Galahad

Ами струва ми се, че проблемите се задълбочиха от 1989г., това което бабите наричат демокрация, макар че от тогава до сега нашата държава си е парламентарна олигархия (т.е. депутатите управляват в свой интерес ). Ще ми етрудвичко наведнъж да изброя причините за "бума", тъй че в отделни отговори ще пускам по един. Като за начало да погледнем телевизията. Преди новата светла дата филмите и предавания с насилие бяха сочени като признак на упадъчния Запад. Имаше перспектива за насилие - Световната революция; война в името на родината и световния комунистически ред. Но като цяло насилието в самото "социалистическо общество" беше нещо, което не се толерираше в медиите. Дори за нещо като "Тимур и неговата команда" се търсеше да се покаже в една по миролюбива версия, в която командата повече мязаше на ордена на майка Тереза, нежели на лителатурния прототип. Може да се посочат някои нашенски филми като изключение. Те разбира се не бяха сериозен фактор, защото не се отличаваха с голяма гледаемост. Вярно, че наскоро бабите в изблик на неударжим копнеж на отлетялата младост и социализъм изпоизкупиха издаваните от 2 вестника поредици с бълг. филми. Но тови си е не слабост към самия филм, а начин да се припомнят младите години. Цените разбира се също бяха подходящи за основната клиентела останала на една пенсия. Самоти филмчета обаче, направени като развлечение на скучаещи номенклатурни рожби, които поради бездарие "творяха" чрез нескопосно подражаване на западни "образци" далеч не бяха нещо за подражание. По-сносните филми дело на соц. лагер за деца радващи се на гледаемост като "Арабела", "Призраци в блока", "Призраци под виенското колело" доста се отличаваха от амариканския модел за филми (както за деца, така и за възрастни) състоящ се от 30 минути бой, 15 минути секс и 45 мин. баластра, без връзка между тези три стълба на американското кино. Но новото време донесе нови образци - от по-грубички спортове почващи от американски фугбол и ръгби та стигащи до кеч и от аха аха образователни филми като тези с Джеки Чан и Оан Клод Ван Дан, показващи, че човек със старание и усилие може да постигне нещо (в типичния амарикански модел да се ноучи да бие всички), та до чиста проба биячи на олимпийски принцип, за които е важно да се бият, без да е важно защо. И това като се почне от игралви филми, та до анимационни филчета - неизбежните реквизити от юмруци и ритници. Даже и филма да е посветен на някое генийче наблагащо на четене на книги или дето е на ти в компютрите, към него задължително се лепва "герой", който да му "помага" и да запълва съдържанието му със задължителните части от секс и бой. Та това е новата развлекателна среда, в която се развива новото поколение. И това са "героите" на новото време.

Черната скала се намира над Марица - да, онова малко поточе долу е Марица. Голямата река извира по-нагоре от т.нар. Маришки езера и там може д асе прескочи на един крак. Името на скалата се свързва с това, че от атмосферното влияние била почерняла. В годините на народната власт ловко се пробутваше версията, че от там фашистите хвърляли комунисти. Недалеч отскалата минава път, а има сложени и парапети, та като туристическа атракция да се гледа от нея панорамата (може и още да ги има, ако братята роми не са събрали металните парапети). Тъй като обаче нямам записки, ще го карам по памет. Убитите всъщност са от съседните села - май беше от Бели Искър. За причината - преди 9 септември по едната версия понатупали един партизанин и той умрял от това или пък беше, че издали американски пилот от свален самолет. Бяха към 7-8 души. Тъй или иначе предисторията от преди 9.9. ми се губи, тъй като съм чувал няколко версии. Но за след славната дата знам развитието по-добре. Един ден обявили, че тези дето хвърлили боя щели да бъдат наградени парично и за това трябвало да се запищат в списък. Един от действителните биячи записал и сина си. Той не участвал, но оня се надявал, че така ще дадат пари и на него. Вечерта обаче ги натоварили на един камион и ги хвърлили от скалата. Казват, че не всички умрели веднага от падането, аняколко дни след това се чували стенания (но и това последното не знам доколко е вярно).

Интерпретацията свързано с полигамията при траките и моногамията при елините се обляга на запазените сведения. Що се отнася до канибализма не се сещам за някакви ритуали в тази насока у гърците. Жертвоприношения на деца - такова нещо вече срещаме в Троянския цикъл - Ифигения. Но не се говори за някакъ обряд, пък дори и заместен символично с разни предмети - вино, разчленяване на кукла... В народните ни песни се среща мотив, сходен с този от мита за Озирис и Изида. Дори и да приемем, че иде реч за някакъв древен пласт, свързан с тракийските божества Херос и Бендида, то пък в този случай не става дума за деца. Може да има някакво финикийско влияние свързано с култа на Ваал, дошло заедно с корабоплаването и буквите в Гърция. Но струва ми се в този мит си е по-скоро класически тип на убийство на дете, в случая за отъщение.

Да, синът на цар Иван Владислав - Phrusin. Преврата не успял, той бил замонашен и ослепен, а майка му изгонена от двореца (миниатюрата я има в темата за бълг. царици. Един неуспешен опит да се постигне Симеонова България, но с други средства

На сръбска карта хич няма да се изненадам да видя, как изконните сръбските граници започват от Владивосток и следвайки слънцето завършват с западното крайбрежие на Аляска.

Разбира се при радикални промени в една държава жертвите са били често срещано явление. Но много ме съмнява феновете на революционния терор от първите години на народната власт да споделяха мнението, че 10.11.1989г. пак е революция и се налага със семействата си преждевременно да отидат на среща с другарите Ленин и Димитров. Е, макар и контролираното от БКП народното събрание да реабилитира Трайчо Костов, той е от малкото, дето са си получили заслуженото.

Тъй, аз съм. През 1029г. е бил разкрит заговор за завземане на властта във Византия. В него били замесени сестрата на управляващата императрица Зоя - Теодора и още един нереализирал се престолонаследник. Кой е този престолонаследник ? Като жокер - въпроса е по раздела.

Хаджи Иванчо е виждал в Левски по-скоро нещо такова: Хаджи Иванчо е бил от тези, които са разчитали на поетапно добиване на правдини от султана. Разбира се това не е било хомогенно движение, а разни групички, като напр. една от тях ражда забавната идея за българо-турска дуалистична монархия. Така или иначе общата концепция е била, че с черешово топче не може да се събори царщината. Провала на въстанията, бунтовете и опитите за такива ясно показва, че пътя определен от Левски меко казано не е много надежден. И то опита не само от разни мижави брожение като Велчовата завера, Хаджиставревата и Димитракиевата буна или четите на хаджи Димитър и Стефан Караджа или тази на Филип Тотю и Хитов, а дори големите въстания в Северозападна България от първата половина на 19в. Днес доста погрешно в масовото съзнание се счита, че Освобождението е било неизбежна последица от Априлското въстание и създадената от Левски рев. организация. Геноцида над арменците е горчиво доказателство, че действията на Левски е можело да са доста опасни. А и ако се погледне как цивилизована Европа се разправила нецивилизовано с Парижките комунари или въстаналите индийски сипаи. Разбира се и изгледите за ала "Чехословашки нежен развод" не са били големи. Макар че в крайна сметка Съединението и Независимостта в отношенията ни с Турция, са по-скоро нещо точно такова. Пък за подписването на присъди случилото се от 20 век показва, че не е така лесно да се отграничи, кой е добрия и кой е лошия - дали фашистите, издавали смъртни присъди на народните партизани или пък дали са добрите комунистите от Народния съд изпратили на същото място демократичната опозиция. А и не виждам основание да го сравняват с Георги Димитров и Жабчо. Първия доста усърдно е поработил в Коминтерна и в самата България за създаването на "македонска нация", но от това полза не виждам за страната. Или пък Жабчо дето асистираше на Доган на Кръглата маса? Турците можеха и да изчакат още някоя година, докато България се опита да спазари нещо за имотите на бежанците - напр. изплащане на реципрочви обедщетения. Европа и тъй си я чакахме 20г.

Трудна задача. Особено в зависимост от това, какво се влага в понятието "хайдути". Пък и разни бунтове като Мариовския, или пък нишките на гръцката Завера (Филики етерия) в България... Някога като ученик ни караха да пишем реферати. Аз се захванах с национално-освободителното движение от Делян до Илинденско-преображенското въстание. И покрих 30 машинописни листа, нищо че карах съвсем отгоре. Ровичкането трябва да е по-конкретно. Напр. за ІІ търновско въстание - там често се споменава московския патриарх, което ще рече, че до някакъв етап от него може да има нещо повечко от това, което се знае.

С Балканските войни нещата също далеч не са така прости. Сърбия, Румъния и Гърция като освободили се по-рано, са правели опити къде с успех, къде не до там да се поразширят. Сърбия по правило си е действала по авантюристично, като напр. през 1876г., 1885г. или пък като се е опитала да задържи бълг. земи след войната 1877-78г. та за малко не се наложило руснаците да ги изгонят със сила. За България обаче положението е по-иначе. Съединението макар и извършено си остава недовършено. Просто князът е бил и генерал-губернатор на Изт. Румелия. Следващата стъпка е Независимостта, която България постига тъй да се каже в навечерито на войните.Затова като цяло земите населени с българи, но извън границите на България са били доста повече, отколкото аналогичните случаи, които засягали Сърбия, Черна гора и Гърция. Последните гледали повече да се разширят за чужда сметка, отколкото да постигнат някакво собствено обединение. Затова и България е имала по-голяма необходимост от другите да води такава война. и докато едните трябвало да бързат, другите е можело спокойно да се пазарят какво повече да измъкнат. Последвалото идване на власт на младотурците и геноцида над арменците показват, че ако България се е била позабавила е можело да няма какво да освобождава. Гърция да речем е могла само да си прибере бягащите от турските репресии сънародници ... и да ги засели там откъдето пък тя изгонила българите.

Близо е - деспот Яков Светослав. Май беше номоканон.

Ако става дума за въстанието в Северозападна България, там легендарния момент е че митрополит Симеон е погребан край Бельова черква и намерените неотдавна "негови" мощи. Защото конака в Дупница е бил обран, а мощите са с остатъци от архиерейски одежди. Но за другото си има летописни бележки, май имаше и по-обширно сведение от Партений Павлович. Има и султански фермани да се спрат гоненията за да се върне населението по домовете си. За второто Търновско н есъм се занимавал подробно с източниците за него. Тъй че ми етрудно да кажа. За Мариното - основата е по спомени на внук или правнук на участник във въстанието. Втори е въпросът доколко деденцето н еси е съчинявало. Има и народна песен. Също се сочи султанска заповед, но съдържанието й дава съвсем бегла и мъглява връзка с едно подобно въстание. Но затова пък са по-интересни. Тепърва може да се открият нови неща за събитията. Докато за Априлското - спомени на един от апостилите З. Стоянов "Записки по бълг. въстания", спомени на РАЙНА ПОПГЕОРГИЕВА, спомени на игумена на Дряновския манастир... та се стигне до стихотворението пред съда на Бачо Киро и стихотворните спомени на поп Груйо. Да не говорим за творби на съвременници на събитията като Иван Вазов. Скучничко.

Да, владетел. Исках да избегна доста спортана част от темата кой точно е самия татко, затова поставих въпроса за професията. След като описва церемонията по коронацията и помазването - своето, на царя и епископите Василий споменава, че по повеля на dominis imperatoris изпращав 2 момчета. Едното било син на презвитер Константин, а другото на regis. Макар в бълг. превод и двете да са дадени като "царя", второто може да означава както "владетеля", така и "краля". Има и едно сведение, че Калоян пратил сина си да бъде коронясан, но може и да е грешка, тъй като унг. крал искал да бъде коронясан синът му и с това папата го притискал да е по сговорчив.

Става дума, че и в перспектива нещата са се развили благоприятно за Тройния съюз. Е, до време. Но все пак за няколко години напред. Което ще рече, че май се прекалява с прозорливостта, която се е очаквала от Фердинанд. Щастието е било на страната на Тройния съюз когато България се присъединява към него, но и някоя-друга година напред. Всъщност без намесата на САЩ по-скоро е бил под въпрос успеха на Антатната.

Каквото и да е оформлевието в нови редове, запетайки и интервали си остава структурата - посочена е майката и трите съпруги. Аналогочно е положението с цар Иван Александър - първо майката Кераца, после влахкинята и накрая еврейката - макар там да е на отделни редове, структурата си е такава и няма съмнение кой кой е. И двата случая е посочена майката, а след нея следват съпругите. Свободно място между тях за други царици няма.

Всъщност положението на Антантата далеч не е било чак толкова розово. Русия излиза от войната, а това е загуба на един огромен човешки ресурс. Остават Франция, Италия и Англия срещу Германия, Австро-Унгария и Турция от Великите сили. От по-малките Сърбия и Румъния се оказват аут - иначе казано - окупирани. Колиниите са важен, но нестабилен фактор. ПСВ и ВСВ бележат края на колониалната система. Тъй че доколко населението на колониите е било готово ревностно да защитава интересите на метрополията е доста относителен фактор. Може да се каже, че Антантата спечелила войната без сериозни военни успехи. И обратното - Централните сили извадили Русия, Сърбия и Румъния от войната и въпреки това - изгубили. Но решаващото е намесата на САЩ, която се включила със свежи ресурси. Ако бяха минали ан страната на Централните сили изхода от ПСВ можеше и да е друг. САЩ разполагат с голямо население и добре развита икономика.

Не е в преписвача. Разликата иде от българската редакция направена от епископа на Девол Михаил. Той е допълнил доста данни за бълг. история, най-вече свързани с управлението ан Самуил, вкл. това. Основно допълненията са на имена на представителите на комитопулите. Не е известен обаче използвания източник, но едва ли е Теофан Севайстийски. В Бориловия синодник са изброени съпругите на Иван Асен - първо Ана-Анисия, втора е унгарката Ана и трета е Ирина-Ксения. Началото на управлението на Иван Асен ІІ е доста мъгляв период за да се вадят категорични изводи за първата съпруга.

Цар Калоян изпратил 2 момчета да учат в Рим (има и друга версия защо е пратен единия, но може да е грешка). Архиепископ Василий споменава в писмо до папата чий синове са. Единия е син на свещенник. Какво е работел бащата на другия?

На първо място може да се погледна в Боянския поменник. Не съм обаче много сигурен соколко е спазена поредността. Анна царица, Елена царица, Ирина царица, Ефросина царица, Мария царица, Ксения царица, Евгения царица, Кераца царица, Теодосия царица, Теодора царица, Ефросина царица, Ксения монахиня, Кера Мария царица, Мария царица, Теодора царица, Анна царица. Възможно е обаче, някои да не са били царици, а само царски дъщери или майки, като напр. майката на Иван Александър Кераца.

Има разнобой между Скилица и българската редакция на епископ Михаил. Според Скилица е от Лариса. Михаил Деволски казва, че баща й е бил управител на Драч. Възможностите се две: 1. Скилица да бърка Агата с Ирина (жената на Радомир) 2. Агата по произход да е от Лариса, но баща й да е бил назначен за управител на Драч. Както Ашот Таронит е бил направен управител на Драч, без да произхожда от там. (ИБИ 9, ГИБИ 6 стр. 284 долу) Тъй че като компромис мога да добавя след името на баща й че бил управител на Драч. Константин ІІ Тих има наистина първа съпруга, брака с която бил разтрогнат. Пропуснал съм я. Ше я добавя. По-вероятно Акрополит нарича Анисия наложница за да омаловажи родените от брака деца, по специално тази, дето става съпруга на епирския деспот. Акрополит е имал лоши чувства към него. Друго за поправяне е за втората съпруга на Борил - ня не е унгарска принцеса, а дъщеря на Йоланда и племенница на лат. императори Анри и Балдуин І. Били са сестри с унг. кралица и никейската императрица. Пък за неизвестните вече ще търсим имена.

На мен ми прилича на Кукуряк ( Heleborus ), ама толкова висок не съм виждал. Може да е нещо друго. Отвара от кукуряк във вода и оцет се препърчва за укрепване на косъма. Има и разни по-рискови рецепти - като се почне от ядене на прах от изсушена и стрита ябълка в която е престоял една нощ корен от кукуряк, та се стигне до поглъщане на прах от стрити и изсушени листа. Разбира се всичко това е в малки количества. Въпреки това аз не го препоръчвам, защото растението е отровно.

Тук май трябва да сложа списъчето с извори нали се сещате, книжките, дето, които им противоречи не е истина. Някои се сещат, на едно друго място доста шум се вдигаше за тях : Омир - "Илиада" и "Одисея" Харедот - "История на гръко-персийските войни" Тукидит - "История на Пелопонеската война" Ксенофонт - "Анабазис" и "Хеленика" ("Гръцка история") Аристотел - "Атинската полития" Извлечение на Юстин от "История на Филип" от Помпей Трог Ариан - "Анабазис Квинт Курций Руф - "История на Александър" Плутарх "Успоредни животописи" Полибий - "Всеобща история" Тит Ливий - "История на Рим от основаването на града" Тацит - "История" и "Анали" Апиан - "Римска история" Амиан Марцелин - "Деяния" Дион Касий "Римска история" Дионисий Хиликарнаски - "Римски древности" Прокопий Кесарийски - "Тайна история", "За войните" и "За строежите" Агатий Миринейски - "За царуването на Юстиниан" Менандър - "История" Теофилакт Симоката - "Световна история" Теофан Византийски - История патриарх Никифор - Кратка история Йоан Малала - Хронография Иоан Никиуски - История св. Теофан с продължителя Георги Монах с продължителя 2-та Скриптор инцертус - за похода на Никифор и за покушението срещу Крум Генезий - Царе "Семейството" хроники на Симеон Магистър Лъв Дякон - История Михаил Псел- Хронография Скилица-Кедрин - История Никифор Вриений - История Ана Комнина - Алексиада Никита Акоминат (Хониат) - История Георги Акрополит - История Георги Пахимер Йоан Кантакузин - "История" Никифор Григора Лаоник Халкондил Михаил Дука - История Лоршките и Фулденските анали Жофроа Вилардуен - "Завладяането на Константинопол" Робер дьо Клари - Завладяването на Константинопол Анри дьо Валансиен - "Ист. на Конст. имп. на Анри" Алберик - История Мехмед Нешри - Отледало на света Саладин - Корона на историите Ашъкпаша заде - История на Осм. династия Историята на Силяхдар Разбира се става дума за тези дето са свързани с историята на бълг. земи.

И малко снимки: Цар Борис ІІІ и царица Йоана Първата съпруга на цар Фердинанд - Мария Луиза Пармска цар Фердинад със втората си съпруга Елеонора Цар Константин ІІ Тих със първата си съпруга царица Ирина Цар Иван Александър със втората си съпруга - еврайката Сара, покръстена под името Теодора княз Бирис Михаил и княгиня Мария - миниатюра от Манасиевата хроника Ослепяването на Прусиан/Фружин и изгонването на съпругата Иван Владислав - Мария от двореца след заговора

ІІІ царство княз Александър Батемберг - след абдикацията Йохана Лойзингер (1865-1851) цар Фердинанд: 1. Мария Луиза Бурбон-Пармска (1870-1899) 2. Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860-1917) цар Борис ІІІ - царица Йоана Савойска (1907-2000) цар Симеон ІІ - след детронацията Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела (1935-до сега)

ІІ царство цар Асен І - царица Елена, с монашеско име Евгения цар Калоян - куманка цар Борил: 1. вдовицата на Калоян 2. дъщеря на Йоланда цар Иван Асен : 1. царица Ана, замонашена като Анисия 2. царица Ана - дъщеря на унг. крал Андрей ІІ 3. Ирина Комнина (монахиня Ксения) - дъщеря на имп. Теодор Ангел Комнин Михаил Асен - дъщеря на Ростаслав Михайлович (Ур) Константин ІІ Асен Тих: 1. неизвестна 2. царица Ирина 3. царица Мария, дъщеря на Евлогия, сестрата на имп. Михаил Ивайло - Мария, вдовицата на цар Константин цар Иван Асен ІІІ - Ирина, дъщеря на имп. Михаил Палеолог Георги Тертер І: 1. Мария 2. Кира Мария, сестра на Иван Асен (брака бил анулиран и Георги Тертер се събрал с първата си жена) Смилец - неизвестна, дъщеря на севастократор Константин, брат на императора цар Чака - дъщеря на Георги І Тертер цар Тодор Светослав: 1. Енкона, покръстена Ефросина 2. Теодора,сестрата на имп. Андроник ІІ Михаил Шишман 1. Ана-Неда - сестра на сръбския крал Стефан Дечански 2. Теодора, вдовицата на цар Тодор Светослав цар Иван Александър: 1. Тедора, монахиня Теофана 2. еврейката Сара, покръстена като Теодора цар Иван Шишман: 1. царица Кира Мария, дъщеря на Десислава (монахиня Домца) 2. Неизвестна дъщеря ва сръбския княз Лазар цар Иван Страцимир - царица Ана