Galahad

А какъв е проблемът с египетските източници? Просто трябва да се четат критично.

Ще е по-лесно ако го беше сложил като цитат. Освен гражданското право съществува и каноническото право, т.е. църковното право. Самата Библия също се явява законник и за идеите е била приложимо право. Въвеждането на "Закона за съдене на людете" се свързва с управлението на княз Борис. Това е светско право, което обаче е изградено на основата на християнската концепция. Номоканонът (Кормчията) пък са църковно право, което обаче урежда някои съвсем земни въпроси като да речем брака - разбира се църковния). В конкретния случай папата използва думата в по-широк смисъл - не като някаква конкретна разпоредба, а въобще като духът на християнството. А изглежда, че Борис е подходил по-прагматично и е поискал просто някакъв законник (като "Закона за съдене на людете"). Затова папата отговаря, че книгите са много, но същността е вярата.

Ами египетската войска неразумно била разделена на части и хетите ги опердашили поединично. После Рамзес спрял настъплението и от добро сърце обдарил бедните хети. А когато някой е добре опердашен той винаги е с добро и щедро сърце. А за египетските източници. Е, както се казваше във един виц - Наполеон: ако имах вашите медии още нямаше дасе знае, че съм загубил при Ватерло. Представили са събития по-смегчено.

Лъжливото Овчарче пак се е развихрило - като махнем описанието на находките, останалото си е май предимно бурно въображение.

ДПС е политическата организация с най-много сътрудници на КДС - имат повече в процентно отношение дори от БСП(к) и Атака. Кое е предположение? НИЕ си е ръководена от сътрудници на ОУ на МВР, а ръководителят на ДПС си е агент Сава-Сергай.

Защото нашите си източница са малко, а всеки народ използва за другите народи своите си титли. Затова и в бълг. превод на манасиевата хроника има царе, князе, воеводи и боляри, а не василевси, кайзери, императори, херцози, графове, стратези, феодали, аристократи и др. под. Хан отговаря на крал, рекс, а по нашите си кирилски владетеля е каган, т.е. император, цар.

Ами въпроса е малко сложен. БПЦ се изгражда като национална църква, докато иначе са се изграждали като диоцез на някакъв епископски център без строго определен национален белег. В ранговите списъци на Византия бълг. архиепископ също присъства, но заедно с патриарсите е извън йерархичната листа на двора. Известно е, че при Борис І са били изградени 7 съборни църкви - Божо го възприема в смисъл на църковни сгради, на храмове, но по-скоро става дума за епархии. В такъв случай остава открит въпроса дали 3 от 10-те комитата са били разделени между други епархии, или става дума за новите епархии, които са се дабавили към съществуващите. Във втория случай, може да приемем, че имаме 7 нови и старите, които оцелели в пределите на България: Доростолска, Месемврийска и Девелтска. Пак от житието разбираме, че единия съборен храм (този път със сигурност е сграда) е бил в Охрид. За втори център се смята Девол, а за трети Брегалница. С положителност е имало епископия във Велес. Не по-малко сложен е въпросът с центъра на БПЦ. Като се почне от тава дали църковния глава винаги е бил архиепископ или е била използвана и екзарх, временно пригодена за тогавашните нужди (по време на ПБЦ екзарх не е имала употреба както след схизмата с Всленеската патриаршия, но както е била стъкмена веднъж, тъй може да е ставало и по-рано). Не по-малко сложен е въпросът за архиепископското седалище. Единият вариант е това да е столицата - Плиска, а после Преслав. В Голямата Бализика в Плиска има синтрон, което показва, че тя е била храм, в който служи епископ. Може да се предположи, че там е служил първият архиепископ Йосиф (Стефан). Тя най-вероятно е пострадала тежко по време на езическата реакция. В Преслав има няколко кандидата за архиепископски храм - Краглата църква, Дворцовата църква и една голяма базилака (43м). Също има синтрон, което предполага, че там служи епископ. Един от епископите е известен - Константин Преславски. По сложен е въпроса с патриаршеското седалище в Силистра. Според едни ей тъй, просто на пук византийците ни репресирали и Петър , щото бил много отстъпчив се съгласил. Вече по-сериозно е становището, че Силистра е седалище на патриарха заради решението на Вселенските събори за нови епархии. Най-вероятно обаче седалишето си е било в Преслав, а след завземането на града патриархът се е изтеглил в Силистра, която още е била контролирана от Светослав и там е бил намерен и снет от Цимисхий. Възможно е обаче Силистра да е била официалната резиденция на патриарха, но той да е служел в Преслав. Или пък в столицата е имало само викариен епископ - а такива да са били Константин и митрополит Стефан, чийто намерен печат се свързва с завземонето на града от Цимисхий и свалянето на патриарха. Друг епископски център може да свържем с Червен по един намерен надпис споменаващ епископ Николай.

А защо се пропуска спорът за първата буква - Х или К? В случая гледам някои са превъртяли сума ти езици, но са пропуснали как се произнасят днес и в последните 1-2 века тези думи у нас - хан (аналога на крал), хаган (аналога на император), хан (гостоприемница, керван-сарай), ханче. Практика е страноприемниците да се свързват с дворец, тъй като и до днес са големи и красиви сгради и все още често разко се открояват сред останалите постройки -хан, палас, керван-сарай. Аз лично съм доста скептичен към прилагането на лингвистиката в историята. Защото наистина спокойно може да измислим произхода кан от кана - нали той като първожрец е правил възлияния с вода. Възприемането на хан като привнесено от турците не е много точно. Хан е аналог на крал и султан, тъй че турците ползват хан, но с приоритет е титлата султан. Турският владетел в български текстове се нарича цар, вместо с аналога на император, който официално се ползва - падишах. Както се вижда, при аналога на император турците не използват хаган. Същото е и със страноприемниците - те често са наричани керван-сарай. Естествено и съвсем логично възниква въпросът защо в надписите на гръцки е използвано кан. И което е още по-съществено, защо вече в кирилски надписи се среща и каган. Аз лично считам, че първата буква се е произнасяла като КХ, т.е. така, както и сега се изписва на латиница в някои страни kh. При това положение е възможно при различните диалекти да изпъква повече едната или другата буква. Разбира се от Х трудно ще излезе княз, но също и окончанието май не си е на мястото кан-ас - така е в гръцките надписи. Но у нас си е кан, а също каган (а не каганас). Тъй че това извеждане е малко стъкмено - извеждане на българска дума през гръцки, та пак на български. Макар че едно от автохонните светила беше обяснил, че Тесалоника си произхожда от българското - The Sol(un), т.е. от сол. Този път само дето думата е обяснена не с гръцкото си, а с английското си окончание. Тъй че в случая по-скоро става дума не за лингвистика, а за автохонистика.

Възможно е, но изводи само върху едно име са пресилени. Отделно, че е доста спорно доколко Бесараб произхожда от Бесар - както на нашето Иван в Англия съответства не доста близкото по звучене Айвън (Айвънхоу), а доста по далечното по звучене Джон. Ако ще правим свободни вариации, може да изкараме Бесарабите и потомци на тракийския бог с прозвище Бесарей - забавно, ама пък ще навържем името с античните бикови глави. За втория вариант - аз сложих снимка и от нея се вижда, че това е първичен гроб, няма местене: тялото си е така, както е погребано, докато при местене първо че костите може просто да са събрани в някакво сандъче (както да речем с Раковски или Гоце Делчев, второ, че оня чудесен и изящен коланен накит едва ли би си останал на трупа.

Капака на саркофага Бесараб І от Куртя де Арджеш.

Кампанията на Утгария е била доста мащабна - те нападат Сърбия, България и Влашко. Протичането на войната със Сърбия е спорно - всяка от страните счита, че е имала успех. Власите песпорно удрят един хубав пердах на унгарците. При нас нещата протичат зле - унгарците завземат Видин. После градът е отвоюван от Владислав Влайку, кампанията е финансирана от Йоан Палеолог, а в замяна византийците запазват завзетите от савойците черноморски крепости. Но наистина унгарския поход като че ли става катализатор на феодалния разпад и на България и на Душанова Сърбия.

Архиепископът просто е видял нещо, което прилича на техния герб и си е помислил, че е той. То е като някой да вземе римски орел за герба на Влашко. "Стефанос" (вид корона) означава венец. Всъщност европейските корони имат за предтеча точно античните венци - с венци са изобразявани римските императори, после на монетите този венец все повече заприличва на назъбен кръг и така се стига до познатите ни корони. Разбира се говорим за определен тип корони. Затворените отгоре корони във Византия да речем са резултат от персийско влияние. Червената лента и растителната лента от античните изображения просто показват, че това животно има ритуална роля. Луната, слънцето и звездата са вторични белези. Според някои нашенци звездата на монетите на цар Георги І показвала зависимост от татарите. Но както се вижда понякога вторичните атрибути търпят някои промени в зависимост от актуалната конюнкура - напр. увеличаването на лъчите на зваздата за да не прилича на омразната съветска петолъчка или замяната на войствения меч к клонката на мира. Тъй като през средновековието държавата е персонално обвързана с владетелската династия, то често държ. герб търпи някои промени във връзка с управляващата династия, като понякога те се запазват и при следващите управници, а понякога се заменят от символите на новата династия. Лилиите в унг. герб са свързани с управлението на Анжуйската династия, която е свързана с френския кралски дом. Точно заради такава връзка лилиите се появяват също да речем и в герба на Англия. В големите съставни гербове пък се включват и гербовете на земи, за които съответния владетел счита, че има някакви права върху тях. Така дълго време след края на ІІ царство бълг. герб присъства в големия герб на Унгария.

Ами то не е точно загуба, но просто неуспешно се опитвал да повтори станалото при Одрин. Но латинците поучени от опита започнали да избягват преследването на бягащите българи. Все пак Анри е предпочел да не рискува, за да не би някой път войските му да се объркат, че ги чака голяма победа и да отнесат катастрофална загуба. Тъй че при Борил латинците печелят, но с риска да претърпят фатално поражение. Без способен и прозорлив владетел като Анри, Латинската империя щеше да просъществува много по-кратко.

Ами това, което вижам в Никополис ад Иструм и в "Св. 40мци", пък и в Казанлъшката гробница си е глава на едър рогат добитък, като украсата - лента от растения или червена показва, че може би са свърани с определен ритуал - жертвоприношение. Тъй като римската, гръцката и тракийските култури се сливат още преди римляните да покорят Балканите е трудно да се определи дали влиянието е повече тракийско или съотв. елинско/римско. Тъй или иначе Търново е правено с материали от Никополис и затова по сградите има доста фрагменти с релефи от античността.Карани са материали също от руините на старите столици - по-конкретно Плиска, тъй че има и някои неща от там. Въобще старите сгради както и днес са служели като кариера за стр. материал. Молдовския герб може и да е копирал някакъв древен релеф, с който да речем да е била декорирана влад. резиденция. Но вече като хералдически знак той макар и пак да си е глава на едър рогат добитък има и някои особености, които типологично го отличават от това на античните. Като герб той няма червената или растителна лента около главата (или пък кръгъл венец). Освен това има също луна и звезда. По-спецефична е промяната в герба на Р Молдавия на звездата, която добива повече лъчи. Предполагам, че е свързано с някои нови тежнения като скъсване с червената петолъчка и пак в духа на по-новите тенденции мечът е заменен със символ на мира.

Ами Борил просто е губел битки, но Анри е бил освен добър военачалник и много прозорлив политик и си е дал сметка, че за да оцелее империята му трябва да е в мир с България. Иван Асен ІІ просто противопоставя съседите на България и балансира силите им. Така те са в борба, а той си има по-малко неприятности. Иван Асен ІІ прави същото и за солунската империя - първо я оставя "независима" под управлението на зет си, а после го подменя с доста енергичния си тъст Тедор Комнин. И всичко това - за да не може от трите държави да се появи една обединена и силна Византия. Синът му помага за възстановяването на Византия ... и губи голяма част от земите си. В случая става въпрос за друго. Светът принадлежи на Пантократора (Вседържителя). Владетелят-самодържец (автократор) само по божия милост е владетел на държавата - от там владетел и самодържец. Иначе собственик е този, който лично или чрез друг има фактическа власт върху една вещ, може да я използва по всички възможни начини (вкл. и като я унижожи) и има право на всички възможни плодове от веща. Владелец е този, който има фактически има една вещ и я счита за своя. Държател е този, който също разполага с една вещ, но я счита за чужда. Иначе казано имаме едно пренасяне на някои вещноправни елементи във връзката владетел-държава-Бог. Както да речем инвеститурата на владетеля подражава на стария матримониален брак - владетеля се венчава за държавата, така, както в миналото, чрез брака съпругата преминавала под властта на съпруга. Въобще това със символиката е забавно, може да пусна някоя тема по въпроса.

Боян Магът е герой от роман. Боян по-скоро е титла носена от по-голям брат на владетеля, а името си му е било Вениамин. Вениамин е можел да се превръща в животни, не Петър. Тъй или иначе въпросът е дали дори и в легендите човек със свърестествени възможности може да спаси праподаща държава.

Да, допуснал съм техническа грешка и съм написал каменни стени. Акрополът вече е бил укрепен с каменни стени и когато дошло предсказанието обмисляли дали да не се затворят в крепостта, тъй като в миналото била укрепена с дървена стена.

За регенството/ опекунството формите са три: настойвичество, наместничество, регенство. Настойничеството се грижи за самия човек - дрешки, образование, прехрана и др. под. Да не се бърка с управителя на двореца - той отговаря на началника на канцеларията на президента днес у нас или пък държавния секретар на САЩ (и тогава мегду различните страни е имало съществени различия като днес). Наместничеството е при продължително отсъствие на владетеля - през управлението си Балдуин ІІ често отсъства от Цариград, като се опитва да намери пари и войници за спазяване на загиващата империя. Има проблеми и с рознините на запад, които се опитват да сложат ръка върху някои негови имоти. През това време империята се управлява от байул. Регентство - то управлява държавата вместо владетел, който е неспособен на това - поради малолетие, болест... Има още едно - интеррекса - той управлява в периодите на междуцарствие. Тъй като при владетелите на практика има приемственост - наследника се счита за владетел със смъртта на предшественика (от там "Кралят е мъртъв, да живее кралят"), то случаите на междуцарствие са редки. Затова обикновено и интеррекса се нарича регент. В църквата, тъй като там предстоятелят обикновено няма кръвна връзка с наследника си е по-честа практика - във Ватикана ролята на интеррекс изпълнява кардинал-камерлингът, а у нас - ваместник-председателя на Св. Синод. В случая Иван Асен ІІ е бил в Търново и е нямало как да се грижи за текущи въпроси като прехрана, обучение и т.н. на Балдуин. Няма как и да е наместник, тъй като като малък Балдуин си е бил в столицата. Тъй че остава регент - Йоан Бриен практически става съимператор. Трудна реализация, но в политиката всякакви комбинации се оказват възможни.

Доста големи откъси от творбата на Филип Муске е публикувана тук: „Самият Търновград ще разтръби победите” Средновековни поети за България”, С.,1981, ред. В. Гюзелев. Едноезично е - само на български и трябва да се отчита, че е правена стихотворна обработка, т.е. точността на места отстъпва на римата. Сега - за договора. Много днешни изследователи разглеждат средновековието анахронистично - гледайки с очите на концепцията за националната държава, в която суверен е народът. През средновековието господства патримониалната теория. Иначе казано хората от онова време разглеждат България и Латинската империя по-скоро като "Иван Асен ІІ & сие"ООД и "Пиер дьо Куртене &"ООД. Друга особеност на епохата е ранна фаза на феодален разпад на средновековните европейски и малоазийски държави - феодалите проявяват сепаратизъм, а монархът се опитва да опази отслебващата централна власт. Латинската империя е създадена от мощни и крупни феодали, които още от появата й влизат в конфликт - Балдуин І и дьо Монфор, отделно че униатския патриарх Томазо Морзини въобще не може да излезе на глава с венецианците и другите кръстоносци. Дори енергичният папа Инокентий не успява нито да опази реликвите и храмовото имущество в Цариград, нито да получи приличен пай от него или поне от по-ценните реликви. Кризата в Лат. империя обаче се разиграла след ранната смърт на най-сполучливия й владетел - Анри Фландръски. Неговите наследници нямат нито военния му, нито политическия му талант. Несъмнено най-впечатляващата фигура след смъртта на Балдуин и Анри е сестра им Йоланда. Пиер дьо Куртене е избран за император, но той е нямал дори благоразумието да намери подходящ път до Цариград и така и не стигнал до своя трон. Йоланда обаче е успяла да роди достатъчно деца, та не само да има наследник на трона, но и да се създадат подходящите династични връзки със съседите. Император Робер е получил стабилни отношения със съседите, но липсата на политически такт го докарала до там да влезе в конфликт с непокорните барони. На феодалите им допадали своеволията, на които привикнали в периода на фактическо безцарствие. В крайна сметка Робер се провалил. На негово място за император бил избран малолетния Балдуин ІІ. Кризата вътре в империята обаче стопила границите й. Така първоначално се стигнало до правилното решение Иван Асен ІІ да стане опекун и тъст на Балдуин. В примера с нашите ООД, това ще рече че за момента Иван Асен е щял да е едноличен собственик на ЕООД"Загора" и изпълнителен директор на ЕООД"Латинска империя" с едноличен собственик малолетния му зет Балдуин. Или с друг пример - все едно родителите си имат апартамент, но ремонтират и апартамента на зет си, където ще живее тяхната дъщеря. Образно - това е положението на Иван Асен. Бароните обаче, съвсем основателно се опасявали, че с помощтта на Иван Асен ІІ, Балдуин ще засили централната власт, което ще рече да се ограничи тяхната автономност. В крайна сметка те предпочели Латинската империя да загине, но не и да се ограничи тяхната фактическа независимост - което и станало. Йоан дьо Бриен не само, че е бил вече доста възрастен, но освен това е само номинален крал на Йерусалим - владетел с титла, но без власт, територия, народ и армия. Това което е имал е титла, дъщеря и себе си - нищо повече от кой и да е потенциален императорски тъст. Как стоят нещата при Иван Асен ІІ? От една страна в тази сделка той вижда от една страна престижното положение в Цариград да се подчиняват на неговата десница. Но не само това стои зад идеята да отвоюва част от земите. Далновидният Иван Асен ІІ е наясно, че държавата му ще е силна, ако съседите му са слаби. През цялото си управление той се опитва да поддържа равновесието на силите между Латинската, Никейската и Солунската държави, за да не може нито една от тях да покори останалите и така България да се сдобие със силен съперник. Неговата цел е била да стабилизира разклатената Латинска империя, за да може Цариград не да обединява, а да разделя Солун и Никея. основната му политика е да запазва съседните държави, но да им налага марионетни правителства - същото е в Солун и Сърбия, където слага тъстове, шурита и зетьове.

Църквата го титулува като цар заради заслугата му за покръстването. Иначе е бил княз или архонт. В западните извори използват титла, която отговаря не на принц/дук/херцог, а на крал. За царска/императорска титла започва да претендира Симеон - явно резултат от цариградското му образование.

Не е заточение, а преместване на по-престижно място. И както казах, това е трайна практика на централната власт за избягване на местен сепаратизъм. Като спре да се практикува се появяват разни държави в държавата - както да речем случаят с Пазватоглу. А за военна кампания - то не е известно и Шишман да е събирал армия за военна кампания. При двата похода от 1388г. и 1393г. турците просто обсаждат крепости. Поне в намерените писмени източници няма сведения за такава кампания. Ако пък приемем, че данните за походи срещу наши крепости са достатъчни за събирането на войска, то такива походи има и на Муса и Сюлейман срещу българите в периода до 1413г. Сведението на Шилбергер може да служи като основание за изтегляна на потурчването на Искандер още към времето на Баязид. Но пък годината 1393г., която издателите на бълг. превод поставят към разказа за Самсун едва ли ще е годината на изпращането му там. Освен ако Шишман си е бил оставен в Никопол, но синът му да е пратен в Самсун - хем за управител, хем за заложник. Тъй или иначе нищо не изключва Александър или Фружин да са тези, по чието нареждане са пратени бележките. Това че Александър е малък не е проблем - армията се събира от името на владетеля, но оперативно се командва от друг. Тъй или иначе в бележките няма име и може да са дори дело на някой от влашките воеводи - като номинални владетели да събират емигрантски отряди за война с турците. Просто от тези бележки е трудно да се правят някакви изводи. Това дори не са самите писма или някакъв регистър с писма.

Като класическа практика масово прилагана от времето на римската империя, превърнала се в практика в днешно време. Затова днес войсковите командири периодично ги разместват - ако се задържат прекалено дълго на едно място лесно си спрятат превратаджийска дружинка. Смирна - това е Измир. А турците имат една поговорка: Ако Истамбул потъне, Измир ще го замести; но ако Измир потъне, Истамбул няма да може да го замести. Смирна е бил един от важните и крупни градове на Византия. Между впрочем и днешния Измир е по-голям град ог София. Не бих казал, че изпращането му от треторазрядна крепост в сревен и голям град като Измир е пращане на майната си трънкина. Вярно, че близостта на Александър с Айдънци и на Джунеид с българите няма да е такова, ако са в собствените си владения ... ама то точно това е целта. По онова време движещата сила били аристократите и духовенството. Пасажа, който сложих като цитат по-скоро говори, че потурчването е станало по времето на Мехмед І и дори малко преди рокадата: (Махумет) повери областта на сина на Александър Шишман, когото беше привлякъл към своята нечестивост. Сред бившите поданици е имало и други потърчили се. Има актове на царигр. патриаршия за потурчили се, които се върнали към правослевието. Тъй че при тези обстоятелства поданиците едва ли са щели да са толкова строги. Технически погледнато отсъстват Иван Страцимир, Фружин, а този Константин, за който се говори в легендите най-вероятно е Констънтин Велбъждки, а не Видинския. Не мисля, че Александър е имал особенно голям избор - да речем като маршал Петен във Франция. А и не е ясно този дето е приел исляма на каква възраст е бил, когато му се е наложило да го стори. Възможно е Александър да е син на Шишман от втория брак и да е бил малък когато баща му е убит, а той е попаднал в турски ръце. Възможно е да става дума не за син на Шишман, а за внук на Шишман от първия брак - така се напасва версията на Шилтбергер, че бащата е умрял в затвора. И в двата случая към момента на потурчването може да е бил достатъчно малък за да бъде лесно манипулиран. Тъй или иначе не е споменаван като участник в антихристиянски акции, а е загинал при опит да потуши бунт на мюсюлмани-еретици. Тъй че не трябва да го съдим по строго от Константин Драгаш, крал Марко и Стефан Лазаремич, дето са останали християни, но въпреки това са воювали на страната на турците за поробването на друи християни.

Аз много не разбрах какъв е проблемът. През 1862г. има български училища, за които трябват карти, но няма българска държава, а българските земи са били част от Турция. Тъй че наместо познатата на всички ни от училище карта на България тогава е имало карта на Евр. Турция на която са били и населените с българи земи.

Дука (в превод на Саур): Та в хрониката на тур. султани точно за след битката при Чамурли през 1413г. е даването на принцепса на онова хубаво място, защото много бил помагам на Мехмед І. Нешри казва, че много от владетелите прогонени от османците след битката при Анкара през 1402г. се върнали във владенията си. Там не го обсъждам, защото биогр. справка е кратка, а той не е посочен изрично. Воевода отговаря на стратег, генерал-губернатор. Да речем в битката при Ровине се казва, че Марко и Константин загинали заедно с трима войводи и много войници. При власите и молдовците наистина титлата има значение на независим владетел, но тамошните владетели повечето време са били нечии васали - български, унгарсски или турски. Радич е просто редови управител на някоя област - да речем Софийско. Не е необходимо да има връзка с бълг. владетели. А и името Радич е било често срещано. Да се отъждествяват всички с това име, е като да се твърди, че Петър Стоянов и Петър Младенов са една и съща личност.

Предполагам, че много от вас са се замисляли дали е възможно някой Батман или Супермен да промени някое събитие и да обърне хода на историята. Разбира се що се отнася за някое събитие, като своевременно измъкване на Левски от Къкренското ханче, може и да успее. На дали с негова помощ може да се постигне нещо по-голямо като освобождението на България. Иначе казано може ли някой човек да промени хода на историята благодарение на свои свръхестествени способности, а не просто защото е избутан в гребена на даден обективно-развиващ се обществен процес? Цар Приам, Касандра и Лаокоон Троянската война както обикновено стои в началото и на този преглед. Лаокоон е бил троянски жрец, а Касандра е била също жрица в Троя и дъщеря на цар Приам. Двамата се противопоставили на вкарването на Троянския кон в крепостта. Но това не променила предопределението на съдбата. Касандра имала дарбата да предсказва бъдещето, но с това вървяло и проклятието никой да не и вярва. Тъй че този, който можел да промени историята бил Лаокоон, но боговете не желаели това. Те изпратили змии, които убили Лаокоон и синовете му. Статуята на борещия се със змиите жрец символизира и безперспективните човешки усили да променят повелите на съдбата. Цар Крез и Пития Цар Крез смятал да започне война с Персия и се допитал до Делфийския оракул какъв ще е резултата. Пития отговорила, че едно велико царство щяло да загине. Оракула познал, а Крез със закъснение разбрал, че не попитал втори път, кое царство е щяло да загине. В своята самонадеяност, той дори не предположил, че победеното царство ще е Персия. Пития успяла правилно да насочи гърците за битката при Саламин със съвета си да се укрият зад каменни стени - т.е. да се изтеглят на острова под защитата на общоелинския флот. Друг успех е отблъкването на келтите от светилището - тогава при решителния щурм на гърците срещу нашествениците се включили и самите жрици. Но през 391г. при имп. Теодосий І прорицалището било затворен, а времето на елинистичния свят отминало. Римския крал Тарквиний Горди и сибилата от Куме Сибилата в Куме е втората по известност след Пития. Тя подарила на цар Тарквиний прочутите "Сибилини книги", грижовно съхраняване векове напред в Рим. Но това не помогнало на цар Тарквиний да запази трона си - бил свален, а Рим станал Република. А когато един ден папите наследили Палатинската библиотека и ръкописите отишли в пламъците. Крал Артур и Мерлин През Vв. Римската империя е в упадък и легионите се изтеглят от Албион. Вместо тях келтите са сполетени от нова беда - нахлуват англо-саксонците. Срещу тях се изправя крал Артур и неговият магьосник Мерлин. Но краля загива в битка, магьосника е приспан от коварна фея, а легендарния меч е върнат обратно в езерото. Цар Петър І и баян Вениамин Начело на България застанал цар Петър І, като от престолонаследието бил отстранен по-големият му брат Вениамин. Освен че носел старото бълг. облекло, той можел да се превръща в различни животни. Но в края на живота на Петър І под ударите на руси и византийци Първото българско царство рухва. Крал Марко и Вида Самовила При залеза на Второто българско царство се появява още един мистичен персонаж - Вида Самовила. Докато Крали Марко е историческа фигура, то Вида най-вероятно е остатъчен спомен за древното тракийско божество Бендида. Но дори и с такава посестрима Марко не успява да избави страната си от турците. Кралица Катерина Медичи и Нострадамус Кралица Катерина живее в едни от най-смутните за Франция времена. Тогава се появява Нострадамус и предсказва, че съпругът й ще умре, а всичките и синове ще са крале, но тя ще ги надживее. Кралицата наистина овдовяла, но и останалото се оказало вярно. Цар Николай, царица Александра и Разпутин Светът е на ръба на първата световна война. Тогава в една от най-могъщите империи се появява тайствена личност - лечител и предсказател, но също пияница и блудник - Разпутин. Разпутин придобива голямо влияние над царя и царицата, а с това и могъщи врагове. Той е бил против започването на световната война, но срещу него е извършено покушение и когато е в болницата е извършен и атентата в Сараево. Разпутин оцелява, но предсказва, че ще бъде убит от царски родственик и до 2г. след това царското семейство ще бъде избито и познал. Людмила и Ванга Дъщерята на Тодор Живков е била увлечена от разни окултни учения и съвсем естествено се сближила с Петричката врачка - Ванга. Това обаче не я спасило нито от автомобилна катастрофа, нито от преждевременна смърт.