Galahad

Да, източникът е стихотворната хроника на Филип Мускес. Но става дума за разгром на предни части на татарите. Още при наследника му Калиман І татарите вилнеят както из българските земи, та чак до владенията на унгарските му роднини. Това явно е най-тежкото време, защото до Георги І Тертер в наличните сведения на взаимоотношенията с татарите не се отдава по-голямо значение, отколкото и на останалите проблеми на държавата. При цар Георги І е разцвета на Ногай, но с неговите проблеми с централната власт на Ордата ролята на татарите върху бълг. политика отслабва. Не бива да се прехласваме по възкачването на Чака - той е зет на цар Георги І разполагащ с прилична за времето си войска - две качества, които винаги откривали чудесни перспективи за трона. Затова и никой не хвали Тодор Светослав, че ни е освободил от татарско иго. Дори и с толкова, колкото е казано за Иван Асен ІІ и Ивайло.

То в сегашното време не е толкова лошо някой като иларион Макариополски да бъде позабравен, че иначе хубаво ще бъде омаскарен. Я какво стана с Левски - от мераци за светец го изкараха обикновен убиец. При сегашния преход и криза на ценности някои така и не могат да схванат, че той не е смятал да става нито Майка Тереза, нито Дон Жуан. Н крайна сметка България се е освободила не без проливане на кръв. В днешно време когато трудно оценяме хората обективно, лесно може да разпънем и Иларион на кръст. А и ние обичаме крайностите: "Този Цицерон на българския небосклон" - "Този Нерон на бълг. небосклон". Не сме като англичаните да си обичаме адмирал Нелсън дори и да знаем, че е имал извънбрачна връзка.

Ами процесът в Рим е плавен, тъй че е трудно да се сложи ясната граница. Цезар поставя основите на монархията в Рим. При монархията обаче най-съществения белег е наследствеността на властта. Вярно, че и Август, подобно на Тиберий е само осиновен син. Обаче на Овгуст все пак се налага пак да прави триумвирати, да воюва за да поеме юздите на империята. Докато Тиберий просто наследява империята заедно с останалото лично имущество на Август. Самата принципална монархия си е една квазирепублика (почти-република) каквито бяха СССР или България в периода 1944-1989г. В смисъл, че има някои републикански държавни органи, но и един баща на отечеството, който може дори да не заема държавен пост, а просто да е неформален лидер на държавата (напр. да е Генерален секретар на Партията с голяма буква). Зомициан пък от принцепс става доминус, но същевременно оставя друг съществен белег на републиката - колегиалността. При него се въвеждат двама августи и двама кесари, което малко напомня на двамата консули или диктатора и началника на конницата от времето на Републиката. С едно изречение - в крайна сметка аз сложих Цезар в списъка с римските императори. Практически ще ни е моного трудно да намерим 100% император във времето до падането на Рим, който максимално да покрива всичките ни изисквания познати ни от времето на средновековните им колеги - да е автократор, да не се съобразява с остатъчните републикански органи и да владее прилично голяма територия. Иначе империума и доминиума са властта на държавата над хората и територията. Консулите също имали империума, но военачалниците извън стените на Рим се ползвали с по-широки правомощия по отношение на римските граждани в армията им в сравнение с това, което можели да правят в самия град.

Свързването на Сурсувул с чъргобиля, ичиргубоила не е само заради звуковото сходство, но и защото заемащите тази длъжност са споменавани във връзка с външнополитически прояви на България. Ако обаче този Георги е заемал този пост, то възниква въпроса какво да правим с Мостич. Но в случая става дума за министър, а не за пожизнен пост, тъй че е възможно двамата да са били на тази длъжност, но в различно време. Напр. Мостич се замонашва с идването на новия владетел и Георги поема поста. При идването на нов владетел се сменяли и членовете на правителството. В САЩ да речем и до сега си е така - с избора на нов президент някои от висшите служители по традиция подават оставка за да си направи екип. При всички случаи при писането на кратките си сведения виз. автори едва ли са се задълбочавали в кариерното развитие на Георги - може в края на управлението на Симеон да е повишен в кавхан, но поради старите контакти с него на по-стария пост да са го писали с него. Иначе самият Георги се споменава в началото на управлението на Петър и после изчазва от иначе множеството сведения за времето на Петър І. То вярно че и кавхан Исбул си е най-познат от домашните надписи, но този Георги се губи и в тях.

Първоначално титлата архонт не смущава бълг. владетели. То си е и логично, защото "арх" все си е добавка към нещо върховно - мон-арх, патри-арх, архи-епископ ... На Константитополския възпитаник Симеон обаче навярно е набито в главата, че между архонт и василевс има фундаментална разлика и про това, че може да има само василевс на ромеите. Иначе казано византийската концепция за "царството на народите", в което виз. император е бащата, а всички други владетели са като негови синове, които му дължат робско послушание, вярност и уважение. Петър, който явно не е навлязъл толкова дълбоко в тези тънкости се е задоволил да е само император на българите, което също не е чак толкова скромно, защото доста от владетелите се задоволявали да са само крале и като такива васали на императора. Иначе самият Симеон не е бил чак толкова замаян от титлата. Но не е имал нищо против да поеме и управлението на Византия. Аз лично считам, че Симеон не е толкова военнолюбив и амбициозен, колкото го изкарват. Просто се е опитвал да опази държавата си от амбицииите за всемирна империя на Македонската династия. И е имал късмета да управлява по времето на теоретиците Лъв Мъдри и Константин VІІ, а не на практиците Никифор ІІ, Йоан Цимисхий и Василий ІІ. В писмата си Симеон подхожда доста иронично към византийските хитрости. Тъй че и с титлата император на ромеите той атакува виз. концепция за световна империя начело с императора - защото така, както Симеон не владеел Цариград, така и виз. император само си мечтаел да му се покоряват всички владетели (само една част обаче му се връзвали на идеите).

В случая си означава Баязид. Челеби наистина е титла на престолонаследника, но Баязид е бил наричан Челеби не само в славянските, но и в латинските извори (не знам обаче защо в днешните преводи на български толкова си падат да пишат вместо Челеби - Калапи или Цалапи с питанка след думата). Използва се от авторите от ХІV-ХVвек, по късното използване в ист. съчинения най-често се дължи на ползване на извори от отва време. Османския емират е един от няколкото турски бейлъка, тъй че титлата емир също си е характерна за назоваването на тур. султани през ХІVв. (и нач. на ХV). Иначе Славейков говори, че турчина, който му го е разказвал, го е чел в библиотеката. Но както казах, след влизането на руснаците в Търново библиотеката на Куршумли-джамия е била разбита и листите от ръкописите са използвани за амбалаж на чершията. Тъй че и това няма как вече да се провери.

В случая Славейков разказва предания, които е събирал в Търново и при някои от странстванията си. В интерес на истината понякога той е киритичен към своите разказвачи - като напр. във връзка с превземането на Стара Загора. Това, дето е издадено във връзка с падането на Търново обаче Слевайков го и писал във време, когато от една страна вече си е бил дагубил записките при опожаряването на Стара Загора, а от друга, дето се вика "старост-неродост". Тъй що се отнася до легендата му се губят някои моменти. Също трябда да вземем под внимание, че по онова време и са почнали да достъкмяват някои легенди - като тези, че вече е дошло времето България да се освободи от турско - става дума за бряста, за камбаната и за св. Петка/булката. Каябаш означава начало, зачатък, глава на скалата. Кесик-кая значи сечената скела. На картата която прикачих съм сложил червената стрелка между двете. В откъса се говори за "главата на Адил баба". Самият гроб е бил на Картала, а гробът на Махмуд Фехти, който според легендата пръв е влязъл в Търново е бил в "Св. 40 мци". Кое какво е обаче трудно ще разберем. Защото то едно че турците не са пазили кой знае колко, ама и след Освобождението подхода е бил съвсем нихилистичен. Главата от гроб може да е фрагмент от някой саркофаг вторично употребен за градежа на някоя сграда - напр. губи се главата от предполагаемия саркофаг на най-големия Иван-Александров син Иван Асен.

Гръцки изператор. Запазняците често употребяват гръцки и в смисъл православен. Във Византия офиц. език е гръцки също. Но въпреки всичко това между Византия и Източната Римска империя няма прекъсване, няма точен момент, в който да кажем, че до тук е ИРИ, а от там нататък е Византия. С Рим е друго - той престава да е столица на светска власт и е единствено резиденцията на папите, но известно време територията на града също е владение на Рим. За СРИ както често се отбелязва нова име никак не й отива, тъй като територията й дори в разцвет е покливала малка част от ЗРИ, като дори и самият Рим и се падал в чужбина. Да не говорим за няколкото века между Ромул Августил и Карл Велики. Византия си е самата ИРИ, която естествено търпи промени, тъй като надживява западната с хилядолетие. Но в крайна сметка и едно е Рим на Ромул, второ е Рим на Август, а трето е Рим на Ромул Августил.

Прикачвам схемата с някои допълнения. Търново се е състояло от няколко квартала - Царевец, Трапезица, Нови град (Асенова махала), Девинград (Къз-хисар), Латинския квартал и къщите на бадните между Царевец и Девинград. Последните практически си попадат в турски ръце още с идването на тур. войска.

Симеон получава титлата "цар на българите", но като емиаргос е претендирал за "василевс на ромеите". Тъй като все пак не е владеел Цариград, докато се е опитвал да превземе столицата на Византия е оправдавал претенцията си с това, че бил завладял земи населени с ромеи (в този смисъл са изявлениета на Роман, че тъй като във Византия били избягали 20 000 българи, то той с по-голямо право можел да се нарича цар на българите, защото те прибягнали до неговата власт доброволно). Тогава просто е постигната договореност относно титлата му - т.е. че ще е само цар на българите. Също и главата на бълг. църква става патриарх на българите, докато другите патриарси се титулуват по седалището си - Цариградски, александрийски, Антиохийски и Елейски (Йерусалимски). Това е нещо спецефично за средновековна Европа - повечето владетели и народи безпроблемно приемат да са на подчинение на някой от съществуващите патр. престоли и теоретично да са васални на Византия или СРИ. Папата не раздава и кесарските титли. не случайно кесар на кирилица започва да се изписва различно от император, тъй като са различни титли. Царят не е втори, а е цар на българите и над него няма друга земна власт. Въщност както пише Дуклянеца Борис си е имал титлата хаган, което също си е равносилно на император, падишах. Тъй че успехът на Симеон не е чак толкова голям - той просто получава християнския аналог на титлата, която е имал преди покръстването баща му.

Евтимий в края на житието на св. Иван Рилски където пише, че там била построена черква на негово име (нищо че лъжливото овчарче я откри в Асенова махала). Предполагам, че ще е някоя от малките, защото се казва че царя избързал напред и започнал да я изгражда, като шествието изчакало със 7 дни в Кръстец. В такъв случаи би трябвало да си запазят черквите. Но живота на Трапезица секва през ХVв., "Св. Георги" е била възстановена върху старите основи по време на тур. робство. За "СВ.Димитър" ми е трудно да кажа, защото от една страна май е имало и последващо зографисфане с гръцки надписи, а от друга страна, май е била извън шарамполните ограждение и при едно нападение кърджалиите успели да проникнат в тази част на града. Но пък също така в Търново са се запазили "Св. Петър и Павел" и 3 къщи до земетресението през 1913г.

Именно, те са претенденти за римски императори. Титулярен е този, който или няма конкуренти или поне сложи ръка върху самия Рим. Все пак не може да считаме всеки претендент за римски император за успял да стане император. Тъй че за да беше вярно това, Симеон трябваше да е превзел Цариград, а той не е успял. Ритуала е вътрешен акт. Да речем при въстанието на Асен и Петър се прави, защото те въстановяват съществувала държава, а не издигат статута на съществуваща държава. След Симеон и Петър коронацията си е вътрешен акт, но за тях е трябвало външно признание от равните - т.е. от виз. император). Затова и само формулировките в писмото са достатъчни за да говорим, че има признание. Признанието разбира се е направено от Николай Мистик с оня доста спорен днес акт. Затова и Константин VІІ макар да упреква тъста си за доста неща, не споменава сред тях и титлата на бълг. владетел.

Вероятната причина за похода срещу Търново е едно настъпление на власите срещу завзетите от Али паша земи на север от Балкана, като при настъплението стигат чак до Карнобат. По грамотите началото на Мирчовото управление се отнася към 1386г., но пък ББХ сочи, че по нареждане на цар Иван Шишман Дан воевода е бил екзекутиран на 23 септември 1393г., т.е. няколко месеца след Дан воевода. И тъй като Мирчо е сред основните противници на турците, а Дан се явява негов конкурент за влашкия трон излиза, че не само Баязид е режел патриаршески и болярски глави в подготовка за една по-голяма битка. Само не разбрах откъде се черпят сведения, че Шишман е престанал да бъде цар? Заповедите нито са датирани, нито е посочено името на въпросния "господин Търновски". Тъй като Сигизмунд, К. Костенечки и ср. летописи наричат цар само Константин (Сигизмунд нарича Фружин само син на някогашния цар Шишман), то този "господин Търновски" ще е по-скоро Александър или Фружин. Иначе казано най-вероятно първенството е отстъпено на Константин, а "господин Търновски" означава владетеля на Търн. царство. Шишман е наричан цар и в сведенията за смъртта му. За разлика от Плиска, която е на равно място, Търново е на доста хълмист терен и по онова време си е било голям проблем как водата да се качи горе. На царя може и да са носели с менци, но за царската дворцова градина едва ли. Тъй че събирането на дъждовна вода си е било важно и си се е правело независимо дали има обсада или не. Петра, столицата на навутеите (там където във филма американският Индиана Джоунс уж намира Граала) да речем се е снабдявал с вода от иначе редките дъждове и дори просперирал продавайки я на преминаващите кервани. Разбира се това става в античността, когато технологиите са по-развити от средновековието и е имало една чудесно изградена мрежа са събиране и съхранение на вода. Но интересното е, че макар да имаме сведения за превземането на Търново и намеци как е станало никой не споменава накакъв конкретен предател. В актовете на Цирагр. патриарх за ицпращането на Йеремия за Търн. митрополит съще не се казва нищо за това, как е паднал градът, нито за заточаването на Евтимий. А иначе на дълго и широко обсъждат да речем низвержението на видинския владика Касиан заради убийството. А ето нещо интересно в сравнителен план - завземането на Видин от турците. Това е ясно как е станало - Баязид обещал, Страцимир повярвал, отворил вратите, а после султана муе взел съкровищата и го отвел в Бурса. Но в житието на Стефан Лазаревич не се споменава нищо, въпреки че той бил там с майка си и вдовицата на Углеша. Това сведение е във връзка с пренасянето на мощите. Та в случая естествено възниква въпроса дали на търновци някой не е обещал нещо подобно и да е станало като във Видин? Разбира се това е само въпрос за размисъл.

Това не е галска империя, а са императорите-узурпатори. В периода на упадък на Рим многократно в някоя провинция някой се обявявал за император със скромната надежда един ден да сложи ръка над цялата държава. Но както може да се очаква малцина са успелите. То и галските петли понякога ги избива на национализъм и прилагат методиката на македонските историчари. Ето колко е бил признат в самия Цариград за василевс на ромеите: Формулата "Ваше братство" предполага, че адресата на писмото е с равен ранг. Другите са "духовни синове на изператора", които му дължат синовно подчинение (поне според византийците). При цар Петър се опитват да пробутат отново "син", но там има вече и действително родство - Петър е зет на Христофор и следователно тъста и тъщата може да го наричат син, а той тях "мамо" и "тате" (а роман Лакапин е "дедо"). Практически дори само това писмо е достатъчно, за да се гвърди с категопичност, че на Симеон е призната императорска титла. В случая имаме изрично признаване. Докато в преписката на Калоян с папата е мълчаливо - Инокентий първо се опъва, но после почва да се прави на разсеян, вместо всеки път да прави на цяря бащинско порицание. Досадно, ама в дипломатическата дейност има предимно досадни неща.

Йоасаф макар лично да придружавал константин при посещението му в Търново избягва да спомене за какви важни царски работи са ходили там. Но сведенията за похода на Сигизмунд като че ли изясняват за какво са били преговорите - когато западните войски стигат до крепостите на Видинското царство там се оказва, че има турски гарнизони. Иначе казано най-вероятно Баязид след като е станал съсед на Страцимир вече и северно от Балкана е поискал в ключовите крепости да се сложат турски войски. Османската империя се отличавала с по-голяма веротърпимост от християнските държави. Тъй че за евреите определено е било по-изгодно да са в Осм. империя. Дори евреите изгонени от Испания са дошли тук. Искам обаче отново да напомня - изводите, че предателя е евреин се правят покрай т.нар. Жидов гроб, тъй като "жид" означава евреин. Но думата има и друго значение на великаните изградили Търново. Местата свързани с гроба на Адил баба не е при еврейския квартал, а при Каябаша и Картала (мраморната глама и гробът). Цамблак казва, че баязид нямало да успее чрез сила, но градът паднал когато грехът надделял. Но последното може да е било свързано и с брожение на населението поради недостиг на припаси. Авторите от 15 век пък се задоволяват да кажат, че Търново паднало като някое слабо гнездо. Всъщност си е било честа практика преди въвеждането на централизираното водоснабдяване. Представяш ли си как са щели да се поливат градините в къщните дворове, ако всичката вода е трябвало да се носи от белоноги моми от извора? При дъжд под стрехите се слагали бъчви и в тях се събирала вода. После с нея се поливали градините , а изворната вода била само за стопаните. Не всяка къща е имала кладенец или чешма. Просто при обсада е трябвало и да пият от тази вода. По селата и махалите с проблемно напояване още се практикува и воже да се ниди, че водата не е от най-хубавата. Макар че като чета в старите лечебници, че за приготвянето на даден цяр се препоръчва да се вземела чиста изворна вода ми се струва, че и стопаните не винаги пиели чиста вода, дори да не са обсадени.

Никопол при конкретните обстоятелства има едно важно предимство пред Търново - реката. Баязид и по време на обсадата на Цариград не разполага с флот като Мехмед Завоевателя. При други обстоятелства не е било толкова важно, защото българите са разполагали с флот като и другите дунавски държави. Но както се казва в тур. лет. бележка Баязид е искал кораби от Шишман за да премине реката. Ще рече, че Шишман е имал по-голям флот от това, което е можел да си позволи Баязид по Дунава. Затова при една обсада по вода е можело да се вкарват в Търново припаси и войска. Така за Шишман една обсада можело да продължи безкрайно, но не и за обсадителите. Това предимство оценяват и турците и центровите на трите санджака северно от Балкана са на Дунава - Видин, Силистра и Никопол. Разбира се вече противниците на турците не само е можело, но и са имали флот. Само че за успешна обсада вече трябвала по-добра подготовка. Мирчо удържа Влашко благодарение на помощта отвън. А подготовката на похода на Сигизмунд започва през 1394г. когато Шишман още е жив. А и К. Костенечки пише, че когато Баязид се перчел пред Стефан Лазаревич, ме казал, че с унгарска помощ нямало да постигне нищо и му посочил за пример бълг. царе като ги споменал и поименно. Цариград подобно на Търново е бил разделен на укрепени квартали. когато турците проникват в града част от обособените квартали се предават. Сред тях и известния ни Фенер. Но явно Мехмед е замислял да остави някои черкви за християните, защото при превземането на града черквата "Свети Апостоли" (втората по големина) не е била пострадала и после е била дадена на патриарха. По-късно патр. Георги Схоларий доброволно я отстъпил за джамия, тъй като не можел да поддържа сградата, а и турците правели провокации за да бъде превърната в джамия.

Смъртната присъда е по-късно и е възможно да е свързана с подготвяния поход от Сигизмунд. Иначе наистина част от черквите веднага стават джамии или са разрушени, което се случва в крепости превзети с щурм, а не с капитулация.

Въпросът е, че византийците отричат да е имало такова признаване - не наричат герм. владетел просто крал. Карл Велики получава титлата от папата. По принцип първосвещеника коронова при една вече съществуваща титла. За целта папата е решил, че Карл е наследник на Западните императори. Иначе за учредяване трябва признаване от равните. Иначе от писмата на Роман Лакапин и Николай Мистик се вижда, че му се оспорва не императорската титла, а само това да се нарича император на ромеите. Докато на франкско-герм. император е било оспорвано въобще да се нарича император. Освен това и Николай Мистик в писмо до Симеон и Калоян в писмо до Инокентий говорят за връзки с папата. Патриарха не казва точно каква титла е признавал папата на бълг. владетел, но Калоян пише, че ставало дума за императорска. Определено не са се наричали точно така. Ами то е имало статуя и на хазарския хаган (оня про който е бил Юстиниан ІІ преди да иде при Тервел), но той едва ли може да мине за спечелил трона на Византия с референдум. Ако Симеон е имал достатъчно привълженици в Цариград не е било проблем да му отворят една от портите и да влезе в града с войската. Най-малкото се считат за наследници, което си е вече нещо общо.

Царевец по форма напомня триъгълник - единия връх е при Сечената скала, другия - при Лобната, а третия - при Френхисарската порта. Тъй че проникването от там не е толкова лесно - първо както се вижда е доста височко и стръмно, а второ там Царевец е стеснен, тъй че и при пробив ще е като в проход и малко хора ще могат да удържат много. От гледна точка на гроба на първия протикнал турчин по-скоро ще е Малката порта или тайния проход там - те са при "Св. 40 мци", където му е бил и гробът. От гледна точка пък на мястото на "тлавата на Адил Баба (евреина-предател) и Картала, то по-скоро ще е откъм главния вход. Иначе казано - с легендите до никъде няма да стигнем. А Шишман и в Никопол си е бил цар. Просто правителството си сменя резиденцията. Но вече е бил с много по-малка територия. За турците е бил полезен като буфер между тях и Влашко. След битката при Ровине (1395г.) обаче войната си се пренася във Влашко и такъв буфер вече не е бил необходим. Иначе този "господин Търновски" за който се говори в онези заповеди по-скоро ще е Александър, защото в тур. извори превземането на Никопол се слага под една и съща година с Видин.

май ти отговориха: Иначе казано, ако Симеон е имал достатъчно привърженици вътре в градът е можело да го превземе и без да му е необходим флот като на Мехмед ІІ Завоевателя. Западната Римска империя умира с Ромул Августил. Владетелят на Свещената Римска империя е признат от Византия за кайзер няколко века след като бълг. владетел е признат за цар. Карл Велики е коронясан от папата, но не е бил признат от равните, т.е. от виз. император.

В основата на концепцията за еврейското предателство стои т.нар. Жидов гроб. Жид се свързва с евреин и така стигаме до еврейско предателство. Но пък в легендата за основаването на Търново също има жидове и това не са евреи, а великаните-основатели на градът. През средновековието евреите не са били много обичани в христ. държави - имаме сведения че срещу тях са правили гонения и цар Иван-Александър (въпреки че бил женен за покръстена еврейка, ама то и отец Торкемада си е бил покръстен евреин) и от имп. Йоан Кантакузин. тъй че ако просто някой евреин беше предал градът, това никой нямаше да го премълчава. То си е все едно пруския крал Фридрих ІІ да беше разбит при Кюнердорф заради предателството на евреин, пък Хитлер и Химлер да премълчат това. Ако Търново е било предадено от цар Иван Шишман, то преговорите с Баязид щеше да води той, а не патриарха. Всъщност ние не знаем кой е водил защитата на града, а че Евтимий е водил преговорите по капитулацията. Когато Нешри говори за похода на Али паша там си е посочено, че преговорите с Мурад е водил именно Шишман. Но най-вероятно Шишман не е преговарял с Баязид до 1395г., тъй като за Страцимир и Константин Деян има сведения да са изнасяли мощи на светци от Търново. След битката при Ровине когато вече и Влашко е засегнато от тур. нашествие вече дава кораби на Баязид, но тогава вече турците са започнали настъпление и на север от Никопол. Френхисарската порта е това, което се вижда в подножието на направената вече в днешно време Балдуинова кула. Тя е водела към полуостров оформен от меандър на реката. Янтра е сравнително дълбока за да може просто да се преджопа. Не значи, че не може да бъде премината, но ако не е чрез някакъв направен от обсадителите мост, то при внезапен излаз на защитниците турските части там е можело да бъдат избити преди другите да могат да им помогнат.

Не знам защо тъй уверено твърдите, че Търново е паднало през Френхисарската порта. Тя се е намирала там, където сега е построена т. нар. Балдуинова кула. Но на практика в този участък реката извива и тя е водела само към брега и освен като път за живущите в този участък е служела и за снабдяване на Царевец с вода. Казват, че стълбата била покрита. За съжаление заради големите опустошения след Освобождението днес човек трудно може да се ориентира.(като сриването на една от портите на главния вход или пък събарянето на Куршумли джамия и унищожаването на библиотеката й). Гробът на Махмуд Фехти се е намирал до входа на "Св. 40 мци" - той бил първият който проникнал в Търново и бил убит. Между Куршумли-джамия и Сарашката Джамия, от дясно на пътя за Царевец е бил гробът на Адил баба - там била отсечена главата на евреина предал Търново. За гпобът му пак се казва, че бил на Картала (сега квартал на Търново), означава Орлов връх - турците носели на гроба му дробове и карантии и затова там се навъртали орли. Може и да имаме някакво оплитане на легенди. Жид се възприема като евреин, но всъщност по предение Търново е изградено от великани наричани жидове или житове. Тъй че всъщност гробът, който половин хилядолетие е тачен като място където е погребан евреина-предетел, може някое друго хилядолетие да е бил сочен за място, където е погребан великана-строител на Търново. Ако пък свържем това с другата легенда, че в Търново временно е резидирал Крум след опожаряването на Плиска и също е сочен като основател на града, а от там сложим в сметката, че си имаме пак там колона и златен медалион на Омуртаг и че ни се губи гробът му ...

Ами както казват виз. хронисти, в крайна сметка от постигнатите договорености и двете страни не останали доволни. Не се впускат в детайли защо точно, но човек може да се сети. Симеон - защото искал да получи титлата василевс на ромеите, но получил титлата василевс на българите. Византийците - защото му дали титлата василевс на българите. Просто до тогава те не били признавали на никой такава титла (едва Исак ІІ Ангел признал тази титла на тер. император за да избегне алтернативата Фридрих ІІ и кръстоносците да обсадят Цариград). Симеон си е сложил на печата "василевс на ромеите", че даже и на писмата го е слагал, ама виж какво пише Роман Лакапин по въпроса. И трябва да кажа, че има право. То и наш Гоце може да почне да се титулува президент на САЩ, ама какво от това (освен че може няколко стелта да ни пуснат няколко бомби, за да ни приобщят към свободата, демокрацията и американския начин на живот ).

За шапките. Сред това, което е носел виз. император на главата си е имало не само метални шапки. Камилкона - както показва и самото име е бил от камилска вълна. Напълно е възможно плочките от диадемата на преславското съкровище да са украсявали именно такава шапка-корона. Това, че по често с такива шапки са изобразени българите също е обяснимо - нашият климат е по-суров от византийския. Затова и нашите владетели са носели и кожени облекла. Що се отнася до коронацията на Симеон, то той е получил титлата василевс на българите, а му се е искало да е василевс на ромеите. Това обяснява и малко по особения церемониал на коронацията. Съгласете се например, че не върви да го издигнат на щит в "Св. София" ромейски войници, а на главата му да бъде положена някоя от короните на виз. императори - тогава той щеше да обяви, че е коронясан за василевс на ромеите и щеше да е напълно прав.

Ами аз говоря за делта. Ако някъде из текста е употребено устие, е грешка. Тъй че ако посочиш пасажа, в който е ще заменя устието с делта. Но поне в по-голямата част от текста си е делта. В миналото са били 5: 35 (24 H). От така нареченото Тясно устие на Истър са шестдесет стадия до второто устия, а от там до така нареченото Прекрасно устие четирийсет стадия; от Прекрасното до четвъртото устие на Истър, така нареченото Нарак, шестдесет стадия; от там до петото устие102 – сто и двайсет, а от там до града Истрия103 – петстотин стадия. Ариан, Обиколка на Черно море Предполагам, че около тази цитат ще намериш отговор и на някои други въпроси, които задаваш. Разбира се доколкото е възможно. Защото как точно е бил укрепен острова не е описано подробно, а и островите по делтата не са разкопани основно, та да може да се правят някакви по-обосновани догадки. Значи по въпроса за сраженията изследванията показват, че има места, където са станали много повече сражения отколкото на други - Косово поле, Поатие, Цариград .... Причини - пътища, столица, възможност за снабдяване с припаси, удобно за отбрана място и т.н. И нито едно известно сражение на връх Мусала. Така естествено стигаме до въпроса защо точно на този остров. И в двата случая съюзните войски е трябвало да укрият на труднодостъпно място едно значително население и именно този остров се оказал подходящ. За Александър и Константин пък имало армия укрепила се на един остров, с която за честта и сигурнастта на империята си те е трябвало да се справят. Просто сходните събития са довели до едно и също място. Както да речем по предание Шишман спира турците и сключва с тах мирен договор именно при Шипка - не заради някаква провиденциалност, а просто и в двата случая е имало две армии движещи се от Търново към Стара Загора и от Стара Загора към Търново.