Galahad

Ами ще ти споделя една голяма тайна. Неотдавна купих едно местенце от половин декар. Избрах го не случайно. Там Вълчан войвода е заровил своето прочуто съкровище. Но намирането не е лесно. Съкровището можело да бъде открито само ако мястото се прекопае между празника на Св. 40 мъченици и Гергьовден. При това не всяка година може да се открие, а се изчисляват годините. Лошото е, че тази част от картата, в която е пишело как се определя годината липсва. Тъй че сега единствената възможност е да се прекопава всяка година - иначе, а прескочиш една година, а може да се наложи да се чака после четвърт век. Тъй че ето моето предложение - от мен мястото, от теб копаенето. Като намерим съкровището - делим наполовина. PS: И като съм почнал до споделям, ще ти кажа още една голяма тайна. Тук из форума се въртят още 2-3 дето също имат по едно такова място (разбира се с други хайдушки съкровища). Тъй че ако пуснеш темата още 1-2 пъти, нищо чудно да получиш още такива оферти.

Вижда се, че макар и да е представителна позлатена статуя на император, а не клоун на магаре, Марк изглежда доста разкрачен и неустойчив на коня. Именно за това в епохата на Римската империя и въобще на античността, макар в конницата да влизал елита, често военачалниците отдавали предпочитание на пехотата, особенно тежката. Средновековния конник със стреме е вече много устойчив и славата на конницата е точно от това време. (Статуйката на рицар е нова, но това устойчиво положение на конника, което сме свикнали да виждаме в наше време, не го е имало през Античността).

Ами по-пълните части са с описанието на Бориловия събор и възстановяването на Бълг. патриаршия. След синовете на цар Иван Асен ІІ Палаузовия препис има откъснати листи. Допълвано е от Дриновия препис, но и от там е късано. Отделно стои въпросът доколко по-късния Дринов препис е възпроизвел изцяло текст, който е служил за служби, в които са участвали висши държавни и църовни служители. В запазената част има да речем чинопоследованието на службата при даване на кесарска и куропаластка титла. През ХVІ-нач. на ХVІІв. необходимостта от подобни служби е отпаднала (в Дриновия препис пък липсва края, тъй че не мога да твърдя обаче, че ги е нямало). Тъй че за Ивайло и Смилец - няма ги в запазените части от Синодика, но да се твърди, че не са включени си е чиста проба "Тука има- тука няма". Знаем какво е имало, но не знаем какво е нямало. Това е положението със Синодика.

Бориловият синодик или както е озаглавен в Дриновият препис СИНОДИК, КОЙТО СЕ ЧЕТЕ В ПЪРВАТА НЕДЕЛЯ ОТ ПОСТА, КАКТО Е УСТАНОВЕНО ОТ НАШИТЕ БОГОНОСНИ ОТЦИ е бил преведен през 1211г. по нареждане на цар Борил от византийския от 843г. В края на ХІV-началото на ХVв. в България е било направено допълнение, което липсва в ръкописите на гръцки - добавени са анатеми срещу някои еретици, които проповядвали или имали последователи на територията на българия, а също така поменник на българските царе, царици, патриарси, митрополити и боляри. Именно допълнението е това, което в масовото съзнание битува като "Борилов синодик". Допълнението е запазено в 2 преписа тосещи имената на своите откриватели Палаузов (от ХІV-ХVв.) и Дринов (от ХVІ-ХVІІв.). За съжаление и в двата ръкописа има откъснати страници в частта с българските допълнения. Тъй че практиката в научната литература да се правят изводи от наличието или липсата на нечие име в Синодика е изключително порочна - поне за сега от векове никой не е миждал пълния текст на българските допълнения в Синодика.

30 мумии открити във фараонска гробница в Египет Мумиите са намерени в Гирс ал Мудир, западно от стъпаловидната пирамида на цар Джосер - първата от епохата на фараоните Саркофазите са общо шест, като два от тях - един дървен и един от цял каменен монолит, още не са отваряни.

Да речем, че теорията не се е радвала на такава популярност като филма. Нищо чудно след трите сезона на минисериалът "Мерлин" да започне да се твърди, че Мерлин и Артур са били набори , а Ланселот - обикновен селянин, мечтаещ да стане рицар Вече "знаем", че Орфей е бил негър, Херкулес е носел кожен панталон, а Ксеркс и неговите перси са приличали на орки. Ако нашата киноиндустрия можеше да направи свестен филм по теорията на Зиези, нищо чудно по света да се мислеше, че всички хора произхождат от траките, т.е. българите.

Струва ми се, че представата за исихазмът до голяма степен беше изопачена от комунистическата историография, която учеше, че той бил одобрен от господстващата феод. класа защото учел трудовото селячество на покорство и го отдалечавал от класовата борба. Последователите на исихазма доста успешно налагат своето учение в православните страни. Освен това патр. Калист, патр. Евтимий, Киприан и ред други играят доста активна роля в държавната политика. Калист да речем води антитурски преговори със ср. царица Елена, а Евтимий - с Баязид при падането на Търново. Теодосий Търновски пък играе водеща роля при съборите в Търново. Концепцията, че заради исихазма хората се отдалечили от належащите проблеми и турците завладели Балканите е несериозна. Османците са покорили преди това малоазийските тур. бейлъци, а там дори не били християни. Ето някои съчинения на исихасти: Григорий Палама - О БОЖЕСТВЕННОМ И ОБОЖИВАЮЩЕМ ПРИЧАСТИИ,ИЛИ О БОЖЕСТВЕННОЙ И СВЕРХЪЕСТЕСТВЕННОЙ ПРОСТОТЕ Григорий Палама - Беседи Григорий Палама - Десетословие Григорий Палама - Диспут с хионите Григорий Палама - Защо и доколко е необходимо да се занимаваме със словесни разсъждения и науки Григорий Палама - Изповедание на православната вяра Григорий Палама - Писмо до своята църква Слово за честния и животворящ кръст Григорий Палама - 150 глави Григорий Палама - Триади в защита на свещено-безмълстващите Григорий Палама - Диалога "Теофан" Григорий Палама - Светогорски Томос Григорий Синаит - За безмълвието и 2-та начина на молитва Григорий Синаит - За прелестта Григорий Синаит - За безмълвието и молитвата За съжаление, са на руски...

Ами има скален релеф на конник наричан Модарски конник и с това всичко общо приключва. Ей ги Шапур и рим. император Валериан (на колене). И Ардашир І: И Бахрам ІІ: И Хормизд ІІ: Още 1 повреден: А Шапур е бил и огнепоклонник над всичко отгоре: Бе много станаха Мадарските конници, макар че поне сасанидското влияние по време на ПБЦ си е факт - поне като внос или получени в дар съдове.

Ами ханчета си имаме - използва се за сгради, които често имат разни дворцови названия - "Палас", керван-сарай. Поне като превод даже, за издържаните от осм. държава подобни сгради се използва керван-сарай, а хановете и ханчетата са и такива принадлежащи на българи. Но за Тангра нямаме дори и подобни названия.

Ами за сaрматското влияние върху легендата за крал Артур - май най-важната опора на тази концепция е един неотдавнашен филм за крал Артур. Но легендата си е дело на Албион. За значението някои неща като жертвоприношенията на мечове в блатата на острова и Стоунхендж днес може да гадаем. Но те са си на острова и такива неща няма на територията населявани от сарматите. Намесването на римляните е повече заради това, че авторите писали за Артур са имали по понятни причини под повече истории за Римската империя, отколкото за Албион по време на англо-саксонското нашествие. Все пак да не забравяме, че цар Калоян извежда родословието си от Рим, а за Неманичите са още по-конкретни - те са потомци на св. Константин и Лициний. Снимките на Тинтагел са чудесни. Това е замъка от легендата за Тристан, Изолда и крал Марк. В по-късно време легендата за Тристан и Изолда се слива с тази за крал Артур и Тристан става един от рицарите на кръглата маса, при това от най-добрите. А за дребния благородник от 12в. Да не е капелана, който е баща на Джефри Монмут - както посочих по-напред той също се е казвал Артур. Но за крал Артур пише също и Нений, който е живял преди 12в.

Само като си помисля, че въз основа на този едничкия източник за Дунавска България е изградена не само цяла култова система, а на Тангра имаме кръстена музикална група, организации и какво ли още не. Вярно е, че сведенията за религията на прабългарите са оскъдни, но от нещо тъй съмнително да се правят такива фундаментални изводи?!? Сега, както се казва всяко хлапе знае, че прабългарите са вярвали в Тангра. Съвсем правилно. Вярно е, че е възможно Теофилакт да не е смятал да се задълбава в тънкостите на култа и дори да не е бил добре осведомен за вярата на българите от 1-2 века по-рано. Но все пак си остава факта, че говори за слънце и луна, а за почитане на Тангра в Дунавска България ... си остава само с този надпис.

Благодарение на любезното съдействие на magotin най-сетне има възможност да се види какво точно представлява тъй спорният надпис от Мадара, който се оказа, че е основната опора на прабългарския Тангризъм. В темата за религията на прабългарите вече стана дума, че виз. автори не споменават името на някой бог на Дунавските българи. Също така, че в прабълг. надписи не се посочва името на някой бог ... освен в един - този от Мадара. И така този надпис се оказа основната опора на предположението, че щом прабългарите ще да са тюрки, значи и техният върховен бог ще да е Тангра. Но истината е друга. Надпис има, но за съжаление средата на колоната, върху която е по-голямата част от надписа ... просто липсва. Тъй че имаме по мъничко от началото и края на всеки ред и също така неизвестен брой редове на липсващите горна и долна част на колоната. Една поредица от букви започваща в края на 5 ред и завършваща в началото на 6 ред наистина се чете като "Тангра" (думата "бог" пред нея е добавка на реконструкторите на текста). Проблемът е, че това може да е също така част от друга или други думи и съюзи. Тъй че прабългарският тангризъм си остава все още една спорна теория.

Все пак не забравяй, че в нашата държава не просто има мафия, а нашата мафия си има държава. Тъй че по принцип може да заснемеш клипче и да го пуснеш в You Tube, ама гледай поне да не е от домашния компютър. Спомни си какво стана с журналистите, дето заснеха как Батето взима рушвет и с румънските журналисти, които заснеха как на Дунав мост се взимат рушвети от митничарите. Тогава вместо да съдят Батето и митничарите съдиха журналистите, че са ги заснели. А управляващата мафия си взима своя пай както от миничарите, тъй и от иманярите.

По неизвестни причини Григорий Цамблак избягва да споменава цар Иван Шишман - той отсъства както от Похвалното слово за Евтимий, така и от съчинението му за Киприан. Но К. Костенечки, който очевидно не е имал подобен проблем казва, че с реформата се бил ангажирал и царя. Някои погрешно схващат дейността на Евтимий като своеобразна инквизиция. Но при нея всъщност са сверени българските преводи с гръцките оригинали. През ХІVв. в България е имало добри преводачи от гръцки. Подобно нещо прави и Киприан в Русия. По-късно руския патр. Никон също нарежда да се сверят текстовете с гръцките оригинали, но се увлича в реформата и така се стига до разкол. В днешно време също се правят нови по-точни преводи на много книги с различна тематична насоченост, които са били преведени в миналото, но с доста грешки и неточности. Евтимий наистина се стреми към един доста изящен стил, който обаче се оказва труден за подражание. Но то и сега има у нас нещо дето са нарича "висок стил" или "академичен стил", който определено е доста трудно смилаем. Иначе казано, някои биха определили и стилът на др. Лихачов като "консервативен".

Ами превземането на Виена едва ли щеше да е нещо фатално, както не е било превземанетона Буда или Белград. Обрата се дължи не на успеха или на неуспеха на турците, а че незавзетата от турците европа се преструктурира - усилва се централната власт, а феодалните дружини започват да стават наборна армия. При турците пък се задават негативни процеси - походите не са толкова успешни, плячката намаля и от там интереса за воденето на война. Осм. империя се феодализира и спахиите започнами да предпочитат да си стоят в леновете, отколкото да се охарчват за походи, от които може да не спечелят нищо. Спахиите също започнали да се оказват проблем - те се противопоставяли на модернизацията на въоръжението, но от друга страна от опора на султана се превърнали в преториански превратаджии. Виена няма ключовото положение на Цариград и Галиполи, та успехът или провалът да имат някакво решаващо значение.

Има разни схващания, но най вероятно става дума за мюсюлмански книги - Коранът и някои други. Все пак не трябва да забравяме, че Волжка България приема исляма. А и Борис може да е избирал не само между Цариград и Рим, но и между християнство и ислям. Макар при Тервел да воюваме с арабите, то Симеон І се е опитвал да се съюзи с тях срещу Византия. Тъй че следващия въпрос май ще е - ами ако Борис І беше приел исляма?

Една чудесна тема. Съмненията относто крал Артур тръгват от това, че Гилдас Мъдри не го споменава както в прочутото си съчинение "Разорението на Британия", така и в другите си писания. И макар съчиненията на Гилдас да са факт, то самата му личност е също тай легендарна както на крал Артур и Мерлин. Докато св. Колумбиан (автор поч. н нач. на VІІв.) го нарича просто "писател", а Беда Преподобни (+735г.) "историк", Алкуин (един от водещите учени в двора на Карл Велики) вече го величае като "най-мъдрия от британците", а Карадок (автор от ХІІв.), който съставил т.нар. Второ житие на Гилдас разказва, че е бил син на шотландския крал Нау. И от тук иде интересното, защото той казва: Та според Карадок между Гилдас и Артур имало разбирателство, то останалите му 23 братя отказвали да се покорят на "краля на цяла Британия". В едно сражение при о-в Мен Артур удържал победа, а най-големият брат на Гилдас - Юен загинал. В крайна сметка с посредничеството на английските епископи Артур и Гилдас се помирили. Но макар и според житието Гилдас да простил на Артур ... може да го е пропуснал в историята. Нений представя Артур като военачалник, но и за Амвросий казва «Моето име е Амброзий, или, иначе казано, Ембреис Гулетик». а «Гулетик» на езика на бритите означава «вожд», «глава». Споменатия пък Джефри Монмут, също е носил името Артур (Gaufridus Arthurus). Според съмнителната откъм достоверност валийската хроника на кралство Гвент бащата на Джефри наиста се казвал Артур. Разбира се не е легендарния крал, а капелан на фландърския граф. Той вече разглежда Амвросий и Артур като съвсем различни личности. По принцип прототипите се вливат в един образ и не битуват заедно в една легенда. Но пък в легендата за Артур виждаме роене, като с времето да речем от един от персонажите са отделят Гауейн, Ланселот и Галахад.

Гледам, че има доста могили в района, но е малко вероятно да е свързано с тях. Но не виждам нещо по-интересно, та да се свърже с някой дето е подпечатвал документи.

А кой е язовира? Както казах, с печатите се занимават сфрагистите. За останалите е по-лесно да се ориентират по региона и да се види какво е подпечатвано там. Иначе доста интересно - всички букви ги има в гръцката, латинската и кирилската азбуки. Когато има някоя спецефична буквичка по-лесно може да се определи. Евентуално може да погледнеш в Пловдивския музей за нещо подобно. Може и да е от по-късничко време. Тези от 10-11в. са доста изрядни изписват повечко неща (напр. "Господи, закрилия своя служител Василий, митрополит на Филипопол - ср. 11в.), а през 14в. качеството спада.

По всичко личи, че Божо-Овчарщината се превръща в опасна епидемия. Ако така я караме в скоро време няма да вярваме не само на медиите (което вече си е факт), но и на научните и културните си институции.

Ето поредния парламентарен кьор-фишек, който може и да зарадва някой - сред 11-те приети законопроекта за промени в Наказателния кодекс има и увеличаване на размера наказанията за иманярите. Разбира се всичко се свежда до увеличаване на горната граница на наказението, което може да се наложи. Иначе както се казваше в едип фейлетон у нас трагедии няма, а по-конкретно за случая - у нас осъдени няма. Тъй че полицейски постове на най-разкопаваните обекти от иманярите няма да има. И тъй като по правило когато у нас с едната ръка се дава, то с другата се взима ... и в случая са му намерили цаката: Иначе казано въвежда се по-голямо наказание, но при съкратена процедура то няма да се наложи. Тъй че нашите паметници на културата и за в бъдеще ще ги пази само един "спящ" закон. Става дума за Наказателния кодекс, но приложението му ще е доста спорно при онази ужасна бъркотия, която би трябвало да е закон за опазване на паметниците на културата.

С печатите се занимава сфрагистиката, тъй че ако има по-голям интерес в тази област, май раздела ще трябва да се прекръсти "Нумизматика и сфрагистика". Както винаги съм казвал малко повече информация не е излишна - къде е намерено, размер и т.н. Тъй като печатите са метални, то след известна употреба матрицата на булотирона се износвала и се налагало подмяната й. Тъй че допълнителните данни може да имат значение за класифицирането. Като гледам как е лъснало на места, доста е пипкано. Освен това ми се струва, че снимката е сложена наопаки по хоризонтала. А защо го определяш като печат - поне на снимката ми е трудно да видя къде е минавал шнура. Обикновено през печата е минавал шнур.

Нещо, което също е свързано с темата: Медното гумно - Иван Венедиков Ето някои извадки от там:

За договора едва ли е вярно, но иначе е доста повече от кула (подчертаното е линк).

Ами това си е държавна политика - все пак каналите на "бившата" Държавна сигурност трябва да се захранват с нещо. Иначе нищо не пречеше да се сложат няколко полицейски поста на най-проблемните места. Те не са чак толкова много. А и честно казано не сме от народите, дето много-много пазят. Ами щом насред София беше взривен мавзолея на Георги Димитров, какво остава за претория на римските поробители сред някакво поле и при това отдавна разрушен от други варвари? В крайна сметка какъвто народът, такава и държавата. Важното е, че винаги си намираме после някой да ни е виновен, заради това, дето сами не сме опазили. Ами то след Освобождението за малко "Св. София" в София не са бутнали, та какво остава за другото. Черквите "Св. Богородица Пречиста" и "Мали свети Никола" да речем не е имала този късмет. Макар че в интерес на истината тогава още не сме били съвсем подивени от комунизма и на "Свирчо" (кмета Д. Петков) се е налагало с полиция да разпръсква демотстрация на жени, та да може да събаря.