Galahad

Да се надяваме, че това няма да е поредния "хански" кьорфишек, а ноистана ще се намери нещо ново и интересно. Няма да са излишни да речем някой друг надпис, графит ....

Всъщност това се оказва проблема. Сръбския деспот Георги Бранкович създава пречки и кръстоносната армия не успява да се съедини. Другото е, че християнския флот закъснява, което допълнително намаля христ. армия за битката при Варна. Май алчният и властолюбив Хуняди се е оказал най-големия проблем. Първо решил, че е извънбрачен син на цар Иван Шишман и отказал да се включи в похода, докато не му било обещано да стане цар на България. Това охладило ентусиазма на бълг. владетели в изгнание, които по собствените му думи не оказали обещаната подкрепа за похода. Тъй като обаче бил в размисъл дали не е също така и извънбрачен син на деспот Стефан Лазаревич и следователно наследник на Сърбия, сръбския владетел Георги Бранкович отказал да пропусне през земите си както Хуняди, той и Кастриоти. Всичко това създало ред трудности по време на похода и взело да нимирисва на провал. В разгара на битката, по правилото, че дето са двама винаги се появява и трети, Хуняди се сетил, че всъщност е извънбрачен син на крал Сигизмунд Люксембургски и следователно наследник на унгарското кралство. Затова (според протурските източници) той подтикнал краля да атакува турския център, където султан Мурад ІІ бил защитаван от еничарския корпус - да се биели владетел срещу владетел. Младока се втурнал стремително и под напора на рицарите, султана едва бил удържан от бягство. Скоро обаче численото съотношение си казало думата и кралския отряд бил изклан. когато пристигнал христ. флот не му останало нищо друго, освен да приере оцелелите войници и да прехвърли българите-бегълци във Влашко. Аз бих върнал нещата малко по-назад - цар Иван Александър оказва обещаната помощ на Йоан Кантакузин и турците не успяват да преминат Проливите. После с помощтта на слабохарактерния си племенник -сръбския цар Урош и сестра си - ср. царица Елена превзема Цариград и започва реконквистата на Мала Азия.

Виз. имп. Йоан VІ Кантакузин председателства църковния събор от 1351г. През средата на ХІVв. залязващото българско царство изпаднало в дълбока духовна криза. Причините са твърде многобройни - феодалния сепаратизъм, който рефлектирал върху църковното единство (тогава се издига сръбската патриаршия и дори Римската църква навлиза в своя Велик разкол), зараждащите се нови идеи на ренесанса и реформацията, стреса от успехите на мюсюлманите иноверци... За съжаление сведенията за църковните събори в България са оскъдни. Тъй че е трудно да се направи подробно изследване на въпроса. Най-многобройните сведения за мерките предприети от БПЦ срещу различни еретически учения са от ХІVв., което все пак улеснява разглеждането на темата. И така всичко започва с пристигането от Константинопол в Търново на един монах и лечител Теодосий - последовател на учението на Варлаам и Акадин. Той успял бързо да привлече последователи, като учел да се принасят животински жертви пред дъб. Но и също тъй бързо след намесата на св. Теодосий Търновски учението му било изобличено. Скоро обаче се задало друго, много по-голямо бедствие. Една солунска монахиня на име Ирина разпространила сред неколцина атонски монаси месалианската ерес. В Света гора обаче бил свикан поместен събор и еретиците били прогонени, като някои от тях пристигнали в бълг. царство. Основни разпространители станали Лазар, Кирил Босота и Стефан. Лазар проповядвал да ходят голи, а Кирил и неговия ученик Стефан проповядвали срещу иконите, срещу кръста, срещу брака и учели, че сънищата са божествени видения. Разтревожени от мащаба, който взимало разпространението на ерестта, цар Иван Александър и патриарх Теодосий, по съвет на св. Теодосий Търновски свикали църковен събор. За този събор, патр. Калист дава сравнително по-оскъдни сведения. Според изследователите съборот се е състоял през 1350г. Калист посочва, че на него присъствал църковния клир и синклита, без да е посочен персоналния състав. Най-вероятно съгласно установената практика съборът се е председателствал от владетеля, а главен обвинител на еретиците е бил св. Теодосий Търновски. По време на събора, еретиците били разпитани за техните вярвания. Накрая Лазар се отказал от своето учение и прекарал в покаяние до края на живота си. По заповед на царя Кирил и Стефан били жигосани и прогонени извън пределите на царството. След това се появил още един разпространител на ерес, също на име Теодосий - той учел последователите си да ходят голи, като искал да вървят един след друг, като стъпват по неговите стъпки. Вечер всичките му последователи спели в едно помещение. Той също се противопоставял на брака. След диспут със св. Тедосий Търновски той също се отказал от своето учение. Цар Иван Александър със съпругата си Сара-Теодора и синовете от брака с нея - Иван Шишман и Иван Асен По време на един процес цар Иван Александър се запознал с хубавата еврейка Сара. Скоро тя приела християнството под името Теодора и изместила първата съпруга на царя Теодора, която след разтрогването на брака й се оттеглила в манастир под името Теофана. Въпреки че Сара-Теодора демонстрирала ревност и усърдие в новата вяра, просперитета й породил у еврайската общност пребиваваща в бълг. царство самоувереност, че имат могъщ покровител. Но в Европа през ХІVв. толеронтността към иноверците не била голяма. На Балканите положението не било по-различно. Бившия император Йоан Кантокузин, вече замонашен под името Йоасаф, дори написал полемичен диалог на догматичен спор между него и евреина Ксен - в края на съчинението разбира се евреина приема изцяло християнските догмати. (Йоан Кантакузин, "Беседа с юдеите") Тъй че евреите в България скоро обаче разбрали, че царицата съвсем не е готова да им окаже очакваната подкрепа. През 1359г. срещу евреите бил свикан църковен събор. В него взели участие цар Иван Александър с двамата си синове - Иван Шишман и Иван Асен, ратриарх Теодосий, първопрестолния преславски митрополит Доротей, митрополитите Захарий Дръстърски, Лазар Овечки, Палтений Ловчански, Леонтий Средецки, Мануил Филипополски и вдовстващия мадиски митрополит Яков (доицезът му бил опустошен от турците, затова е посочен като вдовстващ, т.е. без епархия). Осен тях присъствал епископ Доротей, архимандрита на Великата лавра "Св. 40мци" Йоаникий, килифарефските монаси св. Теодосий Търновски, Сава, Тимотей и Дионисий, както и други монаси. (За състава на църковния събор вж. Димитриос Гонис, "Съставът на Търновския събор от 1359г., ИПр., 1/89, С.) По време на събора един от евреите приел християнството, други двама били осъдени от царя, като единия бил убит от тълпата, а на другия бил отрязан езика, устните и ушите. Била издадена и царска грамота срещу учението на евраите. По времето на патр. Евтимий се появили други двама разпространители на ерес Пирон и Теодосий Фидул, но тогавашния църковен главарозубедил последователите им.

Ами щом е по-научна, погледни в Латински Извори за Българската Историа (ЛИБИ) - т. 2, там има някои папски послания свързани с Методий. От славянската литература на Крарайна има голяма сбирка с откъси от житията на Кирил и Методий , а също от техни произведения. Не мога да намеря обаче къде бяха пролозите, където е предполагаемото светско име на Методий. Беше нещо завъртяно, като Страхота, Страхиня - нещо такова. Иначе баща Лъв, майка Мария. Кариера - пълво управител на област, където имало доста славяни - спорно е кой Олимп - дали гръцкия или малоазийския. После на мисия с браг си. Става велокомораски архиепископ. През 870г. епископ Херманрих Пеусауски (този дето оглавявал немската мисия за покръстването на България и бил малко крив, че набързо го отсвирили) с разрешението на залцбурггския епископ Адалвин бил арастуван. Бил изправен пред трибунала на баварския епископат, в който участвал немския крал Людовик, залцб. архиеп. Адалвин, фрайзинския еп. Ано, споменатия Херманрих, Ландфрид Зебенски и Амбрих Регенсбургски. След това Метой бил заточен в Елванген. Счита се, че е бил призружаван от някои свои ученичи: Итнатий, Лъв, Йоаким, Лазар, Симеон, Драгота. Предполага се, че Лазар е докладвал на папата за задържането на Методий и е бил убит при връщането си. После папата наредил да освободят Методий.

ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА: Йожен Дьолакроа, Клането на остров Хиос През януари 1822г. в Епидавър било свикано Национална събрание на Гърция, което провъзгласило първата й конституция. Стресната от успехите на гръцкото въстание, Турция предприела жестоки репресии. Десетки хиряди гърци били избити, а тяхното имущество разграбено. Особено пострадал гръцкия остров Хиос - след клането от неговото 100 000 население, оцелели едва 2 000 души. Зругите били избити или продадени в робство. Жестоките кланета предизвикали вълна от възмущение из цяла Европа. Русия, Англия, Франция и Австрия изпратили ултиматум до султана, с който поискали да даде автономия на Гърция и да спре военните действия. Когато султанът отказал, Русия, Франция и Англия предприели решителни мерки - съюзна ескадра от 27 кораба се отправила към Гърция за да спре със сила турските издевателства. СЪСТАВ НА ФЛОТИТЕ: Съюзната англо-френско-руска ескадра се състояла от 27 кораба: 10 линейни кораба, 10 фрегати, 4 брига, 2 корвета и един тендер. Корабите били въоръжени общо със 1 300 оръдия. Макар и значително по-малобройни от противника, съюзния флот разполагал с по-модерни кораби и по-опитни екипажи. Турско-египетската ескадра се състояла от 88 морски съда: 3 линейни коръба, 17 фрегати, 30 корвети, 28 брига, 5 шхуни и 5 брандера. Въпреки наетите френски инструктури за обучението на египетските екипажи, бойната подготовка била на много ниско ниво. Туско-египетския флот разполагал с 2300 оръдия, като можел да разчита на подкрепана на намиращите се в Наваринския залив около 50 транспортни турски и египетски коръби, които имали по 10-20 оръдия. КОМАНДВАНЕТО: Съюзния англейско-френско-руски флот се намирал под общото командване на английския вицеадмирал сър Едуард Кодрингтън (1770-1851). Той се намирал на флагманския кораб "Орион". Френските кораби били под команването на Анри де Рени. Руските кораби били под командването на вицеадмирал Логин Петрович Гайден (пълното му име е граф Лудвиг-Сигизмунд Густав фон Гайден, от холандски произход). Участвал е в руско-шведската война 1808-1809г., и при обсадата на Данцинг през 1813г. Турско-египетския флот се намирал под общото командване на Ибрахим паша, който ръководел и сухопътните действия срещу гръцките въстанници. Египетския флот се намирал под командването на Мухарем бей. БОЙНОТО ПОЛЕ: Турско-египетския флот се намирал в Наваринския залив. Там бил надеждо защитен от батареите на Намаринската крупост и укреплението откъм сушата и както и от оръдията намиращи се на остров Сфактерия. БИТКАТА: Турско-египетския флот се намирал в залива подреден във формата на полумесец. Вицеадмирал сър Едуард Кодрингтън решил съюзния флот да навлезе в залива и да предаде ултиматум на турците, като се надявал да не се стигне до сражение. Бил изпратен парламентьор, който турците убили и подложили на обстрел френския флагмански кораб. След това бил изпратен и втори парламентьор, който също бил убит. Съюзният флот навлязал в залива в 2 килвателни колони - дясната (състояща се от англо-френски кораби) и лява (състояща се от руски кораби). Сражението продължило около 4 часа. Руския и английския флагмански кораби атакували египетския флагмански кораб и го потобили. В сражението били потопени около 60 кораба от турско-египетския флот и над 4000 загинали или ранени. Съюзния англо-френско-руски флот не изгибил нито един кораб, а броя на убитите и ранети бил 661 души. ПОСЛЕДИЦИ: Поражението на турско-египетския флот отслабило военните действия на турция срещу гръцките въстаници. Последвала руско-турската война 1828-1829г., която завършила с Одринския мирен договор, по силата на който Гърция получила автономия. Материали за Наваринския бой в интернет: Уикипедията (руски)

"Родените във вярата" както се казва, получават кръщение наскоро след раждането. Тъй че е трудно да се каже, дали се променя нещо в живото им, защото току-що е почнал. На мехленско ниво се обясняват някои здравословни проблеми с това, че детето не е кръстено или пък че циганите миришели, защото не били миросани... Това разбира се не е оргтодоксалната позиция на православната Църква. Тези, които са покръстени по-късно, често си сменят името. Това символизира промяната на живота им - те вече ще живеят като християни, а не като езичници. Напр. княз Борис при покръстването приел името Михаил. Вазможна е и последваща промяна на името - при замонашване и още веднъж при приемане на Великата схизма. Разбира се любителите на разни гадания са направили система, която свързва името на един човек с неговия характер и съдба. Макар наистина в Библията често да се споменава за случаи, в които съвсем целенасочено се дава име с определено значение на някой човек, тяма определена система от имена, та с избора и подмяната им да се променя характера и името на човека.

Честит рожден ден!

Ами преди хаоса да обхване и армията като всичко останало, военните си имаха: 1. Длъжности - командир на .... 2. Звание - те бяха сержант и офицер. 3. Чин - от редник до генералисимус. Разбира се не всички длъжности са командирски - в пехотното отделение да речем има по-старшинство - картечар, гранатометчик и автоматчици. Тъй като ние имахме не просто пехота, а мото-пехота имаше и механик-водач на бойната машина. Картечара да речем по принцип би трябвало да е с чин ефрейтор и е нещо като зам. отдельонен (т.е. ако убият командира на отделение, командва той, след него гранатометчика). В танковете има мерач, пълнач... Ама картината е много пъстра за да я опиша нацяло.

За отслабването съм го чувал, но не ми се вярва много. Водата издува корема, а и е част от състава на мазнините. Затова като се пържи сланина се изпарява доста вода. Тъй че не се ли ограничи яденето - пълнеенето е неизбежно, отслабването - невъзможно. Водата е важна, но човек си има надежден датчик - жаждата. Прекаляването с течности също не е желателно. Лятото добре - има потене за охлаждане на тялото. Но зимата потенето е малко и многото вода е предпоставка за настиване. Тъй че както пишело на стената на Делфийския оракул - "Нищо прекалено".

Май се съкращаваше на СВ - сухопътни войски, от там и КСВ - командване на сух. войски. Това и следващите не са много точни. У нас имаше, докато имаше и реална армия: командир на / брой отделение/ 10 войника взвод/ 3 отделения рота/ 3 взода батальон/ 3 роти полк/3 батальона дивизия/ 3 полка Имаше и 3 армии. Беше приет принципа за деление на 3, от отделение до дивизия. Освен това вече тези части включваха и допълнителни помощни звена - зам. командирите, комендантски, сапьорни, свързочни и др. роти.... По принцип сержантите са шефове на отделения. Старшината, "майката на ротата" е нещо като домакин. Младшите офицери командват взвод (мл. лет. и лейт) и рота (ст. лейт. и капитан) Старшите батальон и полк. Генералитета дивизии и армии. Със сотв. разместване на съседните - напр. капитана също може да е командир на батальон (и най-често е така), а подполковника - на полк. Туй е основно в пехотата. При другите има и разни формации - ескадра (при флота), ескадрила (в авиацията), ескадрон (в кавалерията), батарея (в артилерията)... В чиновете като беше наборна алмията имаше и "фазани" - старшина-школник - между старшина и мл. лейтенант. Тези дето се обучаваха за офицери от запаса. Изтървани са 2 ІІ, капитан ІІІ ранг. Др. Добри Джуров беше арм. генерал. Има и фелдмаршал.

Пуснах новата версия на статията ми за Битката при Клокотница. Все още не е съвсем завършена, но има доста допълнения - съответните извадки от няколко извора, които не бяха включени до момента, въпроса за сражението е разгледан малко по-обширно, сложени са някои връзки към други страници, които са качени по-късно... Определено се усеща липсата на помощни статии за армията на Второто бълг. царство и на латинскита армия (във връзка с италийските съюзници), но задачката е трудна и трябва време за да се реализира.

Май не се сравняват автомат и карабина, а автомат 5.45 и автомат 7.62. Патроните на по-стария модел автомат 7.62 са същите като на карабината, т.е. един и същ патрон може да бъде изстрелян и от двете оръжия. изстрела е по-мощен и с по-голяма пробивна сила. Казват, че можел ва 100м. да пробие жп релса, но не съм виждал дали е възможно на практика. Има обаче по-голям откат, с всички неудобства от това. Патроните за автомат 5.45 са с изместен център на тежестта. Ще рече, че попаднали в чов. тяло може да смелят тъканите. Предимството обаче свършва ако боя не е в открито пространство. В гора да речем, куршема лесно може да се отклони. Въобще всяко укритие за противника може да се окаже добро. И двата автомата имат единична и непрекъсната стрелба. Единичната разбира се е по-точна, а непрекъснатата дава повече изстрели минута, но с много по-малка точност.

Открили са планета, на която има условия сходни на тези на Земята Скали и отстояние от червена звезда, на което водата може да е течна. Разбира се всичко това не е гаранция, че има живот. Дори не било сигурно дали има вода, а не се изпарила когато звездата е било по-гореща. Най-малкото обаче има нова насока за американската киноиндустрия - в "Живата планета 1" от тази планета идват извънземни, а в "Живата планета 2" - земляните им връщат гостито, после 3,4.... Все пак е интересно, дали след като има близки условия до земните, там има и живот. Или трябва още някаква магия, без която цялата Вселена освен земята е мъртва?

Това че е бизнес, не значи, че въпросната "Култура" трябва да пусне наркотици като приложение към броя, така както някои слагат СД с филми или музика. Макар че с такова приложение не ще и дума, ще се вдигне къде къде повече тиража, отколкото от статиите на каката. Все пак най-добре работещия сектор от нашата икономика е сивия.

Действията на въпросната кака не са просто продължение на проститутирането, но с други средства. В случая не говорим каката да е лобирала да се направи още една джамия в центъра на София или да се замени в учебниците по история турско робство с турско присъствия. В случая става дума за масово клане. При това на невъоръжени хора. Преди да започне клането в Батак населението е било предало на оръжието. Клането започнало едва след като били проверени всички къщи, че не е останало никакво оръжие. Доказателствата, които са събрани от чужденци са именно заради това, че извършеното е било ужасно. Сведенията са от различцни източници и както се вижда от станалото на Берлинския конгрес, хората са от страни, които далеч не са били настроени благосклонно към българите. Макгахан като всеки журналист може и да е преувеличил нещата. Но да не забравяме, че е имало и друг доклад съставен от Иванчо Хаджипенчович. Именно заради този доклад, той е бил изгонен от Държавния съвет на Турция. Вече имаше тема за него и се видя, че той е доста умерен и дипломатичен човек. Тъй че за съжаление Баташкото клане не е мит, а една ужасна истина. В случая по ми е интересно защо "Култура" и печатала глупостите.

Въпросът за членството на Турция в ЕС и геноцида е съвразн не толкова със станалото в далечното минало, а настоящото отношение на Турция към извършеното. В Германия през Холокаста също са били избити много хора, но днес тази държава не оценява случилото се като дреболия, нещо станало съвсем между другото. Тъй да се каже, като нормално явление за тази държава, в което няма нищо лошо. Не става въпрос за някакви извинения да речем на негрите за робството, а просто дали една съвременна държава оценя пологително или отрицателно геноцида, робството...

ХХ век въпреки напредъка в технологиите и постиженията в науката си остава и един от най-жестоките и кръвопролитните. Чудовищните убийства започват с началото на века и вече съвсем очаквано - в най-дивата и варварска държава - Османската империя. Още със зараждането на тази държава, масовите кравопролития са били типични за нея явления. Най-често разбира се жертвите са били християнските поданици на султана. Арменците също не въднъж са били обект на масови избивания. Но в началото на ХХв. със залеза на империята идва и големия "кървав шедьовър". През февруари 1915г. мобилизираните за участие турски поданици от арменски произход били затворени в лагери и след това избити. За начало на геноцида на арменците се счита датата 24 април 1915г., когато са избити в столицата и толемите градове множество интелектуалци. Само за една нощ в Цариград били арестувани 250 човека, а след седмица броят им стигнал 800. Геноцида продължил 3 години. Макар да има спорове относно броя на избитите м този период, броят им надхвърля 1 милион. Краят на І световна война, младотурското правителство и на султаните обаче все още не означавал, че Турция станала европейска и цивилизована държава. Кемал Ататюрк я направил светска държава, азбуката била заменена от арбска с латинска... Но варварваския дух си останал. Най-често сочения пример е унищожаването на християнските квартали на Смирна през септември 1922г. Макар да се намериха сред българските депутати и такива, които да твърдят, че това не е геноцид, тези събития остават една от най-мрачните и чудовищни страници дори на кървавия ХХвек. Смирна (Измир) в пламъци: И още снимки, за това което кандидатката за член на ИС Турция твърди, че не е геноцид: PHOTOS DU GENOCIDE ARMENIEN - 1915-1922

Изключително точно определение за "научните" "достинства" от това "проучване". Та толкова за "учения" Балева. А за човека - е, както народа казва: "Всяко стадо си има и мърша".

Ами ако една етническа група паразитира на гърба на друга, хем тя няма да просперира, хем може да унищожи и другата. Какъв е смисъла един рома да работи, ако му се дават помощи, храна само за ромчетата ходещи на училище ... Социализъм в действие или по-скоро създаване на етническа основа на една паразитираща класа. Отношенията Испания и Новия свят са типичен пример, как една просперираща нация може сериозно да изостане опитвайки се да живее на гърба ан друга - Испания залягала на златото от Америка, което станало причина за изоставането на собственоти й икономическо развитие. И когато един ден загубила колониите се оказала една от бедните европийски държави. То и с осм. империя същото - държавата на господстващата нация се оказала доста по-изостанала от държавите, отделили се от империята. Та в тези идеи не виждам нищо хубаво. Ами ако младите българи се изселят кой ще плати и направи въпросните къщи, кой ще прави закуските за ромчета в училищата....

Както и да се слагат процентите, едно е ясно и сигурно - СССР при всички случаи е имал достатъчно надмощие. Успехът не се е дължал на това, че СССР е имал 5-10 % повече танкове. Със или без чуждата техника или суровини, със или без ІІ фронт СССР щеше да победи. Все пак западната помощ е била важна за Сталин - но за момента, в който съв. войски вече са на запад от границата си. Това дамало усещането на САЩ и ОК, че са съюзници, макар и СССР в крайна сметка да се оказал най печеливш от войната. Е, вярно с доста човешки жертви, но др. Сталин не веднъж е доказвал, че за велик диктатор като него човешкия живот няма стойност ... или по неговите думи - смъртта на един човек е трагидия, а на хиляди е статистика. Ще ми е много странно как би изглеждало няколко германски протектора във Франция, Чехословакия, Полша, Белгия... а там хората седят и не ги гръмнат. Изтеглят ли войските, брой че са избили колаборационистката управа и са ударили в тил немците. Да не говорим, че и в завзетите съв. земи възникнало парт. движение - нещо, което не се случило на територията на Германия когато съв. войски влезли там. При всички случаи е по-важно, че японците са се захванали със САЩ и СССР не си е имал и източен фронт. Квантунската армия е била нещо много по-опасно от десанта в Нормандия. Но тъй или иначе Япония е извън сметките. Германия просто не е имала шанс за успех. А национал-социалистическата доктрина е изключвала възможността за силни съюзници. Никоя велика нация няма да скандира " Deutchland uber alles". Както англичаните пеят : "Англичаните никога няма да бъдат роби".

Първото превземане на Пловдив може да се отнесе между унгарско-савойското нашествие и Черноменската битка - 1366-1371г. За това говорят турските хронисти. Навярно Пловдив е бил върнат след мирния договор със Шишман, при който е дадена Кера Тамара за съпруга на султана. За Стара Загора не се споменава за повторно завземана, което ще рече, че тя останала като придобивка за Мурад. Една от сръбските хроники дава като дата на падане на Пловдив 1386г. Тук можем да говорим вече за второ завземене, при това окончателно. Пловдив остава под турско управление, дори и след битката при Анкара, когато в северните и югоизточните земи отново се върнали христ. владетели (на югоизток минали на подчинение на Цариград, т. нар Черноморски деспотат - но за него по-натам ще пусна тема). София ще да е паднала в първата половина на август 1386г. (между първата и втората десетневки 10-20 август). Тук има една творба за демографията на региона на Пловдив-Пазарджик-Асеновград през 15-нач. 17в. - но е на английски и в PDF - дело на Григор Бойков но издание на Анкара

Толкова капризна бойна машина е практически неприложима, защото при война трудно може да има такива идеални условия. Проблема с руските пътища за немците иде когато завали и те станат непроходими. Тъй като нападението е началото на лятото, в началото на войната няма такива проблеми. Те идат с есента, зимата и пролетта, когато черните пътища стават кални и всичко затъва по тях. Ама няма как немците 2-3 месеца да спрат да се хранят докато камионите случат на сухо време и сух път. Пък и немците много са наблягали на планирането (през ПСВ дори фатално) - ама метерологията не дава толкова далечни прогнози, та да се направят планове за 2-3 месеца напред. И един дъждец може да промени всичко. Та от там е проблема с руските пътища. Иначе съветските МПС - Москвичи, Жигулита, Лади ... чудесно се справяха по нашите разнебитени пътища, докато западните автомобили, които ги замениха за нула време са раздрънкват минат ли по българско шосе. Тъй че съв. танкове ще са имали поне малко от здравината на ЗАЗ-ките, та да могат да минат на гуми и по сух черен път. Е, няма да покажат несравнимите си качества, но все пак ще се движат по-бързо отколкото на вериги. Нали идеята беше, че като ще се отбранява не трябват танкове, а противотанкови оръдия? Всъщност Франция е била получила и британски подкрепления, които едва успели да се измъкнат навреме. Поне хората, за техниката не може да се каже същото. При всички слачаи е ясно, че стремителното немско нападение не е станало само в СССР, а следователно не е аргумент за качествата на съв. отбрана. Практически в цяла Европа не се е намерила достатъчно ефикасна отбрана, която първо да спре немцита, а после пък съветските и англо-американските войски. Всъщност единствено СССР успешно отбранява опорни пунктове или пък се изтегля успешно, без цели армии да попаднат в плен. Като туристическа дестинация може да е заспал, ама това е така защото е основна база на тихоокенаския флот на САЩ. Японците са имали лошия късмет точно в този момент самолетоносачите да не са там. Иначе още една атака и САЩ е щял да има много по-лоши спомени от тази война.

Пасажа съм го сложил с някои съкращения, защото е обширен. Така или иначе ще се види, че съставките са доста известни и мнозина са си ги приписвали по-сетне.

Може де са движи и по черен път, а такива е имало в СССР. Има една малка подробност - скапе ли се времето, се скапва и пътя. Двоен стандарт. Е за това не били подготвени немците. Има пътища, но не са хубави. Ама цяла война слънчево и хубаво време не се получава напрактика (освен ако войната е много кратка, което няма как да стане със СССР). Тъй че машинката е идеална за СССР - бързи при сухо време, а при лошо пак вървят с вериги, макар и по-бавно. Практически погледнато през ВСВ често има бълзи пробиви - в Полша, във Франция от Германия и после в Нормандия от САЩ и ОК, в Италия. Това едва ли значи, че всички били готови за агресивна война по съотв. фронтове и не били готови за отбрана? А това, че Японците разсипват Пърл Харбър не значи ли също, че и те се готвели да нападат и нямали никаква готовност за отбрана? Или че ОК губи част от колониите си в Азия? Пък ако всички са се готвели за агресия, защо и СССР да не го прави; но как пък никой не се е сетил да се подготви за отбрана? По-скоро е било заради политическата чистка в армията. Не че Пърл Харбър не бил смлян и без чистка в армията.

Намерих си записките от статията на Кърджалов, тъй че ето един преглед как се титулува Мирчо: 1387г. - само като владетел на Угровлахия 1389г + Запланиска и Подунавието 20.01.1390г. Угровлахия, Амлош, Фаграш, Северин, Дръстър и земите на деспот Добротица (Terrarum Dobroticij Despotus et Tristru Domunus). 1391г. пак се титулува като господар на Силистра и на земята на деспот Добротица 1392г. титулува се само като владетел на Угровлахия 1400г. + Запланинска 1403г. само Уговлахия 1406, 1409, 1413, 1. юни 1419 - владелец на Дръстър Ще рече, че до похода на Али паша през 1388г. срещу Търновското царство и Добруджанското деспотство Мирчо не е владял нищо на юг от Дунава. След този поход добруджанския владетел Иванко вече не се споменава в изворите. По-точно след сведението за преврат във Варна, като е било обещано на турците градът да им бъде предаден, но тези дето обещали това повече не се върнали. После има едно настъпление от 1391г. на Мирчо, при което достигнал до Карнобат. Навярно тогава е поел управлението на Добруджанското деспотство и на Силистра. Макар че според мевляна Нешри за предаването на Силистра на турците доста остро е настоявал Али паша, а по-сетне и самия султан. Настъплението на юг от 1390-1391г. може да се разглежда като реакция от битката при Косово, в която загинал и султан Мурад. Вижда се че през 1392г. вече не се титулува, че е владетел на земи на юг от Дунав. Най-вероятно е загубил земите на юг от Дунава между 29 юни и 27 декември. Това може да се свърже с общо настъпление на Баязид, при което падат Търново (1393), настъплението продължава на север от Дунав, където се водят сражения с променлив успех през 1395г - Мирчо е бил принуден да се изтегли към Унгария, после с помощта на Сигизмунд се завръща, завземат Холовник (Малък Никопол), но Валд Узурпатора също успява да нанесе едно поражение в м. Посада. След битката при Анкара през 1402г. и последвалата династична криза в осм. империя се вижда, че Мирчо отново е успял да наложи управлението си на юг от Дунава. След тази битка за известно време се завърнал в предишните си владения и синът на Иван Страцимир - цар Константин. Най-вероятно той е бил принуден да замине за Унгария след походите Сюлейман и Муса срещу бълг. земи. Не е ясно какви са били отношенията между Мирчо и Иван Шишман. В хрониката на Михаил Мокса се споменава, че Дан е бил убит по заповед на Иван Шишман. Това ще е станало около 1386г., тъй като Дан се споменава в грамота от 3.10.1385г., а в грамота от 27 юни 1387г. вече като владетел се споменава Мирчо. Смъртта на Дан може да се свърже със споменатия от Маврубир конфликт между Шишман и Страцимир, при който загинал и Иван Асен. А също Мурад решил да нападне България - през тази година е и повторното превземане на Пловдив от турците.