Galahad

PANEGYRICUS REGI THEODERICO - Панагерека за крал Теодерик на Енодий, разбира се, както показва заглавието е една възхвала на този владетел. Там се споменават и други страни и народи освен българите - гепиди (Gepidis), вандали (Vandalorum)... Другите племена също били разпокъсани, а двете римски империи били в криза - при това положение и в това им състояние българите били проблем. Аварския хаган, дори когато му били подвластни се страхувал от тях - един от хаганите заявил, че ще изпрати 10 000 от подчинените му българи и дори да бъдели избити и това щяло да му е от голяма полза. Но именно начина, по който се описват прабългарите след Атила поражда съмнения у мен, че именно прабългарите са били водещото племе в неговия хунски съюз.

Прабългарите действително са били сериозен фактор и то в един доста обширен регион. Но освен по времето на Атила и Кубрат не са били в единно образувание, а са били пръснати на племена (както разбира се и славяните). Разбира се в този период и другите племена като франки, готи, брити също не са били чак толкова еднни, което пак водело до нарастването нролята на прабългарите като военна сила. Отделни техни племена разбира се били подчинявани, но от доста мощни образувания като Аварския хаганат и Западно-тюкския хаганат. Хазарския хаганат също след разпадането на Кубратова България подчинява някои от прабългарите, но нито силата на хазарите, нито успехите им са били така велики както се показват в някои худ. творби. Технически погледнато образуванието на Атила, което обикновено се определя като военно-племенен съюз си е било империя, териториално и по население съвсем съпоставима с Изт. и Зап. Римска империя. Разбира се това обединение не е съвсем държава в познатия ни смисъл - т. утвърдени граници, плащане на данъци... а една доста по динамично изменяща се структура, чийто "бюджет" се формира основно от военна плячка и външни данъци (най вече идещи от Константинопол и Рим). Но в един по-широк смисъл на понятията "държава" и "империя", военно-племенния съюз на Атила може да се нарече и така. Доста по-спорен е елемента доколко той може да се нарече "хуно-български", защото това понятие макар и използвано за прабългарите не се среща като название на племето на Атила или племенния му съюз у основните автори - Приск и Йорданес. Империята на Карл Велики също се е разпаднала бързо, като при това император продължил да се нарича не франкския му наследник, а германския. Въпреки това нейната мимоленост не е причина да и се отрече, че е била империя. Но наистина формурованието на Атила не е типична държава или империя, а нещо средно между такива и военни съюзи каквито са да речем Антантата, НАТО, Централните сили, Варшавския договор... В смисъл, че има обща армия, единно командване, общи действия..., но липсват да речем местни структури на централната власт (за по-ясно както днес има общинско самоуправление, но и областен управител назначаван от центр. власт). Разбира се понятието "държава" е твърде спорно откъм точно дефиниране, а погледнато в исторически аспект нещата се усложняват още повече, тъй че трудно ще може да се стигне до категорично становище за съюза на Атила, ако подхванем така въпроса.

Приема се, че става дума за прабългарите живеещи в региона на Срем. Ето нещо от Уикипедията: Остготи Ама знаете, че Уикипедията трябва да се чете внимателно, защото в тази статия да речем има и такива забавни неща: И какво излиза, че Аеций бил българин-ренегат, който помагал на вражеската Западна Римска империя да съкруши Хуно-българската империя!

Да, ето че се появи още един от проблемите, който не споменах - разнобой на изворите. По Фредгар това е годината 631: Това описание изглежда по пълно относно повода за напускането на страната, за което Павел Дякон казва само: "В това време (667 г.) кхана на българите Алцек, не знам защо напуснал родината си...". Но пък Павел Дякон е по-обстоен във ръзка заселването в Италия. Особено е интересно изречението, следващо цитата, тъй че ще го сложа пак с него: Иначе казато събитието е поставено при лазсказа за смъртта на Константин ІІ през 668г. Именно с управлението на този владетел св. патр. Никифор свързва смъртта на хан Кубрат и разселването на синовете му: Почти същия е разсказа и у Хронографията на св. Теофан: Значи ако следваме Фредгар, то Алцек заедно с Кубрат се отцепил от аварския хаганат (патр. Никифор: В те же самые времена восстал вновь Куврат, родственник Органы, государь гунно-гундуров, против аварского хагана и весь народ, который находился вокруг него, подвергая оскорблениям, прогнал из родной земли. [Куврат] прислал послов к Ираклию и заключил с ним мир, который они сохраняли до конца своей жизни. ) В цитираните пасажи Никифор казва, че Кубрат бил господар на котрагите, а във втория на хуногундурите. Ако обаче следваме Павел Дякон, излиза че Алцек ще да е синът на Кубрат, защото се заселил в Италия точно по времето, към което се отнася смъртта на Кубрат. Извинявам се за цитатите на руски, ама на български трябваше да се набира много текст.

В масовото съзнание преобладава схващането, че прабългарската орда целокупно и наведнъж се е изсипала някъде от степите южно от Дунава, там те срещнали тероризираните от византийцити славяни, съюзили се и така се е появила Дунавска България. Тези възгледи се дължат основно на художествено творчество, в което един продължителен процес е разгледан главно във финалната му част - т.е. мирния договор с Византия през 681г., който се явява признаване на бълг. държава. Но дали всичко е започнало с придвижването на един керван от Фанагория до Плиска и е завършило в рамките на година с победата над армията на Константин ІV Погонат? Проследяването на ранната история на прабългарите преди VІІІв. се натъква на ред затруднения, тъй като те не са оставили собствено книжовно наследство и не са живели трайно на една и съща територия. Това създава сериозни проблеми при индентифицирането на споменати от чуждите извори племена и народи като прабългари. Често в чуждите извори думата "българи" е доста изопачена, а в много случаи вместо нея се използва друга дума - напр. по време на ІІ царство се говори често за "мизи" и "Загора". Доста показателен е един пример от време, което се счита за твърде близо до съвремието - в пътеписа "До Чикаго и назад" А. Константинов описва как отивайки в САЩ регистраторът в хотела въобще не можел да вдене каква е тази държава "България" и накрая като му показали картата, въпреки протестите ги записал, че са от Турция. Иначе казано пишештия дори когато има кой да протестира не винаги записва точно народността. Друг сериозен проблем е, че културата на прабългарите е сравнително малко известна, което също е пречка на базата на някои по-откъслечни сведения да се направят категорични изводи, че става дума именно за прабългарите. Тъй че разглеждането на въпроса ще трябва да се опре на това, което е по-сигурно, макар и то често да е обект на много спорове. Като първо европейско сведение за "българи" се счита текста от една редакция на Анонимен хронограф направена около век след съставянето му, в която българите се извеждат като потомци на Ноевия потомък Зиези. Тази кратка бележка обаче не споменава нищо за мястото, където се намират или откъдето идват прабългарите. Някои (Б. Симеонов) свързват сведенията в кит. хроники от І-VІІІв. за живущите северозападно от Тяншан народи "бу-гу" (пу-ку) и "ху-ну", че се отнасят за българи и хуни и са готови да видят в тяхно лице прабългарите. Близкото звучене на наименованията на народите обаче е твърде недостатъчно да се приеме, че става дума за едни и същи племена. Същото може да се каже и за Бактрия. Това, което е известно за тях обаче трудно може да се свърже с оскъдните сведения и археологическите находки с прабългарите от Дунавска България. Арменския историк Мовсес Хоренци разказва за преселване на прабългари от Кавказ към Армения. От този период на сетне вече има повече сведения за прабългарите. Често пъти обаче, най-вече виз автори използват не общото име, а названия на отделтине племена - утигури (оногундури) и кутигури (кутригури). Правени са различни тълкувания за тези названия, но често доста произволни. Най-надеждни са сведенията, които свързват племенните названия с реките. На първо място е това на арм. автор Ширакаци - които са наречени по имената на местните реки: Купи-булгар(Kupi-bulgar), Дучи-булкар (Duchi-bulkar), Огхондор (Олхондор)-блкар (Oghondor(Olhontor)-blkar) - преселници и Чдар-болкар(Chdar-bolkar). Още от средновековието дори общото название "българи" се извежда от р. Волга. Първоначално българите се търсят сред племената влизащи в обединението на Атила. Дори има схващане, че Атила и синът му Ернах са първите ханове от Именника - Авитохол и Ирник. Свързването на българите с хуните намира опора в изворите, тъй като там понякога се говори направо за хуно-българи. По същественото е, че българите започват да се споменават във връзка с нападения срещу Византия, а през VІв. дори за заселване на части от прабълг. племена южно от Дунава. След като имп. Юстиниан І успял да предизвика военен конфликт между унигури и кутригури, те отслабнали и били покорени от аварите и Западно-тюркския хаганат. Около 630г. подчинените на аварите българи се опитали да поставят свой претендент за хаган, но не успели. като последица една част от прабългарите начело с хан Кубрат се отцепили от хаганата и под негово ръководство се обособила Стара или неричана още Велика България. Друга група начело с Алцек се отцепила и отправила на запад. В ср. на VІІв. хан Кубрат починал и последвало ново разделяне - най-големият му син Безмер (Бат-Баян) бил подчинен от хазарите. Друг негов син Контраг създал по поречието на Волга т. нар. Волжка България. Третият му син - Аспарух създал Дунавска България. Най-спорен е въпросът с останалите два сина. Според Теофан единият се заселил в Битолско, а другият в Италия. За Керамисийските прабългари има също сведения в Чудесата на св. Димитър Солунски - там се говори за Кубер и Мавър. Запазен е също печат на Мавър. Те двамата обаче не са посочени като братя. Но в един от надписите около Мадарския конник се казва: Ако обаче са "чичовци", това предполага да са поне двама. В такъв случай остава открит въпроса за прабългрите в Италия - дали всъщност погрешно не е отнесено заселването на Алцек в Италия с разселванетона Кубратовите синове. Тъй като Кубрат и Алцек са се отцепили по едно и също време от аварския хаганат е напълно възможно действията им да са били координирани и дори между двамата предводители да е имало родствена връзка. Региона на Срем се сочи често като място, обитавано от прабългарите. Сремската област е била от последните области на Първто царство, които паднали под виз. власт. Прегледа показва, че заселването на прабългари в учатъка между Добруджа, Срем и Битоля е започнало значително преди 680г., с която обикновено се свързва появата на хан Аспарух южно от Дунава.

Интересното е, че появата на темата съвпадна с една от актуалните брошури на Метро за ценителите на бирата. Технологията на производтво на бирата малко прилича на тази за руския квас. Само дето при него се използва хляб вместо малц и не се слага хмел.

Борис ІІІ управлява в един изключително труден период - Европа и светът са между две световни войни, в промеждутъка на които има други войни, доста от тях граждански или под формата на революции и въстания. Периода е особено проблемен за България, защото ПСВ завъшва с нея поражение - тя плаща репарации, с орязани територии е, "старите" политици са компрометирани, тя е близо до СССР и от там вее революционен полъх... после се оказва на пътя на Германия на юг.... Трудно време и това прави трудно да се даде и точна оценка на управлението на Борис ІІІ. Макар вероизповеданието да се приема за различно, евреите, християните и мюсюлманите вярват в един бог. Евреите обаче приемат само стария завет и въобще не приемат, че Христос е месията. За мюсюлманите Христос е пророк, но не и месията. Християните пък считат, че Христос е месията и тъъ като след месията не можге да има повече пророци, отричат че Мохамед е пророк, а също и Коранът.

Да, ама има и друг вариант. В писанието за верските битки на султан Мурад, се казва, че по време на първия поход на Владислав Ягелон тур. войска имала затруднения защото местното население криело провизиите от турците и ги продавали на кръстоносците. та се наложило да се вземат мерки: "Щом стигнеха до някое село, посичаха мъжете, поробваха жените и синовете, плячкосваха зърното и хамбарите, а стоката и провизиите изземваха. Стана така, че ако по-лано във войската на жалките неверници се продаваше обилен фураж за 4 акчета, то сега се продава за половин грош и ако 10 яйца се продаваха за 1 акче, после взеха да търсят за да дадат по 1 грош на яйце, ала не можеха да го намерят. В ислям. войска пък, докато по рано фуражът се продаваше по половин грош, сега стана за 3 акчета, а докато 1 яйце струваше 10 акчета, сега едното парче стана по акче...."

Ами аз мислех, че ше разгледаме въпроса по-подробно и темата ще стане своеобразно продължение на предишната за Арменския произход на комитопулите. Но с обратен знак. В смисъл, че ще поговорим за Комитопулите в Армения, както и за българите в Армения. От магистър Арон има запазен строителен надпис от 1055-56г. от старопресдтолния град на Армения Ани. Запазени са оловни печати на проедър и дука Самуил Алусиан и протоспатарий Йоан Сермон (вер. потомък на последния управител на Срем). Интересно е и стихотворението на Григорий Магистър, арм. военачалник и писател от ХІв.: " Че е дошла нощна птица - българинът Никола. Той дошъл на връх Арарат, за да тъпче белоснежнвия връх и Курдуйските планини..." Прикачил съм снимка на печата на Самуил Алусиан.

Това е по сведение на ярменския историк от ХІ в. Аристакес Ластиверци "История на Армения" : По ХИБ, т.1, стр. 274-275,С., Петров, Гюзелев Иначе от потомците на цар Иван Владислав също има в Армения. Трутият му син Арон е бил управител на област между Армения и Грузия - Васпуракан. Там успешно се сражава с настъпващите турци - селдуки - заедно с Катакалон Кекавмен - управител на Грузия, а после на Подунавието) разбили военачалника Хасан, а после удържали победа и в битката при Капетра - 19.09.1049г. Петият син на цар Иван Владислав - Радомир обаче нямал такъв късмет на бойроното поле и попаднал в турски плен. Синовете на иван-Владиславовия син Алусиан също воювали успешно срещу турците - Василий Алусиан удържал обсадения от самия сулджукски султан Алп Арслан Едеса (1068г.); Самуил Алусиан като управител на провинция Арменикон също предвождал виз. войски срещу турците. Ароновият син Теодор Арон управител на провинция Тарон бил ранен в сражение с турците и починал от раните си. Разбира се най-загадъчната си остава "Малоазийска България", която се счита че е създадена от потомци на Самоеловите войници около 1071г. За нея се споменава в "Книга на Денишменд" и в някои други източници като за "бълг. княжество", за "границите на Ал-Булгар". За българите в Мала Азия може да се види по-подробно в "българите и осм. завоевание" на Пламен Паввлов и Еван Тютюнджиев, В.Т-во, 1995г. - в началото на книгата.

Цялостна история на ранна Сърбия не мога да предложа. Но ето Хронологична таблица на западно-балканските владетели - там има кратки биографии за много от сръбските владетели и обща статия за най-ранните които са посочени в Дукленския летопис. От Воислововичите (ІХв) насетне биогр. справки са дадени самостоятелно.

Този въпрос е разгледан в края на книгата на сър Стивън Рънсиман "Падането на Константинопол" - има я издадена на български език (от тук може да се дръпне на руски сайта Книжные полки книгата Рансимен С. ”Падение Константинополя в 1453 году”. (С картами и рисунками). 1,6 Mb. в зип Последният виз. император Константин Драгаш Палеолог не оставя деца. Заради затрудненото положение на държавицата си не е можел да сключи подходях полит. брак. Негови наследници се явяват братята му, които са го надживели. Основната линия от наследниците пребивава в Италия, като разчинтали на парични помощи, някой да им отпусне пенсийка и дори си продавали правото на наследяване на виз. трон. Зоя Палеолог А с Русия - брата на имп. Константин - Тома отишъл в Рим. Неговата дъщеря Зоя (Зинаида) се омъжила за руския княз Иван ІІІ под името София Палеолог. Въз основа на този брак московските князе решили, че Русия е правоприемник на Византия - Два Рима загинаха, а четвърти няма да има. Макар че днешните руснаци да считат, че и без този брак е можело да си вадят претенциите заради един друг по-раншен на св. Владимир и сестрата на императорите Василий ІІ и Константин VІІІ. Изображение на великата московска княгиня София Палеолог от 1498г.

Разбира се толкова сведения за този период няма. Военните разходи разбира се натоварили данъкоплатците, което породило недоволство. Но бълг. население определено не било очаровано от въвеждането на виз. данъци след Василий ІІ. Всъщност големите въстания са били провокирани именно от данъците - фискалната политика на имп. брат Орфантограф, извънредния налог във връзка със свадбата на Исак ІІ Ангел... Косвено сведения за данъците има в писмото на Роман І Лакапин до цар Симеон І: Както вече стана дума, виз. императори доста охотно приели сладкото бреме да събират данъци от бълг. земи, пък дори и с цената на големи и масови въстания - за каквито не се говори обаче да е имало по времето на Симеон. Що се отнася до ангарията, то по скоро можем да търсим решението в сравнителен план - щом го е имало другаде, го е имало и у нас. Но пак погледната сравнително, днешните баби тъгуват за времето на Т. Живков, когато пак имаше ангария, но наричана "бригада", "Ленински съботик".... Разбира се в писмото има нещо, което настина е доста по-смущаващо: Сведението е интересно, но не се пояснява нищо повече. Тъй че остава открит въпроса дали "българи" е употребено в смисъл на етнос или въобще като славяни или като поданици на бълг. царство. В изворите можем да свържем това събитие със сведенията, които дава неговия зет и съимперетор К. Багренородни във връзка с покоряването на Сърбия. Именно подстрекаваните от Византия сръб. владетели заедно с привържениците си потърсили убежище, след като страната била покорена от Симеон. Но я да видим, какво е трябвало да направи цар Симеон според византийците заради христ. си добродетели: А каква е територията, която като изконно принадлежаща на Византия е трябвало да й се върне: Та както се вижда, Роман І направо си е казал, че Византия не се е покорила със загубата и ще гледа при върва възможност да си върне всичко до Дунава (което и сторила). Разбира се, цар Симеон съвсем удачно в своето писмо посочил, че след като виз. императори били толкова добри християни, що пък те да не дадяли от виз. земи на българите. Но както се вижда, Роман бил готов да взима от дободетелни християни, но не и сам да дава бидейки образец на християнско моролюбие и милосърдие: Та ясно се вижда, че на Византия ако и да е нямала по това време добри военачалници, не са и липсвали амбициозни и агресивни управници. А че който не воюва когато трябва, ще му се наложи да воюва когато не иска ясно се вижда от това, което става при двамата правнуци на Роман Лакапин - цар Борис ІІ и имп. Василий ІІ.

Много често има вопли, че няма запазена българска корона. Разбира се от Първото и Второто царство няма запазена изцяло владетелска корона. Но освен на изображения, има запазила се, макар и на части. Става дума за накитите от Преславското съкровище. От короната са останали златните плочки, които са я съставяли. Такъв тип корона има изобрезен дори на самата нея, на централната и плочка: В случай най-вероятно става дума за олекотена корона състояща се от метални плочки и текстилна основа - лента или шапка. На макар и късното изображение на княз Борис І от Охрид се вижда, че короната е съставена от няколко елемента, макар и доста по-големи от нашите плочки. Княз Борис І е изобразен в Учителното евангелие с висока корона-шапка. С такава висока червена шапка е изобразен и цар Симеон І в миниатюра към хрониката на Скилица-Кедрин. А също и в Иполитовия сборник: С висока червена шапка са изобразени в хрониката на Скилица също Самуил и Петър Делян: Другия вариант е да е на текстилна лента или ниска шапка, подобно на изображенията от печатите на цар Симеон І и цар Петър І. От типа като лента е малко вероятно. Това е по-ранен тип от времето, когато все още е същесвувала и западната империя, като на този портрет от 19в. на имп. Хонорий: От ниския тип са познатите ни изображения на Симеон І и Борис от художници по-близо до нас по време: С ниска корона е изобразен имп. Александър - съвременник и противник на цар Симеон: и неговия племеник Константин VІІ Като пример са съставена от плочки корона, можем да посочим тази на Константин Мономах: А това е короната на Лъв Мъдри - съвременник и противник на Симеон. Това разбира се е масавни, церемониална корона, но също с изображения направени с преградъчен емаил: С изображения от преградъчен емайл е и унгарската кралска корона на св. Сефан: Сред ценностите от Преслав има намерен и златен "връх" украсен с преградъчен емаил, който навярно е увенчавал владетелска корона. Представата ни за корона най-често се сварзва с типа подобен на короната на един виз. владетел от времето на края на І Царство - т. нар. "митра на Никифор ІІ. Огърлицата е сравнително ясна и не създава проблеми - за огрлица на владетеля споменава Йоан Екзарх при описанието на двореца, а и подобна има изобразена на владетелските печати.

Защото е станало при Цариград. Дворцовия протопоп изнесъл ценната реликва и пред нея се заклели, че ще се бият срещу своите единоверци-християни. Имало и материална мотивация - били им раздадени заплатите. В случая става дума, че са положили клетвата пред самата реликва, което българските войски не е можело да направят. Поне не е известно по това време в Преслав да е имало частица от кръста. В писмата на патр. Николай спецефичното е, че той упреква Симеон най-вече като християнин. Това ще рече, че най-вероятно Симеон е бил добър християнин и патриарха е използвал именно това, за да се опитва да извлече политическа изгода за империята. Ако сравним писмата на Мистик с тези на други висши духовници до българските владетели, ще видим, че в тях доста по-малко се набляга на религиозността на самия владетел. Ще рече, че цар Симеон едва ли се е отличавал в отношението си към вярата от баща си Борис І и синът си Петър І. За късмет на Симеон, по негово време управниците на Византия били много амбициозни, но калпави военачалници. Петър І и Самуил обаче не извадили този късмет и им се изредили Никифор ІІ, Цимисхий и Василий ІІ. Разбира се тази военолюбива идеология несъмнено се е отразила и на "полуелина" Симеон. От друга страна обаче се вижда, че Византия не само е успявала да насъска народите северно от България да я нападнат при Петър І, но такива опити са правени и при Симеон І. Тъй че Симеон е бил изправен пред реалната опасност една мирна политика да се окаже фатална за съществуването на българската държава.

В случая се съпоставят не само гръцки извори с нашите, но и официозни гръцки с алтернативни гръцки. Напр. се сравняват призивите на Мистик как Симеон да се отнася с духовниците и сведенията на "опозиционната" Псамантийска хроника. А даже и официозните - християнските призиви за мир на патр. Николай и в същото време как е изнесен Христовия кръст, за да положат клетва пред него виз. войници, че ще се бият срещу своите единоверци. После патр. Николай надълго обяснява на цар Симеон, че съвсем не се усетил какво се готви ... то вярно, че войската била голяма, ама дошли сведения, че Симеон преговарял с печенегите ( и като дошли такива сведения, защо пратили Лакапин с флота да превозва печенеги ).... Общо взето, патр. Николай повтарял "Добро, куче!", докато търсел подходящ камък, след това друг камък... Клетвата на виз. армия пред Христовия кръст (бил е изнесен именно кръста от Голгота).

Точно това е интересното. Симеон е посочен като книжовник и християнин, въпреки че е бил и добър военачалник. Но очевидно владетелят е предпочитал не славните военни победи, а книжовното дело и християнските добродетели. Но виз. автори съвсем са пропуснали да речем строителната му дейност, а от археологическите находки по всичко личи, че тя е огромна. Между другото така е дори за Омуртаг. За нас той е преди всичко хана-строител, докато виз. автори определят дори и него като военолюбив владетел.

Севера не е бил чак толкова занемарен. Размазал е унгарците, в резултат от което те се попреместили. същевременно е подържал много добри отношения с печенегите, които по това време били много силно племе. За добрите българо-печенежки отношения пишат и византийците, но за тяхно голямо огорчение се усетили за тази подробност твърде късно - след като се прецакали, че печенегите ще им помогнат и заради тази грешка претърпели при Ахелой катастрофално поражение.

Това, което знаем за цар Симеон І идва основно от византийските хроники - той е бил военолюбив владетел, който непрестанно тормозел миролюбивата Византия и с непрестанните войни станал причина за взаимното избиване на християни. Това е образа на цар Симеон І, който изграждат писмата на неговия съвременник, патриарх и регент на Византия Николай Мистик, писмата на неговия противник имп. Роман І Лакапин, написаната от неговия противник имп. Лъв VІ "Тактика", съставените под личното наблюдение на неговия противник имп. Константин Багренородни Продължение на Теофановата хроника, както и съчиненията "За церемониите" и "За темите", също "семейството" свързавни със Симеон Логотет и Метафраст. патриарх Николай Мистик - детайл от миниатюра към Мадридския препис на хрониката на Скилица В Похвалата на цар Симеон обаче, дело на български автор от времето на този владетел, царят е възвеличен не като военачалник и разрушител на крепости, а като християнин и книголюбец. И така, да погледнем що за човек е бил цар Симеон І. Нека разгледаме упреците срещу него. В писмото, което се води като първо по време от патр. Николай до цар Симеон (писмата вж. ГИБИ т. 4, стр. 185-298), архиерея отправя упреци спрямо владетеля заради нарушаване на азалното право - неназован по име човек, потърсил убежище в храма, но по искане на цар Симеон бил изведен от там. С този въпрос е свързано и следващото писмо. В следващите си писма патриарха упреква царя, че се отнасял пренебрежително и към него, както и към монасите. Но в т. нар. Псамантийска хроника, която е житието на цариградския патр. Евтимий - противник на Николай Мистик написана от техен съвременник, се вижда нещо съвсем друго. Николай се отказал под натиска на имп. Лъв от патриаршеството и на негово място бил поставен Евтимий. Но един ден Николай успял да си върне не само патриаршеството, но и станал регент. И дали човека отправящ непрестанно призиви към цар Симеон за човеколюбие се отнесъл човеколюбиво към своя противник. Ами не. Въпреки че по време на патриаршеството си Евтимий не преследвал своя предшественик и приемник, щом веднъж се сдобил със светската и духовна власт Николай го подложил на преследване и изтезания. Та ето колко струвало чонеколюбието на Николай Мистик, щом нещата опрели до негов политически противник. Но все пак войните си остават необорим факт. Но дали Симеон ги е водил само от военолюбиви стремежи. Мирът установен по времето на кназ Борис І бил нарушен от Симеон. Но причината била във Византия - бълг. тържище било преместено от Цариград в Солун, което сериозно увреждало интересите на бълг. търговци. Симеон не е търсел повод за война, а се опитал първо да уреди мирно въпроса. Искането му било просто и лесно осъществимо, тъй като преместването било просто угаждане на дворцови любимци, без да е свързано със някакъв сериозен интерес на самата Византия. Но получил отказ. Последвалите военни действия обаче била неуспешни за Византия и тя привидно потърсила помирение. Но всъщност подтикнали унгарците да нападнат България. Притиснат от две страни, Симеон се принудил да започне мирни преговори с Византия, което му позволило да се справи с унгарците. Разбира се за да може да се осъществи това, се наложило да тикне виз. пратеник в затвора. А щом се справил с унгарците, вече можело и да се водят преговори. Но натъжени, че лукавството им не минало, византийците започнали да упрекват Симеон, че се отнасял зле с пратениците.

У нас по едно време беше по на сметка монетите от 1 и 2 лева да се предадат на вторични суровини - на килограм струваха повече отколкото като номинал. Но явно се усетиха за този бизнес и ги замениха с книжни.

А, там се отказах да пиша откакто ми промениха всичките титли "хан" на "кан". Но там също има модератори, които могат да затварят определени статии. Напр. македонците затвориха темите за владетелите от Самуил до Иван Владислав, защото ги поправяхме, че са български владетели. Първо пробваха с редактиране, като напр. трийнаха снимката на Битолския надпис в темата за Иван Владислав. Появиха се изявления, че сме имали български страници на уикипедията - та в тях можело да пише че са български, ама да сме им оставели в техните да пише, че са македонски... Та проблемът е не само кой редактира, но и кой модерира.

Там е събрано за доста интересни неща, за повечето от които си струва да се разгледат отделно. Ето една интересна статия за гръцкия огън: Чем был «греческий огонь»? Тъй като не всички знаят руски, ще сложа тук цитираните в нея извори: Арабски манускрипт, 1193 годита: "Гръцки огън" - това е нефт, сяра, смола и катран". Викентиус, алхимик, XIII век "За да получите "гръцки огън", трябва да вземете равни количества разтворена сяра, катран, част опопонакс (смола от растението Opoponax Chironium) и гълъбов тор; всичко това, добре изсушено, разтворете в терпентин или сярна киселина, след което поставете в здрав закрит стъклен съд и подгрейте в течение на 15 дни в пещта. После това съдържание на съда дестилирайте подобно на винен спирт и съхранявайте в готов вид". Марк Грек, "Огнена книга", 1250 година: "1 част колофон, 1 част сяра, 6 части селитра в ситно раздробен вид разтворете в ленено или лаврово масло, после поставете в тръба или в дървен ствол и загрейте. Заряда тотчас излита във всяко направление и всичко унищожава с огън". Еней Тактик в "За изкуството на пълководеца" 35-г. пр.н.е. "За подпалване корабите на врага се употребява смес от запалена смола, сяра, калчища, тамян и стърготини от смолисто дърво". Отново св. Теофан: "Когато Константин IV узнал за приближаването на арабите, той подготвил огромни двупалубни кораби, снабдени с "гръцки огън", и кораби - носители на сифони... " Лъв VІ Мъдри, "Тактика": "...следвайки обичайното, трябва винаги да има на носа на кораба... за хвърляне на този огън по неприятеля". От проследените извори можем да направим някои изводи: 1. "Гръцкия огън" не е спонтанно виз. откритие, а е доразнитие на античното научно наследство съхранило се във Византия. 2. Чужденците са правили опити да открият състава му - като цитираните арабски и западен автор. Явно с неголям успех, защото няма данни да са използвали дълго и успешно гръцки огън. Забраната на гръцкия огън от ІІ Латерански събор е едва през 1139г., тъй че едва ли това е попречило на Запада. 3. "Гръцкия огън" е бил изстрелван запален (миниатурата), макар че съдейки по казаното от Лъв Граматик може да се е изстрелвал комбиниран със запалимо вещество (като негасена вар), което се възпламенявало след изтрелването, напр. при досег с вода. 4. Сифоните са били на носа на кораба (Лъв Мъдри) 5. Сифоните са били медни (св. Теофан) 6. Имало е два вида кораби - двупалучни служещи за транспортиране на гръцкия огън и със сифони, които го изстрелвали (св. Теофан) 7. "Гръцкия огън" е бил течен (св. Теофан)

Миниатюра към хрониката на Скилица-Кедрин Откривателят на гръцкия огън (наричан понякога също и "мидийски") е спорен - според едни (Лъв Граматик, въобще хрониките от "семейството" на симеон Магистър) е философа от Vв. - Прокъл, а според други спометия вече Калиник. Текста на Лъв Граматик дава основание да се направи извод, че негасената вар не е била съставка на гръцкия огън, а е била използвана паралелно: - ГИБИ, т.5, стр. 144. За сифоните св. Теофан казва, че били медни: - По ГИБИ,т.3 - с.287 Счита се, че "гръцкия огън" бил изхвърлян от специални "огненосни" кораби. Те имали обшит с мед корпус, който донякъде ги предпазвал от запалване.

Ами руското си е направо като антиреклама - американците искат да ни вземат богатствата, никой не иска да служи в армията... Новите брадъри пък са наблегнали на чанча - бягане, пълзене, скачане ... и за всичко това - медал, а не тлъста пачка зелени гущери. Украинската е доста по-мотивираща за украинците , ама който я гледа от чужбина ще си каже - егати армията, става само за да развлича мацки. Можеше да сложат първо малко екшън - гърмят, летят ... накрая отиват и свалят мацките на баровеца. А те направо от мацките почват.

"Предметите-победители" ще ги разгледаме в отделни темички. За розетата си вървеше темата, но останалите - от гласуването и от отговорите, които са най-интересни, ще ги прегледаме под лупа.