Galahad

Да, верен отговор. Ти си наред.

Май аз съм наред. Ето картинка, от една от любимите ми детските книжки - "Мечът на свободата" от Борис Чолпанов. Илюстрациите са на Тодор Цонев. Въпросът е кое историческо събитие е изобразено?

Е, за да се възроди играта ето едно от най-загадъчните и тайствени растения, с което са свързани множество слухове, поверия, вярвания, суеверия и какво ли още не от този род. Ето и едно типично следновековно изображение на прочутия корен на растението:

Темата я насочих към сведения, свързани с мистична смърт на бълг. владетели. Ще рече, че тя няма за цел да изследва действителните обстоятелства, при които е починал съответния владетел. Просто е разгледан въпроса за сведения с мистичен елемент, за да се види къде сме ние (както се казваше в едни проучвания) сред множество подобни сведения в световен мащаб. В случая можем да добавим и още двама владетели - крал Марко и цар Иван Шишман. За тяхната мистична смърт обаче източникът са само легендите (за действителните обстоятелства свързани със смъртта им разбира се има писмени сведения). За крал Марко сведенията са разнообразни - от по-близкото до истината, че е загинал в една ровина ( той е загинал в битката при Ровине край р. Арджеш), та до най-интересното - че е заспал дълбок сън в пещера, но един ден щял да се събуди и да се върне. Последното разбира се веднага напомня за негови двама популярни августейши колеги - крал Артур разбира се и Фридрих Барбароса. Крал Артур загинал в битка с настъпващите англосаксонци, но според легендата той бил отнесен на вълшебния остров Авалон и един ден щял да се върне. Император Фридрих пък загинал по време на ІІІ кръстоносен поход, кото злополучно се удавил преминавайки една река. Но германците си го обичали и така се появила легендата, че и той един ден щял да се върне. Навярно и те, като англичаните от легендите за Робин Худ са се надявали, че завръщайки се, той ще управлява по различно от лошите феодали и бъдещия крал Йоан Безземни (принц Джон от легендата). Иван Шишман пък според легендата бил посечен, главата му се търкулнала, там където паднала и отскочила се появили кладенци. Това разбира се не му попречило да си вземе главата и да отиде да се спомине на близкия хълм. Та и ний сме дали нещо на света и за някогашните и бъдещи крале (според преданието на гроба на Артур пишело - "Тук почива Артур, крал някогашен и крал бъдещ". )

Това на снимката не го знам, но се мярка често. Определено не е имел. Тъй че и да е застанал някой под него - целувка няма да има. На имела листенцата са срещуположни, а и стеблото прави едни особени форми. В билколечението от имела обикновено се прави студен извлек - листенцата престояват в студена вода 1 нощ.

Не съм снимал всичко, защото ми свърши батерията на апарата, пък и нямах много време. А и музея беше затворен този ден. Има още интересни неща там, ама някой друг път ще ги снимам.

Писмо на Йоан Кантакузин до епископ Йоан Кипърски - още едно от полемичните съчинения на Йоан Кантакузин, този път насочено срещу ереста на Варлаам и Акиндин. В началото на писмото ексимператорът говори за съборите провеждани в Цариград срещу ереста, а после в няколко точки оборва обвиненията отправяни от Варлаамититите срещу последователите на Григорий Палама.

Пирамидите винаги са били обект на оригинални хрумвания. Всъщност тяхната особеност са размерите и формата. И най-вече, че са в пустинята, отдалечени от селищата, което ги е спасило от това да се превърнат в кариера както напр. Колизеума в Рим. Иначе гробница има дори сред 7-те чудуса - Хилакарнаския мавзолей. Други ицведни мавзолеи са напр. Тадж Махал. Замъка Сан Анджело също е преработена бивша гробница. Развитието на пирамидите започва от съвсем обикновени погребални камери, после малки пирамиди и накрая се стига до големите гробници. Малки пирамиди е имало и в съседното на Египет царство Мерое. Интересни са стълбовите гробници на също съденото и също велико царство Аксум - на територията на дн. Етиопия. Траките също са имали гробници, но след малко погребално помещение следвала на мащабна каменна постройка, а земен насип.

По принцип няма пречка да се издаде нов адм. акт, в който вече да се отстранени допуснатите нарушения (очертаване на границите...). Решението не пресича издаването на нова заповед, а само отменя съществуващата заради пропуски в нея. . Но ми се струва, че бизнес интересите ще надделеят, ако не се окаже по-голям натиск върху министъра на околната среда да се забърза с новата заповед.

Родните ни археофантасти пак са преувеличили доста нещата. В най-добрия случай ще става дума не за гробница, а за светилище на Орфей. По описанието на ант. автори "гробницата" на Орфей ще е била нещо подобно: Като още през античността урната (не е било саркофаг, а урна - при траките чессто се пректикувало трупоизгаряне) била съборена от колоната.

Когато става дума за интересно схващане във връзка с името и изграждането на "Св 40мци" в Търново, според мен първоначално черквата не е била посветена на тях, а е била замислена като храм-костница изграден над гроба на цар Калоян. Иначе казано не калоян е погребан в черквата, а тя е била издигната над гроба му. Подобна хипотеза би обяснила неудобното място избрано за сградата, което е станало причина и да се изкриви западната фасада (тя е под ъгъл). По време на изграждането на храма е станала битката, в резултат от което храмът е бил посветен на светците, на чийто празник била удържана победата над Комнин. Но по-аргументирано излагана на тази теза май си изисква отделна тема. За изместване на годината към 1229г. не виждам сериозни аргументи. Сведението на Рикардо от "Сан Джеронимо" е поставено сред събитията от 1230г. Иначе казано няма алтернативна година. Наред с това монахът от "Сан Джеронимо" сбива събитията - битката, завоеванията на цар Иван Асен ІІ и ослепяването на Теодор Комнин. Практически обаче те не са се осъществили в рамките на месец април. В случая той говори въобще за военни действия, а не просто за една битка. Дори и битката да е станала през март подчиняването на крепостите ще е продължило до по-късно и също може да се разгледа като война в гръцката земя - макар крепостите да са се предали доброволно, все пак това си е завладяване от армия, промяна на територията и властта. А самото ослепяване ще да е станало вече и след април 1230г. Що се отнася на текста, че е станало между гърците, то това може да се разглежда в малко по-широк смисъл - между тези от гръцката вяра, т.е. православните, което включва не само византийци, но и българи. По начало западните автори са гледали на бълг. владетели повече като на православни, отколкото като на отделен народ. Още повече, че завладяването на Цариград от латинците и освобождението на България е станало все при Исак ІІ Ангел, което допълнително карало зап. автори да отъждествяват българи и гърци. Дори Балдуин І проявил претенции към земите на бълг. царство, защото били принадлежали на Византия. Надписа както и да въртим прочита, той при всички случаи не е сбор от допълвани текстове, а едно цяло. Като единна конструкция той свързва изграждането на храма и посвещаването му на св. 40 мци на чийто празник била удържана победата, сражението и последвалите завоевания. В житието на св. Иларион се прави просто кратък преглед на царуването на Иван Асен ІІ, без въобще да се говори за самото сражение при Клокотница. Просто има обощен преглед на външната му политика, като в края се говори за неговото ктиторство и за пологане на мощите на светеца, на който е посветено житието. В случая не е търсена хронологичност на събитията, а има просто преминаване от общо изложение за царуването на владетеля към конкретната тема на съчинението. Струва ми се, че вече бях слагал линк към обновената версия на статията за битката при Клокотница. . Там са изброени по-основните извори за битката, макар че повечето или просто преразказват Акрополит и надписа от св. 40мци или не съдържат нищо допълнително.

Ивтересна е връзката на нестинарството с траките. Разбира се има легенда, която свързва появото на нестинарството с епохата на тур. робство. Но по-вероятно е в основата на нестинарството да стои много по-древен култ. Вече в христинизирания вариант виждаме двояката светци цар Константин и царица Елена. При траките обаче навярно почитали божествената двойка Сабазий и Бендида, като вместо икона са ползвали дървени оброчни плочки с ликовете на двете божества. За траките обряда наварно е имал и по-особено значение. Боговете Сабазий и Бендида олицетворявали мъжко и женското начало, слънцето и луната... А червеното зарево на изгрева и залеза бележело промяната - прехода от ден към нощ, от Слънце към Луна. В този смисъл навярно е оформянето на кръг от жарава около и в който танцуват нестинарите - залязващото и изгряващо слънце, т.е. червеното зарево, в което богът умирал нощем и възкръсвал сутрин. Ще рече, че култа се е запазил от по-ранен етап на религ. дуализъм при траките. По-сетне се появили и друти богове, които Херодот нарича по гръцките им аналози - Хермес и Арес. Особонно интересен е Хермес - богът на промяната, вестител на боговете и приспимащ със своя жезъл, наречен кадуцей. В гръцкия култ Хермес се разглежда по фрагментарно - като вестител (размяната на информация), на търговията (легална размяна на вещи), на крадците (незаконна размяна на вещи)... Това показва, че в трак. култ, откъдето е бил взаимствам (като дори изместил Ирида в гръцкия култ като вестител на боговете) е бил бог на размяната. Иначе казано, навярно в по-късния трак. култ той е контролирал смяната на деня и нощта, Слънцето и луната, т.е. царството на Сабазий и Бендида.

Въпросът за възрастта при която може да се носи наказателната отговорност е уреден от Наказателния кодекс: Иначе казано малолетните лица (лицата, които не са навършили 14г.) въобще не носят наказателна отговорност. На тях се налагат само възпителни мерки по Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Непълнолетните лица (между 14-18г.) са наказателно отговорни. В глава VІ (чл. 60-65) от Наказателния кодекс обаче са урудени специални разпоредби във връзка с наказателната им отговорност. Освен това, в Наказателно-процесуалния кодекс има и специални процедурни правила, по които се гледат делата срещу непълнолетни - гл. ХІІІ, т.е. чл. 385-395. Това е най-общо за правната страна на въпроса. За криминологичната страна е доста дълго. По този въпрос са писани цели книги. Тъй че ако това е необходимо, ще мога да посоча само литература. Бабански, Ю.К. Оптимизация на обучението, С, 1976 Диалози на възпитанието, С., Нар. просвета, 1984г Лево, В.Л. Нестандартното дете, С., НП, 1998г. Матич,М. Упорито и нервно дете, С., НП, 1964г. Много са, ако се конкретизира насочеността ще е по-лесно - правна, кримонологическа, педагогическа...

Май се натъкнахме на най-голямото неудобство на телевизията и радиото - фиксираното време. И аз нямах възможност да гледам предаването.

Доколкото в Опрейка може да се различи татарин от византиец, би трябвало да е катафракт - тежковъоръжен византийски кавалерист (от гр. κατάφρακτος - покрит с броня). За катафрактите: http://byzantion.ru/polemos/ByzArm.htm Без кръста на знамето спокойно може да мине за партянски катафракт: Иранец: или пък сасанидски клибанарий: А ето го и "Златния човек" от прабългарските комшии:

Това не е свързано с въпроса за християнството и запазването. Доста християнски народи без тази мъдрост много успешно са преживяли и даже съвсем пропуснали турското робство. Едва ли и на тази философия българите дължат оцеляването си. Не е свързано със земеделие и скотоводство. И днес електората на ДПС отглежда тютюн, което си е земеделие. Ако пък погледнем записките на Захари Стоянов, ще видим, че и той известно време е бил скотовъдец. Религията е попречила за сливането на двата етноса доста по-определено. Бракът през ХV-ХІХв. е религиозен, а не граждански. Иначе казано, няма възможност за смесени бракове - или единият трябва да се покръсти или другият да се потурчи. Гърците, като единоверци са постигнали доста по-големи успехи в елинизацията на българите, макар и да не са разполагали с такава власт като турците. Напр. синът на Стефан Богориди е син на гъркиня, жени се за гъркиня, става княз Николай Конаки-Богориди и не знае български. Газавата и джихата са ралигиозно-войствени идеологии, но и кръстоносните походи са такива. Така е завладяна и Америка - или както се казва още "с кръст и меч". Тъй че това различие е чисто външно - всеки се е опитвал със сила да наложи своята религия. Вярно, че сред християните католиците са били много по-усърдни в силовите методи (и доста се затрудняват, ако трябва да разчитат само на словото), но все пак принципа го има и при едните и при другите. Може би трябва да си направим отделна темичка за охридската архиепископия. За разлика от Търновския митрополит - ипертим и екзарх на цяла България, то охридската архиепископия си е била автокефална църква точно както и ипечката архиепископия (и двете понякога наричащи се патриаршии - при това не съвсем без основание). Тъй като родната епархия на св. Паисий попадала в различини периоди в диоцеза на Охридската или Ипечката патриаршия, практически до заминаването му на Атон, българският си е бил църковния език там. Двете архиепископии за закрити почто по същото време когато са написани 4-те възрожденски истории - Паисиевата, Зографската, Спиридоновата и тази на Клайнер, т.е. в началото на бълг. Възраждане. В ръкописите на Рилския манастир има преписки на архиереите на Самоковската епархия на български език, макар и понякога с лош правопис (Вж. Дуйчев, "Рилският светец" ). Низшето духовенство (че и висшето) често не е блестяло с някакво образование - не само богословско, ами каквото и да е. Друг е въпросът, че и останалото население не се е радвало на добро и високо светско образование. Образованието си е било свързано с църквите и манастирите - т.нар. "килийни училища". Лошо образование, но без християнската църква алтернативата е пълна неграмотност. Факта, че църковната независимост и по-късно е била загубена и по-рано е била възстановено от светската власт, показва, че там са движещите сили. Църквата и християнството са били подлагани на подигравки от същите, дето са се подигравали и на българите - от турците. Пък Ботев - то едно е писането на поезия, друго е да може да откара една чета невредима от Дунава до Балкана, да не говорим с едно общо въстание да освободи България от турско иго. Всичките идеи на Ботев са си вятърничеви. Славейков е същата работа. Добре, че българите не са чакали на тях да ги освободят. Други са хората, дето са подигали народа да търси своята свобода - и духовна и светска - Софроний Врачански и внук му Стефан Богориди, Паисий Хилендарски, дякон Игнатий, Стефан Стамболов (той също като Васил Друмев е бил в семинарията, но е напуснал)...

Чудомир има един много хубав разказ за задължителното гласуване "Бреей". Стамболийски за да откара своята електорална маса до урните, въвел задължителното гласуване. Та героят на разказа, като разбрал, че глобата ще му струва повече от две овце слязал от Балкана и отишал в изборната секция. Там му дали бюлетина и плика и му сазали да влезе в тъмната стаичка и да си пусна гласа. "-Туй ли била работото?" се зачудил човека, влязал в тъмната стаичка и след малко от там се чуло: "Бря, бря, бря, Бреееееееееееееееееееееееееееей" - човекът си писнал гласа. Та ако ВМРО си мислят, че ако се въведе задължително гласуване, ще се гласува за тях - много бъркат. При положение, че задължително ще се гласува и че "всички са маскари" защо пък да не се пусне глас за ДПС? По всичко личи, че добре плащат. Тъй вместо глоба, човек даже ще излезе на печалба. Поне ще извлече някаква полза от принудата.

Ние всичката сме я втасали, та ни е дошло как да се борим с циганската музиката. На румънците може и да им е до това. Щом вече българите са почнали да ходят в и Румъния като гастарбайтери! По-скоро трябва да питаме румънците дали нямат и нещо за премахване на славни архонти дето източват държавния резерв.

Ще започна с един линк към албумите на Торн, където е портрета на синът на цар Михаил Шишман - деспот Михаил от черквата в Долна Каменица. Давам го като бинк, защото снимката е доста голяма, но е интересно да се види по-добре ликът на сина на един български цар. За съжаление за този Михаил това е всичко, което може да се каже с положителност. Знае се само, че е бил женен, защото съпругата му също е изобразена на фреската.. А за Йосиф предлагам да започнем от раждането. Първото е как са се срещнали с византийската знатна дама. Възможностите са три - въпросния Шишман да е бил във Византия, въпросната дама е е била в България или да са се срещнали в трета страна. Обстоятелствата, че е станало известно, че Йосиф е син на "василевса Шишман" предполага, че става дума за нещо повече от тайна, случайна и мимолетна връзка. Друг е въпроса дали тази връзка е била продължителна или съвсем кратка (да речем да е била разгласена по-късно). Виждаме, че живота на Йосиф е свързан основно с Византия - там става митрополит, там става патриарх... Това предполага, че най-вероятно е прекарал там и детството си. Разбира се, това не може да се твърди с катогоричност, защото кариерата му в църковната йерархия се развива в периода на залеза на Търновската царство. Иначе казано заради заплахата надвиснала над Търновското царство е възможно майката да се е завърнала във Византия. От друга страна обаче турската заплаха застрашавала и Византия, та и като митрополит на Ефес положението му не е било много сигурно. Като цяло от кариерата на Йосиф трудно ще стигнем до месторождението. Тъй че остава да претеглим възможностите за "срещата" между майката и бащата. 1. Михаиловия син Шишман. А. Най-логично е да търсим мястото на срещата във Византия, където Шишман се е укривал. Йоан Кантакузин в своята историяу отделя значително внимание на престоя на Шишман в Цариград, но не споменава за такава връзка. Това разбира се също не е аргумент, защото Кантакузин говори за по-ранни събития, а и когато Йосиф е станал патриарх, авторът отдавна е бил покойник. Все пак тази хипотеза изглежда най-логичната и лесно осъществима. Разбира се Шишман не е бил бълг. цар, но от това, което говори Кантакузин за него, определено е имал претенции за трона. Иван Александър дори е зпалашвал с война, ако Шишман не му бъде предаден. След като Шишман е пребивавал в Цариград като претендент за бълг. трон, то е логично някой византиец да го нарече "български василевс". За един византийски писател един пребиваващ във Византия самозванец е много по-известен от някой съседен владетел (а балканските владетели през ХІVв. се били значително нароили заради ширещия се из цяла Европа феодален сепаратизъм). Б. В България. Шансовете Шишман да е бил в България около 1360г. са минимални. Но... все пак може Иван Александър и Шишман да се помирили и да е позволил на братовчед си да се завърне от изгнание. В този смисъл е доста интересен текста на Ямболския надпис (в изворите безспорно се сочи родствена връзка между Михаил Шишман и Иван Александър, но има голям разнобой какво е точно). В него се споменава, че надписа е поставен по поръка на Шишман, син на брата на цар Иван Александър Михаил. Все пак бащата не е наречен цар, което показва, че по-скоро не става дума за нашия Шишман, а объркването в изворите да е привнесено от това, че Иван Александър е имал брат Михаил със син Шишман. Тъй като нямаме сведения за "сдобравяне", тази версия изглежда малко вероятна. В. Италианската връзка. Йоан V и Маниул ІІ живеят с надеждата, че само със западна помощ ще спасят западната империя. За целта те са готови на уния, за чието сключване Йосиф има значителна роля. Та ако свържем Йосиф с Людовик, то в такъв случай избора върху него като патриарх ще е свързан с престоя му в католическа Италия. Възможно е именно във връзка с престоя императора да е счел, че Йосиф ще е по-благосклонен към уния-ако се стигне до там. Тук стигаме до проблема с майката. "Дамата" може да е дъщеря на "виз.дипломат", който е пребивавал със семейството си в Италия във връзка с опитите на Йоан V да получи помощ от Запада. Не е изключено въпросния дипломат да е потърсил "услугите" на претендента за бълг. трон, заради усложнените българо-виз.отношения - иначе казано Амадей Савойски не само да беше отнел някои бълг. крепости, но и да ни беше докарал "кандидат-цар". В случая претендента по-скоро ще е трябвал като средство за натинск, отколкото да е имало намерение да му окажат помощ. Италианската линия може да се свърже и с престоя на Ана-Неда в Дубровник, та от там и дубровчани да са били информирани повече за Йосиф. И пак от тук може да потърсим връзка с Никола Цапина - самозванец, обявил се за син на цар Михаил Шишман. Той имал по-бурни връзки с дамите, от което Иван Шишман се възползвал умело за да го отрови. Макар и той да се е наричал бълг. цар, все пак ми се вижда малко вероятно да е бащата на Йосиф. 2. Иван Шишман. А. В Цариград. Възможно е да ес станало във връзка с посещение на Иван Шишман в Цариград, напр. за да види сестра си Кераца. През 1360г. при търновския събор все пак се вижда елемент на контакти с Византия свързано с участието на бившия мадитски митрополит. Б. В Търново. Към 1360г. вдовицата на брат му си е била заминала, тъй че едва ли можем да търсим в свитата й византийската дама. По-скоро отново трябва да очакваме дъщеря на виз. дипломат опитващ се да изпроси помощ от Иван Александър срещу турците. В. Сърбия. Шван Александър е имал голяма група роднини около сестра си Елена - сръбската царица. Освен сина й цар Урош, в Сърбия са били брата и другата сестра на Иван Александър. Среща с виз. дама там отново обаче може да свържем с дипл. мисия - като тази на патр. Калист например. При този разбор се вижда, че вероятността Михаиловия Шишман да е баща на Йосиф са много по-големи. Друг аргумент е свързан с обстоятелството, че Йосиф става патриарх по времето на Мануил ІІ. Мануил ІІ и баща му Йоан V са имали много сериозни проблеми със роднините си от семейството на царевата сестра Кераца. Това ще рече, че извънбрачен син на брат й Иван Шишман едва ли е би се ползвал със сериозна подкрепа от страна на императора. Кратките бележки в хрониките, като напр. тази от Кратката история на Сфранцес трудно ще позволят да се отгатнат причините за избора на Йосиф: "и на 21 май същата година патриарх станал митрополита на Ефес кир Йосиф" (VІ-3). Но тогава Иван Шишман е бил покойник, а Страцимировия син Константин е фигурата, наричана император. Ще рече, че ако е мотивите са свързани с това, че Йосиф е син на цар Иван Шишман, то по-скоро избора му ще е свързан с желанието да се усвоят епархиите на Търн. патриаршия. Това би станало по-лесно, ако патриарха е царски син, пък дори извънбрачен. Но все пак ми се вижда по-вероятно да се е разчитало на родствените му връзки в Сърбия и Италия. Майката на Стефан Лазаревич Милица е била изведена като макар и далечна издъвка на Неманичите. Италианските роднини също можело да са някаква помощ при дипломатическите усилия за западна помощ. Ще рече, че отново е по-вероятно Йосиф да е внук на Михаил Шишман.

Доста обстоен преглед на въпроса. Аз за съжаление в момента не разполагам с достатъчно време за по-подробен разбор. Затова ще се огранича с няколко кратки бележки. Първо за възрастта. Синът на цар Михаил Шишман с името Шишман към 1360г. с положителност ще е бил пълнолетен. Н. Илиев в "Малолетен ли е бил цар Иван Стефан към 1330г." (ИПр.6/89) изказва становището, че по-големият брат Иван Стефан е бил пълнолетен още при царуването си. При всички случаи до евентуалната година на раждането на Йосиф Шишман ще е имал около 30г., с оглед смъртта на баща му. За Шишман понякога се изказва становище, че по време на събора в Търново през 1360г. той и брат му Иван Асен са били пълнолетни. Това ще рече, че Шишман ще е бил поне на 15г. Калист обаче говори просто, че са присъствали на събора, но не споменава за някакво по-дейно участие от тяхна страна. Затова този аргумент не е много надежден, но все пак открива възможност Йосиф да е син на цар Иван Шишман. Ако е бил пълнолетен, може да е бил прогладен и за съвладетел, което вече покрива формулировката "василевс Шишман". Но пък Иван Шишман липсва в семейния портрет към Манасиевата хроника, което пък е аргумент изключващ възможността да е роден през 1345г. Иван Шишман не е споменат и в Беловския надпис от 1355г. (последното споменаване на Александровия син Михаил). През 1359-60г. вече намираме Страцимир във Видин, а Иван Шишман на събора в Търново. Тъй че все пак е малко вероятно Иван Шишман да е бил достигнал зрелост към вероятната година на раждане на патриарх Йосиф. Имаме още един Шишман от Ямболския надпис от 1356г., които е син на брата на Иван Александър Михаил. Тази комбинация Михаил-Шишман е доста интересна, защото имаме твърдение, че Иван Александър и цар Мипаил Шишман са братя. Иначе българо-византийските отношения през 1355-1366г. са твърде динамични - преминават от династични бракове към войни. Все пак брака на Кераца и Андроник може да е бил повод за посещение на бъдещия цар Иван Шишман в Цариград и тогава да се установил извънбрачната връзка. Но по-скоро управляващите среди във Византия към 1359-1360г. ще да са потърсили услугите на Михаиловия син Шишман, защото по начало византийците винаги са обичали да имат под ръка принц-претендент в конфликтна ситуация. Негативното отношение на Калист към търн. патр. Теодосий при споменаването му във връзка със събора от 1360г. обаче подсказва по-скоро обтегнати отношения с Византия към годината на раждането та Йосиф. От друга страна престоят на Михаиловия син в Сърбия към 1359-1360г. също е малко вероятно. По-това време в Сърбия ясно се усеща влиянието на амбициозната сестра на цар Иван Александър - Елена. Людовик е една наистина доста интересна личност. Но дори не е сигурно дали всичко, което се говори за Лйдовик се отнася до син на цар Михаил. Защото Орбини говори за появата на някой си Никола Цапина, който се представял за син на цар Михаил. Що се отнася до Искандер, в няколко теми вече стана дума за евентуално по-късно изпращане в Мала Азия. Т.е. слез посичането на цар Иван Шишман той да е продължил да управлява в Никопол, но вече крепостта да е била под наблюдението на турски диздар. Или пък след битката при Анкара да се е върнал във владенията си подобно на много други подчинени от османците владетели. При всички случаи нямаме сведения за контакти между Искандер и Йосиф. Що се отнася до усвояването на Търновската от Цариградската патриаршия, то вече е ставало дума, че годината е доста спорна-дотировката достига но ХVІв. Макар аще Дринов да се е занимавал с този въпрос, като че ли липсва достатъчна яснота по въпроса. Вярно е, че Антоний е поставил Игнатий да управлява Търн. епархия, но в писмото се казва, че митрополита няма право да се възкачва върху синтрона на тази църква (в превода на патр. послание Гюзелев го нарича с гръцкото название). Синтрон буквално означава съпрестолие. Това може да означава място за сядане в олтара на храм, в който служи епископ. Но думата "съпрестолен" в случая има по-скоро значението, на забрана да заеме патриаршеският пост. Тъй като Цариградската и Търновската църкви са патриаршии, то търновския патриарх се явява "съпрестолник" на цариградския, т.е. архиерей с равен ранг. В този смисъл ролята на Йосиф за присвояването на диоцеза на Търн. патриаршия трудно може да се изясни. Но ако това усвояване е станало през 15в., то по-скоро би трябвало да се свърже с превземането на Цариград и привилегиите дадени от Мехмед Завоевателя на патр. Генадий (Георги Схоларий).

По-скоро става дима за миналото, второто хилядолетие. От третото са минали само 7г., тъй че още е трудно да се каже. Та за миналото - ами аз бях пуснал цяла темичка - парната машина. Тя повишава производителността на труда и ускорява транспортните средства. Това последното е много важно, защото увеличава светолния обмен. Напр. индианците изолирани от останалия свят, не познавали колелото и желязото. Изолираните пък на още по-мъничката Австралия аборигени си били направо в първобитната ера. Европа и Азия, където транспортните средства били най-добри, най-бэлзо обменяли своите открития и това ги изтласкало най-напред в техн. отношение. Печатането се е срещало и в Китай доста по рано. В Междуречието са се изполвали печати-валяци. Вярно, че върху тогавашната "хартия" - глината от тези печати по същество оставал един щемпел, но все пак основната идея е била на лице. Все пак и Гутенберг не е постигнал от раз днешното кочество на печатните изделия. Електричеството - за неговото развитие обаче парните турбини са изиграли голяма роля. Тъй че пак отиваме към парната машина. Интернет пък е последица от това откритие. Вярно, че интернета доста ускори обмена на информация. Вече светът е едно голямо село, в което дори редки книги могат да се открият в някой интернет-библиотека. Но все пак е трудно да го отсеем от многото други чудесии на ХХвек - мобилни телефони, радио, телевизия... Интернет прави всичко по-бързо, по-лесно и по-качествено, но след толкова скоростни технологии, скокът не е чак толкова голям. ДНК - интересно откритие, но засега приложното му поле не е толкова значително. А по-атрактивните перспективи изглеждат повече опасни, отколкото полезни. Покоряването на Космоса - отново една сфера, където поне днес се хвърлят повоче разходи, отколкото да се извлича полза. Голям скок наистина, но отново всичко зависи от това за какво в бъдеще ще служи това откритие.

Като идея днес е много популярно, но няма опора в изворите. Въпреки че няма някакво сериозно изследване, това твърдение си се шири едва ли не като несъмнена истина. Даже в едно предаване питаха Божо вярно ли е - той отговори Соломоновски - нямало конкретни данни, ама от писмата им струяла една топлота... Връзките на Симеон и Николай разбира се са безпорни, но не като учител и ученик, а като патриарх към цар - това са както писмата, така и срещите им отразени в хрониките. Отношенията им са по-близо до тези, познати ни от преписката между Калоян и Инокентий. Тъй като в началото на управлението на цар Симеон българския църковен глава е архиепископ, то и Николай Мистик както папата при Симеон в известен смисъл е духовен глава и на българсокото царство (оставям за друга тема спорния въпрос доколко въобще може да се твърди, че още при Симеон е учредена бълг. патриаршия). Евентуалните контакти на Симеон с Фотий са по-скоро хипотетични, отколкото известни. При всички случаи е трудно да говорим за съществуването на някакво "преподавателско лоби", което да се е опитвало да влияе на българо-виз. отношения.

Обикновено се твърди, че цар Симеон І е бил ученик на цариградския патриарх Николай Мистик. Но вярно ли е това? В действителност няма никакво сведение, че цар Симеон е ученик на патриарх Николай. Луитпрад споменава, че цар Симеон е учил в Цариград, получил добро образование и дори заради своята ученост бил наречен "полуелин". В писмата си, патриарха нарича царя "чадо мое", което създава впечатлението, че е възможно да е обръщение на учител към ученик, но в същност това е общоупотребимо обръщение на духовник към мирянин. В замяна на това, за обратното има много повече сведения. 1. Разликата в годините между двамата не е била голяма. Патриарх Николай е роден през 852г. , бил е цариградски патриарх първо от 901 до 907г., а после от 912г. до смъртта си през 925г. Златарски отнася раждането на цар Симеон около 865-866г. като го свързва с мира с Византия и покръстването. Починал е през 927г. По-конкретни аргументи, че разликата между двамата е малка дава самият патриапх в своето 27-мо писмо до царя: "А когато ние сме прекарали младините си и особено когато сме достигнали до 60-та си година, към която ти вече или или се приближаваш, или се намираш недалеч, какво трябва да мислим? Понеже до 70г. рядко някой от хората доживява, повечето от хората умират около тази година." Когато Симеон е станал цар, Николай Мистик е бил на около 41г. 2. В писмата между двамата никъде не се споменава и дори не се намеква някога да са били ученик и учител. Николай Мистик се държи като духовен пастир, към християнски владетел. Писмо № 6 изпратено от патриарха до царя дори оставя впечатлението, че те двамата са се срещнали за първи път през 913г. (в смисъл да знаят кой кой е, а не хипотетичната възможност двама души след като са пребивавали в един град да са се разминали случайно по улицата): "миналата година, когато ние се срещнахме лично един с друг..." 3. В началото на Македонската династия начело на Византия стоят владели и патриарси интулуктуалци - като Лъв Мъдри, Константин Порфирогент, Фотий и Николай Мистик. При цар Симеон също се развива обширна културна дейност. Но за разлика от това, което става във Византия то както стилът (съдейки по писмата на царя и преразказите от тях в писмата на Роман и Николай", така и насочеността на литературната дейност са доста различни. Симеон да речем се подиграва със слабостта на император Лъв по астрологията и перченето на императора, че познава бъдещето. Самия Симеон обаче набляга на християнската книжнина, за да укрепи нововъведената християнска вяра. Иначе казано, той не се перчи със знания, а използва познанието си за нуждите на държавата. Също в противовес на натруфения стил на императорските и патриаршески писма, както и на шикалкавенето в произведенията от времето на Константин Багренородни, то стилът на царя е кратък, дори ироничен. В същото време обаче от "Прибавката" към "Златоструй" се вижда добра образованост и начетеност. Тъй че стилово и по предметен обхват, цар Симеон по-скоро може да се разглежда като ученик на св. Константин-Кирил Философ, отколкото на патриарх Николай Мистик.

Покатоличването на региона на Чипровци е станало според Блазиус Клайнер още по времето на цар Иван Страцимир и унгарската окупация. Тогаве е било направено в Босна копието, което е известно като Чипровската св. Богородица. За кат. пропаганда е втория том на Историята на Бл. Клайнер (за съжаление третия том - историята на Чипронското въстание е изгубен). Но на Крорайна са сложили само първия том. Историята на Клайнер е написана почти но едно и също време с Паисиевата, Зографската и Спиридоновата (най-близо по време са с Паисиевата). При написването на историята е ползвал архивите на бълг. кустодия в Алвиц. А за илирийската теория - при прокарването й от кат. пропаганда се "въвеждат" и съотв. кат. окончания на имената и всички стават "-ич" - Княжевич, Парчевич, Станиславович, Пеячевич... Това не е автентично звучене на стари фамилий, а са оформени така от кат. пропаганда. По-късно обаче стават чудесна основа за сръбско асимилиране - е, как с такава фамилия да не са "прави сърби".

Ето го и казано по-сложно за видеосигнала: Процесът на предаване и приемане минава през следните осн. моменти: 1. Преобразуване на оптическото изображение в ел. сигнал 2. Усилване на сигнала и предаването му на разстояние 3. Приемане и усилване на сигнала в ТВ приемник 4. Превръщане на ел. сигнал в оптично изображение Опитах да прикача и блок-схема, тъй че ако се получи, то модела е следния: Оптическото изображение на обекта (1) с помощта на обектива (2) се проектира върху светлочувствителната повърхност на предавателната тръба. Тръбата е монтирана в ТВснимачна камера. Получава се, като светлиното отражение на обекта (чов. око възприема светлинното отражение от обектите, звездните тела и т.н.) се трансформира в ел.сигнали - т.нар. фотоелектрическо преобразуване. За целта изображението на обекта се разлага на малки елементи. Предавания обект се трансформира в потенциално изображение (потенциален релеф) чрез използване на вътр. и вън. фотоефект. Понетенц. лрелеф представлява разпределен ел. заряд, който се отнема от добре фокусиран ел. лъч. Периодичните движения на лъча се извършват под действието на електостатични и магн. полета създавани от генераторита (7) Последователно отнентите изображения се наричат видеосигнали. генераторите за импулси се управлянат от спец. синхронизирани импулси, изобретени в синхрогенератора (8). Към сигналите на изображението се добавят и т.нар. "гасящи импулси". Получава се т.нар. комплексен ТВ сигнал съдържащ сигналите на изображението, синхронизиращите и гасещите импулси. Този сигнал се усилва по напрежение от видеоусилвателя (4) и с ампритуда от няколкостотин волта се подава на модулационото стъпало за модулиране на носещото високочестотно трептене на предавателя (5) Модулирания съгнал минава през усилвателя (6) и отива къмантеното устройство (9), където трептенията се трансформират в езлъчена електромагн. енергия. По пътя до приемника има ретранслатори, които усилват сигнала, както и го предават към места, които остават в сянка ( в бита се казва, че антената била еди си къде). Индиктураните в приемната антена (10) сигнали се усилват и детектират в ТВприемник (11) - на популярен език телевизора. Възстановения след детектирането сигнал се усилва от видеоусилвателя (12) и се пледава на управляващия електрод на приемната ТВтръба. Това води до модулация на лъча в тръбата, т.е. изменение на неговата плътност, респ. на яркостта на светещите точки. В приемната тръба лъча се движи също от генераторита за развивка (15) Синхронизиращата група (14) отделя синхроимпулсите, за да се осъществи синхронно движение на развивания лъч. След подходящо оформяне по амплитуда, форма и поляритет те се подават на генераторите за развивка. Докосвайки последователно всики точки на приемния екран, който е покрит със спец. вещество (луминофор), модулирания ел. лъч причинява светене на точки с различна яркост, совкупността от които представлява ТВ изображение. Това е само за видеосигнала и в опростен вариант.