Galahad

На 17 януари е Антоновден, а на 18 - Атанасовден. Тъй че за двата празника по един обект. Дворцовият храм "Свето Благовещение и Свети Антоний" в Куртя Вече, Букурещ. Сградата се счита за най-старата черква в Букурещ. Още при създаването на владетелска резиденция от Мирчо Стари през ХІVв. там е била направена дървена черква, а тази е от ХVІв. Вторият обект е базиликата на хорепископа на нос "Свети Атанас" край Бяла, която е с 10 века по-стара от тази в Букурещ. Мраморните елементи са копия. В следващите два фотоалбума ще бъдат показани оригиналите, които са експонирани в музея и няколко фрагмента от стенописите.

Проблемът не е толкова в силите на турците, колкото мераците тук всеки да прецака другарчето. Дори и след битката при Черномен ако е бил пресечен по море притока на нови турци на Балканите, те пак е можело да бъдат ликвидирани в Европа и да си останат в Анадола. Но никой не иска да подпомага Византия да поддържа флота не на последно място и защото ... Византия използва получената помощ срещу тези, които й помагат и само влошава ситуацията. Напр. похода на Зеления граф - той първо удря в Анадола един от турските бейлъци, който е основен опонент там на турците, а после пък България на Балканите, която все още успява да ги респектира на Балканите. След Анкара проблемът е същият. Примерно Стефан Лазаревич е рекетиран не само от турците, ами и от маджарите и трябва да лавира между двата огъня. През 1444г. пък Хуняди не иска да участва във втория поход ... докато не му предлагат българската корона. После Хуняди се сърди на българските князе, че не оказали очакваната помощ. Заради разправиите на Хуняди и Георги Бранкович и сърбите не се включват във втория поход. Та такива неща. Не са само силите на турците, а и взаимното прецакване на Балканите.

Е, след като Джордж Лукас вече е хвърлил първия камък по еп. 7 да кажа и аз няколко лоши думи за филма. Общо-взето прилича на среща на випуска, по-скоро на среща на актьорите от еп. 4 и още по-точно на тези от тях, които още са живи. През целият епизод търсиха Люк, а той се появи съвсем за кратко накрая и цялата му роля беше долу-горе като на подвижно храстче. Като изключим, че подобно вече на много от новите филми е 3Д, то този епизод много се отличава от предишните епизоди ... по липсата на иновативност. Като цяло космическата сага гледаше да е в крачка с новите технологии ... поне до сега. Еп. 7 копира направения най-отдавна и с най-малко средства еп. 4, но дори в сравнение с него изглежда "икономичен вариант". Определено липсва мащабът на космическата сага - битки между космически крайцери, гонки между гигантски секвои, подводни градове, сражения между огромни армии. Сценарият определено е без какъвто и да е смисъл, все едно е направен съвсем на бързо за някакъв банкет по случай годишнината от старта на филма. Излиза, че най-големият проблем на бунтовниците, а и на Първия ред е ... да намерят къде е Люк. А пък за това, къде е Люк има дори специално направена карта. Отделен е въпросът, че повечето герои се оказа, че не са си пили хапчетата - Кайло Рен основно троши монитори, Фин е с постравматичен стрес, генерал Хакс мяза на Хитлер с тежък пристъп, а Рей нервничи като разглезена пубертетка. Разбира се откъм сценарий нещата май се объркаха още с епизоди 1-3 откъм сценарии и там още започнаха да дублират епизоди 4-6. Но при епизоди 1-3 все пак успяха да съхранят емблематичната атрактивност на филма - внушителни дворци и заседателна зала на сената, база сред вулкан, подводен град ... А също така и друга запазена марка - лекия хумор разведряващ сагата. Аз лично очаквах като развитие на новите епизоди, т.е. 1-3 и 7 по-скоро нещо такова: епизод 1 - Възникване на империята епизод 2 - Победата на империята епизод 3 - Бунтът и така логично стигаме до епизод 4 - Нова надежда епизод 5 - Империята отвръща на удара епизод 6 - Завръщането на джедаите епизод 7 - Ликвидиране на империята - в смисъл в еп. 6 императорът е убит и Вейдър умира, но остават другите генерали, без особени сили, но с голяма армия, срещу по-слабите бунтовници, но пък с джедаи. Даже може да се докарат до 10: 7 империята се прегрупира, 8 империята контраатакува, 9 бентовниците в настъпление, 10 краят на империята.

Какво значи, че ликвидираш Османската империя без остатък? Какво става с населението. Първо има Иконийски султанат, който са разпада на бейлъци подобно на европейските държави. Те не могат да предприемат ефективно настъпление защото халът им е като на християнските държави. Османците консолидират другите турски бейлъци. Та дори самата Османска империя да изчезне - населението остава. Ако приемем, че се появи чума, която мори само турците, това не означава, че опустелите региони ще се населят с византийци, а не примерно с татари или араби и инвазията да се поднови. Общо взето принципът е следния не само в тази ситуация, ами във всяко отношение: при липса на печеливша политика, дори и да отпадне един противник на негово място се появява друг и така се стига до неизбежния край. Който все чака някой да го освободи, все поробен си седи. Проблемът на Византия и България е, че през ХІVв. са изгубили гъвкавостта и адаптивността към различни противници. При Калоян да речем се оправят и с кумани, и с византийци и с латинци, макар всеки от тях да има армия от различен тип. През ХІVв. българските и византийските армии са годни да воюват една с друга и евентуално с някой друг съсед. Но нямат визия как да воюват с армия от да я наречем "варварски тип".

Държавата - това съм аз днес може да изглежда авторитарно, тиранично, нилиберално и недемократично, но по времето на Луи ХІV си е крачка напред и е по-скоро прогресивно. Както тоалета му днес изглежда някак смешен, а тогава е бил съвсем модерен и актуален. Кардиналите Ришельо и Мазарини успяват да наложат във Франция кралския абсолютизъм. От днешна гледна точка това звучи кофти, но не и спрямо това, което е било преди него - феодален произвол и сепаратизъм. Малкият Луи все пак е трябвало да изпита последните напъни на могъщите феодали трансформиращи се в царедворци и целия Париж да мине през спалнята му за да се увери, че не е избягал. Но въпреки това феодалите са опитомени и превърнати в дворцови котенца. Налагането на централната власт в лицето на краля над феодалите е осигурила просперитета на Франция. Същото правят в Англия Хенри VІІІ Тюдор (макар да е станал по-известен с браковете си) и не Петър І , а Иван Грозни в Русия. Следващата стъпка - премахването на феодалните порядки обаче по принцип си е доста трудна и в Англия също е направена с революция. Луи ХVІ е бил интелигентен крал, но преобразуванията са били твърде дълбоки, за да станат лесно (до Наполеон кралят все пак се е задържал сравнително дълго на върха на революционна Франция за разлика от други тогавашни лидери не по-малко емблематични днес от него). А за ръста. Някои като гледат леглата в дворците, които са доста къси си мислят, че е заради ръста на кралете. Но фр. крале не са спели както обикновено показват във филмите, сиреч както го правим днес, а в полулегнало положение (като на шезлонг), тъй като се е смятало, че е по-здравословно.

Ъъъъ?!? Като изключим как татарите са превзели Одрин, то общо взето другото го има при това в много по-благоприятна за балканските християни светлина. След битката при Анкара Мирчо управлява Добруджа и Силистра. Константин държи Видин, като при това не е съвсем ясно дали го е напускал изобщо в периода 1397-1402г. Не Фружин, а по-скоро брат му Искандер държи Никопол, Мадара и Провадия, но за него пък е ясно, че не е бил там през целия период 1397-1402г., тъй като имаме сведение, че тогава е управител на Самсун. Не е ясно защо толкова държиш на Скопие, но Стефан Лазаревич благодарение на наследяване и умело лавиране между турци и унгарци е в много по изгодна позиция напр. от баща си княз Лазар, защото има доста по-голяма държава. Византия си връща Солун (тя го губи два пъти, по-точно единият път го отстъпва на венецианците и те вече го губят от турците), крайбрежието на Мраморно и Черно море и те остават нейни до 1453г. (завзети са точно преди началото на обсадата на Цариград или за да съм по-точен са нейната прелюдия). България е завладяна 1413г., като преди това Сюлейман предприема поход (наричан въстание на Константин и Фружин), но заради брат си Муса не успява да се възползва докрай от повода за нападение, тъй че на практика от Видин до Провадия си е българско до 1413г. Ще рече, че балканските страни са били в много по-изгодна позиция от тази, дето им даваш. Тъй че трябва доста да се поотпуснеш и да поощетиш доста повече осиротелите чеда на Баязид, та да може да планираме оттам нататък някакво алтернативно бъдеще.

За Кънчев и Русенския комитет не смятам, че при положение, че имаме две сведения избора на това, което по се харесва на някого е и по-вярното. Научния подход изисква един по-задълбочен анализ. Например внимателно да се проучи опцията дали протоколите не са направени на един по-късен етап по памет. Дори и в днешно време протоколите за някои по-масови сбирки си се оформят по-късно и не липсват някои грешки. Не бива да вкарваме Левски в клишето за несъществуващата всестранно развита личност. Той е революционер. Италианците си имат Гарибалди и нямат нищо против, че други хора обаче са създали институциите на държавата Италия. Левски създава революционни комитети, но му липсва идеята за това каква точно трябва да е структурата на държавата. Липсват някои неща като например събранието в Оборище, привременно правителство, Хвърковата чета и др. под. Бенковски също е по-скоро авторитарен, но той и тези около него имат някаква визия и за следващия ход - какво ще се прави ако въстанието избухне. Например често се поставя въпросът защо след като е бил пазен от няколко заптиета не е бил направен опит да бъде освободен Левски? То хубаво, ама кой? Няма някакъв условно да го наречем спец-отряд, който да свърши работата. Липсва и информационен поток - събиране на данни и насочването им. А тогава портрета на Левски не е висял във всяка стая, та всички да са знаели как изглежда. Разбира се някои неща са си проблеми на растежа - все пак Левски току-що създава някаква структура. Под Република Левски разбира преди всичко демокрация. Под свободна България обаче българския народ разбира преди всичко държава начело на която стои български цар. Цар Иван Шишман може и да е бил покойник от 5 века, но дори по времето на Левски споменът за него си оставал - за него се пеели песни, разказвали легенди, а в черквите имало неговия образ и на някои от другите царе. Разбира се имало и един сериозен проблем - България си нямала династия, от която да бъде избран такъв цар. Заради противопоставянето на Русия султан Махмуд ІІ не успял да сформира автономно княжество в Добруджа за Стефан Богориди, което вече би било някаква база за бъдеща държава. В този смисъл пък опцията за република е била решение на деликатния въпрос кой ще е държавен глава докато трае въстанието и султанът не признае някаква българска държава или автономия. Ясно е, че чистокръвен принц няма да дойде да оглави въстание, а в османската империя няма оцелели български аристократи. Затова не е случайно, че и по-опитните от Левски обществени дейци предпочитат да не задълбават дали да е република или монархия, а предпочитат да се концентрират върху някои по-съществени въпроси с оглед новата държава да се изгради по подобие на модерните европейски страни независимо от формата им на управление и затова наблягат примерно на равенство, свобода и др. под., които важат и днес.

По въпросът за републиканските възгледи на Левски доста се спекулира. Като правило никой не се спира на въпросът какъв точно смисъл влага в това понятие. Република иде от латинския и означава "обществено дело". В продължение на векове думата е била използвана като синоним на думата държава, т.е. така са наричани и това, което днес се обозначава като монархия. От това, което Левски влага в понятието република е ясно, че той има предвид демокрация, а не примерно олигархия (каквито са били доста от републиките съществували през античността и средновековието; начело на Реч Пасполита е стоял крал, а на Сияйната република на Сан Марко дож, т.е. княз). Да припомня, че неговия съвременник Иван Вазов в "Под игото" например нарича девическия манастир република и говори за революция довела до свалянето на хаджи Ровоама като игуменка. Пък то нали при републиката държавния глава се сменя не с революция, а с изтичането на мандата му?!? Доста от републиките по времето на Левски не са използвали названия като Република Франция по аналогия от кралство Франция, а са напр. Съединени американски щати или Конфедерация Швейцария. След това иде въпросът в колко републики е бил Левски за да може да оцени що за държава е това? Престрелката кой какви думи според вкуса си е сложил в устата на Левски и натъмъняването на негови изречения или фрази все още не означава, че имаме някакво научно изследване. Първо трябва да се уточни какво по онова време са републиките и колко, на второ място какво Левски е знаел за тях, след това как е добил впечатления (лично или от друг) и след това да смятаме какво е разбирал под това понятие и какви са били възгледите му за реализация у нас.

Честита 2016г. https://youtu.be/VXwQ7ibLzCQ

"Междузвездни войни" пак удари рекордни печалби. Сега доходите на участниците са направо фантастични. А сагата започва с приказката за успелите гаражни момчета - първия изработен ІV епизод се прави като нискобюджетен филм. Единственият по-известен тогава Алек Гинес договорил по-добри условия за процент от печалбата. Но останалите получили съвсем скромни хонорари. Харисън Форд получил само 10 000 $, а след снимките на 4 епизод на Питър Мейхю дори се наложило да се върне на предишната си работа като санитар в болница. Прави впечатление, че отново създателите са заложили на нови лица. Като цяло макар всички серии да разказват една и съща история редовно има попълване на главните роли с нови актьори, при това не от големите високоплатени звезди.

Ами то това си е заключената политическа тема. В основата е някакъв си филм излъчен по някаква си телевизия. Е, и? А Путин като поиска турците да направят "Света София" черква и като съществува международна организация с такава цел, в която участват много учени какво стана?!? Общо взето българските медии решиха да поразсеят българската публика с нещо незначително. Още повече, че във филма се казва едно, а родните медии ни обясняваха, че е казано друго. Иначе заглавието няма особена връзка със съдържанието на статията. Общо взето се коментира някакъв филм, на който никой друг по света не е обърнал внимание освен в България. Изобщо не става ясно какво точно ще се популяризира и как? Защото се сещате, че имаше едни интересни тези тук как турците донесли цивилизацията на територията на днешна България, как простите българи ступали латинските цивилизатори и те не могли да ни поробят и цивилизоват и т.н. Не е ясно и как точно ще стане популяризирането. Може би примерно като държавата започне да дава едни пари на някого, за да разпространява гениалните тези, които споменах?!? При такова заглавие би трябвало да има два основни аспекта. Едното какво ще се популяризира, за да се прецени дали то и сега не се "популяризира" в достатъчен обем, а и дали си струва такова нещо да се тиражира. И на второ място как ще бъде постигната набелязаната цел. Защото ако това си се прави по набелязания план, значи няма какво да се вайкаме. Ако е невъзможно или трябва друг план или други цели, защото иначе всичко се свежда до празни приказки.

А правиш ли разлика между турци и османци през ХІVв.? Защото тези, които помагат на Кантакузин да ликвидира Момчил и които са нападналите на България са турци, ама не са османци. На второ място първият период на турското настъпление е акънджийския. Такива нашествия примерно има в Унгария по времето на Иван Александър и Людовик Велики. Иначе във връзка с топонима Алаедин овас е изказано предположението, че е имало поход към София на брата на Орхан. Но поне според мен става дума Алински проход, което турците погрешно са интерпретирали като Алаедин.

И продължавам с християнския комплекс на нос "Свети Атанас" с първия албум за базиликата на местния хорепископ показващ как е изглеждал според управата на местния музей. Реставрацията на комплексът е изключително сполучлива, тъй като няма фантастични надграждания на самите руини, а са използвани носещите елементи на защитната покривна конструкция за да бъде представена визията за това как е изглеждала сградата, а пред входа на архитектурно-историческият комплекс има и макет на проучената част от селището. Олтарната част е оформена естествено с копия, а самите оригинали на намерените декоративни фрагменти са експонирани в музея за да не се повредят от атмосферните условия. Другите три албума ще са за руините на базиликата, останките от фрески и фрагментите от декорацията. Реконструкции и макети на базиликата И от ранносредновековна архитектура скок към готиката с албума за интериора на базиликата "Свети Стефан" във Виена, което си е и нещо като поздрав на патерица за именниците. Разбира се не всичко в интериора е готика, защото и виенската катедрала е понесла ред щети през годините на съществуването си. Всъщност някои от ценните готически обекти са били донесени от други места, като напр. прочутия Виенер-Нойщадски олтар и чудотворната икона на св. Богородица Пьочка.

Ако пък разровиш в-к "Жълт труд" и "Феномен" нямаш си на представа на какви твърдения ще попаднеш. Стига да не държиш и да са верни. Както вече няколко пъти посочих въпрос на надеждност на използваните източници. Думата е изписана с буквата ят, която прилича на Ь, но се чете като Е и като Я. Нейната употреба е за да се изписват по един начин българските диалекти: напр. млЯко и млЕко, хлЯб и хлЕб и т.н. По тази причина някои четат думата като славЯнобългарска, а някои си мислят, че архаизират като казват славЕнобългарска, макар всъщност те да са се употребявали по едно и също време, но различно на различни места. Ако се прегледа текста след заглавието, по-конкретно частта, която вече обсъждахме по-горе ще се види, че освен за българската история Паисий дава едно сравнително обширно изложение въобще за славяните. Избора на заглавието от Паисий лесно може да се обясни с основния му извор: "Царството на славяните" от Мавро Орбини, където българската история е само един от разделите. По този начин за разлика от некоректните сайтове, за които стана дума по-горе, които са сложили само обширни откъси от историята, а не са пояснили, че не е цялата, то Паисий съвсем ясно си е определил тематиката на книгата - че се отнася до една част от славяните за които говори Маврубир. Откъсът, който бе обявен по-горе за цензуриран се отнася до общата част, където се говори за всички славяни, но кратко, а по-натам вече за разлика от Орбини става дума само за българите.

Ама те руските самолети удрят не обекти на ИДИЛ, а на опозицията на Асад, която воюва с ИДИЛ. Ситуацията неприятно напомня на ВСВ, когато Сталин първо удари Полша, докато тя се бие с Хитлер, а после нападна и България, която вече беше обявила война на Германия. Което пък напомня, че отбягването на войната не винаги означава, че ще бъде предотвратена, а често пъти, че ще ни завари съвсем неподготвени. Когато е ясно, че някой сам няма да се спре, най-добре е да не се губи време да бъде спрян.

Проблемът с паметниците е, че те не се правят за да присвоят, опа, да се усвоят едни пари, а за да бъдат разбирани от много хора. Паметник идва от памет, т.е. има за цел да напомня за нещо и трябва да е съвсем ясно и разбираемо какво точно. А за да е ясно какво изобразява още от дълбока древност са се оформили определени стериотипи. По-горе някой е сложил египетски статуи. При тях например фараонът е по-голям от простосмъртния народ, има корона, жезъл. Бог Хор е изобразен като сокол, Бастет като котка ... Атрибутите са важи особено в случаите, когато действителния образ на персонажа не ни е известен. Напр. Дарт Вейдър е известен като визия, но Самуил не. В подобни случаи е прието персонажът да се изобрази с нещо характерно за него. Покръстителите примерно се изобразяват с кръст - както св. Стефан, от който е заета короната. Ако е строител като Омуртаг, може да се изобрази държащ макет на сграда в ръцете си, ако е книжовник - с книга или свитък, ако е воин - в доспехи и с оръжие. Това, че очите светят, колкото и неуместно да е и да е превърнало паметника в международно посмещище не е единственият проблем. Физиономията на Самуил е по-скоро като на гротеска, отколкото на историческа личност. С такава физиономия може да се направи градинско джудже, ама не и паметник на цар. Забелязах, че някои не отличават статуя от паметник. Вярно, че една статуя може да е паметник, но това не означава, че са едно и също. Паметникът е някакво послание към обществото и затова той задължително трябва да отговаря на определени правила и дори стериотипи ако щете ги наречете. Статуята обаче може и да не е паметник, а просто украса и в тези случаи предполага една по-свободна интерпретация. Някои гледат на статуята с познатия български манталитет: защо да се оплакваме, че магистралата за нула време заприлича на повърхността на Луната, щом всичките ни пътища са на същия хал. Не смятам, че ако няколко неща са направени некачествено това е достатъчно основание за в бъдеще всичко да се прави калпаво. Паметникът на света София е типичен образец на епохата на упадъчния социализъм. Ситуацията е като с прослувутия указ 56 - с него върнаха старите търговски дружества в икономиката, ама тъй като на някой му се видя твърде еретично да се появи у нас акционерно дружество, то организациите примерно бяха кръстени "колективни фирми", което звучи някак по приемливо за соцобществото. Та и със статуята същото - да се направи фигура на столицата, ама им се видя твърде непоносимо това да е образ на светица. А света София е символ на мъдростта и нейното, а защо не и на дъщерите и й изображение са изключително удачни. Това, че приличала на кметшата не е проблем, защото все пак трябва да има физически образ. Но останалата част си е пълно недоразумение. Това разбира се не означава, че трябва да се отклоняваме от темата за паметника на Самуил. Защото си имаме тема за бутането на ПСА и на Альоша, както и за преустройството на недоразумението пред НДК. Все пак във всяка тема се говори по нейния предмет, а за останалото - в соътветните теми.

Имаме в западните части изписване на Йоаким като Яким, т.е. Йоа = Я. Сега го наричаме Иван Асен, но иначе през ХІVв. се е изписвало Iw Асен. Има един сребърен чирпак-кратунка, който се счита, че е подарен от него на един от тамошните манастири. Тъй че вероятно името му се е срещало в надписи, а в условията на турско робство качеството на образование е било драстично спаднало за да се очаква, че Iw Асен ще се прочете както трябва, а не като Ясен, което първо е било вече по-популярно име от двойното Йоан Асен, а на второ място повече пасва на фолклорните мотиви. Защото една от най-често изпълняваните днес песни примерно се казва Сънувала, сънувала търновска (видинска, софийски, Еница, Аница) царица, сънувала ясен месец и звезда деница ... По-натам от текста се вижда, че ясния месец символизира царя. На Хуняди името е като на Иван Асен - Йоан, тъй че и двамата са си Янко. Бан Янука обаче не е герой от българския фолклор, а от ферманите в сборника на Феридун бег и турските летописи. В легендите действително има основание да се счита, че има преплитане на събития от края на ВБЦ и похода от 1443г., но бан Янук си е герой от посмените паметници. През 1349г. е възможно да е загинал само Иван Асен на монахиня Теофано. Кантакузин не споменава за убит син на Иван Александър, но от известието му личи, че нападението е било изключително тежко за България. На Михаил може да се свърже с една битка между съюзниците на претендентите за виз. трон - за Палеолог се явили българи и сърби, но били изненадани от дошлите на помощ на Кантакузин турци. И в двата случая разбира се е задължително да става дума за загиване в битка, а е възможно да са заболели по време на похода и да са починали от това. Годините са били чумави, а на война не е лесно да се спазва добра хигиена, пък и много хора се събират. Вече за условно да го наречем Сариния Орбини говори, че е убит в битка, макар според турските извори бан Янук да е бил само пленен и затворен.

Доста силни приказки колко велика е била армията ни тогава. Но фактите са, че това са де факто кадри от краят на Варшавския договор. Ако нещата са били толкова розови, колкото ги описаха някои, още щеше да го има този Варшавски договор. Само дето след това учение този военен съюз капитулира, а "противникът" му взе и държавите и дори казармите (и оръжията, ама за скрап). Предполагам не е трудно всеки мислещ човек да се досети какво изводи са си направили от видяното военните!?!

Освен споменатото пренасяне на мощите на св. Ахил, в житието на Иван Владимир се разказва, че той искал от Иван Владислав да му изпрати кръст, в уверение на това, че няма да посегне не живота му. Иван Владислав разбира се посегнал, но ако е бил богомил, то като мъж на първата му братовчедка Иван Владимир все ще си е имал някаква представа за верските наклонности на царската фамилия и е щял да поиска по респектираща един еретик гаранция. Ако Самуил, Гаврил Радомир или Иван Владислав са били еретици, то в известните ни съчинения изобщо нямаше да се ограничат с намеци. За Гаврил Радомир е търсен някакъв повод за укор и като не е намерено е обвинен, че тормозел селяните, като често ги карал да участват в лова му. Това разбира се е абсурд, защото аристократите тогава имали за основно занимание в мирно време лова - и за развлечение и за тренировка на бойни умения в някаква реална рискова обстановка. Дори да приемем, че Рипсимия е пророчица (каквото и да значи това) не е ясно защо се прави непременно извод, че е еретичка. Действително имаме апокрифи с предсказания за бъдещето, но те са били приписвани на вехтозаветните пророци, а не на средновековни ересиарси. С оглед политическата ситуация Самуил най-вероятно не се е впрягал много да пази чистотата на вярата, ама той и Василий ІІ не е сред най-престаралите се императори, та да имаме основание да твърдим, че точно този цар се е отличавал с много по-голяма толерантност от околните си колеги.

Паметникът е хубав ако ставаше дума да се ползва за градинско джудже и представяше примерно царя на гномовете. Също е идеален за някое влакче на ужасите. Иначе по света си е съвсем нормално да се водят дискусии за това, което се слага по обществените места, особено пък ако се прави с обществени пари. У нас обаче става голям проблем ако се критикува избора свише, особено пък ако е дело на някой породист екземпляр. Засега остава само надеждата, че един ден България ще стане нормална държава, а недоразумението "паметник на Самуил" ще бъде пратено в някой Дисниленд.

Въобще не съм съгласен с класацията. Нета е пълен с такива снимки на Роналдо, ама ще се съглася с класацията само ако ми покажат снимка на футболиста, на която очите да светят като Самуиловите. Статуите на Форд и Луси също заслужават доста по-предни места. От тези дето са преди нашия повечето не би трябвало изобщо да имат шанс да се впишат сред първите 1000 в класацията за най-лоши паметници, камо ли да изместят наш Самуил.

Утре е Андреев ден, тъй че обекта е храмът "Свети Андрей" в Залцбург Един пример за лоша реконструктурска намеса. Сградата два пъти е пострадала изключително тежко - веднъж от пожар и втори път от бомба. Но в този случай бих казал, че е пострадала и от реконструктора не по малко тежко. След пожара е била възстановена на практика не само на ново, но и на друго място в града. Била е в неоготически стил, от който е останало твърде малко след намесата на реставратора. А преди да бъде разрушена от бомбата, т.е. през 1900г. е изглеждала така: Баптистерия в Бяла (нос "Св. Атанас")

Трябва да отграничим реконструкциите от изкуството на историческа тематика. При реконструкцията е важно да се покаже нещо максимално близко до оригинала. При изкуството може да се направи значително отклонение. Както казва Александър Дюма - баща, историята е рамка, в която той слагал своята картина. Напр. напоследък са популярни фотомонтажи, на които се показват няколко известни европейски сгради, но към тях има долепени минарета, като в този случай не е показан автентичния вид на сградата, а целта е била да се изрази недоволството на автора от ислямизацията на Европа. Разбира се и творческата свобода си има граници, тъй че един паметник на Самуил със светещи очи като на градинско джудже си е преди всичко недоразумение, кич и безвкусица. На второ място и художниците трябва да ядат, т.е при картините правени за конкретен клиент, трябва да се съобразят с вкуса му. На трето място не е толкова лесно да се избегне влиянието на чалгата или да го кажа по-изискано на правешкия класицизъм, защото това все пак си е модел, по който са формирани две поколения в България и няма как да не засегне и художниците - челният пример на Великия СССР, бутафория скъсала всякаква връзка с реалността и др. под. "характерни белези". Тъй че е съвсем нормално някой художник да копира руска картина, както доста докторски дисертации си бяха преразказ на съветски монографии.

Имам известни съмнения доколко с Божо може да се води някакъв научен диалог. Него го бива да отправя послания populo et collegas (към народа и колегите) и да се опитва да обърне всичко на търговийка. Но ако нещата опрат до една научна дискусия, това му се вижда като на занимание скучно и излишно. Тъй да се каже излишно пилеене на време, което може да се използва много по полезно за пиене и пеене. Излишно е да изброявам многобройните случаи, когато без да е проведено обективно научно изследване на даден обект, той е демонстрирал пълно невежество и е обявявал нещо за едно, а после се е оказвало съвсем друго - датирането на лодката, созополския донжон оказал се трикорабна черква, мощите на св. Йоан Кръстител, светената вода, която се оказа фекална ... Всичко това можеше да се избегне, ако той беше способен да мисли като учен, т.е. първо да се направят всички необходими изследвания, а после да се правят изводи. За ларгото също имаше опити за научен дебат, но както обикновено където се стигне до Божо, там се приключва с науката. Той иска да се "прави нещо" и да се "усвояват едни пари" без значение какъв ще е точно резултата. Важно е да се вземат парите. Ларгото наистина дава чудесни възможности за оформяне (вкл. и на някои все още неразкопани обекти), доколкото подобни руини има в много европейски столици, тъй че не трябва да се открива топлата вода. Също може да се възстановят някои сгради, които са съществували до Освобождението, като се оформят по подобие на св. Петка Самарджийска.

Откакто баннахме доцент Любима Глишо не е бил изобличаван така. Сега вече е ясно, че тайствения кръг е виновен за спирането на "реставрацията" на Ларгото в стил "а ла Пернишка крепост". Така най-сетне се разбра, че причината за това решение, не са породилите се съмнения за професионалните качества на един специалист, който трябваше да поръси премиера със светена вода, а вместо това благодарение на експертния си подход поля герберите с фекална течност. Като гледам какви ги е ръсил Божо ми се струва, че изобщо не е на ясно какво са щели да правят на Ларгото и за какво точно се е протестирало. Протеста е бил за "надстрояването" в стил "Божови фантазии", а не срещу консервация и евентуално възстановяване на обектите, за които се знае как са изглеждали поне в даден период от съществуването си (имам предвид бутнатите след Освобождението черкви).