Galahad

Не ми се търси по-подробна статия, но ето от Двери . Слагам и една миниатюра от Мадр. препис на Скилица. Имаше още една унг. миниатюра на която плащеничата е с образ, ама нея не знам къде съм я мярнал, не съм я свалил. Концепцията за Леонардо иде от една доста наивна книжка, която обаче беше доста добре рекламирана. въглеводородния анализ я отнася към 13 век, тъй че дори отрицателите не се хващат на глупостите за Леонардо. Леонардо е бил голям художник, но само толкова. Той определено не е Архимед на своето време - няма философски камъни, машини на времето и всичко останало дето му се приписва от Холивуд и някои ист. ТВ канали.

И защо си така сигурен, че Чака не е бил християнин? Ами как разбираш този пасаж: Ако Светослав е царят, какво значение има кой е по-близък на българите?

За последният самурай Брат ми се вижда подходящ. Той има добродушно излъчване. Том пък е с излъчване на гадняр, тъй че тоза роля не му отиваше. Но щеше да е идеален за ролята на безкруполен съветник на министор-далавераджия. Но не знам защо сложиха Брат за Ахил при положение, че героят трябваше според рекламите да е гад и машина за убиване. Арни щеше да е идеален - при неговият вид и излъчване има извество съмнение дали е човек, а не машина.

Май трябва да се върнем от там, откъдето тръгнахме. Учебника за ученика е единствената, неотменима и неоспорима истина. И това трябва да е така защото учебникът е предназначен да даде на средностатическия човек оня минимум от информация. Останалото е за специалистите и любителите. Те вече разбират, че истината е някъде там. Иначе казано, че в реалния живот като залюлеете махалото то не се люшка във вечността, а спира. Също и че истините не са толкова безспорни, несъмнени и вечни или иначе казано не са тъй лесно постижими, колкото изглежда в училище. Признанието на държавата наистина може да стане изрично, но може и да стане мълчаливо когато някоя друга държава сключи договор с нея. Втори е мече въпросът за статута на държавата - княжество България като васално да речем не е имало посланници, а дипломати от по-нисък ранг. Папа Инокентий на практика признава България като държава и Калоян като владетел. Вече спорът е бил каква да му е титлата. Макар Византия да е била в дипл. отношения с Велика България, което ще рече, че тя е била призната като държава, то Дунавска Българи е част от тази държава, което ще рече, че ке нужда е от ново, отделно признание. По-конкретно че Аспарух е самостоен владетел, а не наместник на Безмер (Бат Баян). Така и когато Португалия се отцепва от Галиция е трябвало да получи отделно признание независимо от това, че Галиция е била призната или от това, че се е консолидирала с Кастилия и Арагон в Испания. Иначе съвсем правилно се отбеляза, че формалното начало на ІІ царство е Ловешкият мирен договор, така като началото на ІІІ царство е Сан-Стефанският договор, а не освобождаването на Свищов. Защото иначе сега би трябвало да сме Свищовска България, тъй като така като са изложени по-горе някои разсъждения имаме просто разширение на Свищов до три морета. Този Константин, макар презвитер е имал неправилно отношение по отношение към догматите на вярата, на какво остава до теорията за държавата. Всъщност в изворите пише съвсем друго - Велика България се е разпаднала, а хазарите са подчинили отслабения от това разделение народ. Ако разделянето е станало по взаимно съгласие между наследниците на Кубрат, то постигането на този договор може да се счета за създаване на държавата. Тюркската държ. концепция е била такава, че като всяко имущество и държавата се разделя между наследниците на владетеля. Осм. империя за малко не се разпаднала в зародиш, но за късмет на султана брат му Алаеддин се отказал от своя дял. За по-сигурно Баязид І убил брат си, а след войната между наследниците му това станало и правило. Тъй че от гледна на тюркската теория, то прабългарите като тюрки може да са били поделени между братята. Ако обаче Аспарух и Котраг просто са се отцепили от властта на Безмер им е трябвало да ги признае все някой за владетели (освен на първо време подчинените им). Но той като първият договор за който знаем е от 681г., то и това е най-ранната начална точка.

Макар Леонардо да е майстор в худ. част, то в областта на технологиите не е бил чак толкова успешен. За пирона е толкова догадка, колкото и че копието е от по-късно време. Да речем, че методите за датиране са малко относителни. Да речем, че между Ів. пр.н.е. и Vв. сл.н.е. не са настъпили такива революционни промени в металургията, та даден тип копие използвано масово през 5в. да не е можело да се направи и ползва по-регионално през Ів. Плащеницата е известна преди Леонардо, тъй че няма как той да я е направил. А ако е правил фото, то защо нямаме тогава и още някоя-друга снимка?

Ами от пожара може и да останат следи, но да се определи кои са я превзели и кои отбранявали - едва ли. Няма да задълбавам пък как е определено, че нападателите са точно от аспаруховите българи, при положение, че прабългари започват усърдно се настаняват на юг от Дунава поне век преди Аспарух. По-сокро разкопките са правени както обикновено по иманярски метод, а после поразиите са били замазвани с чиста фантастика.

Руснаците не са отвличали българи. Бълг. население се е изселвало не само към Русия, но също към Австрия и Влашко. За закрепостяването - ами те и в Осм. империя не са били свободни, а крепости. Просто тук е бил т.нар. "държавен феодализъм" - сиреч крепостните принадлежат не на спохията, а на султана. А царя-батюшка макар да не е бил демократ, все пак е оставил крепостните като собственост на помещиците. В Осм. империя по-либералния режим е от времето, когато в Русия е било премахнато крепостничеството. И тук е нямало да речем като в Италия свободни градове.

Ами бях чувал за някаква програма, при която плочата се сканира на скенера, а тя обработвала резултата иго правела за компютър. Но не се заинтересувах много, тъй че не я знам нито като име, нито дали върши наистина такава работа, нито дали съществува.

Ами "културата на пуканките" (сриеч възприемането на света от телевизора придружено с заформянето на овал чрез злоупотреба с пуканки) много-много не набляга на ист. действителност. Е, и за Дюма историята е била просто рамка, ама холивуд. филми стартират с един доста тежък рекламен обстрел, в който подробно обясняват, колко са автентични костюмите, колко точно са направени декорите, колко точно са възпроизведени събитията... Та ето някои особености: Иначе като правило америк. войници редовно спасяват други америк. войници, които са пленени от лошите виетнамци. Естествено не се навлиза в подробности, а защо лошите Виетнамци са ги намерили във Виетнам, а не са ги отвлекли от САЩ. ВСВ като правило е изнесена изцяло от САЩ, докато другите въобще не са воювали, а само са чакали намесата на САЩ, та Чичо Сам като един Дядо Иван да ги избави от фашистко иго. Заформи се нещо като традиция да се правят филми, в които някое американче с добре оформен овал от ядене на хот-дог и чипс се появява в двора на крал Артур и оправя всички проблеми. Чак да се чуди човек, как Артур е успял да остане в легендите без помощта на някой американец. Героите от античността не носят популярните за времето хитони, а кожени панталони. Дамите пък са с дъста къси поли за сметка на твърде дълбоките деколтета. Вярно, че в един период от античността модата на Древен Крит да речем е диктувала доста открити дамски гърди, но пък роклите са си били дълги. В по-старите уестърни пък индианците са диваци, които само от диващита нападат мирните селища на белите, където мирните бели си прекарват времето единствено в престрелки по улиците и гледане на кан-кан в някой бар.

Със сключването на договора Византия признава съществуването на бълг. държава. Това е международно признание. Така както България е освободена през 1878г., но получава независимост едва през 1908г., при все че в промеждутъка прави някои неща, които съвсем не са угодни на суверена й. Нека отграничим няколко неща: І. Що е държавата. Понятието го възприемаме като даденост, но интересното е, че така и не му е спретнато до сега нито едно сносно и общоприето определение. Има различни теории за същността на държавата, като те отразяват особеностите на различни периоди. За античността държавата е преди всичко хора подчинени на дадена власт. Територията не била съществен признак и държавата при необходимост можела да се пренесе на друго място, чрез преселването на народа й. За средновековието е характерна патримониалната теория - държавата е имущество на владетеля (така както сега хората си имат къща с градина или кола).Но вече се обръща мнимание и на територията. Днес държавата се разглежда освен със своя империум (власт над хората) и доминиум (власт над хората), но и във връзка с ред други фактори, като напр. международното признание. Да речем Косово може да си е с правителство, граници и народ подчиняващ се на това правителство, но без международно признание няма държава. И това е така дори друо правителство да не е в състояние да упражнява своята власт върху хората или територията. ІІ. Въз основа на какво приемаме или отричаме 681г. като начало на държавата. 1. От гледна точка на Аспарух това е първият известен ни международен договор и следователно по този критерий това е началната година. 2. От гледна точка на територията. Ако Велика България не е достигала до земите на Дунавска, а става дума за напускане на старите територии и настаняване в нови, то от гледна точка на земята държавата на Аспарух е възникнала вежду 640-680г. 3. От гледна точка на народа, то Дун. България е резултат от разделянето на Велика България, като властта на новата държава е развитие на властта на старата държава. Вкарването на 681г. в учебниците е разбираемо, тъй като международното признание е ясно фиксирано, докато другото е по-скоро процеси, при които е трудно да се намери границата. Иначе казано това е единствената година, която може да се посочи точно. Други години базирани на другите концепции за държавата може да са по-скоро резултат на волно избиране на някоя времева точка по усмотрение на всеки, който го прави. За съжаление няма намерен надпис с думите "Тук ще бъде България от .... година", макар и тези думи да са просто хит в худ. творчество. Тъй че за широката публика посочването на 681г. е оправдано. Тези, които се интересуват повече от история ще трябва да се сблъстват с обичайният проблем и за другите науки, че не всичко е черно и бяло.

Когато археологията проговори, то определено има преминаване от наука към фантастика. Да речем, че от разкопки не могат да се направят фундаментални изводи по този въпрос. Както казах, из Мизия е вилнял кой ли не, вкл. и прабългари. Славяните пък не са чакали прабългарите като един Дядо Иван с хляб и сол. Освен това славяните не са били нещо чак толкова единно. Тъй че няма пречка някои славяни да са съюзници на прабългарите, а други да служат на Византия. Все пак дори когато Цариград е бил превзет от турците сред защитниците му е имало и турски контингент.

тук има няколко , но не са чак толкова много

А дали е безопасно да идеш на хирург и да ти отрежат здравият бъбрек вместо болният? Нека не бъркаме полезността с некадърността. Ако вземе за критерий непогрешимостта на практикуващите ортодоксална медицина, май въобще не трябва да ходим при лекари. Трябва правилно да се преценят границите на възможностите на всяка от "медицините". Зад тях към която и да се насочим, все е зле.

Ами толкова често, че българите започнали да го приемат до толкова за нормално, че загубили една сериозна битка в началото на управлението на Омуртаг. Тогава византийците направили лъжливо отстъпление. А за Константин Погонат. Струва ми се, че е очаквал точно това, което се е случило. Той е бил много прозорлив император. Просто като е стигнал до Онгъла е видял, че това не са някакви варвари, а държава. Но било вече късничко да си тръгне просто така. Тъй че под предлог болест си заминал, а войската побягнала. Бихме могли да кажем, че Вазантия е загубила Мизия, но щеше да е така, ако тогава въобще е имало виз. власт там. Практически Константин загубил територия, която и без друго контролирали варварите, но пък си осигурил тил, за да може империята му да се занимава на юг с араби и перси. До Константин Копроним няма сериозни стълкновения, като изключим кашата, дето я е забъркал Юстиниан ІІ. Ако византийците имаха късмета след Копроним да беше дошъл още един като него, а в България да не беше станал владетел Крум нищо чудно Византия да си беше върнала земите до Дунава. Макар войната е продължение на политиката, но с други средства, то понякога целите се постигат по различни пътища.

А къде е въпросният "район", какво ще рече това недалеч от тях, нещо за размерите. Защото ако "недалеч" е 500 метра, то може и времево да са отдалечени на 500г. Все пак напръстник и някакъв неясен предмет от размазана снимка трудно може да се разпознаят, пък дори да са копчета от клавиатура на компютър, като тази, на която пиша. Монетите ако може поотделно да се снимат като апликацията или съдинката (в зависимост от размера) с цветята. Все пак надписите и изображението са важни - не при всички монети е била проявявана голяма оригиналност, та да се разпознават от самолет.

Идеалното по правило е непостижимо. Тъй че ще го сведа до сносен учебник. В днешно време обаче и това е невъзможнно. На първо място защото учебниковия материал в момента е дело на разни икономически кръгове около образователното министерство. Днес важното е да се реализират творенията на "нашите" хора, а пък това не винаги може да се вмести в един учебник. Втори е въпросът доколко връзки и способности са две неща, които вървят винаги ръка за ръка. Отделно стои въпросът за т.нар. "частни уроци", които не биха били толкова доходоносни, ако знаенето на учебника е достатъчно за приемане във ВУЗ. Тъй че първият и основен проблем е далаверщината в държавата, която не е подминала и просветата. Може би не е лошо да се спомене, че освен учебника да е единен, няма да е лошо и да се ползва няколко години, а не като сега учебниците да са с живот 1-2 години, тъй като новото министершо обкръжение винаги бърза да си пробута своето творчество със сигурна печалба. Второ ни липсват кадрите, защото сегашните са обучавани да използват история като средство за идеолог. борба. Някак учебник с факти е неприемлив - как без причини, последици и изводи ще се внуши, че комунизмът е последният строй от общественото развитие, за настъпването на който е достатъчно просто да се оставим да ни ръководи БКП. А учебника трябва да описва събитията, пък учениците нека сами си правят изводите. В крайна сметка историческите примери не са само за бъдещите политици, но и за личния живот на хората. Останалото ми се струва, че не е проблем.

Бълг. сили са били хвърлени основно на изток, докато на запад сърби и гърци си разпределяли земи. Ама Фердинанд се усетил какво става, когато видял, че няма да успее да влезе в Цариград. Ама късно. Забъркването от Фердо на Балканските войни си е една голяма недомислица.

На североизток разбира се. Ами в случаят е под въпрос дали са обсадили конкретно укрепление. Идеята за конкретно укрепление май се дължи на филма хан Аспарух. Иначе май по-скоро българите са били на разни места удобни за отбрана - ще рече освен Никулцелския лагер, по някои острови, след блата. Самите византийци не са били нападнати изневиделица, а първо са побягнали, пък българите са тръгнали да ги гонят. Тъй че да речем стандартния лагер и обсадни съоръжения май не са били много от полза.

В сивата лента под заглавието има "Търсене". При натискане се появява прозорец, в който се вкарва търсената дума, в случая розета. Ако няма нищо, тогава се пуска нова тема. Но в случая си има вече тема за въпросната розета - Бронзовата седмолъчна розета от Плиска .

Ами както обикновено се случва, в пасажа, който си пропуснал. Значи първъ се казва, че Чака станал господар, после, че Тодор Светослав мирувал и накрая за преврата. Ватиканският епитоматор пък пище: "Подир идването на Чоки, Смилец беше отстранен от властта."

Византия наблегнала на флота по време на обсадата. В началото не е имала такива възможности, каквито в края на обсадата. Като СССР или САЩ в началото на ВСВ - въоръжението им не е лошо, но определено не е това, което е било в края на войната.

Да речем, че Константин ІV Брадати макар че е живял сравнително кратко, е бил много прозорлив и способен император и е преценил, че му е много по-изгодно да има за съсед България. По това време България е имала държ. традиции и с нея е можело да се постигнат мирни договорености, което е било доста по-трудно с плячкосващи варвари. Вярно, че се наложило Византия да Въюва с България, но това все пак е държава, а не преминаващи и рушащи варвари. Чрез този мир Византия стабилизирала северната си граница и могла да насочи усилия на юг към Персия и арабите. Българите също могли да се възползват от тила на юг и да съсредоточат вниманието си срещу аавари, хазари и всякаква друга пасмина шетаща из степите. Практически при династията Дуло войните между България и Византия са рядкост. Има конфликт при Юстиниан ІІ , но той имал глупостта да хвърли империята в хаоса, от който едва я измъкнал баща му. Иначе Константин ІV като се възкачил заварил империята в доста тежко положение - църковни раздори, вътрешни размирици и застрашени граници от всякъде. Чрез събор, войни и договори в края на управлението му положението на държавата било сравнително стабилно. Юстиниан съспал всичко като първо се забъркал във война с арабите, после с българите. Накрая бил детрониран два пъти, а в промеждутъка се изредили няколко императора, арабите стигтали до Цариград, а българите се сдобили със земи на юг от Балкана. Ако пък българите бяха загубили. Ами щяха да се изтеглят, след някоя година да се върнат и да пробват пак.

Храмът, който изгаря когато Тит превзема Йерусалим е бил построен от Ирод Стари на мястото на Соломоновия. Както казва още Тацит, той е бил празен. По-точно е имало само изображението на херувими, чийто крила обаче римляните ги взели за магарешки уши и глава. И при Ирод там не били кивота, манната и тоягата.

Ами без трети март развитието ни можеше да е асимилационно. Когато България пада под турско робство да речем офиц. език във Влашко е ... българския. Но когато България е освободена във Влашко езика вече е ... румънски. Пирот и Ниш илюстрират какво би станало с някои от съседните региони като Видинско, Врачанско и Софийско, с които иначе преди това съвместно са вдигали въстания. Беломорска Тракия и Егейска Македония пък показват какво ги чакаше Черноморието и от Бяло море до Пловдивско. съдбата на Одринска тракия пък илюстрира какво чакаше тези, дето не са асимилирани от съседите. Края на 18в. - нач. на 20 век е времето на зараждането и развитието на нац. държави и национализма. Ще рече, че за период от около век и половина в Европа се развиват процеси, които не ги е имало преди това поне с такъв интензитет. Тъй че историческите условия са били изключително опасни да изчезнем като народ - нещо, което по-трудно би се случило по-рано или по-късно.

За психиатричната обрененост в семейството му ли става дума? Идеята за войната не е толкова лоша, проблемът е как е реализирана. Въпросът е не само да се изтощи противника, но и съюзниците. Тъй че нагърбването на България с основната тежест от войната е било много лоша идея. Мажното е не само Турция да е била в затруднено положение, но и част от съседите на България, които нямало да помагат (в случая Румъния). Да речем с малко изчакване до ПСВ и правилна преценка на това, кой има реални шансове да победи, нещата е можело да се развият доста по-благоприятно за нас.