Galahad

Разбира се ако някой реши да изкара по автохонната методика Деултум от дявол - ето и подходящ материал за Деултските вампири.

В смисъл в обяснителната бележка да посоча, че е свързан със събитията от 71г. ?

Какъв проблем е една река? Дори да не е Дунава или даже Марица теренът е неудобен за придвижване. Коритото или е тинесто или каменисто и при всички случаи хлъзгаво. Това в нормални условия не е особен проблем - просто се минава малко по-бавно. Но при голяма маса хора, които трябва да се разгърнат вече си е проблем. Иначе и Ахелой не е кой знае каква река, но се е оказала достатъчна доста виз. войници да оставят костите си там. Заради терена едни забавят хода, но от сушата напират други, които имат възможност да се движат по-бързо. Става нещо като оня злополучен инцидент при дискотека "Индиго". Нищо, че при обикновени обстоятелства човек може да играе в реката или в дискотеката.

Не, сражението си е при Велбъжд. Михаил сърбите го пресрещнали още по на изток, въпреки че те били нападнатите. Тъй че въобще не стигнал до там. Да речем, че по-скоро е бил хазартен тип. Действал решително, макар и не чак толкова разумно. Което пък показва, че Иван Асен ІІ не е имал никакъв интерес да го елиминира. А и в крайна сметка се принудил да го върне за да може да се противопоставя на нарастващата мощ на никейците - нещо което не се отдавало на послушния, но бездарен царски зет. При големите хазартни подвизи на Т. Комнин това за Одрин направо изглежда разумно - латинците едва удържали Цариград, та да се наемат с мащабна операция срещу Комнин. Още повече, ако той се окаже и победител във войната. Брат, който е успял да спретне държавица преди да го убият, криза в лат. империя след смъртта на имп. Анри, проблеми в България между Борил и Иван Асен ІІ, амбициозен охридски архиепископ ... или най-общо казано: щастливо стечение на обстоятелствата.

Надписът от Месембрия в чест на Гай Корнелий или как свободата си отива с аплодисменти. Докато Аполония решително бранела свободата си и пострадала тежко от гнева на Рим, то Месембрия капитулирала и даже поставила възпоменателен надпис в чест на поставеният от Лукул наместник. И тогава някои предпочели да се приложи правилото, че наведената глава сабя не я сечала. Може би в случая гладиуса не режел ръце, защото това чакало тези, които се изправели срещу Рим. А може да са постъпили по-правилно месембрийци защото техният град не пострадал. Е, в крайна сметка до днес от антична Месембрия е останало същото като от антична Аполония - само руини.

Да добавя към темата и един надпис от времето на Антонин Пий за изграждането на укрепителната система на римската колония Деултум. Появата на името на днешния град Бургас се свързва именно с тези "бурги", макар и минало през гръцкото "пиргос" и после през турския та до днешния му вариант.

Доколкото разбирам връзката е към статията на някакъв колега на македонските историчари дето търси автентичен румънски във време, когато го е нямало. Защото в бележките цитира един пасаж от св. Теофан, където обоче човечецът говори не на роден румънски, а на роден латински, тъй като Византия като Изт. Рим. империя все още не се била елинизирала дотам, че латинския да остане само за интелектуалците. Да речем, че цитирания пасаж е нещо от рода на: Този надпис бе преведен от канадски на черковно-славянски, но президентът получил това, написано на езика говорим в САЩ.

Гледам, че пада чудене защо Комнин минава през Одрин и защо не успява да свари Иван Асен в Търново. Минаването през Одрин е свързано с набирането на сили, докато за Иван Асен ІІ сведенията са ясни - той предпочел да избърза, пък макар и с по-малка армия. Но подобно нещо не е никак необичайно. За пример фаталния поход на Михаил Шишман срещу Видин (тъй като имаме повечко сведения за движението на армиите) - той минава през Видин, а после се насочва към Косово поле. Самото Косово поле пък се и при сръбската граница и е тъй да се каже традиционното място, на което сърбите пресрещат чужди войски. Разбира се съюзът на Иван Асен ІІ с латинците е провокирал Теодор Комнин. Но от друга страна съюзите в онова време не били толкова трайни и по мирен път подобно на Ватаци е можел да постигне много повече. Защото и по-късно Иван Асен прави такива лупинги, но Ватаци също подхожда ловко и умело към ситуацията.

Виждам, че Йончев вече е взел отношение към бележките на боцмана, тъй че ще се спра на останалото. Патриарси и пророци са изброени поотделно, защото не се припокриват като понятия. Текстове има на гръцки, на латински и на кирилица. Нямаме НАДПИС на тази чудновата азбука. Действително във връзка с хазарската мисия се говори за "рошки букви", което май ще да е нещо не толкова руско или руническо, а по-близко до онея черти и резки за които говори Храбър. При всички случаи обаче въпросната "азбука" определено няма да е била много приложима щом с надписи на славяно-български разполагаме след Моравската мисия на двамата братя. Във Византия са ползвани и двете названия. Ползвани са обаче с известна разлика в значението - образно казано като между областен управител и окръжен секретар на БКП. В България duce също навлиза като длъжността Дука, но в средновековните бълг. преводи стратег си се превежда на воевода. Методий прави превод на Стария завет (не успява да го преведе целият), но все пак и това е достатъчно за да е ясно, че двамата братя са зачитали и тази част от Библията. Технически погледнато Цариград и царевия град е едно и също. Иначе тези, които са имали властта над Цариград никога не са го наричали официално така - това е Византион, после Константинопол, после от популярното гръцко название Градът (Полис) е станал Истамбул. Това ми напомни един фейлетон за един наш пълномощен министър (ръководител на дипл. мисия с по-нисък ранг от посланник) дето на касата поискал билет за влака не за Рома, а за Рим и го натоварили на влака за Римини.

Житието е четено като евангелието от дявола. Патриарх иде от гръцкото "отценачалник" и у нас се употребява в два смисъла - като родоначалник и като шеф на поместна църква. В случая се говори за бащите поставили началото на човешкия род, каквито са да речем Авраам или пък Ной. Те са патриарси, но не само не са били началници на попове, но дори и те самите не са били попове. Никъде не се е твърдяло, че Лъв и Мария са имали само двама сина. Просто само двама от тях играят такава важна роля за разпространението на християнството и въвеждането на слав. писменост. Имало е таблици за ранговете, клиторологий, но не закони. Стратега е нещо като генерал-губернатор. Макар "генерал" да е военно звание, генерал-губернатора е управител на губерния, както стратега на стратегия. Иначе ако на всеки генерал трябваше да е подчинена военна част, то в този случай София трябваше да е военно поделение. Все пак Старият завет е свещенна книга не само за юдеи, но и за християни. Ами за преводите се казва, че били като жените: верните не били хубави, а хубавите не били верни. В случая е казано "царския град", което е по-точното възпроизвеждане, но за широкия кръг читатели е много по-ясно ако се възпроизведе с по-популярното Цариград ... иначе византийците си го наричали Константинопол или просто Градът (Полис) с голямо Г (голямо Пи). Има се предвид българското цар. С титлата кесар е бил наричан и императора до края на І царство. Затова Йоан Геометър като пише за битката при Беласица нарича император Никифор ІІ - кесар. Причината е в Евангелието. През І век кесар е името на династията превърнало се в императорски титул. И затова в Евантеелието във връзка с данъците пише: Отдайте кесаревото, кесарю...". Няма да карам докрай, тъй като ми се струва, че не е трудно лесно да се види, че житието е четено "дяволски".

ИБИ са си тук , а Кантакузин наистина е в 10 том, той е последният автор там. Макар да има доста непреведено и това което е сложено не е никак малко. Като гледам обаче тъй и не се е намерил някой да сканира т. ХХХ с Теофилакт Охридски (писмата и житието на тиверопулските мъченици; в т. 9 не е толкова интересно)

Ами той Кантакузин говори подбробно за събитията около възкачването на цар Иван Александър - ползвал е татари срещу Белаур и Византия.

Никита Хониат разказва, че сред разпушените статуи ан Константинопол имало една, на която изобразеният приличал повече на латинец, отколкото на българин: Едно анонимно произведение да го наречем условно Псевдо-Хониат или епитома на Хониат описва разрушенията, които причинили кръстоносците в Цариград, като се говори отново, но доста по-подробно за тази статуя: Явно заради овчото облекло са го определили за българин.

Мисля, че това, което ти се вижда като ЦА, е А, следвано от точка, както е и в изданието. Т. е. нещо такова: Да, втората снимка е доста по-ясна. Е, ако снимката е на самия ръкопис, а не на някое от реконструираните копия в някой музей явно точно това са думичките. Тук вариантите са 2 - ватавул (което съм и дал като обяснение) и ве(с)та(р)х. Ще се поровя и във влашките грамоти дано някъде са дублирани с друго название на тази длъжност.

Ами значи изворите са 2:3 за Калоян, респ. Борил. Въпросът е, че ако тя е рождена дъщеря на Калоян и доведена на Борил, но се е омъжила при управлението на Борил, то е съвсем обяснимо да има объркване в авторите. Освен това Мускес казва само, че Калоян си я е бил избрал за жена, а не че бракът е бил осъществен. Тъй че ако е имало планиран брак, при който куманката да се прати в манастир, то е съвсем логично куманката да се забърка в заговор с Манастър, а след преврата Борил вече е трябвало да се ожени за куманката докато укрепи позициите си и е трябвало друга булка за Анри, като единствено дъщерята на Калоян да е била под ръка.

Ами може Калоян да си е избрал булка от по-благородно потекло, но на куманката да не й се е ходело в манастир и с помощта на Манастър да е спретнала преврат, а после Борил да я е изпързалял и да си е взел за жена константинополска принцеса. Нещо като историята с Теофано - след като пратила на оня свят тъста си Константин VІІ, съпруга си Роман ІІ и следващия си съпруг Никифор ІІ, последният и любовник Цимисхий още щом извършил успешния преврат я изхвърлил от двореца. Тъй или иначе, идеята ми беше, че има доста какво дасе каже по въпроса.

Благодаря за снимките. Бобчев е публикувал текста, като на места е посочил тук-таме лукани в текста. Разбивката на А. Даскалова, М. Райкова обаче нещо май не съответства на ръкописа доколкото се вижда от стимката. Между ватах и ни топщикал ми се вижда нещо като ЦА. Е, за съжаление нашата библиотека не е като сръбската да сложи дигитални копия на доста ръкописи - има някаква идея, ама нещо реализацията е между сложна и неосъществяваща се. Друго си е да има под ръка хубава снимчица.

Там както обикновено дискусията пак е залитнала в друга посока, тъй че има доста какво да се допълни и от към извори, и откъм обсъждане. Алберих наистина също пише, че е дъщеря на Анри, но Мускес пък сочи, че е дъщеря на Калоян.

Популярното становище е, че Борис е бил монах в манастира "Св. Пантелеймон" - Патлейна. Но истината е, че няма сигурно сведение. Всичко е само предположение. Даже нямаме сведение за мощите на Борис І.

Има някои, които не съм ги сложил. Няколко са без определения, а съмо е посочено къде са. Проблем е, че нямам хубави големи снимки на ръкописите на грамотите. Тъй че тук таме имам момент за колебание -напр. при ватах: Ама може и да има друго разчитане, тъй като при Виргинската грамота може да има и друго разчитане. Проблемът е, че има доста спорни моменти, да не говорим, че с времето им се мени значението и ако трябва да се направи по-хубавичко, ще излезе книга. То и така е 9страници в Уорд.

Мехмед Нешри е един от основните източници за поробването на българските земи от турците. Една част от сведенията, които той дава са идентични с известията от някои други турски хроники от ХV-ХVІв. Такива са кратките данни за завземането на Пловдив, Загора, Видин и Никопол. При Нешри обаче се появява един интересен разказ за похода на великият везир Али паша срещу Търновското царство и държавицата на Иванко. Съвсем естествено възниква въпросът откъде е почерпил сведенията. Единият от източниците навярно е някакъв докладу писмо или ферман свързан с подвизите на Тимурташовият син Яхши бей, тъй като неговото име се споменава най-често във връзка с описваните събития. Така още от началото на похода подробно е описано превземането на Провадия от Яхши бей, а после съвсем накратко е изброено, че след това били завзети Венчан, Шумен и Мадара. После се споменава, че хората от Венчан се опитали да прогонят турците, но крепостта била завзета със сила и последвали жестоки репресии. Следващите подробно описани събития отново са свързани с личността на Яхши бей - как той бил изпратен да му бъде предадена Варна, но това не станало, как Шишман трябвало да предаде Силистра на турците и в крепостта да се настани гарнизон начело с Яхши бей, как слугата на Яхши бей Мурад завзел крепостта Тарак. Тук отново има прекъсване на изложението за Яхши бей и да разказва как Пазарлъ Доган завзел крепостта Кос Ова. На завземането на тази крепост е отделено толкова масто в текста, колкото в последващото описание е написано общо за завземането на Търново, Русе, Червен, Свищов и преговорите със Шишман. С това разказът за похода срещу България приключва. В по-нататъшното описание на похода на Мурад към Косово поле във връзка с превземането на Пирот отново тлавен герой се оказва Яхши бей. Това показва, че Нешри вероятно е използвал някакви документи подобни на онези, които са включени в сборника на Феридун бей (сред които е и описанието на завземането на София, което е попаднало в историите на Саад-ед-Дин и Хюсеин), които са били свързани с Яхши бей и Пазарлъ Доган. Това обяснява защо в разказа е отделено толкова внимание на завземането на второстепенни крепости, а сведенията за най-важните крепости са съвсем повърхностни. По-трудно е да се обяснят една друга група сведения като следението, че Шишман е женен за дъщеря на Лазар (при положение, че не е казано нищо за женидбата на Кера-Тамара за Мурад) и описанието на крепостите на Търн. царство. Така възниква въпросът дали Нешри не е попаднал на някакво Житие, панегирик или Похвално слово за цар Иван Шишман. Заглавието не бива да подвежда, че подобен род са писани само за светци. К. костенечки да речем е написал Житие на Стефан Лазаревич през ХVв., а този деспот е канонизиран едва през ХХвек. Известни са и ред възхвалителни "Слова" като Панегирика в чест на Исак ІІ Ангел от Михаил Хониат, слова към същия владетел от Никита Хониат, Сергей Колива, Георги Торник и др. Прави впечатление, че подобно на похвалното слово за Евтимий и тук липсва сведение за смъртта на Шишман, пре все че Нешри разказва за похода на Мирчо от 1391г. и битката при Арджеш, но е пропуснато завземането на Търново станало между двете събития и посичането на Шишман след това сражение. Това обаче лесно може да се обясни ако е ползвано панагирично слово, което е написано за да се чете пред самия Шишман. Описанието на крепостите и въобще на Търн. царство пък напомня началото на Житието на Стефан Лазаревич където има възхвалително описание на Сърбия. По-сетне е интересен епизода с моленето на султана за мир. В християнското изкуство от ХІVв. фигурата на смирения и молещ се цар е широко застъпена. Напр. "Канон-молебен за царя" от Ефрем също е застъпена тезата за молещия се владетел, като изследователите свързват неназования по име цар с Иван Шишман. Във връзка с това произведение е интересно да се отбеле, че там се говори, че владетелят е бил обсаден заедно със сина си, а Нешри в края на разказа за похода на Али паша също споменава, че Шишман и синът му били изпратени при Мурад. Попадането на едно такова Похвално слово за Шишман в султанския дворец е сравнително лесно обяснимо - в султанския харем са били сестрата на Иван Шишман Кера Тамара и балдъзата му деспина Оливера, които да са били снабдени с препис от съчинението.

Ами не става ясно. На пръстена не е посочено. Надписа е дело на внук на епикерния, който е живял по времето на цар Иван Шишман. Може да се предположи, че е живял по времето на Иван Шишман или Иван Александър.

След темата за титлите във ПБЦ дойде редът и на титлите и длъжностите, които са съществували по време на ВБЦ. За разлика от титлите на ПБЦ, то в този случай тъй като е известно, че много от титлите и длъжностите са заимствени във Византия, а после чрез България са възприети и във Влашко, Молдова и Сърбия макар и да имаме оскъдица от домашни определения, все пак може да се ползват сведенията от съседните страни, които с известно приближение дават представа за това, което е било и у нас. :!!!: Оцветеното в синьо е линк!

Идеята на халифа е, че може да каже думата Бог на различни езици. В случая става дума не че българите са били тангристи, а че използват думата Тангра. Няма значение дали защото това е тяхната дума за бог или просто използват думата за да разпространяват исляма сред тангристи. В Мадарския надпис наистина може да се сглоби думата Тангра, но що се отнася до жертвоприношенията, които хан Омуртаг му е правил - е, това вече е добавка на реконструктурите. И в днешна България се използва думата Тангра, но не сме тангристи.

На форума си имаме тема за този Надпис № 6 Та от въпросният надпис наистина може да се сглоби думата Тангра, но добавката "бог" си е съвсем свободна. Поради големината на липсващата част са правени и други волни преводи, от рода на" "Хан Омуртаг от бога владетел, баща ми ме направи таркан...."