Galahad

Който го влече, няма пречка да постъпи и сега срещу заплата. Драмата е, че ще се пилеят парите на българската държава, които и така са крайно недостатъчни, за нещо, което е напълно безсмислено. Бюждета не е бездънна яма и за да се осигурят пари ще трябва я да се замразят пенсиите, я заплатите на учителите, я на някой друг. За хора с ниски доходи като българите, това наистина си е голяма драма. И всичко това защо?!?

Да не би случайно радетелите да върнат българската армия в каменната ера да са прогресивни реформатори?!? Държавата е бедна и като се излапат парите от 20 000души събрани за да дават самочувствие на фатмаци с незавършено начално образование, че са големи шефове, та тогава няма да има пари за морена техника. Защото днес армия без модерни технологии е без значение дали е с калашници или с кремъчни ножове. Видя се какво стана със Сърбия и Ирак. Това ми напомня на пореден исторически пленум, след който всичко трябва да е по новому, ама продължава по старому. 1. Не стана ясно откъде ще се вземат пари, за да се направи тази армия? Сиреч ще е по-старому - няма пари за патрони и бензин, няма учения, само маршируване с песен до стола, където няма почти нищо за ядене. 2. Не стана ясно как ще се мотивира някой да се запише доброволец, след като сега не иска да го направи дори срещу заплата (при това не лоша като се има предвид че нищо не вършат)?!? А ето я реалността: 3352 ученици заминали за чужбина през първия срок Това ли са доброволците - те в българско училище не искат да останат, та ще се запишат доброволци в БА за радост на фатмак с незавършено начално образование? 3. Не е ясно какво е предназначението на тази армия?!? Да спре мъжете да се депилират и парфюмират?!? Това ще е толкова ефективно, колкото идеята да се спре продажбата на перхидрол за да се ограничи броя на глупавите. 4. Така и не се разбра от колко души ще се състои тази армия и как ще се допълни бройката, ако няма доброволци? Сиреч проекта е 100% недомислица - няма нито един съществен момент, по който феновете на идеята да могат да дадат ясен отговор, пък какво остава да могат да го обосноват.

Всъщност България и в момента си има армия + гранична полиция, която пази границите (или поне това, което остана след напускането заради реформите на Бъчварова). Каква е ползата да има голяма армия, ако младите българи за да се отклонят от военна служба се изнасят в чужбина и в България останат само пенсионери, турци и цигани? То това май е и основната цел на агитката. Защото от по-известните личности тези дето открито подкрепиха идеята като изключим изкукалите дядовци са известни с наклонности към своя пол. Явно на последните им допада идеята момчета на възраст, в която хормоните бушуват да бъдат тикнати за няколко месеца в едно спално в казарма, около която в радиус от поне 50км. няма жива жена. На мен винаги ми е било интересно, че българинът най-много се възмущава не толкова на лошите навици, колкото на хигиенните. Той например се смущава не от турския фундаментализъм, а от ползването на ибрик. Сега гледам, че вместо някой да се притесни примерно от това, че младежите употребяват наркотици, повече се вълнуват дали някой мъж се е депилирал или се е парфюмирал. Явно руското разбиране за хигиена си е дало отражение. Виц: В банята Петка търка кирта от гърба на Чапаев. След като сваля няколко слоя кир, казва на Чапаев: - Знаеш ли, че започна да ти се подава потника под кирта, а ти си мислеше, че си го изгубил.

По време на разпродажбата прекупвачите са наричали Ермитажа - "Антикварния магазин". Сред продадените ценности и е и сребърния иконостас на храма "Христос-Спасител", който е направен с трофейното сребро взето при разгрома на Наполеоновата армия. Някои от обектите са взимани направо на безценица. Един от фарфорните императорски сервизи примерно е бил даден в един от ресторантите, за да са ползва от трудещите се. Управителят се оплакал на един от прекупвачите, че чиниите се чупели лесно. Прекупвача купил нов сервиз и го заменил с императорския. Разбира се когато страната е гладувала не е лошо, че са продадени някои от богатствата. Но това е направено по възможно най-безумния начин. Ценностите са изсипани тъй да се каже накуп на световния пазар, в резултат от което цените им се сринали и на практика СССР продавал на безценица. При по-разумен подход е можело да се продават по-бавно, но на по-високи цени. Втори е въпросът за страна с толкова големи природни залежи дали това е най-подходящия начин да набави пари.

Първо, че говорим какво има, а не дали то е най-доброто и без всякаква конкуренция в световната литература. На второ място някои от тези творби го познаваме в български римуван превод, който понякога е доста свободна обработка на чуждия. То и песните за Крали Марко ако се преведат на английски с малко повече напън може да станат направо конкурент на Шекспировите. На това за гусларите в Македония и Сърбия се посмях много, че бългАРите нямали гуслАРи както показвала думата, а сърбАРите и македонАРите имали. Пък ние нали си говорим за Средновековие, а тогава Сърбия е там дето е сега Черна гора и Косово, а Македония е Одринско. Пък Охрид тогава е столица на България, а Белград и Бранчево са български областни центрове. Или може би цар Роман е пленен в столицата на Македония Скопие, а Климент Охридски от Великоморавия е отишъл в столицата на Сърбия Белград?!? А трубадурите са си точно като гусларите. Просто през 5-те века "съжителство" не е имало меценати, които да спонсорират записването и тиражирането на тяхното творчество.

Предполагам на всички е ясно, че в условията на свободен пазар всеки може да си публикува каквото си иска, което съвсем не означава, че всички учени трябва да се заемат с доказване на неговата неистинност, а ако не им се занимава с глупости, това не означава, че публикуваното е вярно. Представете си какво би се получило ако от БАН трябваше да излизат с по няколко тома аргументи по повод всяка глупост тиражирана от някой автохонец. Нещата са точно обратното - този, който е тиражирал нещо, ако не успее да го наложи, то не се брои. В случая творчеството на Нурутдинов не е признато за исторически извор, тъй че не е необходимо да се оборва неговата автентичност, защото се оборва нещо, което е прието, а не нещо, което не е прието. Нурутдинов е слаб творец - както при написването на творбите, така и на версията за тяхната поява. За свое щастие е осъзнал рано липсата на талант и вместо да се опитва той самият да стане велик литератор е решил да създаде мистификация. Тя имаше някакъв успех у нас и на територията на бившия СССР, но това стана по времето, когато безрезервно се вярваше на Джуна и Кашпировски, а у нас имаше хора, които считаха романите на Лиана Антонова за документалистика. Първата версия е нелепа и опитите да се обясни появата на творбата са довели до пълно оплитане. В Русия преди революцията всъщност излизат доста неща за Волжка България - и като извадки от изворите, и като данни от проучвания на обекти. За творчеството на Нурутдинов - ни дума, ни вопъл, ни стон. След революцията Ленин излиза с идеята за самоопределение на народите и тогава татарите решават да си правят държава. Тъй че ето го втория момент да се появят книгите - но отново ги няма. Следва вече третия момент, когато на власт идва Сталин и той няма никакво желание някой да се самоопределя и да се отделя от неговата власт, тъй че водачите на подобни инициативи се озовават в Сибир. Следва един нов период, когато пак започват да излизат доста неща за Волжка България, тъй че отново е нямало пречка да бъде публикувана. Иначе казано - имало е един сравнително кратък проблемен период в СССР, когато е било проблем да излезе такава книга, но и доста време преди това, когато е можело да стане. Лансирана е и втора версия с цел реклама, като според нея Нурутдинов е изпълнил поръчка на КГБ. Така доста скапаното четиво получава ореола на тайнствената властова структура. Не е особено ясно защо му е на КГБ такова чудо. На второ място, ако все пак са решили да го правят, то са щели да се консултират със специалисти, каквито е имало доста, тъй че е щял да излезе много по-качествен продукт. В случая обаче става дума за самоделка от класата на нашенското автохонно ниво. Нурутдинов е нямал езиковия капацитет да направи "оригинал", тъй че чудодейно се сдобил само с руския превод. Както е обичайно при всяка мистификация оригиналът чудодейно изчезнал. Тъй като обаче и така продуктът се е оказал доста проблемен, то изчезнал и превода и останали само записките. Така ако се открият грешки, те ще се дължат първо на преводача, а второ на грешка в записките. Нурутдинов е имал някакъв интерес към материята и е ползвал някаква библиотека, по-скоро регионална. Като цяло творчеството му е базирано на това, което е било издадено на руски - освен преводи от староруски са ползвани също византийски, арменски и арабски съчинения. Има и леко обогатяване примерно с данните от намереното съкровище на Кубрат. Като цяло е избягвал да рискува и да вкарва данни, които при бъдещи проучвания е можело да бъдат опровергани. Разбира се в изворите има и противоречия и той е трябвало да избира между тях. Тъй като е бил слаб писател не е могъл да направи сюжет, който да спои разнородните извори. Тъй че общо-взето не е трудно да се каже кое откъде е взимал. Например както стана вече дума Шамбат е взето от Порфирогент. Предполагам се досещате, че имената трябваше да са под общ знаменател, а не така, както са в преводите на руски. Напр. Кубрат е Крут по Именника и Катрадес по Йоан Никиуски. Няма как автор от ХVІ-ХVІІв. да се съобрази с утвърдените названия, които са ползвани през ХХв.

Е, хайде си кажи честно колко време си служил и от това време колко дни си бил на стрелби? Защото с три дни стрелби, а през останалото време палене на печка, бране на грозде, чистене на спално, ходене под строй на храна ... не виждам как ще се настигне по-голям напредък от усвоеното по време на НВО. При НВО освен часове имаше и някакви финални лагери. Също Организация за съдействие на отбраната, която всъщност се занимаваше с профилираната подготовка. На практика каквото се учеше, беше по линия на предказармената подготовка. Дори скачането с парашут се учеше преди казармата. Казармата си беше единствено пропиляно време, докарало обаче държавата до фалит.

Щеше да е по-лесно да се посочи все пак какво се има предвид като налична, та да се допълва. Примерно имаме едни панагири за брака на цар Иван Асен ІІ макар и на гръцки, имаме Похвала за Симеон, за Иван Александър от песнивеца. Похвалата за Симеон може да е дадена като преписка към религиозна книга, но все пак си е посветена на светско лице. ПОХВАЛА ЗА ЦАР СИМЕОН Великият между [царете цар Симеон], възжаждал със желание пресилно — той, мощният владетел, — да открие познанията, скрити в дълбината на тез труднодостъпни книги и в мислите на многомъдрия Василий, заповяда на мене, немъдрия по знание, да променя речта във друга форма, но да запазя смисъла на мислите му. Тях, сякаш и пчела трудолюбива от всеки цвят отделен на Писанието, събрал ги като във едничка пита, излива ги, подобно на мед сладък от своите уста пред първенците, за да настави умовете техни. Нов Птолемей като им се представи, но не по вяра — по желание най-вече, и поради сбирката от всички божествени и многоценни книги, с които, своите палати преизпълнил, той си създаде вечна памет. Отплатата на паметта за да получи, то нека и душата му христолюбива да има за възмездие венците на мъжете святи и блажени в непреходния век на вековете.

Всъщност обучението по НВО беше доста по-добро от обучението в казармата относно военното дело. По НВА имаше някаква по-стегната програма насочена към усвояване на определен тип знания. В казармата това е пръснато във времето, а по-голямата част е миене на коридори, събиране на листа от градинките, строяване за отиване на храна и др. под. И тъй като парите отиваха за храна и отопление, на си беше съвсем нормално да има войници, които за цялата служба да са били само 5-6 пъти на стрелби. Или както се казваше в един майтап: Единственото време от престоя в казармата, което не е пропиляно е проспаното. Не може да се правят аналогии между настоящото и периода 1944-1989г. когато България бе поставена в тотална васална зависимост и дори когато трябваше да се смени Живков, първо Младенов отиде до комунистическия папа да го хиротониса, а чак след това Живков подаде оставка и парламента формално го избра за протоолигарх. Опасявам се, че сочения за окупатор изобщо не се интересува от нас, а мнозина от държавната им администрация май и не подозират, че България съществува. За разлика от Третия Рим, който страда от болни фикс-идеи САЩ имат доста по прагматичен подход - проявяват интерес към близко разположени държави подходящи за евтини курорти за гражданите им като напр. Куба, или пък държави с петролни залежи. Ще рече, че Румъния, която има петролни залежи е много по интересна за тях. България има само мурзилки, ама те са напълно безполезни, тъй че на практика няма нищо, което да ги заинтригува. А това, че непременно през България е трябвало да внасят наркотици за Западна Европа е просто смешно - най-малкото, че ние имаме пряка връзка за ЕС само през Румъния, а иначе се минава през външни граници, което ще рече, че може да прекарат стоката от всякъде другаде. Та да се върна по-същество. България не е Белгия, за да си позволи същите разходи, нито сме преди 1944г. Защото след 1944г. навлизат атомните бомби и военната технология се развива толкова много, че драстично намалява ролята на човешкия фактор с пушка. Ако ще правим изостанала армия, по-добре да нямаме никаква. Иначе армията ни беше организирана по руски образец. Не съветски, в смисъл такъв какъвто трябваше да бъде, а не какъвто беше. Иначе казано руската армия е била кастова - съставена от дворяни формиращи офицерството и мужици формиращи бойците. В миналото разбира се това не е било проблем, защото до някое време много армии са били така. Когато става съветска е направен опит да се реформира и кастите да се изравнят, но почват войните, а подходът е бил неправилен. За разлика от руската, армията на САЩ, която е продукт на новото време няма този кастов елемент. Та какъв е проблемът. В нашата армия подготовката на практика се води от сержантския състав, а дворяните, т.е. офицерите се занимават с по-важни дела като например попълване на тото-фишове. Така на практика всички си нямат на представа как точно ще се проведе едно реално сражение, в което вече би трябвало да участват офицерите и да го ръководят. Много войници никога не са виждали някой от по-старшите командири примерно качен в бойна машина на съответната военна част (втори е въпросът, че заради обиколката в кръста някои няма как да минат през люка). При модерните малки наемни армии войниците и офицерите са си наемници и се обучават да работят съвместно, като някои са просто по-старши от другите. Какво е значението на всичко това ли? Ами много от успешните командири като Александър Велики, Ханибал, Суворов и др. са споделяли по време на поход несгодите наравно с войниците. Това ги е ориентирало в обстановката и макар често да са поставяли трудни задачи, те не са били изпълними. При обратният вариант често се надценяват възможностите и провалите са неизбежни. То ето че и в тази дискусия много пъти се поставя въпросът откъде пари за "новото попълнение", ама отговор няма. На държава, на която й тежат 50 000 полицаи, които трябва и границата да пазят, и градовете да пазят, и с паспорти да се занимават, и движението по пътищата да контролират, и пожари да гасят, а според сегашните управници със стари навици и в интернет да следят кой злослови срещу властта - та как една такава държава ще се справи с примерно 20 000 души, които се посочиха като евентуални доброволци. Защото за тях трябват дрехи (униформите се правят от фирмата на Жени Живкова и затова струват безумно скъпо - един панталон 60 лв. примерно), трябва храна, трябва отопление на сградите, разходи за ток и вода, разходи за патрони, разходи за бензин, разходи за винетки, разходи за стрелкови полигони, чаршафи, възглавници ... Няма безплатен обяд - доброволците може да са без заплата, ама все пак ще трябва да ядат и някой трябва да плати храната. То вярно, че сега държавния бюджет е абстрактен и се планират някакви разходи без да се прави сметка дали е възможно институцията да функционира с тези пари. А преди 1944г. доста законопроекти са били оттегляни от правителството не защото са били лоши, а защото е нямало пари за реализацията им. В смисъл при всеки законопроект се е правела и сметка какво ще струва на държавата и макар и по-същество интересен е бил отхвърлян като нерентабилен. То по принцип парламентите са били създадени преди всичко с цел да ограничават управляващите в правенето на разходи за каквото им скимне.

Ние също си имаме епос, по-точно няколко: За Крали Марко, за Момчил, за цар Иван Шишман. Самите песни са записани на по-късен етап, но сведения за изпълнение на такива песни намираме от доста по-рано отразени в пътеписите на чужденци минали през нашите земи. Но примерно и песните за Робин Худ са записани на един по-късен етап и те също имат няколко слоя на образуване - в смисъл в някои от тях се споменава името на крал Едуард, а на други - крал Ричард Лъвското сърце. Иначе като стана дума за трубадурите - ние си имаме едно като че ли позабравено название за тези изпълнители - гуслари. Това са били пътуващи разказвачи на истории, често инвалиди (напр. слепи). Свирели са гусла като съпровод на разказите си, а и чрез звуците й да съберат публика. Тяхното е било отчасти представление, отчасти просия. Твърде е вероятно българския апокрифен летопис да е запис именно на такова гусларско изпълнение. В основата му стои някакъв исторически текст, който изглежда отчасти е бил забравен, а отчасти изменен за да е по-интересен за публиката. Иначе Григора разказва, че при срещата му с българските стражи те пеели песни за стари герои, но не казва нищо повече за кого точно са били. Отделен е въпросът, че някои от западните легенди също са тясно свързани с религията. Например историята за светия Граал. Много от западните хроники са оцелели благодарение на книгопечатането. Така примерно между Паисиевата история и Освобождението има поне 30 по-обширни летописа, но много от тях са само в оригинал и са оцелели преди всичко защото са прибрани в библиотеки е издадени.

Ами аз все се каня да пусна тема какво представлява бълг. армия. В момента също има резервисти. Но е напълно безсмислено някой да се обучава да стреля с автомат няколко години. Практиката е показала, че който не може да стреля точно през първите няколко дни и след година положението е същото. При война могат да бъдат обучени за месец. А сега може да стане в училище. Навремето имаше предмет НВО и в края имаше нещо като обучителен лагер за около месец за всички - момичета и момчета. Това е напълно достатъчно и тъй като е в рамките на учебната програма не се налага после да се отсъства от работа, което за повечето работещи в частния сектор означава оставане без работа. За граничарите проблемът не е че се оплакват, а че масово напускат. Защото има много дето се оплакват, ама не си подават молбата за напускане. Пък нали се сещате, че не е все едно дали една година държавата ще е без учители и тя ще е нулева и дали ще има вход отворен за всички желаещи талибани да влязат в България? При това ударът ще се стовари върху най-доходоносния за държавата туристически район.

Патриарх Евтимий не е унищожавал исторически хроники. Това, което е изгорено са религиозни книги, по-точно такива с много "печатни грешки". В смисъл, че от покръстването до негово време не са били правени по-нови преводи. Това си е проблем, защото при покръстването преводите са били правени набързо за част от книгите и при условията на липса на достатъчно утвърдена българска християнска терминология. Освен това за няколкото изминали столетия в резултат от грешки на преписвачите са се получили още по-големи недоразумения. По времето на Евтимий е имало вече достатъчно опитни преводачи от гръцки на български език, които са направили нови, по-качествени преводи от гръцките оригинали, като разбира се наред с това са отпаднали и грешките на преписвачите. Казано на днешен език са били унищожени дефектните издания (което се случва и днес). Ще дам за пример превода на съчинението на Жофроа дьо Вилардуен - то има два цялостни превода (при това по-старото издание е билингва - български и френски), при положение, че примерно мемоарите на маршал Бусико, който участва в битката при Никопол през 1396г. са преведени само частично. Самият Евтимий често вмъква в житията исторически епизоди, което показва, че е имал подръка някакво историческо съчинение, като е възможно да е било написано от него. Вероятно именно то е било ползвано и за добавянето на исторически сведения в синодика. Просто България пада под турско, а още през ХVв. някои от последните царски резиденции като Видин и Никопол са били тотално опожарявани по време на войните. Дори при опожаряването на Видин на много от спахиите им изгорели бератите за дадените им ленове, които се пазели у всеки от тях. Апокрифите са се запазили, но те приличат на религиозни съчинения. Даже един руски копист критикува колегите си, че те си губели времето да преписват "българските басни" при положение, че все още не били преведени съчиненията на всички отци на църквата. Някои от съчиненията пък са били преписвани заради нравоучителния елемент, макар да е било ясно, че нямат религиозен характер. От този тип, макар и от един по-късен период е например това за българския цар и сицилийския крал.

Една част от емигрантите са върнати обратно. Те се оплакват, че граничарите им взимали парите и ги връщали обратно, защото имат намерение да се пробват пак и се надяват някои НПО да започнат да им припяват и да ги оставят да си преминават през България свободно. Оставени са тези, дето искат статут на бежанци и имат някакво основание за тава - все пак наистина някои идват от места, където се водят военни действия. На това се дължи разликата. Но това беше преди реформата. Сега граничарите поголовно напускат. Мизерните условия на работа на българските граничари (със снимков материал) На това се вика: На гол тумбак, чифте пищови! За тази армия дето я имаме няма пари за да бъде издържана и то когато към границата прииждат вълни емигранти, та какво ще се получи, ако вземе и се удвои?!?

На вниманието на отбор "За" - преди границата се охраняваше от гранични войски, а сега от гранична полиция. Тъй че имаме армия от 20 000 души и полиция от 50 000 души, ама полицията е поела част от функциите на армията свързани с пазенето на границата. Работата е там обаче, че след реформата в МВР извършена миналата година от "дъщерята на Политбюро" Бъчварова голяма част от полицаите охраняващи най-проблемната в момента българо-турска граница напуснаха. Опитват се да решат проблема с командироването от други райони, които в момента живеят на палатки при - 17 градуса, тъй че не е ясно колко дълго ще ги има и тях. Това, което чувате по новините, за заловени емигранти не става при Малко Търново, а при Средец, дори и Бургас от полицията, но и тамошния състав ако не е подал молба за напускане е подал молба за преместване в по-спокоен район. Лятото, когато прииждащата пасмина ударят курортите и започнат да обират чужденците ще настъпи краят на туризма за дълги години напред. Пък то друга икономика и не е останала в България. Та предлагам отбор "За" да вземат и да поставят своето "За" в молба за постъпване в гранична полиция и да заминат да пазят българо-турската граница - със заплата и това, което е останало от "привилегиите" на тези, дето пазят границата. Надявам се оттук нататък в темата да отразяваме успехите им със задържани емигранти. Защото при една такава ситуация ако не се запишат в гранична полиция на заплата и "привилегии" не върви да обясняват, как някой друг без заплата ще иде като доброволец да върши това. Ето, Родината се нуждае от вас и няма проблем да се запишете защото има много свободни места, а и заетите скоро ще се освободят. Ако в такъв момент не го сторите, как очаквате някой друг да го направи? Аз питам откъде държава, в която пенсиите са 100лв, а заплатите 400лв ще издържа по-голяма армия, а ми се обяснява каква била армията на Белгия. А в Белгия пенсията 100лв. ли е и заплатата 400лв.? България губи ПСВ защото мобилизира твърде голяма армия и не и достигат средства да я облече и изхрани. Заради недостиг на ресурси са загубени много повече войни, отколкото заради битки: Наполеон и Хитлер губят от руската зима, за много български крепости пише, че са се предали на турците, когато им свършила храната и водата. Тъй че ако се увеличи армията, не ни трябва някой да ни напада. Няма да има нито с какво да бъде хранена, нито пари за патрони. В такива случаи се стига до тактика "Ципрас" - развява се бялото знаме и се приемат всички условия.

Щом българите работят на запад и получават прилични заплати и чужденците като дойдат тук губят 80% от производителността си, то е ясно, че проблемът не е в работника и в неговата съвест, а в държавата, в която е попаднал. Тези, които твърдят, че можело да се намерят пари за издръжна на увеличената армия нека обяснят откъде ще ги вземат - ще се затворят училищата, ще се трупат още милиарди външен дълг (тогава благодарение на голямата армия ще бъдем поробени икономически), ще се затворят болниците, ще се затвори парламентът ... ?!? И на второ място да обяснят колко ще е голяма тази армия, с какви пари ще се въоръжи и с какво и кого точно ще побеждава - Турция, Русия, САЩ ...?!? А при положение, че родните политици все пак умуват за по-голяма армия, то възниква въпросът дали в хазната няма излишни пари за увеличаване на пенсиите и заплатите?!? Защото ако хората живеят добре в България ще са мотивирани да я защитават, а ако живеят зле през каквото и обучение да са минали, първата им работа ще е да офейкат от бойното поле.

А може би зографския колектив е работил само в Боянската църква и като я изписали измрели от глад, защото нямали други поръчки?!? Първо, че зографите доста са пътували, защото е трябвало да ходят там, където има поръчки, а на второ място незнанието на някои, че кораби са ходели и в Никопол, Видин и Силистра примерно не е единствената причина да пишат глупости.

Светска литература разбира се имало, като например Троянската притча и Александрията. Струва ми се, че имахме цяла тема за разговора на цар Калоян за Троянската война. Какво е имало и какво е запазено са две различни неща. Запазено е онова, което е изнесено и не е унищожено от турските нашественици, НО освен това е и копирано в достатъчен брой, та поне 1 екземпляр да оцелее. Основния интерес е в няколко насоки: 1. Религиозни съчинения, защото като общохристиянски може да се ползват от всички християни; 2. Световни истории - такива са българския превод на Амартол, а също и на Манасий. Това, което е оцеляло извън тези категории в повечето случаи просто попогрешка е било счетено, че попада в тях: Именника попогрешка макар и само частично е попаднал сред имената на царете описвани в т. нар. Световни истории. Анонимната хроника е запазена по същата причина - в сборника има пак такова изброяване на световни владетели, после е една сръбска хроника, след нея е българската и после е една влашка - просто е счетено, че е част от "Световна история". Апокрифите погрешно са били третирани като религиозни съчинения - такъв е случаят с българския апокрифен летопис. Проблемът с българската светска литература е, че тя предимно касае България. Тъй като ръкописите са били скъпи, а България пада преди в Европа да се разпространи книгопечатането, то тази част от българските книги не е преписвана, тъй като в чужбина не е толкова интересна, тъй като касае друга страна. В България пък по време на турското робство оцеляват основно ръкописите в манастирите и черквите, а и там вниманието е насочено основно към религиозната литература и понякога погрешно са копирани апокрифи, тъй като са били счетени за религиозна литература. А разбира се данни, че е имало и друго са налице и сме имали теми за това. Например когато Теофилакт Охридски или както е известен в чужбина Теофилакт Български разказва за цар Симеон, тъй го описва по начин сходен на този, по който говорят книжовниците от двора му, което си е кажи речи на 180 градуса обратното на това, което пишат византийските хронисти от обкръжението на Константин Багренородни. Част от изворовия текст за цар Самуил и въобще за Охрид, който се поставя като съчинение на Скилица липсва в повечето преписи и се счита, че е добавка на Михаил Деволски.

Е да де, ама тези дето безсъвестно мързелуват тука, как така съвестно работят на Запад?!? Явно проблемът ще е другаде, и това не е нито международното положение, нито времето. Тъй или иначе си остава проблемът, че тези безсъвестните, дето тука не искат да работят също така безсъвестно след като са изкарали безплатно държавно обучение за войници при нужда пак ще се скатаят и няма да отидат да се бият. Що се отнася до опасенията, че САЩ ще ни нападнат и ще ни завладеят, то при перспективата България да стане 51 щат, ако вземат и настъпят срещу тях няма да излезе и наличната 20 000 армия, а само две моми - едната ще носи хляба, а другата солта. Проблемът е, че май нещо не ни искат за 51 щат. Всъщност това дето се пуска като агитка за връщане на казармата би било комично, ама е трагично, защото се намират такива, дето да се връзват. Никой не обяснява какво точно смятат да правят с допълнителните 20 000 минали на военно обучение?!? Дали с по една пушка в ръка могат да спрат турската армия примерно. И кои точно ще са в тези 20 000 души - над половината от работещите българи са в чужбина с децата си, другата половина са тука, ама колко от тях са българи, колко турци е втори въпрос. Та мислите ли, че една армия от 20 000 души съставена от 5 000 българи, 5 000 турци и 10 000 роми ще е готова да измре до един, само и само турската армия да не успее да премине границата?!?

Схващането, че щом Калоян е ктитор, то непременно трябва да е живял в София, че дори в Бояна е погрешно. Цар Иван Александър е изобразен като ктитор в Бачковския манастир, което не значи, че столицата на България тогава е било село Бачково. Това, че мястото където е самата сграда от днешна гледна точка не е особено значително, не означава, че за самия Калоян не е имало някакво особено значение. Иначе казано, това, че сградата е сравнително малка и на забутано място не означава, че Калоян по някаква причина не е държал да бъде украсена изключително представително. Не е задължително самият Калоян и Десислава да са виждали мястото. Може примерно да са си живеели в Търново и да са изпратили там някой любим столичен художник. Примерно може техен близък да се е оттеглил там като отшелник и те да са я направили за него. Сиреч е непълно възможно художника да е виждал царя и севастократора, но те самите никога да не са виждали Бояна. За Боянската църква същественото е, че тя е направена през ХІІІв., тъй че сравняването й с обекти от ХІVв. като храмът в Станичене или Долна Каменица не е особено уместно. Относно корабът на стенописът със свети Никола трябва да се има предвид, че Византия в края на управлението на Комнините се лишава от своя елитен флот и оттам насетне търговията вече е в ръцете на италианските градове-републики. Иначе казано корабите в черноморските пристанища обикновено са били на Венеция и Генуа, тъй че си е съвсем нормално един наш художник под кораб да разбира именно техен кораб, защото това е виждал в натура. Сиреч "влиянието" най-вероятно се дължи на това, което е можело да се види като кораби в черноморските пристанища, а не толкова на гледане на западна живопис.

Много българи се справят чудесно в чужбина, но там ги мотивират не със "съвест" и "За Родину", а със заплата. Когато мотивацията е "съвест", тогава изпълнението е "скътавка".

Ами то и сега имаме армия от 20 000. Имаше един много хубав виц през соца. Тодор Живков пита съселянин от Правец доволни ли са хората от него. Съселянинът отговаря, че не били доволни, защото всичко се изнасяло за СССР и българите нямало какво да ядат. Живков контрирал, че нямало как малка държава като България да изхрани великия СССР. Съселянинът тогава му припомнил, че когато Живков пасял на село кравите, една от тях му докопала торбичката и му изяла храната; и кравата не се наяла, и Тошо останал гладен. Та и с тази идея същото - парите за модерно оръжие ще идат да радват неколцина полковника, че са шефове, а в крайна сметка армията ни ще е пак малка. 60 000 младежи влизаха годишно, ама службата беше 2-3 години и имаше и запасняци. А това как прогнозируемите от вас 20 000 мераклии ще спрат втората по големина армия в НАТО след тази на САЩ при това след като парите за самолети са изпукани за кефа на полковници мечтаещи да са шефове е направо смешно. С какво ще бъде спрян аскера - с черешови топове, защото старите МИГ-ове в момента са си кажи-речи каквото са били черешовите топове по време на Априлското въстание. При положение, че у нас заплата от 420 лева е изключително популярно явление срещу 2450$ безусловен базов доход в Швейцария остава да върнат и ангарията, ласкаво наричана "бригада". А що се отнася до девойките жадуващи да се върне казармата ще ми е много весело да дадат мнение относно опцията да мобилизират и тях и да ги научат да перат, гладят, готвят, шият, чистят и други полезни навици за една мома. Предусещам буря от възмущение, особено сред най-пламенните радетелки на казармата. Защото много ме съмнява някоя добра майка да подкрепи идеята.

Вече от няколко години се реализират какви ли не неадекватни идеи, та и тази от тях. Няма значение колко голяма армия имаш, ако тя няма намерение да се сражава за теб. Половината от работещите българи работят в чужбина. Там са и техните деца. По какъв начин ще бъдат докарани в България за да загинат защитавайки пенсии от 120 лева и винетки от по 160лева. Да речем, че дори младежите да минат обучение каква полза от това, при положение, че щом замирише на война ще се изнесат от страната?!? Какво означава да се раздаде на гладен народ оръжие?!? Бастилията не е превзета от селяни със сопи, а от разбунтували се войници от редовната наборна армия. "Аврора" не е бил кораб транспортиращ работници до завода, а военен кораб. Та това са ползите! Да погледнем вредите. Първо не е ясно как ще се плаща за тази армия за да може няколко полковника да се чувстват началници. Да приемем, че обучението е 6м. и годишно минават през него 200 000 младежи. Това означава по 100 лева за униформа, минимум 10лв. дневно за храна. Отделно вода, ток, отопление, олъжие, боеприпаси, поддръжка на учебни съоръжения. В България заплатата е 400 лева, а пенсията 120лв. Откъде ще се вземат пари. За да се поддържа тази безполезна армия обаче ще трябва да се орежат парите за модерни оръжия. Така ще имаме голяма армия въоръжена с черешови топове, с които ще се опитва да сваля Стелтове или МИГ-ове според ситуацията. Вместо да се пробутват такива безумни идеи щеше да е по-добре да се помисли примерно как да се вдигнат доходите на населението. Защото някой за да защитава България, той трябва да е доволен от живота с нея и да не иска да допусне да го замени с друг. Тогава при военна опасност обучението може да се проведе сравнително бързо. Но ако парите вместо да са хвърлят за храна на войници та доставят радост на неколцина полковници, че са големи началници са отивали за модерно въоръжение, то тогава тази армия има шансове за успех. Но ако парите са били изяждани, само за да има кой да вика ура докато преминава някой закръген полковник и не е оставали нищо за модерно въоръжение, то тогава най-разумното е при заплаха от война направо да се бяга от България, защото шансовете за успех са нулеви.

Проблемът с новия елит е, че той трябва да дойде отдолу и да измести стария. Сиреч нещо трябва да избута единия надолу, а другия нагоре. Дали ще е султан, цар или пък народа е подробност. Но все някой трябва да го направи.

За съжаление идеите за развитие на културния туризъм общо взето приповтарят наученото от опита с алкохолния туризъм, което ще рече, че крайните резултати са плачевни. В България всъщност вече доста десетилетия са набляга главно на алкохолния туризъм. Но явно и за неговото развитие се мисли на пияна глава, защото туристите идват заради евтиния алкохол, а не заради високото му качество, което ще рече, че с вдигането на цената му с по-високи акцизи практически се убива този сектор от икономиката на България. Философията на алкохолния туризъм е - откриваш кръчма, удряш клиента в ценатаи се надяваш догодина да се появят други или пък тези като изтрезнеят нищо да не помнят, защото иначе няма да повторят. Културният туризъм е обаче от съвсем друго тесто. При него на първо място е качеството. По понятни причини там са и по-високите цени. Нека някой не ме разбере погрешно по модела на алкохолния туризъм, че отново трябва да се наблегне на удрянето на балтията - сиреч продавай менте алкохол, ама на висока цена та бунаците да се натискат за него. В Париж, Виена и много други градове всъщност има съвсем прилични цени, позволяващи на една доста широка маса хора да се излива редовно там. Просто има и доста по-скъпи места предлагащи обичайния комфорт на богатите. Всичко това разбира се е прекрасно и постижимо. Но и в София има по-евтини и скъпи хотели, ама наплива на туристи е повече от слаб. И грешката е, че отново броим кръчмите и касовите апарати в очакване на мечтания дъжд от пари, който да се изсипе над България. Къде обаче са проблемите и грешките. Най-големият проблем е липсата на известност за това, което трябва да видят туристите. Това е ясно, ама как да се реши. У нас беше пробвано нещо доста комично - снимаха се в рекламни клипове няколко забравени от всички звезди, на които повечето фенове вече са починали. Като изключим, че някои хора са усвоили едни пари, то ползата от цялата операция е никаква. Клиповете ще се пуснат по време на рекламите, когато повечето потенциални туристи ще са притичали до хладилника за бира. А сега едно малко сравнение. В България не може да снимате в НАМ, в катедралата "Александър Невски", в "Света Неделя", в "Света Петка" ... и на още много други незнайни места. Можете обаче да снимате съвсем спокойно (евентуално само с изискването да не се ползва светкавица) в "Свети Петър" в Рим, Нотр Дам в Париж, "Свети Стефан" във Виена, в Лувъра, във Версай, в Синята джамия в Истанбул ... и в още много други известни места. След това тези снимки ги показвате на свои близки. Е, не сте звезда и не ви познават милиони, тъй че ще ви видят шепа близки. Но пък в замяна на това милиони хора ще покажат на своите близки тези обекти и то когато не са отишли до хладилника за бира ... и близките също ще решат да отидат там. Та ето резултата от лакомията и простотията - голяма лъжица за празна паница. Обслужването - България се слави с ниската култура на обслужване на клиентите, наследена от една епоха на държавен монополизъм, когато на който не му харесваше обслужването от зарзаватчията, алтернативата беше да си сее домати на село. Но при културния туризъм много се борят за клиента и този, който смята, че клиента е този, дето трябва да се натяга на търговеца неизбежно се оказва губещия. Вече споменах и за удрянето на балтията. На много места обичат туристите ... защото печелят от тях. Но това се прави с умение и такт. В България удрянето на балтията преминава от трагикомизъм направо на идиотизъм - плащане за тоалетна, плащане за второ захарче, плащане за резен лимон, за люта чушка ... Отивате примерно в претенциозен ресторант с високи цени и се оказва, че трябва да носите цял джоб стотинки за тоалетна, захарче, лимон ... В Гърция шезлонгът е безплатен, като само се очаква този, дето се е настанил в него да си поръча нещо. Вярно, че бай Ганьо впечатли гърците като ползва шезлонга без да поръчва нищо защото си носи в дисагите. Но тук вече нещата опират до това, че гърците имат бедни съседи, които могат да притичат набързо. Но в крайна сметка и по-платежоспособните българи предпочитат гърцкото пред българското Черноморие, тъй че в крайна сметка губещия е българския туризъм.

Българинът е настроен да възприема света на вечни врагове и изконни братушки. А всъщност винаги е имало противоборство, при което големите се боричкат за първенството, а останалите се стараят доколкото могат никой да не излезе абсолютен победител, че иначе тежко им. Или както Вазов беше описал в едно стихотворение една от руско-турските войни "на север две царства се бият, тежко ако турци паднат, тежко ако надвият". Русия има склонността да се самоизолира и да изостава. Древните гърци примерно, живеещи в доста безводната и скалиста Елада, се впускат в търговия, така обменят опит и това и позволява да дръпнат пред траките. Траките пък имали по-добри природни условия, които ги задоволявали, по-малко се интересували от останалия свят и затова макар първоначално да били по-напред, в един момент изостанали. Така гърците имали писменост, а траките не. Всъщност гърците не са открили писмеността, а са я взели от финикийците. Русия влиза в историята с войните си с България и Византия, преди това съдбата й е легендарна.Следва дълго взиране в Монголия. Иван Грозни я засилва, ама не чак толкова и на косъм се разминава да стане васал на бъдещата си губерния Полша. Петър Велики отново я вади от изолацията и така се стига до известните писатели, композитори и учени за които се спомена. С революцията СССР отново е в изолация. Този път е малко по-сложно, защото това се случва в информационната епоха, когато познанието се разпространява по-бързо от всякога. Въпреки това СССР дръпна назад и се срина. На негово място се появи Русия, която обаче остава все така затворена и потънала в собствените си мечти, за които е твърде съмнително някога да станат реалност. За просперитета й трябва нов Петър Велики, който да я измъкне от изолацията. А задачата не е лека, защото тук става дума за преборване с тежък манталитет. Предполагам познавате руснаци живеещи от много години основно в България - те за разлика от всички останали чужденци продължават да си говорят на руски просто заради нежеланието да се адаптират, а не че не могат да научат местния език. А когато това се вкара в порочния кръг на взаимодействие на индивид-народ-държава - тогава вече измъкването оттам е много трудно.