Galahad

хан Тервел - неизнестна дъщеря на Юстиниан ІІ. І царство хан Телериг-Теофилакт - след абдикацията се жени за Ирина (братовчедка на императрицата) княз Борис- Михаил - княгиня Мария цар Симеон: 1. неизвестна 2. неизвестна, сестра на Герги Сурсувул цар Борис ІІ - неизвестна, от която имал 2 деца цар Роман - веуспешни преговори с Василий ІІ за годеж със сестра му Ана цар Самуил - Агата от Лариса, дъщеря на Йоан Хрисилий, управител на Драч цар Гаврил-Радомир - 1. неизвестна унгарска принцеса 2. Ирина от Лариса цар Иван Владислав - царица Мария, регентка на царството

Светата ракла се споменава във връзка с бълг. история. Там е бил положен Сиктаки, след като храбро, но безуспешно се е опитал да прогони войските на Симеон опустошаващи околностите на Цариград. Второто събитие пак е свързано със Симеон - преди да излезе да преговаря със Симеон, Роман Лакапин заедно с патр. Николай влезли във Влахернския храм и взели от кивота Богородичния омофор. Роман се наметнал с омофора и така отишъл на срещата със Симеон. Понякога и самия храм е бил наричан "Св. Ракла". Нещо като софийския митрополитски храм "Св. Неделя", който запади мощите на Милутин е бил наричан и "Св. Крал".

Вярно е, че има много "ако". Обаче след като сега е трудно да се намери вярното решение когато знаем развоя на събитията, то едва ли е било по-лесно тогава. Неутралитета през ПСВ наистина изглежда най-доброто решение. Още повече, че при неутралитет Румъния е била готова да ни върне Южна Добруджа. На пък така се губи възможността да се прекроят границите. Ето и сега си ги има Македония и Западните покрайнини, ама можем ли да си ги вземем? Пропусне ли се момента - после я може, я не.

Тези класации обикновено са доста трудни. А и трудно се сравняват автори пишешщи в различни насоки. Я само си представете "Хамлет" или "Престъпление и наказание" написани в стила на Чудомир. Тъй че по категории: За автор на ист. извори - Тит Ливий За автор на ист. книга - сър Стивън Рънсиман За криминален роман - Едгар Уолъс За хумористичени разкази - Чудомир Приключенски - Емилио Салгари Пиеси - Шекспир ....... и т.н., и т.н. На наградите през 2007г. ще има и нови категории.

По-скоро май трябваше жокер. За да се появи в нови мнения. А сега ще трябва нов въпрос.

Спрях се на темата за плюсовете и минусите на Фердинанд, защото нещата далеч не са така прости, както ги представя марксиско-ленинската историография: цар -; казал"да живее социализма"+... Балканските войни и ПСВ се явяват катастрофа за България. Но остават открити няколко въпроса: 1. Само Фердинанд ли е виновен за случилото се? 2. Ако не бяха тези войни щеше ли България днес да има тези граници? Напр. Кърджали минава в границите на България след тези войни. Разбира се това, може да се развие в отделна тема на форума, но в случая става дума за цар Фердинанд. Цар Иван Шишман да речем, често е обвиняван, че си е пасувал и затова България пада под турска власт. И почват сметките - ако се съюзел със страцимир, с княз Лазар, с Йоан Палеолог щяла ли е да бъде избегната помитащата турска вълна. Казват - щяло. Е, хубаво. Фердинанд се съюзил. Обаче съюзниците имат свои интереси. Така е било и през 14-15в., така е било и през 19-20 век. Лесно се казва, в какво Фердинанд е сгрешил. Но никой не казва какво е можело да се направи като алтернатива. А какви са алтернативите: 1. Ако не бяха водени тези войни земите, които са придобити от войните и сега са в границите на България днес можеше да са населени с македонци, шопи, добруджанци и кой знае какви още... но не и българи. 2. Обвиняват Фердинанд в прибързване. Но в политиката трябва да се "улови мига". Защото ако руските войски не бяха минали Балкана зимата, войната можеше да завърши по друг начин. Или ако навреме не е било уредено връщането на Южна Добруджа. Да погледнем и другата страна. А ако беше успял. Ако румънското правителство беше проявило нерешителност и не беше нападнало България. Или ако в ПСВ бяха надделели Централните сили (когато България влиза във войната те са имали превес). Може би не са предвидени реалностите. Но реалността има и друга страна - не може да се получи всичко без риск. Особено когато се иска да се получат земи от друга държава. Поне след 1944г. това не ни се е случвало.

Фердинанд е най-спорният владетел от времето на Третото царство. Ефекта се подсилва от обстоятелството, че се намира между предпазливия и впечатлителен Батемберг и дипломатичния Борис ІІІ. Фердинад - син на луд принц на Кобург и потомък на краля-слънце Луи-Филип застава начело на една наскоро освободила се от игито на ориенталска империя държава, при това със силни патриархални традиции. Принц, попаднал в държава, чийто народ отдавна не знае що е това аристокрация и без перспектива залязващо съсловие да играе някава роля в него. В личен план Фердинад е трудно разбираем за народа, който с божията милост го е избрал за свой повелител. Припълзаващите към палата царедворци с неохота трябва да заменят шаячната абичка с фрак. Републиканските елемнети с възмущение коментират, когато царя охотно приема древната българска традиция да се целува владетелската ръка. Дворцовите клюкари се разкъсват между това да описват приключенията му със славните светски тигрици Султана Рачо-Петрова и Мария Белчева, а от друга да описват слабостта му към руси шофьори и адютанти ... та до компримисния вариант, че първите били на млади години, пък към вторите се насочил на стари. Фердинад издействал да се махна забраната на Конституцията да раздава медали и ордени - промяна приета с такова възмущение, с каквато и радост са били приемани след това въпросните отличия. разбира се много може да се каже от разните истории, приключения, клюки и анекдоти за Фердинанд - като се почне от калесването му за княз във Виенско кабаре, мине се през дрънченето на имоти от разни общини и се приключи с "обезщетението" срещу вкалването на България в Рървата световна война. Но все пак да се хвърли поглед на управлението на Фердинанд. Фердинанд застава на българския престол в трудно време и на пук на Великите сили. Иначе казано - по липса на други кандидати. Не ще и дума, че от такъв човек не може да не се очаква да не е авантюрист - при това голям. Но преди да се мине през така познатата негова негативна страна, нека погледнем положителното. Фердинанд слага край на изолацията, в която се озовала България при управлението на Батемберг. Неговото управление е период на икономически просперитет. Фердинад е открит за техническите нововъведения. Бабите мърморят: "Пази боже да видя кола да върви без коне", но Фердинанд докарва автомобил. Дава личен пример, че техническите нововъведения са полезни и важни за порсперитета на страната. И скоро българите се научават да приемат модерните технологии ... и без много мрънкане се електрифицират, радиофицират... Проблемите идат с войните. Гостувайки на султана в Цариград, Фердинанд посетил храма"Св. София" ... и застанал върху пурпурната плоча, върху която стояли виз. императори. И отново се появила заветната мечта на някогашните царе да завладеят Константинопол, и на кръстоносеца - да въстанови кръста върху купола на "Св. София". Българският народ мечта е за по-простичко нещо - Сан-Стефанска България. Две различни идеи, но като цело обща цел. И от която идея да се погледне - все голяма. А голямата идея иска големи рискове и жертви - никой не дава нищо даром. Така се стига до Балканските войни и участието на България в Междусъюзническата. Колкото и да се критикува Фердинанд за тези войни, в крайна сметка баланса е, че България разширила границите в сревнение с началото на управлението на Фердинанд. Е, не се е разширила толкова, колкото ни се иска... можело да остане по-голяма... Но след 1944г. няма никакво разширение. Вместо това се сдобихме са македонска нация и ОМО-вци.

Цезар е бил велик понтифекс, което ще рече, че е бил малко резервиран към пороя от знамения и предзнаменования (дори Делфейския оракул се оказал корумпиран, та какво остава за гадатели дето не са имали чак такъм авторитет; пък Август изгорил част от книгите на сибилата от Куме, които били обявени за менте ). Има една хубава пословица: "Рим не е бил построен за един ден". Цезар не е можел да постигне повече. Рим е трябвало да утвърди позициите си в завладените земи и едва тогава да продължи. Типичен пример за сериозна криза в резултат от прекалено бързо разрастване е османската империя при Баязид І: държавата се оказва нестабилна и за малко не се стига до тотален разпад (след битката при Анкара прогонените владетели се завръщат в земите си, вкл. и наследниците на бълг. царе); после забавя темпото и се простира на три континента. Ако покушенито не беше успяло, най-вероятно той би преструктурирал римската държава, някое неголямо териториално разширение още (за Британия -провинция) и ... другото да сторят потомците. Вярно, че Цезар е плакал, като е чел докъде е стигнал Александър Македонски ... но вече е знаел също, че светът е бил доста по-голям отколкото си мислел някога (и се знаело) македонския цар.

С радост посрещнах благата вест, че се запазват дипломатическите паспорти за съпругите и децата на депутатите. Но и аз виждам една слабост в закона (широко обсъдена от медиите). Ама хора, как може да няма депутатски паспорти и за депутатските любовници. Като е със съпругата и децата - хубаво - ще минат заедно. Ама той жената си я има за постоянно. Тъй че и да подреме на опашката нищо лошо; даже може и да е добро, защото докато и дойде реда, депутата може и да забърше нещо. Но с любовницата е друго (съотв. ромчето на Кузов). Човека се измъкнал от зоркия поглед на жена си и с любовницата заминал зад граница за да получи любовни наслади. Ще кажете - да чака, ми каква му е работата на депутат в чужбина. Ами трудна и сложна - трябва да нагледа париците си в сметките зад граница, да се орита да уреди рушветче с чуждестранна фирма, малко алъш-вериш с дисагите (по стар навик), да се появи навреме за кьор-софрата (че иначе ще трябва да си плаща яденето с командировъчните)... Бе трудна е съдбата на депутата в чужбина. И тъй човека тръгнал с любовницата, като се надявал в оскъдното време между тези задачи да се усамоти с нея. И какво става на границата - ами тя трябва да остане там,да чака на опашка и да пропилее ценното време за да достави радост на депутата. Е, и това ако не е безобразие! Абе що за народ сме? Да нямаме грам състрадание за неволите на нашите избранници.

Ростислав Стратимирович от Второто Търновско въстание да го слагаме ли в сметката? Той получил от съцарете Петър Велики и Иван с. Толочаново в Смоленска губерния, като поставил началото на помещическия род Ростиславич-Дубровски. Племеника на московския патриарх Йоаким Савелий Дубровски получил с. Юрево в Подмосковието. Ако включим и тях, май ще ни трябва това: http://www.genealogia.ru/index-oct.htm

Отдавна се канех да направя портрет на Негово Високо Другарство, ама така и не остана време за монтаж. Но като видях портрета ми се струва че са необходими някои подобрения. А Западна Европа - не е толкова хубава колкото ни я описват, не е толкова лоша колкото ни я описват. При всички случаи е по-добре отколкото тука сега, че дори и по времето на Живков. Ама който си мисли, че иде ли там веднага му подарявт къща, вила, яхта и кола с Памела/Брат Пит (според случая) на задната седалка ... е, много бърка. Опасенията на западноевропейците са, че със създаването на съюза живота им ще се подобри, защото ще ги управляват еврократите (специален термин за бюрократ от органите ЕС), защото става Бог високо, Брюксел далеко.

Проблемът идва с похода на Светослав. Но това е повода, причината е възхода на Русия. На изток възниква мощна държава, който спира притока на варвари към Европа. Който минал (като масжари, печенеги и узи), минал. Вече нямало нужда от огромни империи като Визнатия, България, Франкстата империя (Свещената Римска Империя) и Арабския халифат. Епохата на гигантите завършила и започнал феодалния разпад. Та на първо време Светолсав сложил под контрол върху севернодунавските владения на България. падането на Преслав радикално решило въпраса с отвъддунавсите земи.

Имало е предзнаменувания - жена му сънувала лош сън, гадател му казал, че ще умре този месец... Цезар винати е имал противници, при това сериозни. На е бил хазартен тип и обичал да рискува. За самия заговор не знаел. Казвал е, че обича бързата смърт, но едва ли я е очаквал този ден. Знаел е, че убийството му ще предизвика сериозно брожение и е разчитал, че това ще спре противниците му. Заговорниците са действали наивно, без да оценят реалната ситуация. Затова въпреки че заговора успял, те сериозно загазили и се случило това, което се надявали да предотврятят. Итаче някой пожар, неплодородна година или проблем със сметта и бездомните кучата м Рим е можело да осуетят монархията много по успешно от убийството на Цезар.

Може да са минали и малко по на север. там където днес е Полша. Полша на Мешко (княз Мечеслав) тепърва дебюнира в историята. Ами за разлика от времето на Симеон когато разчитайки на ромейските си приятели са тръгнали да нападнат България, този път са предпочели да обират Византия и само да минават през България.

Омуртаг се описва като войствен владетел. На пръв поглед странно за човек, който в началото на управлението си сключил 30-год. мир с Византия, помагал й да си оправи вътр. междуособици и традиционно приеман днес от широката маса преди всичко като владетел-строител. Представата за миролюбивия строител се променят обаче като се погледнат латинските извори и домашните паметници. Веднъж осигирул мира на юг с Византия хавът насочил поглед на север. Западните и домашните извори говорят за военни действия в района на Тимок и Тиса, а домишните и на Днепър. Маджарите се появяват по късно, първо в района на Ателкузе - междуречието на Днепър, Днестър, Волга. Успехите срещу България се дължат на това, че по това време, тя е била във война с Византия. Притиснат от две страни Симеон обаче сключил мир с Византия и с печенегите ударил маджарите. Опустошил селищата им и те се принудили да се изместят на запад и да се установят където е днешна Унгария. Като цяло оттогава станали доста сговорчиви. При Петър имали намерение подбудени от Византия да грабят бълг. земи, но лесно и бързо приели офертата на цар Петър само да минават през България за да се занимават с тази дейност в империята. Кой знае защо въпреки че ромеите дали идеята маджарите да тръгнат да грабят, това развитие нещо не им харесало.

За Елевзинските мистирий ли става дума? Защото те са въведени от цар от тракийски произход. Въобще мистириите са си от тракийски произход. Траките и египтяните си падали по по-пищни религиозни обряди. Докато раните гръцки и римски обряди били доста семплички. Из схолийте Еврипидовата драма "Финикийките": "Евмолп пък бил цар на траките. Говори се, че той дошъл в Елевзина, за да изпълни Елевзинските мистирии. Говори се, че той чужденеца пръв бил посветен и затова от него били създадени в Атина първите жреци евмолпиди."

Делата и самите дела показаха кой какво е правил като българин християнин и като доброжелател на народа..." Из изявление на хаджи Иванчо в притурката на в-к"Македония" от 11 юли 1872 Преди неотдавна се беше развихрила доста бурна кампания за "реабилитацията" на поп Кръстьо. И тъй като обикновено като стане дума за Левски, след поп Кръстьо веднага в черния списък се лепва хаджи Иванчо. Нещо повече - в критиките се стигна до там, че дори взеха да сравняват с хаджи Иванчо с такива като Желю Желев и Георги Димитров. Участието на хаджи Иванчо в държавно-управленския апарат на Османската империя, способствала той да е по-опитен в политическите реалности. Напр. опитите му по време на борбата за църковна независимост да се избегне Схизмата (в редултат от налагавето й, българските владици до края на ІІ СВ не можело да участват в съслужение с другите православни архиереи). Противоречията с Левски са ясни - хаджи Иванчо не е виждал въстанието като реална възможност за освобождението на България. Според Заимов време на процеса срещу Левски хаджи Иванчо се обадил, че: "Бунтът много свят ще изтреби". След Априлското въстание на хаджи Иванчо представил доклад за турските зверства при потушаването му. Турците останали много недоволни от това и той бил уволнен като член на Държавния съвет. Иначе казано хаджи Иванчо е отстоявал позицията да се избегне кравопролитие не само спрямо Левски, но и спрямо Портата и то по време когато последователите на Апостола през глава бягали извън пределите на Отоманската империя.

МИТЪТ ЗА ЦАР ТЕРЕЙ И ПРОКНА Атински цар Пандион по време на войната с Тива повикал на помощ тракийския цар Терей ( някои сочат, че бил цар на одрисите ). Като спечелил войната срещу Лабдак, за награда дал за жена на Терей дъщеря си Прокна, която му родила син – Итис. Терей се влюбил в бълдъзата си Филомела и я озлочестил, а после за да не може тя да се оплаче за станалото й отрязал езика. Филомела успяла да съобщи все пак на сестра си, като изтъкала платно върху което описала случилотто се ( според едни чрез образи, а според други го изписаса с букви ). За отмъщение двете сестри убили Итис, сготвили го и го поднесли на Терей за храна. Когато царят разбрал, ги подгонил, за да ги накаже. Тогава боговете превърнали Прокна в лястовица, Филомела в славей, Терей в папуняк, а Итис във фазан. В тази легенда е отразен процеса на взаимопроникване на тракийската и елинската култура. При елините браковете били моногамни, докато сред траките била разпространена полигамията. Навярно, в действителност разказа е за тракиец, който се оженил за две гъркини, което било в разрез обаче с техните схващания за брака и си отмъстили, а гръцките автори за да оправдаят канибалската постъпка на “добрите и цивилизовани” елинки добавили изнасилването от “лошия и див” варварин. Това показва, че процесът на културен обмен не е нито бърз, нито лесен. Редактирах "Трокия"в заглавието http://nauka.bg/forum/uploads/smile.png' alt=':)'> (byzantiner)

Владетелският род е бил прекъснат с цар Роман, затова иде нова династия. Разбира се е възможно цар Роман да е осиновил Гаврил-Радомир, защото той се споменава и с името Роман. По-скоро не се сещам къде пише, че бащата се е замонашил под името Никола.

Абе както казах и преди изборите, втория тур си беше само един излишен разход за бюджета.

Те братята македонци първо да си оправят Александър Велики, пък Самуил е лесен. Щото нали се сещете, че майката Олимпиада е сестра на епирския цар Александър, баща съмнителен ... по-скоро Египетския бог Амон отколкото Филип... Гъй че ако се захванат с родословие първо да се заемат с това. Това, че имат арменска жилка, не значи че не са българи. Майката може да е от арменски произход, но потомка от смесени бракове с българи/ки. Ами те и премиерите Андрей Луканов, Сергей Станишев, Симеон Сакскобург-готски и Иван Костов се между малко българи и хич. Тъй че е напълно възможно Иван Владислав да не е по-българин от днешните македонци, ама да е по-българин от премиерите от последните години.

Ами както може да се очаква, сведението е доста кратичко, тъй че от него трудно ще се направят категорични изводи: Събитието е датирано с понтификата на папа Донус ІІ. Проблемът е ... че е твърде съмнително да е имало такъв папа. Хронологически предстоятелството му се отнася между това на Йоан XIII (965—972) и Бенедикт VI (973—974). Това ще рече, че е бил след Петър І (927-970), дори след Борис ІІ (970-971) и превземането на Преслав от Цимисхий. Донус І (676-678) отпада като кандидат, защото е бил по Асарухово време. Разбира се въпреки цялата мъглявина около бележката на Длугош е възможно той да е използвал някакво недостигнало до нас сведение. Та защо въпреки всичко това казвам, че може би иде реч за цар Петър І и брат му Боян, а не напр. за някакво въстание (което хронологически е по-вероятно): 1. Както споменах съществуването на такъв папа е твърде съмнително. Стига да няма малка грешка в името - да иде реч за Дамян. Папа е названието с което се нарича патриархът на стария Рим. Това ще рече, че може да е напечен "папа" българския патриарх Дамян. Споменаването в бележка на патр. Дамян във връзка с поход на цар Петър и Боян е логично. Признаването на Дамян за патриарх станало след поход на цар Петър срещу Византия, при който бил сключен договор с признаване на царско и патриаршеско достойнство съотв. на държавния и църковния глава на България. 2. Сведението предполага сериозно притискане на Византия, а единствените Петър и Боян, които да са могли да сторят подобно нещо са цар Петър и брат му. Участието на Боян в похода обяснява популярността му, въпреки че за разлика от другите двама Петрови братя да не се е забърквал в преврати подбуждани от Византия. Пък виз. автори по начало са доста сдържани ако най-христолюбивия владетел е изял як пердах. Но едва ли Боят ще да е бил толкова известен защото носел бълг. облекло (по виз. автори), айде за въркулашките му способности описани от достопочтения кремонски епископ как да е, по атрактивни са. 3. Нямаме други известни Боян и Петър, които да се спретвали няколко успешни похода срещу Визинтия, при които над всичко отгоре и да са я притиснали.

Още 1 хроника и 3 летописни бележки Кратка византийска хроника № 29 наричана още „Кратка месемврийска хроника” – обхваща събития свързани с българското Черноморие и османското нашествие на Балканите. Приложение № 6 – хронологическа бележка от Теодор Агалиан свързана със събитията непосредствено преди завоюването на Цариград от турците. Приложение № 9 – бележка за завоюването на Кипър от турците през 1570-1571г. Приложение № 10 – бележка за битката при Лепанто (Навпакт).

При приемането на Конституцията, Стамболов е бил върл фен на Каравелов и Славейков. Иначе самия Стамболов си е един недоучил свещеник (за разлика от съученика си В. Друмев). Това покзва, че ако някой завърши 3 военни академии няма да стане нито Нелсън, нито Наполеон. Иначе за сената си е направо за отделна тема. Въпросът е само в кой раздел да се пусне.

В "История на Полша" Ян Длугош (ХVв) споменава: Длугош е късен автор и сведението му е доста съмнително. Все пак е възможно да се има пред вид някакъв по-стар източник и под двамата военачалници да става дума за цар Петър и брат му баян Вениамин. Царевия брат се споменава в различни източници, но само като маг и че носел традиционното бълг. облекло. Това сведение го предствя и като военачалник. Не е изключено да е имало такива съвместни действия на двамата братя, защото баян Вениамин за разлика от другите братя на царя е споменат не само в гръцките извори, но и от Луитпрад, Кремонския епископ. Тъй че явно има някаква причина баян Вениамин да е по известния брат. Може би е свързано със съобщението на Длугош.