Galahad

Той е толкова революционер, колкото Ахмед Доган е революционер и борец за човешки права и свободи. А този фонд "13 века България" не беше ли някаква Людмилина секта? До сега не бях обръщал внимание на връзката на П. Добрев с "13 века България" - а тя обяснява идеално интелектуалното варварство, което той развива.

През Средновековието не са познавали авторското право и или са си приписвали чуждо произведение, или пък са слагали за автор някоя известна личност. Дори и да е писан от Маврикий, той не си е събирал сам сведенията. По скоро е наредил създаванетона Стратегикона. Разбира се теорията си е едно, но таланта си е нещо друго. А На Маврикий определено му липсвало второто.

Ами не е едно и също. Историята работи с хилядолетия. Днес може да осанат скрити за света, но ако се запазят след години може да си попаднат в музея. Един от големите недостатъци на законопроекта е, че твърдо заляга на социалистическия принцип - или общ (сиреч ничий за стопанисване и принадлежащ на избрано малцинство за експлоатиране) или ничий. Не виждам нищо добро в идеята, че е по-добре едно нещо да се унищожи, щом няма да може да се предостави за извличане на облаги от шепа научни дейци. Я пробввай да погледнеш в хранилището на някой музей, където общонародните паметници са открити за света - няма да те огрее. От това, което е в музеите дават по лъжичка на света, а другото си го държат за да могат да си го експлоатират. А и в частната колекция не остава толкова скрит за света. Печатите на Тервел и Телериг, които са много по-познати от печатите из нашенските отворени за света народни музеи са си от частната колекция на Закос. А за в Стара Загора даваха репортаж на хранилището на музея - намиращите се том оръжия не само са скрити от света, но и се рушат от влага, ръжда и плесен.

Обсъждат проект за нов Семеен кодекс Започна обсъждането и в парламента. Тъй че скоро тази недомислица може да стане дайстващ кодекс.

А не мислиш ли, че е по-добре да се потърси начин да се продадат на колекционери, вместо да идат за старо желязо като "Дръзки" (по-голямата част от него)?

Разграничавам края на държавата, от края на цивилизацията. Византия не е прекъсване на държавата, но много от достиженията на Римската империя изчезват. Когато турците превземат Константинопол, жалките остатъци от Византия са в състояние, което не се отличава от това на османците към този период. Но няма загуба на технологии, а някои културни явления не изчезват, а само придобиват малко по различен вид - напр. спира строежа на големи черкви, но пък започват да се правят големи джамии. Естествено, че това на завладяващите и завладяните. В сравнение с ацтеките може да мине направо за прогрес. Това, че една цивилизация не залязва не означава, че на хората непременно им е хубаво. Напр. от това, че американците бомбардират Хирошима не идва края на японската цивилизация, което съвсем не означава, че япопците са били безкрайно доволни от капитулацията си.

А защо не пуснеш такава тема, щом смяташ, че трябва да има? Все пак е форум, а не годишника на БАН. Отделно, че си имаме дискусия във връзка със законопроекта за културно-историческото наследство, където обсъждаме цялостно проблемите около опазването на паметниците от миналото.

Ето и втората, наречена още Оксфордска част от Пароския надпис. (до няколко дни ще добавя и пояснителните бележки). Тази част обхваща историческите събития от 684г.пр.н.е. до 355г. пр.н.е. В тази част са и хрон. бележки свързани с гръко-персийските войни. Надявам се, че тъй като Пароският мрамор е едно сбито изложение на историята на антична Елада, то публикуването му ще запълни липсата у нас на едно кратко, но сравнително подробно и популярно описание на миналото на този регион.

Ами то много такива има Лъже-Диоген във Византия, Лъже-Дмитриевците (І и ІІ) в Русия, Петър Делян и Никола Цапина у нас (представял се за син на цар Михаил Шишман) ... Въобще един бивш цар или син на бивш цар е бил идеалния повод за бунт - независимо дали е истински или фалшив. Тъй че щом се появи някакъв такъв и каже: "Вервайте ми, ще ви оправя за 800 дни" шансовете му за успех са много по-големи отколкото на друг, не толкова известен, но с много по-разумни и постижими идеи. Несъмнено оставя някакъв спомен, но все пак е бил цар и няма нищо феноменално - известни успехи имат също Мицовия син - Иван Асен ІІІ, Константиновия Тиховия - Михаил, Тертеровия - Светослав. Действителни или мними Шишмановци стоят начело на въстанията до нач. на ХVІІІв. С Жана д'Арк да речем е по-интересно - самозванката се появява на места, където са виждали истинската - вкл. в Орлеан и се среща с майка си. От там тръгват и съмненията, че не била убита, защото била незаконнородена принцеса. При Ивайло няма чудеса. И веднага се вижда, че от воденето на свинете веднага е минал към водене на народа. За разлика от него Василий І във Византия, след като постепенно се изкачва по йерархичната стълба успява не само да завземе трона, но и да постави началото на нова династия.

Една от задачите на темата е да се отграничи дадена цивилизация от самата държава. Понякога държавата изчезва, но културните й достижения остават. Така Атина е била покорена от Рим - полисът изчезва, а с това всякаш и способността му да възпроизвежда забележителни личности. Но достиженията на елинската цивилизация навлизат в римския свят. Това е при поглъщане. Среща се и при разделяне - напр. Австрия е остатъка от Австро-Унгария, но макар да не е вече Дунавска империя запазва достиженията на разпадналата се държава. Същото е с Чехия и Унгария. Възможно е упадъкът да е налице в съществуваща държава. Византия си е Източната Римска империя. Но нейното развитие не е продължение на техническия прогрес на Рим. Докато от по-ранния период има някои забележителни постижения, като гръцкия огън, "Света София" в Цариград или пък Юстиниановия кодекс, то по-късно тези достижения трудно може да бъдат повторени. Разбира се Византия продължава да оказва огромно културно влияние върху христ. свят. Завземането на Византия от турците обаче не е чак толкова голям катаклизъм, защото тяхното културно ниво не е било драстично по-ниско. Османската империя довежда само до леко дръпване назад и доста голям застой. Но технологичното ниво не спада драстично от онова състояние, което е било и в края на Византия.

Разказват, че когато Фидий завършил статуята, бил толкова доволен, че казал: - Ти доволен ли си, Зевсе? Чул се гръм и черния мрамор под статуята се пукнал. На Гръмовержеца му се наложило още веднъж да се намеси, за да отърве статуята от преместване в Рим - наложило се първо да подплаши работниците, а после и императорът-мераклия да се спомине внезапно. Но по-късно статуята била пренесена в Константинопол и при един пожар на Теодосиевия дворец, тя изгоряла напълно. Интересна е технологията на обработка на слоновата кост- коста се обработвала с оцет, за да може да омекне и да добие желаната форма, а и да се разгърне на тънки облицовъчни листове.

Проблемът е, че за вещи, чийто собственик не може да бъде открит се считат и такива зазидани в стената на нечия къща или намерени в нечий двор. За това в земята може да има някакво оправдание с концепцията, че всичко под земята и над земята е държавно, но зазиданото??? По Германския граждански кодекс (BGB) е прието, че собственика на недвижимия имот, в който е намерена вещта дели на половин с откривателя. Това ще рече, че ако намеря нещо на държавна земя делим с държавата, но ако си го намеря в моя си двор си е 100% мое. Отделен е въпросът, че законът не може да се пребори с нежеланието да се спре иманярството. Някъде се копае усърдно, но въпреки това там не се слага постоянен полицейски пост. Защо ли - ами да не пречи на работата нощем. Тъй реформаторите въобще нямат амбицията да се справят с иманярството - напр. като се уреди въпроса с полицейска охрана на някои от най-разработваните от иманяри обекти.

Кръста наистина е интересен, тъй че инициативата за по-доброто му съхранение определено е положителна. Идеята за търсене на връзка с орела и І царство също е интересна. Действително едноглав орел освен сребърния приписван на Аспарух е запазен и на релеф намарен в Ранния аул на Преслав. Но както много пъти съм казвал, при хералдиката позициите са точно отпределени и герба на кръста без капка съмнение си е този на Влашко. Монета на Владислав І Влайку А това е върху влашки ръкопис от 1508г. - плетеници, славянски текст и пр., и пр. Никовете играят ролята на псевдоним, тъй че не виждам какъв е проблемът? Да не би в книгите на П. Добрев да слагат и ЕГН-то му? Проблемът на П. Добрев и последователи е, че никога не могат да се усетят кога трябва да спрат, та да не направят от една интересна идея дивотия.

Ето и превода на биографията на Павзаний. Става дума не за писателя, а за военачалника, който командвал гръцките войски в битката при Платея (479г.пр.н.е.), където били разбити персите командвани от Мардоний.

Не, различни са. Кесар е титла, която произхожда от Юлий Цезар. При тетрархията обаче, двамата съимператори продължили да се наричат императори, но техните помощници получили титлата цезар/кесар. Тъй като обаче през І в. титлата се ползвала от императора, това залегнало в Библията и понякога - поне до 10-11в. във Византия така наричали и самия император. От тази титла произхожда нашето цар и германското кайзер - в смисъл на император. Някъде от 12в. насетне това вече е 3 и дори 4 титла. Затова у нас цар и кесар започват да се изписват различно - едната е първата по ред в ранглистата, а другата четвъртата.. Севаст е гръцкия аналог на август и също е била една от императорските титли. Откакто обаче титлата севаста била дадена на императорската любовница Склирена, то тази титла също претърпяла не само драстичен, но и стремително бърз спад. Това наложило въвеждането на друга титла с висок ранг - паниперсеваст, а след нея и севастократор (държател на севастите, да не се бърка с протосеваста, която е пръв сред севастите). Севастократор се появява при Комнините. Бързо обаче е изместена от титлата деспот (господар), която също е ползвана изключително от императора, а след това става втора. Така в залеза на ІІ царство началото на ранглистата изглеждало така: 1. Василевс/цар - автократор/самодържец 2. Деспот 3. Севастократор 4. Кесар.

Не говоря за залеза на империята, а на цивилизацията. Днешна България също е в тежка вътрешна криза, но имаме компютри и телефони. Кризата съсипва държавата, но цивилизацията се руши от катаклизъм, който може да е съвсем страничен - напр. природно бедствие. Русия също е в креза, но и тя технологично е много по-напред от времето, когато беше едната от двете световни сили.

Технологичното и културно развитие ни изглежда като един процес движещ се само напред и нагоре. Това движение изглежда съвсем неспирно и непредотвратимо - нито световни войни, нито световни кризи успяха да попречат на този възход. Но дали винаги е било така, което означава и дали завинаги ще е така? Защото това, което се е случвало в миналото, може да се повтори и в бъдещето. През ХVІІ-ХVІІІв. светът се чувства просветен и необременен от предрасъдаците и суеверията на миналото. Много от писаното в миналото се е разглеждало просто като измислица. Но ето че и изпод земята започнали да се появяват руините на градовете, за които се е считало че са измислица - Троя, Вавилон, Ниневия... Но как е било възможно великите и славни селище на древността да изчезнат и за тях да остане само спомен будещ единствено съмнение? А великата Римска империя - те подчинявала народи, но имала амбицията да подчини и самата природа - столицата била свързана чрез бързи и удобни пътища, в градовете от отдалечени места прииждала чиста вода, а мръсната се отвеждала от канализация ... но един ден и много от това изчезнало. Руините на крепости, акведукти, бани и другите постижения на римляните само напомняли за древното величие. А "циклопските" градежи в Микена и пирамидите - възможно ли е да са дело на древните, а не творение на извънземните? И тъй - как всичко това е изчезнало? Високоразвитите общества за разлика от примитивните се характеризират с разделение на труда и значителен пазарен обмен. Краха на политическите, военни и икономически връзки между хората води до крах и на самата цивилизация. Днес всички които четат това могат да ползват в една или друга степен компютрите. Една по-малка част могат да си свържат компютъра с париферните устройства сами. Още по-малко могат да си сглобят хардуера и да добавят части. А колко могат да произведат платки, да добият руда и да я превърнат в метал, да произведат изолация за кабелите ... Да, ние имаме технологии за каквито в миналото даже не са си въобразявали. Но без пазара е невъзможно да се реализираме. Ние сме специализирани в дадена област и всичко останало си го купуваме. Какво би станало при един катаклизъм? Не говоря за потоп. Достатъчно е нещо по просто - напр. да свърши нефта и природния газ. Тогава колите, корабите и самолетите спират. С тях и огромните бързи доставки. Отчасти ще помогнат електиричеството, атомната енергия, добрата стара пара, водната енергия, вятърната енергия... Но автомобилите спират. А големите градове са изградени така, че с автомобил или автобус човек да може да се измине голямо разстояние за кратко време. Електромобилите не са достатъчно развити, а тези, дето пътуват по жици могат да се движат само по определен маршрут. Всичко това обаче няма да доведе до крах на нашата цивилизация - просто ще се намерят други решения. Крахът настъпва при радикално рухване на политическите и икономически връзки. Такъв удар за Римската империя се оказват варварските нашествия. Преди това империята е в криза - войните са все по-нуеспешни и намаля притокът на роби. Това обоче не води до рухване не цивилизацията, а само до реформиране - минава се от роби на колони. Защо обаче варварите успяват да унищожат римската цивилизация, след като тя дори оставя трайни следи върху тяхното развитие? Варварите са били с по-ниска степен на обществено развитие. За тях империята означавало грабеж и богатство, но те не си давали сметка, че това не може да продължава вечно. А "Великото преселение на народите" продължило твърде дълго. Те опустошавали селата, рушели градовете. Каменните пътища оцелели, но били несигурни за керваните. Прекъснатите връзки между частите на империята довели до технологичен и икономически упадък. Не е фатално, ако в една област строителните инжинери бъдат избити от варварите. Но ако цялата империя е опустошавана и няма възможност да се прехвърлят специалисти за ремонт и поддръжка на акведуктите - те рухват. Големите градове останали без вода се оказват трудно място за живот и населението ги напуска. Византия обаче оцелява - притисната от север от българите, а от юг от арабите тя все пак опазва своя управленски и стопански център. Защо тогава последиците от цивилизационния крах се усещат там. Столицата запазва своя да го наречем научен потенциал, но провинциите го губят. Оцелелите са недостатъчни и в невъзможност да възстановят технологичните обекти извън столицата, а от друга страна са лишени от възможността чрез приток на нови кадри да се възпроизвеждат. Наред с това те се оказват в трудното положение не само да опазват старите знания, но и да ги пригаждат към новото време - бързо и в неблагоприятна среда. Разбира се средновековието не е само упадък, но се откриват и нови неща - навлиза стремето, Изтокът вече не е така непознат... Тогава човечеството надскача границите на римската империя деляща светана самодоволни ромеи и варвари и поема по нов път. Но на тези, на които е било съдено да преживеят краха не им е било никак лесно.

Сталин ако беше прескочил трапа щеше да прати хората дето не са се погрижили да му се окаже мед. помощ да проверят дали има задгробен живот. Тук не става дума за нещо станало за секунди та да са изтървали мига - той агонизира с часове. Предполагам, че самият Хрусчов не е искал да свърши по такъв начин - да се изолира и от най-близките страхувайки се някой да не му отнеме властта. Като изключим, че смазва размириците при васалите и чрез Карибската криза разкарва бомбите от Турция, той без да е направил нищо велико за СССРе май най-чалко критикувания руски държавен ръководител за последните 100 години. Не съм казал това - точно обратното. Но много радко се случва дребен интригант като него да действа така мащабно. Между прочем по филчетата на западните ист. канали Иван Грозни и Петър І ги изкарват също зловещи диктатори, даже в един "документален" филм изкараха Иван ІV луд защото е приел царска титла и е разширил Русия, а не си е останал княз на една ако не умалена, то поне същата като граници вътрешно нестабилна Русия. Но те са хора с мащаб и тяхната дейност оставя положителни следи в ред насоки от бъдещото на Русия. Докато др. Коба си остава изненадващо преуспял сводник. След Иван ІV и Петър І Русия се развива с идеята да е проспериращия Трети Рим, а след Сталин е като проститутка търсеща обратния път за дома.

Западните брадъри хвалят всеки калпав руски диктатор - било Хрусчов, било Сталин. Хрусчов управлява в сравнително спокойно време - светът е умиротворен и не мечтае за големи войни, Русия е умиротворена и не мечта е за революция. Сталин живее в друго време - между две световни войни, икономическа криза, Гражданска война. Той превръща една Русия жадуваща за декабристи, в която вилнеят нихилисти и анархисти, а в крайна сметка властта взимат комунисти в държава със суров порядък. Наследството на Ленин не е никак леко - зад томовете съчинения с теория на практика има една империя простила се при Брест-Литовск с огромни територии, намираща се в пълна международна изолация и в гражданска война. Наследството на Сталин е друго - едната от двете световни сили, възстановени територии и в добавка една голяма сфера на влияние наречена соц. лагер. Във вътрешен план няма нито революции, нито граждански войни, нито етнически конфликти. Тъй че просто не е имало необходимост от толкова мащабни репресии. Хрусчов поема управлението на народ приучен вече да се подчинява на диктатора. А това, че катурват Хрисчов не означава, че е бил прекалено добричък. То и Сталин умира не съвсем като любим вожд - с навременна медицинска помощ е можело да преживее малко по-дълго.

Разпоредбите на Търновската конституция не са се прилагали пряко и за това, дали законите са спазвали Конституцията следяло Обикновеното народно събрание, което правело противоконституционните закони. Въпреки това поне в първата половина от времето и на действие поданиците на княжеството твърдо отстоявали правата си и тя станала основата за едно успешно развитие на бълг. общество. Последващите конституции са просто пропаганден афиш пред запада. Тях обществото ги възприема като прашасал лист, който некой не чете. В днешна социалистическа България конституцията съществува в сянката на волята на всесилната партия (през последните 20г. и нейните сателити).

Хрусчов е проспериращ интригант, но не е чак толкова добър управник на СССР. Да, с него идва края на големите репресии, но Сталин вече е подлязал изправените революционни глави. Вярно е, че до Горбачов е единствения съветски ръководител приживе сдал властта ... но на доста от другите кончината е при доста съмнителни обстоятелства. Докато Сталин прекарва последните си години в страх, че някой ще го измести, Хрусчов се погрижва за себе си и си кара спокойно старините. Тъй или иначе и при него и при Брежнев проблемите с Карибската криза, Суецкия канал, Чехословакия и Полша изправят света на ръба на нова световна война. Сталин заварва една Русия, която цял 19в. се кани да се промени и когато промяната започва с Октомврийската революция някак им е трудно да се спрат. Троцки е част от революционния вихър, докато Сталин връща държавния порядък. Но и стабилизацията на Русия при Иван Грозни и Петър І не минава никак леко и безкръвно, а напротив. Но те са хора от друг тип. А в случая интересното е, че дребен интригант като др. Коба успява да направи от една държава в хаос еднато от двете световни сили.

Ами Сталин е класическия случай на проспериращ интригант. Както у нас Фердинанд преборва Стамболов и ни докарва две национални катастрофи. Разбира се Сталин е един от редките случаи на успял интригант, който е довел страната до погрес в дадена насока - СССР си връща доста от загубените по Брест-Литовския мир територии, а освен това си създава сфера на влияние над половин Европа. Иначе прогресът е по класическа интригантска формула - той е незабележим, безкруполен, привидно услижлив и готов да се захване с всяка непрестижна дейност. Навзрачността го предпазва от атаки на потенциалната конкуренция. Безкруполността му позволява да нанесе удар в подходящия момент срещу подходящия човек. Тя е най-важната, защото му позволява да постави собствения си интерес над всичко. Привидната услужливост му помага да получава предложения за различни задачи. Съчетано с невзрачността често тези задачи му позволяват да спечели влияние, което някой друг се е надявал да присвои за негова сметка. Готовността му да се захване с всяка работа му е позволявала да се добере до ключови позии, които към даден момент не са се харесвали на никой. Троцки е друг тип. Той прави революцията и мисли как тя ще се развие. Въпросът за наследяването на Ленин остава някак на втори палн, а за Сталин е на първи. За революцията може да е по-важно създаването на Червената армия, но за това кой ще е диктатора една чистка сред армията има много по-голямо значение. Самият Сталин е наследен също от далеч не най-забележителната фигура от своето обкръжение - Никита Хрусчов. Невзрачното селячне ловко катурва дори страховития Берия.

Народа е съвкупността от гражданите на една държава. Народа на СССР да речем включваше руснаци, белоруси, естонци... Определящо е гражданството/поданството. Едно лице е гражданин на една държава независимо дали е на нейна територия или не е. Население - съвкупност от хора, трайно населяващи дадена държава. Тук не попадат гражданите на държавата, които трайно са се установили в друга държава, но пък влизат гражданите на други държави трайно пребиваващи в страната. Най-сложен е проблемът с нацията, етноса - това са хора обединени на някакъв етнически, културен или религиозен признак. Тук липсва обективен критерий и е много важно самоопределението. Понякога е доста спорно дали определена група хора могат да се считат за обособена нация. Така стои да речем въпросът с помаците - според едни е отделен етнос, а според други просто българи-мюсюлмани (такива са били и мнозинството от населението на Волжка България). Но за разлика от народа и населението тук, тъй като липсва ясен критерий бъркотията е голяма. Циганите да речем от една страна си се делят на разни племена, но от друга понякога се делят на турски и български цигани. Друго усложнение е с историко-географските региони - вече бяха изброени някои: в Испания - Кастилия, Андалусия ..., във Франция - Шампан, Прованс, Бретан, Нормандия, Лотарингия, Бургундия ..., в Германия - Баварци, Саксонци ..., в Италия - Савойци, Тосканци ... Проблемът с нацията се е появил с концепцията за националната държава от 18в. насетне. До тогава разните групи успешно си живеели в държави създадени на всевъзможни принципи. Но с идеята всяка нация да си има и държава дойдоха и проблемите. Да речем Швейцария - мъничка държава, но населението й се дели на кантони, но населението на кантоните не се считат че по етнос са швайцарци, а немци, французи или италианци. И как от това може да излезе държава на една нация?!?

Едва ли е случайно, че по цялото ни северно Черноморие има край морето антидесантни валове. Плиска е сравнително далече от морето - достатъчно далече, за да се намали значително ефекта от флота. Флота през средновековието е транспорта с относително най-голяма товароподемност. Така лесно е можело дасе снабдява една голяма войска обсаждаща Варна. До Плиска обаче се стига по суша и провиизиите е трябвало да се пренасят с каруци - това намаляло обема и сигурността на конвоите. Варна е сред значимите оцелели градове на север от Балкана. То и до днес между Варна и Балкана няма значимо селище. Затова я упоменават нея. По това време много от старите и известни градове като Марцианопол вече са изгубили своето значение.

Варна не е била столица на І царство, а е спомената, тъй като Аспаруховите българи стигнали до там. Пък и мястото не е много практично, защото е близо до морето, а Византия имала великолепен флот. Делтата на Дунава дава защита различна от тази, която може да се намери при Варна. Пък и проблемът от север е бил по-голям, а тези от север нямали добър флот. Изместването на юг става след битката с Византия. Но в края на ІІ царство Варна е била столица на Иванко, синът на Добротица - може би последната, защото той за последен път се споменава във връзка с готвен преврат и предаване на Варна на турците.