Galahad

Според легендата в Търново е проникнато откъм Каябаша, на около 180-200м. от Кесик кая (Сечената скала). Първият, който проникнал в Търново бил Адил ага и бил убит от защитниците, но след него влезли и други. Ако турците не проникнат в Асенова махала на практика няма проблем с водата - тя си минава през града и лесно може да се черпи вода от там. Проходите и цистерните имат значение ако се превземе Асенова махала. Освен това все ще е превалял някой дъжд, който би позволил да се събере още вода. Тъй или иначе нямаме сведения градът да е изпитвал нужда от храна и вода, а само че грехът бил надделял и че Баязид заплашвал жителите с наказания, че не се предават. По предание е напуснал града по време на обсадата. Това ме подсеща, че ако Лъжливото Овчарче беше ръководило разкопките на тайния изход от Царевец непременно щеше да обяви намерената там лампа, че именно тя е осветявала пътя на цар Иван Шишман при напускането на Търново. Концепцията, че Шишман е бил извън Търново се прави въз основа на Цамблак. Но Цамблак по принцип тенденциозно пропуска споменаването на царя. Напр. като говори за правописната реформа Цамблак отдава заслугата изцяло на патр. Евтимий, докато К. Костенечки, който пък е учил при учениците на патриарха в Бач. манастир, казва, че реформата е осъществена от Евтимий и Шишман. Когато говори за посещението на Киприан в Търново Цамблак отново пропуска да спомене царя (освен разбира се ако царя не му е баща, защото казва, че при посрещането е приствъл лично с баща си). Но поне към началото на обсадата отсъствието на Шишман се обяснява единствено с пропускането му от Цамблак, макар че този автор си прави този номер редовно. Когато турците влизат в Цариград имп. Константин Драгаш отказал да напусне градът, макар че имал тази възможност. Но към този момент той разполагал вече само с този град - в навечерието на обсадата на Цариград турците покорили цялата околност (вкл. и нашето южно Черноморие). Докато Шишман е разполагал все още с Никопол, със съседно Влашко, което пък било съседно на Унгария. Тъй че ходът е правилен - да остане някаква легитимна власт, която да набира сили и съюзници за отблъскване на турците, вместо с падането на столицата да бъдат ликвидирани и представителите на светската и църковна власт и практически държавата да бъде обезглавена с един замах. А след като султанът го е обезглавил при първият сгоден случай едва ли е бил много доволен от двугодишната дейност на царя. Кръстоносен поход за изтласкване на турците от Европа. Похода на Амадей Савойски е бил със същата цел, макар доста да се е отклонил от нея. Ами преди падането на Търново положението е по различно - имаме си жив крал Марко, жив Драгаш, владенията на Страцимир, владенията на Шишман, търн. първенци не са избити.... Турците пък са щели да владеят една доста по-малка територия на Балканите, да потурчат много по-малко християни и в крайна сметка да са с доста по-малко сили. Така при междуособицата държавата на османците нямаше да е толкова силна и те можеше да бъдат по-лесно изтикани в Анадола, където пък наследниците на Баязид можеше да си обособят отделни емирати подобни на др. турски държавици там. Разбира се като се пипне историята на едно място, се променят много др. неща. Иначе казано, при такова развитие турците нямаше да превземат Цариград, нямаше да има нужда от нов път за Индия, нямаше да има велики геогр. открития, нямаше да се налага в Европа да има централизация на властта и въвеждане на наборна армия .... С други думи - ефекта можеше да е временен, както при спирането на настъплението на селжуките ... и когато се появи следващия нахакан турски бей Търново да бъде превзето. За съжаление процесите, които позволяват един ден турците да бъдат спрени и изтласкани към Азия са предизвикани от самите турци, а не заварени от тях в процес на развитие. Тъй че и при оптимистичния вариант остава риска събитията да се развият по сходен начин, но примерно не 5г. по-късно, а 50.

Ами покрай Стринава възниква поредица от въпроси: 1. Защо Исак Ангел ще обсажда една планинска крепост, още повече, че вече е преминал Балкана от изток? Ако преминаваше Балкана при Стринава да речем е лесно обяснимо - Асен не успява да го задържи в прохода и се уклива в крепостта с войската, а Исак Ангел го обсажда без успех. Но след като е минал вече на север от Балкана няма смисъл да ходи на юг. 2. Защо докато Исак Ангел опустошава Мизия бълг. владетели ще бранят една планинска крепост, която няма кой знае какви ресурси (Търново и Ловеч са градове с къщи, складове запаси и т.н.)? Да може да му отрежат точно този проход, но на него му остават 2 по-добри, през които вече успешно е минавал. Освен това е известно, че Исак Ангел е успял при предния поход да си върне иконата на св. Димитър, което показва, че Търново си е било цел на военните му кампании (св. Димитър е в Новия град- Асенова махала, който район се развива и укрепява при Асеневци).

Ще започна първо с нещо, което ми попадна днес за падането на Цариград - Служба за падането на Цариград и света Теодосия (тъй като градът паднал в деня, в който се чества паметта на св. Теодосия). Смятах, че през майските празници ще мога да отскоча до Търново да направя малко снимки и за 17 юли ще мога да пусна статия за падането на града, ама не се получи. Да се надяваме за догодина да успея. Тъй че за тази година май пак ще трябва да сложа нещо за заместител. Но да се върнем на въпроса. Предполагам, че Баязид е обсадил не само Царевец, но самото Търново. Навярно в този смисъл са и сведенията, че ако грехът не бил надделял, то турците можели да се доберат само отчасти до стените. Иначе казано са можели да завземат Нови град (това, което днес наричаме Асенова махала). Дългата обсада разбира се си е проблем, но за да се блокира градът, тъй че обсадата да го изолира (както е направено) трябва доста голяма армия, а това ще рече, че и обсаждащите споделят проблемите на обсажданите за продоволствия. С водата проблемът е по-малък за обсаждащите, но дори да се изолира Царевец, той е можел да се снабдява чрез тайните проходи до Янтра и чрез цистерните на цитаделата. Тъй че в случая и силите на Баязид били на изчерпване и той се е гласял да снеме обсадата. По-съществено обаче е защо провалът на тази обсада да е можел да доведе до обрат. На пръв поглед забавянето на края на Търновското царство с 10 години са нищо. И е съвсем постижимо защото София пада около 20г. след Стара Загора, а Търново 7 г. след София. Но през 1402г. е битката при Анкара след която младата империя е разтърсена от гражданска война. Тъй че е имало реална възможност империята да се разкъса на няколко малки враждуващи помежду си бейлъци, които да заприличат на останалите си съседи. Нещо подобно се случва с татарите - те покоряват Азия и Изт. Европа, но като стигат до тук империята им е отслабена от вътр. проблеми. Иначе казано удържането на Търново можеше да породи верига от следствия - авторитета на Баязид щеше да бъде уязвен и турците нямаше да удържат победата при Никопол, която ги прави страшилище за Европа; по-малко потурчени, по-малка войска и т.н. Разбира се щяха обаче да се появят фактори, които пък да способстват за един турски напредък - напр. Зап. Европа нямаше да се стресне чак толкова и можеше да продължи да чака балканците да се оправят сами; Шишман и Страцимир можеше да се успокоят за вън. опасност и да си спретнат война помежду си и т.н. Тъй че възможност историята да тръгне по друг път е имало, но няма гаранция, че ако се променят някои от детайлите, е щяла да се промени и същината.

И двамата имат две имена - едното получено преди покръстването, а другото - след това: Борис-Роман и Глеб-Давид.

Всъщност е имало голяма възможност през 1393г. да не се случи нищо. Обсадата не е вървяла добре и похода е бил на път да се провали. Тур. армия все още не е имала голям опит в превземането на крепости отбранявани от армия. Тъй че предателството решава всичко. В интерес на истината и падането на Цариград в крайна сметка се оказва нелепа случайност - при решителната атака, слад която Мехмед ІІ е смятал при неуспех да снеме обсадата турците проникват през една портичка, която била забравена отворена, командващия участъка е бил ранен и пробива не е могъл да бъде спрян. Проблемът е, че Сигизмунд започва да стяга поход едва през 1394г., т.е. когато Търново вече е паднало (макар така поне успял да предизвика снемането на обсадата на Цариград), а на Косово поле е смазана съюзната балканска армия. Тъй че вариантите са два: 1. Както с Цариград, чиято обсада благодарение на Сигизмунд пропада - обсадата е неуспешна, но столицата се превръща в анклав и един ден неизбежно пада; 2. Тъй като турците са преди всичко плачкаджии една поредица от военни неуспехи лесно можела да превърне османската държавица н подобие на Румския султанат или някой от другите турски бейлъци. Възхода на Рим е докато има наборна армия. С професионалната идва и кризата. Разбира се при държавната машина не става бързо, а има инерция. При наборната армия империята практически разполага с няколко легиона наемници и една огромна маса население, което обаче е без какъвто и да е боен опит. Тъй че като идват варварските нашествия, то легионерите са малко, а останалото население разчита на армията. При тур. нашествие на Балканите се случва същото.

Говоря за династията на Великите Комнини - имп. Исак І Комнин е зет на цар Иван Владислав, а пък тези, които вече са последователно произхождат от друг негов син - Траян. На печатите на Симеон І не пише цар на българи и ромеи, а просто "василевс на ромеите" - нищо, че дори не е успял да превземе Цариград. Това какво формално счита е едно, това, какво му налагат обстоятелствата да стори е друго. Тъй че когато се е сдобил с достатъчно голяма вече е можел да преосмисли формалното значение на сключения договор ... и ако прецени, че неговия съдоговорящ е само узурпатор спокойно може да стигне до извода, че може и да не спазва договора.

Княз Василий (с езическо име Владимир) е имал поне 12 сина, но от различни майки - Вишеслав, Святополк (той е роден от гъркиня - бивша монахиня и вдовица на Ярополк), от Рогнеда са Мистисляв, Изяслав, Ярослав и Всеволод, от друга са Светослав и Мистислав, а от българката Глеб и Борис, който след покръстването също приел името Роман. Това е по сказанието за Борис и Глеб, а по Типогравската летопис Владимир е изкаран още по-голям палавник: От Рогнед са Изяслав, Мстислав, Ярослав, Всеволод и 2 дъщери, от Гъркинята е Святополк, от Чехкиня е Вишеслав, а от други Святослав, Станислав, Судислав, Позвизд,а от Българката са Борис и Глеб. Освен въпросните съпруги той имал 300 наложници във Вишегород, 300 в Белегород и 200 в Берестовом. И за да не решите, че Владимир е бил женкар, ще кажа, че когато трябвало да избира вярата на Русия и обмислял офертите на Византия и ислямската Волка България, той предпочел вместо да стане мюсюлманин и да има 70 съпруги, но да не може да пие вино, да има само една жена, но да може да пие. Но след това забавно отклонение да се върнем към въпроса. Тъй като Борис и Глеб имат езически и християнски имена, то това означава, че са родени преди покръстването на Русия и следователно преди брака на княз Владимир-Василий със сестрата на имп. Василий ІІ. Още едно важно уточнение - в по-старите летописи не се изписват различно волжките и дун. българи, тъй че не е ясно от коя от двете държави и българската съпруга на Владимир.

Разбира се когато се говори за развоя на събитията винаги през главата преминава мисълта дали Август не е помогнал на двете влюбени гълъбчета да останат заедно завинаги. Съмнението се усилва още повече от съдбата на синът на Цезар и Клеопатра, който се споминал преждевременно без да е бил влюбен в някоя царица и да се е самоубил от несподелен копнеж по нея. За Цезарион разбира се е ясно - той е рожден син на Цезар, а Август, човекът който де юре слага началото на принципата е само осиновен. Самият Август е бил по характер добър човек, но същевременно и доста проницателен, та с оглед обстоятелствата първото качество да не му попречи да оцелее достатъчно дълго в една бурна епоха. Възниква въпросът каква сметка би имал от смъртта на Клеопатра и Марк Антоний. След битката при Акциум наистина двамата като политици са били изчерпани. Но Август е бил наясно, че колкото златен и прехвален да е неговият век ... е, мечтите винаги са по-големи от това, което може да даде един владетел. А Октавиан не можел да си позволи още една гражданска война при положение, че тази, в която победил отнела живота на 1/3 от населението на Рим. Това, че Египет е станал житницата на Рим може и да е радвало римляните, но едва ли е било също тъй по сърце на египтяните. Тъй че смъртта на античните Ромео и Жулиета си е съвсем приемлива цена за да се осигури на цялата империя т.нар. Августов мир. Но стигаме и до това. Докато римляните виждали в идването на власт на Цезар осъществяването на пророчеството на сибилата от Куме, то великият цар, на който се покланят много повече народи отколкото на кой да е римски император се родил по същото време, но в Юдея. А с него се появил и нов подход към самоубийството - на него започнало да се гледа като на грях, за който без възможност за покаяние следвали вечни мъки. Но за водещите фигури на Рим този поглед към живота и смъртта е бъдеще. В Августовата епоха погледа към смъртта е друг - на бойното поле паднали привържениците на Каталина, след поражението Брут и Касий се самоубили. Но към самоубийство прибягвали не само губещите. Римския историк Атик, който ловко избегнал всички опасности на гражданската война и въпреки превратностите на съдбата останал близък с всички водещи фигури в събитията, след като заболял в края на живота си, предпочел да се самоубие, вместо да прекара остатъка от дните си на легло. Въобще тогава хората имали идеята да живеят и умрат славно. Днес когато живеем в епохата на властване на хора като Георги Пирински дето успешно изкръшкал от казармата е малко трудно да си представим как Стефан Стамболов подал оставка за да иде на фронта. С времето се менят и нравите - за съжаление у нас и в Римската империя се изменили към лошо.

Тъй като стана дума за Термополис в този раздел и набързо спретнатата нова фантастика по въпроса, реших че май няма да е лошо да добавя тук линк с още малко информация за това селище.

Не е приумица. Просто след падането на Търново христ. Европа и Баязид започват да се готвят за битката, която през 1396г. се е разиграла при Никопол. Сигизмунд дал на Мирчо владения в Унгария за да му осигури доп. приход за борба с турците и го подпомагал с армии в борбата с турския претендент за влашкия трон. Преди похода бил превзет Холовник (Малък Никопол), с което се сложило началото на блокадата на самия Никопол. Баязид посякъл Иван Шишман, избил 110 търн. първенци, заточил Евтимий и преселил част от населението на Търново. Освен това нападнал Влашко, а после подкрепил противника на Мирчо в опитите му да покори Влашко (които обаче имали само временен успех).

Всъщност първо се разпада Велика България, а после хазарите покоряват част от отслабналия от силата народ - по-точно хората на Безмер (Бат Баян - това си си титли) и Волжка България. Някои догадки се правят на база археологически разкопки, но естествено трудно може от тях да се направи някакъв извод за биотрафията на Безмер след раздялата. Каква е обаче сетнешната съдба на Безмер не е известно. "Историята на Джагфар" е калпаво менте, което не само не е дело на древен автор, но дори не е и творение на КГБ. Но без последните две раклами кой би се хванал да чете такава дивотия. Същото важи и за "Сказанието за дъщерята на хана.

При пребиваването си в Стара Загора П. Р. Славейков е събрал някои сведения за завземането на града от турците. Тъй като в статистическия алманах на Стара Загора от 1882г. са публикувани по-обширни сведения съм добавил към неговите записки в края няколко допълващи бележки. Иначе според турските извори Стара Загора е била превзета по едно и също време с Пловив и Одрин. Този период е изключително драматичен за България, тъй като тогава страната е била нападната както от унгерците от северо-запад, тъй и от савойците на изток. В крайна сметка Амадей Савойски, който тръгнал на поход да спаси християнските страни от турците, вместо това спомогнал за трайното им установяване в Европа. В алманаха се споменава за едни сиджили написани на персийски език, но от тях няма извадки, а всичко е по разказ на един писар. Във всеки случай ако е имало такова нещо, то е твърде жалко, че сиджилите не са се запазили.

В книжката за Никополската битка има една интересна статия свързана с унгарската окупация на стр. 87-99 свързана с дейността на католическата пропаганда. И тъй като mors качи книжката, то ще направя кратък преглед на унг. окупация, то ще наблегна повече на онова, което няма в нея, та по този начин да има повечко сведения. След успешни военни действия през 1359г. срещу сръбския цар Урош V Слаби унгарския крал Людовик д'Анжу (наричан още и Велики) решил да мине в настъпление и към България. Унгарския поход срещу България започнал на 16 май 1365г., като войската потеглила от Арад. След това преминала Дунава при Оршова през "Железни врата" и навлязла в пределите на Видинското царство. Пред Видин унгарците влезли в сражение с отряд яси, но ги разбили и принудили да се оттегляд зад крепостните стени. На 30 май 1365г. унгарската войска начело с краля стигнала до Видин и го обсадила. На 2 юни 1365г. градът вече бил в ръцете на унгарците. Петер Зухенвирт пише, че Видин бил превзет с щурм и синът на царя (т.е. Иван Страцимир) при капитулацията поднесъл меча си на краля. За временен управител на града бил назначен Бенедикт Химфи, който преди това бил управител на Пожон (дн. Братислава). Архидяконът Йоан Кюкюлей пише (неговия разказ е възпроизведен от Туроци, хрониката на Буда и бонфини като последният е допълнил, че завладяването на Видинско отнело 3 месеца), че Страцимир бил отведен и държан в плен в крепостта Хумник, в Загребското абатство (най-вероятно е станало между 22юни - 5 юли 1365г., в което време Людовик преминал от Видин през Северин до Буда). Кантакузин съобщава (т.11), че Страцимир е бил покатоличен: "нали унгарския крал прави това без боязън и вече е препокръстил мнозина, в това число и сина на българския цар Александър, сякаш нашето кръщение е недействително!". За постоянен управител на Видинската област бил назначен трансилванския войвода Дионисий. В кампанията по превземането на Видинското царство се отличили граф Улрих фон Цили, магистър Стефан Сира, магистър Георги Зекул, палатина Николай Конт и някои други. Видин бил отвоюван от Владислав Влайку, който проникнал в градът с помощта на местното население (ЛИБИ, т. V). Иван Страцимир бил освободен след като договорил някои задължения към унг. крал, а дъщеря му била дадена за съпруга на босненския владетел Твърдко (Маврубир). С периода на унг. окупация Бл. Клайнер свързва учредяването на кат. енория в Чипровци. Е, това е накратко историята на унг. окупация на Видин.

Във връзка с 3 юни смятах да сложа няколко легенди за цар Иван Шишман, но за съжаление нещо не съм направил хубаво снимките в библиотеката и текста трудно се разчита. Тъй че това ще остане за по-нататък. Но за да не остане незабелязано едно събитие, което половин хилядолетие се е пазило в народната памет набързичко спретнах тази статия. Тъй като нямам много време да нареждам файловете като тема, то този път статията я прикачих като прикрепен файл. Nesri_Sisman.doc

Ами предполагам че книжката би позволила повече хора да се включат в дискусията. Иначе унгарците са си воювали със Сърбия. При Душан не много успешно, но при синът му Урош минават в настъпление. За България периода 1365-1366г. е изключително тежък - от северозапад нападат маджарине, от изток савойците, а от югоизток турците. В крайна сметка са били завзети южното Черноморие от савойците, които дават крапостите на Византия, Стара Загора и Пловдив от турците и Видинско от унгарците. С помощта на влашкия воевода Влайку Иван Александър успял да изтласка унгарците от Видин. Изворите - на първо място това са унгарските грамоти, които обаче ги няма в ЛИБИ. Там почнаха и свършиха с наритивите. Нещичко като извадки има в сборника с документи на Павлов, Лазаров и Тютюнджиев. Тъй че от многото извадките са съвсем мъничко. Другия е Кюкюлей, който е възпроизвеждан по-сетне от разни автори. За отношенията със Сърбия интересен източник е Маврубир, тъй като и тук отново се отклонява с подробности от известните ни по-стари извори. За покатоличването на Страцимир пише Кантакузин в беседата с папските легати. Петър Зухенвирт кава нещичко за превземането на Видин, но е съвсем мъничко и кратичко.

Ето линк към сайта "Нашето детство" където са събрани доста неща по темата. http://detstvoto.com А ето и клипчето с песента от "Джейми и вълшебното фенерче". http://vbox7.com/play:fa097b88 Като цяло добрите стари филмчета не бяха така кървави като днешните.

Ама ти в кое училище си учил? Защото обикновената програма е оскъдна дори и откъм по-мащабни етапи от историята на Византия. Възникването на екзархатите се свързва с управлението на император Маврикий. Екзарсите първоначално са били командващи крупна армия или флота. Иначе сред екзарсите освен превратаджии има и някои, постигнали успехи като Генадий, който удържал победа над маврите.

Павлин Нолански го има в ЛИБИ т. 1 стр. 257 и сл. В случая стр. 258, 205-210.

Бал-хански ще рече на бАлгарските (с А кото в другите европ. азбуки няма знак за Ъ) ханове, а за да е на кановете, трябва да е бал-кански. Сега ще пусна тема в един друг форум.

Според автохонците пък може да е потомък на последния келтски владетел от тукашните земи, или пък ще е свързано с Кабириите, а може пък човека да е бил от Габрово (то К и Г си приличат). Въобще този изследовотелски подход от някое звуково сходство да се направят фундаментални изводи винаги дава винаги сензационни и многоваринатни резултати.

Думата може да е латинска или общоевропейска, но в случая е употребена като българска. Крал Артур е син на крал Утер Пендрагон, т.е. Драконова глава. Дявол също може ди си намери западен звуков аналог. даже част от кореспондецията на влашките воеводи се е водела на латински - от там вече езика навлиза надолу. Но прозвището на Дракула си иде от българския.

В този случай обаче не би ли трябвало да имаме някакви сведения за латински части в бълг. войска? Защото ако Иван Асен ІІ е предприел нещо съвместно с латинците, то е логично те или да пратят части във войската му или самостоятелно да предприемат някакви действия. А и след победата България се разширява значително, а Лат. империя съвсем не се радва на такъв прогрес. Освен това ми се струва, че ако латинци и българи са действали съвместно срещу епирците, то щяхме да се радваме и на повече сведения от латинските автори. За съжаление няма как точно да фиксираме момента на научаването, тъй че може да говорим само за вероятността да се научи. И така - договорът на Балдуин и Иван Асен. 1. Брака е с пълноценна принцеса, а не втора ръка каквато е дадена на брата на Комнин 2. Константинопол е с виз. население, което ще рече, че там Комнин е можел да има по-добра агентура от Иван Асен 3. Иван Асен манифестира отношенията си с латинците - той пише на колоната, че се покорявали на десницата му, а след провала на брака е скъсана унията и папата почва да сипе клетви и по негов адрес. Договорът Балдуин - Бриен 1. За преговорите българите може да разчитат само на източници от Цариград, а Комнин и чрез немските си приятели. От друга страна Иван Асен предлага дъщеря си на двамата основни конкуренти на Теодор за Цариград, тъй че на който и да я е дадял, това все е било проблем.

Няма сведение нито Асен, нито Петър, нито Калоян да са имали син на име Василий или Витлеем - в смисъл да е споменат поименно. Тъй че остава писмото. Но за Асен е известно, че има двама сина - Иван Асен и Александър. А за син на Калоян с някакво конкретно име не знаем. В западния извор се говори за синът на Йоан Влаха. Истинското име на Калоян е Йоан, но има сведения, че Асен І също е носил името Йоан. Ако в писмото на Калоян е спазена същата поредност като в това на Василий, то името на царския син трябва да е Витлеем, което пък като име е доста необичайно. Ще рече, че са изказани мнения, че това не е истинското име на момчето, а е сложено за прикритие. Тези съмнения се усилват от обстоятелството, че в едното писмо е името, а в другото се казва кой е, но не се казва името. Опасявам се, че този ключ едва ли ще свърши работа. Имаме запазени писма, но съдейки по Делата на Инокентий, където има извлеченията от папската кореспонденция е видно, че е имало и други писма, които не са се запазили - напр. това, в което се говори за сражението при Русион от 1206г.

Ако добавиш и името на царя няма да остане никакво съмнение. Българският вариант на писмото не е запазен, нито междинния превод на гръцки. Разполагаме само с латинския текст. В латинския текст цар е император, но когато става дума за въпросния син, то използваното название е регис, което ще рече крал, владетел. Тъй че в писмото е това: по повеля на господаря император две момчета — едното е син на презвитера Константин, а другото на владетеля/краля,

Акрополит съвсем ясно казва, че е бил държан под стража, но се забъркал в заговори и затова е бил ослепен. Не казва точно в какви, та се наложило да бъде ослепен. Това, което знаем, че за да не бъде ослепен е бил подкупил палачите, но въпреки това присъдата му била изпълнена, а двамата палачи били хвърлени в пропастта (вероянтно от Лобната скала). Тъй че може би заради тази случка Акрополит говори в множествено число, но и в този случай не е ясно за какво е наложено наказанието. Ако пък под заговор се разбира нападението на България, то в този случай Теодор е нападателят. Теодор при всички случаи е обмислял нападение срещу латинците, но в случая похода срещу България не е съвсем случаен. Опасявал се е, че Иван Асен ще помогне на своя зет - все пак по това време на държавата се е гледало повече като на имущество на владетеля, а националността не е имала днешното значение. За късмет на ромите и латинските барони се замислили, че Балдуин с подкрепата на тъста си едва ли ще толерира феодален сепаратизъм. Тъй че не само Комнин взел мерки сращу съюза на Иван Асен и Балдуин.