Galahad

Да, верен отговор.

Кое е това и кой е художника. Художника е с доста характерен стил, застъпен и в тази картина, тъй че не може да се обърка.

Да не е прочутата верига, която затваряла входа на Златвия рог.

Кратка византийска хроника № 12 Хрониката обхваща периода 1376-1403г. и съдържа бележки за междуособиците във Византия при управлението на Йоан V, опустошенията на Тимур Ланг и междуособиците при наследниците на Баязид І (за съжаление са описани само тези в Анадола).

След някои политически промени у нас думата "партизан" за някои хора в България се нареди в категорията на мръсните. Но партизанските действия по време на някои войни са имали важно значение - на руснаците при похода на Наполеон Бонапарт в Русия и при настъплението на Хитлер или пък на Виетнамците срещу САЩ. (на руски книгата на Че Гевара "Партизанската война" ) По време на руско-турската война от 1877-1878г. българското население активно подпамага руските войски като се почне от опълчението и четите, та се стигне до снабдяване с храна и транспорт. Разбира се партизанските действия са ефективни когато има армия, която да подпомагат. В противен случай (както у нас става с горяните) партизанското движение затихва. Тъй че в случая идеята не е да се омаловажи заслугата на руската армия за освобожданието на България, а да се направи оценка на бългърския принос за победата над Турция. Казват, че у дома и стените помагали. На футболни мачове домакините могат да разчитат само на виковете на местните запалянковци. Но при война местното население има по-голямо значение. На практика Русия воюва на чужда територия, а не отбранява своята. При това положение турците имат преимуществото, че могат да се опират на местното население. На южния фронт в Азия където мюсюлманския компонент е бил доста по-ясно изразен руското настъпление не само че е било спряно, но дори руските войски били отблъснати зад границата. А и там успешното настъпление е било реализирано главно в район където имало арменско население. На европейския фронт военните действия обаче се развили много по-успешно, въпреки че теренът не е бил много удобен - трябвало да се форсира Дунава и де се премине Балкана. И при това да се бърза, за да не могат "приятелите" на Турция да спретнат нова Кримска война. Освен опълчението и четите, ролята на българите може да се разглежда в още няколко насоки: 1. Разузнаването. Тъй като местното население е на страната на руската армия, то охотно предоставя сведения за турската армия. Така напр. още в началото на обсадата на Плевен Н. Саръгеоргиев изпратил по Панко Маков писмо до руското командване, в което давал сведения за числеността и запасите на турската армия. За щастие енергичния Осман паша не е разполагал с такива сведения за руската армия, защото в началото на обсадата е имал числено превъзходство. На 8.12. пък Божил Гешов преминал през турските позиций и съобщил, че на 10 Осман паша ще се опита да извърши пробив. Руските войски били приведени в готовност, пробива осуетен, а в плен попаднала 40 000 турска армия. 2. Саботажи. При обсадата на Плевен да речем са били палени складове с припаси - не е голям проблем, стига както е било в случая турската армия да не е имала сериозен недостиг от продоволствия. 3. Местни формирования за защита на българските селища. Те разбира се не помагат при бойните действия, а имат задача само да отблъснат нападетия от черкези, башибозуци... Но тяхното съществуване застрашава и също свободното придвижване на малки турски формирования. 4. Снабдяване и транспорт. Дори за самото опълчение е имало идея да има тилови функции. Най-голямото удобство за една армия да се сражава на своя територия е че може да разчита на снабдяване с провизии. Руското командване залага на снабдяване от местното население. Това позвалява на руските части да провеждат бързи нападения. Паническото изтегляне на турското население лишавало турците от подобна възможност и турските части действали доста по-мудно, бавени от обозите.

На оспрейките ли? Колкото и да наподобяват на творчеството на народа на Макдоналдс и Коко-Кола културата, са английски. А на картинката - така както е направена рисунката и трудно може да се разбере кое какво е - де брада, де ацтекски обсидианов меч ... Но ако все пак са бради трябва да е от Междуречието - Вавилония, Елам, Ур ....

Цар Александър ІІ Въпреки че обикновено началото на руско-турската освободителна война 1877-1878г. да се свързва с десанта при Свищов, военните действия са започнали 4 дни по-рано. И тъй като става дума за подвеждащо нападение, което да отклони вниманието от мястото на основния удар - действията са започнали точно там, където турците са ги и очаквали - в Добруджа. През месец май-юни руския 14 корпус командван от ген.лейт. Цимерман бил съсредоточен в района Браила- Галац. В 9 часа на 10(22) юни 1877г. войната започнала. Под командването на генерал Жуков 5 роти от 69-ти Рязански пехотен полк и 5 роти от 70-ти Ряжки полк на 18-та пехотна дивизия с 4 оръдия дебаркирали на Буджакския полуостров срещу Галац. Първи стъпили на брега поручик Еленер, подпоручик Василев и прапоршчиците Сушков и Отрашкевич, посрещнати от яростния огън на турците. Руснаците атакували височините и принудили турците да се изтеглят на юг. Сражението продължило 8 часа, като руснаците дали 140 жертви. След това руските войски освободили Мачин, Хърсово, Исакча и Бабадаг. На 2 (14) юли овладяли Черна вода, а на следващия ден - Кюстенджа. Задачата на 14-ти армейски корпус била да зеаме отбранителната линия Черна вода - Кюстненджа, с което ангажирала над 10 000 турска армия и я лишила от възможността да бъде изхолзване на спиране на основното руско настъпление. Когато командващия русенския военен гарнизон Абдул Керим паша бил изправен пред турския военен съд, той с типичния за ориенталец витиеват стил се оправала: "Господа, аз по-скоро съм мислел, че а дланите ми ще поникнат косми, отколкото че русите ще настопят в друго направление освен Добруджа".

100 % верен отговор, ти си?

Ето една от един комикс. Кой е този тип? Извън загадката - някой сеща ли се от кое списание е това?

Същия, приема виз. пратеници. Ти си.

За съжаление е малка и черно-бяла .... че не е и много известна.

Парис и хубавата Елена, Антоний и Клеопатра, император Лъв Мъдри и Зоя .... безкрайната верига от сърдечен плам и политически драми в световната история. А там където свършва историята продължават легендите - като се почне от Александър Велики и Роксана и се стигне до Тристан и Изолда, Ланселот и Гуинивиър.... Та къде сме ние. Цар Самуил убива салунския дука Григорий Таронит- миниатюра от Мадридския препис на хрониката на Скилица-Кедрин В началото на 11в. Първото царство стремоглаво летяло към упадък. Това обаче съвсем не лишило царските дъщери от любовни трепети. Първо Самуиловата дъщеря Мирослава се влюбила в пренения при Солун Ашот - потомък на арменските Таронски князе и син на убития солунски дука Григорий Таронит. Влюбената Мирослава заплашвала цар Самуил, че ще се самоубие, ако не й позволи да се омъжи за Ашот. Накрая царя склонил. Те се венчали и Ашот бил направен управител на Драч. Но скоро Ашот предал Драч на император Василий ІІ и избягал с Мирослава си във Византия, където той получил титлата магистър, а жена му титлата зости (титлата се давала на жени и притежателките й имали право да присъстват на императорските приеми). Сходна, но с печелен завършек била съдбата на сестраи Теодора-Косара. Тя пък се влюбила в княза на Зета св. Владимир. Владимир също бил пленен от цар Самуил и хвърлен в тъмница. Косара отишла да нагледа пленниците и го харесала. Тя също убидила баща да й позволи да се омъжи за княза. Когато обаче цар Самуил умрял, а цар Гаврил- Радомир бил убит, мнителността на узурпанора се насочила към княз Владимир. С измама той бил извикан в Преспа и бил убит пред вратите на черквата св. Ахил. Бил погребан в същата черква, а по-късно Косара отнесла тялото в неговите земи (предполага се, че празния саркофаг в св. Ахил е неговия). През 1185г. българското царство било възстановено в резултат от въстанието на братя Теодор, наречен Петър и брат му Иван Асен І Белгун. А с това се подновили и любовните трепети на владетелския двор. Родственик на двамата братя - Иванко се залюбил с бълдъзката на цар Иван Асен І. Когато царя научил за това се разгневил и наредил да повикат Иванко. Изплашен Иванко се явил, но носейки меч и убил царя. Самия Иванко в крайна сметка станал жертва на свадбите си - примамен от обещанието да се ожени за внучката на император Алексий Ангел, той бил убит. В битката при Одрин през 1205г. брата на цар Иван Асен І и Петър - Калоян пленил латинския император Балдуин І и жо отвел в Търново. Царицата обаче се влюбила в него и му предложила да избягат. Гордия фландрец отказал и тогава тя го набедила пред царя, че се опитал да я прелъсти. Разгневен Калоян наредил да посекът Балдуин и да хвърлят тялото му от Лобната скала. По-късно някаква жена взела тялото на убития император и го погребала. През 1230г. в битката при Клокотница цар Иван Асен ІІ пленил солунския император Теодор Комнин със семейството му. Около 1234-1235г. избухнала епидемия, от която починала царица Ана-Мария, едно от царските деца и гостуващия в Търново сръбски архиепископ св. Сава. Овдовелия Иван Асен се влюбил в дъщерята на Теодор Комнин - както казва един панагирист - както Антоний в Клеопатра ... и скоро тя станала българска царица. След смъртта на цар Иван Асен ІІ Ирина най-вероятно успяла да отрови цар Калиман І за да може синът й Михаил ІІ Асен да заеме престола. Но скоро сторето зла и се върнало - нейния син бил убит от племеника на Иван Асен ІІ - Калиман, който за кратко се провъзгласил за цар. Навярно тогава Ирина се замонашила и приела името Ксения. Цар Иван Александър бил женен за влашката принцеса Теодора. Но по време на едина съдебно дело, което трябвало да реши, царя видял хубавата еврейка Сара. Скоро любовтта надделяла над политическите интереси - Теодора била изпратена в манастир където била замонашена под името Теофана, а Иват Александър се оженил за покръстената Сара, която взела не само трона, но й името на първата съпруга - Теодора. След време Иван Александър разделил държавата си между синовете на двете си съпруги, което отслабило царството в навечерието на османското нашествие. цар Иван Александър, царица Сара, Иван Шишман и Иван Асен - миниатюра от Лондонското тетраевангелие И всякаш били малко двамата синове поделили царството, но се появил и още един петендент - някой си Никола Цапина, който се представял за син на цар Михаил Шишман. След серия от приключения в неаполитанското кралство и албанските княжества, той изявил претенции и към бълг. трон. Иван Шишман се възползвал от увлечението на Цапина по хубавицата Дунавия и през 1373г. успял да уреди тя да отрови претендента.

Посещението му в редакциите на 2 вестника показа, че наистина в момента състоянието на здравеопазването е на много лошо ниво, най-вече грижата за психичноболните. С оглед някои изказвания в духа на филми като "Мълчанието на агнетата" за изяждане на дробове и далаци, стана ясно, че извън подходящите здравни заведения са и пациенти с доста опасни за обществото психични отклонения.

Дуклянеца счита, че славяните са готи и извежда сръбските владетели от готските,т.е. първо кара готските, после продължават като сръбски. Най-вероятно е анахронизъм. Дуклянеца счита, че славяните са готи. От там, че готския е славянски. Разбира се в един момент в Първото царство започнало да се говори на един общ език, от което навярно Дуклянеца погрешно е направил извода, че това винаги си е било така.

Руска реконструкция на Самуил: И статията

Интереса към готите да не е заради този пасаж на Дуклянеца: Да, в топонимите има най-много остатъчни елементи от ракийския език.

Да, освещаването на Самарското знаме.

Несъмнено ще е останала значителна група траки. Това дето Божо дрънка, че били ромеизирини и елинизирани не е вярно. Били са християнизирани. Може дари да са ползвали латински или гръцки както Но обичаите си остават, също ред елементи във фолклора.

Следващата картина трябва да е доста по-известна. Ама после пък ще е трудна задача.

Изгарят еретици или вещици. Но миниатюрата е малка и не се вижда хубаво. Струва ми се, че единия е с обръснато теме, което ще рече, че е монах. Ама кое е точно събитието ми е друдно да кажа - подобни актове на вярата са били често срещано явление през Средновековието.

За готи или гети става дума? А и за кой Никопол - този град дето днес се нарича така, Никополис од Иструм (пре дн. Никюп) или Никополис ад Нестум (Неврокоп, Гоце Делчев)? За разкопки при Никюп да речем пише тук:

Имаме си победител. Дрешките малко подведоха. Но хубаво изображение на такива дрешки има в Менелогия на император Василий ІІ - този дето на картината отнася пердаха. По раншните са разни грозни графити, Мадарския конник, който е доста зле запазен... По-сетне има да речем и при изображенията на Омуртаг в миниатюрите към хрониката на Скилица.

Поправих го, вместо превзет съм написал изгорен. Мислел съм за следващия абзац. На 2 юни 1973г. Тюйлери пак бил нападнат и тогава под заплахата на оръдията Конвента отстранил депутатите-жирондисти. Тюйлери е бил щурмуван и превземан и на 29 юли 1830г. когато Шарл Х абдикирал и на 22.02.1948г. когато пък се наложило на Фердинандовия дядо да бяга от Франция.

В Мизия и Тракия е имало християни. Гърци е имало в черноморските градове, някогашни колонии. Другите християни са били траки и в малки количества всякакви племена и народи ... вкл. славяни и българи. Българи започват да се поселват на юг от Дунава поне век преди Аспарух.

Абе хора, къде има на картината река, че заредихте Дунава, Ахелой.... Вярно че на картината няма оня премъдър надпис, съчинен от Божо и Седефчооглу, ама едва ли е толкова фатално.