Galahad

Помислих че въвеждат лазерни мечове като във Междузвездни войни. Макар че там имаше армия от роботи. И поне в този филм не бяха използвани за добро.

Ами България и Сърбия са били съседни държави, което ще рече, че това е прекалено обширна тема. Навярно затова се разглеждат по форумите отделни случаи като обособени теми - напр. битката при Велбъжд. На страницата ми (долу има линк "Материали по история" => Владетели => Сръбски владетели ) има кратки биографични справки за сръбските владетели като основно е отделено на българо-сръбските отгошения при съответния владетел, а не толкова на подробната му биография). Тъй че по-накратко може да се види там. А като за дискусия на форума ми се струва, че ще е по-лесно, ако темата е по-конкретна - напр. българо-сръбските войни при Пресиан-Симеон І, Българо-сръбските династични бракове 9-11в. (или 12-14в), българо-сръбските отношения и ІІІ кръстоносен поход, отношенията между БПЦ и СПЦ през ср. векове..... Иначе при толкова обща тема съвсем ще се оплетем.

Макар картината да не е най-известните, предполагам че сцената, няма да е трудна за отгатване.

Е, и по-рано са ставали такива неща. Напр. 100-годишната война е свързана с претенциите на Едуард да стане и френски крал, като потомък на Филип Хубави по майчина линия. Не че и на България не се е случвало и по-рано да се изправя пред идеята за 16-република, макар и с различно формулирано название - напр. "Задунайска губерния".

На мен ми прилича на Пенсилванска лилия (Lilium pensylvanicum Ker.-Gawl.) У нас има и подобни декоративни растения - тях ги наричат Крем, ама не знам доколко това е някакво общоупотребимо название, както и дали растението не е някаква опитомена или хибридна версия на диворастящата Пенсилванска лилия.

Картинката е възмалка и ми е малко трудно да се ориентирам. Ще са е някаква испанска гравюра за среща на касик с конквистадори. Това ще рече, че са възможни наколко кандидатури - срещата та Писаро с инката Атахуалпа, срещата на Кортес с Монестума или с касика на толтеките (или някой друг касик). Най-вероятно ще е обаче срещата на сапа-инката с Писаро. При срещата епископа обяснил, че тази земя принадлежала на папата, защото бил наместник на св. Петър и на императора; затова инката трябвало да се подчини на изпратените от тях епископ и губернатор Атахуалпа отговорил, че не чувал ни за св. Петър, ни за папа, ни за император, а още по-малко за Кастилия и попитал, имат ли някакво доказателство за претенциите. Епископа се позовал на Библията. Атахуалпа поискал да я види, разлистил я и казал, че тази книга не му говори нищо. Тогава епископа призовал конквистадорите да нападната и започнала касапницата...

През 783г. виз. армия командвана от логотета на бързия дромос (образно казано министъра на пощите, съобщенията и външните работи; но виз. адм. система е рангова, което ще рече, че длъжността показва къде се намира в държ. йерархия, но чиновника изпълнява каквото му възложи началника - в случая командване на армията) Ставракий подчинил славяните в региона на Пелопонес и Солун. Същата година имп. Ирина се разходила до Пловдив, като въстановила Берое (Стара Загора) и Анхиало (Поморие). Не се споменава за сражения. Около 789г. българите нападнали стануващия в неохраняем лагер при Струма стратег на Тракия Филит, нападнали го, убили него и част от хората му. През месец април 791г. император Константин VІ потеглил на поход срещу България. В местността Проват бил пресрещнат от войските на хан Кардам. Станало кратко сражение. След него византийците се оттеглили, но и българите се завърнали обратно без да минат в настъпление. През юли същата година Константин VІ предприел нов поход срещу България, но при Маркели претърпял катастровално поражение, в което загинали доста видни сановници, била пленена имп. шатра с прислугата, а самия император с бягство се спасил в крепостта. През 796г. Кардам поискал данък от императора, но Константин му изпратил оборски тор. Двете страни извършили мобилизцащия и войските се срещнали между Версиникия и двете Авролеви. В продължение на 17 дни, двете войски стояли една срещу друго без да влязат в сражение. Св. Теофан казва, че и двете войски побягнали. Но така или иначе сражението е повретен момент, защото показало, че времето на успешните настъпателни походи срещу България на Константин V Копроним е вече минало. И макар че Никифор І също се опитал да поднови настъпателната политика, в България вече имало династия успешно закрепила се на трона. Въпреки, че е спорно дали Кардам е от Крумовата династия (като надделяват мненията, че не е) управлението на Кардам бележе края на вътрешно-политическата криза в България.

Виждам, че се прокрадвя недоволство от сегашното състояни е на БПЦ. Човек по начало е склонен да е вечно недоволен, защото това е двигателя на погреса и ако не беше така още щеше да ни е добре и на дърветата. Та всъщност какво и как смятате че може да се промени? Но все пак трябва да се имат пред вид няколко неща: 1. Църквата ще продължи да се ръководи от хора, които все ще имат някой недостатък и все ще им се намери някой кусур. Тъй че давайте подходящи кандидатури. Не че някой ще ги направи владици, но пък със сигурност ке им намерим недостатъци; при това ... много. 2. Църквата ще трябва да има свои имоти, те трябва да се стопанисват, а това пък витаги ще поражда спорове 3. Повечето явно са против църквата да се ограници само до празнични литургии, но всяка по-странична дейност може да бъде остро критикувана. Особето ако е свързана с разходи и ще трябва да се набавят за тях пари - като напр. за съществувалите в миналото старопиталища, сиропиталища, болници и т.н. Надявам се горното да не докара до отчаяние тези, дето се канят да пишат. Все пак дискусиите са полезни, защото чрез тях можем да заменим сляпото недоволство с конкретни проблеми и решения. Ясно е, че тази тема няма да промени състоянието на БПЦ. Но форумите оказват влияние върху формирането на общественото съзнание. В крайна сметка както държавата е общността от нейните граждани, така и църквата е общността от вярващите. И те трябва да се научат да мислят за проблемите и решението им, а не само да усещат неясно недоволство и да чакат я дядо Иван, я ЕС да дойде и да оправи всичко.

Ами това обикновено в комплект с още няколко аргумента от този род в папските послания до българските православни царе неизбежно завършва с целуването на папската пантофка. И като видях, че и ти почна отдалеко, последваха неизбежните не на място цитати ... реших направо да мина към неизбежния завършек на подобни словоизлияния. От тук - тялото има една глава ... Петре ти си камъка, върху който ще изградя църквата си ... папата е наследника на св. Петър, следователто светиня му е глава на църквата ... и ето я папската пантофка, тривърхата триара...

Не, не може. При знамето на сръбската пише REX, те. крал. Obv. Тук определено има прилика - Христос на трон, с евангелие и надпис: IC - XC. Rev. Тук приликата е само визуална, защото надписите са различни : VROSIVS R / E / X SSTEFAN - ще рече, че от едната страна е Урош - крал (рекс), а до него е св. Стефан. Както казах този тип монети е бил разпространен по това време дори у нас, особено при при династията Тертеровци. Вдовицата на цар Смилец се е предложила за съпруга на Милутин, но престарелия крал предпочел нещо по-младо и си взел виз принцеса Симонида. Все пак и бълг. царица установила династична връзка със Сърбия - но младо за младо - т.е. дъщеря и Теодора се омъжила за престолонаследника Дечански, от който брак се родил Душан. При мен при бълг. владетели (от долу има линк "Материали по история" - Владетели - Бълг. владетели) при някои от Тертеровците също май имаше от този тип монети. Ама пише Георги или Светослав. :bigwink:

На мен ми прилича на венецианска. Още повече, че това, което аз мога да видя е надписа "DVX" - дук или както е по-популярно да се нарича дож. Подобни монети от венециански тип са секли Тертеровци. Но знамето при ДУК също ми прилича на венецианско, тъй че най-вероятно ще е венецианска. Но надписине вляво и в дясно тредно се резчитат на снимката. Все пак ми се струва, че това в дясно е надписа S.M. VENETI , т.е. Свети Марко, Венеция. В ляво обаче е името на дожа и точно това не мога да разчета, а от него ще се направи датировката. Ето за пример една венецианска монета: Obv.: Дожа държи знаме до свети Марко и надпис: IA TEUPL DUX S.M. VENETI т.е. на нея е изобразен дожа Jacopo Tiepolo (1229-1249); Rev.: от другата страна е изобразен Исус Христос с еватгелие в ръка на трон, надпис: IC - XC , т.е. Исус Христос За цената обаче трябва да се завъртиш из нумизматичните сайтове - все пак пазарна икономика, плаващ курс. По търговската част трябва да се допиташ до нумизмат. Но едва ли ще струва много - между 5 и 30 евро някъде, освен ако по някаква случайност не е много рядка. На мен цените не са ми ясни.

По-скоро ти се оплете съвсем. Нали твоя беше идеята всички християни да са под папската пантофка, вместо да им идват разни лоши идеи за филетизъм. Примерчето го дадох заради оригиналното мислене. И за да не кажеш антифилетиските идеи са за подчинение не на Стария, а на Новия Рим ... ами нали светиня му, вселенския патриарх заедно с имп. Алексий І са припекли Василий Врач на кладата - при това след схизмата. Е, може би пък трябва да изпаднем в умиление, че Алексий за разлика от проподобния Арнолд абат на Сито и сетнешен еписскоп на Нарбона все пак е решил да отграничи еретиците на земята преди да ги изгори на кладата, вместо да остави бог на небето да познае своите. Мокар че хутроумния му метод се свел точно до това - направил две клади, като едната била с кръст и казал, че ще ги прати бог да си познае своите, но които не са еретици да застанат пред кладата с кръста та по-направо да идат в рая - и изгорил само тези, дето отишли пред другата клада. Макар че и това благочестиво дело на императора и патриарха ми намирисва на чиста проба убийство.

Като си помисля само колко сили са хвърлили отците от Светата инквизиция да горят на клада индианците ради Христа, за спасение на душите им и за да ги отучат от възмутителния навик да принасят човешки жертви в името на своите богове. Или казано с библейската мъдрост - лесно се вижда сламката в чиждото, а трудно гредата в своето (Мат.7:3)

Доколкото разбирам, май идеята е един да пусне статията, а друг да напише нещо за Тимуджин. Несъмнено е един от най-великита завоеватели, а дори и с разпада на империята му останали могъщи династии в Китай и Индия. Пък и Джучи - Златната орда. У нас е минало само с един татарски владетел, ама той иде по линия на куманската династия на Тертеровци и е бил за кратко. Пък и не е бил от хановете, а само син на темник.

За Бернард Варлаам съм казал няколко думи в бележка № 10 към Хроника 88-А . Разбира се и в самата хроника са казани няколко думи за него. В Италия Нарлаам е преподавал на Петрарка - известния поет. Той е бил противник на исихизма и когато това течение взима надмощие сред православните църкви е бил отлъчен и преследван заедно с последователите си.

Кратка византийска хроника № 7 Хрониката обхваща събитията от 1204г. до 1435г. Хрониката започва с описание за превземането на Цариград. Тази част не е особено интересна, защото както се съобщава в бележките е те са направени въз основа на хрониката на Никита Хониат (разбира се, който иска да прочете от извора за събитието при това на български, засега ще трябва да се задоволи с това от интернет). По-интересни са бележките след 80-те години на 14век, защото там свършват историите на Григора и Кантакузин, а тези на Дука и Халкондил освен че са трудно достъпни, в тази част не са вече така подробни за този период. Сред тях внимание заслужават да речем тези за превземането Бурса, Никея и Галиполи от турците, за междуособиците във Византия между императорите Андроник ІІ, Андроник ІІІ, Йоан VІІ .

В Рогожкия летопис има няколко бележки за историята на ПБЦ, свързани с управлението на на Бирс І, Симеон І и руското нашествия. Интересното е, че в края събитията са групирани на няколко основни периода, като са отделени от някое важно събитие. Интересното е, че в тези сметки се отделя доста голямо внимание на събитията в България. Споменатия Михаил е най-вероятно не бълг. владетел, а византийския император и възстановител на иконопочитанието, но същественото е, че при него е станало покръстването на България. В този контекст е интересно защо една руска хроника ще прескача от Адам, на покръстването от св. Константин, а от него на Михаил - който и да е той (виз. император или бълг. княз), при него е ставало покръсдтването на България, после се обръща внимание на покръстването, после на превода на книгите (очевидно по-мащабно от преводите на библейските книги от Кирил и Методий (вж. по-долу), защото процеса приключва 29г. след бълг. покръстване и с оглед стечението на обстоятелствата в България) и после на кръщението на Русия. Има и доста бележки свързани с бълг. история: В тази бележка е особено интересен края за влизането в град Радост - дали става дума, че е влязал с радост от победата в столицата или за завземането на някой град? Не ще и дума, че като цяло ретописа си е руски. Въпроса е, дали не е използвана някаква бълг. хроника? В легописа се споменава за ползване на гръцки летописи. Обаче е отделено голямо внимание именно на събития свързани с България, което може да означава, че наред с гръцките източници при съставянето да е ползван български или бълграска редекция на византийски летопис.

1. На преден план се вижда артилерийска установка. Тъй като е по-голяма ще да е носова, а не кърмова. На задан план се вижда военноморска барджа. 2. Артилерийската установка - интериор . 3. Сборна формация - на преден план има торпедни шлюзове. На заден план от ляво на дясно - вижда се част от артилерийска устанока за кораб, хеликоптер и най вдясно в остъкленото помекение се вижда бака на яхтатата "Кор Короли" - от околоснетското пътешествие. 4. Торпедната уставока на "Дръзки". 5. отново въоръжението на "Дръзки"

Разбира се в началото е гордостта на БВМФ - миноносеца "Дръзки" (или поне неговия близнак, който се представя за "Дръзки"): Носова и кърмова част. Следва торпеден катер тип "Комсомолец". Другото е барджа, която е акустирала пред сградата на старото морско училище в Созопол (някога е било там). Корабите ни са все малки, но пък си имаме много капитани І ранг. Тъй че в тази тема няма да има самолетоносачи, но пък си е нашия ВМф. Тъй като във ВММ-Варна има малко кораби по натам ще пробвам да снимам и някой о все още плаващите кораби.

Ето линк към ГИБИ, в частта за Теофилакт Симоката . А по-горе съм написал страниците. Така че може да се изчете съответния пасаж. Разликата иде от гръцката "бета". Традицията е в античните надписи да се чете като "Б", а в средновековните като "В". Затова през античността имаме "базилевс", а през средновековието "василевс". Пък за "Б", съответно е въведена в гръцкия комбинацията от "mp" . Не, че е аварин, а че е от българите, които са били подластни на аварския хаганат. Преди 681г. прабългарите са попадали под властта на аварския и западно-тюркския хаганат. Към 630г. българите правят неуспешен опит да наложат свой кандидат за хаган. След този неуспех част от българите начело с Курт (Кубрат) и Алциок се отцепват. Курт създава Велика България, а Алциок след едно доста неприятно преживяване с франки и баварци се насочил към Италия. По късно пък друга група начело с Кубер напуска хаганата и се заселва в Битолско - това е към ср. на VІв. Та за Крум идеята е, че е отези дето са останали в хаганата, а после в резултат на отслабването му и разширението на Първото царство е попаднал в бълг. предели.

Според Теофилакт Симоката пратеника на аварския хаган Кох казва "Що е това, БОГОВЕ?". А прабългарите са живяли сред аварите, дори според някои от тези българи била и Крумовата династия. А богове е в мн. число. (ГИБИ - т. 2, стр. 321). При аварите намираме жреци наричани коловри (пак там стр. 298), като Теофилакт пояснява, че коловър означавало маг. В прабългарските надписи иткриваме пък титлите на висшите коловри - хан боил коловъра и ичергу-коловъра. За турките пък Симоката казва: (пак там 340-341). Става дума за турки, но пък тук има компромис между монотеизма, огнепоклонството и почитането на слънцето и луната. Макар да почитат четирите стихии, все пак признават един бог. И като стана дума за огнепоклонството, освен този фундаментален пасаж за това схаващане, опора се търси и в карищата - трите вписани квадрата. Друга връзка в тази насока може да видим в голямото разпространение по нашите земи на павликянството - дето кръщавали с огън; тъй като част от старите традиции и обичаи би трябвало поне от малко да проникнат в номата вяра.

Ислямското летоброене започва от Хаджира - бягството на Мохамед от Мека в Медина. Повече по въпроса за мясялманското летоброене А за монетите повече информация може да се получи на нумизматичните сайтове и форуми. Цената на дадена монета се определя не от нейната ист. стойност, а от редкостта й. Както може да са очква сред най-редките са златните, другите не са ценни, като някои медни и бронзови може да струват стотинки. На моята страница в линкове има адресите на няколко нумизматични сайта (линкове - други). По начало нумизматичните сайтове и форуми на които се предлагат монети обикновено се смятат за иманярски, което ще рече, че и доверието трябва да е подобаващо. Но продажбата на монети си е пазарна икономика, а на пазара винаги има риск от прецакване. А за това завъртяното - не е ли султанската тугра.

Това го взех наготово от Историята на патр. Никифор. Не ми се правеха сметки. Има малки различия между юлианския и грегорианския календар по отношение на високосните години - при грегорианския на 400 г. , 3 столетни години макар да трябва да са високосни, са прости. Ама не го сложих, да не объркам сметките защото няма отношение към въпроса. Но тези сметки са много досадни.

В Римската империя през 313г. християнството става равноправна на езичеството религия и едва през 364г. става офицялна религия, т.е. в периода 313-364г. имаме съвместно съществуване на езичество и християнство, мака и то трудно да може да се нарече мирно. Или пък с Нантския едикт от 1598г. калвинизмът станал позволена религия във Франция. Дори когато Луи ХІІІ и Ришельо им превзели замъците и градовете с Акта на милостта им била запазена свободата на вероизповедание. За Русия също понякога се говори за първо и второ кръщение - първото при посещението на Олга в Цариград, а второто при Владимир. Йеромонах Спиридон и Паисий говорят за покръстване при хан Тервел, който подобно на Борис І детронирал първия си син заради опит за езическа реставрация, но и другия му син проължил политиката на брат си... после последвали вътрешните междуособици в България. Та да се върнем на духовете и обредите. Тук са Отговорите на папа Николай Велики до княз Борис І (от 52 нататък в брояча или по страници - от 65 насетне). В гл. 35 се казва, че преди сражение българите спразвали определени дни и часове, като извършвали "заклинания, игри, пеения и гадания". За молитва към Тангра въобще не става дума. По интересна е глава 41, в която се говори как да се постъпело с ония, които отказвали да приемат християнството " и принасят жертва на идоли или свиват колене пред тях". Цялата глава е посветена на идолопоклонството. В глава 62 се говори за лековит самък, от който давали на болните късчета - преди покръстването. В глава 67 се говори как се извършвали клетвите - слагал се пред кълнящия се меч. Папата казва, че не било редно да се полага клетва в самия меч или в която и да е друга вещ, като отграничава, че клетвата в евангелието е клатва в Бога, т.е. езическата клетва е в самата вещ, а не чрез нея в Тангра. В глава 79 се говори за амулети и повезки. Глава 82 се отнася за обсъждания от нас въпрос за сключване на договори между християни и иноверци. Светиня му, соломонивски съветва, че е полезно да се сключват такива договори, но не е задължинелно да се спазват.

На територията управлявана от хановете са живеели християни, които са били поданици набълг. владетел и което е също важно - са можели да четат на гръцки. Надписите могат да се разгледат като "исторически компромис", както биха се изразили Петър Младенов, Добри Джуров, Андрей Луканов и Георги Първанов след като им се наложи да се "напушат" с "опиума за народите", т.е. първите трима да ходят да палят свещи, а четвъртия да се кълне в евенгелието встъпвайки на президенския пост. Турските султани също са били поели част от функциите на византийските императори при назначаването на цариградските патриарси да речем, а Махмуд ІІ е седял прав докато траела церемонията по венчавката на едно от децата на Стефан Богориди. Владетелите по начало си падат по идеята тяхната власт да е универсална и зачитана от всички вероизповедания. А и все пак има значение кой може да прочете един надпис - на гръцки и с гръцки букви. Кръста не е само християнски символ, но формата и начина на използване определено съответстват на тези от християнските надписи. Всички надписи са малки по обем, втори е въпроса, че някои като Мадарския са и фрагментарно запазени. От този при Филипи от 5 плочи са запазени само 2, по-малко от половината. Проблема е, че ние познаваме малко култа. Може да речем да има 1 главен бог, нещо като хан на боговете и да се позовават само на него. А боговете-боили да се споменават само в по-обширни текстове. В индуизма да речем има 3 основни божества Шива, Вишну и Индра. Ресорните богове минават 2 категория. А и това дали е само монотеизъм или са множество джинове не решава изцяло въпроса за религията. Всъщност за вярата в разни духове/джинове си има доста сведения. Въпросът е по какъв начин се съвместяват в религията с другите обекти на почитание? Дали са повече на фолклорна основа като вампирите и таласъмите, или участват в официалния култ? А и всъщност какво означава прабългарите да са тангристи?