Galahad

Ами значи българи ще е нещо като кастилци, защото Кастилия иде от кастел - крепост (заради араб. нашествие християните в тази част на Пиринийския п-в наблягали на крепостите). Пък може да е свързано и с тракийското "брия" - градче. Но във всчики случаи не става дума за българи.

Халифата е подържал по-близки отношения с Волжка България, в която е бил въведен исляма. Но самият Ибн-Фадлан не е особенно ясен как стои въпросът с взаимоотношенията на волжките българи с Тангра - дали те самите са тангристи или само са съседи на тангристи. Тъй че дори ръкописът да отразява точно някое събитие, няма гаранция доколко халифът е бил точен и не е смесил волжките българи със съседен народ.

Ами то разстоянието между Бачково и Одрин не е голямо.

Ами на руската е общославянски мужик. Българската е по едно изображение от Менелогия на Василий ІІ Багренородни - Българоубиец. Прави впечатление, че двата един под друг си приличат доста, което напомня, че скелета и черепа може да не е на Самуил, а да речем на брат му Арон.

Св. Теофан може да е имал повече сведения от нас за българите в някои отношения, но пък по отношение на други източници може да не е бил чак толкова информиран. Названието българи навлиза по рано на запад, докато виз. автори са предпочитали да дават названията на отделните племена. Думичката българи навлиза трайно във виз. творчество със създаването на Дун. България, макар че често са я наличали Мизия или Загоре. Да речем, че думичката българи не е много срещана (клонящо към хич) до началото на Vв. в Европа. Vulgares vulgaris, e [vulgus] 1) обичаен, обикновен, привичен, общоприет (opinio C); общоприет, общоизвестен (ars C; nomen C, Ph); 2) общодостъпен, публичен (puella O); 3) прост, евтин: jejunus stomachus raro vulgaria temnit H гладен корем рядко пренебрегва простите ястия; 4) (просто)народен (vox C; vocabula Q): vulgares Aug простолюдие Да се надяваме, че обсъждането на въпроса няма да мине под знака на последните две значения.

Извод: лъжите растат в обратна пропорция на броя на хората видели какво се е случило.

Значи с гробът въпросът стои така - има няколко сериозни аргумента, че гробът е там и нито един сериозен, че не е. Аргументите са: 1. Писмени - по-общите или косвени сведения на Цамблак и Костенечки и съвсем конкретното от Ловчанския сборник. 2. Гробът - скелетът, одеждите и плочката с надпис, че там е гробът на патр. Евтимий. За съжаление както казах така и не можах да направя сносна снимка на което и да е от тях. Епатрахилът по вид прилича на епатрахилите от 14 век както са ни познати от миниатюрите. Оспорва се, че текста на плочката е от 14в., но както вече посочих по-горе според мен тя е от по-късно време, когато мощите са били укрити - нещо като етикет. Подхвърлят се разни намеци, че гробът е мистификация направена от тогавашния игумен. Но по времето, когато той е бил игумен манастирът не е бил пуст, та да може спокойно да нарежда гробове пред вратите на главния манастирски храм. Нападките срещу него идат заради спорове за манастирските имоти с околните села. Единственият по-съществен аргумент в отричането на гроба е, че скелетът е бил монашеско облекло.

Ами като сведения от миналото за Търново ето тук има нещо като христоматия със сведения за архитектурния облик на града. Засега там са само сведенията на Хониат, Петър Богдан и надписа на цар Иван Асен ІІ. Е, не е като описанията на Цариград, но е доста повече от онова, което обикновено се знае.

И Никопол през Освободигелната война

Макар че хрониките на Жан Фроасар и миниатюрите към тях са от 15век наистина прилика има. Макар и днес да е в руини, ето че Архангела е направил снимка от подобен ъгъл и се вижда, че остатъците имат структура като на митиатюрата. Разбира се днес е останало доста малко.

Ами теории много. Според една това са кенотафи - символични гробове на починали далеч войници. Но ... няма надписи. Може да е свързано с някаква езическа версия на Вазовата "Грамада". Във Вазовата поема съселяните на чорбаджи Цеко го проклели, като струпали камъни като грамада. Нещо като магия. Идеята той я е взел от обичая да се правят такива грамади за разни народни душмани. А този обичай може да произхожда от по-древен езически ритуал. Е, при девташларите има на купчина камъни, а монолити забити на определено разстояние в земята. Но така, на бързо за това се сещам. Ама щом има кости може там да са погребвани принасяните в жертва кучета и други животни. За шахматната дъска - забавно, но едва ли е така. Произволно може да си направим всякакви фигури.

Има различни предания за гроба на патр. Евтимий, но единствено в Ловчанския сборник имаме сравнително ранно писмено сведение. Да речем, че е наплъно възможно това да е гробът на патр. Евтимий. Но все пак остава неяснотата с местонахождението на мощите и нещите от двата гроба.

Не мога да намеря рисунката в нета, но крепостта на Калиакра е била запазена до по ново време. Тъй че е имало хубава рисунка, по която е направена реконструкцията.

Chronicon Pictum - Унгарската илюстрована хроника, понякога я наричат и Виенска илюстрована хроника. Отчасти е прувудена в унг. извори за бълг. история (ЛИБИ, т. 5), но без миниатюрите.

Чака идва в Търново като беглец и е господар само на един макар и голям за времето си отряд. Владенията на баща му са били минали под контрол на Токтай.

Ами като се направи подводния остров покрай работата на тежките машини ме съмнява да остане нещо и от камъка. Не спорим доколко проекта е разумен от археологическа гледна точка. Ясно е също, че в тази дупка може да потънат страшно много пари. Обяснявах, че ако ще се хвърлят луди пари на вятъра, може поне да се направи нещо по-безопасно, при това без да се срине и това, дето е останало.

Ами хронологично сведенията са така: Цамблак в Похвалното слово за Евтимий казава, че бил заточен в Македония. През ХІVв. под Македония се разбира не Скопска област, а региона около Одрин, вкл. Бач. манастир. К. Костенечки в сказанието си за писмената разказва, че бил учил при Андроник от Романия, който от малък бил ученик на патр. Евтимий. Така стигаме до апокрифния сборник споменат в статията , за която е линка известен като Ровешки или Неделчев апокрифен сборник от 15в. Там вече е пасажът, в който има сведения, че по данни на сродници на К. Костенечки той бил учил при учениците на патр. Евтимий, изброени са няколко съчинения на патриарха и накрая е и цитирания в статията пасаж: Другото е гробът, за който се говори в статията с надпис върху парче от една от оловните плочи, които покривали средновековния манастирски храм: Когато предпоследно ходих в София питах в Църковно-ист. музей за плочката, епатрахила и омофорите, но ми казаха, че не са там (също и за печата на архиеп. Лъв и копието на изображението на Иван Асен ІІ от Беренде). Та толкова с наличността и възможността да им се направят по-нови и ясни снимки. Говори се за 2 гроба в статията, но на практика в единия имало скелет с мон. облекло и почка, а в празния са арх. одежди. За плочката се пивдигат няколко въпроса. Първо, че игуменът е разполагал с още доста плочки от някогашния оловен покрив. Второ има малко спорове по надписа - т.е. че е по-късен и че в него се говори за мощи, а ако е нов гроб не биха били наречени св. мощи. Аз лично не виждам проблеми за плочката - съвсем вероятно е мощите на патриарха да са били в манастира и да са били укрити при някой тур. вилнеж, да речем оня за който говори поп Методий Драгинов когато са били разорени 33 манастира от Костенец до Станимака. Това би обяснило и положението с 2-та гроба - в единият са били мощите, а в другия останалите реликви - патр. одежди. Самият скелет е без една ръка, което също е практика при мощи да се отделят части (напр. едната ръка на св. Иван Рилски и в Русия). Тъй че ако скелета не е изгубен и се намери някъде мощехранителница с ръката може да се направи ДНК анализ. Но засега това е невъзможно.

Тези сведения засягат по-късен момент. Велика България се разпада, а после хазарите подчиняват някои части. По-точно хората на Безмер и Котраг. Аспарух се настанил на по-защитено място ... сещаш се за снопа с пръчки, който не може да бъде счупен, но една по-една може. А що се отнася до тези, дето не са загубили войната и не са станали федарати - е, не винаги участа им е била толкова добра. Империята обичала да насъсква едни варвари, срещу други варвари - Divide et impera!

Ти каза, че имаш обективно виждане и за другият проект, макар че е сигурно, че не си общувал с хората направили подобно нещо, защото такова няма. Значи познах, че представа си нямаш за какво говориш. Айде пробвай малко мислене ако стената на подводния остров подаде докато руините се разглеждат от три автобуса ученици - минипотоп с доста жертви. А когато се прави обект при усърдно усвояване-присвояване качеството на строеж не е много надеждно. Не съм твърдял, че от гледна точка на усвовянате-присвояването на пари острова не е по на сметка. Казах, че е по-разумно за един археологически резерват.

Какво точно си мислиш, че знаеш?

Зависи какво влагаш в понятието цена - изграждането на язовирна стена, поддръжката, цената на земята под водата ... Разбира се не е необходимо да се мести целият язовир, а да се засипе една част. Така както е на картинката поддръжката ще е скъпа, а също и изграждането. Отделен е въпросът, доколко вместо да се хвърлят пари в подобен проект не беше по-добре да се направят напр. разкопки в Арчар, та да няма какво да разкопават иманярите.

Дали ще се улесни преценката на ситуацията, ако напомня, че през 7в. на Балканите се създава не 1, 2 България - Аспарухова и Куберова. Велика България ако не е била поделена по тюркстаката трядиция между синовете, а братята на Бат Баян са се отцепили, то призната от Византия и другите е само Безмеровата държава, защото той е наследника на Кубрат. Следователно всяка една от другите Българии се нуждае от отделно муждународно признаване. Както е ситуацията и с днешните две бълг. сържави на Балканите. Макар нашата Скопска област да се отдели от Югославия, тя се обособи в отделна държава. При все това обаче възникна проблем като се опитаха да си прикачат името на едно подразделенията на тракийското племе едони и сега си е Бивша югорепублика Македония. Най-забавното е, че Дунавска България първа призна Скопската си област за отделна държава. То като е замисли човек, не е ясно каква сме я съвршили в днешно време, пък смятаме какво е станало преди 1300г.

Има теория, която свързва Торинската плащеница с Убруса донесен от Константин Порфирогент. Както се вижда на миниатюрата от Мадр. препис платното е голямо - то се държи от двама и е преметато през рамото на единият. Докато както се вижда на тази икона от "Св. Екатерина" в Синай изображението е доста по малко - а според някои, тази икона е странична част от триптих в средата на който е стоял самият Убрус: Също и претендента от Ватикана (подобна на него е и иконата от Генуа): Връзката се прави и заради това, че Убрусът изчезва от Цариград когато латините превземат града и същия век на запад се появила плащеницата. Та като стана дума за убруса и цар Авгар - днес прегледах в книжарницата новото издание на "Абагара" - първата ни печатна книга - на старобългарски и с превод на съвременен български, заедно с илюстрациите. Доста луксодно издание, но в много неудобен формат. Ето я и унгарската миниатюра:

Ами от гледна точка на здравият разум е по-удачното да се премести язовира. От гледна точка обаче на това "наши хора" да усвояват и присвояват държавни пари, то предложеният вариан е много по-удачен. Защото ако се източи язовира, ще има кяр, ама ще е еднократен. А така първо ще се направи едно скъпо съоръжение - усвояване и присвояване. После все някъде по някаква причина стената ще подаде и ще застраши националната ценност - отново спешни укрепителни и възстановителни работи съчетани с усвояване и присвояване. тъкмо ще я поправят и друга част от стената ще пада - пак усвояване и присвояване ... А ако се премести язовира - ще се направи една язовирна стена и ще се почисти калта от сградите ... и толкоз. Единствения кяр ще е ако иманярите го разорат като Рациария и успеят да намерят нещо останало.

Пахимер съпоставя по близост Чака и Светослав. Единият е зет на Георги І, а другият е син на същия цар. Смисълът на текста е, че и двамата имат права върху бълг. престол, като Чака е с баща татарин, а Светослав по бащина линия е от кумански произход, но майката на Светослав е от български произход. Всичко това има обаче значение за правото на Чака върху бълг. трон и доколко Светослав може да се счита в правото си да го измести. Ако Чака е просто суверен, то тогава Пахимер щеше да сравнява не Чака и Светослав, а Чака и Токтай - двамата противници между които може да се избира кой да е суверена. За такъв избор може се говори когато двамата претендента са в отношения на равнопоставеност, а не на власт и подчинение.