Galahad

Причината за това е едно менте - Пинценовата грамота. Но праотецът на Комитопулите не е цар Иван Шишман от 14в., а просто Шишман. И не се е считало чак толкова дълго - допълненията та еп. Михаил Деволски и надгробния надпис на Самуил за родителите му бързо решили проблема. Надявам се да не се е намерило "Пръдолжението на Пинценовата грамота" и да се сдобием с още една дивотия като тази за днешните потомци на Паисий Хилендарски, дето се беше завъртяла в нета.

Не се връщат, откарнат ги като роби. Там обаче ги харесват за султ. гвардия и се появяват мамелюците (думата не означава мамални! - да кажа за всеки случай ).

Ами струва ме си, че от Шишман се очаква прекалено много. Примера с татарите не е много удачен, защото техният "епицентър" е далеч от нас, докато Балканите се оказват в началото на осм. завоевание. Освен това нито успехите на Иван Асен ІІ срещу татарите нито на Ивайло не решават проблема. Точно след тях татарското влияние у нас е най-значимо. Колкото и да критикуваме Шишман истината е, че турците са спряни едва 2 века след смъртта му. При това България трябва да се справи сама. Дори Амадей Савойски, който тръгва уж да громи неверниците напада България в един труден момент, когато турците настъпват срещу нея. Сърбия и Влашко се съпротивляват по-успешно, но Унгария се намесва доста решително в тяхна подкрепа. При България обаче не е така - докато савойците нападат от изток, а турците от юг, тя ни отмъква Видинско. Когато турците завземат България Европа се стряска, че се е появил опасен враг. Взети са решителни мерки, но и те се оказват доста неуспешни. Говора за Никополската битка - сформирана е 60 000 армия от цяла Европа. И не говорим за сбирщина като достигащата 120 000 турска, а за съвсем елитна войска. Самите християни били така впечатлени от числеността си, че гордо заявявали, че дори небето да паднело, щели да го удържат на копията си. Сърбия наистина оказва впечатляваща съпротива. Но истината е, че след няколко дребни успеха ср. армия е помляна на Косово. Мурад е убит, но по-скоро това се доближава до успешен атентат и по нищо не прилича на съдбата на Лазар, който е пленен и посечен при трупа на султана. Синът му Стефан до края на живота си запазва държавицата си, но вярно служи като васал на турците. При това Сърбия тогава е все още перифепия. Когато при наследника му Георги Бранкович Сърбия вече стои на пътя на тур. настъпление, тя моментално е завладяна, въпреки че дава на султана много по-големи доходи и повече войници отколкото земите под пряката власт на султана. С намесата на ред държави Бранкович си възвърнал земите. Но след това е трябвало да е покорен на султана и дори не посмял да се присъедини към втория поход на Владислав Ягелон. Въпреки всичко след смъртта му ср. земи са завладени окончателно. Тъй че ако гпешката е персонална, все някой на Балканите трябваше да е успял. Влашко и Молдова остават само васали, но те са оставени като буфери в зона, в която турците не са планирали настъпление.

Хронологически може и така да се каже. Но иначе като развитие протестанството да рачем в някои свои направления стига по далеч, като да речем отрича йерархията. Така погледнато иконоборството достига донякъде, но не напълно стореното от протестантите. От гледна точка на времето на другарите Маркс и Енгелс, които са разсъждавали доста анахронистично може и да е било така. Но по времето на Византия чрез именията се издържала армията и чиновниците, а чрез църковните имоти се осъществявали социалните дейности на държавата. Иконоборците се опитали да засилят армията за сметка на социалната функция, което се оказало проблем. Тъй че данъците нямали днешното значение. Държавата давала на военните имения, а от данъците за тях военния се издържал вместо заплата. Църквата пък получавала доходи от имотите си и с тези пари финансирала сиропиталища и старопиталища, помагала на бедните ... Днес църквата се грижи основно за църк. згради, а домовете за сираци, за стари хора, психиатрии и др. под. са грижа на държавата. Монасите били също образованите хора в държавата, тъй че реално църк. имоти издържали и образователната система. Те обгрижвали и болните (втори е въпросът колко успешно при възможностите на епохата), тъй че от тези имоти се финансирала и здравната система. Ами с армията наистина е проблем, но иначе монасите си бачкали. Те работели на полето, а на по-образованите дължим писаното за епохата. По-оброзованите са правели точно това, което и онези марксистко-ленински атеисти, които твърдят, че не са бачкали ... може би с тази разлика, че написаното от монесите се чете и векове след това, а партийните писания не харесваше за четене дори на самите партийци.

В ранните държави управляват жреците. Малко по-късно се преминава към нещо, което днес се нарича цар-жрец. И в по-близко до нас време сред примитивните племена се наблюдава първенството на шаманите. Следващата стъпка е преход към царе, които обаче запазват някаква божествена връзка - напр. Хамурапи е изобразен как получава законите си от бога на Слънцето Шамаш, а Саргон твърди, че Ищар много го харесала и го направила цар. В Атина, където царската власт отстъпва пред засилващата се аристокрация, а след това от периода на демокрация царете запазили само жречески функции. С разрастването на държавите в разултат от обединението на градове с техните отечествени богове навлиза монотеизма. Затова при по-ранните следи останали в култа от местните божества често се говори за "отечествен бог" или някой град, който е средище на култа към някой бог. Като цяло обаче религията обожествява владетеля, но обикновено е доста затворена и няма за цел да се налага над другите народи. Ранната ралигия на Рим е примитивна, но с разширението си, милитаристичния "цивитас" възприема култовете и практиките на покоряваните народи. Въвеждането на някаква по-стройна система се свърза в втория крал на Рим - Нум(а). Тя е изградена на идейната основа на религията на етруските. Голяма роля изиграват трако-елинския култ, а също египетския. Има влияние и от религията на Мала Азия, но е доста по-слабо - въвеждането на култа към Кибела и Митра. Но като цяло богатия и древен пантеон не е бил зает в такава степен като египетския или трако-елинският. Но след прехода от лесна възприемчивост, към консервативност се стига и до враждебност. Рим показва враждебност към религията на враговете си - гали и картагенци. А следваща стъпка се оказва направо преследване - към евреи и християни. Това се дължи по-скоро на свързването на вярата с оформящата се "римска нация и идентичност", отколкото с изтъкваните проблеми с зачитането на култа към императора. При последните няма пропагандиране на някаква анархия и отричане на царската власт. Просто Рим не иска нито религиозни оазиси, нито някакви автономни владетели, а един император и един култ. Така религията става политически проблем. Миланския едикт не ликвидира проблема. Победата на християнството също не слага край на политическите проблеми - появили се ересите, които разцепвали обществото в един иначе труден момент на вражески нашествия по границите. Императорите обаче понякога политизирали църк. разпри в опит да прокарат някоя реформа в държавата. Често обаче това само им създавало сериозни проблеми. С падането на Рим християнството било начин за някакъв контрол на Константинопол и върху някои отдавна загубени на практика земи. Когато обаче на запад се появил политически конкурент в лицето на създадената от Карл Велики империя Цариград загубил контрол върху епископа на Стария Рим. Но от друга страна станало ясно, че макар и загубени политически, земите можело да бъдат отвоювани духовно. Мисионерството наистина разпространило християнството, но що се отнася до идеята, че общата вяра ще възроди и общата полит. власт в лицето а императора не се оправдала. На юг, пак по линия на вярата и свещената война настъпили последователите на една нова религия - исляма. Така се оформили противостоящите си ислямски юг и христ. север. Но това не било всичко. Докато изт. патриарси били зависими от императора в Цариград, то папата се сдобил с държава и възможността да равира между различни владетели след смъртта на Карл Велики. В резултат от това той можел да отхвърли опеката на Цариград. като последица северът се разделил и на православен изток и кат. запад. Та юг араб. халифат също си има проблеми и в крайна сметка се разцепил между центровете Багдат и Кайро. Последвало раздробяване на държавите, но вярата се оказала обединяващ признак за политически отграничените една от друга общности. Появата на протестанството макар и да докарва сериозни полит. проблеми като войни и брожения, като цяло не дава огромно отражение на политиката тъй като се развива в период на криза на вярата. Великите геогр. открития вървят под знака на мисионерството, но на практика се налага полит. власт. Но като цяло занапред религията и политика си тръгват по свои различни пътища. Полит.съюзи не наблягат на религ. единство, а свещениците от различните национални държави при война без угризения призовават войниците храбро да се бият със своите врагове-единоверци.

Ами то си зависи и от това доколко един народ воюва. При война загиват мъжете и ако се следва строго принципа за моногамията на доста от жените е щяло да им се наложи да умрат девици, при това при езически култ, който не познава манастирите. Да не говорим за риска от демографска катастрофа. А когато една държава се намира на север от Византия (а в моментите й на слабост се оказва в досег на с настъпващите араби) , а от север си върви Великото преселение на народите ... При Борис І руските княжества набират сила и преграждат двигението от Изток, да не говорим, че с въвеждането на християнството се открива възможността една жена да стане монахиня. Или пък някаква изопачена версия на Сара.

Ами опасявам се, че съдържанието на интернет не е чак толкова богато. Тук има една статия - е поне има снимка на релефа. И е спомената една книга, макар че в интерес на истината в книгата не е разгледан чак толкова задълбочено въпроса за този релеф колкото би ни се искало. Тъй че въпросът на тази находка си остава за бъдещето. Май имаше и още някъде, но не се сещам къде. Тъй или иначе някакъв изключително подробен анализ няма.

Мощите на св. Иван Рилски са се сахранявали на Трапезица. Къде точно - не е ясно. Но предполагам, че е било в някоя от по-малките, защото е била построена сравнително набързо. Защото патр. Евтимий разказва, че след като били взети мощите докато били носени към Търново се започнал и изграждал храма, а след това били задържани при Кръстец 7 дни за да бъде завършен. Димитър Кантакузин казва само, че черквата била в Търново съградена за светеца, а след превземането на града от турците, че мощите били в забвение. В забвение в смисъл, че след като града бил разграбен от турците не се е знаело дали мощите са още там. Самите свещеници ас знаели къде е. А навярно е било и манастир, защото се казва, че рилските монаси в Търново се настанили там, където били мощите. Тъй че говорим за манастир. Иначе при патриаршията има некропол и там е намерен и костен накрайник, който най-вероятно е завършвал архиерейска патерица.

Ами тъй като преди малко писах в темата за Трапезица, се сетих, че там неотдавна откриха в една от сградите доста потрошени скелети - хем до сега нищо не се знаеше за тях, хем пък сега се спори какво се е случило. Тъй като най-вероятната причина е срутване на сградата върху тях излиза, че и нямаме никакво сведение за това. Иначе казано Витлеем не е чак толкова добре разорен и разкопан, че да се твърди, че няма такива скелети. Освен това не е задължително да са погребани във Витлеем. Както знаем от евангелския разказ Йосиф и Мария не са живеели във Витлеем, а са отишли там заради преброяването. Евреите са имало по начало лошо отношение към преброяването (не на последно място защото то се правело във връзка с установяване на данъкоплатците). Но особеност при тях е, че преброяването се прави не по населени места или нещо подобно, а по колена. И тъй като Йосиф е от Юдиното колани и Давидовия род, то и за преброяването е трябвало да отиде във Витлеем. Проблемът с убийствата на царицата и роднините и се дължал на обстоятелството, че тя произхождала от царския род на Макавеите. А самият Ирод нямал много легитимни права върху трона. Тъй че веста за раждането на потомък на цар Давид дето е щял да стане и владетел определено го е разстроила много. Бягството в Египет показва, че убийствата не са продължили само една нощ, а се касае е за по-продължителен период. За градчето Витлеем 14 000 младенци наистина са много, но в случая не става дума за постоянно население, а за преследване на потомците на цар Давид. Самите "колена" са малко на брой, но от тях се извеждат всички евреи. Тъй че като град Витлеем няма 14 000, но като "коляно" вече въпросът е друг.

Ами той още Иван Вазов развива идеята, че първоначално Асеневци са били на Трапезица, а после се били преместили на Царевец. При Асеневци всъщност се развива "Нови град", т.е. онова, дето днес наричаме "Асенова махала". Това на практика свързва Царевец и Трапезица. Царевец и Девинград (Момина крепост) пък са били свързани от квартал с жилища на най-бедното население - т.е. землянки и полу-землянки. Но пък ако едни аристократи е можело да си направят замък на Трапезица при наличието на император в Цариград, какво толкова е пречело и някой влиятелен болярин да си направи замък по време на бълг. царе - напр. Иванко? Разбира се темата за Трапезица е доста интересна, защото там сградите са в по-добро състояние от тези на Царевец, но пък напоследък се знае твърде малко. Още повече, че след като живота на Трапезица замира там не е имало такова ново застрояване като на Царевец, което ще рече, че рушенето на стари сгради за да се правят нови е протекло в по-малка степен. Тъй че може да следим с интерес както намереното, така и това, което тепърва ще се намери. В една от черквите (№19) да речем е открита църковна утвар - не толкова ценна като метал, колкото като артефакт от времето, когато храмът е бил действащ. Тук има няколко снимки от Трапезица на Ангел Йорданов. А също и тук: Светци-воини от черква на Трапезица

Май е време да се намеся преди да сте изкарали цялата античност измислица. Защото като гледам вече Римската империя почти изчезна от историята като пълна измишльотина. Значи за раждането на Иисус имаме няколко определящи събития - станало е когато в Рим управлявал Август, в Юдея Ирод, имало е преброяване на населението и разбира се звезда. Иначе казано - 7г. пр.н.е. "Звездата", която "повела" влъхвите всъщност е конюнгцията на планетите Сатурн и Юпитер, което през 7 г. пр. Христа е станало 3 пъти - на 29 май преди изгрев слънце, на 3 октомври в полунощ и на 5 декември след залез слънце. Врачанския митр. Паисий (в "По следите на Иисуса+, СИ, 1967г.), счита че в евангелския пасаж за звездта (Мат. 2:6), която влъхвите са видели на ИЗТОК има неточност, тъй като според това дали е в ед. или мн. число думата означава освен ИЗТОК и ИЗГРЕВ. Иначе казано влъхвите са видели звездата не просто на Изток, а при изгрева - т.е. за станалото на 29 май. Тръгването им се свързва с 3 октомври и в такъв случай Рождеството ще е на 5 декември. Тъй като Юпитер е царската звезда, а Сатурн е символизирала Сирия и в частност и Юдея, а конюнгцията е станала в съзвездието "Риби", което означава край, то влъхвите изтълкували явлението, че в Юдея ще се роди царя на свършека на света. И нръгнали да му се покланят. Що се отнася до въпроса защо избиването на витлеемските младенци не е описано в друг източник освен евангелията. Ами за еватгелията има значение защото е било насочено към убиването ни Иисус. Иначе Витлеем не е бил особено голям град по време на Рождеството, което ще рече, че мащабът на това клане не е бил така впечатляващ, та да се сложи редом с другите изпълнения на Ирод. За по-голяма яснота Ирод е бил нещо като античен Сталин. И както когато говорим за Сталин днес макар и да споменаваме за това как очистил семейството на жена си, как извършил чистка в армията и т.н. сред цялата тази компания от знатни или масови убийства спокойно може да пропуснем ликвидирането на наколо троцкиста, помещика или кулаци заедно с жените и децата им, тъй и за Ирод е било трудно за един автор да изброи всичките му вилнежи. Ами че ние на нашенските партизани след 9-ти не може да им опишем на едно място всички "подвизи", та какво остава от античността да ни дойде книга, в която щателно да са изброени всички изпълнения на Ирод. Ето някои от другите изпълнения на Ирод: Били избити 45 от членовете на Синедриона (про положение, че целият му състав е от 71); На празника на шатрите бил удавен първосвещеника Аристовул; По фалшиво обвинение била екзекутирана царица Мириамна, а след това и двамата си синове от нея Аристовул и Александър, а също и 300 офицери и доносниците свидетелствали срещу тях; Били убити 600 фарисеи защото отказали да положат клетва пред императора; На смъртния си одър наредил да убият синът му Антипатър. Освен това, умирайки, се притеснил, че никой няма да тъжи за него и поръчал на сестра си Саломе като починел да съберяли на хиподрума в Йерихон 1 500 от юдейските първенци и да бъдели избити, та при смъртта му в цялата страна да има подобаваща скръб и траур. Та някъде из тази навалица се вмества и избиването на Витлеемските младенци. Иначе идеята да се търсят труповете на избити деца от едно градче от селски тип е доста оригинално, при положение, че не сме намерили избитите в гражданската война в края на Републиката при положение, че населението на страната намаляло с 1/3!

Турците също имат конски опашки - бунчук, като броят на опашките (от 1 до 3) показвал ранга на военачалника. Да речем най-общо че на Восток бунчукът е бил доста популярен. От друга страна пък дори при християните знамената, векселите, щандартите и др. под не винаги отразявали точно христ. традиция и догматика. Конските опашки ги имаме и на нашенски графит от времето на І царство.

За куманския език и куманските речници - ето тук има статия (за речниците пише основно в пояснителна бележка № 1). Ами в предиконоборческия перод са повечко, а след това драстично спада. Но пък релефни икони и изображения има доста. То и у нас от ІІ царство има приличен брой фрагменти или дори цели релефни каменни икони. Освен това имаме фрагменти от саркофази - единия е с крак с опел от дворцовата черква в Търново, а другият се свърза със сина на Иват Александър - Иван Асен от който е запазен фрагмент от частта с гърдите. От "Св. 40" мци" също имаме релефи, доста дъблоки, тъй че са почти склуптура с образи на хора (май ги водеха за жените-мироноски и ангел). Отделно може да се добави мистификацията с релефната плоча от саркофага на бълг. царица (свързват го с Ана-Мария). Докато от езическия период освен Мадарския конник се сещам само за ментето от Евксиноград, "флейтистката" от стара загора и спорния релеф на конник от Русенски Лом. Другото са животни - лъвове, а от христ. период има маймуна, капители със зайци ... Има и амулети, които се свързват с укарасата на конска амуниция, а също и графити, но това трудно може да се сравнява дори с каменните икони от ІІ царство. На съкровището от Наг-Сент-Миклош има изображения на хора, но то е доста разнородно и сред него има и христ. съдове. Ами ако са кумански няма нищо изненадващо защото точно този регион са обитавали куманите. Но н Италия и Македония няма нищо че и там е имало българи. Ами запазените екземпляри са точно от регион, в който се е развивала такава цивилизация. Освен това си имаме доста релефи на трак. конници и фрагменти от статуи на езически богове. А с прабълг. статуи проблемът е, че нямаме и фрагменти от евентуално рабити статуи. Във връзка с едно описание на покръстването на хуни ( като според някои под това название в случая следва да се разбира прабългари) се казва, че идолите били направени от злато и електрон и владетелят като приел християнството наредил да бъдат унищожени, което довело до бунт и детронирането му. Но пък няма сведения за статуи на хора в Дун. България, пък дори и да са божества в чов. образ.

Информацията не е много, но колкото може. В езическия период имаме полигамия - т. мъжът е можело да има съпруга и няколко наложници. От друга страна при похода на Заверган срещу Византия, а и при похода на Никифор І срещу България виждаме, че в армията участват и жени. Това пък показва, че може ролята им да е била по-голяма отколкото в християнския период. Но пък нямаме споменаване в Дунавска България на някоя жена с по-ключови държавни функции - било като заеман пост, било като факт. положение. С въвеждането на християнството "реброто Адамово" получава второстепенна роля, тя трябва да се подчинява на съпруга си. Ролята на жената в държавната администрация е по-скоро на влияние чрез съпругът си. Във виз. церемониал най-високата титла за жена е "патриция-зости" - говорим за титла, която една жена може да има независимо от тази на съпруг или родители. След смъртта на цар Иван Владислав е и единствения известен случай на жена, която решава държавни въпроси - царица Мария прави капитулацията пред Византия. Иначе в самата Византия племенничките на Василий ІІ управляват Византия, като сменят няколко съпрузи. Нещо подобно има и през Второто царство когато жената на Калоян става съпруга и на Борил, също жената на Михаил Асен, която става съпруга и на Калиман ІІ (но там водеща е ролята на Ростислав Михайлович). По-самостоятелно е краткото управление на вдовицата на Самуил и краткото регенство на Ана-Неда (евентуално и на Ирана Комнина). По-особен случай е царица Мария, която след осакатяването на цар Константин Тих започва да играе голяма поля в управлението на държавата, а слуд убийството на съпругът й да се ожени за Ивайло. При всички случаи "женското царство" трае кратко. Съдбата на овдовялата владетелска съпруга не е била много радостна - тя се изпращала в манастир. Така царица Ирина Комнина се замонашила под името Ксения. Същото се случило и със съпругите на деспот Углеш и княз Лазар след като мъжете им били убити. Съпругата на цар Иван Александър Теодора пък след разтрогването на брака й с царя също се замонашила под името Теофана. Дъщерята на цар Иван Александър Кераца след смъртта на имп. Андроник също се замонашила под името Макрина. Що се отнася до втората съпруга на цар Иван Алексанъдър, която след покръстването си приела името на Теодора, а Маврубир е нарича Браида, което навярно е свързано с еврейското й име - за нея няма сведение, че се е замонашила, но пък свързват един от Ивановските ктиторски портрети с нея. Понякога в дарствени актове или в Бориловия синодик се срещат и имената на болярки, които са споменати самостоятелно. Това показва, че някои от болярките са имали значително влияние върху обществения живот. За съжаление сведенията, които имаме са доста оскъдни за да се направи по-обстоен анализ за положението на жената в средновековната бълг. държава.

По мои сметки 200г. означава 15-16в. и толкова. Другите като бан Велю от летописа не са никаква аристокрация, а просто нещо от рода на кметове - селски и общински, т.е. всичките кнезове, банове и кметове не са наполовината боляри, колкото и царския генерал бат Бойко. Той все пак е слугувал и на пръв държавен и партиен ръководител и на цар. Пейчовци, Вълчановци може да са превдождали хайд. чета, да са били откупвачи на данък или да са били кметове, но не са боляри в какъвто и да е смисъл. Неприятно, но факт. Ивайло не е бил потомствен болярин, а свинар добрал се за кратко до върховната власт. Нито предците на Ивайло, нито потомците му са били светски и духовни кназя, за разлика от Богориди, където Софроний е епископ, Николай и Стефан са князе, а и дъщерите на Стефан Богориди са женени за аристократи. Пеячевичите стават аристократи в Австрия въз основа на измислено благородно потекло, което уж са имали в България. Такива има и други.

Пейчо Овчаря не ми звучи много болярски. Вълчан войвода - войвода започнали да наричан предводителите на хайдушки чети: Чавдар войвода, Чакър войвода, Мануш войвода, кап. Петко войвода .... Вълчан войвода е по-изнестен с едни иманярски истории, но съкровището не е наследство от болярското време, а си е по-скоро от разбойничество. Ако ще правим списък с ктитори е едно, но с боляри нямам намерение да допълвам разните смехории въртящи се в нета като онова за потомците на Паисий Хилендарски. Най-общо казано през ХVв. има нещо, което може да наречем боляри. От ХVІв. насетне в най-добрия случай в началото има просто потомци, а от средата на веке на сетне трудно може да се отграничат потомците от самозванците, но определено вторите преобладават. Ог ХVІІв. пък насетне и да се среща някъде болярин, то в най-добрия случай това е нечие подмазване на някой чорбаджия, от който Милен Велчев и царското джудже Ники са по-боляри. А Богориди са си род от който произхождат ред светски и църковни князе - общо взето болярските родове се това.

За тези 5 чашки дневно трябва ниско кръвно и здраво сърце. Повишава кръвното и ако на човека по принцип си е високо, последната му грижа ще е дали ще доживее до Алцхаймер.

Не мисля. Нали това трябваше да го направи и Конституционния съд. Е, оказа се въпрос на време да бъде попълнен от "специалисти", които да умеят да тълкуват конституцията не законосъобразно, а целесъобразно, т.е. да изпълняват полит. поръчка без изобщо да се замислят какво пише в основния ни закон. Напр. др. Д. Токушев, според който Народния съд не е извънреден съд, а революционен (каквото и да знаци това, а водещия аргумент е, че тези, дето не са съгласни с твърдението му просто не разбирали диалектиката на революцията). Е, какви цигании би ни спестил един такъв сенатор?

Иконоборството е близко до някои идеи на протестанството, които се появяват векове по-късно на запад. Днешната Англиканската църква е пример за това, как би могло да изглежда православието, ако иконоборството бе победило. Формалната причина е библейската забрана за покланяне на идоли. А в ранното средновековие иконопочитанието започва да взима уродливи размери - май даже бяха слагали парчета от икони в храната. Действителната причина е желанието да се анексират църковните имоти, а пък тя е последица от арабското нашествие. Каролингите във Франция също посягат на църк. земи, но не навлизат и в теологични спорове за иконите и статуите. В краткосрочен план дава успехи - Византия увеличава своята конница и побеждава арабите. Ако арабите бяха победили - лошо. Но пък и без иконоборческата криза е можело да не успеят. В дългосрочен план се оказва проблем. Идейно то раздира виз. общество. Стопански също води до проблеми. Църковните имоти са стопанисвани от образовани хора, които не са ангажирани във воен. кампании, а се занимават със стопанисване на имението. Стратиотите се издържат от имението, но участието във воен. кампании ги откъсва от имението и те не могат да са грижат за развитието му. Иначе казано именията в ръцете на военните не са така добре стопанисвати, както ако са държани от църковни служители. От друга страна концепцията за милосърдие и помощ на христ. църква спомагала във време на криза припасите придобити от доброто стопанисване на имота да се изразходват за подпомагане на нуждаещите се, което при бедствие намаляло соц. напрежение.

Титлата му е била дадена от султана. Направен е княз на Самос, тъй като заради омразата на Русия към Богориди султана не е успял да го направи княз на Влашко или Молдова. Султанът решил да подражава на Наполеон и Петър І и да дава на приближените си такива титли. Реално обаче длъжността била синекурна и Самос се управлявал от наместник на Богориди - напр. Гаврил Кръстевич. Иначе св. Паисий надълго в своята история говори за това, че българите нямали аристокрация, а били всички трудов народ (ако се изразя с терминологията от едно минало-незабравено време). От друга страна пък когато се е дискутирал въпросът от колко камари е трябвало да се състои бълг. парламент в една хубава статия (май се приписваше та Г. Кръстевич) се казва, че трябвало да е една, тъй като бълг. народ бил равен по чест и достойнство. С оглед на последното, май не трабва толкова да се вайкаме, че не сме имали 500-1000 Краде-Готски (той и 1 род отмъкна твърде много).

Няма да е лошо като за начало да направим някои уточнения. "Кнез" в периода 15-19 век не означава владетел, княз, а кмет на община. Ползват се както кмет, така и за кнез. Дискусионно е само за Фружин в регистъра на Вид. санджак, защото изписването е малко по-различно и може да означава не кнез, а княз. Османската империя макар и силно централизирана, на най-ниско ниво имала широко местно самоуправление. Именно това позволило бълг. общини да изграждат черкви и училища и разбира се да ги поддържат. В началния период действително кнезовете имат някои функции на слеж. аристокрация, като са подпомагани от практори. Имали са и ратаи, което иде от "рат", т.е. войска или както е прието да се нарича днес - феод. дружина. После думата започва да се използва просто в смисъл на слуга, както на запад "аристократ" почва да си се разбира просто като царедворец. По-същественото е какво трябва да се влага в понятието "болярин". Боляри в смисъла от ІІ царство няма след І четвърт на ХVв. Има т.нар. спахии-християни. Това са си на практика феодали, рицари, кабалерос, шевалие и т.н. Такива има по нашите земи. Те изчезват в кр. на ХVв. След това имаме да речем доста заможни хора - търговци, първограждани, чорбаджии и т.н. Някои от тях са били и доста влиятелни. Имало е самозвани аристократи - най-често сред гърците, които се изкарват потомци на старите виз. аристократични родове Палеолози, Кантакузини, Рали и т.н. Най-известните менте-аристократи у нас са от региона на Чипровци. В интерес на истината повечето си измислят аристократично родословие за да могат да бъдат включени сред аристокрацията на Австрия. Друг е адмирал Охмуевич - трабвало е да се изкара аристократ, за да може да бъде възнаграден за иначе реални заслужи. Времена и нрави. Тези богаташи, които са били тук са имали доста обширни къщи (понякога почти с размерите на Доганов сарай), но неща от рода на гербове, семейни замъци, титли и др. под. няма. С титли са князете Богориди, но титлата е служебна, а не наследствена. Стефан Богориди я е имал като княз на Самос, а Николай Конаки-Богориди като княз на Молдова. Иначе ктитори изобразени като боляри има и други - напр. ктитор Георги от Арбанаси. Ктитора хаджи Нику Култукли изобразен в "Св. арх. Михаил и Гаврил" По-сетне има и много други: Хаджи Вълко, който някои го считат за брат на св. Паисий. хаджи Василий от Ловеч Хаджи Петко - ктитор на Зограф Вълко Чалъков (портрет от 1840 на Коста Вельов)

Може и така да е, но този Радивой или Рад войвода е от времето на бана Михаил Шишман, тъй че няма как да е бил екзекутиран в средата на века. Султана преминава през София отивайки на поход срещу Албания. По време на престоя си там (1-2 седмици) екзекутира бан Махаил. Не е ходил там специално заради него.

Ами не мога да изровя надписа, но на фреската са Радивой и митрополит Калевит. Слагам връзка към една от снимките на Торн, тъй като може да се направи по голяма при натискане върху нея, макар и не достатъчноза да се види точно. Но ми се струва, че на 6 ред в надписа в ляво и на 4 ред в надписа в дясно (и двата при децата) се среща името Рад (Д е над РА) Воев.

Честит празник и от мен. Ами и аз да кажа няколко думи. Сред храните за Бъдни вечер изобилстват варивата, по-точно такива, които набъбват като боб, леща, царевица, грах, жито. Това е така, защото празника е свързано с Рождество Христово и бременността на жените. Традиционната погача е украсена с кошара (т.е. от тесто се прави нещо като буквата омега и вътре се слагат няколко топки символизиращи овцете. Друго изображение е кръст, но с извивки или топки, тъй че да напомня и слънце. На масата се слага чесън и мед - едното за да гони злите духове, а другото - за да е сладка годината след това. А за тиквата или тиквеника, ошафа (прави се от сушени плодове, които се варят с вода и захар за разлика от компота, който се прави с пресни и така са съхранява) и орехите не знам каква е идеята - може би защото на времето не е имало внос и това са били сред сладките неща, които е можело да се съхраняват до това време ан годината и да се сложат на масата. А сега за гадаенето за Коледа: По Вечния календар: Ако на Бъдни вечер времето е хубаво и ясно, есенниците биват добри, а когато е облачно, добри биват пролетниците и пчелите. Ако е ясно на Бъдни вечер, зимниците ще са изобилни. На Бъдни вечер ако през целия ден е облачно, през годината ще има много болести ( при вас не знам какво е било времето, но тук беше хубав слънчев ден ) Рождество Христово: Ако до Коледа не вали сняг, времето е топло, зимата ще бъде тежка, студена и с големи снегове. Е, както се вижда във времето когато не е имало глобализация и тройна коалиция повече се е мислело за стопанството, а не кога ще ни удари световната криза и ще има ли пари от еврофондовете. А сега по Коледника: Гадаенето става в зависимост от това в кой ден от годината се пада Коледа - в случая 25.ХІІ .2008г. е в четвъртък: Ако в четвъртък бъде Рождество Христово, то зимата ще бъде мека, пролетта и лятото ветровити, овощя ще има малко, медът ще намалее. За силните - пагуба. Масло и плодове ще има много.

Разбира се трябва да си даваме сметка, че ред названия на различните езици звучат различно по една или друга причина. Напр. сърбите наричат столицата си не БеЛград, а БеОград, гърците наричат Костур - Кастория, италианците наричат Рим - Рома и т.н. Трабва да си държим сметка и за някои наши традиции. Аз да речем давам името на римския крал Нума като Нум - иначе става като Йожка Фишер, ако го пишеха като Йожко нямаше сума ти хора да си мислет, че е не министър, а министърка. Йожка си е, ама нали е превод и трябва да си следва и особеностите на нашия език. Някъде разбира се просто няма традиция - напр. с името Карл- Шарл-Чарлз. Чете си човек, че ведтъш англичаните резнали главата на Чарл, а после и на Карл и си мисли, че са отлетели 2 кралски глави, ама не - у нас просто се пише с две имена според преводача.