Galahad

Май някои хора не са на ясно, че никът е като псевдонима. Има и анонимни потребители, като те са си отбелязани така. Но нека не бъркаме това, че някой пише с ник в някой форум с анонимността. Въобще и на двете каки - френската им любов май се е въртяла само в главата. По ми е интересно защо някои университети (макар и да е съмнително доколко следва да се наричат така - думичката иде от универсален, т.е. ВУЗ с много специалности) канят такива съмнителни кадри. А за френската дашност сме чували много - как иначе окупационната герм. армия не била лишена нито от френско вино, нито от платените ласки на французойките. Интересно ми е, дали всичко щеше да е толкова идеално, ако и останалите народи по света се бяха юрнали вместо да се сражават с германците, да ги обслужват? Защото ако германците бяха победили СССР и Англия можеше сериозно да се замислят дали и французите не са ІІ качество хора. Не че мине се не мине войските им не стигат до Париж - ама какво да се прави, толерантна и отстъпчива е френската армия и това си е? На и дядо й - и той човекът открил, че е някак по-лесно да се умре на колене и с вдигнати ръце в някой лагер, отколкото да се сражава с немците.

От линка - това е за хронографа: Chronography of 354 За съжаление не е на български, а е един от интересните източници за хронологията на античността и ранното средновековие. Не е просто занимателен списък, в който са споменати българите, а подобно на Пароския мрамор се използва в изследванията за установяване на поредността и годините. Не е съвършен като точност и прицизност, но пък и няма чак такова изобилие от сведения, та да го отхвърлим с лека ръка. Но е и доста голям по обем за да се преведе на български целият на бързичко.

Ами все пак става дума за период около 1 000 г., което ще рече, че не може да се отговори толкова еднозначно. Най-лесно ще е да игнорираме Англия. То може да стане като във вица с чукча и лоса - сиреч да кажем, че Англия ама хич не прилича на Византия. Е, може да се сложи някоя дребна прилика от рода на това, че св. Константин е бил на територията на двете, че двете са имали флот или че по време на общата феодална разпокъсаност такова явление е имало и в двете държави. Но това си е като да кажем, че общото е, че и двете са били държави. Разбира се може да добавим, че според някои съвсем достоверни източници крал Артур е сложил ръка не само на Рим, ами даже и на Византия, макар че може да се намерят и скептици, които да твърдят, че не всичко писано за него е вярно. Франция - това е един по-сериозен претендент. 1. И двете са били част пределите на Римската империя; 2. В следващия етап виждаме едно силно културно влияние на Рим върху двете държави; 3. Съвсем логична последица от това е, че краля на франките също пожелал да стане император - и тук първата пукнатина - папата си получил отделна държавица, а не бил откаран в Ааахен да е под ръка на светския владетел както във Византия Цариградския патриарх. 4. Борбата с арабите, в хода на която и двете държави посягат на църковните имоти, за да формират силна конница; 5. Следва феодалния разпад, но от друга пък страна именно в този период краля подслонява папата в Авиньон да му е под ръка. Така можело ако се случел несговорчив папа като Бенедикт, лесно да бъдел убеден да абдикира. 6. Франция стои близо до Византия и с идеята си за столица - Париж е сравнително устойчив за средновековието държавен център. (по този признак донякъде се доближава и Англия). Германия: 1. И двете са били част от Рим. империя и носят някои от традициите - разбира се в различва степен. 2. Каролингските императори стават германски - така практически Германия става нещо като западната рим. империя. Но пък папата си е имал своя държава, с което създавал на императора много повече проблеми, отколкото източните си колеги на източния му колега. 3. Германците също имат някои проблеми с българите и въобще с варварските нашествия, а после взимат участие в покръстването на Българите. Имат и някои проблеми с татарите.

Ами ограничената и неограничената отговорност също не бива да се абсолютизират. Нито едната е толкова ограничена, нито другата е толкова неограничена. При огратичената отговорност по принцип се отговаря само до размера на капитала. Ако вписания дял от капитала не е бил внесен от съдружника, то той може да бъде събран от личното му имущество. При несъстоятелност съдружника може да носи и лична отговорност с лично имущество за задължения на дружеството - особенно ако той е съдружник. В последния случай може да носи и наказателна отговорност, а също и административна отговорност. А най често неограничения съдружник в ООД е и съуправител и съпредставляващ. Няма да се спирам на всички възможности съдружник в ООД да понесе някаква отговорност, тъй като ще трябва да напиша цяла книга, по-дебела от нескопосното томче на Герджуков с коментара на ТЗ в частта за ООД. Общото правило е, че отговаря до размера на вноската, но има ред отклонения, които в днешната ни практика са почти правило. ЕТ е по правило неограничено отговорен. Но ... Ако някой регистрира ЕООД и вкара цялото си лично имущество в търг. дейност на практика се оказва в същото положение, ако фалира. Разликата е, че си е помогнал за последното, като е внасял и по-големи данъци. Формата на ЕТ е идеална за дребните търговци. Те извършват търг. дейност в рамките на наличните средства. Напр. купува семки, пече ги и ги продава по улицата. Какво значение има дали е неограничено отговорен? Той не поема задължения, които надхвърлят личните му средства. По-точно - въобще не поема задължения, а си купува суровината и я плаща. Ако спечели - по-малко данъци. Ако загуби вложеното - същото може да постигне и с вноската си в ООД. Ако пък реши за взима на кредит, консигнация или нещо от този род остава открит въпроса дали някой ще е съгласен да му даде ако не поеме и лична отговорност за стоката. Разбира се в случая може да се избере и по-друга форма ако става дума за единична сделка - напр. физическото лице да стане гарант (няма да се спирам на точните названия на различните фигури, които обезпечават с лично имущество чужди задължения, тъй че думичката я вкарвам в един по-широк смисъл - поръчител, залогодател и т.н.) за юридическото и така да поеме отговорност за изпълнението и с цялото си лично имущество. С това разбира се не искам да кажа, че ЕТ е някакво абсолютно благо и че бих препоръчал на всеки да се регистрира точно като такъв. Идеята ми е, че трябва много добре да се помисли какво ще се прави и от там коя форма да се избере - това може да спести доста големи загуби.

Ами то доста софиянци пък се насочват към западно-европейските столици, ама там не са затънали в боклук. Сега като закрият Кремиковци и кризата удари строителния бизнес ще има и срив в инвестициите. Що се отнася до екологията - ами щом при този икономически срив имаме такова завърсяване, какво ли щеше да е, ако имахме нормална икономика?

Ами едно са протестите, а друго е как те се представят - особенно в страна като нашата, където медиите са контролирани от доносници на уж бившия КДС, а големината на безобразията на управляващите е обратно пропорционална на оставащото търпение на управляваните. Гърция е засегната от общата светона криза, а не от перманентна криза като нашата, която е типична за държави, в които властват бившите компартии и техните доносници. Но гърците отреагират остро, защото са едни от най-бедните държави в ЕС (като изключим посткомунистическите) - последица от това, че държавата им след ВСВ е била управлявана от диктатура (другите по-назад също са имали диктатури - Италия, Испания и Португалия). Тъй че е нормално гърците да отреагират по-болезнено на настъплението на олигарсите. Убийството на момчето е искрата, която подпали Гърция. Интересно е, кое ли ще докара и България до сходно положение? Иначе родните олигарси вече май са доста притеснени щом преждевременно затвориха парламента и викнаха жандармите.

Ами щеше да е едно голямо фиаско за Австро-Унгария. През ПСВ на страната на Центр. сили са България и Турция. Тъй че при един поход е под въпрос колко държави може да се почувстват засегнати и да се окажат във война с Дунавската империя - Сърбия, Черна гора, България, Гърция, Турция. Македония няма как да я получим, ако офанзивата е към Солун. По-друго е ако е била към Драч - тогава вече са имали по-голям шанс за наша помощ. Но няма как да ни дадат Македония, защото иначе владенията им Солунско просто щяха да се превърнат в анклав. Германия можеше да подкрепи Австрия, но с това да се конфронтира с Англия и Франция. Тъй че Русия и с малко сили можеше да си пооправи скапалия се на изток боен дух. През ПСВ нещата са други - България се е конфронтирала със съседите си, Турция - също. Тъй че половината от Балканите стават за Антантата, но пък другата половина (при това по-силната) отиват за Центр. сили. Русия застава зад Антантата, но заради събитията на изток, бойният дух е смазан. Големият проблем се оказва САЩ, който тоталнопроменя баланса на силите. Мъничко и това, че Италия минава към Антантата, но по правило на война на италиянците не може да се разчита. Русия ве е била решаващия фактор - както се вижда и без нея Антантата печели. След смъртта на Александър ІІ външната и вътр. политика на Русия определено не са много удачни. Ако той е поживал по-дълго можеше Русия да не изживее този голям резил, а покрай нея и останали свят да се размине с проблемите на комунизма.

Като призрак в Голямата безилика на Плиска.

Ами въпрос на конюнктура на пазара. На този етап, когато в икономиката ни просперират май само обръчи от фирми и приятелски кръгове ООД е наистина много сполучлива правна форма. Разбира се, ООД е по новата форма, но то е кабинетен продукт. СД и КД са си се появили от търг. практика. Вярно е, че след като е изобретено ООД, КД и СД бързо губят по точки. Това донйкъде се дължи и на обстоятелството, че съчетават недостатъци от ООД и ЕТ - подобно на ЕТ отговорността на физическото лице е неограничена, но подобно на ООД плащат данъци 2 пъти (казано на популярен език) и освен това физическото лице е обвързано с др. такива, които може да не са много коректни. Ами не става дума за конкретна сделка, а въобще за тип търговска дейност. Ако търговеца разчита на свой капитал общо взето е за него и за контрагентите е без значение кой тип е избран - иначе казано с начините пари купува стока, продава я с печалба плаща данъците и си прибира останалото. Ако обаче работи на консигнация, доставчиците може да изискват по-голяма лична обвързаност, за да ограничат риска. Тъй че докато не почне да си купува стоката, може да му се наложи да е неограничено отговорен - иначе няма стока. Ако пък извършва рискови сделки е по-добре ООД - друг е въпросът доколко потенциалните партньори ще се навият да работят с този търговец. Вярно е, че у нас много не се мисли и не е случайно, че фалитите са и обичайно явление в нашата стопанска сфера. Разбира се неограничената отговорност на съдружника не е абсолютно благо. Типичен пример са циганите-подставени лица, които точат милиони ДДС е правят дарение да речем на фондация "Бъдеще за България". В този случай големите пари отиват във фондацията, ромът за няколко дни изпуква своята част ... и неограничената му отговорност може да се реализира върху къщата му направена от картон върху държавна или общинска земя. Много зависи ог фискалната политика. Необходимоста от капитал от 5 000 лв или 50 000лв за рагистрация си е нищо, в сравнение с това, че може да трябва да се плащат 2 пъти данъци. В примера със 100-200лв. печалба загубата в данъци не е голяма. Но ако се вадят не 100лв, а 100 000 годишно? Веднъж трябва да се платят 10 000 като данък и още веднъж 9 000лв. Иначе казано само в рамките на една данъчна година загубите от данъци са 9 000лева, а тъй проблемния начален капитал е почти наполовина. Разбира се в случая също трябва да се подхожда внимателно и гъвкаво. Нашата държава гледа да дере кожи и се опитва да съмкне колкото може повече. Да речем при тези сметки трябва да се следи и как стои въпроса с осигуровките - да не се получи спестените 9 000 да идат за осигуровки, че и още да трябват. Тъй че тази, които смятат да спестят нещичко, не е зле да си имат и добър счетоводител.

Славейков разказва нещо подобно, като казва, че е научил това в Костенец като преразказ на кондиката на тамошния манастир "Св. Богородица" (разбира се манастира вече е бил разрушен по времето на събитията описвани от поп Методий Драгинов, а е имало само руини от него). Друг е въпросът дали разказвачът не е чел просто Зографската или Спиридоновата истории. Тъй или иначе засега това си остава една от трите интересни кондики, които ми се губят.

Тези думи, ако ги види някой от автохонното братство направо ще те линчуват: Макар че пък, от друга страна може и да им допадне, че тактично е пропуснато, че българи и траки са посочени разделно:

Ами то спокойно може да направим забележка, че Наполеон и Хитлер не са имали такива армии, а това дето се пише са просто преувеличения. Принципът на формиране на арабската армия е същият, като на армиите по време на ПСВ и ВСВ, т.е. наборен, а не наемен. Дори като се има пред вид екипировката на арабите на Лъв Триполит които превземат Солун, то логиката е по-скоро да се очаква арабите да имат по-голяма армия. Всъщност, то "екипировка" звучи гордо, "оскъдно облекло" е някак доста по-точно. А при Наполеоновите войни войниците са били с мундирчета, панталонки, шапчици, перуки, пудра и т.н. Да не говорим за пушки и топове. Как се екипира такава армия и как една, дето има само меч и парцал на слабините? Да не говорим, че по-това време халифата трайно се е установил на една доста голяма територия. За размера на загубите косвен белег са и последващите действия. А след провала на обсадата арабите не успяват да оргатизират друга толкова мащабна кампания срещу арабите. За сравнение напр. Константин Копроним - макар да губи доста войници, той все пак успява да организира чести походи срещу България. Отделен е въпросът, че никой не твърди, че всичките 500 000 са умрели от прободна рана. Друг белег за размера на армията е необходимостта от провизии - България е въвлечена във войната именно защото припасите не стигали и се наложило арабите да извършат грабителски набег на територията й.

Ами армията на Византия е динамична величина като численост във времето, тъй като зависи от ред обстоятелства. През ранното средновековие Византия има огромни територии, от които набира войска и средства за нея. Съществен фактор са варварските и арабските нашествия - Византия губи територии, но се появява стремето. Византия се нуждае от конница, която излиза по-скъпо от пехотата. Така се стига до иконоборческата криза, при която императорите се опитват конфискувайки църк. земи да създадат имения, от които да се издържат конниците. Проблем в тази сметка е, че конникът, който трябва да ходи на поход не може да наглежда имението тъй, както монасите, които са образовани и не воюват. Същата реформа правят Каролингите на запад. В краткосрочен план успяват да отблъснат арабите. В дългосрочен план обаче военните стопанства западат. Императорите от Макед. династия се опитван да спрат разоряването на свободното население, което формира армията, но напразно. След Макед. династия Византия се свива и като територия, и като армия. С падането на Константинопол процесът на феодализация на Византия се засилва. Вече водещи са професионалните армии, често съставени от чужди наемници. В края на империята, тя е малко повече от град, макар и най-големият. Затова в ранното средновековие армията на Византия наброява няколкостотин хиляди, после спада на десетки хиляди, а накрая е под 10 000. При превземането на градът, вече се е разчитало основно на външна воен. помощ. Разбира се числеността е зависела и от предназначението на воен. кампания - понякога империята се напрягала на максимум, а друг път просто е пращала малък контингент да се набърка в работите на друга държава.

Ами не е съвсем така. Капиталът на ООД не предлага никаква сигурност на кредитора - става дума за вписания капитал. Тъй че на практика кредитора разчита на имуществото на дружеството - напр. ако има собствена сграда, той може да разчита, че при необходимост може да насочи принудително изпълнение към нея. ЕТ е по-неизгодната възможност за търговеца, но пък по-изгодната за кредиторите. Струва ми се въпрос на време, съчетаването на нуждата от кредит и предпочитанията на кредиторите да имат за длъжник не една фиктивна структура, а един реален човек да възродят интереса към ЕТ, КД и КДА. ООД бяха хит, защото много хора си мислеха, че вписания капитал са пари в банка, които си седят там от откриването до закриването на дружеството в непроменено състояние. Но в действителност веднага след регистрацията на фирмата този капитал може да бъде похарчен. Тъй че на практика няма значение дали вписания капитал ще е 100лв или 100 000 лв, след като и в двата случая дни след регистрацията наличността може да е 0. По-удачно е да се махне минимума изобщо. Тъй или иначе съдружниците ще трябва да се договорят кой с какво участва за да се разпределят дяловете и управлението. Друг + на ЕТ усетен още в зората на свободната търговия у нас е въпросът за данъците. ЕТ е физ. лице вписано като търговец. Сиреч върху печалбата си той плаща данък. Търг. дружества плащат корпоративен данък. Това, което получават членовете на тяхната управа, както и дивидентите си се облагат отново като доход на хората, които са ги получили. Като пример: ЕТ е с печалба 100лв. Върху нея се слага данък 10 % - той внася 10лв и 90 остават за него. Съдружника в ООД получава пари след като печалбата се обложи с корпоративен данък, а след това дохода му се облага с десятък. В нашия пример, ако имаме 2 съдружника и ООД е с печалба 200лв, то макар и на всеки да се пада по 100, накрая остава по-малко. Първо 200лв. се облагат с 10% корпоративен данък и остават 180лв. Те вече се делят на 2 и всеки получава 90лв - до тук все едно са 2 ЕТ. Но тези 90лв. се облагат с данък за физическо лице, който също е 10%, което ще рече, че накрая му остават 81лв. Разбира се данъчната уредба е динамична, но при определени обстоятелства може ЕТ да плаща по-малки данъци. При това положение ако фирмата не участва в рискови операции, може ЕТ да е по-удачната форма - особено за дребния бизнес.

Ами за времето между Атила и Кубрат най-много сведения има за българите в района на Срем. При виз. завоевание по време на Македонската династия там византийците последно налагат властта си. Иначе за военните действия с Теодорих - е, щеше да е хубаво да имаше повечко данни. Но все пак и на толкова трябва да сме доволни. Все пак дори за крал Артур нямаме кой знае колко много данни.

Ами аз лично никак не одобрявам уредбата на капиталовите търг. дружества. При акционерните обявения капитал има значение, защото на база на него се определя броя на акциите и техния номинал. Но регистрирания капитал е важен преди всичко за вътр. отношения между съдружниците и акционерите. В зората на демокрацията и паз. икономика банките имаха глупостта да отпускат кредит като гледаха рег. капитал. Пък дали го има - никой не проверяваше и кредитите станаха лоши. Тъй че и 100лв. капитал за мен си е излишен формализъм и пълна дивотия.

Ами по правило вмъкванията в текста често съдържат анахронизми, които ги издават. Що се отнася до Христос, то имаме доста изобилна литература. Оспорването на съществуването му може да се радва на същия успех, като да се оспори същестуването на Римската империя, хетите, аварите . сиреч не само дребни събития или някой по-известна личност, ами съвсем на едро. Та какво разполагаме за съществуването на Христос. 1. Преки сведения: 1.1. От първа ръка: Евангелията и апостолските писания - става дума за 4 евангелия, апостола, апостолските послания и апокалипсиса (откровението) на Йоан Богослов; 2.2. Вторични - тук вече идва Йосиф Флавий. Той като родом от Юдея говори по-обстойно. Тацит също пише за християните: 2.3. Късни - в случая говоря за 3-4 век, за по-натам да речем ясно, християнството вече е било офиц. религия. Тук са много 2.4. Църковното предание - неканоничните евангелия, послания и откровения. Няма да споменавам реликвите, за да избегна ред спорове. Но евангелските събития са развиват при обстоятелства, които също може да се проверят. Иначе казано - да спомена малко и за косвените сведения. Географските данни в библейските събития са верни - посочените селища, реки, езера ... Посочените ист. личности са не само верни, но и наистина живеят по това време (вече споменах за анахронизмите - при измисляне съвсем спокойно може първия рим. крал Ромул да стане съвременник на цар Ирод Стари). Разпъването на кръст е нещо типично за времето на събитията. Нече стана дума, че има намерени и монети на Пилат. Наред с това самото християнство започва да създава своята мат. култура - като напр. катакомбите в Рим. В интерес на истината в случая дори ми е трудно кое да подхвана, защото има толкова много данни. Тъй че не знам дали няма да е добре да ограничим дискусията само до книгите, а за останалото да се пуснат отделни теми. Иначе просто ще се загубим в огромната информация.

Забавно някак! Значи дума „девташлари” е непонятна, макар че местното населие ги е наричало така. А вместо това е можело да се употреби хубавата бълг. дума „менхири” ... напълно непонятна за 90% от населението на България. Струва ми се, че и това е доста показателно за статията. Иначе хубави сканове. Ами да наминава по-често през форума - тук си имаме тема за прабълг. жертвеници, при това богато илюстрирана. А снимката на жертвеника от Бург. музей си е дори цветна.

Не е посочена точната година на брака между Иван Александър и Сара, станал е между 1345-1355г. Но в харема е отишла именно Кера Тамара родена от Сара. Лаоник Халкондил (превод на saur): Втората дъщеря - Кераца, за която става дума е от първия брак. Съпругът й и синът й обаче не детронирали Йоан Кантакузин, а с Кантакузин се изредили да детронират Йоан V Палеолог - разбира се в различно време - първо Кантакузин като регент, после Андроник ІV и накрая Йоан VІІ.

Ще е по-лесно ако разкажеш твоята история. Иначе ще има да налучкваме цяла година. На султан Мурад І е дадена за съпруг Кера-Тамара, сестра на цар Иван Шишман и дъщеря на цар Иван Александър от Сара. На султан Баязид е дадена деспина Оливера - дъщеря на св. княз Лазар Хреблянович и бълдъза на цар Иван Шишман. На Мурад ІІ е била дадена Мария - дъщеря на деспот Георги Бранкович. Тя е тази, с чието съдействие мощите на св. Иван Рилски били пренесени от Търново в Рилския манастир. Най-вероятно именно него Грегорович в бележките към Хриниката на Мокса нарича бълг. цар. Грегорович най-вероятно бърка, но от друга страна има едно сведение, че султана се е считал за наследник на Сърбия по линия на Оливера и е предложил София на деспот Георги, като е казал, че тя била негово наследство.

Ами петиции се правят да речем тука, но не знам от Британика доколко ще оценят това. Предполагам, че свързват гроба с мястото на смъртта, като или бъркат Преспа и Прилеп заради сходните имена, или считат, че правят корекция на мястото на смъртта по местонахождението на гроба. Има и по-лоши неща. За легендарния крал на Логрис - Артур са писали, че е крал на Британия. Галахад са го изкарали редови рицар, син на някакъв си Ланселот и Елейн, дъщеря на някой си Пелас. Но това си е нищо в сравнение с краля на Бенуик , чието май единствено достойнство според Британика е, че е бил любовник на кралицата. След всичко това не ви ли се струва, че трабва да потърсим съдействието на Ицо Стоичков за по-доброто оформление на текста на петицията?

Имаме тема за ставащото в Гърция - въобще за протестите. По-интересно е обяснението, което даде полицията. Имали недостиг на хора, затова нямало кой да патрулира и да защитава бълг. гражданите. Ами как ще има, като полицията се занимава с това, дето не й е работа - да подслушва депутати и да се бори с торентите.

Ами пратих протестно писмо на посочения мейл correctionsdesk@eb.com с относно: Samuel -- Britannica Online Encyclopedia, ама дали ще има резултат, вече е втори въпрос. Samueltsar of Macedonia died Oct. 6, 1014, Prilep, Macedonia In Х-Х І century no the state from a name Macedonia. Samuel was tsar on Bulgaria. When Samuel has died, Prilep was in Bulgaria, and nowadays is in Macedonia. Correctly: Samuel tsar of Bulgaria died Oct. 6, 1014, Prilep (today an territory Republic of Macedonia)

Абортите и контрацептивите нямат отношение към залеза на дадена цивилизация - определени общности са съществували векове в условията на ограничаване на раждаемостта без от това да спадне достигнатото тухническо и културно ниво. Но мисля, че това ще е добре да го разгледаме по-натам в отделна тема. За климатичните проблеми на Римската империя - теорията изглежда интересна, но май и от космоса се вижда нейната несъстоятелност. Ако причината за залеза на Западната Рим. империя са климатични промени, то защо оцелява Източната част. Нещо повече - през VІв. тя контролира и Апенинския п-в, макар че полит. център на региона е изместен от Рим в Равена. Освен това се пропуска, че върху руините на Западната империя се развиват проспериращи и жизнеспособни цивилизации. Източната империя просто е заместена от Османската империя. Ако са климатични промени, то те е трябвало да засегнат региона за известно време и той да е ако не точно пустуш, но слабо населено място. Нещо повече, сведенията за бълг. и ср. земи от ХІV-ХVвек ги описват в доста цветущо стопанско състояние. Има културен и технологичен срив, но земите не са лишени от население и то не гладува. Кризата иде от промени в соц. структура. Рим в епохата на кралете и републиката е с наборна армия. В епохата на Домината обаче армията вече е основно наемна. Няколко легиона пазет границите, а останалото население няма никаква подготовка за война. Тъй че просто било достатъчно варварите да пробият на границата - останалата територия била практически незащитима. Същата работа и с Византия. Първоначално оцелява, тъй като има флот, с който може да маневрира през проливите. Варварите имат отлична конница, но не и отличен флот. После идат арабите с техния противопоставим на Византия флот. Но империята се мобилизира и показва своята технологична мощ - императорите-иконоборци отнемат земите на църквата за да създадат голяма и силна конница, а научния потенциал вкарва в действие огненосните кораби. Когато обаче идат турците армията на Византия вече е наемна (често съставена от големи чужди контингенти) - няма вече наборници, а малки наемни дружини, които просто са пометени от османската сбирщина (зле въоръжени, но многобройни и калени в битки). Отново криза в социалната структура - както варварите и турците живеещи като номади, тъй и циганските табори се плодят в мизерия. А българите гледат да подсигурят за децата дом и бъдеще, както някога римляните гледали да направят мраморни бани. И щом дойде криза едните си се множат в мизерия, а другите просто намалят. В този случай обаче просто имаме намаляне на един етнос за сметка на друг

Става дума за политически бракове, където се гледа държавния интерес и любовта между бъдещите съпрузи е без значение. Е, ако булката излезе и хубавица - това си е бонус. Но често полит. пракове са изисквали и големи жертви откъм гледка и чувства.