Galahad

Ами при грип Тонзилотрена върши чудесна работа, нищо че пише, че е хомеопатично лекарство. Преди да почне да ми го изписва него ДжиПи -то ми беше изписала при един грип някакви прехвалени вносни и скъпи антибионици. Макар при цялата хвалба трябваше да се постигнат 10 плацебо-ефекта, резултата беше двойна пневмония. След този случай вече даже не споменава за антибиотици. А за Тонзилотрена си мислех, че е нещо за смукане докато минат обичайните 7 дни, но върши работа. Може ефекта му само да е обезболяващ, ама поне не прави поразиите на антибиотиците, а всичко си минава и бързо и без последици.

Ами най-добре е да говориш с адвокат, защото ще трябва да се прегладат документи, да се преценят ред обстоятелства. А идеята някой да си качи в нета нотариалните актове не е много добра. За да се ползва придобивна давност владението трябва да е явно и да се прекъсне владението на предишния собственик. Не е достатъчно просто да се настаниш там. Затова ако да речем собственика ако е в чужбина и отсъства 15г., а ти през това време ползваш имота му няма да станеш собственик. Същата работа и с държавния имот (ако е частна държ. собственост). Плащането на данък не прави никого собственик. Това може да служи само за доказване, че имота е владян наред с други доказателства - сред които и онова, че си пресякал владението на предишния собственик. Тъй че най-добре се виж с адвокат защото има много малки и съществени подробности, които обръщат нещата на 180градуса. Тук само ще налучкваме отговора, като рискът при непълнота или неточност на сведенията да получиш съвсем погрешни препоръки е голям.

Аз не мога да разбера защо е толкова важно да е непременно генетичен царски потомък. Ами ако въстанието беше успяло и се бяхме освободили дали тогавашните хора са щели да се върнат под султанския ярем, ако се окажело, че тези, дето са ги водили не са от царски род? Днешната тенденция за търсене на боляри там дето ги няма ми се вижда толкова неуместна, колкото и някогашната мания по работническо-селски произход и антифеодални брожения.

Ами истаната е, че на два пъти - при щурма на Партийния дом и на Парламента у нас се почна нещо, ама не се довърши. Да се надяваме, че на третия път ще се отървеме от батака, в койта сме сега.

Този тип рисуване е бил използван защото позволява бързо изготвяне на една картина, която да замести липсващите цветни снимки при все още черно-бялата фотография. Сега се практикува по морето като човек може да си купи за спомен акварел на ниска цена. Също се използва в списания за архитектура и дизайн - особенно по времето когато нямаше още възможност да се правят тези неща на компютър в доста по раелистичен вариант. Или пък в комиксите. Въобще там, където трябва бързо рисуване и никой няма да претендира за гениалност на самата рисунка, а евентуално на артиктурния обект.

Няма чак такова значение кой точно го е направил - освен разбира се за собственото му самолюбие и слава. Показани са някои национални особености, но в сатирично-критичен дух. Така Испания е показана в едно настояще, което за нас е близко бъдеще - цялата залята от бетон. Въпрос на време е бетоновото нашествие да прогони туристите и от нашите курорти. За Франция е стачка - люлката на революциите е разкритикувана, но все пак е по-добре като стачкуващи, отколкото като тоалетна ... но също заплатите и условията на живот във Франция определено са по-добри от нашите. Холандия е потънала и се подават само няколко минарета - е и там има застаряване на населението и много емигранти от ислямския свят и по този начин е показана тревогата от изчезването на местното население и заместването му с араби и турци. Въобще такива неща - въпрос за размисъл на народите. Тъй че по-скоро трябва да се разтревожим как да се отървем от всепоглъщащата ориенталщина, отколкото че ни критикуват за нея. А преди да дойде призракът на социализма са ни наричали "прусаците на Балканите" - ето това трябва да си спомним и да го постигнем отново.

Ами аз си приправих Тристан на Галахад с Граала за като снимка в Профила. Само се чудя дали да не добавя малко сияние около чашата и да й придам оня изумрудено-зелен цвят на окото на 8-я архангел.

Ами в случая ще се съглася с авторката. Идеята на творците е да се представи критически една страна - а за нашата изсмуквана от фирмените обръчи на ДПС държава образът на турска тоалетна е много подходящ. Интересното е, че нашите представители тъй остро реагират на хумористичния поглед към проблемите на нашата държава, но твърде раболепно приемат откровената гавра. сещам се наскоро, че тук бяха сложени воплите на един, дето се възмущаваше, че се намерил някой дето да не целува с готовност папската пантовка, но искренно се възмути, че има и такива, които не са възхитени от склонноста им да лижат подметки и други места. Та ние сме си турска тоалетна - мръсни улици по които се мотаят глутници бездомни помияри, анадолски възгледи за човешките права, некачествена продукция и коалиционен партньор с даалийски манталитет (даалии - разбойници в осм. империя). Но не е достатъчно да се засрамим, трябва и да променим това положение!

Кубилай е разчитал на сведенията, че японските феодали са разединени и забъркани в междуособици. Но японците успяват да се обединят и окажат отпор, какъвто Кубилай не е очаквал. Разбира се решаващото е времето - в случая "Божествения вятър". Бурята разбира се не оправдава монголците - те са организирали толкова мащабна кампания, а не са се съобразили с времето. При толкова голяма налична армия безопасното прехвърляне на хората през морето е бил основния проблем. Вторият е бил да се изхрани прехвърлената войска. Другото с малко военен талант е щяло да се получи. А и да не забравяме, че монголците са повече ездачи, отколкото моряци.

Хитлер може да рисува, но определено в изобразителното изкуство не е особен талант. Някои от рисунките му ми напомниха по-скоро за чертежи за обзавеждане на дома. Но ми се струва, че не е вложен дори и такъв елемент на творчество, а просто е възпроизведено нещо налично. Тъй че качествата на Хитлер дори за посредствен дизайнер са доста спорни. Хитлер възпроизвежда в духа на вестникарските гравюри и карикатури, но като цяло липсва някакъв гениален стил и дори внушаването на някаква идея. Общо - взето е правел това, което всеки който реши да почне да се учи да рисува или пък без намерение да учи, а просто да проектира обзавеждането на жилището си. Ето едно изображение на Карловата черква във Виена - някак шареничко и подходящо за детска книжка. Или тази къща - жълтичко, червеничко, синичко, зеленичко ... шаренийка. Трябва да призная, че аз лично много харесвам шаренийките и на драго сърце бих нарисувал нещо такова. За наслада на душата и украса на дома. Защото според мен кичозното не е стилно, но е доста разтоварващо. Тъй че не е много подходящо за претенциозен офис, но за частните помещения на жилището е нещо доста препоръчително. Тъй че ако считате да нарисуавате картина за лично ползване и отмора - препоръчвам нещо подобно. Но голямото изкуство изисква картината да говори, да дава някакво послание. Но тук няма такова - просто хубава къща в слънчев ден; нещо което днес един забързан турист би заснел за спомен от Виена. Не искам да кажа, че въобще не е можел да рисува. Напротив, можел е да прави това, което днес правят десетки художници по курортите - пейзажи, портрети .... Но определено едва ли с рисуване щеше да стане известен.

Е, да. Имало страст, романтика, жар. Изоставените девойки се хвърляли от моста, студенти се връщали от обучение в чужбина за да идат на фронта, депутати напускали парламента за да идат на война.... Днес всичко е пречупено през един доста груб материализъм.

Италия ни връща незаконно изнесени археолог. предмети Струва ми се, че новината си заслужава внимание. След като толкова години България беше като разграден двор и само се изнасяше, ето че най-сетне нещо се връща. Разбира се заслугата изцяло е нна италианците и връщането едва ли ще спре изнасянето, но все пак си е крачка напред.

До тук показах няколко жертвеника, които се валят някъде из двора на някой музей. Затова прикачвам и една архивна снимка на "Винарницата" от Патлейна. На снимката се вижда сходно съоръжение, което народа свързва с правенето на вино. Тук автохонците веднага ще подскочат и ще свържат всичко с култа на Дионис. Но не, от тракийско време нямаме нито сгради като капищата, нито такива жертвеници. В трак. култ виното се изливало в огъня (вероятно премесено със зехтин) и по силата на пламъка се гадаело. Но от това, което се вижда на снимката - е, май огънят го няма. Дали наистина са стривали грозде изи изливали червено вино, или са убивали животно и кръвта му се е стичала през улея обхождащ квадрата в камерата днес може да гадаем. Но огънят си остава доста спорен елемент в този култ.

Судакската крепост - Скражинская

Точни данни няма и няма как и да се направят точни изчисления. Това, което се пуска като бройки в повечето случаи е основано най-вече на фантазията на този, който сочи някакво число. Нещо по-конкретно е броят на армията, тъй като често се споменава числеността при кампании. Проблемът е, че се споменава броя на армията в поход, а това, което остава да речем по крепостите не влиза в сметката. В римската империя се правело преброяване на населението, резултатите от което не са кой знае колко точни, но дават известна представа за населението. Казвам не са много точни защото някои категории хора като робите и чужденците са били с по-особен статут. За периода на осм. робство вече имаме запазени регистри. За съжаление често данните не са на бройка, а на домакинство. Пък и хората гледали ако може да избегнат преброяването, защото то не се правело заради любознателността на султана, а заради данъците. Но все пак са си някакви ориентировъчни данни. Не бива да се сравнява населението на градовете тогава и сега. Тогава селищата са били с по-малко население, но пък са били много повече. Просто не е имало градски автобус, с който да ходят на работа и селищата са били по-лако, но по-нагъсто.

Ще е по-лесно да уточниш някои неща? Говориш за някакво специално формирование наречено левент-аскер? Говориш за българи, приели исляма, които са участвали в покоряването на България и по-сетнешните войни? Говориш за български васали, които са участвали в тур. армия? Говориш за спахиите-християни? Говориш за всякакво участие във воен. формирования, вкл. тилови и др. под. от рода на войнуците и мартолосите? Говориш за някакво опълчение, което се присъединило към турските войски да покорят България от братско-тюркски чувства? Защото има голяма разлика. Армията на османците е включвала акънджии, които са си били разбойническа пасмина и сред тях може да си е имало християни и българи в частност. Българските васали са участвали или поне се е искало от тях да участват в походите на сулатана - Шишман и Иванко били отказали исрещу тях бил предприет поход. Но крал Марко, Константин Драгаш, деспот Стефан Лазаревич са учствали със свои части. От бълг. произход бил да речем адмирала на тур. флот, който командвал флота при обсадата на града преди падането му, но е бил приел исляма. Синът на цар Иван Шишман е бил управител на Смирна и загива при опит да потуши едно въстание там. В регистрите на Вид. санджак са споменати доста християни-спахии. По време на осм. империя от българите се формирали отрадите на войнуците и мартолосите, които макар и да не участвали във вихъра на битките, имало военни функции. Тъй че при малко повече информация какво те интересува, ще може и да се посочи някаква литература.

Някои от писанията от миналото днес ни звучат забавно и дори смешно. Но пък прочитайки ги, ние някак улавяме духът на времето, който иначе се губи в сухотата на учебниците. Затова реших да пусна една темичка не за въстания, конгреси, партизани и революции, а за една съвсем валка книжка на Книгоиздателство "Сполука" наречена "Любовен писмовник". Няма година, но времето ще да е около епохата на Ал Капоне, елегантните стари коли, просторните къщи, шапките с перце, грамофоните и бялото сладко. Та книжцицата има за цел да упъти влюбените сърца в тъй трудния избор на подходящите думи. Е , колко образците са стъкмени идеално е втори въпрос, но пък е забавно да се хвърли един поглед за какво става дума. Книжката съдържа следните примерни писма: Писмо, с което се прави предложение Писмо от господин до госпожица Отговор на горното писмо Писмо от ерген до мома Отговор от мома Момък на мома Отговор на мома към ерген Отговор на момък към мома Стара мома към млад ерген Хубавец момък до грозна От страстно влюбена мома до равнодушен момък Писма от изоставена мома Писмо от изоставен момък Писмо, с което един момък прави прачно предложение на една мома Насърдчителен отговор Сватово писмо Благоприятен отговор Предложение за разгодяване Удобпителен отговор Съдържателно писмо за годявка Сърадвателно писмо за свадба Писмо, с което се прави предложение на една вдовица Писмо от момък до съмнителна мома Пък какви само обръщения има в началото: "Почитаеми г-н Петърчо", "Обични ми Гочо" (туй с подпис "Твоя Смарайда Л."), "Трендафилче мило, драга ми Еленке" ... Дааа, такива неща! А сега и едно от писмата - Благоприятния отговор на сватовото писмо : Драги ми свате, Кога ще обявим годявката?Защото наша Ангелинка прие с радост предложението. Да са ни живи и здрави като дедите си. С нетърпение очакваме да ни известите телеграфически за дохождането си. Поздравленията от нас на зетя и на всички сватове от мало до големо. Ваш Хр. Петров Е, пък ако на някой образците му допаднат може да се възползва.

През Средновековието нацията е третостепен признак. На първо място е вярата. На второ място е лоялността към владетеля. Нацията е едва на трето място. Днес нещата са по-скоро в обратен ред. За българите има една особеност. Докато другите европ. народи живеят със спомена за Римската империя и охотно приемат да има само двама императори и всички други владетели да са им васали при нас нещата стават по-иначе. Симеон І се опитва да сложи ръка върху Цариград, но не успява. Той претендира да е василевс на ромеите. Неговият наследник Петър обаче стига до компромис - българия има император и патриарх, но те са на българите, а не на ромеите. Така се появава национална църква и национален император. Дядо му е направил и други две важни стъпки - бълг. църква е била обособена в самост. архиепископия, а освен това е била въведена писменост различна от тази на Рим и Цариград. Тъй че за българите се заформя още тогава идеята, която ще се утвърди чак с бурж. революции. Бурж. революции са предшествани от абсолютния монарх - той отхвърля зависимостта от Рим и императора и се обявява за суверен на държавата. С бурж. революции при които се премахва монархията за суверен е обявен народа. У нас разбира се суверен е царя и формално бълг. владетел не е подчинен на никой друг - в Европа това е статута само на императорите на Византия и СРИ. Що се отнася обаче до чистата нация, ня никога не е съществувала. И в миналото, както и сега народите не са сбор от индивиди с чист етн. произход, а отделните хора често са с произход от различни народи. Напр. св. Ромил Видински бил от българо-гръцки произход, а Комитопулите от арменски. При владетелите етническата чистота е още по-малко заради дин. бракове. На практика голяма част от владетелите били по-близки или далечни родственици я по родство, я по сватовство. В резултат от това дори на Симеон ІІ са извеждали родословието от династията на Асеневци.

Един късен извор казва за Борис І, че бил от българите, които били подвластни на аварите. И тъй като Борис е потомък на Крум се стига до извода, че това важи и за Крум. Според едни, това означава, че Крум е от българите, които са били освободени от аварско иго при упадъка на хаганата. Според други е от Куберовите българи, които дошли в Пелагонийско от аварския хаганат. Но и самият Кубрат е бил подчиннен на аварския хаганат, тъй че аз лично не се наемам да правя фундаментални изводи. Шо се отнася до рода на Крум, то интересното е, че нямаме данни за него. За Именника е ясно защо липсва - свършва преди Крум. Но имаме надписи от Круми и от наследниците му. В тях понякога се споменават родовете на някои от боилите, но поне за сега не е открит надпис, в който да е споменат и ханския род. Тъй че и родът на Крум си остана засега една загадка.

И аз да се включа в картинки изобразяващи битката при Одрин. Моите картинки са от епохата на социалистическия реализъм. Книжката е от поредицата "България - древна и млада" (като малък имах повечето от нея, но после поизгубих някои) със заглавие "Обръч от парещи мечове" с автор Власо Власов и художник Антония Дочева. Тъй като карината е голяма съм я разделил на две като едното е с Калоян, а другото с Балдуин. Както казах картината е в духа на соц. реализъм, което ще рече, че знамето с ключовете на св. Петър, което е носено от войската на цар Калоян за да се покаже, че бълг. владетел е коронован като такъв от папата ... липсва. Е, червени знаменца има, но да речем това е приемливо, тъй като нещо подобно има в миниатюрите към Манасиевата хроника (разбира се там тази битка я няма, но поне през Средновековието е имало и червени знамена, които не са непременно на БКП). Куманите определено са били с кожени ризниници, но доколко е удачно и българите да се изобразяват с такива е въпрос, в който няма да се задълбочавам. Все пак имало е и кожени ризници и току виж и Калоян вместо с плетена метална ризница е бил с кожена, която има само няколко метални плочки. Шлемовете - е, да речем - имало е и такива шлемове през Средновековието. По-проблемно е положението с другата, тъй като не става ясно кой е Балдуин, а още по-малко е ясно, кой ще да е вторият. Да речем, че гордия император ще да е правият. Действително, има сведения, че кръстоносците са пришили кръст към дрехите си, но що се отнася до хералдиката - тук напълно липсва. Ако все пак речем по-смело да интерпретираме, може да приемем жълтия кръст, макар и на бяло, вместо като на червено поле като герб на Латинската империя (макар че жълт кръст на бял фон се приема за емблема на кръстоносците в Светите земи, а на червен фон - на Лат. империя). Но да бъдем великодушни и да приемем, че на върха на шлема, който държи изправеният рицар има корона, т.е. облеклото и шлемат са интерпретация на тези, с които е изобразен Анри. Не ми е ясно обаче защо латинците са с толкова дълги туники. Имаме печати с изображения на лат. императори и се вижда, че те са с дълга дреха на трона, но на бойното поле са с по-къси туники.

Що ми се струва, че е време да се изложи Бохайската теория? Та според теорията за Бохайската прародина на българите "ван" е титла и означава нещо от рода на крал. Сиреч не говорим за име на област или предводител, а думичката означава просто крал (Вунд) и кралство (Вандад).

Струва ми се, че не е шизофрения, но не си спомням името. Значи по принцип човек като удари някоя-друга чашка почва да върши неща, които обикновено не би направил. И лесно може от шампион на леда да стане трепач на пътя. Но дори и в такъв случай човек просто е някак по-куражлия и си е с ума. Докато при заболяването, за което стана дума по-горе алкохола "отключва" болеста. Човекът е невменяем и не знае какво върши. Не много точно, но образно казано - като е трезвен е психично здрав, като е пил е психично болен. За разлика от алкохолика човек с такова заболяване не просто е станал по-смел, а въобще не знае какви ги върши. А човека с битов алкохолизъм си е напълно отговорен за постъпките си.

Съвсем правилно. Четенето на клинописни плочки не е масово занимание. Дори не знам дали в България изобщо има човек, който да се занимава с това. По принцип за разчитането на клинописни плочки в най-големите университети си има специалисти, които само за това се занимават. И проблемът не е толкова в самия клинопис, колкото в състоянието на плочките. Често те не са в достатъчно добро състояние, тъй че за разчитането се ползва спецална техника - гледат ги с лупи, под ъгли, със специално осветление. Иначе казано - опасявам се, че на въпросът ти няма да има отговор.

Ами в интерес на истината на полските интервенти н Русия се гледа тъй лошо, както на руските царисти и комунисти. Може би по-скоро като се коментират събитията се забравя, че е въпрос на време Полша от интервент да се превърне в губерния. Но така е устроено човешкото мислене - когато вчерешните интервенти днес станат жертви почваме да им съчувстваме. Ето да речем гледаме филмчетата за добричките Обеликс и Астерикс и се радваме как тръшкат римляните и късат нервите на Цезар и забравяме, че тези мили хора галите няколко века преди това са разсипали Рим и мъдро са отбелязали: "Тежко на победените". Тъй че не е лошо да се забравя, че в историята понякога нещата се обръщат и понягога вчерашната метрополия Англия днес си е направо като колония на САЩ. Но май народите забравят и това, че нещата може да се обърнат точно на 180 градуса.