Galahad

За похода на Дарий І през Тракия си има отделна тема във форума за Антична история на България. А, да. Благодаря за напомката. Все ме човърщаше, че нещо съм пропуснал. Ама не ми се съчинява, тъй че слагам едно цитатче от Д. Димитров "Прабългарите по изт. черноморие" стр. 138-139, но разпознаването го направих през пръсти: Непосредствено до описаните кули, в подножието на укреплението цитадела, е разкопана неголяма, изключително интересна постройка, изградена по-късно от отбранителната система. Тя представлява еднокамерно помещение с правоъгълна форма, дълго 7,00 о широко 6,20 м. Стените му, изградени от много добре одялано и изгладени блокове, са дебели 0,75 1,00 м. В центъра па помещението, на равно разстояние от стените, е оформена почти квадратна площадка с размери 2,50 х 2,40 м, обрамчена с двоен ред дялана блокове, поставена на ребро. Вътрешността от трамбована глина носи слаби следа от огън. На изток от постройката личат останки от площадка, застлана с каменно плоча. Сградата е ориентирана по посока на летния изгрев на слънцето12. Планът й, както а липсата на следи от обитаване, правят напълно приемливо предположението на разкопвачите, че тя е имала култово предназначение и може да се съпостави със зороастрийскате храмове, в която централно място е заемал постоянен или преносим жертвеник с горял огън. Откриването на подобна сграда в крепостта, издигната след нейното построяване, по тяхно мнение е свидетелство за преселването в нея на поклонници на зорсастрозма, избягали от съседните райони след унищожаването на главните ом центрове от арабите13. Влиянието на зороастрийските храмове на огъня както в плана, така в устройството на култовата постройка в Хумаранското градище е безспорно. Но за възникването на подобен храм в градище, населението на което е било предимно тюркоезично, по-вероятно е друго обяснение. Описаните езическа представи на населението в гр. Варачан, столица на Царството на хуните, дават ясна представа за религиозния синкретизъм, пра който тясно са се смеси ла елемента на тюрко главно божество Тангри-Тангрихан с тези на почитания в ираноезичното население бог на слънцето Куара. Сериозни са основанията да се предположи, че поклонниците на Тангрпхан са заели плана на култовата сграда и някои елементи на култа към огъня от почитателите на привържениците на зороастразма. В подкрепа на предположението могат да се приведат редица находка от религиозните и политически центрове на Дунавска България. В първата й столица—Плиска, в резиденцията на българските владетели, се намира подобна по план сграда — два вписани един в друг квадрата, изградена от дялани квадри45. Втора подобна сграда със значително по-големи размери, ориентирана по изгрева на слънцето, е открита в близост до Тронната палата в Плиска. Култовото й предназначение се потвърждава от факта, че при християнизацията тя е била превърната в християнска църква (така наречената Дворцова църква). Подобни постройки са открита и в Преслав47. Изглежда,аналогично по план е било и езическото светилище в прабългарския култов център Мадара, намиращо се в м. Даул таш48, Няма никакво съмнение, че сградите от този тип в дунавска България, ако и да повтарят плана на зороастрийските храмове, са имали друго предназначение служели са на култа към тюркските божества на прабългарите, пай-вероятно на ТеагриТангра. Както беше посочено, поводът за започването на проучванията на територията на Хумаринското градище беше откриването на значителен брой рунически знаци, буква и дума върху каменна блокове от неговите строежи49. Извършените проучоаная от Алексеева, Гадло и Биджаев показаха,че издраскването на такава знаци е било разпространен обичай. Открита са в особено голямо количество около кулата в подножието на хълма-цитадела, близо до езическото светилище.

Не бих го определил така, но да речем с огромен доноснически апарат - и както се вижда голяма част от този апарат и до днес държат ред ключови позиции във всички власти и партии. Сега остава да твърдиш, че в ДПС няма кадри на КДС. Или може би това са доносници, които ненадейно и колективно внезапно били осенени от протурски национализъм? А ти пропускаш, че аз почвам от 1982г. През 1989г. вече няма нищо интересно - Живков 1г. преди това вече е предлагал оставката си, офиц. е представил Блага Димитрова и Жабчо на Митеран като избраната от него българска опозиция, който е ходил на екскурзия - ходил, който се е върнал - върнал. Париците са изнесени зад граница, а кадрите на ДС зад граница вече са направили там "фирми". Тъй че не виждам защо гледаш към 1989г. През тази година и следващите до сега станалото се е просто последица от събитията преди тази година. През 1989г. единственото по-интересно е встъпването на агент Гоце в ДС. Останалото беше просто шоу. На драго сърце, стига да ми посочиш толкова евреи по ключове постове в днешна България, колкото са доносниците. Елемента масовост определено има някакво значение.

Разбира се за нас оптималното положение е било да запазим неутралитет. Испания и нейният каудило (вожд) Франко макар да симпатизират на Германия запазват неутралитет през ВСВ и си спестяват доста проблеми. Въпросът е, че Хитлер е бил лош стратег и не е можел да мисли за 2 минути напред. Ако е успял да издейства неутралитет за България, като тя получи Македония и Беломорска Тракия, а после окупира Югославия и Албания шансовете на противниците му да го ударят са през Албанските планини. През ПСВ наистина България отвлича част от силите на Антантата, но тогава Турция е съюзник на Центр. сили, а през ВСВ съчувства на антигерм. коалиция и края на войната дори "почетно" се включва в тяхна полза. То ако България държи Беломорието, то тя отделя Гърция от Турция, които са потенциални съюзници. За Англия и САЩ шанса е десент по море, при който може да освободят Гърция от германците и да получат просто един анклав без голяма полза. Заради неутралитета на България е нямало да може да минат през нея, а през Алб. планини трябвало да блокират там големи свои сили срещу малки германски. При това положение е можело да се съсредоточат върху Италия, Изт. и Зап. фронт, а на Балканите не само съюзниците им няма да може ефективно да се включат, но и при десант само ще блокират до края на войната свои части.

Опасявам се, че е нелечимо. Това, което се нарича лекуване е всъщност даване на успокоителни. За съжаление днешните условия на живот в България пък са идеалните за появата на тази болест. Бях чел една статия, че при шизофренията мозъкът страдал от финни отрови, произвеждани от организма на човек. Доколко е вярно обаче, не знам. Иначе протичането и развитието на болестта е различно. В по-ранна фаза може заболяването да е почти незабележимо. С развитието на болестта обаче може да станат опасни както за себе си, така и за околните. Важно е обаче както често се казва на шега редовно да си пият хапчетата. При склонност към самоубийство рисков е момента когато изтича времето на действие на едното и трябва да се вземе следващото. Решетките на прозореца няма да помогнат - в такъв момент стават доста изобретателни, може да речем да скочат от покрива.

За атентата в Пловдив знаеха много хора, независимо от това, което се пуска в ДАНС-анекдотите. Просто попитай хората, които са били достатъчно големи тогава и ще видиш, че не са били чак толкова неосведомени, колкото си мислиш. Предполагам, че по това време ако си бил роден, си бил доста малък. Както казах, КДС не само събираше слухове, но и пускаше слухове. Да, нямаше бурно отразяване на атентатите по медиите, но да речем Пловдивската гара имаше видими следи - поопушване, дълъг ремонт. Говорим за време, в което влаковете бяха пълни с хора и дори коридора на валка е тъй натъпкан, че опитващите да отворят вратата за да се качат просто не успяват. Нещо като ситуацията при Баташкото клане, ама във влак и без колещи турци, а с неуспяващи да се качат във влака пътници. Освен това по време на пътуване във влак няколко пъти минаха милиционели да питат има ли чужд багаж в купето. А това означаваше много във време, когато на първа страница на вестниците не излизаше"Кака Лашика забременя от извънземни" или "Азис се ожени". Тогава при един слух, че ще изчезне олиото пред магазините се извиваха километрични опашки и хората чакаха с часове за 1-2 бутилки олио. Мислиш ли, че може да остане голяма тайна, след като зачестиха виканията в запас, по училищата и предприятията ходеха лектори, работници, служители, ученици и студенти ходеха по бригади да събират реколтата, а по телевизията постоянно даваха как турците крадяли найлона за покриване на парниците? Макар че май е излишно да ти говоря за миналото, щом ти си далеч и от настоящето - да говориш как е информирана обществеността при положение, че сега обявиха 120 медийни дейци за доносници. А фактите и днес лесно може да се видят - комунистите са на власт там, където успяха да предизвикат етн. конфликт - България, Румъния, Сърбия, Русия, Грузия .... В Полша, Унгария, Чехословакия и ГДР, където нямаше етн. конфликти управляващите компартии са само един лош спомен. Като свържем хвалбата за езиците с правилото, че всеки съди за другите по себе си, май се отнася до теб. Аз поне не съм срещал нито един, дето да е бил достатъчно голям по онова време и да не е знаел за атентата на Пловдивската гара. Може да не е било известно всичко, което съм написал, но никога не е имало пълно неведение.

Ами фактите са, че половин час след атентата в Пловдив гръмва втора бомба. Тъй че не става дума за отмъщение на катаджии. Пратени са писма от името на групата "НИЕ", а двамата ръководители на групата са сътрудници на ОУ на МВР. Аз не съм говорил за гонене - идеята е да се създаде етническо напрежение за да може компартията за запази властта си. Същото се направи и в Югославия и в Румъния - днес едни от най-изостаналите страни в Европа. А Югославия от соцстраните беше най-близо до запада. А за туй кой какви езици знаел Лека й пръст на циганката дето те хвалеше, без нея трудно се справяш с тази задача.

За съжаление хранилищата на музеите са едни от най-недостъпните крепости. Лошото е, че нашите музеи дори не си правят труда да правят да речем поне на 1 витрина периодично завъртане и на онова, дето е в хранилището. Вярно, че доста от това, дето е в хранилището не е интересно за широката публика, ама как очакват хората да ходят в музея щом с години изложеното е все едно и също.

Пътеписите далеч не са единственият източник. Много по-полезни са да речем данъчните регистри. Там християни и мюсюлмани са описвани отделно. И се вижда как с времето броя на християните в едно селище намаля, а се увеличава броят на тези, които са мюсюлмани. Друг интересен източник на сведения са фетвите - това са запитвания от къдии до шейх-юл-исляма по разни правни въпроси, формулирани така, че да може да им се отговори с кратък еднозначен отговор. Напр. : "Какво да се стори с този, който е приел исляма, а после се върне към християнството" и отговор "Да се убие". Май трябва да пусна темичка поне за типово изброяване на изворите.

Май някой не е прочел добре началната статия. Става дума за поредица от атентати, като са пращани писма подписани от групата "НИЕ". В началото нещата звучат някак достоверно - палеж на гора. Но после се случва онова, което може да се види и в една тема при сравнително дълго писане - проявява се нивото на познание. Иначе казано, ако пише някой с по-задълбочени познания дори да се опитва да обясни нещата простичко при по-дълъг текст започва да изтърва термини. Та и в случая - при бомбените атентати и при опита да се дерейлира влака се вижда една по-специализирана намеса. Да, бомба с часовников механизъм е удобство, но и излишно затруднение за един лаик. Но за спецслужбите е нещо просто и някак не могат да схванат, че са използвали нещо, което не е тъй достъпно за простосмъртните. Ето и един прост пример за разликата. Един майстор-дърводелец нещо не бил разположен добре към народната власт и решава чрез атентати да покаже, че и у нас има недоволство. Е, решава да среже въжето на лифта в Боровец. Набавя машинка чак от чужбина, пробва се, но не много успешно. Същественото обаче в начина на мислене - макар да се набавя машина от чужбина, се търси по-лесно и просто решение. Иначе и взривяването на един от стълбовете на лифта щеше да свърши работа. Сменят им традиционните имена ли? Ами в действителност имената не са чак толкова традиционни. В смисъл като отделно име са си такива, но Ататюрк прави реформа на именната система, тъй че дори в Турция имената през 80-те години вече не са онова, което е било преди Освобождението ни. Отделен е въпросът, че "турците" всъщност са потурчените. Иначе казано тези, дето не са се опъвали много на властта. И днес те са един послушен и дисциплиниран електорат, който на избори отива да гласува. Днес са си пак със старите имена, но продължават да заминават - де за Турция, де за запад. И това не е всичко - някои си ползват бълг. имена. Просто на запад като българи се котират по-дъбре, отколкото като турци. Не, не тези дето останаха в България, а тези с двойно гражданство. В Турция са са с турски паспорт и име, а в България и назапад са не само с бълг. паспорт, но и бълг. име. И пита се защо и българи и турци днес продължават да напускат България. То започна с Голямата екскурзия и се превърна във Велико преселение. Но началото е там - етническата карта, която позволи да се прехвърли зад граница паричен ресурс, който и до сега гарантира властта на тайните служби в България и мизерията на българите. На избори никоя партия не може да иде, ако не внесе депозит. Тъй че който дава парите, той и продължава да управлява. А не е имало партия дето да се е добрала до властта без във висшия й ешалон да има доносници - агент Сава (ДПС), агент Бончо (СДС, Атака), Жорж Ганчев (БББ), агент Гоце (БСП). Това е истинската цел, цена и резултат на Възр. процес. Е, сега кой ги гони, че продължават да напускат? А българите кой ги гони, че и те напускат България? А тези дето не участваха в Голямата екскурзия - тях защо милицията не може да ги изгони? Защото имаше и такива! Еклектично твърдение. Турция е имала подкрепана на межд. общност да ни нападне, но не ни е нападнала пак заради межд. общност. Туй нещо "межд. общност" е май много разтегливо понятие? По всичко личи, че Турция е имала подкрепата на тази межд. общност, която е членувала в НАТО, но не е имала подкрепата на тази от Варш. договор. Иначе се видя ролята на "межд. общност" в Сърбия - тази общност на практика изсели сърбите от Косово уж пазейки албанците.

Това предполагам е от анекдотите от края на соцепоха - КДС не само събираше слухове, но и пускаше такива. Май трябва де се пусне тема с тези безумия, та да се посмеем. 5 лева може и да са имали по-голяма покупателна стойност, но едва ли са достатъчни да мотивират червените бабички и до ден днешен да гласуват за БКП. Ей на, нали и Масларова им даде по 1 лев - почнаха да й иг връщат с запис за да се подиграят с нея. Да туй е с левчетата на калпак. В крайна сметка преди или след това. Иначе е напълно възможно да се изработи нещо, което да направи "бум" и дори да убие някой наоколо. В случая става дума за доста по-сложен и мощен механизъм, а не за ала-пиратки, от които мине се не мине някой млад бомбоконструктор оставаше без ръце. Точно това говоря и нас - че "атентатите" са дело на собствените ни тайни служби, за да може етническата карта да отвлече вниманието от източването на държ. хазна. Впрочем и екскурзията не е някакъв изблик на патриотизъм - просто отвориха тур. граница и турците от България можеха да правят това, за което източно-германците можеха само да си мечтаят. Само дето Турция не се оказа същото като ФРГ... и доста решиха, че е по-добре да се върнат.

Ами ние няколко пъти сме го обсъждали ,но нека още веднъж да направим преглед. Значи много зависи от това какво разбираме под "завладяване" и "освобождаване". Да речем през 1878г. се появява едно васално на султана княжество, което с Берлинския договор е разделено, тъй че една част си истава васално княжество, другото си остава каквото си е било и се появява една Източна Румелия, която си е по-скоро автономна област в пределите на Осв. империя. После имаме Съединение, при което Княжеството и Румелия се превръщат в реална уния (благодарение на Русия се разминава да са лична уния) - т.е. запазват стария си статут, но едно лице е княз на едното и губернатор на другото. После имаме 1908г. - независимост. Та ето и че кога България се е освободила не може да се сведе до една единствена дата. Но да се върнем на завладяването. До 1386г., когато са завзети Пловдив и София пада южна България. През 1388г. турците се вклиняват между Търн. царство и Вид. деспотство. През 1390/1г. Мирчо се опитва да ги изтласка и достига до Карнобат, но последва поредица от тур. походи, като през 1393г. турците превземат Търново. Бойните действия се пренасят на север от Дунав, а Шишман в Никопол. През 1395г. Шишман е посечен около 18 дни след битката при Ровине, а през 1396г. Страцимир е отведен в плен в Бурса. Какво обаче става с Александър и Константин - синовете на бълт. царе не е ясно. И докато все пак за Александър намираме нещиччко - че е управител на Самсун, за Константин не се знае нищо. Битката при Анкара през 1402г. за малко да обърне хода на историята - Баязид е пленен, Тимур разорява държавата му, а прогоненине от османците владетели се връщат в земите си. Не е казано за българите, но ако Константин не си е бил във Видин, то тогава най-вероятно се е върнал. Следващото споменаване на синовете не бълг. царе е във връзка с някой си Каралюк, който направил в историята онова, което в легендите е щяло да се припише на крал Марко - освободил пленени от турците християни, предимно унгарци. Текста на Костенечки не е много ясен, но най-вероятно този Каралюк е бил управител на някаква бълг. област, заради което претендента Сюлейман организирал поход срещу българите преминавайки през ср. земи. Тези събития се отнасят към 1408г. В този период е и писмото на Сигизмунд, където Константин е наричан император на България - впечатляващо, защото Сигизмунд е императора на СРИ, което означава, че Константин е получил признание от равните, т.е. имал е международно признание на титлата си. През 1413г. последва т.нар. Второ разорение на България. Муса Кеседжия предприема поход на север от Бълкана и завзема бълг. крепости там. Но малко след това е убит от брат си. За Мехмед Крисчи знаем, че обещал мир на всички и сред народите са изброени и българите, редом с други, за които се знае, че са запазили някаква самостоятелност. Следващото което се знае, е че Константин живеел в Буда(дн. Будапеща) и починал в Белград (дн. столица на Сърбия). После е похода на Владислав, като за част от крепостите се казва, че в тях живеели християни, които се прадали на кръстоносците. После във Вид санджак се споменават т.нар. спахии-християни, а и имаме един княз Фружин в Пиротско със синовете си. После имаме споменаване на един воевода Радич дето бил пленен от турците в София и един бан Михаил Шищман дето бил посечен преди похода на турците срещу Албания. Така завършва 15век. После - нямаме в регистрите такъв голям брой християни-спахии, което ще рече, че всичко е приключило. Имало е доста заможни българи, някои дори са се представяли като пономци на някогешните царе, но вече са си били редово население, в най-добрия случай част от низови властови структури на осм. власт.

Зографската история макар и не толкова популярна е доста интересен паметник. Трудно е да се каже кога се е появила, но е включена в един ръкописен сборник намиращ се в Зографския манастир който е бил съставен между 1750г. и декември 1785г. За първата дата може да съдим от включването в списъка на бълг. светци на св. Ангел Битолски, който умрял мъченически през 1750г. За втората пък от бележката на преписвача монах Яков. Проблемът е, че сборникът не е с оригитални творби на Яков, а в него е включен сбор от различни съчинения. Допълнително усложнение е, дали списъкът със светците не е компилация добавена от Яков. Интересното е, че структурно Зографската история прилича на Паисиевата - има историческо изложение, което свършва с падането на България под турско робство и има списък на бълг. светци. За сравнение другите 2 истирии от 18век - тази на Спиридон и на Блазиус Клайнер включват и събития от периода на Осм. робство. И тъй като и Зографската история и ръкописът на Паисиевата намираме в един и същи манастир съвсем естествено възниква въпросът каква е връзката между двете истории. Като се започне от там дали при написването на едната история не е използвана другата, мине се през това двамата автори да са се познавали и се стигне до това дали не са един и същ човек. Появата на историите на Клайнер и Паисий е наистина интересно съвпадение, но паралелното и независимо появяване на 2 истории в един манастир в рамките на 20г. е вече нещо, над което да се замислим, още повече, че броят на историите не е чак толкова голям. Бъркотията става пълна и покрай това, че след анексирането на охридската архиепископия Арсений се оттегля именно в Зографския манастир ... но и в двете истории не се споменава почти нищо за съдбата на тази институция след падането на България. Иначе казано дали и двете истории не са съставени преди анексирането на Охр. архиепископия и в манастири, различни от Зографския, а по-късно да са отнесени там, тъй като там бълг. присъствие е било по силно и както архиепископът, тъй и съчиненията са били по-добре приети.

Някои май не погледнаха линковете, които е дал nik1. Плиска - цитаделата и Тронната зала върху основите на Големия дворец Скица на основите на храмове в Плиска, Преслав и Мадара Жертвеник от Плиска Огънят има роля в много религии, но въпросът е дали при прабългарите е имал такава водеща роля като в Персия. Иначе огън е имало и в тракийския култ, и в храма на Веста в Рим, при друвногръцките хекатомби. Въпросът е, че нашите жептвеници са си вписани четириъгълничи, но има камера, а камера има дори и в храма в Плиска. Каква е била функцията може само да се предполага, но в храмовете на огъня не се виждат нито такива жертвеници, нито камера.

Звучи доста автохонно, което ще рече, че се ползват не само съмнителни зведения, но и самите сведения се интерпретират доста безобразно. Разбира се в съчинението на Джефри Монмут не трябва да се съмняваме ни най-малко, защото той е писал за крал Артур Тъй че може спокойно за отхвърлим всички твърдения на злите езици, че той не само не е син на крал Артур, ами че дори си е измислил този персонаж. Ще рече, че трябва да приемем с чиста и неподправена автохонна вяра не само хунското присъствие, но също така и присъствието на великани на Албион, връзката на острова с Троя и всички вълшебства на Мерлин. Ама за останалото. Прокопий Кесарийски да речем наистина говори за кутригури, ама това са си българите. Проблемът е, че автохонците отричат прабългарите, а от там и че тези поход е тяхно дело. В интерес на истината проблемите при похода в района на Тракийския Херсонес са свързани не на последно место и с факта, че прабългарите нямат нито флот, нито мореплавателни умения. Иначе славният вожд Атила си е доста популярен и попадането на името му в някоя сага си е съвсем нормално. На форума има тема, че е възможно и династията Дуло да се извежда от него под името Авитохол - все пак като е правен Именника България е била третата европ. империя така, както някога е било при Атила. Но използваните източници, поне за описваните периоди са базирани на легендарни сведения. То си е като да се пише историята по "Видение Исаево".

Ами неговото не е съвсем текуща кореспонденция, а пазарлък на едро - приемане на уния срещу царска титла. А това са си големи неща. Тъй че по-дребните въпроси не са били на дневен ред.

Нямаме намерени такива по-големшки чаши: Освен това базата също е на нива: "Чашата" разбира се може да не е от метал, а да речем от камък. Но тъй или иначе нашите жертвеници определено се различават от това което е в или около храмовете на огъня. А и за принасянето на животни в жертва си имаме сведения.

Но да се върнем на "чашата". Основата наистина прилича, но от "чашите" - ни следа. А също и от изображението на Ормузд Иначе "Мадарския конник" можеше да изглежда и така:

Мнението, че прабълг. храмове са зорастрийски е доста популярно, тъй че нека хвърлим един поглед по въпроса. Връзката иде от това, че двата вписани квадрата наподобяват 4храмовете на огъня". Истаствено в центр. квадрат е огънят. Особеното е, че в центъра има квадратен подиум, на който стои голям съд приличащ на чаша със столче, в който гори огън. Но при храмовете на огъня квадратната форма не е чак толкова строго следвана. По-скоро имаме наблягане на 4 колони в ъглите, на които също е можело да гори огън. Отделно, че в Персия храмовете може да са зикурати.

Ние сме добре запознати с езическите жертвеници и храмове на Елада и Рим, но като че ли сме малко запознати с прабългарските жертвеници и храмове от езическия период на І царство. Находки има, но като че ли проблемът е по-скоро с липсващата информация от средновековието за извършваните ритуали. Тъй че за съжаление в по-голямата част това, което ще може да се каже извън видяното може да се почерпи основно от откъслечни сведения и предположения най-вече на сравнителни данни. Макар да имаме вече тема за религията на прабългарите, смятам че ще е добре да обърнем повече внимание на интересната, но не толкова позната за прабълг. жертвеници и капища. Жертвеник намиращ се в музея в Силистра. Жертвеник намиращ се в музея в Силистра. Прикачени файлове: Жертвеник от Бургаския арх. музей и ханското капище в Плиска. Интересното е, че храмовете и жертвениците имат една и съща форма - квадратна. Обикновено има 2 вписани един в друг квадрата, които понякога може да са вписани в квадрат или правоътълник. Квадратите на жертвениците се пресичат от един или няколко улеи, като има и камера. Тази структура е залегнала и в запазените основи дори на Големия хански храм на Плиска. В центъра има изграден квадрат - най-вероятно върху него се извършвал самият ритуал. Около този квадрат следват два външни квадрата, също вписани един в друг, като при външния е имало притвор или долепена пристройка, като сградата добива правоъгълна форма. В този си вид тя прилича на двата жертвеника от силистренския музей, където квадратите заедно с камерата също образуват правоъгълник. Между външния и средния вписани квадрата на ханското капище в Плиска също има изградена тухлена камера. Какъв е бил точно обряда е трудно да се каже. Знае се, че бъргарите принасяли в жертви животни - кучета, овце и волове. Пак може да се предположи, че в камерата се събирала кръвта. Възможно е заради квадратния център храмът да е свързван от виз. автори с гумно - място за вършеене, макар че то по-скоро има формата на кръг (макар че обикновено има други становища за споменаваното от виз. автори гумно).

Май наистина се отклонихме от въпроса, а той беше свързан с : Хроника на поп Алигорко. Но ако има интерес към изворите за насилствената ислямизация, може да се пусне отделна тема или дори няколко теми за да бъдат разгледани отделните аспекти - напр. насилствена, респ. доброволна ислямизация. Ето нещо за еничарите - статията не се занимава пряко с кръвния данък, но има това-онова за насилственото потурчване.

При управлението на цар Иват Александър вече има феод. раздробеност на Европа, а армиите не са наборни, а феод. дружини, които по същество са си наемници. тъя че цар Иван Олександър е имал честия навик да използва чужди наемници за воен. си кампаний. Той бил един финансов факир и винаги имал достатъчно парици - я за манастири, а за да си вземе някоя армийка. Той ползва татри срещу Византия, турци срещу унгария, власи срещу Унгария (в този случай плаща с пари от Вазнития, дадени му във връзка със сключения мир, като той се съгласил савойците да предадат отнетите му от тях крепости на Византия). Тъй че татарите не са били Дядо Иван, а било срещу заплащане, било просто за плачка помагали на цар Иван Александър срещу Византия. Византия разбира се не спяла и им давала парици да я напаат, но ако забавела вноските - е, тогава войните били чести и винаги се намирало кой да се съюзи с тях за да могат дружно да отмъкнат нещо. У нас за татарско влияние, което може да наречем васалитет може да говорим с някои прекъсвания от Калиман І до Тодор Светослав. Отделен е въпросът, ако татарския хан е отстъпил на някой от царете поземлени владения - в този случай той си цар в България, а в това владение си е васал на хана (има виждане, че Тодор Светослав е получил като феод. владение Бесарабия като благодарност за убийството на Чака).

А на какво се основава изводът, че цар Иван Александър е васал на татарите? Той използва татарски наемници, но татарското влияние след Тодор Светослав по поречието на Дунава не е голямо, ако изобщо има такова. След убийството на цар Чака синът му постъпил на служба при вид. деспоти. Най-вероятно това са били татарите, които използва Михаил Шишман при похода срещу сърбите. Иван Александър ползва първо татарите, а после турците като наемници, но има късмета и в двата случая да не си изпати и да им стане васал. Що се отнася до Витлеем - може и да не е собствено име, а нещо като ник-нейм: " и ти Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще възлезе Вожд, Който ще пасе моя народ Израеля" - вж. Мат 2:6. Иначе казано прави се аналогия с малкото юдейско кнажество, от което излядал велик цар - Христос ... в случая владетелския син е малък, но от нещо ще стане велик цар. Но възможно е Радулф да бърка България с Унгария - унг. крал наистина е искал папата да коронова синът му. От друга страна пък, при това положение е възможно и Калоян да е поискал същото, та да може и неговия наследник да има същата легитимност.

Ами на дървото има квадратчета - тях попълваш. Там където е коренът е основоположника на вашия род - напр. ако си Иванов там е оня ти дядо и прадядо Иван, от който всички внуци и правнуци носят фамилията. После ас неговите деца, внуци и правнуци.

Струва ми се, че се получи залитане от едната крайност в другата - нещо типично българско; трудно ни е да мислим в средата. Та какво се получава. Войната започва с голям ентусиазъм ... но трае твърде дълго. И по всичко личи, че ние ще сме от губещите. Но това не е всичко - на фронта не са професионални войници, а работници и земеделци, които имат да гледат семейства. Вместо това, те киснат по окопите. Въоръжението и облеклото им са в окаяно състояние. И докато на фронта на сърби и гърци идат на помощ от къде ли не, нашите германски "съюзници" се намесват едва за да потушат Владайското въстание. На фронта се вижда и друго - някои "командни елементи" крадат от доставките, други пък гледат да отмъкнат плячка от местата, където воюват ... И един ден писва, а искрата, която пали пожара е пробивът при Добро поле. Тъй че нека не се нахвърляме само върхо бунтовниците, но трябва да помним, че германците никога не са съюзници, на които може да се разчита и че Кобургът ни е забъркал в катастрофа, а можеше не само да не губим територии, но без бой да си върнем Ю. Добруджа. А Стамболийски - е, той поне след 9 юни се опитва да направи нещо, докато преди Септемврийското въстание Г. Димитров офейква още преди правителствените войски да са започнали щурма на "въстаническата столица", оставяйки тези, дето са тръгнали по ума им на произвола на съдбата. Не ще и дума, че тази постъпка е много марксистка - самите Маркс и Енгелс прекарвали ведри дни в Лондон, давайки от там съвети на парижките комунари как да умират в брой с капиталистите.

В случая наистина има оригинално хрумване изображението да се представи като направено от конец започващ от носа и завършващ в долната част на картината. Иначе самата технология може да се разглежда като етап в развитието на тиражираните изображения и текстове - като се почне от разни щампи от античността, мине се през китайското книгопечатане, литографиите и се стигне до днешните принтери и виртуални образи. Използването на щтрихите позволява да се използват светлосенки и да се постигне релефност на образите. В днешно време се използват точки - те ясно се виждат ако се пусне картина на принтера с по-ниско качество или на големите улични телевизори (на тях образът се получава от комбинирането на светлината на три цветни точки).