна каса.