Galahad

Църква се въведе като завръщане към автентичната славянска дума. Иначе си се ползваше черква с някои производни думички като черкувам. church Kirche chiesa с=к/ц/ч

Ами темата е подходяща да се каже, че това си е вековна традиция. Ватиканския препис на Манасий си е илюстрован бълг. превод, от който бълг. народ да си учи историята.

Симеон най-вероятно е умрял от естествена смърт, тъй като и патр. Николай Мистик, който починал наскоро след него в едно от писмата си казва, че и двамата вече били на възраст след достигането на която хората умират. Но наистина тезата, че м Цариград е имало статуя на Симеон е интересна. Дори да не е негова, а чужда, но да е била свързвана с неговото име. Разбира се Симеон открито отправил пренеции към виз. трон и оспорвал легитимността на Роман І Лакапин. Но пък ако плановете му се бяха осъщесвили, то България можеше да изчезне от картата на света. Византия при Комнините е една реализирала се Симеонова България, но с други средства. При управлението на цар Петър І обаче се създава национална идея, които в някои отношения е доста близка до тази след бурж. революции - т.е. държава със собствен цар и собствен патриарх. Тъй като Симеон е преди Петър, то от нас можеше да остане само някакво название като Тракия, Македония, Бургундия, Андалусия, Ломбардия и т.н.

Волжка България е друга работа - върху нея първо се изсипва лавината от изтока. То е като с турското нашествие в Дун. България - с времето вълната от Мала Азия отслабва, но първите, върху които връхлита го отнасят. При татарите Дунавска България е имала късмета да е достатъчно отдалечена, та руските княжества и Волжка България да са вече отслабили удара. Иначе град Болгар оказва значително културно влияние върху татарите. Там се секат и монети на Златната орда. От там вече прабългарите се свързват с татарите литературно и се сдобиват с монголски физиономии. Но иначе е като с културното влияние на гърците върху Византия - един малък в сравнения с империята народ, оказва значително влияние.

Още по времето на Борис І бълг. архиепископ е с по-особен статус. Вив виз. ранглиста подобно на патриарсите той е извън поредността. Примасът е архиепископ, който е подчинен на някой патриарх/папа, но в съотв. страна е нещо като църковен глава. Бълг. архиепископ получава по-особен статус, защото в неговия диоцез се оказва доста голяма територия - на една от 3-те христ. империи, а след това получава и патр. ранг. Охр. архиепископ е автокефален - той се избира от епископите на църквата и неговият избор не се нуждае от санкцията на някой патриарх. Докато архиепископът на Първа Юстиниана е бил подчинен на папата. Докато за Василий І въпреки обширната преписка между Калоян и Инокентий, като примас е трябвало да получава своето утвърждение от папата.

Доста свежо, но крайно неподходящо за нашите разнебитени улици. Не само, че не стават за платно, ами освен това рисунката ще затруднява да се видят от минувачите съвсем реалните дупки и шахти без капаци. Де е светът и де сме ние!

Юстиниан І успява да стабилизира владенията на Византия и да възстанови властта й върху част от териториите влизали някога в пределите на Рим. империя. Затова решева да учреди в родното си място нова архиепископия, която да надзирава възстановените земи. Благоустроява селището и го кръщава на себе си - Юстиниана. Тъй като не се ограничава с една Юстиниана, то архиепископския център е наречен Първа (лат. Prima). Императорите след Юстиниан обаче не успяват да задържат северните предели ни империята в тези и граници и архиепископията не просъществувала дълго. За нея се сетили едва когато имп. Василий ІІ Багренородни успели отново да завземет значителни територии на север. По този начин българската църква останала самостоятелна, но била ловко понижена в архиепископия, макар и със специален статут. Затова архиепископите започнали да се титулуват "на Първа Юстиниана и на цяла България". След турското нашествие за известно време на Охридската архиепископия са били подчинени не само западно-българските земи, но също Влашко и Сърбия (за времето от ликвидирането до възстановяването на Ипечкта патриаршия). Един от древните прабълг. центрове е Сирмиум (той е и последния свободен регион на І царство). Тъй че архиепископията на Първа Юстиниана е била в близост до него, а след това района е бил в диоцеза на последните патриарси на І царство.

Ами пожарът в двореца, за който понякога се споменава се отнася към 13 век, но едва ли за това са виновни татарите. унг. автори казват, че българите приели да плащат данък на татрите, а унг. крал отказал, но съпротивата му не била много успешна. Като цяло обаче татарското влияние върху полит. живот на България се споменава единствено във връзка с абдикацията на цар Георги І. Чака просто е имал войници и е бил зет на Георги І, като имал и подкрепата на Тодор Светослав. Чака не е имал подкрепата на Токтай, а пък синът на царя е с приоритет в престолонаследието пред зета - ще раче, че управлението на Чака е траяло закономерно кратко. Да, ама трябва и някой да го защитава, а руснаците тогава нещо не са се организирали много добре.

Ами Харвард е неуспешен опит с много пари да се направи нещо от посредствени хора. Излиза понякога нещо сносно, но то не е плод на възпроизвеждащи се от университета учени, а на внос. Резултата е, че университета подобно на Холивуд залива света с долнокачествена продукция. После се чудим защо Орфей се оказа негър. В случая няма дори частица от онова, което носи някаква положителна репутация на Харвард. Става дума, че този университет разполага с достатъчно средства да си позволи да държи на заплата изследователи, които да имат необходимата техника да разчитат да речем клинопис. Както се вижда от статията обаче няма някакво изследване на надписа в Харвард и после някакво становище, а просто човекът е дал воля на въображението си. Доста се говори за годината, но в тази част надписа е изтрит, но е на лице. Тъй че нека не бъркаме писанието на Лънт със случаите, в които понякога от Харвард излиза нещо сериозно.

Ами Скилица-Кедрин и Зонора по принцип сбиват събитията и понякога се получават между неверни и смешни неща. В случая битката при Ахелой била резултат от виз. нашествие и Симеон не бил подготвен за поход срещу Цариград. Но от описанието на последващите събития и писмата на патр. Николай трудно може да се направи извод за някаква византийска победа. Може и виз. войски да са разбили някакъв плячкосващ отряд, но като цяло положението на Византия останало тежко. Възможно е Скилица-Кедрин да е ползвал и друг източник. Но както спомена Ресавски Скилица-Кедрин започват с това, че се отправил лично Симеон, а после става дума за стълкновение с отделни части. За виз. армия пък по-ранните автори говорят, че била многобройна, а Скилица-Кедрин я определят като "случайно събрани". Тъй че дори Скилица-Кедрин да е разполагал с по-обширен източник, той може е посъкратил това-онова - т.е. през деня византийците да са разбили някои предни отряди на бълт. войска, които не са очаквали византийците са се прегрупират за съпротива, но вечерта българите да са разбили византийците. Скилица-Кедрин и Зонора пропускат също бягството на Лъв. Тъй че по-скоро по-късните автори са приели един съкратен вариант, в който са пропуснали най-неудобният момент.

Именно! И опожаряването на дворците при Изворите не е променило абсолютно нищо в това отношение. За това говорех. На него са гледали като на полу-елин и разпопен монах.

По-скоро май трябва да се обърне внимание на хералдиците. Хералдическото и векселоложко общество. Французите да не се тарикатят, ама да измъкнат някое наше гербче от техните ръкописи. Ами и ние търсим снимки на техните миниатюри в ръкописите.

Това, че от закона са недоволни иманярите съвсем не оправдава обстоятелството, че той е правен абсурд и е дело на празни тикви. Ами да приемем, че преди 2 века ваш пра...дядо си купува от Чипровци съдинка или накит. Само че това се е правело без документ и тя си се е предавала без документ, тъй като не е имало изискване в закона от онова време за писмена форма, а и музейни институции, които да придадат тази форма. А какво значи "определена" - ами сещам се как една специалистка определи като културно-историческа ценност три печатни книги от вт. пол. на 20в. (между 1945 и 1990г.). Сещате се, че при такъв подход държавата може да извърши експроприация на 90% от домашната ви библиотека. Просто започва нова национализация, която ще бъде последвана от незаконна приватизация от номенклатурни колекционери и КДС-каналджии. Защо не се постави просто един полицейски пост за да се спрат незаконните разкопки на Рациария или не се каталогизират и фотографиран иконите в черквите и музеите, а цялото усърдие се хвърля върху това, което е оцеляло по домовете на хората? Ако не се спрат незаконните разкопки, а вместо това се тарашат домовете на хората, то намереното от иманярите просто ще заминава зад граница.

Къде - в гръцки препис или в старобълг. преписи. Защото това, което си прикачил от Зонора е гръцкият текст, а аз говорех за старобълг. превод. Нали се сещаш, че миниатюриста не е ползвал ГИБИ. В случая говорех, че не става дума за легенда, а че и по-старата генерация автори, сред които е Амартол описват това събитие, тъй че не е необходимо някаква легенда да оцелява до времето на цар Иван Александър. Просто Амартол е бил преведен и е можело да го ползват. Не виждам никакви факти обаче, които да подкрепят твърдението. Че византийците са наричали народите извън империята имаме много сведения. Но в откъса никъде не се говори, че до този случай българите не били наричани варвари, а след това са почнали да ги наричат така. Това си е твоя измишльотина.

Е, не чак толкова: Само че този подход води до доста погрешни изводи: Ами то май през средновековието сме били по-напред с преводната литература, от днешното време на тълпи от академици и професори. Има го да речем в старобългарския превод на Амартол. Но ми е чудничко защо не е преведено и Пиги или както е казано Ипигис на изворите, при положение че е правен тотален превод ("Стенон" е дадено като "Суд", а братята Аргири са дадени като "Сребърните"). Едва ли. По тази логика трябваше да започнат да наричат и Йоан Цимисхий варварин, след като хората му повилняли доста из преславските черкви.

Да, добре е, че някой се сети и да чете. Те хората са си го написали. χάρις - прелест, изящество, красота, слава, благосклонност, почитание, уважение, благодарност

На самата рисунка владетеля в левия край държи чаша, а в десния поднасят блюдо към масата. Тази сцена я има и в Мадридския препис на хрониката на Скилица (прикачената черно-бяла снимка на миниатюрата). Иначе във Ват. препис на Манасиевата хроника има сходни изображения - известната миниатюра на пируващия Крум, а също и на миниатюрата, в която имп. Анастасий избива роднините на Юстин. Интересна трактовка на въпроса. От друга страна обаче "манастира" е с кули и червен флаг, което по-скоро подсказва, че иде реч за крепост или флаг. Действително отгоре пише името на цар Константин синът на Лъв. Но пък не е обяснено какво прави или каква е връзката му с надписа. Затова при положение, че на миниатюрата е изобразена крепост, а в текста се говори за завръщането на Борис и Роман, то може да се приеме, че става дума и за това. Борис и Роман са синове на племеницата на този Константин, а тя с децата си е посещавала Цариград. Въпросът със заложничеството не е много ясен. Някои от по-късните виз. автори като Скилица и Зонора наистина говорят, че братята са били заложници. Но автора от времето на събитията Лъв Дякон говори за годеж между девойки от бълг. род с императорите Василий и Константин, като бълг. принцеси били пристигнали вечерта преди преврата срещу Никифор ІІ (императрицата-заговорничка се измъкнало под предлог че отива да види как били настанени момичетата). При това положение доколкото хрониката е ориентирана към виз. императори (бележките са от рода при този виз. император стана еди си какво) може да е изобразено завръщането на Борис и Роман, а отгоре да е посочен Константин, тъй като майка им му е племеница.

Някои от титлите са били известни и преди това. Същественото в случая обаче е какво може да се открие сега. А от това, което е в нета, или има доста фантастика, или дори и по-сериозните като това на сър Стивън съдържат доста малко информация. Иначе предполагам, че при достатъчно подходяща литература и св. Поисий Хилендарски би казал повечко по въпроса в своята история. Това, че ПБЦ е І царство е съвсем вярно, но за останалото не съм много съгласен. От латинското комес - comes, itis m, f [com + eo]: спътник, съюзник. Във Изт. Рим. империя (Византия) в по-късно време са висши сановници - началника на конюшните, началник на Египет и т.н. По-сетне в България и Европа е управител на област, ърл граф — ср. фр. comte, ан. count. Със съответните специфики в съотв държави. Споменава се при Омуртаг, но не е много ясно дали носителите и са български аристократи или византийски. Може и някой да е ходил с гола глава, но сведение, че това е някакво отличие няма. Също и за 1000-та воина и че били най-силните.

Титли и длъжности от времето на ПБЦ Титлите и длъжностите, които са били в ПБЦ често са предмет на дискусии по форумите. В някои случаи изброените титли и длъжности обаче са сравнително малко - така е дори в книгата за ПБЦ на сър Стивън Рънсиман. Често посочените титли и длъжности или почиват на съмнителни източници като "Джагфар Тарих", или пък предлагат доста съмнителни обяснения на различните названия. Във вторият случай напр. се търсят аналогии в тюркският език. Но една титла може да е заета напр. от аварския или западно-тюркския хаганат и да се използва в съвсем друг смисъл. Напр. през ВБЦ у нас се използва титлата "севаст", която се е носела от боляри на средно ниво (напр. управители на области). "Севаст" обаче е гръцкият аналог на титлата "Август", т.е. на една от титлите на рим. императори. Но в през времето, докато българските земи са в пределите на Византия титлата претърпява девалвация, тъй че когато Асеневци вдигат въстанието, тя вече не е титла на владетели, а на боляри. Друг пример от този период е титлата "Дука". Първоначално на италийския полуостров така са наричали племените вождове. През средновековието нази титла е аналог на херцог, принц, фюрст Титлата е възприета у нас от запада и се носи от областни управители. В днешно време също има такива случаи. Министър-председателя да речем често се нарича премиер. Но това не е едно и също. Министър-председателят е шеф на правителството - да речем ако той подаде оставка пада цялото правителство. Премиер-министър има там, където шеф на правителството е държ. глава (крал, президент). Сходно е положението и с днешната длъжност "президент". Тя означава председател, но у нас се възприема като название на едноличен орган. Затова предстоятелите на колективните органи се наричат председател - председател на НС, министър-председател и т.н. Предложеният списък с титли и длъжности предлага информация къде е спомената съответната титла, а също в случаите, когато има някакво определение за нея в кой извор е дадено. Разбира се тъй като е невъзможно голям брой определения да са дадени за титлите у нас, има и някои случаи, когато са ползвани сведения за значението на тези титли у други народи, но пък това се отнася за периоди, когато българите са в близък контакт с тях - напр. за "жупан" при сърбите по времето когато Борис І и Симеон І предприемат кампании да наложат своята власт там или за коловър при аварите по времето, когато българи са под властта на този хаганат.

Даа, много находчиво. В интерес на истаната обаче разните упойващи вещества понякога са били възприемани като божествено състояние. Напр. прозвищата едно от прозвищата на Залмоксис най-вероятно произхожда от трак думи "вино" и "вдъхновен", т.е. вдъхновен от виното. Индианците пък са ползвали кактуса "пейоте" и получавали божествени видения - иначе си е чиста проба дрогиране. Тъй че нищо чудно и Крумовите колобри да са подобрявали гадателските си способности с някаква течност подобна на тази от снимките. Макар лошо да се вижда изображението на каната в ляво май има още един загрял почеко колобър.

Сказанието представлява сбор от анекдоти за Дракула. Вярно е, че Влад е пипал с твърда ръка, но успял да прочисти страната от розбойници и да оказва успешна съпротива на турците, а и двете неща не били особенно лесни в онова време. Но в крайна сметка за него е останал един ужасен спомен.

Струва ми се, че имахме тема по този въпрос. Според Маврубир Мрнява е бил дребен болярин, но един ден посрещнал ср. крал много гостоприемно, кралят го харесал и го взел в двора си. Тъй че по тази линия произхода е сръбски. Според един от ср. летописи Вълкашин и Углеша са братя на царица Елена, което не е вярно. При всички случаи обаче Вълкашин просперира много при царуването на Урош Млади. Той получава титлата крал, което ще рече, че е бил престолонаследника - Урош не имал деца. След неуспешната битка при Черномен обаче иде един тъмен момент - смъртта на цар Урош. Лазаревичите лансират идеята, че цар Урош е бил убит от Вълкашин, като в една глоса към Безименната бълг. летопис е посочено че царят е убит от Углеш. Но битката е през септември, а царят умира през декември. Освен това след смъртта на Вълкашин Марко става крал, а следователно и престолонаследник. Това ще рече, че цар Урош ако е убит, то това е сторено или от Марко или от Лазар. По-вероятно е второто, тъй като Мрняевичите се ползвали с доверието и подкрепата на Урош, а ако умрял ... е, Милица, жената на Лазар е била далечна издънка на Неманиците. Тъй или ниче се стига до военни действия между Марко и Лазар, като отношенията им не се подобряват и до Косовската битка.

Ами имаме си доста хубави хайдушки легенди без съкровища. Няма майтап. За поден случай даже е писано в една книга - "Габровски шеги". Там се описва как един ходжа от Цариград писал на един габровец, че в двора му имало злато. Е, злато не намерили, ама иманяра изкопал на габровеца кладенец без пари. Просто реших да насърча малко родните иманяри.

Бих искал да обърна вниманието на два фактора - по-хладния климат по днешните бълг. земи в сравнение с този в Цариград и липсата на ластици. И тъй какво имаме като изображения на българи от ІІ б.ц., като изключим изображенията от времето на ІІ БЦ: 1. Миниатюрите в Мадридския препис на Скилица; 2. Миниатюрата от Менелогия на Василий ІІ; 3. Съкровището от Наг-Сент-Миклош; 4. Двата графита на конници и един на жрец; 5. Мадарският конник 6. Евксиноградското менте ... от там насетне другото вече е по-спорно. Писмените сведенията като че ли са малко повече - че българите взели носията на аварите, преписката с папа Николай, това, че Петър е наречен облеченият в кожи кожогризец, някое друго сведение за подаръче направено на бълг. владетел като да речем скарамангии, някои ограничения да се продават на българи определени копринени тъкани ... и доста и оскъдни. Та идваме на панталоните. В епоха без ластици вариантите са да се стягат с колан, връв или да се прикачат към ризата. По същия начин стои въпросът с чорапите - кожен ремък, връв или с жартиери или нещо подобно за по-горна дреха. Ние поне от находки на апликации и токи за колани не може да се оплачем. Тъй че освен над връхната дреха по всичко личи че са носени и с панталона. На 2 от медалионите от кана от Наг сент Миклош има изображения на конник и конник с пленник. Конника с лък или е с дълга до коленета плочеста ризница или с плочести широки гащи, но по-вероятно е първото, а колона е за меча. При вторият е по-лесно, най-вече заради пленника който е с плочеста ризница, плочести гащи и ботуши. Конника като изключим плетената ризница и гащи е с същото облеко. Тъй че това е "бойното облекло". Имаме си и инвентарни надписи за ризници. Сред миниатюрите на Скилица си има пак със съотв. защитно облекло, тъй че тях може да ги прескочим. В Менелогия са да речем като Омуртаг в мирно време - те просто избиват пленници. Такъв е и този от Евксиноградското менте. При всички случаи обаче за доста от детайлите може само да гадаем.

Ами не знам кой и защо е откъснал листите. Съобщенията за двата преписа на Синодика са от времето на вайнстващия фанариотизъм и живият спомен за него - тъй че първото нещо, което може да се очаква е вината да се хвърли върху гръцките владици. Но някои може просто да са изпаднали. От ляво на дясно: Аргиров Триод от 13в. (Цветен и Постен), Скопски миней, Софийски Окниох и Палаузов препис на Синодика.Какво е написано на тях. Ами част от липсите в Палаузовия препис са запълнени от Дриновия. Има изброяване на бълг. царе - вкл. Петър, Асен и Шишман. Предположенията са естествено за повече царе и боляри, като е възможно в по-стария текст сведенията да са били и по-обширни. Най-вероятно е имало чинопоследованието при даване на кесарска титла и дори за коронация на цар и интронизация на патриарх. Но е много трудно да се каже. Аз Синодика често го сравнявам с Именика - липсващото трудно може да се запълни от чуждите извори. Ето например службата при поставянето на кесар - ние нямаме сведения за даване на кесарска титла, но се вижда, че такава е била давана. Тъй че на липсващите листове е възможно да са били изброени да речем деспотите и кесарите - тези, които не са споменати на съответните места като роднини на някой цар. Лошото е, че след Попруженко така и не е направено сносно издание на Синодика - т.е. паралелно гръцкия текст, този по Палаузовия и Дриновия препис, нещичко от руските (в Черниговския има да речем черниговските князе), факсимилиета, летописните бележки от по-късно време (имаме лет. бележки от сръбските и гр. ръкописи, ама нашите си не издаваме - ама сме тарикати) и разбира се факсимилиета. И по възможност сведения колко листа липсват - напр. ако е късано по останалите части от листа. Ама да се надяваме туй да стане в бъдеще. Иначе и най-новото книжно издание съдържа просто сборен текст.