Galahad

По-нагоре съм допуснал грашка, която вече я отстраних. Законниците на Ур Наму и Шулги не са 2 различни, а е един и същ. В по-старо време съставянето му се е свързвало с Ур-Наму и така се среща най-често в литературата. В по-ново време изследователите свързват законника със сина му Шулги. Текста на законника на български език можете да го видите тук: Законник на Ур-Наму/Шулги Вече и с илюстрации.

Матанов и Овчаров - хвани единия, цапни другия. Първия разколник, втория търгаш. И как го даказват - по обичайния си начин - 100 % фантастика. Автохонците са къде-къде по стока от тези двамцата.

Исторически погледнато първо се появява правния обичай. Юридическия обичай е правило за поведение, което всички приемат за задължително, явило се в резултат на дългогодишно приложение. Появата на писаното право често е последица от записването на съществуващи правни обичаи. Доколкото обаче неписаното право не съществува във оформен акт, при записването се взима предвид практиката. Иначе казано ранните закони обикновено са казуистични - напомнат по-скоро на записани съдебни решения по конкретни дела. С развитието на писаното право нормите му се обобщават и кодифицарат - в античността става в Рим и то в залеза на империята, по точно във Византия при Юстиниан. Обичаят и писаното право са съществували дълго паралелно дори и до днешно време, но относителната им роля се променя. В древността обичая е имал преимущество. В древния Рим продължителното неприлагане на някой закон (писано право) водело до отмяната на закона, т.е. обичая можел да отмени писаното право. Това продължило до Домината. Днес обаче у нас да речем ролята на обичая е основно в международното и търговското право. При това в търговското право до 1944г. при непълнота в търговското законодателство празнотата се запълвала от търг. обичай, ако нямало такъв от гражданските закони и накрая от справедливостта. След 1944г. обичая остана като източник на вътрешното право единствено в Кодекса на търговското мореплаване. След 1989г. беше възстановена ролята му в търговското право, но вече след гражданския закон. Стефан Бобчев (биле министър на правосъдието) е смятал бълг. право след Освобожденито да се развие на база на обичайното право, като за целта е правил изследвания върпу последното. Но надделяла идеята да се реципира правото на други европейски държави. Все пак се наложило да се стигне до компромис в по-национално-спецефичните отрасли като семейното и наследственото право. Там бълг. обичаи взели връх над модерното европейско право и се наложили в писаното право. Напр. до 1944г. при наследяване низходящите от мъжки пол получавали повече от тези от женски - това произтичало от обичая. След 1944г. били изравнени, но било премахнато правното значение на зестрата (сега тя е по-скоро подарък по случай свадбата).

Намерените правни паметници от региона на Месопотамия (т.е. Междуречието)оцелели до наши дни могат да бъдат обособени в три групи: 1. Законодателни паметници - закони, съдебници, официални и частни кодификации; 2. Паметници на юриспруденцията - съдебни протоколи и решения, договори и др.; 3. Паметници на правната доктрина - различни юридически трактати, учебници и справочни пособия (сериите Ana itisi и Har-ra=hubullu). Авторите на тези справочници се стараели да съберат голям брой примери от практиката, които после били заучавани от обучаваните наизуст. Прието е да се смята, че най-стария писмен ист. паметник са законите Урукагина (около 2400/2670г.). Текста се е запазил върху 2 глинени конуса, намерени при разкопките на древния град Лагаш. Макар да наричат законодателната дейност на Урукагина "реформи", всъщност той се опитал да възстанови стария правопорядък, като ограничи произвола на жреците и чиновниците. Самия владетел сочи в текста: "По-рано съществуваше порядъкът. Когато Нингирису (бог на войната, покровител на Лагаш), мощният воин на Енлил (върховно божество на Шумер) предаде на Урукагина царството на Лагаш и установи неговата власт сред 36 000 души, тъй възстанови древните повели..." Опитът за реставрация нямал траен успех, а Урукагина бил детрониран от Лугалзагиси. Законите се състоят от преамбюл (встъпителна част - в нея владетеля споменава за строителната си дейност). След нея говори за някои кадрови промени. Следва същинската част,у в която се въвеждат ред ограничения за защита на обикновените граждани от произвола на жреците и чиновниците. Акта завършва със заключителна част, в която царя отново описва строителната си дейност, за възстановяването на законите и техния божествен произход. Доколкото законите на Урукагина се явяват по същество възстановяване на стария порядък, като пръв законодателен писмен паметник някои считат законите на Ур-Наму - владетел от ІІІ династия на Ур (2294-2187). Надписа е съхранен на клинописна плочка, частично. Запазен е само преамбюла и 7 параграфа. В преамбюла се говори, че владетеля получил властта си от боговете и установил ред и справедливост в страната. Повечето от разпоредбите са с наказателно-правен и семейно-правен характер. В по-ново време създаването на законите се отнася към управлението на сина на Ур-Наму - Шулги. До наше време е стигнал и текста на шумерски семейни закони, известни по късноасирийско копие. Сборника с юридически казуси известен като Ana itisi са част от законодателството на шумерския град Ларса. Запазени са 7 параграфа, от които 4 свързани с осиновяването и другите уреждат семейните правоотношения. Друг документ свързан със законодателството на град Ларса е открит в храмовия архив в Нипур и е свързан с град Урук. Законите от Ешнуна повечето учени отнасят към управлението на цар Билалама. От тях за запазени 2 копия, които имат различия в ортографията. Текста не е запазен добре. Състои се от преамбюл и са запазени около 60 параграфа съдържащи разпоредби основно от наказателно-правен характер. Законите на Липит-Ищар също не са запазени изцяло. Известния в наше време частичен текст е сглобен от отделни фрагменти. Така са възстановени пролога, 39 параграфа и епилога. Отнасят се към ХХ-ХІХв. пр.н.е. и се свързват с 5-я владетел на Исин - Липит-Ищар. (вж. тук)

Честит рожден ден и от мен.

Законите на Хамурапи се намират на каменна колона от черен базалт. Тъй като е бил направен опит стълба да се преработи част от текста е бил заличен. Липсващата част е била допълнена при намиравнето на библиотеката на цар Ашурбанипал, в която на глинени плочки имало препис на законника. В горната част на колоната има рележ изобразявщ как богът на Слънцето Шамаш дава законите на цар Хамурапи - символ на божествеността на законите. Иначе тествете се отличават със своята казуистичност, което кара някои учени да смятат, че в основата им стоят решения по конкретни съдебни дела. Иначе казано отделните текстове представляват диспозитивите на съдебни решения по различни спорове, които били описани и събрани заедно. Сборника със закони е общ - съдържащ разпоредби от различни отрасли на правото (тогава патрикуларизацията не е била позната, т.е. деленето на правото на различни отрасли).

Май е нещо от соцпериода - лъха социалистически реализъм (може да е утопичен, но ще е нещо такова).

България един домашен любимец __________________ ПС: Тези дни домашните любимци са хит на форума, тъй че да хванем повея на форумната мода.

По-скоро ще се огратичат само с ново вдигане цените на билетите.

Брака по-вероятно е в началото на управлението на Шишман. На договорите се е гледало като на споразумение между владетелите, а не между държавите. Умира Иван Александър - договора отпада - Мурад може да ни напада. Умира Мурад - договора отпада - Баязид може да ни напада. Тъй че брака ще е по-скоро към 1371-1373. В този период има осм. настъпление, което спира за около 10г.

І и ІІ част са издадени но в отделни книжки. І част обхваща периода до края на ІІ царство. ІІ част е историята на бълг. францисканство. ІІІ част е изгубена. Враговете на моите врагове са мои приятели. Наполеон също е бил съюзник на султана (след като се издънил юнашки в Египет), а също Франция и Англия през Кримската война. През Междусъюзническата всички съседи ни нападат дружно, вкл. Турция, с която до тогава повечето воювали. Политика, политика.

! Четивото по-надолу не се препоръчва на вегетарианци и ултра -природозащитници ! Печените. ______________________ Офтопик, ама не се стърпях. Гледате ли "Комисаря Рекс"?

С царски указ № 15 от 01.06.1919г. е бил утвърден правилника за превозите по БДЖ, който е бил направен по подобие на германския Eis. Ordnung от 23.12.1908г. При международните превози се прилагали разпоредбите на Бернската конвенция от 14.10.1890 В соц. периода дейността на БДЖ се уреждаше от Устав на железниците. Последва Законът за Българските държавни железници (обн., ДВ, бр. 53 от 1995 г.; доп., бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 124 от 1998 г.). И така до сегашния Закон за железопътния транспорт.

Всъщност той се е отцепил от Австро-Унгария, по точно Австрия защото дуалистичната монархия се създава по-късно. Унгарците не били особенно доволни да са под австрийска власт и се бунтували. Иначе казано разбунтувалите се унгарски поданици на австрийския император се сражавали с разбунтувалите се български поданици на турския султан. Всеки е смятал, че се сражава за своята независимост взимайки страната на противника на своя поробител. Иначе за историографията на самото въстание. За огромно съжаление третата част на една от най-добрите истории на България е изгубена. Историята е била завършена 73години след въстанието. Нейният автор е Блазиус Клайнер, който през 1762г. станал игумен на Алвицкия манастир, а в периода 1664-1767г. и 1773-1776 е бил провинциален настоятел на бълг. францисканска провинция. Първите две части са били дадени за преписване на Андрея Випфаер (по-сетнешен абат на манастира Алвиц) и са се запазили (издадени са на български в отделни книжки). Но третата част описваща събитията от 1454г. насетне е изгубена. Някои бележки показват, че в нея са били описани събитията свързани с Чипровското въстание - напр., че в навечерието на въстанието в очите на чудотворната икона на св. Богородица Чипровска се появили сълзи. Най-вероятно освен запазените документи, Клайнер е ползвал и разказите на очевидци на въстанието.

Халкондил допуска грешки: Сърбия е имала 2 царе - Стефан Душан и Урош V. А Иван Александър е български цар, като Урош му е бил само племенник. Кера Тамара е дъщеря на Александър и сестра на Шишман. Може би от там иде объркването - Халкондил отнася събития от управлението на Александър ком времето на Шишман.

Вира, дн.Фере е град в Тракия, при устието на р. Марица. Михаил Шишман е предприел поход срещу Византия и е оплячкосал всичко до Фере. По време на войната между двмата Андрониковци, Младия се е бил затворил във Фере заедно със съюзниците сърби водени от протосеваста (по-сетнешния кесар) Стефан Хрельо Драговол. По време на събитията около обсадата на Хрельо във Фере градът е имал управител на име Сирги. (ГИБИ -10, стр.294. Този управител бил към 1342г. Тоя Сирги по-късно бил провъзгласен за цар на Армения. Стефан Душан превзел Фере и Орхан изпратил на помощ на Кантакузин синът си Сюлейман с армия от 10 000 души. Към похода се присъединили и другите синове на Орхан и синът на Кантакузин - Матей. Кантакузин в своята история обаче се жалва и от българите, като казва, че след като противниците ми жертвайки градове привлекли българи и сърби, той бил принуден да потърси помощ от турците. По късно било постигнато споразумение между Душан и Кантакузин, според които Фере било предадено на Сърбите. След този мирен договор турците нападнали България. Тогава Александър се съгласил да помогне на Кантакузин срещу турците, но по-късно Душан го разубедил.

В американски филм - винаги. А иначе - ами зависи каква е целта, организацията. Срещу по-охраняваните обекти и по-трудно, организацията е по-сложна и шанса да бъде разкрит заговора преди да е осъществен е по-голям. Ако е по-мъничък и по-локален, насочен към по-достъпна цел е доста трудно, клонящо към късмет. Зависи от много неща: 1. Дали се организира извън страната или е отвътре. Шансовете да бъде разкрита подготовка отвън е са много по-големи. Дори зад граница да се създаде изключително добра подготовка има минаване на граница, установяване, новите хора привличат внимание, особенно ако са чужденци... 2. От целта - убийството на президент (напр. атантатите срещу де Гол), нападението срещу Пентагона са по-трудни... В такива случаи при успех (като при убийствата на Кенеди, Линкълн и цар Александър ІІ) остават да витаят съмнения за помощ "от вътре". За Пентагона също имаше съмнения, че е дело на администрацията на Буш. 3. Необходимите средства. Колкото по-недостъпни са средствата, толкова по-голям е шанса докато се набавят заговорът да бъде разкрит. Ножът може да се окаже доста ефикасно средство (така са убити Мурад І и Анри ІV), стига само да се намери начин за доближаване до целта. 4. Големината на терористичната група. Както казваше едни виц: 1 бъгарин - юнак, 2 - чета, 3 - чета с предател. 5. Качеството на антитерористичните служби 6. Обстановката - ако обстановката в страната е по-напрегната, всички са по-бдителни, а антитерористичните служби набират и доста голям практически опит. При спокойна обстановка ред неща се пренебрегват, спецслужбите се развиват на теория ... и е по-лесно... Хайде да оставя нещичко и за другите.

Когато чета написаното във някой форум не гледам кой е излязъл победител в дискусията, а какво информация е сложена по дадения въпрос. Затова смятам, че всеки трябва да изложи темата си обстойно и аргументирано. Може и участниците в дискусията да се стремят към някакво налагане на мнение, но тези дето само четът са много повече и те се интересуват повече от съдържанието, отколкото от личните амбиции на писалите.

Забавно, има и такова растение. Тя има плод, който малко прилича на краставичка и си разпръзсва семето като го изхвърля смесено с течност. Но е отровно растение и не се яде. Използва се в народната медицина. Тук има рецепта за лечение на синузит с нея: рецепта за лечение със синузит Но преди да го ползвате прочетете и коментарите по-надолу. Трябва да се внимава - отровно е.

Същия, ама няма как сега да пусна песента, тъй че само това:

Добре де, 30 % от рода, ама все са си гущери. Ето за разликата между посочените от теб и посочените от мен. http://vivovoco.rsl.ru/VV/JOURNAL/NATURE/09_00/PARTENO.HTM

Мисля, че въпросът ще е доста лесен, но пък птицата ми се вижда достатъчно интересна и си струва да я сложа.

Ами като бях в казармата разполагахме с неголяма библиотека в общото помещение (освен тази, от която може да се вземат, но и се записват). И доста от страниците бяха използвани, макар и не за четене. Дори в библиотеките, където се контролира липсват не само страници, но и книги. В нашата да речем от т. 1 на Българска военна история липсват половината страници, т. 1,2, 8 и 9 от ГИБИ липсват целите, също руския двутомник на "Успоредни животописи" на Плутарх, руския триторминик на Тит Ливий, сборника "Варна 1944".... А всичко се записва на картон, като доста са в читалнята и правеха сериозни проблеми дори слещу лична карта да се занесат до ксерокса. Този печален опит ме кара да си мисля, че от тази инициатива нищо няма да излезе. Според мен е по-удачно да се намали таксата за ползване на билиотеките и дори нацяла да се премахне. Казват, че Петър І за да насърчи четенето, не само не въвел такса за ползване на билиотеките, но дори наредил за сметка на хазната посетителите да бъдели черпени с чай и сладки. А у нас таксата за еднократно ползване на библиотеката може да варира от 1 до 5 лева - за тези пари човек би могъл доста добре да хапне и пийне. Може би трябва да се мисли повече и за духовното, ама като е толкова духовно какви са тези 5 лева.

Значи не само че не е целия вид както твърдяхте, ами е само 30 % от подвидовете. http://en.wikipedia.org/wiki/Cnemidophorus Предпочитам просто да не отговорям на задаваните от вас въпроси и да получавате точки, вместо да се оставя да ме правят на маймуна. Пък като гледам и никой не се е засилил да отговаря на третия ви въпрос. Ако така вървят нещетата по новите правила на всеки 48 часа ще получавате точка, при това не само никой няма да се мъчи да отговаря, ами и никой няма да ви я оспорва.

Според мен е по-добре да се намалят таксите в библиотеките и книгите да се подаряват на тях. Защото така всеки ще намери книгите, които харесва. Пък и се сещам за един виц: Попитали англичанина, французина и бай Ганьо какво ще направят, ако им дадът една ябълка. Англичанина: Ще я дам на дъщеря си. Французина: Ще я дам на жена си. Бай Ганьо: Щея изям. Задават втори въпрос какво ще направят, ако им дадът 2 ябълки. Англичанина - едната ще дам на дъщеря си, другата на синът си. Французина: Едната ще дам на жена си, а втората на любовницата си. Бай Ганьо: Ще ги изям. Задали трети въпрос - какво ще направят ако им дадът 3 ябълки. Англичанина - едната ще дам на дъщерята, другата на сина, а третата на съпругата. Французина: Едната ще дам на жена си, втората на любовницата си, а третата на първата хубава жена, която срещна на улицата. Бай Ганьо: Ще ги изям. След три еднообразни отговора задали въпрос само на бай Ганьо - какво ще направи, ако мудадяли 1 камион ябълки. Бай Ганьо: Ще ги изям. - Е, как ще можете да изядете цял камион. Бай Ганьо: Ако трябва ще ги нахапя всичките, ама на никого няма да дам. Та май ще стане нещо такова и с идеята за книгите щом е пренесена на наша почва.