Galahad

Ами цял доклад трудно ще напиша. Даже така ми е трудно да начертая и една блок-схема. Ще опитам с няколко думи, ама едва ли стига за доклад. В основата стои електиречеството и радиовълните. Първо се трансформира светлината и звука в радиосигнали. Той може да е синусуидален или цифров (от там иде съотв. аналоговата и цифромата телевизия, телефония). Двата сигнала трябва да се синхронизират, та да възприемаме едновременно звука и образа. Сигналите също се модулират - т.е. се превръщат в модулиран сигнал. Това се прави, защото първоначалният сигнал е по слаб и ще се изгуби. В този вид се излъчват. После се приемат от антената и отиват към телевизора. Там сигнала се демодулира - т.е. се изважда от носещия сигнал, синхронизира се и се подава към високоговорителите и кинескопа. Звука излиза в резултат от трептенето на мамбраната на високоговорителя с подадената от звуковия сигнал честота. Трептенията създават механичен звук, който отговаря на трептенията да речем на гласните струни и т.н. Образа пък иде пак от честотата, но се получава чрез обхождащ лъч, който обхожда множество точки на екрана (затова ако се прави снимка на телевизора, се виждат черти, които не се забелязват иначе с око). В зависимост от интензитета, тези точки светят по-силно или по-слабо (това при черно-белия телевизор, от там варира от черно до бяло; при цветния има по 3, за трите осн. цвята). Най-общо е така. Ама тъй като се опитах да е по-достъпно и същевременно е кратко, терминологично не е много точно.

Османската империя е проявявала много по-голяма търпимост по отношение на вярата отколкото да речем католическите Испания или Франция. Изповедника на католическите крале на Испания Фердинанд и Изабела да речем успял да прогони евреите от страната, а също и арабските мюсюлмани. Който искал да остане, трябвало да се покръсти. Впрочем самият Торкемада е бил покръстен евреин (както се казва еничарите винаги са най-лоши). Първото голямо покатоличване е било при завладяването она Вид. царство от унгарците - 1366-1369г. То протекло насилствено и много от повторно покръстените изоставили католицизма щом унгарците били протонени. Второто голямо покатоличване е дело на Петър Солинат. Тогава се създават големите кат. общности и епархии - Софийско-Пловдивската, Охридската, Марцианополската... Някои от Цариградските патриарси не се противопоставяли, да речем Рафаил, който бил подкупен. Кирил Ласкарис пък се опитал със съдействието на протестантската пропаганда да се бори с католическата. Затова пред Русия бил набеден за отстъпник от православието, а пред Турция за руски шпионин и бил екзекутиран. Не е измислена, но е била ползвана доста успешно. Руснаците са православни и славяни - опора и помощ на всички християни и най-вече славяни на Балканите. Илирийската теория и кат. пропаганда се опитват да създадат аналогично, но вече австрийско лоби - населението да се покатоличи и да бъде "образовано" че не са славяни, а илири. Защо надделяа именно илири, а не да речем траки. Ами кат. пропаганда действала най-успешно сред богомилите и павликаните - многобройна общност, но без добра централизация и лидери, които да отстояват интересите й пред Портата, а и въобще. Негативна последица в резултат от религиозното отричане на светската и църковна йерархия. В търсенето на подкрепа по време на трудности една част приемали исляма, други католицизма, а някои и православието. Та кат. пропагганда при това положение най-лесно пробила в богомилска Босна. Там се формирали две нови големи религ. общности - мюсюлмани и католици. И пак от там, кат. пропаганда продължила на изток. И тъй като се приемало, че бошняците са потомци на илирите, то и всички останали станали илири. Съответно Австрия за векове напред изпитвала апетит към Босна, а самата Босна си остава и до днес разкъсана между мюсюлмани и християни. Та туй са резултатите от кат. пропаганда и илирийската теория.

Това става не през 18в., а през 16-17в. Успяват да създадът голями католически общности в България - в района на Чипровци, в София, Пловдив, Никопол... Това е най-голямото покатоличване на българи. Спиридон, Паисий и Анонимния зографец са ползвали Бароний и Орбини. Затова през 18в. се появяват неща, които са били хит предните 2века. Иначе в своя пътепис дори Петър Богдан признава, че католическата общност в бълг. земи била малка преди да подхванат своята пропаганда: А ето какво пише Петър Богдан в своята история за Илирия: Но това е по-рано. После тръгва идеята, че балканците са илири. Следователно принадлежят на овст. император и на папата. Така както Русия е държала да се поддържа единството между българи и гърци, за да има общ православен фронт срещу Турция - затова Русия се е противопоставяла решително на създаването на независима бълг. църква.

По правило Паисий, Спиридон и Зографската история залягат на Цезар Бароний и Мавро Орбини. Илирийската теория е прокарана от католическата пропаганда. Католическата църква е имала по-силни позиции в западната част на Балканите - някогашната Илирия, отколкото в православната им източна част. Затова прокарват идеята, че балканците са илири, следователно с радост всички трявла да положат глава под папския пантоф. Тъй или иначе не постигнали успех, а и исторически теорията им е съвсем необоснована. На мен ми е много по-интересно откъде са черпени сведения за някои други неща. Да речем за наследниците на хан Тервел. Това го има и при Паисий, но не е ясно кой е по-ранният източник - да речем минават през Бароний и Орбини към Зонора, Кедрин и др. Но по-ранните автори не говорят за покръстване на Тервел Днешните изследователи поради сходството със събитията при Борис І автоматично считат сведението за анахронизъм. Но има доста големи разлики - имената, развоя на събитията (и двамата сина на Тервел се връщат към езичеството. По-интересното е, че оскъдните сведения от епохата не изключват подобни събития и дори обясняват бъркотията с малкото известни неща за династията Дуло от управлението на Тервел до края й. Друго интересно сведение е за присвояването от вселенския патриарх на диоцеза на Търновската патриаршия - според Спиридон това става през 1520г. по времето на Селим ІІ. Интересното е, че това събитие са отнася към 16в. и в историята на йерусалимския патр. Доситей. А той определено е възможно да е разполагал със сведения заради диктосите ( патриарсите се споменават едни други по време на богуслужение). Има раздел за Второто разорение на България пак при Селим ІІ. Според Спиридон до тогава българия не е имала цар, но кнезовете/бановете са се запазили като феодална класа и са предвождали бълг. части по време на поход, а при Селим те били заставени да приемат исляма. Въобще той описва и самото завоюване на България от турците малко по-различно от традиционното днешно схващане, но пък е доста по-близо до източниците от времето на събитията, т.е. така както вече в други теми сме го проследявали до ср. на ХVв. Спиридон говори и за българските патриарси Теофилакт, Йоан, Евтимий и Йоаникий. Теофилакт явно е известният писател Теофилакт Охридски - по народност грък, но титула му е архиепископ Български. Йоан навярно също е архиепископ, но е тръдно да се каже кой, защото е имало такъв и сред архиепископите на Плиска-Преслав и сред Охридските (Йоан Комнин, негов е списъкът на първите архиепископи на Охрид). Йоаникий е интересно откъде е взет, защото не е така споменавано име като останалите. Към източниците-загадка аз отнасям следното: И в откъса се говори за покръстването на българите при княз Борис І. Само дето в това, дето е стигнало до нас от Евтимий липсва някакъв разказ за покръстване, макар патриарха често в житията на светците да споменава и исторически събития от бълг. история. Даже нещо повече - няма запазен такъв Летопис търновски или да го кажа, въобще български летопис да говори за тези събития. Но явно на Спиридон е бил под ръка, защото го цитира по същия начин като Бароний или Зонора, т.е. разполагал е или със самият текст или с негов преразказ. Според Спиридон св. Кирил е участвал при покръстването на княза (но за това ясно - има известни източници).

Легендарната поредица навърши 30г. по екраните (вж. Статията в "Нетинфо" Може би всеки ще се сети за много хубави филми. Но малко от тях могат да се похвалят с пълни киносалони, множество фен-клубове и фен-сайтове (STAR WARS FOREVER ; undefined, всевъзможни фигурки, компютърни игри ( Star Wars Battlefront ) плакати, тениски с щампи и какво ли не, бдения пред киносалоните преди старта на всяка нова серия... Пита се къде се крие магията, раждаща тази популярност. 20в. е период не революции, зловещи империи, покоряването на космоса и бум на технологиите. През 20в. се срещат Изтока и Запада, Севера и Юга - до скоро непознати и враждебни едни към други, а вече търсещи път идни към други. В този смисъл филмът носи духът на своята епоха - униформите на имперските войници напомнят униформите на SS-овци, "Мъртвата звезда" са супероръжията на времето, способни да унищожат планетата (засега само нашата собствена и не с един лъч, но пък наличните бомби са достатъчни), краят на империята, като край на колониалната епоха и разбира се космическите кораби, напомнящи както модерните морски флотилии от самолетонасачи и крайцери, тъй и ракетите и совалките покоряващи космоса. Покрай всичко друго, филма ефективно показва възможностите на киното. За разлика от доста затвореното действие в една театрална пиеса, в този филм със скоростта на светлината се изминават разстояния между галактики, виждат се странни светове и същества, минава се от пусти или мрачни планети, към други тънещи в зеленина или в планетополиси... Мащабите на един космически век. И да се надяваме, че емблемата на 21 век няма да е "Матрицата". Но засега: Нека Силата да бъде с вас.

За един овален тип, дето е решил, че е благородник и иска да му викаме Ваше превъзходителство. Българското здравеопазване е в тотален упадък. Тоя трябваше да бъде пратен не в европарламента , а в подходящо здравно заведение.

Разбира се пътя на север е бил по-подходящ, отколкото през онова, дето римляните наричали "маро нострум", т.е. "нашето море". Но както вече казах, сред бунтовниците царял не само разум, а и чувства - за редовия състав не е било толкова желано да напуснат богатия Апенински полуостров без да са го опустошили. За водачите - ами щом армията напуснела иИталия и се пръснела по родните места ... те вече нямало да са велики лидери. Спартак едва ли би имал същото обаяние ако беше преминал Алпите, върнал се в родните места, задомил се и сдобил се с много деца. А за Рим. Разбира се Спартак е можел да атакува Рим. Но към Рим наближавали армии. Ако робите веднага отворели вратите - хубаво. Но какво би станало ако римляните изхвърлели робите от града. При галското нашествие извън палатинската крепост останали дори старите сенатори негодни вече да носят оръжие. Рим бил добре укрепен и ако се стигнело до обсада, армията на Спартак е щяла да се озове в капан между армиите на Рим. Тъй че стратегията на Спартак е била правилна. Спуска се още веднъж бързо през Италия на юг, войската му плячкосва каквото може, а водача й да се надява да задоволят алчността си. После бързо от юг се изнася с кораби.

Ами по начало двуглавия орел е императорски символ, независимо дали императора се нарича от сътветния народ кайзер, цар или василевс. Двуглавия орел е и емблема на вселенската патриаршия (има го на фасадата на патр. храм "СВ. Георги" в Цариград). Тъй че ако не е просто декорация, а е символ то е свързан или със вселенската патриаршия или с Русия. Съдейки по малкия размер, вероятно е някаква апликация и към него се е закачало нещо - да речем кандило. Липсата на инсингии по орела (корона, скиптър, акакий) подсказва, че по-скоро е декорация, а не герб. При всички случаи малко повече информация няма да е излишна - къде е намерен, само 1 ли е или са няколко, почистван ли е от патина... Ако е кандило или висяща лампада (у нас и то се нарича кандило) предполагам, че е отчупетно парче от мястото, за което се захваща веригата.

Победа, ако Доган им плаща. Иначе си е чиста загуба. Истреляха ДПС за първа полит. сила в България. Поне по социологически проучвания така писаха чужди вестници. Скоро нищо чудно в чужбина да почнат да мислят, че българите са вид турци. Не ще и дума, че откакто се появи "Атака" ДПС печели все повече гласове. Май упадъка на ДПС минава през разпадането на "Атака".

Вече е 20.10 - тъй че може да коментирам. ДПС удари рекорден брой проценти, вече стигат 1/5 от общия брой или казано иначе 20 %. Вече сме говорили на кого дължим това. Ако ДПС са платили на "Атака" кампанията - всеки лев е вложен на място. Такъв успех ДПС не е имало никога. За бат Бойко се надявям, че успеха е статистически, както любовта към него е чисто медийна. Защото селата ще вложат глас за БСП и бат Бойко. Поне ДСБ отпадна - един ром по-малко в европарламента.

Днес смъкнахме балканския ямурлук и надянахме брюкселската мантия (ей, от къде ли това ми звучи така познато ). Вече, тъй да се каже, сме европейци та дрънкаме - и географски сме в Европа, и в Евровизия участвахме, и в НАТО участваме, и в ЕС сме, а ето че вече избрахме и едродепутати. И разбира се, потомците ще се питат как са се чувствали хората в този паметен ден, как са гласували. И тъй като думите отлитат, а написаното остава да видим, кой какво е правил на днешната поредна светла дата в бълг. история. Може би се е случило нещо такова: А може би историята е била друга: Днес валеше. По-скоро ръмеше, ама как пък не в това време ще тръгна да гласувам. И защо, като всички бюлетини са списъци на маскари. Обаче дъжда взе, че поспря. Ей, че хубаво. И отидох в магазина да си взема нещо сладичко за хапване. Прибирам се и си мисля - облечен, обут, днес за първи път избори за евродепутати... какво пречи да отделя 10 мин. и да се вкюча в паметното събитие. Отидох до секцията. Опашка няма, само 2 човека дошли заедно. Тъй че бързо стигнах до тъмната стаичка. Ами сега, за кого да гласувам!?! Решавам да подходя разумно и безпристрастно при подбора на бюлетината ... "Китка, китка магданоз, кой излезе първи тоз"... Тази методика не работи. Нямате си на представа на кой попаднах. Че аз за тоя като беше на балотаж и бяха 2 не гласувах (да не говорим за кой се наложи да пусна глас), та какво остава сега при толкова много бюлетини. Е, нямаше как - минах на ръчен подбор. Не питайте за кого гласувах, защото и аз не знам. Но пък знам много добре за кого не гласувах. И се прибрах. Ден като ден, избори като избори. Дали се сещате, коя от двете истории е моята? А какъв е вашият спомен от първите избори на български депутати за европейския парламент?

Армията на Спартак не е била пълна сбирщина. В нея са влизали гладиотори, които по професия се тренирали за бой, живеели в битка и умирали в бой. Освен това част от притока на роби бил военопленници, които също имали военна подготовка. Спартак също се е постарал да подготви хората си за битка. Идеята на Спартак за напускане на Италия е била правилна - в сърцето на възходящата империя трудно можела да оцелее бунтовническата му армия. Тъй че опита му за напускане от север, а после и от юг като цяло е добра идея. Не само Рим е страдал по това време от вътрешни противоречия, но и армията на Спартак. Целите и желанията на огромната маса разбунтували се роби далеч не били еднакви. Всички търсели пътя към свободата. Но веднъж измъкнали се от годподарите си имали различни виждания какво да правят с придобитата свобода. Рационалната идея на Спартак да напусне Апенинския п-в се сблъскала със стремежа да се плячкоса богатата Италия . Няколко века по-късно Италия ще се превърне като магнит за варварите. Но на прага на новата ера Рим бил възходяща империя и такова заиграване било фатално. Освен користните желания на армията, навярно и Спартак е бил омагьосан от славата и властта - в Италия е велик военачалник, но извън нея, ако армията се пръсне по родните си места, е можел да разчита най-много да стане племенен вожд, преследван от Рим (нещо като Ханибал). А все пак като гладиотор е бил подготвян да умре в битка. Ако въстаниците не напуснели Италия е било въпрос на време да изгубят. Рим е бил в състояние да привиква нови армии - собствени от провинциите или наемници, докато притока на роби в армията на Спартак нямало да е безкраен. Който е смятал да избяга, е избягал. С изтеглянето на легеоните към Италия се спирали завоеванията и притока на военопленници към Италия като роби. Тъй че е било неизбежно армията на Спартак да оредява. До времето на упадъка на Римската империя, въстанието на Спартак заедно с нашествието на Галите и на Ханибал е било една от трите най-големи заплахи за Вечния град.

На американците сценария може да им се види направо революционен и достоверен - не един Рамбо, ами цели 300 спартанци да не могат да натръшкат няколко милиона перси. Направо нов подход.

От Тонзилотрена останах с добри впечатления при грип, а го водят хомеопатичен продукт. За разлика от някои доста рекламирани за подобни случаи - като комбинациите от аспирин или парацетамол с витамин С под всевъзможни названия (Упсарин, Ефералган), антибиотици...

ХОМЕОПАТИЯТА И АНТИМАТЕРИЯТА Като се замислих за разреждането на лекарствата, ми дойде на ум за една доста странна концепция - за антиматерията. Според нея както има материя, има и нейната противоположност - антиматерията. Привържениците на антиматерията виждат като нейно проявление да речем черните дупки в космоса. Те "съдържат" антиматерия, която влизайки в контакт с материя се превръщат в нищо. Математически изобразено е нещо като : -1 + 1 = 0. За щастие като изключим Бермудския триъгълник на нашата Земя не се случва много често да изчезват предмети. Във връзка с прословутия разтвор 1С досегашната практика е да се търси в него "молекула" вещество. Ако обаче разгледаме въпроса откъм концепцията за антиматерията, нещата се обръщат на 180 градуса. Вече ефекта иде не от наличието на вещество, а от неговия "негатив" във разствора. Иначе казано първоначално имаме вешество. Разреждаме го докато не остане и една молекула. Но от "престоя" на веществото се е получил отпечатък от него, тъй да се каже неговия негатив, неговата противоположност. При това положение лекува не веществото, а неговия негатив. Негатива (-1) влизайки в контакт с причинителя на заболяването (1) го неутрализира (-1+1=0). В търсенето на подходящото вещество стигаме до концепцията за сходствата. В търсенето на подходящото вещество, от което да се "направи" антиатерия се взима нещо сходно. Нещо като заместител. От него се прави негатив, който лекува. Образно казано се прави нещо като шперц, който да влезе в ключалката и да отключи вратата. Основният проблем на това обяснение е, че обосноваването на странните идеи на хомеопатията става на основата на една не по-малко съмнетилна концепция.

Прогнозата на НЦИОМ При тези прогнози обаче трябва да се има пред вид, че анкетите основно се правят в столицата. Ако се направи в Сливен и имаше партия "Лечков" можеше да излязат за нея към 50 % от местата. Тъй че трябва да се очакват следните корекции: БСП и ДПС да получат повече проценти - техния електорат е основно в малките градове и селата, докъдето обикновено социолог не стига. ГЕРБ ще получи доста по-малко места с опция да не получи нито едно, тъй като столичния кмет не е така популярен в страната. ГЕРБ, ДСБ, СДС и НДСВ са като скачени съдове - някъде ще се излеят гласовете за 1-2 места - ама къде, не е ясно. Много лоша комбинация от Капкиното синче и "архонт" Славчо. Няма да са много мераклиите Капкиния синковец да задява унгарски циганки в Европарламента и да ни резили пред цял свят. От друга страна пък архонство му е един от примерите за изоставяне на националните традиции, само и само за да се накичи с нелегитимна титла. Наред с "темплиера" Николай Овчаров той беше от най-критикуваните и се радва на същата обич като организаторите на конференцията, че клането в Батак е мит. Слагането му в листата е огромна грешка. Като нищо ще се повтори при гласуването идеята на последния цариградски мегадукс Лукас Нотрас - "По добре султански тюрбан, отколкото папско кепе" - в случая по патриотично настроените българи май ще са по-склонни да гласуват за ДПС, отколкото за Атака и "архонт" Слави.

И аз мисля, че дисциплинирания електорат на БСП и ДПС ще са от тези, които ще вкарат най-много евродепутати. Ентусиастите от "Атака" с подкрепата на някои разочаровани от БСП бабички ще вкарат и тях, напълно е възможно да са втори по гласове. Големия скандал в момента също събира гласове за тях. ГЕРБ е определено най-интересното нещо - опит да се вкара в политиката едно странно формирование, но пък с използване на много пари и реклама. ГЕРБ основно разчита на протестен вот срещу парламентарнопредставените партии. На кметските избори този вот направи бат Бойко градоначалник. Но тогава играха бат Бойко срещу БСП, което му позволи да обере някогашния син вот на столицата - гласовете на оня електорат, който по традиция избира столичния градоначалник. Сега обаче електората на всяка от сините партийки ще гласуват за своите. Много очакват ГЕРБ да е новото НДСВ или поне новата Атака, т.е. да събере голям брой гласове. Но бат Бойко няма някогашната харизматичност на царя, нито сравнително ясната политическа насоченост на Атака. ГЕРБ е с неясни полит. цели, неясен лидер (има един, за бат Бойко се казва, че бил фактическия, а той пък казва, че бил единствения). СДС, ССД, НДСВ, ДСБ - там ще падне голямо преливане на гласове, а също от и за ГЕРБ; тъй че е пълна мъгла кой от тях ще влезе и кой ще изпадне от петорката. Тук се набъркват и останалите партийки, не много известни, но могат да дръпнат по 1-3% - нищо работа, ама достатъчно да отмъкнат от петорката гласовете, които биха им позволили да вкарат свой депутат. Най-вероятния кандидат за групата на изпадналите от петорката е ССД.

Всъщност аз точно това казах - че единственото удачно нещо е пеенето на български и етномотива. Иначе самия текст е много малък и не много смислен - това няма много връзка с бълг. фолклор. Някои песни като тези за Крали Марко всъщност са доста продължителни. Казват, че изпълнението на някои можело да продължи повече от час. И определено в класическия български фолклор липсва оня песенен похват на Елица, който един от чуждите вестници определи като пищене на делфин, пуснат на запис на касета отпреди 20г. Иначе западняците надигнаха клас на недовоство срещу съседското гласуване Макар че е малко нагличко, при положение, че има 4 "привилигировани" участника (Германия, Испания, Великобритания и Франция), които отиват директно на финала. Директно си поставиха въпроса, че след като плащали повече, трябвало да се и класират по напред на финала. Ами тогава да направят не фестивал с песни, а търг за 1,2 и 3 място. Така справедливо според плащането ще са и местата. И никой няма да се оплаква, че е платил повече, пък песента им отишла на по-задно място.

Изборния ден наближава, тъй че преди да е дошъл деня за за размисъл да видим кой какви прогнози дава за изборите. Темичката най-вероятно ще я заключат в петък вечерта заради деня за размисъл, тъй че който ще се включи да побърза. Това са участниците:

На Евровизия 2007 не само се класирахме за финала, ами сме и в челната петица. Начина на гласуване показа, че се гледат не толкова песните, колкото държавата, от която иде. Едни за други гласуваха екссъветските републики, ексюгославските, скандинавците .... този път и балканците оставиха традиционните си противоречия и си удариха рамо едни на други. И пак като обикновено не става - спечелиха. Челната група се оказаха основно от Балканите и някогашната СССР - Сърбия, Украина, Русия, Турция, България ... Друг фактор, който повлия е гастарбайтерите - тъй като никоя държава не можеше да гласува за себе си, емигранските общности в чужбина също повлияха за вота. Пак хубавото е, че този път и нашенците не подходиха като за парламентарни избори, ами се включиха в гласуването. На трето място стана ясно, че икономически обединяващата се Европа, търси културната идентичност на страните-членки. В челото се оказаха основно изпълнители, които наблегнаха на етно-мотивите - Сърбия, България, Турция, Гърция.... Този елемент придава ново звучене и тази свежа струя засенчи популярните из Европа от години насам английско, френско, италианско и испанско звучене. Така къде-къде по добрата песен на испанците се оказа доста по-назад от нашенската. Този път българските изпълнители зарязаха практиката да изпълнят английска балада, рок или джаз на английски, та да лъсне наяве скапаната музика, безмисления текст, лошото изпълнение и нескопосния аранжимент. Така с песен, на която трудно може да се определи кое от нечленоразделните звуци е текста и е съвсем безнадеждно пък в самия текст да се търси смисъл се оказа пета. Добре че навреме ги чукнаха някои списания да не пеят на английски, та да не стане много ясно що за текст има песента. Изпълнението, състоящо се предимно от пищене също трудно може да се определи за блестящо. Ясно е, че тази песен едва ли ще има много желаещи да си я пеят под душа, нищо че се казва "вода". Но познатата мелодия на етно-мотива си е доста непозната в останалата Европа и несъмнено си каза думата. Все пак равносметката е, че този път България игра по неписаните правила на конкурса и не сма стигна до финала, ами се класира 5. Не ще и дума, че ще има какво още да се желае за в бъдеще от нашенските изпълнители, които отиват на Евровизия. Но да се надяваме, че и успеха ще ни послужи за поука - ясно е, че за да се хареса една наша песен в чужбина, едва ли най-добрия начин е тя да се изпълни на развален английски и непременно да се набляга да е чист рок, джаз или каквто и да е, но непременно чужд музикален стил. И накрая какво ми хареса като песни, а не по начина по който се заформи класирането. Разбира се, само ще ги изброя, защото когато песните са хубави, не винаги е лесно да се направят на 1,2,3.... Bosnia & Herzegovina- Marija Sestic- "Rijeka Bez Imena" ; Serbia - Marija Šerifović – Molitva ; Greece Sarbel - Yassou Maria Spain - Nash - "I Love You Mi Vida" Verka Serdyuchka "Dancing Lasha Tumbai" Slovenia - Alenka Gotar - Cvet Z Juga Belarus - Koldun - Work Your Magic Другия ни отбор също имаше хубава песен. А ето откъде можете да си ги изтеглите като клипчета или mp3

Кратка византийска хроника № 30 - "Митиленска хроника" Тази също малка по обем хроника съдържа сведения основно за архонтите на Лесбос от генуезката фамилия Гателиузо (Гатилуси, Gattilusio). По-конкретно тези от Франческо І (1355-1384) до Дорино І (1428-1455), като във връзка със регентствата на Николо І се споменава и за управителите на Енос. Макар и хрониката да е кратка, тя хвърля светлина върху не много познатата у нас съдба на малките феодални владения, остатъци от залязващата виз. империя.

ИА"Фокус": Трите чудотворни икони на Света Богородица ще бъдат изложени утре в столицата Тържествена процесия с чудотворната икона на Бачковския манастир - стенопис на Захири Зограф на вътшната фасада на игуменарницата на Бачковския манастир Литийните шествия са една позабравена традиция, заради периода на комунистическия режим. Тържествените шествия по време на бедствия и опасности са били описвани в историческите хроники. Напр. Безименната бълг. хроника разказва как когато султан Баязид І обсадил Цариград било извършено литийно шествие с нарисуваната от евнгелист Лука икона на Света Богородица Пътеводителка. На 25 май 1453г. иконата отново била изнесена, но по време на процесията иконата паднала от платформата на земята, а след това се разразила силна буря. На стената на игуменарницата на Бачковския манастир пък е изобразено шествието на чудотворната икона съхранявана с него. Та ето няколко думи за иконите. http://www.chitatel.net/trite-chudotvorni-ikoni/

От една страна у било хубаво, че държим Македония и Одринска Тракия. Ако Хитлер беше победил СССР даже можеше да има опция да България с герм. помощ да нападне и Турция и да вземе нещо от там. Но Хитлер не се отличава с лоялност. Със Сталин си поделят Полша, правят си братски парад на новата обща граница и после напада СССР. Не че Сталин е бил лоялен - България си запазва дипл. отношения със СССР дори когато германците обсаждат Москва. Но щом съв. войски стигат до Дунава, Сталин обявява война на България. Та с такива съюзници май много не се просперира. А Деня на Европа. От една страна обширния пазар дава добра среда за развитието на икономиката - няма мита, граници, различни валути.... Повечето държави могат да правят общи програми и лесно да се конкурират със САЩ, Русия и Китай. Напр. космически проучвания, икономически войни... От друга страна по-малките държави се управляват по-лесно отвътре, макар да са по-зависими отвън. Също така властта се отдалечава от населението и се съсредоточава в ръцете на бюрократите, които за ЕС вече си имат и специално название - еврократи. Дори и в съществуващите държави има търкания между по-богатите и по-бедните райони. Типичен пример и Италия с развития промишлен север и бедния юг. Въпреки че ЕС има специална политика за регионите, подобни проблеми и то с по-голяма яснота неизбежно ще се появят и след държавите в съюзи.

Пуснах анкета как се оценят двата празника. Разбира се въпросът не е дали е хубаво да има празници. Защото както е рекъл Батето - и да паднем, и да бием, пак ще се напием. Става дума за символиката на празника. По принцип е хубаво да има Ден на победите. Стига победите да са наши. Хубаво е, когато е победен един режим. Стига обаче благодарение на тази победа на нас да не ни е натресен друг подобен режим. Денят на победата е датата, на която фашистка Германия капитулира. Победа над фашизма - да, хубаво. Но България се оказва от губещите в тази война. И отново е пропилян шанса да си върне Македония и Беломорска Тракия. Българското население в тези земи след "победата над злите сили" е било подложено на същите репресии, които са ползвали и въпросните "зли сили". Победата над злото, не е донесла справедлив мир, а ново зло за победените. Денят на Европа - празник, който би трябвало да обединява европийските народи. Но това е празник, който повече се свързва с тяхното ново разделяне - този път на такива в ЕС и такива извън него. Вторите се чувстват пренебрегнати и обидени, че са извън него. Първите пък им се струва, че очакванията им са излъгани и се чудят дали не са били по-добре, когато ЕС го е нямало. Два празника и твърде много за размисъл дали има какво да се празнува. Поне в България.

Чудотворната икона на св. Георги в Зографския манастир. Поздравявам ви със светлия християнски праздик Гергьовден. Специални поздрави на всички именици и именички. Поздрави по случай имения ден на държавния глава на България Георги Първанов. Зографските монаси показват на Георги Първанов служебника на патр. Евтимий Да е честит професионалния празник на благочестивото българско воинство Да е честит патронния празник на храмовете и манастирите носещи името на "Св. Георги" - на тяхното монашеско братство, храмово духовенство и енориаши. Днешния ден е патронен празник на българския манастир на Атон, известен като Зографски. В този манастир са били монаси бъдещите български патриарси Теодосий ІІ и Евтимий, а през ХVІІІв. там е завършил живота си последния архиепископ на Охрид и цяла България Арсений. Освен християнските реликви, в манастира се пазят и ценни документи за българската история - евангелията на цар Георги ІІ и на патр. Теодосий ІІ, служебника на патр. Евтимий, част от синодалните актове на българската охридска архиепископия, Зографската грамота на цар Иван Александър, сводния Зографски хрисувул, Паисиевата и Зографската истории... Цар Иван Асен ІІ изобразен като ктитор на Зографския манастир в главната църсва. Фреска от 1817г. Днешния ден е храмов празник и на една от най-старите запазили се български черкви - ротондата "Св. Георги" в София.