Galahad

Текста е типичен за печатите: "Богородице помагай на ...". На монетите обикновено има някакви изображения и евентуално означение на стойността на монетата с гръцка цифра (т.е. с гръцка буква). На второ място е отсечена с матрица на стратилат, а лицата с този ранг не могат да секат нито златни монети, нито златни печати. Ако нашия Сермон се е обявил за независим, то той щеше да я издаде примерно като "цар на българите" или като "архонт на сирмисианците". Все пак има някаква малка опция Сермон като е започнал да прави опозиция на императора да е отсякъл някакви военовременни монети с личния си византийски печат. В смисъл е трябвало да действа бързо и не е имал време да си прави друг. А и на второ място личния му печат е бил познат на подчинените му, което е правело новата валута по-конвертируема. В началото на Второто царство у нас, в Латинската империя, а също и във формациите, образували се в резултат от погрома на Византия са се секли имитации на византийски монети, тъй като са били по-добре познати. Не става дума за можене, а че валутата така е по-конвертируема. Монетосеченето е познато примерно във владенията на Балдуин І, но тук предпочита да прави имитации на утвърдени монети, вместо да пусне своя емисия по западен образец. По същество монетите се появяват като парче ценен метал със щемпел, гарантиращ с авторитета на издателя качеството и чистотата на метала. Тъй че използването на личен печат има подобен ефект. Разбира се нещо по-конкретно може да се каже при намиране на такива образци при редовни разкопки. Защото иначе си остава като най-вероятна опция вече кажи-речи утвърдилата се теза, че някой е намерил булотириона на стратилата Сермон и е решил да препечелва от преминаващите пътешественици, като им продава "редки монети". Естествено златото е било икономисвано максимално.

Мен повече ме смущава твърде големия брой цивилни служители - това е почти 1/4 от състава: Предполагам, че част от тези, дето се водят бойци са си пак чиновници, но в униформи. Сиреч имаме армия от чиновници, които обаче нито вършат работа като чиновниците в другите министерства, нито са армия. Предполагам, че при съкращенията за запазили преди всичко разните лелки, които се водят шивачки и тем подобни, защото са роднини на командния състав и службицата съществува за да взимат пари и нищо да не вършат. Но все пак да оставим перспективите на нашата армия и да видим как би стоял въпросът с нашата армия при корекции на началната таблица - население с корекции на емигранти, пенсионери (съотношение младо:старо население), техника с възможна двойна употреба (напр. катери, коли и камиони) и т.н.

За Калоян не е ясно кога точно е попаднал във Византия и после кога е избягал. Ще рече, че има опции за размисъл доколко може да е участвал. Приема се един период, но има възможности да не е точно такъв. И на второ място колко голям е бил. Защото Йоаница е умалително, което показва, че е малък. Може да е навършил пълнолетие наскоро преди Петър да бъде убит и болярите да са разчитали, че тъй като е много млад ще си правят каквото си искат. Трудно може да говорим и за безвъзвратно разваляне на отношенията им. Речите са панагири, т.е. възхвали и имат за цел да възвеличат императора. Но разривът може да е прийом - сиреч търсят споразумение с Византия, но се опасяват, че ако сложат оръжие, може да ги екзекутират. Затова играят на лошия и добрия брат - единия е готов да се подчини, а другия не - сиреч въстаническата армия си остава заради лошия, но пък добрия преговаря. На Исак са му извъртели номер с мнимия беглец, тъй че не пречи да е било повече от веднъж. Да не говорим и че успяват да го заблудят, че е смазал въстанието, той изгорим купите, заминал си и после . изненада. Податките за противоречията между тях са в речите, които са писани към момента на събитието. Хониат явно ги е ползвал като записки при историята, но е внасял корекции на база на последващия опит. Ще рече, че щом данните са от речите, но конфликта между братята не е развит в историята, то по-скоро се е оказало, че нещата не са съвсем така.

При някои от проходите има реки, които се движат доста по протежение на прохода. Това си е важно, защото така е осигурена вода за армията в един изключително труден участък. Като цяло по време на ПБЦ Византия има силен флот и предпочита по море. Проблемите са, че северния бряг е доста висок, а където е бил по-нисък са направени валове. Другата опция е да се мине по Дунава, но там корабите лесно се засичат и дебаркирането става проблем. С корабите рискът е, че при неуспех армията пак трябва да се добере до корабите, защото когато една армия се движи по суша, тя овладява крепостите по трасето и така си подсигурява обратен път. За съжаление ромеите нямат много точна представа за географията на земите северно от Балкана след варварските нашествия и сведенията за движението след като се мине през планината са доста мъгляви. Вярно, че то и при изброяването на Мануил Фил си има опции за вариации, но се получава представа какво е движението.

В резиденция е само Голямото капище в Плиска. Другото е извън цитаделата. Близо е до нея, но е извън. А това, че е близо показва, че не е кула, защото в такъв случай лесно може да бъде превзето и да се използва на наблюдение и обстрел на цитаделата. В Преслав едното е във Вотрешния град, но далеч от двореца, а другото дори не е във Вътрешния град. В Мадара е в подножието на скалите (м. Даул паша) - сиреч извън крепостта, но крепостта е достатъчно близо ако някой иска да се крие да отиде там. Там теренът е наклонен, тъй че е лесно и за обстрел. От стълбите остават следи - ако са масивни е част от стълбата, а ако не дупките в стените (както е при входните кули на Плиска). За капището при Калугеровица се е завъргяла лека дискусия в полза на болярско жилище, но при последвалото проучване се е установило, че там се редуват раннохристиянска черква, капище, средновековна черква. И като се върнах на капищата преустроени в черкви да добавя още някои, защото като споменах по-горе само посочените от теб, някой ще помисли, че това са всички капища. В Преслав в черква е било преустроено също капището при южната порта, а това при Румска река не е било преустроено в капище, а след разрушаването му до него е била построена малка черква. Освен това Голямото капище има преддверие, каквото няма нито един от бурговете на чертежите, които са прикачени тук.

Предполагам си давате сметка, че патриарх Никифор и св. Теофан са съвременници на Никифор І и Крум. Сиреч те може да използват названието Варна, което обаче да го е нямало при Аспарух. Варна е от местата сравнително удобни за десант от страна на Византия. Затова тя се насочва натам. В смисъл по Северното Черноморие на доста места брегът е висок, а в останалите участъци е имало валове. Тъй че Варна е била удобното място за удар. И тъй като е удобна за удар, тя губи значение и запада като град. Вместо нея нараства значението на Овеч и Преслав. Варна близо до Одесос може да значи също ново селище, наследник на античния Одесос, но не на брага на морето, където е уязвимо от византийския флот, а малко по-навътре в сушата. Примерно при Караач тепе, където е намерен печат на Борис. То си е при Варна, но е на по-високо, тъй че е удачно за отбрана и за наблюдение за задаващ се вражески флот.

Плиска си има строителни периоди. Причините са ясни. Първо има дървени сгради, защото се правят лесно, а там няма нищо. Все пак трябва да се живее някъде, докато се построят масивни представителни сгради. После е т. нар. Крумов дворец за който е ясно защо изчезва - имаме сведение, че Никифор е опожарил Плиска и има достатъчно следи, че причината за края на употребата на двореца е пожар. После имаме Омуртагов период, от който са Големия и Малкия дворец и т.н. После е покръстването. Щеше да е добре да проследиш линковете за капищата от другата тема. Това, което е извън цитатедалата като строителни периоди съответства на случващото се при Борис - първо е капище, после става черква, която съществува кратко и е разрушена и след това там е направена отново черква - т.е. езически период в началото на Борисовото управление, покръстване, реакция на Расата със събаряне на черквата и възстановяване при Симеон. Там има и доста погребения, вероятно на членове на семейството на Борис. За кулите е важно местоположението. При римската архитектура в плановете не се предвижда в центъра на града да има бург. Тъй че всъщност това понятие е доста неудачно. През Средновековието има донжон (наричан у нас пирг, което като дума си е гръцкия вариант на бург; втори е въпросът, че в случая е по-удачно с оглед твърденията да се говори за турис /turris, is/, което значи кула, но също и висока сграда, дворец, а не за burgus, ī m / гр. pyrgos/, което значи кула, но и укрепено селище, тъй като както посочих около тях е имало спомагателни постройки, които са се развивали като селище около фортификационното съоръжение - оттам и доста селища в Европа съдържат в наименованието си -бург). Само дето той не губи значението си през ІХвек. Еле пък с покръстването всички пиргове изведнъж да изгубят значение, без обаче другите сгради около тях да са изгубили значение - т.е. изоставени, съборени, преустроени. Това показва, че сградите са имали предназначение несъвместимо с периода, в който са спрели да ги ползват за това и това се случва към момента на приемането на християнството.

И кой е изграждал тази организация, която Левски се е опитал да подчини на себе си? Защото за да се направи една широка мрежа все някой трябва да свърже отделните комитети. Каравелов просто залита между миналото, от което той самия е част, базирано на концепцията на Раковски за освобождение отвън и новата тенденция за вътрешна мрежа. Естествено възниква въпросът, ако Левски е част от нечия разузнавателна мрежа, да са му доносите? В дълги периоди сътрудничеството на наши дейци с Русия не е било крито и с гордост са показвани документи за техните контакти. Всъщност точно разузнаването е най-слабото звено на създадената от Левски организация. Дори през Руско-турската война честите случаи на съдействие си остават съвсем изолирани една от друга самоинициативи на отделни индивиди. Темата е изключително показателен пример в това отношение - четата се стоварва на брега и чак тогава разбира, че то там въстание всъщност няма. Пълна липса на разузнавателна идея, камо ли да говорим за структура. При това четата се води от самия шеф на революционния комитет. За разлика от Хитов и Филип Тотю обаче Ботев няма опит и с елементарно разузнаване от хайдушки тип, тъй че четата му се движи съвсем на сляпо и често става обект на удари на потерите. Разузнавателна мрежа с нито един подготвен разузнавач?!?

Западноевропейските владетели действително теоретично са васали на императора. Но това е само теоретично. Разбира се при развития феодализъм много графове и херцози са зачитали своя крал точно толкова, колкото той императора - сиреч само на теория. Но с титлите наистина е пълна каша. Чехите и поляците си имат княз, а после крал. Това херцогство, за което се говори в статията е мимолетно създание в резултат на успехите на Наполеон срещу Прусия, Русия и Австрия (тези дето са си поделили Полша), което ще рече, че то е ликвидиране скоро след неуспехите на императора. Унгарците първоначално имат по-скоро племенни вождове, по традиция се говори за 7 племена в наритивите. За някаква теоретична зависимост от императора обаче може да се говори от св. Стефан насетне, който става крал. На практика с приемането на християнството и титлата, той приема и теоретичната конструкция за върховенството на императора. До този момент унгарците нямат отношение към тази теория. При Мечеслав и Болеслав територията на полша е различна, тъй че не ми е ясно как в един и същи момент тя може да е с територия каквато е била при двамата. То е като да се твърди, че България е с територия, каквато е имала при Симеон І и при Георги Тертер. За Мешко данните са леко ленгендарни, сиреч нещо като сведенията в Българския апокрифен летопис.

Работата е там, че сградите от този тип престават да функционират по-старото предназначение след покръстването - 3 стават църкви, над едната става площад, една е преустроена в админ. сграда. Пита се защо точно тогава се посяга на всички тези сгради? Няма как да са болярски кули, защото едната си е точно в центъра на цитаделата - кой ще е този болярин, дето ще живее в центъра, а ханът ще има дворец до оградата. Ако пък е ханската кула, а Борис е събарял къщите на болярите да заличи рода им, то защо той ще заличава и своя род? Ако са кули, те имат определено фортификационно предназначение, т.е. са на важни стратегически места. Тъй че е малко вероятно ханът да ги бута, защото бил сърдит на някой боил. Отделен е въпросът доколко е удачно да се правят болярски кули в рамките на дворцовия комплекс. Това в известен смисъл си е някаква заплаха за владетеля. При бурговете съществено е стратегическото местоположение - връх, брод, мост ... Там където са тези сгради няма нищо такова.

Ние имаме тема за прабългарските храмове и жертвеници. Аргументите, че са храмове са доста повече от това, че над тях са построени черкви. Тъй че там може да се видят доста снимки, чертежи, както и изворови сведения за прабългарските храмове и жертвоприношения. Решението с болярските къщи е общо взето просто. Ако върху къщите на боили-бунтовници са правени черкви, то в такъв случай трябваше да има черкви и върху боилски къщи с друг план, както и обратното, щеше да има боили с къщи с такъв план, които не са взели участие в бунта и върху техните къщи нямаше да има черкви. Но работата е там, че няма черкви построени върху големи масивни къщи с друго разположение, както и капища, които да не са били преустроени или бутнати след покръстването. С бургът и донжонът решението също е сравнително просто. Бурговете наистина са кули, но те са правени на стратегически места - граница, бродове, мостове, върхове за наблюдение и др. под. Познатите ни капища обаче не са на такива места. Наред с това бургът може да не се състои само от кула, но около нея да има и крепостна стена оформяща относително малък двор. Бургът е отбранително съоръжение, а не жилищно, тъй че около него е имало казармени помещения, а също и такива, свързани с дейността свърза с него - напр. лодкари и др. под. Тайните проходи не означават непременно, че е кула. Античните и славянските храмове са служили и за съкровищници. С оглед славянските храмове има дискусия дали думата капище се отнася до цялата култова сграда или само до част от нея. Та за един владетел, който е пред детрониране е било важно да си напълни джобовете с парици, защото с тях изгнанието му ще е по-леко, а ако са в по-голямо количество по-лесно може да си намери и наемници и да се опита да си върне трона.

По принцип всички държави предлагащи туристически услуги създават облекчения за страни, от които са редовните им клиенти. Така напр. в Турция нашия лев не просто е конвертируем, но си е направо платежно средство, макар курса да е неизгоден, сиреч 1лев = 1 лира, докато при обмяна лирата е 80ст. Но все пак е удобно, ако си си похарчил последните лири на връщане, но си харесаш нещо в Турция. А в България е развит единствено алкохолния туризъм, сиреч не може да се очаква да дойде нещо повече от най-долната утайка на западноевропейците и руснаци. Нямах обаче предвид как се отнасят търговците към единствените си клиенти, а какво е мнението на хората от различни държави за руснаците. А за това не е необходимо да се ходи в чужбина, защото тук идат и туристи и чужди пенсионери. Но да си се върнем на руско-полските отношения каквато би трябвало да е темата според заглавието, защото това, което е тупнато като начална статия всъщност е само едно въстание. То си е като да се пусне тема "Сражения между българи и турци", а всъщност да става дума само за въстанието на Карпош. Но да следваме заглавието на темата и за не обръщаме внимание на спама. Та всъщност първоначално Литва като по-близо до Русия има повече отношения. Полша първоначално само споделя проблемите на Литва след обединението на двете държави. В този момент Русия са всъщност няколко княжества, които не винаги са в добри отношения помежду си. Тези княжества са съществували сравнително дълго самостоятелно. Тъй че аналогията с Македония е неуместно, защото тези формации си имат свои династии, история, столици и т.н. Освен това се миксират с различни народи, което си дава своето отражение върху тяхната култура, манталитет и т.н. Езикът, на който толкова наблягат някои в случая не е толкова надежден критерии, защото в славянския свят черковно-словянският език е това, което е за Запада латинския. Сиреч книжовната база е близка и до езика на Сърбия и България. Но пък книжовния език, тъй като се записва е по-траен фактор от доста по-динамичната жива реч.

Идеята ми беше да направим някои сметки, за да видим какво всъщност е реалното положение зад цифрите. Използвах някои актуални примери защото са познати на всички за да илюстрирам значението на дадения фактор. Имаме друга тема за дискусията наборна/наемна армия. А там нещата се развиваха като разсъждения на червена бабичка: - Искам повече пари. - Откъде да дойдат? - От бюджета. - Да, ама тям няма за по-голяма пенсия, откъде да дойдат още пари? - Ще се намерят ... о оттук на всяко откъде ще се намерят отговора е: ами ще се намерят.. Да, ама като учехте аритметика и на въпроса колко е 1 + 1 като отговорехте не знам, получавахте ли 6? Та имаме едни хубави пожелания, ама как ще се реализират? Според теб подготвен резерв е когато някой кара 1-2 години казарма, през които е стрелял само 2-3 дни? Защото положението с БНА беше точно такова. Опасявам се, че с усвояването как се бръсне портрета на Ботев шансовете за успех при една война не са никак обнадеждаващи. А стрелбите бяха само толкова защото парите отиваха за храна, за отопление, за ток, за вода. Втори е въпросът който е карал казарма колко ще помни това, което е правил след 10-20г.? Трети е въпросът, че при днешното състояние на трудовия пазар шансът някой да бъде пуснат в запас е минимален, тъй че той няма да се яви, защото тогава ще остане безработен. Отговор как ще бъдат докарани запасняците и наборниците също си е без отговор и вместо него има само пожелания, които никога няма да се сбъднат. Тъй че докато се намерят отговори на тези въпроси, да се върнем към по-реалните неща. Трябват повече пари - за армия, за образование, за култура, за армия .... трябват, но НЯМА. Струва ми се, че някои не правят разлика между елитна и технологична армия. Защото то и гвардейците пред президенството може да ги броим за елитна част, ама само с маршировка и "за почест" едва ли ще спечелим война. Та почнахме с едни сметки за население, армия, бюджет и т.н. Население. Имаме брой граждани - критерий формален, но е една сравнително точна цифра. Съотношение емигранти - наличност в страната. Емиграцията всъщност е проблем за всички Балкански държави, вкл. за Гърция и Турция, макар доста по-малък отколкото при всички останали. Но е показател, за който на нито един от балканския отбор няма да остане празна графа. При война това население може да го броим с едно на ум, сиреч че то може и да откаже да се влее в армията. Съотношение мнозинство-малцинства. Отново нищо, за което да се отчетат всички балкански държави. При това и тук Турция също е отличника, макар едва ли я радва факта колко кюрди има там. С малцинствата сметката е по-сложна, защото те в едни случаи биха се сражавали за страната, чийто граждани са, но в други за противника, било защото това са техни сънародници, било защото, че очакват нещо от това. Съотношението млади - стари (негодни). Също важен критерий, защото страните със застаряващо население ще могат да изкарат много по-малък процент годни войници. Турция пак е отличника, този път в добрия смисъл с големия си процент млади хора. Мотивация - какво бранят? Бранят страна, в която имат високи доходи, искат децата им да учат там или трябва да я бранят "За партию" - сиреч имат мизерни доходи и работят в чужбина, децата им са в чужбина за да получат по-добро образование? Има разбира се едни високи духовни идеали, но практиката е показала, че при война те обикновено не вършат никаква работа, ако няма някакво друго, по-материално покритие.

Целта на Ньойския договор е да ограничи броя на въоръжените сили, а не дали армията да е наборна или платена. Има ограничения за всичко, което може да се ползва за военни цели - армия, въоръжение, жандармерия, че дори и бройката на горските. Клаузата армията да е платена, а не наборна е за да не се правят шашми и да се надхвърли допустимия брой. Това е средство за постигането на друга цел. И това какво променя основната теза, че когато няма заплаха от война може да се поддържа малка професионална, но модерна армия, а при заплаха от война бройката да се увеличи?!? Целта е да има по-добра, а не по-лоша армия. Затова идеята е да се пести от това, за което срока на обучение е по-кратък и да се влага за това, което е скъпо и изисква дълго и добро обучение. Никой не е обявил наемната армия за един от основните признаци на демокрацията. Защото в такъв случай средновековните феодали щяха да са най-големите демократи. Даже напротив - наборната армия минава за елемент на демокрацията, защото оръжието е в ръцете на мнозинството. Все пак Бастилията е превзета точно от разбунтували се войници, а и "Аврора" си е вонен крайцер, а не туристически кораб. Ясно е обаче, че между двете няма връзка - може да има наборни армии и държавата да е олигархия, а може и да е демокрация, същото е и с платената армия. Иначе Русия става това, което днес разбираме под понятието точно с наемните княжески дружини. Когато въвежда наборната армия вече страната е твърде голяма за да може да постигне много неща и за да има успехи вече нещата опират до добро управление.

Така погледнато Ксеркс ще да е удържал съкрушителна победа над гърците - все пак Атина е била опожарена, а спартанския цар е бил убит. Тези шеметни успехи срещу Финландия направо тотално засенчват скромния според тебе пай за Русия от подялбата на Полша - тогава взели само ... Литва.

Кое е добро и кое лошо се определя от последиците. На България и Германия е наложено ограничение в размера на военните сили, които трябва да имат (не само като хора, но и като въоръжение), а не да има професионална армия. Втори е въпросът какви са последиците от това. Точно в този период и двете държави са във икономически възход. Има някои затруднения, но крайният резултат е доста силни икономики. България е на 1 място на Балканите и на 8 в Европа. А какво става когато правят армиите отново големи?!? Двете държави са окупирани, Германия е разделена, а България остава без Беломорието и Македония, Хитлер са гръмва, княз Кирил е разстрелян, а България става република. Дали точно това са мечтаели Хитлер и цар Борис ІІІ? А как се развиват нещата в СССР - там от ПСВ минават на Гражданска война. После се съкращава армията и настъпва мир. После се прави пак голяма армия и резултата е, че СССР губи войната с бившата си губерния Финландия (1939-40). После имаше една военна надпревара, когато СССР хвърляше огромни средства за армията. Резултата - от 16 републики остана 1 с мераци и от нея да се отделят (като за начало Чечня). Та в крайна сметка голямата армия самоцел ли е или средство за постигане на нещо?!? Ако е самоцел и идеята е народа да мизерства за да има неизвестно защо огромна армия - тогава има смисъл да я има. Ако идеята е да се осигури просперитет за държавата, то тогава армията трябва да е такава, че държавата да просперира, защото иначе ще развява бялото знаме и без да е изстрелян нито един куршум. Гърците между другото в момента точно това правят. С по-малко разходи за безполезна армия сега хала им щеше да е доста по-лек. Та както казах - цифрите сами по-себе си нищо не значат. Един виц: Китай и Русия започват война. Докладват на ръководителя на Китай: - Руснаците плениха наша 100 000 армия. - Добре. След няколко дни му докладват отново: - Руснаците плениха наша 200 000 армия. - Добре. След няколко дни му докладват отново: - Руснаците плениха наша 500 000 армия. Чудесно! Време е вече да ни изпратят условията, при които ще капитулират, защото не могат да изхранят толкова много пленници. Туй по повод съветско-китайската война, след която подобно на нашите партии при избори през последните години всички се обявяват за победители.

Ако ще слагаме в сметката лагерите, какво да кажем за изпратените поляци в Сибир? Показателно е, че навсякъде в Европа мразят руснаците, но в много държави страшно уважават поляците - примерно в Австрия и Англия. Поляците само в един период са действали агресивно срещу Русия и това е в годините на Големия смут, когато се опитали да сложат на трона свой кандидат - Лъжедимитрий І и ІІ. Това е всичко. В останалите случаи агресията е била изцяло руска. Поляците обаче са горд народ и не посрещат поробителите с хляб и сол. Това е единствения им грях, че не са рая, т.е. стадо. При Лъжедимитрий се проявил типичния руски хуманизъм - след като го убили, го изгорили и изстреляли с топ пепелта му. Впрочем и темата е за опита поляците да извоюват своята национална независимост, но поробителите победили. Ситуацията е съвсем същата като с Априлското въстание. Не че у нас не се появиха и такива, дето да обявят участниците в Априлското въстание за терористи и бандити. Но в случая статията си е руска е представя версията на агресивния Трети Рим, т.е. гледната точка на една днешна военолюбива нация. Има също разлика между позицията на Третия Рим коя територия е руска и това, на какво мнение е населението на тази територия, а то обикновено е на противното. Както и останалите народи. А сега да коментирам как добрата Русия не взела дори педя полска земя, а само Литва, т.е. цяла държава ми се струва напълно излишно. Само да уточня, че Литва не е била поробена от Полша, а са в реална уния, т.е. водят се две държави, но с общо управление. Както напр. дн. Канада има за държавен глава английската кралица.

Леле, каква вълна от възмущение за неблагодарните поляци. Чичко Сталин да им избие офицерите в Катинската гора и да направи Четвъртата подялба на Полша с Хитлер, а те вместо да са благодарни за избитите и пратени в Сибир поляци да викат войски на НАТО. Русия/СССР, Германия/Прусия+Австрия 4 пъти поделят Полша, като в резултат от 3 и 4 подялба тя на два пъти престава да съществува като държава. Първа подялба Втора подялба Трета подялба Четвъртата подялба на Полша между Хитлер и Сталин Картата подписана от Сталин и Рибентроп Линковете са към текстове и карти на руски за да не се разваля езиковата хармония на темата. Иначе въстанието, за което става дума си е национално-освободително движение - като нашето Априлско въстание. Но доста по-добре организирано по понятни причини. Показателно е, че макар армията на поробителите да е имала превеса от 3:1, което се приема за достатъчно да се смаже противника е срещнала огромни трудности.

Фружине, какво ти се говори, ти какво разправяш?!? Обяснява ти се, че за да се разбере какво е реалното състояние трябват много други данни. Едно от тях е какво всяка от страните може да приспособи при нужда за военни цели. Това, че нямаме завод за трактори, не значи, че Турция няма завод за самолети. Мирновременното състояние на армията е едно. Има значение обаче ако избухне война всяка страна какво може да вкара, независимо дали си го има отпреди войната или го е създала/събрала по-късно. Примерно поставя се въпросът за казармата. Дали държавата 2 години ще храни 200 000 и това ще е само един огромен разход като при война ще може да изкара пак същите 200 000 или ще храни 20 000, но при война ще може да изкара пак 200 000 си е едно и също като бройка. Като обучение парите за патрони за 200 000 ще са отишли за манджа за 2г., но ако се съберят за обучение само при военна заплаха парите ще идат за патрони, т.е. за реално обучение, а не за ядене. Въпросът е обаче всяка едно от страните каква армия може да събере - първо на база население и тук Турция е фаворит. На второ място на база на население останало в държавата и по този критерии България ще може да разчита на пенсионери и малцинство, като последното при война с Турция ще се присъедини към нея с цялото бойно снаряжение осигурено с български пари. И как точно си представящ да си купим оръдия за ширпотреба, а също самолетни бомби и противокорабни мини? Туй с Мерцедесите е друг проблем. България има нужда от драстично съкращаване на генерали, защото ползата от тях е никаква, но разходите за личния им комфорт са прекалено големи за нашия бюджет. Турски самолети пазят въздушното ни пространство, обаче армията от генерали е надлежно снабдена с комфортни возила. Тук стигаме до още един проблем - доколко армиите на отделните държави са адекватно структурирани или някои от тях са от секретарки, годни да воюват с бланки и прошнуровки. Примерно при Живковата армия една прилично голяма част от техниката бяха примерно камиони-канцеларии. В смисъл това си е камион, на който каросерията е направена като кабинет. Аз лично не виждам в това малоумие някакво разумно предназначение освен да зарадва противниковата авиация, която с няколко ракети може да ликвидира целия команден състав на частта.

Ако тракторите и танковете са едни и същи, тогава завода е производител, а не да има потенциал да става такъв. Не може да се сравнява дали има обучен персонал от 2-3000 души, с това да се създаде конструкторско бюро. Проекта може да си го откраднем от противника - той може да ни съди, ама ако първо победи. Втори е вече въпросът при една война да се правят опити за усъвършенстване на техниката - както през Балканската пускат бомби от самолет. Разбира се от днешна гледна точка това изглежда елементарно, ама за тогавашните хора самолета е бил нещо като за днешните космическата совалка. Ремонтите на цивилната техника ги прави не самия завод, а лицензирани сервизи. Сещам се един типичен наш майстор по поддръжка на леки коли като пипнал една с проучвателна цел и и разбъзикал един датчик, после не можели да я подкарат със скорост по-висока от 30км/ч. Та техниката се усложнява и трябват все по-тесни специалисти да я обслужват. Същественото обаче е друго. Темата е какво се има като техника. Тъй че нещата се свеждат: план А) какви заводи има страната да произвежда/ремонтира тази техника при война и план Б) ако не произвежда/ремонтира такава техника какви какви възможности да създаде такава дейност при необходимост. Ако и в двата случая отговора е НЕ, то на цифрите кой какво има може много да не се осланяте, защото в някакъв бъдещ период те може да дръпнат рязко надолу поради скапване. При война най-вече повреждане. И тъй като има разлика не само между двигател на танк и на трактор, но и между двигателите на различните марки и модели танкове, то се намесва още един съществен фактор - зависи с кой ще се воюва. Ако всички самолети са от една марка и модел както се предлагаше за да не се морели механиците да се учат, то при война или ембарго от страната-производител положението става също много весело.

Това е просто пресен пример, затова го използвах. Става дума какво може да ремонтираме или произведем сами ако се наложи. Мераците в България да няма АЕЦ не са заради безопасността, а защото тези, които имат централа са в групата на праговите държави - сиреч нямат ядрено оръжие, но имат потенциал да си направят такова. Та същото е и с останалата техника. Пита се какво може да правим и поправим сами. В смисъл за кое имаме потенциал - примерно като се промени дейността на някой завод. Примерно той прави трактори, защото е по-изгодно, но може да прави и танкове, ама не произвежда, защото по-малко се търсят. Примерно в началото на ВСВ СССР и САЩ са доста назад с техниката, в хода на войната наваксват бързо, тъй като са имали потенциал да произведат актуална за времето си техника. Сиреч въпросът опира до това какво може да се направи при необходимост, а не какво има. Примерно автоматчици може да се обучат за месец на същото, че и на по-добро ниво от това, което беше до 1989г., тъй че за месец може да имаме пехота скочила от 20 000 на 200 000. С населението обаче изобщо не е така. Втори важен фактор - адекватността на това, което има. Примерно Гърция има съседи само по северната граница. Албания и Македония са по-малки като население и територия. България е приблизително същата. Турция е доста по-голяма и тя е по-проблемна. Но с Турция сухопътната и граница е съвсем малка и при това на Балканите. Сиреч, ако Гърция има силен флот и авиация лесно може да спре едно турско настъпление без опция като при Термопилите да бъдат обходени в гръб. При надмощие по въздух и море, ако блокира Проливите и Турция се окаже, че не може да прехвърля войски от Анадола ситуацията може да стане още по-интересна. Разбира се е твърде малко вероятно при опция за война Турция да не прехвърли от Анадола предварително войска, вместо да разчита само на балканските части. БМП-та, дето ги имахме през соца имат един доста неприятен недостатък - оръжията не могат да фиксират целта като при танковете. Сиреч ако трябва да се стреля в движение, става много весело ако теренът е неравен (пък то опцията да е равен при война не е особено голяма), защото мерника постоянно прескача от небето към земята и съвсем за кратко край него минава мишената. Тъй че тази стари машинки нямат никакви шансове срещу такива, които имат по-добри системи за прицелване. Колкото и да се реве, че са нарязани, те за друго и не ставаха.

Ами може да има богомилски текст защото е църковен съд. Еретическите книги са били унищожавани, но понякога са се пазели образци, за да може да се прецени даден еретик или еретическа книга към коя ерес е. До тях не е имало свободен достъп, а са ползвани само от инквизиторите за да прецизират защо точно ще опекат на кладата. Българския апокрифен летопис освен че задържа някои данни от българската история имитира пророческите книги от Библията. Тъй че отново трябва образец, за да се прецени, че става дума за апокриф, за да не се хвърли в огъня попогрешка някой непознат ценен библейски ръкопис. Писма с царете ме съмнява да има, но може да има някакви документи свързани с попаднали в Полша българи-бежанци, които да описват в тях покрай това за какво се жалят в съда и някои ценни сведения за тукашните земи. Друго интересно може да е свързано с охридските архиепископи, които известно време управляват митрополитите на Влашко и Молдова, а пък Полша има съседски отношения с тях. Въпреки схизмата е възможно някои техни послания отнасящи се до материя, която не е спорна да са били преписани за да се ползват в практиката на съда. Друго интересно може да е свързано с участие на поляците във военни действия срещу турците у нас. Разбира се вероятността е малка, но е възможно да се намери някакъв много интересен документ, макар и само един.

Излиза, че за България е огромен проблем да прати 20 пилота и 20 техника на обучение - това при положение, че изпрати всички. И то да речем да става максимум веднъж на 5г., защото едва ли ще се намерят пари ежегодно да се купуват по 20 самолета последен модел. Това като аргумент е направо абсурдно. У нас се правят съвсем безумни реформи и след тях хиляди и дори милиони трябва да се обучават (е, някои се самообучават в движение и после всички се жалват за ниско качество във всяка сфера, но това е друга тема), но когато нещата опрат 20 военни да се обучат веднъж на 5г. се оказва непосилно. Вече казах, че данните са много относителни. Швейцария има доста добри финансови възможности. На второ място там има "албански планини" - Алпите, но просто използвам израз от нещо, което посочих по-горе, т.е. специфичен терен. Швейцария е интересна като функционираща система, но като територия е нещо, което не се струва особено. Те нямат проблем толкова със съседните държави, колкото примерно за тях да са потенциална заплаха нароилите се из Европа талибани. В смисъл има риск на тяхна територия да се направи някаква талибанска формация на база на пребиваващи в съседни държави. В този случай, някой трябва да се справи с тях и ако няма армия, трябва да вика чужда държава. При нас проблемите са други. Като население не можем да се мерим с Турция и Румъния. При това положение трябва да се търси решение в друга насока. И тази насока е да имаме по-технологична армия, защото като население те нямат стигане. То това е общ принцип. Примерно където е равно сеят пшеница, защото лесно се обработва с техника. Където обаче не е, сеят култури, за които трябва много работна ръка - примерно тютюн. Така тези в камънаците не могат да работят с комбайни и да се мерят с тези на равното, но като наблегнат на други култури, могат да се конкурират. Сиреч принципът е, че се изоставя това, за което няма шанс и се набляга там, където може да се надпреварваме. Пак се изброиха едни цифри за това какво имаме като армия. Аз и преди съм го разказвал какъв беше хала на нашата армия в края на Живковото управление - при една учебна тревога от 9 бойни машини на една от ротите 3 не успяват да излязат от парка, 3 закъсват между портала на парка и този на поделението и само 3 стигат до ИКП и там издъхват. Е, това го няма като статистика в Уикито, ама си е важно каква част от техниката ще стигне до фронта. Гърците няма какво да ги мислим. Парите не им ги дават заради армията. Гръцката армия не е превзела нито Берлин, нито Брюксел. Тъй че да си се върнем на армейските въпроси. Бих искал да посоча още един аспект, който остава малко настрана от статистиките. По-скоро да върна малко разговора към ремонтите и резервните части. Та ето един епизод от одисеята на нашите самолети: Сиреч не е важно само кой какво има, а и какви опции има да го поддържа в изправност. При нас дискусиите все се въртят около духовата музика и кипрещите се площадите генерали. Малко обаче се говори, че каквото й въоръжение да имаме, то е много важен въпросът дали можем сами да го поддържаме. То имаме едни заводи, ама се оказа, че и те за да работели им трябвал лиценз от една друга държава. Та ето още един аспект, който остана извън таблицата. Но при война техниката се чупи и ако зависим от друга държава за оправянето им ... ами тогава си има значение и с коя държава воюваме. Това разбира се е нещо по-трудно за реализация, но докато казармата е само разход, това може да носи приходи от една страна, а пък при война да осигури по-голяма самостоятелност, независимо с кой се воюва.

Един прост пример, за да видиш колко лошо е това, дето го мислиш. Имам един стар компютър, който вече почти не го включвам и работи само офлайн. Но преди време реших все пак да сложа още малко рамец, та да е по-бързичък. Оказа се, че по магазините вече няма рам за него. Сиреч, може да си накупиш много стока от даден вид, но да се окаже, че са спрели да правят резервни части за нея. А сега това го правят в много ударни срокове за всякакъв вид техника. То е логично, защото често пъти новите модели не са нещо кой знае колко повече от старите и никой няма да ги купува. Типичен пример Уиндос ХР и поредицата неуспешни опити да бъде подобрен - Виста, 7, 8, 8.1, 10. И като се видя, че никой не не иска бъгивите нови версии, заложиха на удари под кръста - спират поддръжката. Та това се прави със всичко, за да принудят потребителя да купува новите модели. А колкото и резервни части да имаш, все някоя от тях ще свърши и финито. На второ място след като имаме професионална армия тя трябва като всеки друг работещ в България да се адаптира към нововъведенията. Да не говорим, че тя армията няма кой знае колко много работа, докато всички останали са затрупани с работа и покрай нея трябва да се учат и на нововъведенията. Тъй че военните техници като не искат да се учат на по-новата техника, защото тогава примерно телевизионните техници да се учат да оправят ЗД телевизори, вместо да си карат на лампови черно-бели "Пирин" или пък да се учат да оправят айфони, вместо да си карат на старите телефони с шайбите?!? Това е също толкова абсурдно, колкото и твоите аргументи. Да не говорим, че както казах, всички останалите са много по-затрупани с работа за разлика от армията, чиято основна задача е да се подготвя. В мирно време се купува по-малко за да се учат на най-новото и по-малко да е това, за което са спрели да произвеждат части. В смисъл всички се учат на най-новите, дори тези, на които са зачислени по-стари. При опасност от война вече се купува в по-голямо количество от най-новото, като се ползва и всичко старо, което се движи. По-новите отиват за професионалния състав, а по-старите за резерва, който няма възможност постоянно да си подновява уменията. Останалото е фантазии, които са неосъществими в реалността. Това важи не само за сделките с оръжие, а за всички сделки. Ама въпреки тази далавера ти като отидеш в магазина си купуваш само 1кг. домати, макар че ако си купиш 1 тон ще ти излезе много по-евтино!?! Тъй че този аргумент е абсурден, като тези на Фружин.

Гърция не е особено добър пример, защото с този банкрут скоро може да има доста технологично изостанала армия. Което пък е пример, как неразумното харчене на пари може да постави една държава на колене и без да е водила изобщо война. А иначе принципът е общ - не само за по-малките държави а за всяка държава - армията трябва да е адекватна на възможностите и нуждите на държавата. Марките нямат шанс по брой автомати да се мерят с големите. Ако заложат на голяма армия автоматчици значи априори са загубили войната. Те биха имали по-голям шанс с технологични армии - например Хитлерова Германия срещу СССР, тъй да се каже Давид срещу Голиат. СССР обаче пък има нещо друго - руската зима. И тъй като това е принцип, то действа и в обратния вариант - виетнамската джунгла срещу САЩ. Сиреч всяка държава си има особености и някои неща, които са добри на едно място са зле на друго. Напр. Хитлер действа добре със своята технологична армия по хубавите пътища на Белгия и Франция, ама в СССР хубави пътища - йок. Техниката отпада и въпросът се решава от пушките. Ама в България нито джунгла, нито тундра, нито Сибир, нито албански планини. Тъй че шанс с пушкалата - никакъв. Стандартен терен, идеални опции да ни ударят и от въздух, и по суша, и по море. Тъй че решения търсим в друга насока. По море например могат да ни ударят няколко държави, а останалите ако Турция ги пусне през Проливите. По въздух - трябва или въздушен коридор на повечето държави или предварително да сложат ръка на някой съсед. С подбора на техниката - същата работа. Има плюсове, има минуси. Има скъп Стелт, има и по-евтини. Стелтът скъп, невидим за радарите, ама не е невидим за всичко. Едно е ако трябва да лети над Тихия океан за да удари примерно Токио, ама съвсем друго е за война между България и съседите й. Та гледам, че се редят едни цифри и едни басни, ама то е едно някой да си прави колекцийка от разни играчки и войничета, а съвсем друго е да се направи адекватна армия. Примерно самолети - не ни трябват много нови на куп, а на няколко години купуване по малко. Така винаги ще има и нови модерни самолети, а не да се купят много и да се замре в тази година, защото ще трябва да се изплащат кредитите за много целокупно остаряващи самолети. Ама това няма как да стане, ако се върне казармата и парите отиват за: Мирно! Равнение на дясно. Здраве желаем другарю генерал!