Galahad

Никой не ни е виновен, че си разсипахме нашата армия. Но клипчето е забавно. Да речем оня танц - някакви с къси гащи и странно облекло - дали не са от дервишката младеж. :laugh:

Отваря се, но бавно. Една сериозна слабост на Яндекса.

През ХІVв. Добруджа и североизточните български земи попадат в пределите на Добруджанското деспотство. Но съдбата на това феодално владение се губи с похода на турския велик везир Али паша от 1388г. През 1390-1391г. обаче Мирчо се възползвал от конфликта на Баязид и караманския емир и предприел настъпление на юг и достигнал до Карнобат. През 1393г. Баязид І предприел ответна мярка и завзел Търново. Настъплението продължило на север във Влашко. За кратко Вирчо бил прогонен от земите си, но се завърнал с утгарска помощ. Но какво е станало със североизточните български земи. В договор с полския крал от 1390г. Мирчо след като изброява владенията си в Унгария се титулува и като господар на земите на деспот Добротица и владелец на Дръстър. В грамота от 1406г. се титулува като двадетел на двата бряга но Дунав дори до великото море и самодържец на Дръстър. Тъй че навярно североизточна България е била владяна от Мирчо в края на ХІV-нач. на ХVв. Също най-вероятно Силистра е дадена като феодално владение на Мирчо от Шишман. Това обяснява защо Нешри описвайки похода на Али паша отделя толкова внимание на това как султан Мурад І толкова е държал да получи именно Силистра (при положение, че според тур. хронист завземал с лекота всяка крепост).

Явно клипа е събрал аудитория - Views: 24,245 |Comments: 105 |Favorited: 149 times . А и гледам не са се ограничили само с Аспарух

Доста от томовете ги има там за където съм дал линка: на Крорайна Няма ги първите томове, но те и от нашата библиотека са откраднати, тъй че и аз ги нямам сканирани. Още не съм свършил с идолите, но сега не ми се пише. Тъй че едно малко отклонение с един храгментарно запазен Крумов надпис. От него са се запазили три парчета: Това е по Бешевлиев. В І част се говори за "бог", а във ІІ за жертвоприношение на морето (така, както е преведено може да означава, че церемонията е станала край морето, но и че е жертвоприношението е било посветено на морето, лесп. бога на морето).

При сегашния хал на държавата мъй не е удачно да се гадае дали извършителя е наркоман (защото един наркоман с малко бой и срещу няколко дози хероин може да признае много неща), а е по-удачно да се пробваме да познаем след като миналата седмица убития беше кмет, тази таксиметраджия какъв ще е по професия този, дето ще го убият следващата седмица. Е, в по-нормална държава биха се пробвали да налучкат след колко дена ще е приета оставката на вътрешния министър. Но ние не сме нормална държава. Тъй че министъра на поста си остава и екшъна продължава.

И така - стигнахме до идолите. Тъй като е малко повечко, ще го развия в няколко постинга. Да започнем от известното, т.е. от това, което вече беше казано в темата за хан Органа. Там беше потърсена възможността хан Органа да е покръстения Крод, сочен като владетел на хуните. Първия автор е Малала, който говори за идоли от злато и електрон (сплав от злато и сребро), които при покръстването били претопани. ГИБИ - т. 2 стр. 213 (давам директен линк към електронното издание на страницата) Следващия автор, който споменава това събитие е св. Теофан Изповедник (т. 3 ГИБИ, тъй като целия том е един файл DJVU не мога да дам прек линк за страницата, а ще трябва да дръпнете целия том от тук. - стр. 236. Там се казва, че Грод: И за да приключим с тази история, същия пасаж от Йоан Никиуски (съжалявам за лошия превод, ама го правя ad hoc): Събитието е идентично, тъй че е излишно да се влиза в спорове с названията, тъй като онглийския превод иде от етиопски, той пък навярно от гръцки, тъй че несъмнено що се отнася до звученето на имената има вариации за прочита.

Художника и мястото на събитието са същите, но накой друг век по рано. Ама нека друг пусне отговора - лесно е.

Имам сканирано, но не са отстранени грешките. Разбира се никой от средновековните автори не обвинява Василий, че е агент на хановете. Но при всяка стъпка от възхода му има бълг. присъствие. Разбира се мирът бил полезен и за Византия, защото когато Василий се възкачил, хазната й била опразнена. Но от друга страна пък синовете му Лъв и Александър никак не се опитвали да подържат мирни отношения с България, макар това да вредяло в крайна сметка на Византия. Та ето някои извадки: ГИБИ т.9, Лъв Граматик, стр. 155-158 Псевдо-Симеон, стр. 175 Продължителя на Георги монах - ГИБИ, т.11 стр. 137 стр. 138 Теофановия продължител го нямам, но това е по-интересното.

Да. Симеон пред Цариград, а художника е пак Гюдженов. Разбира се сцената не се е състояла в този вид. При преговорите Роман Лакапин е бил с Богородичния омофор. И определено не се е покланял.

И за да не губим време, ето следващата. тази е известна, тъй че ако проследите връзката няма да намерите името.

Василий І (867-886) поставя началото на една от най-успешните династии във Византия - Македонската. Според офицялната версия съставено Константин Багренородни - внука на Василий І, основоположника на династията произхождал от арменския царски род на Аршакидите. Но ту-таме има изтървани пасажи за "бедна къща" и др. под., от които става ясно, че Василий произхождал от простолюдието. Родителите му живеели в района на Одрин. По-късно заедно с останалато население по нареждане на хан Крум те били изселени на север от Дунава. И тук Константин вмъква един доста неясен разказ (сред малкото свързани с детството на дядо му) - един ден хан Омуртаг подарил ябълка на малакия Василий, което предизвикало недоволство сред боилите. Въпросът е дали става дума за обикновена ябълка или е алагория, в която ябълката е акакия - златната сфера, регалия на императора. Но Константин избягва от повече подробности. След това Василий се върнал, просперирал в двореца, станал кесар, императора бил много лош, наложило се да го свали и той самия да стане император. Това е офицялната версия на императорската хроника - хродължението на хронографа на св. Теофан. Но има още една хроника. Тя също е продължение на хрониката на Георги монах. Но в тази история има някои доста интересни подробности. Родителите на василий и той самия се завръщат във Византия след провокиран от империята бунт и със съдействието на флота. Но за славния Василий макар да бил вече на 20-25г. , хрониката не споменава нищо геройско във връзка с тези събития. Иначе казано - Василий не ще да е правил опозиция на бълт. владетел. Остава тогава открит въпроса - как след като не се е отличил с нищо в котфликта с България, Василий просперирал във виз. двор. Щастливото събитие е победата на Василий над един българин пехливанска борба. Интересното е, че българите са наричани "приятелите от българия". Та един сред тях се хвалел със силата си. Но Василий го тръшнал и така спечелил благоволение и му се открил пътя нагоре. Следващата стъпка към трона на Василил І било убийствотона кесаря Варда (21.ІV.866г). Сред заговорниците в обкръжението на Василий е посочен Петър Българина. Това лице е споменато още веднъж при следващата стъпка - убийството на самия император Михаил (23.ІХ.867г.). За този случай е отделено и малко повече внимание на Петър - намиращия се императорската сталня прислужник Игнатий се изпречил на нахлулия в помещението Василий. Петър се опитал да заобиколи и да стигне до леглото, но бил задържан от Игнатий. Въпреки че императора се събудил - заговора успял. Същественото е, че и при трите основни стъпки на Василий към върха на виз. империя откриваме участието на българи. Пита се как се е реванширал на бълг. владетел. При управлението на Василий І между България и Византия се установил траен мир. Това обикновено се отдава на миролюбивата политика на княз Борис І и разбира се на покръстването - българи и ромеи - два народа, една вяра. Но ако погледнем събитията след малко повече от век ще открием, че това едва ли е било достатъчно - двата нарада пак били християнски, цар Петър бил миролюбив ... но това не попречило Византия да насъска русите срещу България, а после сама да нападне. А мирът по южната граница бил важен за България, защото на северната граница се появили маджарите, които съсипали Великоморавия. Да дали само благия нрав на княз Борис І е бил достатъчен, за да се осигурят трайните мирни отношения между Византия и България?

1. В религиозното съзнание. От една страна това е Богородица и множество светици. От друга ролята на жената в църквата е била ограничена. От една страна тя не можело да участва в църковната йерархия - максимум: игуменка (абатиса). То това си е до днес. Заради библейското правило жените да се подчиняват на мъжете, а и заради производността на жената от Адам жената имала второстепенна позиция. 2. В семейството - е, тук положението е било доста незавидно. Във времена, кого е действало правото на на силата, никой не го е било еня за правата на човека и не е имало закон срещу домашното насилие не е било най-изтодната позиция човек да е слабия пол. 3. Средновековното стопанство е по правило затворено и самозадоволяващо се. Но все пак в семейството имало разделение на труда. Жената работи у дома, мъжът излиза навън. като проява на по-крайни виждания не е било мтого желателно жените въобще да се мотаят по улиците. 4. В обществения живот. ова си зависи от самото положение на жената в обществето и от личните й качества. По правило в армията жените нямали работа и някои изключения като жана д'Арк хич не са били гледани с добро око (спомената са я изгорили на клада). Това в една епоха на войни си е било съществен проблем за обществената й реализация. Сиснемата на престолонаследие често изключвала жените от възможността да получат трона, но пък не са редки случаите, когато ставали регентки и играели активна роля в управлението на страната. Все пак наследявали феодални имения и в такъв случай трябвало да ги управляват. 5. В изкуството участвали доста по-рядко от мъжете. Има няколко писателки като напр. Ана Комнина. 6. В повечето занаяти като зографи, златари и др. подобни почти не участвали. В замяна на това що се отнася до това, дето е текстил жените имали монопол. Най-интересни разбира се са жоблените и тук трябва да се спомене този от катедралана в Байо, на който е изобразено норманското завоевание на Англия. 7. Е, това вече е по-сложничко. Сложното съчетание между литературната дама на сърцето и времето на силната ръка. Разбира се дами на сърцето са били само аристократките. За останалите - правото на "прима нокта".

Тази дето я е сложил господаря на войната не е много известна, тъй че ще сложа коя е: Княз Александър I Батенберг с щаба си наблюдава боя при Драгоман, 10 ноември 1885 г. Худ. Димитър Гюдженов. НВИМ Ето още няколко картини за Сробско-бълг. война.

Да, това е или както още е популярна: "Менини" - инфата Маргарита с нейните придворни дами. Вляво с четката е автопортрет на Веласкес, а в дъното в огледалото се виждат кралят и кралицата. Доста коментирана картина, но аз не я харесвам. Атрактивното е позицията на зрителя - на практика художника Веласкес е срещу зрителя и всуе едно че рисува него. Другото е, че се вижда раздвижване сред дамите на инфатата, но на какво се дължи се разбира кето се погледне в огледалото - в залата влизат краля и кралицата.

Не ги е пленил, но така както е описано си е чисто даване на заложници.

Има поне 2 в Шуменския музей. Датират ги към 11в. Затова изказах становище, че може да са и кумански. И тъй като ги има и по земите на Дунавска България предложих да им хвърлим по един поглед във връзка с дискусията за религията - дали имат връзка с религията на прабългарите. А може да кажеми няколко думи за така често срещаните изображения на лъвове по релефи, склуптури: Лъв от 9в., източна порта на Плиска. За кучетата стана ясно, че са имали култово предназначение. Но за лъвовете....

По БТВ щели да дават док. филм за прабългарите в Крим. И гледам сложили снимка на една каменна "баба" - тъкмо по нашата тема.

Според разказаната от Галфрид Монмутски легенда Стоунжендж бил построен като меморииал от бащата и чичото на крал Артур - крал Утер и крал Аврелий Амброзий в памет на загиналите при сраженията край Майсбели и Каерконан (Кунингебури), в които бритите разбили саксонците предвождани от Хенгист. Тогава крал Аврелий решил да направи достоен паметник на падналите воини. И докато умувал какво точно да направи, го посъветвали да потърси съдействието на магьосника на крал Вортегирн - Мерлин. Мерлин го посъветнал да вземе за монумента камъните от "Пръстена на великаните" намиращи с край планината Киларао в Иберния. Казвали, че който правел бани край камъните оздравявал от недъзи, а праха от камъните лекувал рани. За да вземе камъните потеглил брата на Амброзий Утер Пендрагон (т.е. Драгоновата глава - Мерлин видял звезда с дракони и предсказал на Угер, че ще стане крал,; когато се случило Утер наредил на знамето му да сложат 2 златни дракона) заедно с Мерлин и 50 000 войници. Краля на Иберния Хиломаурий се подготвил за отбрана, но бритите го победили. Тогава Мерлин се обърнал към британците и предложил да се види кое било по-силно - разума или физическата сила. Бритите напразно се мъчили да поместят камъните. Такрая Мерлин направил свои съоръжения и с тях лесно камъните били пренесени на корабите и отнесени в Британия. С тях крял Аврелий украсил могилите на убитите на планината Амбрия. Там на презника на св. Троица Аврелий събрал духовенството и миряните от кралството, сложил си короната и раздал титли. Но сина на крал Вортегирн - Пасценций подтикнал Хиломаурий да нападнат Британия. Крал Утер победил и убил двамата, но в сраженията паднал и брат му Аврелий. Аврелий бил погребан в центъра на Стоунхетдж. По-късно, когато след поредната битка със саксите, крал Утер бил отровен и той бил погребан в центъра на "Пръстена на великаните". .... Ех, спомени, спомени ....

Дуклянеца или Константин определяха "жупан" в смисъл на "старейшина". Иначе от пралъргарските надписи понякога четат жупан и като "копан", но ми се струва че е едно и също. Всъщност похода едва ли е бил чак толкова неуспешен. По-скоро сърбите умало използвали късмета, че уловили Расате. Но описаното после много не напомня на победа. Борис поискал синовете на княза да го съпроводят на връщане, защото се боял от засади - според Константин. Ама на мен това си ми прилича повече на взимане на заложници - дори и докато бълг. войски се изтеглят от Сърбия. После Константин обяснява, че двамата владетели си разменили подараци, като подчертава, че това не било данък, който сърбите плащали на бълг. хан, ами просто такъв бил обичая да си дават подаръци - иначе сърбите можело да дават данък само на императора, на когото дължали робска преданост. От всичкото това увъртане на Константин, намирисва, че за голямо неудоволствие на Византия, след пленяването на Расата Борис сключил мир, но взел синовете на сръб. владетел за заложници и данък. .. а на славния свой господар василевса сърбите дали - нищо.

Римляните имали частни бани в домовете си, при това направени доста луксозно. То когато става дума за римските терми, най-голям интерес предизвикват обществените римски терми. Разбира се първото, което привлича погледа са мащабите. Някои от тях са били с доста внушителни размери. А заради бляскавата украса, напомнят на дворци. Разбира се оцелелите до днешно време останки, дават доста бегла представа за някогашното великолепие на сградите- днес покривите и голяма част от стените ги няма, също статуите, фреските, мраморната настилка, мозайките... Само реконструкциите възкресяват спомена за някогашния им блясък. Зад външния блясък обаче стояла доста по-сложната организация - баните се туждаели от вода, отопление, канализация...Това наложило да се направят доста сложни съоръжения както за античността, така и за последвалото средновековие. Едно от "чудасата" на термите бил хипокауста - подовото отопление. В подземията на баните се намирал префурниума. Там робите работели в горещината за да осигурят топлата вода и топлия въздух за банята. Чрез отвори в пода, топлият въздух влизал в забите на банята и ги отоплявал. Хупокауста днес може да се разпознае по множестното четвъртити колонки направени близо една до друга. Някога над тях е била настилката, а между тях се движел топлия въздух, който отоплявал пода и залите. Другото забележително съоръжение бил акведукта. Названието иде от аква - вода и виа - път. Понякога водата била докарвана от километри и се налагало да се изграждат водопроводи, издигащи се няколко етажа. Постепенно стижавайки се, те отвеждали вода от далечни извори до баните. Баните разполагали с вестибюл, общо помещение (палестра) където гражданите се срещали, разговаряли, играели и сключвали сделки; съблекални наричани аподитерии, а също топли (тапидария, калдария и лаконикума - подобредени по нарастване на горещината) и студени (фригидарии) помещения за къпане. Термите разполагали с малки и големи басейни с топла и студена вода. При това освен открити, имало и закрити (разбира се с по-малки размери).

Да, това е. Мислех да преименувам файла, но както посочи z_z_z_z картината не блести с начина, по който е представено събитието гъдулки, шарени черги, тези дето са в близък план са в гръб.... Миниатюрата от Манасиевата хроника е къде-къде по-насочваща. Тъй че рискувах цял месец да давам жокери.

Термите, понякога ги определят като един от белезите на цивилизацията. Римските бани били огромни стради с просторни топли и студени помещения, отоплявани с топъл въздух идващ от пода. Баните били също средище на обкествения живот, там хората се срещали, обсъждали различни теми, играели зарове, сключвали сделки... Друга особеност е, че били общодостъпни за бедни и богати и в известен смисъл там без бляскавото облекло всички били равни. За този лукс, понякога се налагало чрез акведути водата да се докалва от километри. Тъмната страна на баните е, че в префурниума, където били пещите робите работели при изключетолно тежки условия. Термите във Варна - снимки и няколко думи за тях

Описанията на Константин Багренородни са тенденциозни: сърбите никога не са били данъкопладци на българите, а винаги са били в робско подчинение на императора. Тъй като го прави с много увъртания, това подсказва, че като го е писал все пак се е притеснявал, че поне съвременниците му са наясно че това не е съвсем така. При Пресиян и Борис навярно проблемите идат от езичеството. По това време в региона е имало три империи - Визянтия, Германия и България, които се боричкали помежду си. В такива случаи естествено малките държавици и племена играели ролята на буфер и плячка в схватките на големите. Това е преди схизмата и следователно Византия и Германия се чувствали някак по-близки помежду си отколкото България. Самата Сърбия притисната между християнските Германия и Византия навярно е била чест обект на мисионерски посещения. А несъмно ще са останали християни и от времето когато Рим е владеел тези земи. Тъй че успехите на сърбите най-вероятно са били свързани и с помощ от Византия или Германия, най-вероятно с първата, защото Пресиен с престола наследил и война с тази империя. Образно казано нещо като Виетнам - бият се вътре, САЩ праща войски, а СССР помага отвън, без открито да воюва със САЩ - класика в политиката.

Битката при Бородино е резултат от смесване на политика и военна тактика. Императора нямал намерение да отстъпи древната руска столица, а Кутузов имал други планове. Във военен аспект Кутузов е бил прав, защото е можел да избегне жертвите и да остави зимата да съсипе армията на Наполеон. в политически аспект нещата обаче били доста по-сложни. Освен емоцията от загубата на старопрестолния град, настъплението на Наполеон опустошавало елитна част от руската територия (Русия е голяма, но доста е било степ, пустини и тайга). Тези обстоятелства се отразили и на събитията. Кутузов трябвало да зачете волята на императора, но не е имал намерение да защитава Москва до край.