Galahad

А ние свенливо говорим за турско присъствие, само и само да не скършим хатъра на коалиционния партньор!

Кратка византийска хроника № 22 – хрониката обхваща събитията от 1204 до 1470г., т.е. превземането на Цариград от турците през 1453г. и смъртта на деспот Димитър, брата на император Константин Драгаш. Хрониката съдържа бележка за деспот Добротица и синът му Тертер, която е едно от оскъдните сведения за добруджанското деспотство. Също има бележка за потомци от византийския клон на династията на Асеневци. По конкретно става дума за Павел Асен, чиято дъщеря Теодора се омъжила за деспот Димитър, брата на императорите Йоан VІІІ Палеолог и Константин Драгаш. Родената от брака им дъщеря Елена под турски натиск била дадена в султанския харем.

Допълних си хронологичната таблица на българските владетели с Витлеем - този, който обикновено се сочи като син на цар Калоян. И тъй като личността му е доста дискусионна, ми се струва доста подходяща за нещо по обширно, като тема във форум. В писмо до папа Инокентий ІІІ цар Калоян съобщава, че изпраща 2 момчета - Василий и Витлеем да учат латински, защото в България нямало хора познаващи този език. По същото време архиеп. Василий І в свое писмо също споменава за изпращането на 2-те момчета. Не споменава имената им, а само казва, че едното било син на свещеника Константин, а другото на владетеля. Но не казва нито името на владетеля, нито името на сина. Поради сходството на двете писма, определянето на това кой е попския, и кой царския син се определя по поредността на споменаването, т.е. Василий е попския, а Витлеем - царския. Самото име Витлеем е твърде необичайно за нашия регион и не е ясно дали не е псевдоним, скриващ истинското име. Друг сериозен проблем е, че не е посочено името на владетеля. В случая може да е Калоян, но може пък да е бил изпратен синът на някой от братята му - т.е. да става дума за син на цар Петър или цар Иван Асен І. Абат Рудолф в своята "Английска история" споменава за битката при Одрин и пленямането на Балдуин. Според него през същата Великденска седмица синът на Йоан Влаха се явил при папата по молба на бащата за да бъде коронясан за владетел на Влахия. Това като че ли решава въпроса за бащата - Калоян. От друга страна обаче Иоан е името на само на Калоян, но и на Иван Асен І. Все пак контекста дава основание да се приеме, че Рудолф говори за Калоян. Но и той не споменава името на сина. Най-сетне стигаме до една късна история - тази на Блазуис Клайнер. Тя е написана по същото време когато Паисиевата и Заграфската. При прегледа на събитията не казва нищо, но накрая Клайнер прави списък на царете с кратки биографични данни. И там при Оксан (към чието управление отнася част от събитията станали при Иван Асен ІІ), говори че в България избухнала гражданска война, в която за трона се борили Оксан, Борил и Иван Асен ІІ. Първо на трона се възкачил Барил, после Оксан, а накрая Иван Асен ІІ. Та според Клайнер именно Иван Асен ІІ бил този, който е учил в Рим. Като научил какво е станало с баща му, навършил пълнолетие и се изучил той се върнал в България победил другите и заел трона. Обаче има една очевидна грешка - Иван Асен ІІ е син не на Калоян, а на Иван Асен І. Все пак такова развитие не е съвсем изключено - в една грамота на унгарския крал се говори, че маджарите помогнали на Борил да потуши един бунт във Видин. Тъй че все пак не е изключено зад този бунт да е стоял сина на Калоян и при потушаването му да е изгубил шансове за престола. Друго възможно развитие на съдбата на Калояновия син може да потърсим в другото име - Василий. Патриарх Йоаким І е бил наследен от Василий ІІ. За него се знае съвсем малко - че е бил ктитор на Батошевския манастир. А единствена връзка е името на едно от двете момчета споменати в писмото на Калоян. Разбира се известен аргумент са издигането му на този висок пост, както и подготовката в Рим. Разбира се името е и насока и проблем - защото при замонашването името се променяло, което ще рече, че той едва ли се е наричал Василий. Разбира се е напълно възможно е патриархът да е споменатия в писмото Василий, но да е синът на свещеника Константин.историята на Рудолф Така или иначе съдбата на споменатия в писмата на Калоян и Василий, а също и в историята на Рудолф син на Калоян си остава загадка.

Пускаш го в киселина и ако го разяде - не е злато. Не знам обаче каква точно, май и солната ставаше.Само гледай да не го пуснеш в т.нар. "царска вода", защото тя разяжда и златото и от накита нищо няма да остане. А такова удоволствие излиза малко скъпичко.

Ами Етиопия е по-известна с древното царство Аксум, а после като крепост на християнството. След арабското нашествие всъщност това е единствената християнска държава останала на африканския континент. Етиопия била сериозно застрашена от арабското нешествие при управлението на негус (крал) Лебна Денгел (1508-1540). В крайна сметка етиопците се обърнали за помощ към християнска Португалия и на помощ дошъл отряд воден от петия син на Вашку да Гама. После португалците били изгонени, но пък се намърдали италианците и Виктор Емануил ІІ се провъзгласил за император на Етиопия. Но това разбира се е друга история... А на мен ми се струва, че говориш за султаната Адал Ако е това, ето малко повечко. Разбира се акцента е върху християните в Етиопия, но казват нещоичко и за султаната. А Шоа е етиопска област, в която е било царството Адал. Ето хрониката на цар Зара Якоб в която често се говори за тази област.

Важно е и какво точно се лекува с хомеопатични средства. Някои заболявания си минават и без лекарства. Както се казваше за лечението на грип с лекарства от офицялната медицина - без лекарства грипа минавал за 1 седмица, а с лекарства само за седем дни.

Римляните разглеждали своята държава като res publicum, т.е. обществена вещ, дело, нещо принадлежащо на целия народ. Историята също е принадлежала на самия народ - описвали се важни събития за римската държава, като войни и заговори. Но в началото на новата ера настъпил обрат, макар и с блестящ завършек белязан от ист. съчинения на Тит Ливий и Тацит. Римската република бавно и уверено поела пътя от република към монархия. И въпреки че дори готвещия се да изригне Везувий не успял да намали интереса към четенето на Ливий у Плиний Млади, то неговия приятел Светоний вече прокарвал нов път. Скоро на бял свет се появило съчинението на Светоний "12-те цезари" - биографиите на първите 12 римски императори. В тях се описвали живота и делата на принцепсите и вече историята на самата държава започнала да слива с живота на нейните божествени императори. Последвали биографии на римските императори управлявали между 117 до 284г., т.е. от управлението на Адриан до Карин и Нумериан. Авторите на тези произведения са Елий Спартиан (лат. Aelius Spartianus), Юлий Капитолин (лат. Iulius Capitolinus), Вулкаций Галикан (лат. Vulcacius Gallicanus), Елий Лампридий (лат. Aelius Lampridius), Требелий Полион (лат. Trebellius Pollio) и Флавий Вописк (лат. Flavius Vopiscus). Личността и авторството на тези лица е твърде спорна. Немския учен Херман Десау дори изказал хипотезата, че биографиите СА написани от един автор, който е живял в края ІVв., а не от 6 различни автора живели по време на споменатите в жизнеописанията императори Диоклециан и Константин. Неговите аргументи са, че за тези 6 автора не е известно нищо друго, стилът им е твърде спорен, използвани са извори от ІVв. Като напр. Аврелий Виктор и Евтропий и някои от персонажите са на лица които са се издигнали едва през ІVв. Според други се касае за 6 различни автора, но за един общ редактор. За първи път биографиите СА били напечатани в Милано през 1475г. (Вж. жизнеописанито на имп. Вер написано от Юлий Капитолин на български ) С Амиан Марцелин и Йорданес залязла традицията историята да е на народи и събития, а вече станала само на владетели - Теофановия продължител, Псел, Хониат, Глегора, Пахимер, Айнхард, Нотикер Пелтека ... вече писали история на императорите - източни и западни, само на един или на няколко. Буржуазните революции не само снели царе и крале от техните тронове, но и върнали някогашната традиция историята да не е биография на владетеля, а история на народи и събития.

Зависи какво се влага в понятието монотеизъм. Да броим ли джиновете (духовете, ама не спиртните) за богове или не? Защото май са имали такива във вярванията си.

Идеята за сходствата е доста относителна, защото с доста въображение може да се намери прилика между дадено лечебно растение и заболяване - напр. че върбата не се бояла от вода и простуда, защото растяла покрай реките. За самото разреждане как да е. Ама идеята, че колкото е по-разредено е по-лековито. Не ще и дума обаче, че няма по-добри лекарства от хомеопатичните за страдащите от хипохондрия.

Това е от предната страница на тази тема, там има по-обширни извадки.

По памет ми е трудно да разкажа точно историята. На Турция е решила да разчисти няколко помещения, като се отърве от намиращата се в тях хартия. Български предприемач я изкупува именно като стара хартия и първата пратка си заминава в Княжево. При следващата се усещат и бълг. правитество изкупува стоката. После следват проучванията и се оказало, че сред тези документи имало да речем препис от делото срещу Левски. Тъй че изкупуването на архивите си е станало по съвсем нормален начин и Турция не може да има никакви претенции. Ако толкова държат да им върнем нещо - да си вземат малцинството - за него нищо не сме плащали, нито пък сме го искали. Та туй по въпроса на кой каво трябва да се връща. А сега останалото. Тея журналисти сигурно са възпитаници на Луджев и Доган. Те по развита фантазия ще вземат да намдминат и македонските историчари. Ясно е, че на подобни глупости няма да се вържат дори и малките деца. Защото дори и те знаят, че напр. "Св. Кофия" в София, "Св. 40 мци" в Търново са били превърнати в джамии. За превръщането на патр. черква "СВ. Възнесение" в Търново в джамия съобщават множество хронографи. За насилствени потърчвания поп Методий Драгинов далеч не е единствения. У нас има още от ХІVв. - за това пишат Йоасаф Бдински и Григорий Цамблак. Има актове на Царигр. патриаршия за потурчени християни, които са поискали да се върнат към православната вяра. Подобно нещо се е случвало доста често в България след Освобождението - разбира се за потърчените наскоро преди това. Можем да споменем още житията на св. Георги Нови Софийски, св. Никола Нови Софийски, на охр. архиеп. Варлаам и още много други. Запазени са фетви, в които се казва, че ако потурчен реши да се откаже от исляма следва да се убие - толкова за свободата на вероизповедание в осм. империя. За рушенето на черкви и манастири освен разказите са запазени много предание ... и разбира се самите руини на сградите. Даа, и при един силен дъжд изникнаби като гъби. Бе тея цитирани научни светила да не са ги хванали на маса след юнашка почерпка, та да наприказват такива глупости.

Бързата атрактивна промяна често е свързана със също толкова бързо връщане в старото положение.Като в приказката за Пепеляшка - в 24 часа каретата става тиква. Физическата форма е рузултат от ред навици - хранителни, двигателни.... Не се ли променят те, всичко е мимолетно.

И това от предната страница.

Леле, какво бъдеще се открива за братята роми. Само не ми е ясно как този текст се комбинира с предходния: Сещате се, ча ако хората тепърва ще стават по-мургави, няма как кожата на жените да става по-светла. Дори това за кожата да не важи за мъжете, не знам как ще се получи генетично - защото всеки човек носи белези и от двамата си родители. А за двете раси се сещам един много подходящ анекдот за Марк Твен: Една красива и глуповата дама се обърнала къв Марк Твен: - Ние непременно трябва дасе оженим. Така нашите деца ще са умни като Вас и красиви като мен. - Не съм съгласен. Ами ако нашите деца са красиви като мен и умни като Вас!?! На мен по ми се струва, че този доктор има спушна нужда от друг доктор.

Дука съобщава, че адмиралът, който командвал турския флот при превземането на Цариград бил потурчен българин. Лаоник Халкондил макар да описва по-иначе историята със загубата на окото (като покушение, заради което султана екзекутирал извършителите и простил на Балтаоглу), го нарича "Пантогл". Последното има същия смисъл Пант-оглу, като "оглу" на озночачава, че е син на "Пант". Личността на този адмирал, който обикновено се нарича в изданията от наше време Балтаоглу за нас е интересна, защото Дука сочи, че е син на един от българските архонти, т.е. владетели. Но това сведение се оказава крайно недостатъчно да се определи кой е бащата. Названието използвано от Халкондил "Пантогл", може да се разчете и като сина на Панто или пък Панталеймон ... но при всички случаи личност, която не е известна. Ако пък "П", може да се приеме като изопачено "Б", т.е. "Бантоглу", т.е. "синът на бана", то излиза, че в случая нямаме нито едно име. Практически той може да е потомък на всеки от балканските владетели и няма шанс да се разбере на кой точно. В една сръбска хроника да речем се споменава, че Баязид ІІ при похода му срещу Албания в края на ХVв. наредил да убият бана Михаил Шишман и да поставят турска войска в София. Понякога банове били наричани и кнезовете / кметовете. В този смисъл може да го свършем и със споменатия в регистър на Видинския санджек княз Фружин. Названието използвано от Дука - синът на Палда, пък дава други насоки. В началото може да се изклучи самото "Палда", защото то не дава връзка с някоя известна фигура и отново да се потърси личност не с "П", а с близкия звук "Б". 1. Възможно е да е издънка на Балшичите - династия от югозападните Балкани. Тъй като обаче Дука го определя като син на български архонт, това е малко вероятно, тъй като Балшичите обикновено се разглеждан като сръбски или албански владетели. Династията има представител Георги Страцимир, но е малко вероятно сходството в името на този владетел с това на цар Иван Страцимир да е накарало Дука да свърже Балтаоглу с българите. 2. Възможно е да потърсим връзка с Добруджанското деспотство и по-конкретно с Балик, т.е. да е потомък на владетелите на североизточния деспотат. Допълнителен аргумент е, че според Дука Балтаоглу е бил запознат с мореходното дело (за разлика от Мехмед ІІ, който издал заповед, която ако Балтаоглу бил изпълнил рискувал да изгуби голяма част от турския флот). От друга страна обаче представителите на тази династия обикновено в турските извори се свързват с деспот Добротица и се наричат "Добружаноглу" (с различни нюанси на звученето и изписването). В грамотите на Мирчо територията на Добпуджанското деспотство също се нарича "територията на Добротица". 3. Възможно е да е потомък на воеводата Балдю - той е споменат единствено в Бориловия синодник, че е загинал при турското нашествие в България. Тъй като е употребено архонт, а не василевс, то следователно не е задължително Балтаоглу да е потомък на някой от българските царе, а може да потомък именно на този воевода. 4. Възможно е да е потомък на Балина - притежателя на Никополското съкровище. Има 2 Никополски съкровища съдържащи златни съдове, монети, накити... От тях по-интересни са надписите на лъжиците и монетите. На лъжиците е записано името на Балина, а монетите са на цар Михаил Шишман, Иван Александър, Иван Страцимир, вл. воеводи Владислав и Мирчо І и султан Баязид І. Иначе казано ной-късните монети също влизат във времевия обхват на съчинението на Дука. Наред с това често в личността на ръководителят на І Търновско въстание - Тодор Балина се вижда действителен ими самозван потомък на династията на Шишмановци. От тази гледна точка Балина може да се разглежда също като династично название подобно на Асен или Шишман, напр. като клон на някоя от тези данистии. При династията на Асеневци Асен І е бил наричан и Белгун, а пък брата на първия от Шишмановците се е наричал Белаур. За съжаление възможностите са доста големи и за всяка може да се намерят аргументи, но поради оскъдността на сведенията е трудно да се стигне до категорично становище за родът на Балтаоглу.

Разбира се и в правен аспект плодът не е съвсем обезправен. Това се отнася не само до ограниченията за абортите (с напредването на бремеността възможността за аборт се ограничава, до забрана). Когато се засягат правата на плода по силата на фикция той се счита роден. Или както се казва в Дигестите (Част от Юстиниановия кодекс) В този смисъл теоретически може да се говори и за право на плода на живот. Обаче ... естествената граница на правата на един човек са правата на друг човек - в случая тези на родителите. Биологически с раждането си човек става самостоятелен, но не и способен за един дълъг период да оцелее сам. Тук иде вече проблема първо доколко следва майката да се задължи да носи в утробата си нежелан плод и от друга - родителите да отгледат децата си. Всъщност не е чак толкова рядко срещано явление вече родено дете да бъде захвърлено и дори нарочно умъртвено. А свещеника май се е попрестарал увлечен от тъмната сила католическата схизма. Колкото и изкусителни и атрактивни да са изявленията на епископа на Стария Рим по въпроса за абортите, не трябва да забравяме, че католическата църква често е стигала до съвсем не християнски изстъпления, като кръстоносните походи и изгорените по кладите. Но православната вяра иска да гледаме дали няма греда в нашия двор, а не сламка в чуждия. И като хвърляме камък по някого, дали самите ние сме се опазили от грях. Защото нашия Бог иска не жертва, а милост. Той слезе на земята не да търси праведници, а да спасява грешници. Затова ако Църквата е против абортите, тя трябва да търси път да разубеди тези, които са решили да абортират. Отлъчвайки гениколожка, тя лишава от квалифицирана помощ, тези които и без друго са решили да го сторят. И няма ли да се ограничат повече абортите, ако се оказва материална подкрепа на родителите, които нямат средства да отгледат бъдещото дете, отколкото като се отлъчва от църквата? Защото притиснати от недостига на насъщния, родителите ще премахнат и плода и завинаги ще се откъснат от христовата църква. А веднъж отлъчени, как ще бъдат спрени тези хора след това да повторят и потретят аборта? И дали гениколожката след като вече не е част от Църквата ще спре да извършва аборти?

Ами май трябва да се почне от това що е то чалга и после има ли тя почва у нас. Най-тясното схващане е забавна музика, текста е с цинично съдържание и не много смислен, а често и твърде кратък (да не докара някоя гънка в мозъка на изпълнители и слушатели). А мелодията е класическа за жанра - дум-тляка, дим-тляка. По-широкото е въобще увеселителна музика, която има за цел да разтовари слушателя, а не да го докара до размисли за проблемите с озоновия слой, гладът в Африка ... В този смисъл именно това е най-популярната музика в България, защото ежедневието на хората е тежко и те искат след като цял ден са се ядосвали за неуридиците у нас поне за малко да не се вайкат и за проблемите на целия свят. Друго по-широко понятие е нескопосан превод на чужди песни (най-често сръбски, турски, цигански или гръцки), лош оркестър и бездарен/на певица с дълбоко деколте и къса пола. Разбира се който е слушал "Шака-дъм" в изпълнение на Таркан и после я е чул и в изпълнение на Георги Христов моментално ще постави в тази категория този най-виден наш борец срещу чалгата. Според друго схващане чалга е всяка песен, за чието създаване Хачо Бояджиев и Вили Казасян не са взели коментар (образно казано, ама вие се сещате - която не е одобрена от една музикална мафийка, която е с голямо влияние на БНТ, БТВ и БНР). Най-често това, което не е чалга по тоя критерий въобще не става за слушане. Затова античалгаджиите от тази група редовно предлагат какви ли не проекти за борба с чалгата, защото тяхната музика не само че не се купувала, ами и въобще не се слушала. Та широко понятие е чалгата. Но в интерес на истината поне у нас, само там може лесно да пробие някой на който деди и прадеди не са били членове на Партията, народни артисти, медийни шефове... Там пазарната икономика работи с пълна сила - голямо предлагане, но за дълго ще останат само добрите шоумени и шоугърли.

Малолетните момичета са тези от раждането до 14г. , а те е малко съмнително да забременеят. Предполагам става дума или за непълнолетни (14-18г.) или въобще за млади момичета. Там има един друг проблем - като са сбъркали веднъж да забременеят, ще сбълкат и 2 път да направят криминален аборт. Пък и ме съмнява, че с готовност ще приемат ролята на майки.

Макар изреченията да стоят едно до друго, става дума за две съвсем различни неща. Става дума за два обществени регулатора - религията и правото. За християнската религия аборта е грях и тя е наложила своята санкция - отлъчване от църквата. Но дали да речем едно атеистка би се изплашила от отлъчване? В правен аспект обаче нещата с абортите са далеч по-сложни: 1. Отваря зе врата за криминалните аборти - при нехигиенични условия лица със съмнителни познания предлагат незаконната услуга ... и в крайна сметка умира не само детето, а и майката. 2. При някои заболявания бременността може да се окаже доста опасна и за детето и за майката. Когато по-твърдо е бил прилаган принципа за недопускане на абортите, случаите в които родилката и детето умират са били доста по-чести. 3. Някои новости също понякога изискват подобна мярка - въпросът за абортите се беше поставил да речем във връзка с аварията в Чернобил - да се прекъсне бременноста от определен период, заради опасността да се родят изродчета. 4. Какво става с нежеланите деца? Най-лесно е да се каже, че се дават за осиновяване или в сиропиталища. Колко обаче от привържениците на идеята за забрана на абортите са осиновявали такова дете за да го отгледат - а има много такива деца? Още повече, че често при нежеланата бременност се правят разни опити за премахване на плода и децата се раждат с увреждания. Какво пък става с децата останали в домовете неосиновени? Още повече при днешните условия в България. Като се почне от битовите условия и се стигне до това, че като навършат 18 г. буквално ги изхвърлят на улицата да се оправят сами - без дом, без близки, без ничия подкрепа. Често тяхното бъдеще е да станат крадци или да си намерят работа като наркодилъри и да свършат в затвора. 5. Каква е грижата за самотните майки в днешна България - иначе казано онизи жени, които са решили да не направят аборт и да отгледат сами детето си. Те не могат да разчитат на помощ и подкрепа от никоя институтция. Е, има някаква закрила по Кодекса на труда - но колко хоря в днешна България имат възможност да работят по трудов договор, а и като го има колко е защитата им при честото закриване на предприятия заради подмасова приватизация или когато фирмата фалира. А Църквата като институция - за нея роденото в грях дете е копеле. Та това е положението със забраната на абортите.

Струва ми се , че е оформено глава. Дупките наподобяват очи и уста. Използвана е естествената форма на главата и с дупките е дооформено като глава.

За автохонството ще е голяма радост ако се каже, че готи може да е сбъркано с гети - тракийсто племе от североизточна България, т.е. славяните са траки. Ама не исках да им давам такива лоши идеи. А за думичките - доста едва ли ще са неславянски, а още по-малко български: Бате- рус. батя, батушка зурла - башибузушките орди са пълзвали муз. инструмент с такова име калугер - струва ми се, че думата е гръцка, но в момента не се сещам какво означаваше в буквален превод кория - това е турско, означава гора - напр. Боровеч се е наричал Чамкория, т.е. Боровата гора ламя Това е гръцка; мак. цар Деметрий е имал жена на име Ламия. Затова когато пред неговите пратеници Лизимах взел да се хвали как преборил езин лъв и показал белега, то те казали, че и техния цар също имал езин звяр, който също оставял белези. кум - съпбите също я имат, което ще рече, че е славянска леш - думата е турска, означава труп мамалига - румънска, означава качамак; у нас се ползва като за вид качамак, малко по-специален, с яйца Предполагам ако човек вземе да се рови, ще намери доста думички, които едва ли са прабългарски.

Ами и аз да сложа няколко линка от ДИРа Дуклянеца за езика на българи и славяни А що се отнася до споменатото в текста колаче Защо в Казан са говорили на български Аз лично съм доста скептичен към тези определения кои думи са прабългарски. Например споменатия в списъка Кубрат не е Кубрат, а Курт бат, т.е. име и титла - това го обсъждахме в темата за името на цар Роман.

Защо не покажеш направо картинката? Доколкото знам ограничението е когато се качват на сървъра на този сайт - затова и не всички потребители могат да го правят. Но когато е от друг сървър ми се струва, че не е проблем и затова е възможно за всички потлебители на фолума. Иначе в самата снимка не виждам нищо по-характерно, тъй че може да я познае само някой, който знае самата снимка. Нещо от ВСВ, в окопи - най-вероятно Сталинград.

При мен нещо не се отваря. и т.н.

Кратка византийска хроника № 26 - съдържа бележки за историята на Кипър в периода 1210-1310г.