Galahad

Смъртността сред гладиаторите не е била чак толкова голяма, колкото се счита според разпространеното мнение. Робите-гладиатори като всеки роб стрували пари, а обучението ги оскъпявало още повече. Пък и самите гладиатори са били нещо като днешните футболисти и чалга-певици. Тъй че в повечето случаи изигравали просто един спектакъл и си се прибирали живи. В замяна на това по време на гладиаторските игри се изпълнявали смъртни присъди, които вече винаги били съвсем реални и осъденият никога не се прибирал. Въпреки това гладианорските игри се превърнали в символ на епикурийският възглед за живота на римляните добил популярност под фразата: "Хляб и зрелища". Дори организираните от императора гладиаторски борби се включвали в неговите биографии или възпоменания редом със спечелените битки или заемането на консулска длъжност.

Това е най-големият външен военен неуспех от времето на Октавиан Август. Иначе Рим е имал много по-тежки военни проблеми - когато галите превземат Рим (без Палатинския хълм), когато Ханибал и Спартак завземат Рим, пораженията при които загиват Децебал и е пленен Валериан .... Самата битка е популярна първо защото е единственият голям външен неуспех от един период на възход, възстановяване и просперитет. От друга страна е един от редките случаи, когато германците побеждават някой, който разполага с голяма армия.

За германците и келтите има достатъчно сведения, които подволяват ясно да се отграничат едните от другите. Тъй като са съседни народи е имало културен обмен, но си имат и някои различия. А и самите келти и германци се отграничавали един от друг. Разбира се историята с "отмъщаването" е поредния благовиден предлог Рим да нападне някой друг народ. Всъщност Рим целенасочено и последователно подчинява герм. племена. В случая разбиването на армията на Квитнилий Вар е само поредният "справедлив" повод за война. Ефекта от този подход естествено намалява с нарастването на империята - в началото заплахата за родината мотивирала, но по-късно за поданиците на империята било достатъчно ясно, че едно малко племе едва ли е толкова голяма заплаха за Рим.

Говорех за кодекса, но и двата са много калпави творения. Използвах думата "Закон", защото всъщност измененията в НК се правят със закон и аз имах пред вид именно закона за изменение на НК. Иначе кодекса е закон, който цялостно урежда даден отрасъл или подотрасъл на правото. НК урежда материалното наказателно право. Ще рече, че няма престъпление, което да го няма в НК. Та що се отнася до закона за култ. наследство, то се опасявам, че в този си вид макар да погазва тотално частната собственост се явява много опасен за нашето култ. наследство. Ако се зачита собствеността върху антиките, може иманярите да копаят, но поне част от изкопаното ще остане в Бългория. Новия закон не въвежда никакви надеждни мерки срещу самото копаене, но прави за предпочитане намереното да се изнася зад граница. А струва ми се, че така ще е съдбата и на антики, които законно са попаднали в днешният им притежател, но няма документи за прехвърлянето, тъй като до сега не е имало изискване за някаква регистрация. Напр. един златен пръстен може да се е предавал през поколенията в продължение на векове, но това е ставало чрез просто предаване. Тъй като няма документ за предаването му, дори на него да е изписано родовото име, днешният собственик на пръстена на предците се оказва просто държател. Тъй че във всеки един момент държавата може да му отмъкне златцето безвъзмездно, че даже и да го осъди, про което пък той е много по-на сметка да претопи ценната антика. Сегашния закон не само няма да спре рушенето, но ще предизвика и ликвидиране на част от онова, което се е запазило. Божков може и да си стъкми документи, ама повечето хора едва ли ще могат да вдигнат от гроба 5 поколения назад да им завещаят някой друг пендар или жълтица, макар тя да е била придобита законно и да е преминала през всички тях. Не може да очакваме, че като не зачитаме частната собственост, ще имаме някакво уважение и към културното ни наследство.

Всъщност виз. император откупува някои от Кирило-Методиевите ученици, като едни си остават във Византия, а други идват в България. Предполага се, че един от тях е Константин Преславски. Освен това двамата ги има и в иконопистта, тъй че едва ли Византия е гледала на тях като врагове. Някои проблеми, които е имал Методий не са били нещо чак толкова необичайно. По това време доста царигр. патриарски като Фотий, Игнатий, Никойлай Мистик са били сваляни от поста, заточавани... Не по-безгрижно е било положението на рим. папи. Да речем тъй желания от княз Борис за бълг. архиепископ Формоза, по-късно станал папа, но след смъртта му тялото му било извадено от гроба и му били отрязани пръстите, с които благославял.

Петър е признат за император, но на българите. А бълг. църковен глава е признат за патриарх на българите. До тогава патриарсите са се титулували по свое епархийски център или на база някаква територия (да речем "цяла Африка" или още по-скромните вселенски и католически). Макар ние да приемаме за даденст да си имаме император и патриарх, много народи дълго време са се примирявали с положението да са подчинени макар и на теория на някой император - чужд владетел и на някой чужд патриарх (за католиците е папата, а Русия, Влашко и Молдова дълго са подчинени било на царигр. патриарх, била за по-кратко било на бълг. патриарх, било на бълг. охр. архиепископ). Макар днес да сме на опашката на Европа, някога сме били от Великите сили на континента.

Историята не е върната на Гърция, а на бълг. манастир Зограф, откъдето агенти на КДС са я откраднали. В Зограф освен нея се намира зографската история, служебника на патр. Евтимий, евангелиато на цар Георги ІІ, бележки на патр. Теодосий Търновски, патерицата на последния охр. архиеп. Арсений, някои документи на архиепископите на Охрид и цяла България е много ръкописи, мощи на светци и фрески. В сръбския Хилендар на Атон пък има също гробове на ср. владетели и видни боляри ... но както се вижда гърците не са толкова дашни като нас, че да им позволят да разкопаят манастира и да изнесат каквото им хареса. А и ако така продължава у нас въобще няма да има мощи на светци след като е имало толкова много - вече ги няма на св. Петка, на св. имп. Теофано, на Гаврил Лисновски, на Сава Сръбски, на св. Теодор Стратилат, на св. Даций Доростолски, на св. Йоаким Осоговски, на св. Михаил от Потука .... А заедно с тях намаляме и като територия, и като народ.

Възможно е още при Симеон да се е използвала титлата цар, но на печатите си той се пише василевс и при това василевс на ромеите. Петър се нарича не само цар, но и цар на българите. Иначе по това време все още титлата кесар се използва и за императора. Напр. Йоан Геометър нарича така имп. Никифор ІІ Фока, който е съвременник на цар Петър І. Но самата думичка цар си се използва у нас като самоназвание. Иначе на други езици бълг. владетел се нарича със съответните аналози на думата - василевс, кайзер или император.

Ами аз с удоволствие гледах сръбската версия през миналата година - "Звезде гранда". Тъй че предпочитам да кажа първо няколко думи за него: 1. Макар и версия на западно предаване певците трябваше да пеят сръбски песни; 2. Певеца сам подбира какви песни да пее (докато трае гласуването и се чака резултата обаче журналистите може да го карат да пее и други песни по техен избор); 3. Коментаторите не щадяха критики и похвали както при кастинга, така и спрямо финалистите; 4. Явно протичаше без шашми, защото сърбите наистина бяха полудели - фен сайтове, SMS - си повече отколкото за Евровизия (нищо че кандидата им излезе победител) 5. На човек определено му е драго да гледа 6. Накрая финалистите правят хубав клип А какво да кажа за побългарената версия: 1. Песните са предимно на развален английски (авно за да не се види, че на певците и българския не бива) - като световен хит не случайно стана единствено и само "Кен лий"; 2. Избират песни за певеца ... навярно за да се създаде впечатление, че зарани непривичния стил пее лошо, а не че по принцип не може да пее 3. Коментаторите смляха от гавра отпадналите на кастингите и хвалеха финалистите тай, както ни една циганка не би успяла без да се засрами; 4. Такова "състезание" у нас без далавера и нагласен победител не минава; 5. Човек започва да гледа и на драго сърце сменя програмата; 6. Финалистите също направиха клип като свиха сръбския клип, т.е. песента "Всичко се връща" на Вероника, Магда, Елена и Димана е сръбската "Тамо далеко", с които сръбските "Звезде гранда" (Таня, Славица, Неман, Дарко, Бане и Стефан) се явиха да кандидатстват за Евровизия. Разбира се хубавият сръбски текст беше заменен със злостното нашенско: всичко се връща. За нашите коментатори пък просто ми се гади като се сетя за визията и изпълнението на нашенските, тъй че няма да правя съпоставка.

Ами поради тежката работа и ниското заплащане средната продължителност на заемане на дознателска длъжност да речем там дето е Месемврия е между 3 и 6 месеца. Тъй че си прекалено взискателен към дознатели, чийто трудов стаж на тази длъжност не продължава повече от половин година. Тъй че по-скоро вероятността да не бъде осъден зяпач ще се дължи не на възможността някой дознател да усвои тънкостите на въпросният текст, а невъзможността да се намери дознател, който да изкара достатъчно дълго на поста, че да изработи делото срещу зяпача. В състава на престъплението няма подразбиращи се елементи. Специалната част винаги се включва в текста от НК изрично. Съгласен съм, че това трябва да е престъплението, но уви - в калпавият закон е направено съвсем друго. Аз се надявам скоро и спешно да поправят закона.

Аз поне имам 2 книги от Лев Скрягин: "Тайната на летящия холандец" и "По следите на морските катастрофи" В поредицата на алманаха "Фар" има също статии, които са свързани с темата. Книгата все пак не е чак толкова нова, а руско-съветското морско корабоплаване далеч не може да се сравнява по обем и маршрут с това между Европа и Америка. Някои от по-нашумелите руско-съветски катастрофи станаха след излизането на книгите. А и разрастването на този флот и морските му пътища поради сухопътния характер на империята се прояви с глобализацията на световната икономика. Пък нашия принос е доста слаб - просто флота ни не е бил особенно голям. Тъй че има и други причини освен съветската цензура.

Идеята е преди комунизъмъ да победи по света. Но около потъването на "Титаник" мистерия няма. Тъй като корабособственика е искал още с първия рейс "Титаник" да грабне приза "Синята лента" кораба се е движел с твърде висока за този участък скорост за сезона. Радистите пренебрегват съобщенията, тъй като са изпращали телеграми на пътниците. Корабът опитва да завие, при което се получава надъжен срез и се наводняват няколко отсека. "Непотопяемостта" иде от това, че корабът е разделен на отсеци и затова дори да се наводни една част от кораба той може, макар и с крен да достигне пристанище. Но ако се наводнят повече отсеци може да потане. В случая са се наводнили няколко отсека и от свързващите врати е проникнала вода в други (поради бързото нахлуване на водата не успели да изолират останалите сектори), тъй че количеството се оказало фатално. Другата грешка е, че освен завой е дадена команда и "пълен назад" да са ке избегне удара. Когато кораба се удря, движението напред по инерция спира и той тръгва назад. При това положение, айсбергът, който от удара е направил пробойна, но същевременно я е и затапил отпушва отвора и навлиза огромна маса вода. За големият брой жертви: Малко спасителни лодки Неправилно товарене - част от тях останали напълнени под капацитета си До тогава не е имало определен цвят светлинни сигнали за бедствие. Тъй че светлинните сигнали били възприети като увеселителни фоейрверки (клюката е, че всъщност е пренасяна контрабанда и като са видели светлините, са помислили, че това не е бедстващ кораб, а патрулен кораб и са побягнали). . След този случай е определено белите сигнални ракети в открито море да са сигнал за бедствие.

Ами водещото са притежаваните от покойния предмети, с които е погребан. Обряда при нормални обстоятелства е също някакъв критерий. Обаче не трябва да забравяме, че при погребението погребвания вече няма думата какъв точно ще е ритуалът. При Вознесенка данните са, че погребението е станало при малко по-екстрени обстоятелства (воен. действия). Тъй че ако в Дун. България е имало религ. толерантност, то е напълно възможно Аспарух да е бил християнин, но да е погребан от свои поданици-тангристи например. Независимо от това, че в България днес има мюсюлмани, ако се наложи обаче да се погребе такъв, то доста от християните едва ли ще нацелят точния обряд. Некрополите край селищата са друго, защото там има повече обекти и може да се проследи трайна практика и да се очаква, че човека е погребан от свои роднини или поне от представители на своята религ. общност.

Троя или Илион се намира на Дарданелите и градът практически е контролирал проливите. Както се вижда от "Илиадата" троянците пък са доста близки с траките. А пък траките са разселени в М. Азия и Европа, като да речем бригите са в Европа, а малоазийския клон на това племе са фригите. При гърците пък се развива корабоплаването и не е без значение, че Троя господства над Дарданелите. Но художествено това е педставено, че отвличайки Елена Парис нарушил забраната въвеведена от едно предстазание, че троянците не трябвало да се качват на кораби. Проктически обаче гърците били обезпокоени от това, че троянците ако развият флот ще засегнат господството им по море. Иначе онази палавница Елена била забърсала и хубавия атинянин Тезей.

Има и глинени фигурки с такива сцени, на които доста по-ясно от тази, дето я сложих се вижда, че и двамата чифтосващи се са с питони.

Днес в нехристиянските страни също има хареми. Освен мюсюлманите хареми имат да речем мормоните. Да не говорим за някои диви племена. Защо толкова те вълнуват къде са днешните - да не смяташ да постъпиш в някой харем? Защото на мен ми се вижда по-интересно да спомена за някои традиции по тукашните земи свързани с някои обитатели-нехристияни.

В западните извори се говори за получено сведение за преврат по времето на Омуртаг, заради което императорът отложил отговора си. Тъй че може Звиница да се е опитал да детронира баща си или пък Енравота да е бил отстранен заради това.

Сведенията за Кубрат и Орагана: 1. Йоан Никиуски сочи, че Кубрат е бил покръстен в Цариград. Това се контрира, че в етиопския превод (съчинението е достигнало до нас само на етиопски) името не било изписано точно като Кубрат. но от именника знаем, че Кубрат не е собственото име на този хан, а съчетание направено от чуждите автори от името му и титлата Бат; 2. По-смътното сведение за вожда вече е на патр. Никифор 3. Находките от Перешчепина - има украса от кръстове, вкл. и името на пръстените-печати е изписано във характерната за христ. Византия форма на кръст. За Аспарух нямаме сведения За Тервел: 1. Печата, където има обръщение към Богородица; 2. Кесарската титла; 3. Сведението, че му е била обещана имп. дъщеря 4. Сведението на възр. историци Паисий и Спиридон За наследниците - само възр. историци, но пък броя на Дулоидите след Тервел отговаря на посочените от тях синове, а след това наистина се сменя династията. А като за това време не е никак малко - при положение, че не знаем почти нищо друго за времето на Дулоидите след Тервел.

Ами днес наистина са популярни в арабските или по точно в ислямските страни. В исторически аспект не са чак толкова срещани: Имало е хареми в древен Египет когато са вярвали в Амон Ра. Сиреч мъж с няколко жени. В Осм. империя мъжете-мюсюлмани са държали мъжки или женски или от двата. В Мустанг или Бутан (малки княжества близо до Непал) пък жените са си имали хареми от мъже. В България до покръстването можете са имали харем от жени. Траките са били също полигамни. Надявам се това да стига. Разбира се в повечето случаи харемите са били хетеро, но както споменах в Осм. империя са били много популярни и хомо-харемите.

Само дето в закона не е посочена специалната цел като елемент на субективната страна. Ще рече, че всяко търсене на каквото и да е и по какъвто и да е начин - търсене на легенда, на песен или просто зяпане на разкопки за да се види какво е намерено си е престъпление. Виновно търсене. За вината има разни теории и подтеорийки. Според приетата у нас това е субективното отношение на дееца към извършеното от него деяние. Не достатък на тази теория е, че нея трудно може да се обясни непредпазливостта. Но да оставим теорията за вината и да се върнем към нашия проблем. Ако има специална цел включена в състава на престъплението има вина само ако в отношението на дееца е включена тази специална цел. Ако в закона пише само търсене и събирача на народни песни и зяпача, който осъзнава, че с поглед търси да види какво държи в ръцете си археолога и го показва пред ТВ камерата то отново имаме виновно търсене. Защото закона му забранява да шари с поглед и щом съзнателно с поглед търси по терена да види какво е намерено то имаме пряк умисъл (в краен случай евентуален - сиреч като гледа терена разработван от археолозите съзнава, че погледа му може да срещне арх. обект, но се съгласява с това и продължава да рее с очи по терена и в крайна сметка вижда арх. обект). Бе то крачка напред не винаги е на добро - ами ако този, дето прави крачката е с изходна позиция на ръба на пропаст? От калпав закон нищо добро няма да излезе. То има една приказка - лош закон, но закон, ама в случая има такъв закон, дето все едно че го няма.

Е, май идеята е да се прилагат субективно - един да го съдят само защото има лопата, тъй като с нея можело да разкопае гробница, а друг да не го съдят, макар посред бял ден изпратени от него хора да разкопават някоя гробница за да попълнят колекцийката му със златце.

Май трябва да се направи едно важно уточнение. Борис-Михаил е обявен за цар от БПЦ заради заслугите си във връзка с покръстването на българите, макар че самият владетел приживе не е носил тази титла. Самият Борис първоначално е носел титлата хаган (тя е засвидетелствана в изворите), която отговаря на император, т.е. на цар. Счита се, че подобно на предшествениците си е ползвал и титлата хан, която отговаря на крал, рекс. Иначе казано Борис І е носил титла, чието название и нещо като синоним на цар. Анастасий даже в продължение на 2 месеца е бил и антипапа, но това едва ли променя нещо както за осведомеността му, така и за онова, което е смятал да опише. А той биография на княз Борис не е правил. Византийците използвали архонт като титла за чужд владетел, която и бълг. владетели са ползвали за гъркоезичните надписи. Когато обаче елинският възпитаник Симеон станал цар, той вече като обучен в разликата между архонт и василевс е приел втората титла. Да речем, че Борис не е наблягял чак толкова на конкретната думичка. Макар отношенията между Рим и Цариград във връзка с подчинението да се обтягат до там, че се стига едва ли не до мини-разкол, то църквата остава единна. Делението на католически и православни става няколко века по-късно. С двете имена е споменат и в преписката на Тодор Доксов: Борис и Глеб може по бащина линия да са били руснаци, но по майчина линия са били българи. Тъй че ако толкова ще се набляга на прецизноста поне трябваше да са Борис Български и Борис Руско-Български. Това вече е по-интересен аргумент, тъй като що се отнася до сравнението с иконата на Борис и Глеб (това са езическите им имена, християнските им имена са Роман и Давид) намирам, че наличието на мечове в едното изображение и липсата на другото си е доста съществено различие. И двете са иконографски изображения и където и да се намират би трябвало да са идентични в това отношение, дори да се различават в детайлите на образа. Иначе концепцията е, че в образеца от съчинението на преславския епископ Константин е имало миниатюра на княз Борис-Михаил, но по-късния копист го е свързал с по-популярния в Русия брат на Глеб. Освен това Борис и Глеб обикновено са изобразявани заедно, а не отделени от ниши. Ако е имало друго изображение, то може да е било да речем на Симеон подобно на онова в Иполитовия сборник. Тъй като и двете са в ниши се предполага, че бълг. миниатюрист е ползвал ктиторски портрети. В ръката на миниатюрата, която се свързва със Симеон има черква, каквато е възможно да е имало и на стенописа с образа на Борис, тъй като на миниатюрата ръката му (тази без кръста) е на ниво, на което може да се изобрази храма, но в случая някак неестествено от китката се извива нагоре.

Ето какво е умисъл: А сега да видим какво пише в спорният тук текст: Ще рече, че това не е вярно: Всяко търсене, дори и с поглед от зяпач по време на арх. разкопки е престъпление, тъй като в калпавия закон не е посочена специална цел. Същата работа е и с това: Някак почва като че ли разумно, но продължава тотално безумно: - до тук да речем някак приемливо. Обаче какво има после: Ами добре, купувам си лопата да си прекопавам градината. След това разбирам, че е била на известен иманяр, който с нея е изровил доста. И какво трябва да направя - да си изхвърля лопатат ли? Сред изпълнителните деяния няма "придобива" (да речем под формата на купува), тъй че това дали в момента на покупката съм знаел или не за какво е служила лопатата до тогава е без значение. От значение е, че държа най-обикновена лопата, с която смятам единствено да си прекопавам доматите, но се оказвам престъпник, защото знам, че с тази лопата някой иманяр е разкопавал гробници!?! И това ако не е малоумие на квадрат? Отново една специална цел би отграничила притежаването на лопата за прекопаване на доматите пък дори и със славно минало от неупотребявана още лопата, но която е купена за да се разкопават с нея гробници. Иначе и двете си попадат в категорията "предмет".

Макар стремежът към "Синята лента" да е докарал "Титаник" до катастрофа, все пак това е приз за най-бърз кораб прекосил Атлантика. "Пощата на Нептун" - това са разните послания в бутилки, които са пуснати в морето. Явно идеята е, че някой корабокрушенец може да прати по този начин зов за помощ. Трябва да кажа, че не трябва много-много да се надява на успех. Преди 20г. бях пуснал няколко такива бутилки с адреса ми, ама до сега никой не ми е отговорил. Май някой наскоро е чел Лев Скрягин и е пуснал сбор от съдържанието.

Точно това обяснявам - че законът не прави разлика, тъй като няма специална цел в състава. Така всеки зяпач, който е отишъл да види какви са пораженията и какво е излязло на повърхността, реално търси археологически обекти, макар и само с с цел да ги види. Така, както е направен закона такова зяпане си е престъпление дори и управомощените лица през това време да прибират обектите. Мястото го избрах не случайно - "публиката" би била горе по пътя или моста без достъп до самите обекти. Но независимо, че просто гледат от разстояние щом "търсят" да видят нещо, значи са си иманяри.