Galahad

Радулф е английски монах, роден около 1120г. Автор е на т.нар. "Английска хроника". Към нея са направени накои добавки, една от които е споменатата. Технически може би е по-точно в случая да говорим за "Продължителя на Радулф".

На форума вече има такава тема! Ето едно родословно дърво. Само трябва да попълниш имената. Ако не ги знаеш - е, ще падне търсене. Колкото по-назад - толкова повече търсене ще падне: държавния архив, военния архив, църковните регистри, тур. дан. регистри... Казват, че мормоните имали слабост към родословието и имали голям архив, като някои успявали да си проследят някои родословни клонове чак до 10в. Но у нас регистрите се водитя точно малко повече от век, тъй че толкова далеко трудно ще се стигне.

Ами в НАМ аз поне не го видях. Гледах и в Църковно-историческия музей, но не го видях. Ама и доста бързах, защото имах малко време, пропуснах единия влак и не исках да изпускам следващия. В ЦИМ има по стените копия от различни фрески, но в единият салон имаше изложба и паната закриваха стените. Питах директора за тази фреска, одеждите от предполагаемия гроб на патр. Евтимий и печата на архиеп. Лъв, но тъй и не разбрах дали нещо от трите го има там. Но за фреската ще трябва да намина пак да погледна - аз очаквах че е някаква рисунка на платно или картон и не съобразих, че може да е от тези по стените. Ама кога ще е - не знам. На стените има да речем копия от портретите на неизвестните ктитори от Хилендар (дето ги бяха пуснали с една ментърджийска статия, че били на х. Вълчо - брата на Паисий).

По-скоро практикува станалата модерна в последните години интелектуална проституция. Нека не смесваме споровете около автентичноста и достоверността на 3-4 летописни разказа с купищата сведения и документи за насилствена ислямизация. Вече на 2 пъти споменах двутомника "По следите на насилието", но въпреки визуално внушителния си вид, той е по-скоро сбирка на някои от най-известните съчинения и документи. Много ме съмнява някой да се хване да направи що-годе пълна христоматия, камо ли да успее да осъществи един такъв проект.

За ислямизацията както казах има двутомник с източници - разбира се не само свързани със събитията от романа, а като се почне ощ с откъси от Цамблак и Йоасаф Бдински и се стигне до Освобождението. Във филма имаше май някакви преразкази на Методий Драгинов и за мъченичеството на св. Висарион Смолянски (този е от тези с възрожденски стил).

Нямаме запазен надпис или документ издаден от този владетел та да твърдим с такава сигурност кое от трите или и трите заевно имена е използвал този владетел. Тъй че това доколко е бил Роман е точно толкова съмнително, колкото и че се е казвал Гаврил или Радомир. Цар Роман е кръстен на имп. Роман І Лакапин. Роман І Христофор Елена+Константин VІІ Ирина Роман ІІ Петър Василий ІІ Борис и Роман

Май има някакъв разнобой: Има разлика. Ако ги разбираме просто като български, то там може да се конкурират 3 март, 24 май, 6 септември, 7 септември (Рождество Татово), 9 септември, 22 септември, 1 ноември, 7 ноември, 10 ноември .... Ако е най-голям празник може пък конкуренцията да се разиграе между Великден и Коледа. Не може и да се прогласуват като български заради традициите и обичаите свързани с тях, но межи да се игнорат като общохристиянски.

Дори и високопоставен сановник като Михаил Псел е трябвало да е доста тактичен когато говори за бащата императрицата (а тя по думите му над всичко отгоре била такава красавица, че успявала да развърнува сърцето и на евнух като него). Както казах - само предположение. Наричан е и Роман, което име може да е добавено заради осиновяване. А за самия цар Роман възможностите да остави наследник не били големи - пряк не можел заради кастрирането, а за осиновяване - трябвало да се съобразява с Комитопулите. Няма пряко сведение обаче за акт на осиновяване. Но това виз. автори на драго сърце биха го пропуснали. Ред от най-важните ни извори са свързани с управлението на Комнините, през което време Византия е Симеонова България постигната с други средства. Тъй че е било важно да се наблегне, че наследниците на Иван Владислав са единствения и истински царски род. И е свършило работа - докато управляват Комнините големите национално-освободителни въстания секват, за българите императора бил и техният легитимен цар.

Тъй като в раздела за ентичната история на света не намирих такава тема, реших да пусна за раздела, та да може новите открития и събития да има къде дасе съобщават на форума. кралица Сешешет - майката на фараон Тети,

Възможно е дилемата Арон-Самуил да е като тази между Петър ІV и Асен І. В зората на второто царство отново по-големият брат е бил за подобряване на отношенията с Византия, докато Асен е бил за продължаване на воен. действия. Интересното е дали Гаврил Радомир не е бил осиновен от скопения цар Роман. Защото освен с тези 2 имена, той е наричан и Роман. Ако е бил осиновен, то той се е явявал продължител на династията и убийството му означавало край на І царство. Династичният принцип е бил много силно застъпен у нас. Във Византия подхода е бил по-либерален в това отношение и било важното да се добере до трона. Царското минало е било просто бонус. Тъй че един преврет у нас е можел да има по-тежки последици у нас отколкото във Византия. Подобно нещо може да обясни бързия крах при Иван Владислав - разбира се освен несполучливите военни и полит. ходеве на самия Иван Владислав.

Две снимки на оръжие от старопрестолна Плиска. Съжалявам за лошото качество, ама витринното стъкло си казва думата. За едната е ясно - малко върхове от копия, метални части от брадви и боздуган, част от меч и парче от ризница. Другото е находката и реконструкцията - става дума за кама (нож) в хубаво украсена ножница. Но нямах много време да го оглезам по-добре, тъй че по-точни данни не мога да дам.

Малко невнимание винаги може да скъси нечий живот. Предпочитам да ги гледам на снимка, отколкото у дома (да не говорим за в действие по улиците, както става у нас през последните години).

Признаването на държавата "Македония" е старият резервен вариант на Сърбия да попречи на създаването на "Велика България". Тъй като ср. пропаганда не успява да направи от тамошното население "прави срби" се набляга на македонизма. Дори и при Тито в Благоевградски окръг е имало "македонски емисари", които всъщност са си били чиста сръбска агентура. Тяхната задача е била да направят от населението на Пиринско македонци. За наш късмет обаче отношенията между Тито и Сталин се влошили. Процесът на македонизация бил спрян, като единият от основните радетели за прехвърлянето на Благоевградско към Титова Югославия - ТРайчо Костов бил обесен, а другият - Георги Димитров най-вероятно е бил отровен (не че не давал някакви документи - доста от въпросните документи са си били взети преди да се върне в България и досега са си в Москва, а за да се пресече сближаването с Тито). Тъй че "успехът" на Жабчо си е един успех за подкрепяната от Русия Сърбия - т.е. Жабчо е спомогнал да се реализира сръбския план "Б" (появата на македонска нация), тъй като и без друго план "А" е бил безнадежден (Македония да мине за изконна ср. земя). Сърбия през 1991г. въобще е нямало да нападне нито Македония, нито България, а още по-малко и двете. Сърбия тогава имаше доста сериозни проблеми на север, за да си позволи война там, където няма да има полза. Най-лошия вариант щеше да е да нападне и двете страни - тогава щеше да стане съвсем ясно, че това е един народ, разделен в две държави. Резултата от такава война можеше да е присъединяване на Скопска област към България, а в бонус и Босилеградска. Въобще сръбско нападение срещу България тогава е било политически абсурд. Малко по-разумно би било нападение срещу Македония. Но в този случай Сърбия е рискувала войната да помете лоялните и агенти по върховете и да тласне народа към България - вкл. и албанците, които пред сръбско етн. прочистване ще предпочетат членство в ДПС. Варианта пък България да нападне Сърбия е много рискован. От една страна България още не беше приета в НАТО, но вече и Варшавския договор беше история. Нашата страна изживяваше вътр. криза, витаеше призрака на Възр. процес, а пък Сърбия все още можеше да ползва част от ресурсите на другите страни от Югославия. Отделно силовото присъединяване на Македония можеше да даде подсили антибългарските настроения сред македонизираната част от тамошното население; нещо като потурченото бълг. население - напр. помаците - ясно е, бе са потурчени българи, аме не е тъй просто да се консолидират след Освобождението с останалото население. При всичко случаи отношението ни към БЮРМакедония като цяло е доста непоследователно и това се дължи на чистто вътр. проблеми - и БСП и др. партии разчитат на създаването етнически търкания за да отклонят вниманието от разграбването на държавата, на което са се посветили. Тъй че от една страна гледаме комичния патриотизъм на разни агенти като Божо и Гоце, но от друга същата уж бивша агентурна структура спретва ОМО"Илинден", та да може етническото шоу да засенчи подвизите на "приятелски кръгове" и "фирмени обръчи". А Сърбия - тя минаги е имала последователна политика и от едно малко княжество на два пъти успя да изгради империи. Е, и на два пъти империите се разпазнаха, но след края им се появява винаги една Сърбия, която е по-уголемена от някогашната. А като стана дума за Беломорска Тракия. Ами защо не се помисли защо пак в тези години, когато се прокара Законът "Доган" не се оказа натиск да се върнат и имотите на беженците от Одринска Тракия - така отново можеше да се възстанови бълг. присъствие там. Още един успех на "Жабчо"!

Ами докато още са били живи Арон и цар Роман е бил направен опит за мир с Византия. Било е предложено на Василий ІІ да се сключи мир скрепен с брак между цар Роман и сестрата на съимператрите. Василий обаче просто гледал да протака докато се справи със затрудненията си на юг и с вътрешните междуособици и вместо сестра си. Затова изпратил вместо сестра си друга жена. измамата била открита и предводителя на виз. мисия - севастийския митрополит бил изгорен. Иван Владислав преди да убие цар Гаврил Радомир също е имал уговорка с Василий за мир - но веднъж убил братовчед си, той разбрал, че е измамен. Въобще в Ароновия род предателството си върви по права линия без да прескача - Арон е бил убит като предател; Иван Владислав убива блатовчед си, който му е спасил живота, а накрая Алусиан ослепил Петър Делян, което спомогнало въстанието бързо да бъде потушено. Тъй че за Арон грешка няма.

Иван Асен ІІ е един от двамата най-велики български владетели. По ирония на съдбата до нас са достигнали в добро състояние образите на някои не толкова заслужили наши владетели като тези на синът му цар Михаил Асен, на цар Константин Тих и на цар Иван Александър. С цар Иван Асен ІІ се свързват 4 фрески, но всички са в доста лошо състояние и има спорове дали наистина принадлежат на този владетел. БЕРЕНДЕ Фреската се е намирала на вътшната фасада и не е оцеляла до наше време. Запазени са били 2 нейни копия. Едното е черно-бяло (3), като е възпроизведен надписа "Йоан Асен в Христа Бога благоверен цар и самодържец на българите". Второто е било цветно, но поне аз така и не го видях когато ходих в църковно-историческия музей. Тъй като обаче тогава имаше изложба е възможно да съм го пропуснал, ако е било на копията от фрески, които са по стените на музея и се е оказало зад някое от изложбените табла. Проблемите обаче далеч не свършват с това. Има спорове и около това от кога е портрета и дали изобщо е на цар Иван Асен ІІ. Тъй като изображението е било по-нависоко са изказани предположения, че това не е ктиторски портрет, а родословно дърво на цар Иван Александър подобно на това на сестра му от Матейче. Иначе казано - че става дума за късен портрет от 14в., а не от 13в. А от тук до следващото има само 1 крачка - че не става дума за портрет на цар Иван Асен ІІ, а за изображение на цар Иван Александър. Известно е, че и цар Михаил Шишман и цар Иван Александър са си прикачали и името "Асен". Тъй като обаче фреската я няма вече, то е трудно както дасе приеме категорично, че става дума за ктиторски портрет на цар Иват Асен ІІ, тъй и да се опровергаят тезите, които оспорват това. ИВАНОВО Фреската от Ивановските манастири, която се свързва с Иван Асен ІІ също е в много лошо състояние - вижда се горния край на короната и част от дрехата (2). Сред засегнатите места е и частта от двете страни на главата, където обикновено стои името на изобразения. По-добре е запазен съседния на владетеля персонаж - на Архангел Михаил. От короната може да се съди, че на фреската е владетел, а от ангела-патрон, с макет на храма - и че е ктиторска. Но и в този случай не може да се твърди със сигурност, че изображението е на цар Иван Асен ІІ. МАТЕЙЧЕ В черквата "Света Богородица" в Матейче е фреската с родословното дърво (4) на сръбската царица Елена - сестра на цар Иван Иван Александър. Какво е останало от нея след една неумела реставрация в югославския период и след нахлуването в храма на албански сепаратисти в днешно време може само да се гадае. Нашите "научни" дейци предпочетоха вместо да се заемат със заснемане на фреската, да правят водевили от рода на пародията "Цар Калояново погребение". Разбира се частта от "лозата", където би трябвало да е образа на цар Иван Асен ІІ отдавна е повредена и по фрагмента с изображение на богатоукрасена дреха се предполага, че там е бил нарисуван този бълг. владетел. Разбира се това не оправдава проявения нихилизъм от нашата държава, защото Елена макар и сръбска царица е изобразила родословието на последната династия управлявала Второто царство. МИЛЕШЕВО Портрета в Милешево (1) макар и несъмнено най-добре запазения и при това нарисуван в храма, чийто ктитор е бил царския зет и където от Търново били пренесени мощите на на св. Сава Сръбски си остава не по-малко спорен от останалите. За съжаление при него най-увредената част е лицето. Тъй като сърбите упорито твърдят, че това е изображение на император Йоан Ватаци, ще изложа аргументите, свързващи образа с бълг. владетел: 1. Все пак е запазено първото име "Йоан", което обаче не е достатъчно дали става дума за Асен или Ватаци; 2. В притвора има галерия с роднините на ктитора крал Стефан Владислав - Стефан Радослав, Стефан Първовенчани, Стефан Неман и св. Сава. Иван Асен ІІ е бил тъст и покровител на крал Стефан Владислав и е логично също да е изобразен в притвора. Подобна причина няма обаче за изобразяване на Ватаци - при управлението на книтора Стефан Владислав той е управител на Никейската империя, а Теодор Комнин и синът му все още претендират да са императори и владенията им са по-близо до Сърбия. 3. Запазените части от облеклото на владетеля приличат на владетелските одежди от печата и златната монета на цар Иван Асен ІІ.

Доста забавно решение на гръцкия художник - гърците опасани със съби и патрондаши, по земята се валят пушки и ножове, но те предпочитат с камъни и голи ръце ... като изтървани отт първобитната ера.

"Първородния грях" е познанието на злото. Чрез плода от познанието, човек се научил да вижда доброто и злото. Чрез това познание обаче ние страдаме - няма как да знаем какво е ЖИВОТ, ако не знаем какво е СМЪРТ; няма как да знаем какво е ЗДРАВЕ, ако не знаем какво е БОЛЕСТ; няма как да знаем какво е ЩАСТИЕ, ако не знаем какво е НЕЩАСТИЕ. Иисус показва пътя - на отказ от грехопознанието. Отричайки се от познанието на греха, той показва как да се постигне спасението в бъдещия живот. Да, но никой не е направил този избор.

Кетепаната България е било това, дето сега се нарича Република Македония, т.е. последните земи където са били резиденциите на бълг. владетели. Отделна терит. единица е старият прабългарски регион Срем. Параистрион е Подунавието - там, дето по сетне е ІІ царство. На север византийците обособяват Месопотамия (Междуречие), но властта им на север от дунава не била устойчива.

То и сега е така - ама не е робовладелец, а работодател. През античността основната производствена сила са робите, през средновековието - зависимите селяни, в при капитализма - пролетариите (ако е държавен капитализъм пролетариата се нарича трудов народ). Но робовладелеца е трябвало да се грижи за робите, защото ако умрат от глед, ще трябва да се изръси доста да си купи други. Докато днес у нас работодатела и без пари си взима работници, а може и нищо да не им плати.

За разлика от времето на Калоян, по времето на Борис и сближаването с Рим в бълг. земи си е имало дори един бъдещ папа, който е бил спряган за бълг. архиепископ - Формоза.

През ХІ-ХІІв. бълг. земи са си в пределите на Византия. Иначе за робството в България сведенията са доста оскъдни и някакви изводи може да се правят на сравнителен принцип. През ХІVв. сме по-скоро "кариера" за роби - турците отвличат роби и ги продават. Робството няма онова значение, което е имало през античността. Роби се ползват да речем на галерите, а на България флота не й е бил силната страна. В сухопътна Европа робите нямат ролята, която играят като работна сила в морските републики. На сушата повече се набляга на зависимите селяни. С намалянето на свободните селяни, намаля и ролята на роби на сушата - техните функции се изпълнявали по-добре от зависимите селяни.

По-скоро бих го определ като графит. Тук има текст със снимка на надписа И статиите от ДИР-а и тази

Ами като йерархия (по-скоро западна вървят така): Император (василевс, кайзер, цар) Крал (рекс, кьониг... и т.н. много са варионтите на разните езици) вицекрал Херцог (дук, принц, фюрст) граф (конт, комес, ърл) виконт барон баронет рицар (разни версии на конник - шевалие, кабалерос и т.н) Има и някои регионални особености - напр. в СРИ са 7-те главни князе - курфюрстите. Редовото население свободни селяни зависими селяни роби (има ги и през средновековието, но вече не са основна производствена сила) Търговците по принцип са от свободните - иначе като заминат в странство, няма да се върнат при господаря си.

Да, написал съм го грешно. Става дума за Пърличев и "Сердарят". Просто заради сюжета направих асоциация с "Кървавата кошуля", а от там с Жинзифов. Пърличев пише "Сердарят", а после "Скандербег", които са приети много добре от гръцката критика. Та в тази връзка е бил наречен втори Омир, макар да е нашенско момче. Изброил съм доста повече неща. По този начин на обосновновка - от Омир са достигнали 2 поеми и е съвсем нормално "Илиада" да е толкова впечатляваща. И аз толкова разбрах.