Galahad

В хрониките превземането на Никопол се поставя в една и съща година с Видин - след битката при Никопол. Видин също е бил отбраняван от турския гарнизон. Същото става и при Оряхово. Градовете капитулират когато се появява речния флот и се вижда, че това е голям поход. При Никопол вече е било ясно, че тур. армия идва и че градът ще принадлежи на победителя в битката. тъй като градовете капитулират, а състава на тур. гарнизони е бил избит, след битката Баязид нарежда масово клане на пленници. После Александър е управител на Самсун, но по време на борбата между наследниците на Баязид следите му се губят. Едва след края на тур. междуособици може да се смята, че той е станал владетел на Смирна. Константин наистина няколко пъти е споменат поименно, но с Фружин що са касае до военни действия нещата далеч не стоят така. И докато Константин е наричан император/цар, то за Фружин е използвано само: magnifici Fruschin, filii quondam Susman Imperatoris Bulgarorum. Поименно е споменат в писмото, в сръбските летописи е дадена датата на смъртта му и в Житието на Стефан Лазаревич отново се говори за смъртта му. В повечето случаи се говори за синовете на бълг. царе или за владетел на българите, но без име, т.е. може да става дума за Константин, за Фружин или за Александър. Но сведението, дето принцепса на България дето получил едно чудесно място за почивка може да се отнася точно за Александър, а мястото за отдих да е .... Смирна.

Мурад е титулуван като султан във ферманите от сборника на Ферудин бей. А в БАЛ се казва, че през 1395г. е бил посечен "цар Шишман". Мисля, че това става по-късно. Най-вероятно през 1395г. само е посечен Шишман, но синът му поема управлението, като в Никопол е поставен гарнизон и турски комендант - Доган бей. Кратките гръцки и турски хроники отнасят превземането на Никопол по едно и също време с това на Видин - след битката при Никопол. Този, дето приема исляма не е много ясно дали е син или внук на Шишман. Джунеид Айдъноглу получава Видин към 1413г. - т.е. около похода на Муса срещу българите и смъртта му при Чамурли. Не е изключено до тогава Искандер да си е бил още Алексъндър и в Никопол.

В писмата просто пише нещо от рода на това" Байуле, колкото хора имаш, ела тука с тях. Господин Търновски". Не пише нито за Шишман, нито има поименно споменаване на някой от синовете му. Ама Овчо ако не си измисли нещо такова, кой друг ще го направи.. Бележките най-вероятно са писани след смъртта на Иван Шишман. Значи трябва да поразгледаш сайта ми. Там има монетата с текста на нея. Баязид не се титулува цар, просто от едната страна е познатия ни образ на цар, а от другата - надпис с годината на възкачване на Баязид на трона. Единствено е усвоявал земите.

Дори произведенията на един и същ автор не са еднакво добри. Напр. нашенския втори Омир - Райко Жинзифов макар да е написал чудесната "Кървавата кошуля", то за превода му на Илиада, Ботев казва: Защо не съм Жинзифов, да преведа "Илиада" но с превод за който и лобут да ми се пада (цитирам по памет от "Защо не съм?"). Може би защото в сюжета на "Одисея" липсват толкова силни и значими образи, характери, явления и случки, както в "Илиада". Едно си е да описваш гибелния гняв на Ахила Пелеев, а съвсем друго е кражбата на овце. Просто големите събития са някак по-вдъхновяващи. Ей на, на Есхил от 72-90 трагедии, най-впечатляващи са "Прикованият Прометей" и "Перси" - т.е. за бунта срещу тиранията и борбата срещу чуждия завоевател. Другите му трагедии също са свързани с известни митове, но ... някак си - семейни драми.

Няма данни, че Шишман не ползва тази титла. Някои турски автори може да го наричат и бей по простата причина, че от владенията му на север от Балкана (т.е. от Търн. царство в границите към 1993г.) е формиран Никополския санджак, който се управлявал от санджак-бей. "Господин Търновски" - няма никакви данни, че именно Шишман е носел тази титла. По-скоро след като Шишман е бил посечен я е носел синът му, тъй като Търново е било под турска власт, а патриархът е бил заточен и не е можела да се извърши коронацията. Това пък откъде-накъде? Още Мурад си се нарича хан и султан, като и двете стипли са от едтаква степен. През 1394г. единствено в Търново се секат вече монети от името на султан Баязид. Деяновичите понякога се разглеждат като сръбски боляри, тъй като основата на тяхното феодално владение са преди всичко земи от разпадналата се Душанова държава. Пък и за деспина Доя, която в грамотите се нарича царица Евдокия се счита, че е била в родствени отношения със сръбските владетели.

Макар и да не съм почитател на странно-претрупания стил на нашата литературна критика не ми е ясно какво толкова лошо има в цитирания пасаж? Не ще и дума, че от многото литературни творби от античността до днес от т.нар. "Троянски цикъл" "Илиада" си остава безпорния фаворит в групата. Днес е и най-известната творба от този цикъл, макар през средновековието като разпространеност да е била засенчена от историята на Троянската война на Дарет Фригиеца или по-скоро това на една епитома (извлечение) от неговата творба. Към този цикъл също са да речем Вергилиевата "Енеида" (описва съдбата на избягалите на Апенините троянци) и някои антични трагедии. От средновековието пък да речем е т.нар. "Троянска притча".

Ако под името "Сарадж" се крие Страцимир, то той също е споменат заедно с Константин Деян при походите срещу Карамания и към Косово, респ. през 1388г. той също посреща турците по пътя Ихтиман-Кюстендил. Константин Страцимир получава мощите, но от текста се вижда, че това е станало след като градът е бил вече превзет. Това поставя под съмнение участието на Иван Страцимир, защото ако е бил при падането на Търново е логично да е бил надарен още тогава. Йоасаф не съобщава каква е била целта на посещението им с Константин в Търново. Казва само, че били важни царски работи. Тъй че може само да предположим - Търново било превзето, а през 1396г. имаме сведения за турски гарнизон във Видин. Тъй че може да се предложи, че Йоасаф тактично е пропуснал получаването на този последния доста унизителен "подарък". Контрааргумент за участието на Константин Деян е похвалното слово за Евтимий, където нито той, нито Страцимир са посочени като участници в похода срещу Търново. Но не е много надежден, защото Цамблак и Йоасаф са работили тогава за Страцимир не е можело да пишат компрамати за своя благодетел.

На форума има вече няколко теми свързани с падането на Търново, но тъй като в тях вече има твърде много отговори и са претрупани реших да пусна отделна тема по въпроса. За улеснение литературата няма да я посочвам под текста, а като хипервръзки и в квадратни скоби. Тезата за евентуално участие на Константин Драгаш като турски васал в обсадата и превземането на Търново е засегната в книгата на П. Павлов и И. Тютюнджиев "Българите и осм. завоевание", В. Търново, 1995г., стр. 80. Те се позовават на един пасаж от Кратка византийска хроника 72 а, в която се казва, че намиращите се до падането на бълг. столица мощи на св. Иларион Мъгленски били дадени на Константин Деян. Константин е син на велбъждкия деспот Деян [Бранковичев летопис, Гласник, 53/1883г., стр. 75]. Макар днес да свързваме името му преди всичко с Велбъжд, тъй като той носи неговото име - Кюстендил, то в ръкописите той се сочи често като владетел на Жеглигово [селищото се е намирало неделеч от днешното Куманово]. Владението се обосовява през ХІVв. кагато цяла Европа и Мала Азия са разкъсани на множество, практически независими феодални владения. Но самостоятелността на Деяновичите не продължила дълго. Скоро се появил достатъчно силен враг, който направил Константин свой васал. Това събитие може да го отнесем към периода между завладяването на Плондив, Ниш и София, т.е. най-късно около 1386-1387г. Вече като турски васал Константин взел участие в похода на османците срещу бея на Караман, като участвал в битката, сражавайки се в края на дясното крило. През 1387г. Константин отново на страната на османците участва в наказателния поход срещу Сърбия и Босна. Тъй като Шишман и Иванко отказали да вземат участие н тази кампания последвал наказателен поход срещу земите им начело с великия везир Али паша. В похода на Али паша най-вероятно Константин не е участвал, тъй като когато кампанията била прекъсната заради готвения поход срещу Сърбия при придвижването на османските войски към Косово поле, той се присъединил към тях в прохода наречен от Нешри "Алаедин овас". При похода от 1388г. Константин се присъединл към Мурад І и посрещнал османската войска в земите си, където бил подготвил за нея необходимите провизии. Следващата османска кампания, в която Константин участва със сигурност и загива е битката при Ровине през 1395г. Именно във връзка с тази битка има един доста спорен пасаж от Подгоричкия летопис. В него се казва, че Константин служел на турците и воювал срещу християните и царството "БIЕ"(със знак за съкращение отгоре). За това съкращение Л. Стоянович предлага два прочита - "царството божие" [Гласник, 53/1883г., стр. 75] и "българското царство" [Старине, 13/1881г., стр. 185г.]. Разбира се какъвто и да е прочита, действията на Константин са били насочени и срещу Шишман, защото след битката при Ровине Баязид минал през Никопол и наредил на посекат Шишман. Разбира се, трябва да оценим сложната обстановка, в която е действал Константин, който се опитвал да запази земите си от турското завоевание. Но в крайна сметка и той загинал с разлика от няколко дни от цар Иван Шишман, а земите и на двамата минали под турска власт. Тъй че краят на покорния васал Константин и веподчиняващия се цар Иван Шишман бил почти един и същ.

И аз съм за спирта. Той разтваря, ама трябва да се внимава да не се напои дрехата с разтворена смола, вместо да се почистят петната.

Не ще и дума, че е по-ограничена, но по този начин малко се улеснява разглеждането на въпроса. Както се видя в хода на дискусията възникнаха ред проблеми с разграничаването на държава и цивилизация. При техн. достижения е по-лесно да се видят възходите и упадъците, защото изискват по-голям ресурс. Противно на твърданията на родните ни и световно неизвестни културтрегери в нетехнологичните аспекти необходимите ресурси са много по-малко. Затова там някои от шедьоврите може да се появят в момент на най-тежка криза и упадък.

Ами Великото преселение на народите е проблем свързан с Римската империя - вълна от варвари руши и населва империята. Ние сме в края на този процес, защото нашите граници намалят притока на източни племена към Европа. Това не е краят на миграцията, но пък ако не сложим една, макар и сравнително изкуствена граница трудно ще може да стигнем до друга. Защото преселения има преди и след това. Маджарите определено не са някакъв финал. Края на І царство отваря пътя за прииждане на племена. Тъй че се появяват узите и куманите. На юг пък има настъпление на арабите. После са кръстоносните походи - вълна от хора от Европа към Азия. После са татарите - голяма и мощна вълна от североизток на юг и запад. После са турците. После е откриването на Амирика и това е най-мащабния миграционен процес - европейци се преселват, африканци биват откарани като роби. Има още една вълна на китайски работници към САЩ, която съвсем не е резултат от появата на социалистически Китай, а започва много по-рано. На практика етническия и расов елемент на Америка и Австралия е бил основно променен. С това стигнахме до емигрантите в САЩ- един процес, който продължава и днес и в сегашно време българите сме пак сред активистите. Отделно са поместните миграционни вълни - в Сев. Америка или в нашия регион дори. Тъй че трудно ще открием твърда и естествена граница на началото и края на Великото преселение. Ориентировъчно това е отбиването на арабите от Византия на юг, укрепването на франкското краство на запад и отново отбиване на арабите и на Изток засилването на България и Русия. Това ограничава значително миграционните вълни и може а кажем, че е краят на периода. За начало може да приемем изтласкването на Рим на юг от Дунава, тъй като северно от Дунава властта на Рим трае кратко - още не завършили завоюването е трабвало да започнат оттеглянето, т.е. края на настъплението и началото на отстъплението.

Идеята е да се видят пичините водещи до залеза на дадена цивилизация, дори на същата територия и дори същото население да попадне в друга държава. Когато Цариград е превзет, това е макар и голям, но все пак един град. При това униатски. Той дори няма възможностите на султаните за техническо и културно развитие. Естестествено на цариградчани и турци към момента на завземането на града. Ако сравним днешна Турция с Византия от 14в. - турците ще излязат къде-къде по-напред. Много правилно. Цивилизацията и държавата са 2 различни неща.

Ами това е доста динамичен период, да не говорим, че не е и чак толкова кратък. В него се поместват държавиците останали от разпада на Велика България, после една част от тях са били подчинени от хазарите, после в района се шляят печенеги и накрая има една засилила се Киевска Рус. Да речем, че е много по-омешано, отколкото изглежда в трите или станалите вече 4 теории.

За съжаление подобно на повечето от древните съчинения и този Стратегикон е достигнал в преписи. И тъй като всяко издаване по същество си е бутиково преписване, то преписите не са защитени от грешки или изменения от страна на копистите. Напр. В един от преписите като автор се сочи Убрикий. Разбира се Стратегиконът не е бил безполезен. Напротив. Все пак Византия оцелява за разлика от Западната империя. въпреки че Маврикий не е от най-блестящите военачалници сведенията са доста полезни. Не само заради сведенията, че да речем под езерната вода може да се крие цяла армия, но и заради данните за податливостта на дадено племе за управление. А Визатния освен на бойното поле има успехи с поставянето под контрол на населили се на нейна територия славяни. Тъй че Стратегикона е бил едно чудесно помагало за военачалници и властници, без обаче да им гарантира 100% успех. Особенно ако не го спазват - напр. както Никифор І Геник, дето не си изградил укрепен лагер.

Може и да е така, макар че в случая буквите са отделени с точки. Просто на кръстовете да речем понякога в краищата се слагат буквите от имената на евангелистите и отгоре може да е "М". Средновековен кръст от Силистра Ако другите черти са просто дефект или само изглежда на снимката като М, но иначе си е чисто І, е това, което казваш. Ако обаче има и друго и си е дело на гравьора ще може да се умува при по-добро изображение на тази част.

Ами има още допълнителни знаци (да речем #), от които да се смятат нулите. Понякога е възможно да се впишат и други букви в по-малък размер и така от няколко букви да стане дума (така често се изписват да речем Богородица). При това изображение освен че І прилича на М, то под дясната черта също има нещо приличащо на знак, също втрани от второто, последно І. В случая тъй като хубаво се виждаше, че едното е "Ц", а не "Д" не направих и друго предположение - М(есец) 50 Д(ен) 10.

Благодаря приятели.

Така както е на снимката първата буква ми прилича на "М". Но може и да е "И" - изображението е твърде малко и ми е трудно да преценя. Тъй или иначе когато има съкращения или буквите са цифри се използват такива означения отгоре.

Посоченото не е година. Когато с буквите се изписват цифри, се поставя специално означение над буквата. По-скоро на година ми прилича обозначението намиращо се най-горе на кръста в Балчик (казвам прилича, защото наистина са 4 но не са свързани). Тъй като снимката е малка не мога да го видя много добре, пък и не ми остана много време да го повъртя с филтрите. Не знам защо от тази част няма детайлни снимки в галерията на сайта на фонда. Ето така изглеждат биквите като цифри:

То общо взето Влахия като някаква държава, па макар и васална се появява именно с Бесарабите. Тъй че не ми е много ясно как този герб ту е само на Бесарабите, ту от един момент е само влашки. Герба си е влашки и е късен. Тертер няма орел, това е деспотския орел. Тъй като деспостката титла е от императорския разред, то деспотите са носели някои владетелски отличия - двуглави орли и корони. По това време столицата още си е Търново. В Никопол царят е резидирал и по-рано, но не е бил столица. Иначе Видин е отвоюван от Влайку. То става по един сложен механизъм - след неуспешната обсада на Варна, савойците започнали преговори с България. Споразумението било следното - градовете по южното Черноморие стават византийски, срещу това Йоан Палеолог плаща на Влайку да помогне за отвоюването на Видинско от унгарците. Та Влайку превзема Видин, а унгарците се задоволяват да освободят Страцимир срещу някои уговорки. В случая Влайко е съюзник и наемник на цар Иван Александър.

Има няколко разказа във връзка с потурчването на Родопите, които стилово са от епохата на Възраждането. Единия от тях е съкратена версия на разказа на поп Методий. Но другите дали почиват на по-ранни сведения или просто са мъзрожденски ентусиазъм може само да гадаем. Откъси има в един двутомник издаден покрай Възродителния процес за потурчванията.

Ами в Омуртаговите надписи се говори за загинали боили при Днепър и Днестър - тъй че една част са си попаднали в Дун. България. Същото се отнася и за тези, дето са били в аварския хаганат. После една част се изтеглили към Дунава, а друга били асимилирани. Други само били асимилирани. Понякога от този процес са се появили различни групи - напр. към тях отнасят чувашите. Във Волжка България пък са отнесли юнашко татарско легиране - станало е нещо като с ромеите в М. Азия след тур. нашествие или в римските провинции след арабското.

Предполагам, че на същото място, дето пише, че са били между 3 000 и 30 000души. Сиреч в нечие въображение. Нека не заприличваме на споменатия по-горе форум, дето приемат с наивна вяра всичко, стига да е написано в някоя книжка на английски. Всички числа за размера на ордата дошла с Аспарух са си 100% въображение (за числеността на статистите във трилогията за Аспарух вече има тадеждни данни). Придвижването си е било класическо - една част от българите попадат на юг от Дунава 1-2 века по рано, накрая идва Аспарух и още поне 1-2 века продължава прехвърляне на население на юг от Дунава (разбира се не само "Аспарухови").

Зависи коя теория за държавата се приема. Според днешната концепция държавата е единство на територия и народ намиращи се под една държавна власт. С оглед на тази теория Дунавска България е създадена 681г. Друг е въпросът дали не следва да се говори само за изместване на центъра на държавата на юг от Дунава и свиване през следващите векове на юг от Дунава. В смисъл, че Аспаруховата държава е същетвувала на север от Дунава и най-вероятно още при Дулоидите си е имала владения на север от Дунав. Според концепцията на гръцките полиси за държавата е важното да има население под обща власт. Затова държавата продължавала да съществува, ако по някаква причина населението се изместело на друго място. От там иде и особеното състояние на гр. полиси - практически те са независими от градовете майка, но от друга страна запазват връзка си с полиса от който са се изселили, без той да им е метрополия. Според патримониалната теория държавата е просто имущество на владетеля. Значи щом имаме правителство, имаме и държава. В случая държавата е нещо като личното имущество - може да си продаваш обора или кравите, но въпреки трансформациите ти остава имущество. Отражение на тази концепция е застъпена в Именника - държавата е представена като имущество на Дулоидите - има преминаване на Дунава, но не и някакво прекъсване на държавността. Тази теория е господстваща през средновековието. У нас също - затова повечето от владетелите от ІІ царство си изравят връзка с Асеневци. За І царство е трудно да се каже, защото от Крум насетне владетелите скромно пропускат да назоват своя род.

Ами в Стематографията на Жефарович е даден като герб на Влахия.